Jump to content

13. Слави Василев Гюдеров


Recommended Posts

13. Слави Василев Гюдеров

Слави Василев Гюдеров е роден през 1896 в село Росоки, Македония в семейството на заможни скотовъди. Баща му се обучава в дюлгерство при едни от най-прочутите дебърски майстори. В последствие участва в строителството на сградите на президиума на БАН и Светия синод в София, ЖП гарите в Левски, Плевен, училище в Попово и други. Заселва се в Свищов.
Слави расте заедно със сестра си Люба. Баща му урежда нов дом за семейството в Свищов, където към 1900 година през Кюстендил успява да пристигне и Слави със сестра си Люба. До Кюстендил ги придружава приятел на баща му, турчин. В Кюстендил ги посрещат баща им Васил. След това заедно пътуват до Свищов. Тук се ражда и по-малкият им брат Методи.
По спомени на племенницата му Фанка Мушмова - Георгиева Слави Гюдеров е бил по-особен, с интелектуални наклонности младеж, силно привързан към четенето, притежаващ богата библиотека, търсещ смисъла на живота и с изявен интерес към философските учения на Рабиндранат Тагор, Зороастризма, Толстоизма и други. Някои от тези книги например Веста Зороастризъм - персийската свещена книга са на английски език - като част от по-голям сборник.
По-нататък Фанка Мушмова споделя: "Тогава бях прогимназиална ученичка и той ми даваше възможност да прочета нещо от неговата библиотека. Имаше всички съчинения на Толстой, Достоевски и на немските класици заедно с Ницше."
Слави Гюдеров завършва Държавната търговска гимназия "Димитър X. Василев" - най-реномираното училище в града - през учебната 1913-1914 година.
Проявява интерес към рисуването, литературата и философията. Направил е много сполучливи рисунки между които и няколко автопортрета. Желае да продължи образованието си в Художествената академия, но родителите му не се съгласяват. Същата година записва право в Софийския университет.
Като студент дружи с Александър Божинов, Илия Петров, Константин Щъркелов, Йордан Йовков, Николай Лилиев, Георги Караславов, Никола Ракитин. Присъства на литературните четения в София, а на такива четения в Свищов винаги посреща и изпраща авторите. Фанка Мушмова си спомня "Веднъж при такова литературно четене в Свищов пристигат Никола Ракитин, Пантелеев и Панчо Михайлов. Вуйчо Слави ги заведе на гости в дома си. Гостите бяха стъписани от достолепното посрещане."
В София е станала срещата му с Учителя около 1914 г. Бил е почти непрекъснато с Него или са си писали. Посещава с ентусиазъм неговите сказки. Чувства се възнаграден в търсенето си на духовното от своите средношколски години - сега като студент Слави намира идеите на Бялото Братство. Веднъж възприел истините на това учение, той стриктно спазва нормите за правилно живеене - в храненето - вегетарианство, в поведението - скромност, в живота - морални постъпки.
По време на Първата световна война Слави прекъсва следването си, заради участие като подофицер във войната. В атака винаги е пред войниците си с вдигнат пистолет в дясната ръка, но с колкото патрона заминава, с толкова се връща. По негови собствени думи не е дал нито един изстрел, "за да не нарани някое невидимо същество." Тези същества и него са го запазили за да се върне след войната в Свищов без нито една драскотина.
В професионален план той помага на баща си във фирмата от юношеските си години и навлиза в строително-предприемаческия бизнес, където придобива професионални умения.
След основаването на свищовската група на Бялото Братство Слави е сред поканените от Учителя за събора в Търново през 1920 година наред с Анчо Анев, Генчо Александров, Нешка Анева, Невенка Богданова, Пенка Н. Димитрова и Еленка Симеонова.[22-№ 211-213, 289-292]
През 1926 година той се оженва за Руска Стаматова Михайлова, също с македонски корен. Бракът сключва по искане на баща си, който като разбрал че другият му син Методий няма да има деца със съпругата си Ружа настоял по- големият син - Слави да се задоми за продължаването на рода. От брака си има четири деца - Василка /1928/, Адриана /1930/, Елисавета /1932/ и Васил /1936/.
