Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1929_11_27 Ново разбиране27 ноември 1929 г., Общ Окултен Клас, София

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 10 януари 2011 - 13:14

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова

От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Естествен ред на нещата“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. I (1929-1930 г.),
по стенографски записки, изд. София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Ново разбиране




Размишление върху Божията Правда.

Чете се темата: „Смени в природата“.

Като се говори за смени в природата, вие можете да разглеждате този процес навсякъде в живота. Ако отидете на театър, там сцените се сменят. Ако отидете в някое училище, ще видите, че там предметите се сменят. Пък и във всеки отделен предмет има смени. Днес се преподава събиране, след няколко дена — изваждане, после — умножение, деление — действията се сменят. Понякога смените в природата или в живота стават толкова бързо и лесно, че като гледа, човек мисли, че и той може да ги извърши. Запример, някой наблюдава, как борци се борят и като се върне у дома си, казва: И аз мога да надвивам, да се боря с юнаци. Човек трябва да се опита, да има ясна представа за своята сила.

Сега, като ученици, вие се интересувате от знанието. Дойдете ли до знанието, и тук има процеси на смени, преминаване от една област в друга. Това са степени на знанието. Най-важният момент в знанието е първият, когато човешкият ум се запали от светлината на това знание. Следващите моменти са дотолкова важни, доколкото горението продължава. Запали ли се веднъж огънят, горението трябва да се подържа. Огънят може да се подържа, но през всичкото време, докато гори, не може да бъде еднакво силен, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва. Същите процеси се забелязват в доброто, в злото, в любовта и т. н. И в тия процеси има ред смени: усилване, отслабване, индиферентност и ново повторение на същите процеси. При всяко повторение се забелязва повишаване на тия процеси. Това показва, че каквито усилия да прави, човек не може изведнъж да бъде добър, любящ и т. н. За да придобие тези качества, той трябва да работи съзнателно върху себе си.

Мнозина се стремят към любовта, без да се запитват, как могат да я придобият. Любовта е във връзка с живота. Значи, човек трябва съзнателно да проявява любовта си, за да придобие живот. Любовта носи живот, здраве, сила, разположение, доволство. И който люби, и когото любят, трябва да бъдат здрави. Ако болният оздравее от любовта ви, това показва, че вие сте го обичали истински. Не оздравее ли, не сте го обичали истински. Любовта облагородява човешкото сърдце. Любов, която кара човека да плаче, не е истинска. Сама по себе си любовта не произвежда нито радост, нито скръб. Радостта произлиза от придобивките в живота. Изгуби ли човек тия придобивки, скръбта иде. Любовта не произвежда противоположни процеси. Любовта е вечен и неизменен процес, който носи живот в себе си. Следователно, който иска да люби, той трябва да си каже: Аз трябва да любя! — Кого ще любиш? — Това не е важно. Важното е, че трябва да любя. Каже ли някой, че не трябва да люби, той сам си създава условия за болести. Не, щом искаш да бъдеш здрав, непременно трябва да обичаш. Не можеш ли да обичаш някой човек, ще обичаш себе си. Ако човек себе си не обича, никого не може да обича.

Съвременните хора се запитват, защо идат болестите и страданията. Болестите и страданията, както и отрицателните прояви в живота, се дължат все на безлюбие. Като знае това, човек трябва да работи върху себе си, да премахне ония вътрешни причини, които създават безлюбието. Като се изучават, хората търсят погрешките си и казват: Този е лош, грешен човек. — Какво от това, че някой е лош или грешник? И като праведен и грешник, и като добър и лош, човек се ползва от Божията Любов. Бог не се спира върху погрешките на хората, нито върху тяхното добро. Той обича всички хора и им помага. Той влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ. Казано е, че Бог е възлюбил истината в човека. Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора. Ще кажете, че някой човек е бил добър, но после станал лош. Това е невъзможно! Няма сила в света, която може да измени доброто в човека, да го направи лош, нито лошия да направи добър. От човека зависи да проявява доброто или злото в себе си. От човека зависи да проявява любовта си, или не. — Защо човек трябва да люби? — За да има живот в себе си, да бъде здрав, силен, щастлив, да има успех в работите си. Като люби, човек ще носи щастие и на окръжаващите, и на себе си.

