08 - 04. НЕДЕЛЧО ПОПОВ

[Ани]

4. НЕДЕЛЧО ПОПОВ

         С Неделчо Попов заедно бяхме. Ако е въпросът за него, до известна степен аз имам „вина", за да влезе той в братството - в най-добрия смисъл на думата. С Неделчо Попов се познавахме от полиграфическото училище, дето го казваме .Полиграфия", то се казва „Средно училище за изкуства, книгопечатане и графически изкуства,' да. А после, като по-модерно име казваме „Полиграфия". Тодор Живков и аз сме следвали в същото училище, само че той четири години по- късно, полиграфия. Ами Неделчо се заинтересува от мене. защото бях вегетарианец, научил, че съм вегетарианец, знае, че живея на Изгрева. А той в София, на „Цар Освободител", имаше едно кафене „Сан Суси". Той беше там като сервитьор, през свободното време извън училището отива там, сервира кафета, разни работи. Там спеше и не плащаше наем. И за вечеря там му даваха нещо. обаче по-късно, като почнахме да работим, понеже ние бяхме половин ден теория учим, половин ден практика. За теорията не се плаща, обаче като сме на практика, есе произвеждаме полезен труд и ни плащаха половин заплата. Вместо 1600лв. - 300 лв. всеки един получаваше. След като получаваше заплата, вече нямаше нужда да остава келнер и по-късно се събрахме на обща квартира заедно с него. Заживяхме заедно. С него често се събирахме в градската градина, в ъгъла откъм двореца, гдето сега е мавзолеят на Георги Димитров. Там значи много често се събирахме, много вечери до късно, след като се нахраним на вегетарианската гостилница. Имаше една вегетарианска кооперативна гостилница до градинката срещу Военния клуб, после стана нещо като склади гостилницата я закриха тогава. Та там, като се нахраним, отивахме на обед в градинката, почивахме, а пък вечер отивахме в градската градина и там дълго време разисквахме. Като говорехме дълго време, защото аз обичам да обяснявам, той беше много доволен от това обяснение и казваше: „Ей, Георге, такова хубаво учение, мога ли и аз да чета книгите, ама да не ставам дъновист?" Викам му: „Защо, бе Неделчо?" - „Защото ще ми се подиграват другите." - „Може, може. Само аз ще съм дъновист, ти няма да си дъновист. Чети книгите и се занимавай!" И след туй, 1926 година, когато бяхме на събора, аз бях вътре на събора, пък Неделчо беше отвън, нямаше кураж да влезе на Изгрева, да бъде на събора още, макар че се познавахме. Целта се постига постепенно, постепенно, не може из един път да се приобщи. И ние с него направихме една нощна екскурзия. Един ден решихме с него да отидем на Витоша. Тогава Учителят даваше такава задача; Всеки един от нас, мъж или жена, млад или стар, да си избере едно място, където да отиде нощно време по тъмно. По тъмно и то самичък! Заради туй трябваше да отиде предварително денем, да научи пътя, да може да се ориентира и тогава може да отиде нощно време най-напред по луна. след туй да отиде при лоши атмосферни условия, за да се кали у него безстрашие. Ние с Неделчо решихме да отидем. Той тръгва от града, а аз тръгвам от Изгрева - това беше 1930 година, По-късно той дойде да живее на Изгрева, аз си направих бараката и той дойде да живее при мене и така ние съжителствахме с него. Това беше една временна барака от опаковка - сандъци, в които опаковаха хартията. Така че ние станахме съсобственици на бараката. Така заживяхме с Неделчо.

         С Неделчо отидохме на първата екскурзия. Понеже той е по-неопитен, реши да мине по по-късия път. Тръгва от града, ще мине през Изгрева, през Симеоново нагоре. По това време правеха водопровода, 1920-1930 година, рилския водопровод. Дотогава нямаше водопровод от Рила. Пътят покрай водопровода е най-прекият път, по пътеката край водопровода се отива нагоре на бивака, който Учителят нарече „Ел Шадай". А пък аз ще мина през ливадите и Драгалевци и ще мина по друг път, тъй че всеки сам пътува. Накрая ще се съберем на едно място. По пътя имахме уговорка с никого да не говорим, да нямаме разговор с никого. Когото срещнем, ще мълчим, няма да говорим. Целият път трябваше да бъде в мълчание и молитва. И така, аз като минах Драгалевци и нагоре, Неделчо, нали върви по по-прекия път, ще излезе по-напред от мене. На едно място чувам нещо шумулка, а беше април месец. Макар че беше април, което значи пролет, на Витоша имаше почти до колене сняг. Тук-там беше заснежено, но имаше и открити места. Зимата беше голяма и снегът не се беше още стопил. Макар че отиваме пролетно време, обстановката беше още почти зимна. Вървяхме по снега и на едно място се шумнало и на Неделчо веднага косатаму се изправила нагоре и вдига каскета. Спрял се. погледал, погледал, след туй се приближил и видял една крава легнала там, изостанала и си преживяла. Пък имаше и голи поляни с трева за добитъка да пасе, имаше и заснежено. Разбрал, че няма нищо страшно от това, което бил чул. Вижда значи кравата и продължил нагоре. Из пътя мислено се молел: „Ей, дано Георги да отиде преди мене, защото той е по-опитен." Пък още е тъмно. И аз наистина, като минах от Драгалевци, на едно място стръмно, викахме му „Вади-душа", започнах да получавам в себе си телеграми: „Георге, бързай! Бързай, ти си по-опитен! Ти си по-опитен и добре е той да те свари там." И аз бързах, все увеличавах крачките, увеличавах крачките, дето намеря дръвца, събирах ги под мишница и като отидох там, взех да паля огън. Таман огънят да се разпуши и Неделчо пристига и вика: „Ей, Георге, тука ли си? Колко се радвам!" И така с него прекарахме много хубав ден. Целият ден бяхме само двама. Ама не бяхме двама всъщност, не бяхме двама. Имаше невидимо присъствие.

         С Неделчо заедно работихме в държавна печатница. Аз бях словослагател и той бе словослагател, обаче, когато потрябва помощник оценител, потърсили между учениците и попаднали на него там, най-близко. И така повикаха го за оценител и след туй веднага неговата заплата стана 3500 лева. а моята остана 2000 лева. Той беше с по-голяма заплата, но пак живеехме заедно. Той дойде на Изгрева при мене и започна да посещава школата. Той отдавна искаше да посещава школата, но аз все го въздържах. Та той един път сънува, че идва в школата и влиза тихомълком. В това време Учителят става от катедрата и отива при него, като му лепва една силна плесница и после той се събудил. Викам му. че който иска да влиза без позволение, така ще получава плесници. Това е било сън, разбира се. И по-късно той започна да посещава школата и понеже е по-общителен от мене, скоро се запозна с младежите, академичната младеж. Започна да кани Учителя на концерт, като вземаше лека кола за отиване, както и за връщане. По тоя начин стана много по- близък, отколкото мене. Аз, разбира се, от това нещо не губя, а само мога да се радвам, че той чрез мене се запозна с учението, стана вегетарианец и влезе в братството. Дето не искаше да става дъновист, глътна въдицата и стана „баш дъновист". Той бе приет радушно от всички. Учителят го допускаше до себе си. Разви голяма дейност и има заслуги за отпечатване Словото на Учителя. Иначе Неделчо не ми е разказвал да е имал някакви опитности.