Сключването на брака с Руска Михайлова е предшествано от вътрешна борба поради силното му желание да следва пътя на духовно посвещение. Този негов стремеж влиза в разрез с амбицията на баща му за продължаване на рода. Разногласието продължава няколко години, през които се появяват спречквания между двамата. Дори Слави отива за известно време да живее при Генчо Александров от братската група в Свищов. За това споменава в писмото си от 7 февруари 1922 г. до основателя на групата Стефан Тошев, Нешка Анева "Слави от няколко време живее у Генчови. Види се имали са с баща си недоразумения и спречквания и последния е предложил на Слави да си излезе. Ех, много неприятно, много тежко, но по всичко се вижда, че такъв ще е неговия път..."
Поради убежденията си той е бил вегетарианец и не е искал да се жени. След настояването на баща си за сключване на брак с Руска, Слави Гюдеров отива в София при Учителя за личен съвет - как да постъпи. По сведения на внучката на сестра му Люба Мушмова брат Мариус Грюнберг е споделил в последствие, че разговора продължава 4-5 часа започнал преди обяд и завършил след обяд. В резултат Слави приема съвета на Учителя, последва библейското правило "Почитай баща си и майка си и им се покорявай" и се оженва. В семейния живот от една страна, за да запази хармонията временно жертва вегетарианството си, но от друга страна повлиява на съпругата си за стремежа към Високия идеал.
Постепенно с начина си на живот той увлича и съпругата си и своите племенници. Води ги на молитвените събрания на групата в Свищов, там завежда и големите си дъщери - Василка и Андриана. Руска започва да чете беседите на Учителя - от това време се вижда нейното име сред изписвалите за прочит беседи чрез Боян Боев от София жители на Свищов. Същото става и с брат му Методи - започва да чете беседите.
След смъртта на баща си Слави открива през 1932 година в Свищов своя строително-предприемаческа фирма. Дава работа на много младежи, учи ги на занаят. Люба Мушмова разказва за Слави Гюдеров "Отзивчив по характер той е готов е да помогне на всеки, който потропа а и без да потропа на вратата му. Веднъж среща негов работник, комунист-арестуван и му дава колкото пари има в себе си -1000 лева, като му казва да не се тревожи за близките си, че той ще ги наглежда. Действително Слави се грижи за майката на арестувания докато той е в затвора. Оказва се, че арестувания е секретар на РМС в Свищов. Години по- късно след 9 септември 1944 г. съпругата на Слави Руска останала вдовица в битката да отгледа четирите си деца се сблъсква с трудности - на голямата и дъщеря Василка отказват разрешение да следва право заради произхода и - дъщеря на предприемач. Тогава бившия арестуван функционер помага да и издадат разрешение и така семейството получава неочаквана подкрепа."
В друг случай разказан от Люба Мушмова се явява купувач на инвентар -ръчни колички останали в двора на къщата от строителната дейност-така Небето ги спасява от липсата на пари даже за насъщния хляб. Слави Гюдеров е подпомагал с пари и писма арестувания и интерниран в Енкиьой комунист учителя в Държавната търговска гимназия Колинкоев.
В работата си е взискателен и е споделял пред племенниците си девиза, който следвал: "Живей така, сякаш утре ще умреш, работи така, сякаш ще живееш 100 години. Стреми се сградите му да са здрави и красиви. Не пести нито материали, нито пари. Спечелва търг за построяването на Висшето търговско училище-днес Стопанска академия "Димитър А. Ценов" в Свищов. Слави Гюдеров с чест изпълнява сключения договор - за една година сградата е готова. Ефорията "Димитър Апостолов Ценов" му доверява и построяването на студентско кино и менза, които завършва също в кратки срокове. От него са построени и сградата на митницата, на местния приют, на военния клуб, няколкб свищовски къщи. Строи и в други градове - Попово, Видин, София. [25].
По времето на строежа на митницата и стопанската академия Слави се запознава с Гради Минчев - току що дошъл от приключен обект в Никопол: "По същото време в Свищов имаше един предприемач Слави Гюдеров. Той работеше на митницата една хубава постройка и вече трябваше да я предаде. Добре, но предстоеше да се отстранят някои дефекти по мозайката. Той дойде, помоли ме и аз отидох и отстраних дефектите. По едно време пристигна и комисията и му прие постройката. Той беше много доволен и благодарен, че му помогнах и ми каза: "Гради, сега работя на Търговската академия в Свищов. Като дойде време до мозайките, ти ще ги работиш". Това беше добре дошло за мене."[19-226]
Слави Гюдеров е широко скроен човек, с разностранни интереси. Голямата му любов са литературата и изобразителното изкуство. Общува не само с авторите от неговата богата за времето си библиотека съдържаща най-известните руски и западно европейки класици той поддържа приятелски връзки с художници, писатели и поети.. Дружи с преподавателите от Стопанската академия "Димитър Апостолов Ценов" в Свищов професорите Димитър Бъров, Александър Бешков, Стефан Стефанов. Според племенницата му Фанка Мушмова имал е интерес към хиромантията и се е снабдил с такава литература.
