08 - 30. ЗА СБОРНИКА „ЖИВОТОПИС НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

[Ани]

30. ЗА СБОРНИКА „ЖИВОТОПИС НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

         Вергилий Кръстев: През есента на 1991 година бе отпечатан сборника, който бе предназначен да излезе през м. юли 1991 година, но се забави по технически затруднения. На 15 юли в Камерна зала България бе изнесен концерт по случай 120-годишнината от рождението на Георги Куртев. Сборникът имаше недостатъци, понеже бяхме излъгани от онези, които го отпечатаха. За него аз платих 10 лекарски заплати, после дойде инфлацията и нищо не се върна при мен. Остана само книжката,

         Георги Събев: Хубаво е, че все пак излезе. Да зачетем това.

         В. К.: Сега ще говорим за някои пропуски на книгата „Животопис на Георги Куртев":

         1. По отношение на самата книга. Като книга какви забележки имаш?

         Г. С.: Има някои неща, които не са точно написани. Искам само да се уточнят. В случката, дето Надка Боева разказва за молитвата на туркинята, тя казва, че влязъл в стаята, Той влязъл в стаята, дал й пари и излязъл. В стаята на жена туркиня не може да влезе нито мъж, нито българин. Той отвънка й подал плика и се върнал.

         В. К.: Това е фактически на стр. 14 отдолу нагоре, ред 14-15 е. Не влязъл, а почукал на вратата и подал плика. В турска къща мъже не могат да влязат, дето има жени.

         Г. С.: 2. Друга забележка е за първия събор в Айтос на Паспалата, когато говорили брат Куртев и Учителя, те са уточнили час за тръгване три часа, вместо 12, както е записано в книгата.

         В. К.: Значи това е мой пропуск. Това е на 46 стр. Отгоре надолу, наред 12 четем: Времето, което уговорили, било 12 часа, полунощ. Вместо 12 часа, три часа трябва да се пише.

         Г. С.: 3. Забележка на стр. 66, точка 17, последният сеанс в Айтос 1912 година. На сеанса не е употребен медиум, ами са сложили кръгла масичка, която дава сигнали с чукане.

         В. К.: Как обикновено става това нещо? Обясни, защото ние не го знаем.

         Г. С.: Аз не съм присъствал, а съм го дал, както са ми го разказвали.

         В. К.: Какво са разказвали?

         Г. С. . На кръгла масичка, която е направена само от дърво, да няма никакво желязо в нея. Трябва да бъде тринога, кръгла. Всички присъстващи се хващат във верига с палците отдолу, а пък предварително се написва един голям кръг с азбуката. И по този начин духът дава знаци с масичката, вече прави с един крак така, вдига масата и удря 1, 2, 3, 4, 5 и т.н., каквато е цифрата. Тя отговаря съответно на буквата и по тоя начин се образуват думи и се отговаря на въпрос.

         В. К.: Обясни го по-подробно.

         Г. С.: Първо, значи, имаме масата, след това има начертан кръг на книга, не на самата маса. Цялата азбука в кръг. Те правят веригата с палците. Масата почва да се движи, а тя нали е на три крака. С единият крак чука и дава сигнала. Така ако чука три пъти буквата е „В", ако е пет пъти, „Д". Така се съединяват буквите в думи.

         В. К.: Но ти трябва да го опишеш това нещо, ние не го знаем.

         Г. С.: Е, тази подробност не знаех, че трябва да се каже заради туй.

         В. К.: Значи по този начин, защото има и друг начин, чрез медиуми.

         Г. С.: Да, чрез медиум може, чрез излъчване, спящо състояние и пр. и пр.

         В. К.: Защото това нещо не е отбелязано в твоето описание и аз разбрах, че е чрез медиум. Аз ще намеря как е оригиналът и ще го прочета, да направим сравнение, да видим къде е грешката.

         Г. С.: Добре.

         В. К.: Следващата забележка е запознаване с вегетарианството, на стр. 67, точка 19, така ли е? Това е станало 1912 година, което съм писал, нали, когато е бил мобилизиран в град Чарлу.

         Г. С.: Не е 1912 година, а е 1917 година, понеже били Европейската война, не знам в кой град е било.

         В. К.: Ти си писал, писмото било от декември 1912 година.

         Г. С.: Ще намерим оригинала на писмото.