Като говоря за любовта, аз имам пред вид онази любов, която е свързана със здрава, с положителна мисъл. Любовта е вътрешна необходимост за човека, както въздухът е необходим за дробовете, светлината — за очите, водата — за целия организъм. Запитва ли се човек, защо диша, защо пие вода, защо му е светлина, защо живее? Когото да запита по тия въпроси, никой нищо не може да му отговори. Защо човек трябва да люби? Или защо трябва да живее? Много естествено. Понеже животът произтича от любовта, човек трябва да люби. Като люби, той живее. Кой не иска да живее? — Как ще живее човек: добре или зле? — Щом люби, човек непременно ще живее добре. Животът, който произтича от любовта, непременно ще бъде добър, хармоничен и красив. Този живот е подобен на река, която лъкатуши в пътя си, като се стреми направо към морето. През каквито места да минава, каквито утайки да я размътват, в края на краищата тя ще се пречисти и ще бъде еднакво чиста, какъвто е изворът, от който е излязла.

Като ученици на Велика Школа, вие трябва да разбирате любовта по нов начин, т. е. да живеете по нов начин. Без любов никакъв живот не съществува. Каже ли някой, че живее, а не люби, той се самоизлъгва. Дето е любовта, там е животът, там са всички постижения. Живот, който не произлиза от любовта, е живот на мъчения и страдания. Какъвто е животът, такъв ще бъде и неговият плод. Кравата може да роди само теленце, нищо друго; вълчицата — вълче. Обаче, животът на кравата и на вълчицата е ограничен. Човек, обаче, ще роди човек, който има по-големи възможности и условия за свобода, за постижения от тия на кравата и вълчицата.

Следователно, искате ли да постигнете нещо, мислете право върху живота, върху любовта. Ако продължавате да мислите, както досега сте мислили, нищо няма да постигнете. Това значи: ще се раждате и ще умирате, ще учите и ще забравяте наученото, докато един ден заминете за другия свет. Някои заминават преждевременно, на 10, 20, 30, 40 годишна възраст; други пък живеят повече — до 70, 80, 100, 120 годишна възраст, но и едните, и другите свършват с разочарование. — Защо? — Защото са живели без любов. — Кого трябва да любят? — Онзи, Който ги е създал. Щом любят Бога, те могат да любят всички. Обаче, любовта не подразбира живот на удоволствия и развлечения. Докато търси удоволствия в любовта, човек се нуждае от кредита на хората, да има, с какво да живее. Който люби истински, който живее в Божествената любов, той сам е запален огън, не се нуждае от любовта на хората, всеки ден да го палят, да подържат неговия живот. Каже ли човек, че никой не го обича, той е свещ, която се нуждае от хора, да я палят и гасят. Човекът на любовта е свещ, която, веднъж запалена, никога не гасне. Той е извор, който, колкото да го черпят, никога не пресъхва.

Христос казва: „Овцете, които Отец ми даде, никой не може да ми ги отнеме. Тези овце слушат гласа ми и ме познават“. Овцете, за които Христос говорил, представят ония, които Го следват, слушат Словото Му, мислят, живеят и любят като Него. За тия овце, именно, Христос дойде на земята. Той не се запитваше, колко души ще повярват в Него. Той дойде да покаже на хората нов начин на живот, нов път към любовта. Който поеме този път, той ще има всичко, каквото желае: музика, поезия, изкуство, любов. Не влезе ли в пътя на любовта, човек ще се превърне в суха пръчка, за която Христос е казал: „Всяка пръчка, която не дава плод, ще се отреже и в огъня ще се хвърли“. Свърже ли се с любовта, човек се свързва с Извора на живота, който постоянно уталожва неговата жажда.

Сега, като се говори за любовта, мнозина правят сравнение помежду си и казват, че един обича повече, а друг — по-малко. Любовта не може да се измерва по количество. Едно може да се каже за любовта, а именно, дали човек обича по Божествен начин, или по човешки. Да обича човек по Божествен начин, това значи, да бъде изцяло погълнат от любов към Бога, да е готов всеки момент да изпълни волята Му. Като изпълнява волята Божия, той ще бъде запален огън, който вечно ще гори. По качество неговият огън ще бъде подобен на Божествения. Разликата ще се заключава само в големината му, но не и в качествата. Колкото да е малък огънят на вашата любов, щом е запален от Божествения, един ден той ще се увеличи, ще свети и грее надалеч. Увеличаването на този огън не е механически процес, но органически и се извършва в самия човек. Докато не разбира любовта, човек се намира в положението на своенравно дете.

