Jump to content

07 - 66. УЧИТЕЛЯТ НА ВИТОША


Recommended Posts

66. УЧИТЕЛЯТ НА ВИТОША

През есента на 1942 година, една малка група от десетина души отивахме всеки ден с Учителя на Витоша. Но не отивахме до Бивака, а само до кладенчето. След малка почивка се връщахме, след като четяхме молитви и пеехме песни.
На отиване и на връщане почти не се водеха разговори. Учителят бе замислен, сериозен, но защо, не знаехме. Можехме само да предполагаме. Водеше се война в Далечния Изток. Веднъж, току що бяхме пристигнали на мястото при Кладенчето и бяхме седнали, Учителят стана прав и ни покани всички да се изправим на молитва.
„Там, някъде далеч, на другия край на земното кълбо се води ужасна война. Хиляди човешки животи се покосяват."
Онези, които виждат и чуват отдалече за страданията на хиляди хора, страдат много повече от нас, обикновените.
Понякога ние, обладани от особени чувства, искаме да ни се отворят духовните очи и уши, без даже да имаме представа какъв голям ужас то би представлявало за нас. Ето защо Учителят ни съветва да не искаме духовни дарби, преди да сме развили у нас своите добродетели, за да можем да носим страданията и радостите, които ни заобикалят.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...