Jump to content

08 - 18. НЕБЕСНОТО ПОКРОВИТЕЛСТВО


Recommended Posts

18. НЕБЕСНОТО ПОКРОВИТЕЛСТВО

         Г. С.: Брат Петко Епитропов беше застрахователен деятел към някакво дружество. Ходеше из България, сключваше застраховки. Край тая работа вършеше и братска работа. Той беше от хората, които имаха най-жива връзка между София и провинцията. Чрез него се поддържаше най-добра връзка. Като обикаля страната, веднъж от Варна отива в Шумен. В Шумен отива на Цани Боздуганов на гости. Цани Боздуганов е бил тогавашният ръководител на братството в Шумен. Това трябва да е било около 1930 година. По-късно ръководител беше Петко Христов, след като се помина Боздуганов. След П. Христов тогава нещата се разводниха така. Та отива на гости на Цани Боздуганов, който работеше някъде като архивар. Навярно работата му е харесвала, защото дълги години стоя на тази работа. Веднъж, като се връща от работа, заварва в къщи Петко Епитропов, който му дошъл на гости. Жена му на Боздуганов - Златка, била радостна, че им дошъл гостенин и вечерта се събрали всички на трапезата. Сложили супата за вечеря и след това Боздуганов казал на Златка: „Хайде, докога ще ни мъчиш така, донеси печения заяк!" Като чул „печения заяк", той стоял като на тръне и чакал да види какзо ще донесат. Обаче всички били сериозни, никой не се засмива. По едно време сестрата казала: „Бъдете спокойни, за всяко нещо ще му дойде реда." По едно време излязла, отива в кухнята и се връща, като носи едно плаке, покрито с бяла хартия: „Ето ви печения заяк!" Слага го на масата и като го открива, това били едри картофи, обварени и запечени с прясно масло на фурна: „Ето ви вегетариански печен заяк!" - „Хей бе, брат Цаньо, абе акъла ми изкара, бе!" - и се смеел брат Епитропов и после където отивал, разправял за вегетарианския печен заяк, който бил ял в Шумен.

         Сега ще ви разкажа един спомен за брат Цани Боздуганов. Преди години брат Върбан Василев от село Дивдядово, сега е квартал на Шумен, ми разказа следната опитност: През 1938 година бях болен от туберкулоза, бях в много тежко положение, лекарите не можеха да ми помогнат, аз отчаян отивам при брат Цани и му казвам: „Тежко болен съм, какво да правя, не знам." - „Чакай, рекъл, да видим какво Господ ще каже." И влязъл в молитвената си стая и стоял там 1/2 до един час сам в стаята. И след това ми казва какво да правя. Не помня обаче лекарството, което ми каза, направих това нещо и след три седмици аз бях закрепнал вече. Значи Господ му казал - той влизал във връзка с невидимия свят по някакъв начин, чрез молитва, и му казали какво да прави братът и да получи облекчение.

         В. К.: Това е интересна опитност. „Бог е силен да го прави, защото с Божията сила сте вардени чрез вяра за спасение. " (1 Послание на Петър, 1 глава, ст. 5.)

         Г. С.: Акордеонистът Стоян Георгиев Димитров от Варна. Майка му била болна и отишла на минералната баня в Горна баня да се лекува. През това време той отива в София да се срещне с Учителя и да го пита какво да прави. Отива, но Учителят е на поляната, а той не смеел да отиде при него. Иска да отиде, но се стеснява. Учителят отишъл до горницата - стаята си, върнал се и пак отишъл на поляната и седнал при другите. Най-накрая Учителят го повикал. Значи Учителят видял стеснението му и го повикал. Стоян казал, че иска да го попита нещо и разказал какво е положението на майка му. Учителят знае, нали, но той, Стоян, му го казал, Учителят му казал какво лекарство да направят и след като приложили наставлението на Учителя, тя оздравяла. Това ми го разказа Стоянчо, но интересното тук беше, че Учителят стои на поляната, отива до стаята си, връща се, а Стоян се стеснява, не смее да го пита. Учителят, значи, му дава възможност да се освободи от стеснението, да се срещне с него, защото вижда, че Стоян е напрегнат, а външно няма смелост да отиде и да се срещне с Учителя. И тъй, Учителят го поканил, повикал го и той си казал болката, за която бил отишъл. Защото законът е такъв, че трябва да поискаш, за да ти се даде. В случая Стоян е трябвало да поиска, за да му бъде дадено наставлението от Учителя. Който има нужда, той пръв ще поиска,

         Сега ще разкажа за Петър Камбуров - цигуларят от Стара Загора. Има и друг Петър Камбуров, математик от Казанлък, който е негов братовчед. Петър Камбуров - цигуларят, разказваше как отишли веднъж в Търново да приготовляват за събора. Къщата на градината отдавна не била препокривана, а се налагало да се извърши тая работа, но времето не било стабилно, а дните за събора наближавали. Учителят запитал: „За колко време ще я препокриете?" - „Учителю, до довечера." - „Гледайте по-скоро" - отговорил той. Времето са разваля. Камбуров разказва: „И ние работим светкавично. Прехвърляме, прехвърляме, прехвърляме, като че имаше и други помощници да ни помагат, дето се казва, невидими помощници. Но бурята пристигнала, а покривът непокрит. Обаче Учителят отишъл зад къщата и продумал някакви думи, но какви, не се знае. Бурята се отклонила за известно време. „След два часа, макар че ние бързо прехвърляхме, но все пак остана да сложим капаците отгоре, но дъждът вече дойде. Докато сложим капаците, дъждът се изля като из ведро, измокри ни, докато слезем от покрива. Та дъждът ни почака, почака ни, но пак ни намокри. Все пак успяхме да препокрием колибата. Всички вътре бяха на сухо."

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...