Като слушат да се говори така, някои се обезсърдчават, мислят, че нищо не са направили, че нямат никакви постижения. Не, всеки човек, който е работил съзнателно върху себе си, е придобил нещо, но той трябва да превърне спечеленото в златни пари, в ефектив. В турско време още, един стар човек успял да спести, с труд и с големи усилия, 20 хиляди лева книжни пари. По едно време цената на книжните пари спаднала толкова много, че 20-те хиляди лева на стареца нищо не стрували. Той горчиво съжалявал, че трудът му се обезценил толкова много. Едва при това положение той съзнал, че е трябвало да превърне събраните си пари в злато, което никога не губи своята стойност.

Много от стремежите, разбиранията и знанията на съвременните хора имат стойността на книжните пари. Днес имат цена, но утре вече се обезценяват. Истинско знание е това, което има стойността на златото. Запример, слушате някой да казва, че чрез внушение човек може всичко да придобие. Като си внуши, че трябва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко. Питам: на кого можете да внушавате? Ако внушавате на болния, че може да работи, да учи, да люби, вие сте на крив път. Болният не може да работи, да учи, да люби, преди да се е излекувал. На болния ще внушите първо, че трябва да оздравее. Като оздравее напълно, тогава можете да му внушавате да работи и да учи. На здравия, обаче, няма защо да му внушавате, какво да прави. Той сам може да си внуши, че трябва да работи и да учи. Като си внуши това, не трябва да чака резултат, но да се впрегне на работа. Истинско внушение е онова, при което, каже ли си човек нещо, веднага да пристъпи към неговото реализиране. Какво внушение е това, да кажеш, че трябва да любиш, а същевременно държиш в ума си лоши, отрицателни мисли, в сърдцето си — лоши чувства? За да възприемеш и приложиш любовта, ти трябва да си приготвил ума и сърдцето си за нея. Любовта търси хора със силна мисъл. Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие. Силна мисъл има онзи, който, след десетгодишно боледуване, не се разколебае в живота. Силният знае, че никой не е в състояние да му отнеме богатството, знанието и живота. Той знае, че богатството, знанието, животът са неща, които, дадат ли се веднъж на човека, който живее според великите Божии закони, не се губят. Привидно могат да се загубят, но вътрешно те остават с него. Този човек не се залъгва от думите на някои проповедници, че като умре ще отиде в рая или в ада. За него раят и адът са тук, няма защо да ги търси вън от себе си, вън от своя живот.

Какво представя раят? Раят е място на абсолютна чистота. Раят е място, дето слънцето никога не залязва. Раят е място за работа, учене, любов. Който влезе в рая, той трябва да бъде подготвен. Не е ли готов, скоро ще се отегчи, ще започне да се мъчи. Там искат хора за работа. Видят ли, че някой е недоволен, сърдит, веднага го пращат на земята. Който иска да живее в рая, той трябва да бъде отворена книга, всички да четат по нея, да няма нищо скрито-покрито в него. Намерят ли най-малкото петно в неговата книга, веднага ще го изпратят на земята да се чисти. В този смисъл земята представя място за чистене. Тя е тъй нареченото чистилище. Като не мисли по това, човек казва, че е дошъл на земята да си поживее. Той е дошъл на земята да си поживее, но свършва живота си като инвалид. Това не е живот. Това не е право разбиране на живота.

