Jump to content

09-04. ЕДИН МАЛЪК ОПИТ


Recommended Posts

4. ЕДИН МАЛЪК ОПИТ

През есента на 1959 година няколко души, мъже и жени, членове на ТКЗС от селото ни, решихме да отидем в Свиленград на събор. Всички знаем, че тук е гранична зона и че всеки трябва да носи съответните документи. Документите ми бяха готови и ги сложих на масата, за да ми бъдат пред очите, за да не ги забравя.
В уречения час всички се събрахме на мястото, качихме се в каруците и тръгнахме всички радостни и весели. Като наближихме Свиленград, една патрулна двойка ни спира за проверка на документите. Всички си подават документите за проверка, а аз, който бях каруцар, след като потърсих документите, се оказа, че ги няма, че съм ги забравил на масата у дома.
Наближаваше вече моя ред за проверка. Мисълта ми почна да работи интензивно. Спомних си, че скоро бях чел в беседите следната мисъл: „Когато се намерите в трудно положение, когато злото ви преследва, призовете Бога и кажете: Господи, само ти можеш да ми помогнеш в този момент." Аз се хванах за тази мисъл като спасителна и реших да направя опит, за да проверя думите на Учителя, ето защо аз в същия миг рекох в себе си: „Господи, нека да стана невидим за войника" и силно се концентрирах с поглед във войника, а той като че не смееше да ме погледне. Той провери всички освен мен и каза: „Карайте! Свободни сте." Мен нито ме погледна, нито ми поиска документи.
Ето такъв беше моя малък опит, който споделям за назидание.

Разказал: Христо Петров, с. Любимец.

Опитайте учението за да видите неговата сила и истинска стойност. Силен е само оня, който прилага.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...