         В. К.: Ти казваш, че е в 1917 година той се е запознал с някои приятели там, от войниците и писал на родителите си, че вече няма да храни свине, няма да коли, няма да яде. Значи това е 1917 година. Европейската война, а не 1912 година. Друга забележка. Става въпрос за чешмата в Тополица. Ти си писал 1929 година. Аз понеже имам снимка от Борис, където пише, че е построена 1928 година и аз промених, защото смятам, че Борис знае по-добре, щото е ръководил строежа. А той го е писал, когато е бил млад, преди 30 години го е писал.

         Г. С.: Аз не зная, виждам, че на снимката е писал Борис, обаче зная, че чешмата е правена 1929 година от тези хора, които са участвали в нея. Димитър Димитров Вълчев, и с него съм говорил, който сега е жив, може да каже точното. Дали Борис е прав или аз.

         В. К.: Ти трябва да провериш.

         Г. С.: Може да проверя и да пиша. Може да пиша.

         Забележка на Редактора Вергилий Кръстев: През 1995 година попаднах на писма на Мария Тодорова до Борис, изпращани в Тополица. Те са от 1929 година.

         В. К.: Какви забележки имаш ти при едно второ издание по отношение на книгата? Как би си я представил ти?

         Г. С.: Книгата трябва да бъде на по-хубава хартия и с по-едър шрифт. Шрифтът сега е много дребен и трудно четлив. Всички, които са я вземали досега, особено по-възрастните хора трудно я четат. Значи книгата да бъде с хубав шрифт, хубава хартия, заглавията да се подчертаят, тука почти липсват заглавията, написани са със същите букви, с каквито е писан и текстът. Заглавията се пишат винаги с по-едър шрифт и текстът на книгата да не бъде шаблонен, да бъде нещо по-хубаво.

         В. К.: Как се казваше този брат, който искал да бъде ръководител? На стр. 79, 12 ред отгоре.

         Г. С.: Този брат се казваше Крум Илиев, Той искал да стане ръководител, а пък печатарят го сбъркал и писал брат Георги Куртев.

         В. К.: Ама аз го задрасках и на всички книги съм го написал на ръка.

         Г. С.: Крум Илиев се е казвал той. Иначе е добър, ревностен брат, обаче в туй отношение малко честолюбив и искал да изпъкне така. А иначе е имал добри качества.

         В. К.: Какво е казал брат Георги Куртев?

         Г. С.: Брат Георги Куртев след смъртта на Крум Илиев, той го е сънувал като в една колиба така, обаче без уплътняване и вътре стои така скрит, обаче обгърнат с една хубава мантия. Брат Куртев си го обяснява, че тази хубава мантия това са добродетели, които е имал, но които никой не ги знае. А пък поради грешките, които е правил, затуй го виждаме затворен, не е свободен. Това ми го разказа брат Георги Куртев.

         В. К.: Това какво означава?

         Г. С.: Посещавал е бедни, давал е пари, помагал е на нуждающите и т.н., което никой не го знае и заради туй той го вижда в една мантия сребърна или златиста мантия. Така, като тия, които ги тургат на врата поповете. Не му знам името на това - попски одежди.

         В. К.: По отношение на заглавието. Аз направих първата коректура и отбелязах всички грешки и той направи втора коректура и аз му казах, ще поправиш всички заглавия по-големи. Ще поправиш грешките и той обеща. Това трябваше - големи заглавия. Всички трябваше да бъдат големи заглавия, обаче той нищо не направи.

         Г. С.: Не е постъпил честно и по тоя начин дава лош вид на книгата.

         В. К.. И тогава ние бързахме да излезе на събора в Айтос - 12 юли и така стана. И те печатиха го на фолио и вече не можеше да се поправи. То чакаш 5-6 месеца и не можеше да се поправи, защото трябват много пари, но грешката е моя в какъв смисъл, че аз започнах работа с хора, на които съм имал доверие, а те нищо не са изпълнили. Аз исках всички тия неща да бъдат с по-големи букви, нали. Ей тука, например, много по-големи букви трябваше да бъдат по-силно подчертано и т.н. Много трудно излезе тази книжка, измъчих се.

         Ето сега тука, на тази голяма твоя тетрадка, на страница 39 пише следното; „През 1912 година, като войник в град Чорлу, аз станах вегетарианец. Ето защо писах писмо на жена си със следното съдържание..."

         Г. С.: Това нещо може да се провери чрез Тодорка Куртева, която е жива. Тя знае кога е станал вегетарианец.

         В. К.. Значи аз тука вина нямам.

         Г. С.: Да, разбрано. Туй може да се провери. А 1912 година е Балканската война, не е Европейската, точно така.

         В. К.: Значи тука нямам грешка.

         Г. С.: За справка, Тодорка Куртева, Дора. Тя ще знае коя година баща й е станал вегетарианец.

