Jump to content

11. Майка ми посещава беседите на Учителя Дънов


Recommended Posts

11. Майка ми посещава беседите на Учителя Дънов

Докато татко бе на фронта, майка ми пак тръгна неделен ден на беседа, като вземаше и мен. Незабравима остава картината, която дълбоко се е врязала в паметта ми от тези събрания. Те се състояха на ул. "Опълченска" 66, където в ниска къща с калдъръмен двор, Учителят Петър Дънов държеше всяка неделя сутрин беседите си. Той седеше до отворен към двора прозорец, а слушателите бяха насядали на столове в дворчето. Бледо лице с дълбоки тъмни очи, черни дълги коси - образ на светия - ми изглеждаше Учителя през тези времена, а мекият му глас се чуваше ясно и в най-отдалеченото място на двора. Майка ми го слушаше съсредоточено, но аз не разбирах почти нищо. Помня, че ми ставаше хладно или огладнявах към обяд и побутвах майка ми да си тръгнем, но тя, без да си обръща главата, ми даваше знак да стоя тихо и да не я смущавам. Тези събрания крепяха духа й и тя винаги пееше песните на Учителя: "Ще се развеселя", "Тебе поем", "Ангел вопияше" с висок, красив глас. Тя никога не отпадаше духом - бе силна, волева и деятелна жена и понасяше всички несгоди със стоическо търпение. Тогава не можех да разбера Словото на Учителя, но ясно наблюдавах ефекта на това небесно Слово върху духа и настроението на майка ми. Тя се изпълваше със светлина - лицето й просто грееше, а гласът й ставаше благ и нежен. В такива часове виждах майка си като ангел и я обиквах безгранично. Виждах, че тя обожава Учителя, но на нас нищо не говореше за Него. Смяташе, че сме още малки и няма да я разберем, но аз така дълбоко я разбирах, без тя да съзнава това.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...