Jump to content

6. Бащата пуритан


Recommended Posts

6. Бащата пуритан

Но баща ми бе пуритан в пълния смисъл на думата. Никакви суетности не се позволяваха в къщи. Пълно въздържание и скромност бе неговото житейско мото. Той никога не пропуши, никога не докосна алкохол и никога не ни заведе на някакво увеселение, ресторант или забава. Единствено киното бе допуснато за нас, а и то много рядко. Той обичаше природата и ни извеждаше лятно време от сутринта с храна в боровата гора на Княжево или Борисовата градина. Редът и хигиената в къщи бяха безупречни. На всяка храна той изчисляваше калориите и се грижеше само за храната ни. Работата му като библиотекар на Народната банка му донасяше бедна заплата, която едва стигаше за храната и наема ни. Майка ми, завършила стопанското училище за шев, рядко изкарваше по някой лев, защото татко не я пускаше на работа, и ни купуваше по нещо за обуване и обличане. Помня, че исках балетна рокля с волани, но такава никога не ми ушиха. Носехме със сестра ми някакви вълнени бодливи рокли, които се обръщаха по няколко пъти в течение на годините. А баща ми реши да ми купи обувки, защото краката ми винаги бяха мокри от старите скъсани подметки и ми купи високи мъжки обувки с кукички. Приличах в краката на Мики Маус, тънки като свирки крака в тежки кондури! Плаках, но напразно. Трябваше да понеса присмеха на децата в училище. А моите съкласници бяха дъщери и и синове на министри, генерали и богати хора.
Момичетата носеха разноцветни панделки като големи пеперуди на главите си. Тази обстановка още по-силно подчертаваше бедното ми облекло и ме караше да страдам непрестанно.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...