Съвременните хора се стремят към свобода, без да подозират, че свободата се определя от истината, от любовта. Истината, любовта изключват всякакво насилие. Най-малкото насилие от страна на кого да е, е в състояние да прогони любовта и истината. Най-малката нередовност от страна на всеки човек е в състояние да прекъсне връзката му с Божественото. Любовта е царска дъщеря, която не търпи никакъв безпорядък около себе си. Поканите ли я на гости и не я приемете, както трябва, тя веднага ще напусне дома ви. Нищо не е в състояние да я задържи при вас. Който се свърже с нея, той трябва да има средства, да я разхожда не само по земята, но и по останалите планети. Той ще я заведе на Венера, на Юпитер, на Слънцето, ще й покаже всички светове във вселената. Както постъпва човек с любовта, така трябва да постъпва и с Христа. Домогне ли се до Христа, човек трябва да бъде богат, да отвори всичките си врати за Него, всичките си скривалища, да Му даде възможност да се разхожда навсякъде в неговата държава. Мнозина се страхуват да отворят широко сърдцето и душата си за Христа, да не изгубят живота си. Под думата „живот“ те разбират стария живот. Сам по себе си животът не може да се изгуби, а що се отнася до стария живот, и да иска, човек не може изведнъж да се откаже от него. Той едновременно ще живее два живота: стар и нов. Чрез стария живот ще бъде свързан с хората, между които е бил, а чрез новия ще бъде свързан с възвишените и разумни същества, които му помагат. — Ама от мене човек не може да стане. — Това не е ваша работа. Този, Който е създал света, Той е предвидил всичко. Той знае, от кого, какво може да излезе.

Като ученици, от вас се иска да мислите по нов начин, да възприемате и прилагате любовта по нов начин. Що се отнася за спасението на хората, на цялото човечество, това не е ваша работа. Новото учение изисква хора за работа, а не само да философстват. Ще се съберат няколко души, ще философстват и ще си отидат. После ще кажат, че са извършили някаква работа. Как са свършили работата, и те не знаят. Като работи, човек трябва да знае, как е започнал работата и как ще я свърши. Ако не знае, какви ще бъдат резултатите на известна работа, по-добре да не я започва. Ако не знае абсолютно резултата на дадена работа, поне приблизително трябва да знае.

И тъй, човек трябва да знае резултата на всяка своя работа. Ако резултатът е добър, той трябва да предприеме тази работа. Всяка работа, започната с любов, внася живот в човека. Дето е любовта, дето е животът, там е постижението. Без любов, без живот, никакво постижение не може да има. Когато влезе в живота, любовта примирява старото с новото. Ще кажете, че искате изведнъж да се освободите от стария живот. Това е невъзможно. От една страна човек ще гради, от друга ще създава. От една страна ще се освобождава от стария живот, от друга ще навлиза в новия. Като иска да се освободи от стария живот, едновременно с това иска да се освободи от противоречията. И противоречията имат добра страна. Чрез тях човешката воля се усилва. Силата на човека се познава по това, как понася мъчнотиите и противоречията в живота. Срещнете ли човек, който не може да издържи най-малката мъчнотия, той е слаб. Мъчнотиите и противоречията са атлети, борци, с които всеки човек трябва да се справя.

Днес от всички хора се иска самообладание, да знаят, как да се справят с мъчнотиите си. Докато придобие самообладание, човек постоянно ще се натъква на ред мъчнотии и изненади. Може ли ла се справя разумно с тях, той всеки ден ще прибавя нещо към самообладанието си, докато го развие до такава степен, че нищо да не нарушава неговото равновесие Това значи, да владее човек магическата пръчица, с която може да разрешава всички трудни задачи в своя живот. Тази магическа пръчица ще видите в ръката, на очите, на ушите, на устата на човека. Този човек знае, кога и как да пипа, да гледа, да слуша, да говори.

Следователно, искате ли да придобиете магическата пръчица, стремете се към ново разбиране и прилагане на любовта. Изобщо, новото няма нищо общо със старото. Разликата между новото и старото е такава, каквато между доброто и злото. Има нещо общо между добрите и лошите хора, а именно, че и едните, и другите страдат. Често добрите хора страдат повече от лошите, но те проявяват голямо самообладание, чрез което лесно понасят страданията. Добрият човек дава ход на Божественото в себе си и чрез Него разрешава и най-мъчните задачи. Божественото е лост, чрез който човек дига тежестите. Той пък представя опорната точка, на която се поставя тежестта. Когато даде ход на Божественото в себе си, човек придобива любовта. Тя влиза в него като нещо ново, като малко дете, което той трябва да отхрани. 0тхрани ли любовта в себе си, човек става силен и млад. Отхвърли ли я, той все повече остарява и губи силите си. Като знаете това, отворете се за Божественото, приемете любовта в себе си, за да станете силни, млади и разумни.

— Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребъдват с нас.

14. Лекция от Учителя, държана на 27 септември, 1929 г. София — Изгрев.