         В. К.. Да, ще питаме нея. Значи по този въпрос така. Сега тука забележките за последния сеанс. Тука ти си го написал последния сеанс в Айтос, 1912 година.

         Г. С.: Така, не спорим за него.

         В. К.: Тука ти както си го написал, тука няма за медиуми, но понеже тука не е означено точно как става цялата работа.

         Г. С.: Моята задача не е да обяснявам как се правят сеансите.

         В. К.: Това никой не го знае.

         Г. С. Които са участвали, много хора са участвали.

         В. К.: Това не е точно обозначено, това нещо. Сега това е едно и понеже не беше точно описано.

         Г. С.: Според мене не трябва да бъде в такава подробност.

         В. К.: Чакай сега, аз не ти правя забележка, но понеже ти си го знаел, нали, ти смяташ че и другите го знаят. И сега в момента ние знаем това: Когато се събират на сеанс има няколко неща: или с пишещ медиум или с говорещ медиум или с чукане.

         Г. С.: Без медиум, с чукане на масата.

         В. К.: Сега е моментът, както е направено нали, за мен не беше ясно.

         Г. С.: То е друг въпрос.

         В. К.: :3а мен не беше ясно и аз сметнах, че ти си го пропуснал и тогава реших аз да го добавя. Сега, между другото, аз тоя случай го имам разказан от Борис Николов. Той много подробно го е разказал, понеже Георги Куртев му го е разказал.

         Г. С.: Говори ли за медиум там?

         В. К.: Аз за медиум не мога дати кажа точно какво говори, но там пише, че ги е раздрусал, веригата ги е раздрусала, нещо подобно има но не мога са си спомня как. защото това е преди 30 години. И аз разбрах, че ти просто не си го добавил и затова съм го добавил.

         Г. С.: Аз да ви кажа недоразумението откъде идва, Някой от присъстващите, но преди да бъде Учителят там, се подиграл с духа. Човекът казал: „Хасам Мусум, сан мусум" - на турски значи - „Хасан ли си, кой си? Сега ти ли си?" И заради туй масата го е натиснала и след туй се уплашили и са имали по-сериозно отношение към това. А пък при Учителя, там са видяли разни знаци, разни чукания и пр.. което вече сме го казали.

         В. К.: Сега, значи уточнихме се. В следващата книга това нещо ще го коригираме в смисъл, аз ще махна това викане чрез медиум, а ще напиша подробно така, както описва как е построена масата, изобщо цялата обстановка, ще бъде описано всичко подробно.

         Г. С.: Щом трябва, опиши го.

         В. К.: Защото не е ясно. Аз ще коригирам това нещо. Понеже ние свършваме, днес е 28.12.1991 година. На тоя етап ние сме приключили.

         Сега моята оценка за тая книга е тройка, значи преминаваме в следващото отделение. Не е 4 или 5, а тройка.

         Г. С.: Тройка, повече не.

         В. К.: Положих много труд, обаче оценката е тройка.

         Г. С.: Но факт е, че е станала, значи трудът е оправдан, макар че има качества, които могат да бъдат подобрени.

         В. К.: Как реши ти да дадеш материала?

         Г. С. Когато получих вашето писмо, се поколебах, защото вие ми определихте много малко време, за срок от два месеца да мога да ви пратя материала, което не беше по силите ми. И в себе си бях почти решил да съдействам, обаче реших да се допитам до Евангелието. Като отворих Евангелието и мисля, че от Лука 7-ма глава се падна, където се казва: „И Христос събра учениците си и ги разпрати двама по двама на работа." Това ми даде като отговор, че аз трябва да съдействам, щом е дошло време за работа и заради туй реших на всяка цена да изпратя материали. Пратих материала и се радвам, че с много труд, макар и не много качествена, книгата все пак излезе на белия свят и съм много доволен от това. Остава за следующите книги, които са вече готови за печат, да можем да помислим и за тях.

         В. К.: Някакво пожелание за по-нататък?

         Г. С.: Пожелание, каквото имаш запланувано и ти, също да стане. Там за музиката на Изгрева, за художниците и пр. и пр. Всичко това нещо трябва да стане. Това са хубави идеи, които трябва да видят своето реализиране.

         В. К.: Сега ти трябва да ми дадеш ония тетрадки, които ти ги имаш и си ги направил, да имам по едно копие.

         Г. С.: Не знам дали ще мога да ги намеря, защото теса, някои листа вече са загубени. Пратени са някъде и не мога да обещая.

         В. К.: Ти нали имаш по една тетрадка, запазена у теб. Нея ще ми дадеш.