196. Плановете на Черната ложа

[Ани]

196. Плановете на Черната ложа

Тази година ми предстоеше разрешението на една голяма и трудна задача, с един от най-предателските духове. Трудно мога да опиша ония борби и тежки състояния, които изживях в течение на няколко месеца. Добре, че Учителят съкрати срока. Черните ми коси се прошариха значително през това време. Учителят бе казал, че годините 40, 41 и 42 са нещастни. Значи преживявахме последната нещастна година.

Приближи ме един брат (Забележка: Този брат е Симеон Арнаудов. Виж "Изгревът" т. VI, с. 400-459; т. XXII, с. 762-763), който се оказа идеален проводник на тъмните сили. Чрез него, целият ад започна серия от тиради при мен срещу Учителя. Заканваше се с пяна на уста, че ще предаде Учителя и унищожи цялото братство. Когато дойдеше в къщи, изпадаше в делириум от злост и ругатни. Майка ми избягваше на горния етаж, защото не искаше да се меси в разправиите ни. Най-първо той започваше с арогантен, възбуден тон да говори против Учителя. След като си изкажеше всичко, започвах да говоря аз с такава сила, че той се сгромолясваше безсилен пред мен. Тази история се повтаряше многократно. Веднъж изпадна в полусъзнание, с посиняло лице и разпенена уста, и ме молеше да му чета Библията за успокоение.

Учителят ми каза, че той издава плановете на Черната ложа. С него се държеше много мило и сърдечно, насърчаваше го да пее, защото имаше хубав теноров глас, силен и драматичен.

Есента ме назначиха учителка в американския колеж в Симеоново, който след заминаването на американците, бе станал езикова гимназия за английски, френски и немски език. Предавах английски език и литература в горните класове. Неделен ден отивах на беседа пеша през ливадите. Седем километра път.

В.К.: Така. На с.175 разказваш за Симеон Арнаудов - Дяконът. Весела: Срещнах се с него на Изгрева. С този брат, да. Той пееше, тенор, и много така силен, драматичен тенор имаше. В.К.: С този брат? Весела: С този, пееше така много, оперно. И се срещнах с него и той се сприятели, приближи се с мен, като видя, че аз пея. И така, харесам ми гласа. И се сдружихме с него и какво се получи. Учителят ме извика и ми каза: "Ще възпитаваш този брат. В него е духът на Юда." В.К.: Ще се изявява духът на Юда ли? Весела: В него е духът на Юда. Ще възпитаваш този брат, в него е духът на Юда. Нищо повече. Много строго ми каза тези думи. Аз казах, благодаря ви, Учителю, горе на вратата на стаичката му. Извика и ми каза. И затвори вратата и повече никакъв коментар. Свършено. И аз знаех, че трябва да стоя с него и да работя. Бог знае какво да работя. Да го уча пеене ли, какво да правя, и той започна да налита ужасно. В.К.: Като мъж? Весела: Не. Да нагрубява Учителя, когато идва у нас, да псува, да реве срещу Учителя, да беснее срещу Учителя. Той ще предаде Учителя, ще предаде братството. В.К.: Значи, всички ония неща, които той ги хваща във въздуха, той ги приема чрез тебе, става проводник. Весела: Учителят ми каза: Слушайте го какво говори, каза, той става проводник на Черната ложа. (Забележка: Юда е колективен дух. Виж "Изгревът"т. XXII, с. 760-763)

В.К.: И ви е казал да отидете да му кажете? Весела: Не ми каза да му кажа, но слушайте какво говори, което значи, аз да кажа на Учителя, какви са тези истории с този човек. В.К.: И после като споделихте с Учителя? Весела: Аз един път само му казах какви истории прави и какво говори, че ще предаде Учителя, че ще предаде братството, всичкото това. Но аз едва издържах тези атаки. То беше, връхлита буря върху мен. Майка ми бягаше отдолу, тука се качваше, като почне да тресе къщата. А у тях отивах и той толкова крещеше, посиняваше и му се явяваше пяна на устата. И лягаше и казваше: чети ми Библията, чети ми Библията. И аз почвах да му чета Библията. В.К.: Значи го обсебват духовете. Весела: Обсебват го. Той просто в страшна мъка. И аз чета Библията и той се успокоява. А долу аз го оставям всичко да изговори, след като той свърши да говори, аз почвам и като почвах да говоря, аз пък като хала срещу него, така, така, така, и той пада по очи, просва се по очи на земята. Винаги се просваше по очи. Дори веднъж при гората като вървяхме и той пак падна на земята по очи, като му говоря. И цяла година, аз отидох учителка 1942 г. в Симеоново, това вече беше свършека. И там се разболях и той дойде един ден, обаче, аз вече чувствах, че няма нищо между нас. Че нещо е приключено.