Jump to content

07 - 15. ШАПКАТА НА УЧИТЕЛЯ


Recommended Posts

15. ШАПКАТА НА УЧИТЕЛЯ

Един есенен ден през 1942 година Учителят с група от Изгрева се готви за екскурзия до Бивака на Витоша. Когато на следния ден се зазорявало, около салона имало оживление. От разни посоки пристигали братя и сестри със своите раници. Събирали се. Уреченото време за тръгване наближавало. Брат Неделчо бил болен на легло от черна жълтеница и взел бързо да слабее. Като се научил, че Учителят с група тръгва за Витоша, станал да ги изпрати, след което мислил пак да си легне. Когато Неделчо пристигнал, видял, че вече Учителят е слязъл при групата. В това време стенографката Елена Андреева мъкнела една голяма раница, изнасяла я трудно, пъшкала, но я домъкнала.
„Учителю, раницата е тежка. Кой ще я носи?" - „Неделчо", казал Учителят." - „Учителю, аз съм болен. Дойдох само да ви изпратя. Освен това не съм приготвен и облечен..." - „Ние ще те почакаме. Иди и се облечи!", казал Учителят.
След малко брат Неделчо пристига. Повдигнали му раницата, метнали я на гърба му и тръгнали на път. Учителят вървял в челната група. Неделчо правел усилия да ги догони, но все не успявал, защото не му стигали силите. По онова време шосето още не е било асфалтирано и се минавало по пряката пътека до водопровода до село Симеоново. Нямало още тия удобства, с които сега разполагаме. Времето било облачно. Баирът за изкачване голям, а раницата на брат Неделчо - порядъчно тежка.
По едно време задухал вятър. Колкото се изкачвали по-нагоре, вятърът се усилвал. Духал насреща и пречел на ходенето. Когато пристигнали на бивака, вятърът бил толкова силен, че било невъзможно да се остане на поляната. Тогава някой предложил да слязат долу, в дерето, на завет. И там духало, но по-слабо. Учителят седнал и всички около него, като пиленца около квачка. Последен пристигнал брат Неделчо. Потънал в пот от тежката раница и от противния вятър. Като седнал, въздъхнал с облекчение, че всички го чули и погледнали към него. В това време немирният вятър грабнал сламената шапка на Учителя и я отнесъл чак долу при рекичката. Сестрите попитали: „Кой ще отиде за шапката на Учителя?" - „Неделчо", казал Учителят.
Братът оставил раницата и догонил шапката. Връща се и подава шапката на Учителя. Тръгва към мястото си, но още преди да стигне, вятърът отново грабва шапката на Учителя и я гони из храстите. „Кой ще отиде за шапката, Учителю?" - «Неделчо", казва Учителят.
Става Неделчо, догонва шапката и я подава на Учителя. Тръгва към мястото си, но ето че немирният вятър за трети път грабва шапката. „Кой ще отиде за шапката на Учителя?" - „Неделчо!"
Той вече за трети път догонва шапката, връща се, подава я и казва: „Моля Ви се, Учителю, натиснете я по-силно, да не хвърчи от вятъра повече."
След малко вятърът утихва и групата напуска дълбокото дере. Излезли на хубавата поляна. Всички били бодри и весели. Всички се върнали весели и доволни от екскурзията.
През него ден бе станало едно от многото чудеса, които правеше Учителят, мълчаливо и неусетно. Брат Неделчо отиде болен на Витоша, а се върна здрав, разказват очевидци.
Кои бяха лечебните средства, които Учителят бе употребил? Обилното изпотяване и преобличане, няколкото чаши гореща вода, чист въздух и бодър дух, като не изключваме и вярата в Учителя.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...