Facebook коментари

#2 alexstar10

alexstar10

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 170 Мнения:
  • Населено мястоКопринка,общ.Казанлък
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 22 ноември 2016 - 17:30

Виж мнениетоvaliamaria написа на 10 януари 2011 - 13:14 :

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова

От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Естествен ред на нещата“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. I (1929-1930 г.),
по стенографски записки, изд. София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Ново разбиране




Размишление върху Божията Правда.

Чете се темата: „Смени в природата“.

Като се говори за смени в природата, вие можете да разглеждате този процес навсякъде в живота. Ако отидете на театър, там сцените се сменят. Ако отидете в някое училище, ще видите, че там предметите се сменят. Пък и във всеки отделен предмет има смени. Днес се преподава събиране, след няколко дена — изваждане, после — умножение, деление — действията се сменят. Понякога смените в природата или в живота стават толкова бързо и лесно, че като гледа, човек мисли, че и той може да ги извърши. Запример, някой наблюдава, как борци се борят и като се върне у дома си, казва: И аз мога да надвивам, да се боря с юнаци. Човек трябва да се опита, да има ясна представа за своята сила.

Сега, като ученици, вие се интересувате от знанието. Дойдете ли до знанието, и тук има процеси на смени, преминаване от една област в друга. Това са степени на знанието. Най-важният момент в знанието е първият, когато човешкият ум се запали от светлината на това знание. Следващите моменти са дотолкова важни, доколкото горението продължава. Запали ли се веднъж огънят, горението трябва да се подържа. Огънят може да се подържа, но през всичкото време, докато гори, не може да бъде еднакво силен, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва. Същите процеси се забелязват в доброто, в злото, в любовта и т. н. И в тия процеси има ред смени: усилване, отслабване, индиферентност и ново повторение на същите процеси. При всяко повторение се забелязва повишаване на тия процеси. Това показва, че каквито усилия да прави, човек не може изведнъж да бъде добър, любящ и т. н. За да придобие тези качества, той трябва да работи съзнателно върху себе си.

Мнозина се стремят към любовта, без да се запитват, как могат да я придобият. Любовта е във връзка с живота. Значи, човек трябва съзнателно да проявява любовта си, за да придобие живот. Любовта носи живот, здраве, сила, разположение, доволство. И който люби, и когото любят, трябва да бъдат здрави. Ако болният оздравее от любовта ви, това показва, че вие сте го обичали истински. Не оздравее ли, не сте го обичали истински. Любовта облагородява човешкото сърдце. Любов, която кара човека да плаче, не е истинска. Сама по себе си любовта не произвежда нито радост, нито скръб. Радостта произлиза от придобивките в живота. Изгуби ли човек тия придобивки, скръбта иде. Любовта не произвежда противоположни процеси. Любовта е вечен и неизменен процес, който носи живот в себе си. Следователно, който иска да люби, той трябва да си каже: Аз трябва да любя! — Кого ще любиш? — Това не е важно. Важното е, че трябва да любя. Каже ли някой, че не трябва да люби, той сам си създава условия за болести. Не, щом искаш да бъдеш здрав, непременно трябва да обичаш. Не можеш ли да обичаш някой човек, ще обичаш себе си. Ако човек себе си не обича, никого не може да обича.

Съвременните хора се запитват, защо идат болестите и страданията. Болестите и страданията, както и отрицателните прояви в живота, се дължат все на безлюбие. Като знае това, човек трябва да работи върху себе си, да премахне ония вътрешни причини, които създават безлюбието. Като се изучават, хората търсят погрешките си и казват: Този е лош, грешен човек. — Какво от това, че някой е лош или грешник? И като праведен и грешник, и като добър и лош, човек се ползва от Божията Любов. Бог не се спира върху погрешките на хората, нито върху тяхното добро. Той обича всички хора и им помага. Той влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ. Казано е, че Бог е възлюбил истината в човека. Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора. Ще кажете, че някой човек е бил добър, но после станал лош. Това е невъзможно! Няма сила в света, която може да измени доброто в човека, да го направи лош, нито лошия да направи добър. От човека зависи да проявява доброто или злото в себе си. От човека зависи да проявява любовта си, или не. — Защо човек трябва да люби? — За да има живот в себе си, да бъде здрав, силен, щастлив, да има успех в работите си. Като люби, човек ще носи щастие и на окръжаващите, и на себе си.

