07 - 68. ЦЕКО ОТ ДАЛЕКО

[Ани]

68. ЦЕКО ОТ ДАЛЕКО

През втората половина на март 1922 година, се постави начало на нова поселище, което нарекоха квартал Изгрев. Началото започна с три палатки, броят на които постоянно растеше. На следната година започнаха да се строят дъсчени, едностайни жилища. После - стая с антре, след това двустайни. През 1925 година- тухлена стая за Учителя. През 1926 се построиха „Пловдивските бараки", където се пренесе и настани сестра Анастасия Янакиева. Ето как стана нейното настаняване. Когато жилището й на Изгрева бе готово, тя помоли брат Цеко да й пренесе малкото багаж в новото поселище. Той отишъл, прегледал багажа и му се сторило за един път много, а за два пъти малко. Пътят бил дълъг. Отива една привечер. Приготвя багажа като една куха пирамида с едно прозорче. Късно през нощта отива, влиза в пирамидата и тръгва. Минава цялата булевард „Скобелев", цялата „Патриарх Евтимий" и тръгва по „Граф Игнатиев", за да продължи по шосето за

Дървеница. Времето било подбрано - късно през нощта, когато има най-малко движение и без Луна. Когато наближава лостовия стражар, при разклона за Семинарията, постът вижда, че нещо се приближава, но не е нито кола, нито файтон и се чуди какво може да бъде. Приближава се безшумно, стресва се и извиква: „Кой е там?" - „Цеко от далеко", обадил се човешки глас от тъмната фигура. - „Откъде си и къде отиваш?" - „От Слънцето. Нося багажа на сестрата." - „Защо по това време?" - „Защото така искам. Така ми е удобно."

Постовият стражар помислил, че е попаднал на крадец. Арестувал го и го отвел в осми участък.

Цеко оставя багажа на двора. Излиза от пирамидата и го отвеждат на втория етаж при дежурния следовател, където започва отново разпита. Кой е? Откъде е? Какво носи и къде отива? „Казвам се Цеко от Далеко. Идвам от Слънцето. Нося багажа на сестрата. Отивам на Изгрева." - „Гражданино, защо така отговаряш? Знаеш ли, че мога да те пратя в затвора?" - „Можеш, само ако е казал Господ", отвърнал Цеко. „Казал, не казал, сега ще те пратя." И ударил с юмрук по бюрото.

В същия миг лампите се залюляли. Следователят и всички агенти избягали долу на двора.

Цеко Ятугов видял, че няма никой около него, слязъл, влязъл отново в пирамидата и поел пътя за Изгрева, без някой да го спре.

Който е жител на Слънцето и носи от 3-4 километра багаж на сестрата, не може да бъде арестуван. Тъй свършва разказът за Цеко от далеко.