Jump to content

07 - 38. ИЗВЕЯНАТА


Recommended Posts

38. ИЗВЕЯНАТА

София - Изгрева. Голяма триъгълна поляна. В центъра електрически стълб. До стълба пейка, на която е седнал беловлас старец - Учителят. „Учителят", шепнеха устата на тия, които за първи път бяха зърнали спокойната му фигура, внушаваща респект. Една сестра се приближи към него. Поздрави го с целуване на десницата му и му заговорва: „Много ми е мъчно, Учителю", каза тя, „задето моите близки и познати ми думат, че съм извеяна, поради убежденията ми. Те вместо да се замислят, и да възприемат тези хубави идеи, подиграват ми се." - „Какво ти думат?" - „Че съм била извеяна, Учителю." - „Че какво лошо има в това? Право са ти казали хората." Сестрата го погледнала, недоумяваща. „Я ми кажи" - казал Учителят - „кое жито е по-хубаво, извеяното или неизвеяното?" - „Извеяното, Учителю." - „Извеяно, значи чисто от примеси."
От него ден сестрата престанала да се обижда, когато й кажели, че е извеяна. Даже се гордеела вече, че е извеяна, че е чисто жито, приготвено за мелница или за посев.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...