09 - 18. ИЗМАМИЛИ ГО ДУХОВЕТЕ

[Ани]

18. ИЗМАМИЛИ ГО ДУХОВЕТЕ

Преди години брат Петър Камбуров посадил бостан на една близка до братското лозе нива край град Търново. Орал, торил, сял и копал, бостанът бил добре и обещавал много плод. Всеки ден обикалял бостана добрият стопанин и като гледал изобилния плод, приисквало му се да отиде да откъсне най-едрата диня или пъпеш и да ги вкуси, но още било рано. Процесът на зреенето наближавал, но все още имало време дотогава. Всеки ден по еднаж и по дваж обикалял той бостана и му се радвал, както майка се радва на своята рожба, предвкусвайки онова, хубавото, което има да види в близко бъдеше.

Един ден след обяд взело да се заоблачава, дори да се затъмнява. Подухнал вятър, превърнал се в буря. Загърмяло, забучало. Завалял силен дъжд и град. Затъмнило се дотолкова, че едва можело да се види на няколко крачки. Земята побеляла от градушката. Преминала бурята, Спрял дъждът. Разяснило се, като че нищо не е станало. Излязъл братът от колибата и какво да види? От предишния хубав бостан нищо не бе останало. Сякаш не бостан, а гола угар. Гледал братът как в половин час природната стихия всичко е унищожила. Труда му, времето, средствата, всичко било унищожено и то тъй скоро. Само за няколко минути. Тъжно му станало. Плачело му се, но се въздържал. Тежка била загубата, но нямало какво да се прави.

Един ден отива братът при Учителя и му казал с мъка за станалото и чакал да види какво ще му каже Учителят. „Измамили са те духовете!" - казал Учителят. - „Така ли? Значи можело е да не стане!" И решил той в себе си за идната година пак да посее бостан на същото място, но да не се оставя да го измамят духовете

Дошла другата година. Същата нива пак била подготвена, преорана и засята с бостан. Поникнал бостанът и започнал бързо да пуска властуни, да цъфти и да върже. Плодът бързо наедрявал и радвал стопанина. Радвали се всички, които минавали покрай бостана. Ония дини като се бялнали на слънцето, а пъпешите се жълтеели и усмихвали на всеки минувач.

Наближавало време за зреене на бостана. Но ето че един следобед пак там, на северозапад, на хоризонта се появили малки облаци, но бързо, много бързо покрили цялото небе. Явил се първо вятър, после буря, дъжд, градушка, също тъй, както миналата година. Но сега братът не бягал от дъжда и градушката, а застанал сред бостана, едри парчета град взели да падат, да го удрят, за да го прогонят, но той сега не бягал, не отстъпвал, като взел да се моли: „Господи, не искам да ме измамят духовете. Може тука на мястото да умра, но няма да отстъпя. Аз не искам да ме измамват духовете." Твърд бил той на решението си и не отстъпил. Видели духовете, че той няма да отстъпи и те отстъпили. Спряла градушката. Повалял малко дъжд и утихнало. След малко пекнало слънце. Бодро се усмихвали дините и пъпешите със своите наедрели лица и благодарели на добрия стопанин, че този път не ги оставил и не побягнал в колибата.

Разказал: Петър Камбуров

Човекът е силен със своята твърдост и постоянство. Със своето постоянство той побеждава дори и водната морска стихия, като изгражда баражи и укрепва бреговете или променя посоката на речните течения.