Като говоря за любовта, аз имам пред вид онази любов, която е свързана със здрава, с положителна мисъл. Любовта е вътрешна необходимост за човека, както въздухът е необходим за дробовете, светлината — за очите, водата — за целия организъм. Запитва ли се човек, защо диша, защо пие вода, защо му е светлина, защо живее? Когото да запита по тия въпроси, никой нищо не може да му отговори. Защо човек трябва да люби? Или защо трябва да живее? Много естествено. Понеже животът произтича от любовта, човек трябва да люби. Като люби, той живее. Кой не иска да живее? — Как ще живее човек: добре или зле? — Щом люби, човек непременно ще живее добре. Животът, който произтича от любовта, непременно ще бъде добър, хармоничен и красив. Този живот е подобен на река, която лъкатуши в пътя си, като се стреми направо към морето. През каквито места да минава, каквито утайки да я размътват, в края на краищата тя ще се пречисти и ще бъде еднакво чиста, какъвто е изворът, от който е излязла.

Като ученици на Велика Школа, вие трябва да разбирате любовта по нов начин, т. е. да живеете по нов начин. Без любов никакъв живот не съществува. Каже ли някой, че живее, а не люби, той се самоизлъгва. Дето е любовта, там е животът, там са всички постижения. Живот, който не произлиза от любовта, е живот на мъчения и страдания. Какъвто е животът, такъв ще бъде и неговият плод. Кравата може да роди само теленце, нищо друго; вълчицата — вълче. Обаче, животът на кравата и на вълчицата е ограничен. Човек, обаче, ще роди човек, който има по-големи възможности и условия за свобода, за постижения от тия на кравата и вълчицата.

Следователно, искате ли да постигнете нещо, мислете право върху живота, върху любовта. Ако продължавате да мислите, както досега сте мислили, нищо няма да постигнете. Това значи: ще се раждате и ще умирате, ще учите и ще забравяте наученото, докато един ден заминете за другия свет. Някои заминават преждевременно, на 10, 20, 30, 40 годишна възраст; други пък живеят повече — до 70, 80, 100, 120 годишна възраст, но и едните, и другите свършват с разочарование. — Защо? — Защото са живели без любов. — Кого трябва да любят? — Онзи, Който ги е създал. Щом любят Бога, те могат да любят всички. Обаче, любовта не подразбира живот на удоволствия и развлечения. Докато търси удоволствия в любовта, човек се нуждае от кредита на хората, да има, с какво да живее. Който люби истински, който живее в Божествената любов, той сам е запален огън, не се нуждае от любовта на хората, всеки ден да го палят, да подържат неговия живот. Каже ли човек, че никой не го обича, той е свещ, която се нуждае от хора, да я палят и гасят. Човекът на любовта е свещ, която, веднъж запалена, никога не гасне. Той е извор, който, колкото да го черпят, никога не пресъхва.

Христос казва: „Овцете, които Отец ми даде, никой не може да ми ги отнеме. Тези овце слушат гласа ми и ме познават“. Овцете, за които Христос говорил, представят ония, които Го следват, слушат Словото Му, мислят, живеят и любят като Него. За тия овце, именно, Христос дойде на земята. Той не се запитваше, колко души ще повярват в Него. Той дойде да покаже на хората нов начин на живот, нов път към любовта. Който поеме този път, той ще има всичко, каквото желае: музика, поезия, изкуство, любов. Не влезе ли в пътя на любовта, човек ще се превърне в суха пръчка, за която Христос е казал: „Всяка пръчка, която не дава плод, ще се отреже и в огъня ще се хвърли“. Свърже ли се с любовта, човек се свързва с Извора на живота, който постоянно уталожва неговата жажда.

Сега, като се говори за любовта, мнозина правят сравнение помежду си и казват, че един обича повече, а друг — по-малко. Любовта не може да се измерва по количество. Едно може да се каже за любовта, а именно, дали човек обича по Божествен начин, или по човешки. Да обича човек по Божествен начин, това значи, да бъде изцяло погълнат от любов към Бога, да е готов всеки момент да изпълни волята Му. Като изпълнява волята Божия, той ще бъде запален огън, който вечно ще гори. По качество неговият огън ще бъде подобен на Божествения. Разликата ще се заключава само в големината му, но не и в качествата. Колкото да е малък огънят на вашата любов, щом е запален от Божествения, един ден той ще се увеличи, ще свети и грее надалеч. Увеличаването на този огън не е механически процес, но органически и се извършва в самия човек. Докато не разбира любовта, човек се намира в положението на своенравно дете.