Освен интелигентност Слави Гюдеров притежава и сърдечност, готов е винаги да се отзове на молбата за помощ и подкрепа.
След срещата му с Учителя е бил почти непрекъснато с Него или са си писали. Бидейки подготвен по стенография в Търговската гимназия Слави е направил е много стенограми на изнесените от Учителя беседи.
По спомени на племенницата му Елисавета, Слави е направил стенограми на Словото в цял куп добре подвързани в черно и красиво изписани тетрадки, "като че сиглите в тях са напечатани". По-късно той е разчитал тези стенограми с един учител от Свищов. Този учител е бил Боян Боев, който през учебната 1923­1924 година е назначен в гимназията в Свищов. Брат Боев идва на Изгрева като готов стенограф и влага уменията си като личен секретар на Учителя. Слави Гюдеров получава стенографски умения в Държавната търговска гимназия - Свищов. За по-точно разчитане двамата изпращат тетрадките в София на Изгрева и след сверяване със записите на останалите стенографи тетрадките били върнати в Свищов.
Стенографските тетрадки заедно с неговата кореспонденция с Учителя и неговите рисунки не са запазени до наши дни тъй като изгарят на 19 декември 1946 година при пожар в къщата му.
Слави става любим на своите най-близки в семейството и на племенниците си. Една от тях - Фанка Мушмова споделя:
"Вуйчо беше най-добрия човек в живота ми. Заведе ме на Изгрева при Учителя. Отидохме вечерта, че на другия ден да станем рано и да отидем на екскурзия на Витоша. Спомням си че беше една голяма полянка обиколена от кръг сборове. На открито имаше пиано и свиреха цигулки, пееха се песни. Видях Учителя с бели дрехи, разговаряше с двама души. Той попита вуйчо: "Кое е това дете?". Вуйчо обясни - "На сестра ми". Учителят сложи ръка на главата ми за благословия. Той беше висок, с бели одежди, от него лъхаше чистота и над главата му имаше ореол. Слушах го в захлас. Там цареше дисциплина, тишина, някои песни бяха изпълнени на пиано, после на цигулки а след беседата се изпълняваше пак музика. Учудих се как може да съществува толкова нежна и хубава музика"
На другия ден вуйчо и я завел и на екскурзия на Витоша с приятели от братството. Всички вървели бодро, облечени с леки дрехи. На Хижа "Алеко" направили почивка с песни, молитви и лека закуска продължили към местността "Резньовете" и следобяд към 3-4 часа се прибират в София. Фанка си спомня и желанието на вуйчо и да я заведе на събора на Рила, но майка и не позволила.
Тя си спомня и сбирките на молитвените събрания у д-р Халачеви в Свищов. Там освен домакините д-р Йустинка и д-р Димитър Халачеви е заварвала Невенка Богданова, Нешка и Анчо Аневи с двамата си сина, Пенка Кодова и други. Впечатлена е от начина по който общували помежду си - с техните гальовни гласове и приятни песни от което ти става хубаво на душата. Говора им е различен от този, който малката Фанка е свикнала да чува от другите хора. Фанка си спомня и желанието на вуйчо и да я заведе на събора на Рила, но майка и не позволила.
Слави ги е водел в местността "Балаша", където следовниците на Учителя в Свищов се събирали на вилата на Пенка Кодова и там "сутрин посрещали изгрева с неговите животворни енергии, правили гимнастически упражнения, играли Паневритмия облечени в бели дрехи". Наблизо е и неговото лозе, разположено на същата тераса, но малко по на запад край града от мястото, където се е играело Паневритмия. То е обширно, с разнообразни по цвят и вкус сортове грозде, както и много овощни дръвчета. Имало е построена вила край близката горичка. Разположено е на същата тераса, но малко по на запад край града от мястото, където се е играело Паневритмия.
Слави Гюдеров умира на 49 години в ясен слънчев ден— на 28 май 1945 г., половин година след заминаването на Учителя. Последният му миг го заварва в обширния апартамент над Оперетния театър в София, чиято сграда е построена от него и брат му Методий. По думите на Мариус Грюнберг: "Учителят си го е взел при себе си, защото много го е обичал."
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...