Като слушат да се говори така, някои се обезсърдчават, мислят, че нищо не са направили, че нямат никакви постижения. Не, всеки човек, който е работил съзнателно върху себе си, е придобил нещо, но той трябва да превърне спечеленото в златни пари, в ефектив. В турско време още, един стар човек успял да спести, с труд и с големи усилия, 20 хиляди лева книжни пари. По едно време цената на книжните пари спаднала толкова много, че 20-те хиляди лева на стареца нищо не стрували. Той горчиво съжалявал, че трудът му се обезценил толкова много. Едва при това положение той съзнал, че е трябвало да превърне събраните си пари в злато, което никога не губи своята стойност.

Много от стремежите, разбиранията и знанията на съвременните хора имат стойността на книжните пари. Днес имат цена, но утре вече се обезценяват. Истинско знание е това, което има стойността на златото. Запример, слушате някой да казва, че чрез внушение човек може всичко да придобие. Като си внуши, че трябва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко. Питам: на кого можете да внушавате? Ако внушавате на болния, че може да работи, да учи, да люби, вие сте на крив път. Болният не може да работи, да учи, да люби, преди да се е излекувал. На болния ще внушите първо, че трябва да оздравее. Като оздравее напълно, тогава можете да му внушавате да работи и да учи. На здравия, обаче, няма защо да му внушавате, какво да прави. Той сам може да си внуши, че трябва да работи и да учи. Като си внуши това, не трябва да чака резултат, но да се впрегне на работа. Истинско внушение е онова, при което, каже ли си човек нещо, веднага да пристъпи към неговото реализиране. Какво внушение е това, да кажеш, че трябва да любиш, а същевременно държиш в ума си лоши, отрицателни мисли, в сърдцето си — лоши чувства? За да възприемеш и приложиш любовта, ти трябва да си приготвил ума и сърдцето си за нея. Любовта търси хора със силна мисъл. Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие. Силна мисъл има онзи, който, след десетгодишно боледуване, не се разколебае в живота. Силният знае, че никой не е в състояние да му отнеме богатството, знанието и живота. Той знае, че богатството, знанието, животът са неща, които, дадат ли се веднъж на човека, който живее според великите Божии закони, не се губят. Привидно могат да се загубят, но вътрешно те остават с него. Този човек не се залъгва от думите на някои проповедници, че като умре ще отиде в рая или в ада. За него раят и адът са тук, няма защо да ги търси вън от себе си, вън от своя живот.

Какво представя раят? Раят е място на абсолютна чистота. Раят е място, дето слънцето никога не залязва. Раят е място за работа, учене, любов. Който влезе в рая, той трябва да бъде подготвен. Не е ли готов, скоро ще се отегчи, ще започне да се мъчи. Там искат хора за работа. Видят ли, че някой е недоволен, сърдит, веднага го пращат на земята. Който иска да живее в рая, той трябва да бъде отворена книга, всички да четат по нея, да няма нищо скрито-покрито в него. Намерят ли най-малкото петно в неговата книга, веднага ще го изпратят на земята да се чисти. В този смисъл земята представя място за чистене. Тя е тъй нареченото чистилище. Като не мисли по това, човек казва, че е дошъл на земята да си поживее. Той е дошъл на земята да си поживее, но свършва живота си като инвалид. Това не е живот. Това не е право разбиране на живота.

Съвременните хора се стремят към свобода, без да подозират, че свободата се определя от истината, от любовта. Истината, любовта изключват всякакво насилие. Най-малкото насилие от страна на кого да е, е в състояние да прогони любовта и истината. Най-малката нередовност от страна на всеки човек е в състояние да прекъсне връзката му с Божественото. Любовта е царска дъщеря, която не търпи никакъв безпорядък около себе си. Поканите ли я на гости и не я приемете, както трябва, тя веднага ще напусне дома ви. Нищо не е в състояние да я задържи при вас. Който се свърже с нея, той трябва да има средства, да я разхожда не само по земята, но и по останалите планети. Той ще я заведе на Венера, на Юпитер, на Слънцето, ще й покаже всички светове във вселената. Както постъпва човек с любовта, така трябва да постъпва и с Христа. Домогне ли се до Христа, човек трябва да бъде богат, да отвори всичките си врати за Него, всичките си скривалища, да Му даде възможност да се разхожда навсякъде в неговата държава. Мнозина се страхуват да отворят широко сърдцето и душата си за Христа, да не изгубят живота си. Под думата „живот“ те разбират стария живот. Сам по себе си животът не може да се изгуби, а що се отнася до стария живот, и да иска, човек не може изведнъж да се откаже от него. Той едновременно ще живее два живота: стар и нов. Чрез стария живот ще бъде свързан с хората, между които е бил, а чрез новия ще бъде свързан с възвишените и разумни същества, които му помагат. — Ама от мене човек не може да стане. — Това не е ваша работа. Този, Който е създал света, Той е предвидил всичко. Той знае, от кого, какво може да излезе.

Като ученици, от вас се иска да мислите по нов начин, да възприемате и прилагате любовта по нов начин. Що се отнася за спасението на хората, на цялото човечество, това не е ваша работа. Новото учение изисква хора за работа, а не само да философстват. Ще се съберат няколко души, ще философстват и ще си отидат. После ще кажат, че са извършили някаква работа. Как са свършили работата, и те не знаят. Като работи, човек трябва да знае, как е започнал работата и как ще я свърши. Ако не знае, какви ще бъдат резултатите на известна работа, по-добре да не я започва. Ако не знае абсолютно резултата на дадена работа, поне приблизително трябва да знае.

И тъй, човек трябва да знае резултата на всяка своя работа. Ако резултатът е добър, той трябва да предприеме тази работа. Всяка работа, започната с любов, внася живот в човека. Дето е любовта, дето е животът, там е постижението. Без любов, без живот, никакво постижение не може да има. Когато влезе в живота, любовта примирява старото с новото. Ще кажете, че искате изведнъж да се освободите от стария живот. Това е невъзможно. От една страна човек ще гради, от друга ще създава. От една страна ще се освобождава от стария живот, от друга ще навлиза в новия. Като иска да се освободи от стария живот, едновременно с това иска да се освободи от противоречията. И противоречията имат добра страна. Чрез тях човешката воля се усилва. Силата на човека се познава по това, как понася мъчнотиите и противоречията в живота. Срещнете ли човек, който не може да издържи най-малката мъчнотия, той е слаб. Мъчнотиите и противоречията са атлети, борци, с които всеки човек трябва да се справя.

Днес от всички хора се иска самообладание, да знаят, как да се справят с мъчнотиите си. Докато придобие самообладание, човек постоянно ще се натъква на ред мъчнотии и изненади. Може ли ла се справя разумно с тях, той всеки ден ще прибавя нещо към самообладанието си, докато го развие до такава степен, че нищо да не нарушава неговото равновесие Това значи, да владее човек магическата пръчица, с която може да разрешава всички трудни задачи в своя живот. Тази магическа пръчица ще видите в ръката, на очите, на ушите, на устата на човека. Този човек знае, кога и как да пипа, да гледа, да слуша, да говори.

Следователно, искате ли да придобиете магическата пръчица, стремете се към ново разбиране и прилагане на любовта. Изобщо, новото няма нищо общо със старото. Разликата между новото и старото е такава, каквато между доброто и злото. Има нещо общо между добрите и лошите хора, а именно, че и едните, и другите страдат. Често добрите хора страдат повече от лошите, но те проявяват голямо самообладание, чрез което лесно понасят страданията. Добрият човек дава ход на Божественото в себе си и чрез Него разрешава и най-мъчните задачи. Божественото е лост, чрез който човек дига тежестите. Той пък представя опорната точка, на която се поставя тежестта. Когато даде ход на Божественото в себе си, човек придобива любовта. Тя влиза в него като нещо ново, като малко дете, което той трябва да отхрани. 0тхрани ли любовта в себе си, човек става силен и млад. Отхвърли ли я, той все повече остарява и губи силите си. Като знаете това, отворете се за Божественото, приемете любовта в себе си, за да станете силни, млади и разумни.

— Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребъдват с нас.

14. Лекция от Учителя, държана на 27 ноември, 1929 г. София — Изгрев.







Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни