21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

[Hristo Vatev]

21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

Елена Андреева бе една от трите стенографки на Учителя. Последните двадесет години тя живееше в една къщичка, заобиколена от много плодни дървета и цветя. Години наред тя страдаше от артроза на дясната тазобедрена става и трудно ходеше. Трябваше да се подпомага с бастун, или с патерица. Но за сметка на това бе изключително работоспособна и докрая на живота си бе с бистър ум и помнеше събития с най-големи подробности, отнасящи се до Школата на Учителя. Тя беше така устроена, че от сутрин до вечер свободно приемаше гости и разговаряше с тях по най-различни теми. При нея беше върволица от хора - едни идваха, други си отиваха. Познаваха я всички от Братството. Тя можеше да разговаря с всекиго на различни теми. Беше образована и начетена. Не беше случаен човек, дошъл като стенограф при Учителя. Беше завършила философия и педагогика в Софийския университет.

Години наред я посещавах и при разговорите си с нея си водих бележки, като отбелязвах по точки по един - два реда за случката, която току - що съм чул. Когато отивах при нея, моментално тя започваше да разговаря с мен за Школата на Учителя, за проблемите, които ги съпътстваха техните съвременници и винаги, за да потвърди едно свое мнение, цитираше някаква случка по времето на Школата на Учителя и подчертаваше как тогава Учителят го е разрешил. Аз си отбелязвах всички тия бисери от тази голяма съкровищница, която представляваше нейното съзнание, запаметило толкова много неща.

Бяха изминали 5-6 години от запознанството ни. И чак тогава тя се съгласи да започнем и да работя с нея, за което аз занесох един ролков магнетофон и започнахме последователно, два пъти в седмицата, да работим. Аз пристигах от провинцията, където работех, изчаквах да стане към 18-19 часа, когато нейните посетители и гости я напускаха и тогава с нея продължавахме да работим до късно през нощта. Аз не вярвах на очите и на ушите си, че тя можеше да издържи, когато цял ден бе приемала посетители. А тя беше тогава на 75 години. Беше жилава, издръжлива и доживя до 90 години.

Обикновено по нейна идея укривахме магнетофона в капака на нейната шевна машина. Изваждахме го и аз задавах въпроси и тя разказваше. Тези моменти никога не могат да се повторят. Тя разбра, че аз съм този човек, който е изпратен от небето, за да свърши онова, което тя не би могла сама да свърши. С другите разговаряше за обикновени неща, но с мене тя говореше само за Школата и за Учителя. Така бяхме устроени и двамата, и благодарение на това тя остави един невероятен и безценен словесен материал за живота и историята на Братството, който бе записан.

Тя обитаваше една стая, но винаги я поддържаше чиста, спретната. Умееше хубаво да готви и на обед и на вечеря оставяше своите гости да опитат от гозбите й. Дълги години й съдействаше една жена на име Славка, която й помагаше за някои неща в нейния бит, за което й заплащаше от нейната скромна пенсия. Есенно време тя си подготвяше зимнина за зимата и трябваше да си сложи туршии, да си купи картофи, лук, зеле и т. н. През 1983 г. аз бях заминал на работа в чужбина и бях наредил на съпругата си всяка есен да се предава на Елена Андреева по 100 лв., за да си подготвя зимнина. А то-ва правеше една месечна заплата. Тези пари бяха й предавани, но когато запитах Елена Андреева отговори, че те са предавани от Кралю Кралев, от негово име. Аз й показах писмото на съпругата ми, в което бе отбелязано точно, че тя е предавала, в разстояние на три години, по сто лева от моите пари. Елена Андреева бе възмутена от това. Този факт го изнасям, за да се види при какви условия съм работил с нея и за противодействията, които срещнах в пътя си. Те не бяха от чужди хора, а от онези, които трябваше да бъдат братя и сестри по дух. Но те не се оказаха такива. Има още десетки такива примери, които ще бъдат изнесени, когато бъдат публикувани нейните спомени изцяло!

Когато заминах на работа в чужбина, при последната си среща с Елена Андреева се уточнихме тя да направи опит и да опише някои от спомените си в няколко раздела. След като се завърнах разбрах от нея, че това тя бе сторила в четири копия. Беше дала едно копие на машинописката. Аз се запознах с тези три свитъка машинописен материал и след това по страници, по точки задавах въпроси за уточнение и допълнение. Елена разказваше и аз всичко това записвах на магнетофонна лента. Това беше допълнено, преработено издание на нейните спомени. След това бе направен подробен протокол, в който бе обяснено всичко най-подробно. Единствен аз имах правото да публикувам нейните спомени, защото това бе моя идея и аз бях работил с нея.

Минаха години, дойде време да включа част от нейните спомени. Между другото, Елена Андреева бе раздала по едно копие от направените от нея на машинописен текст нейни спомени, въпреки че я бях предупредил да не прави това. Онези, които ги имаха, се смятаха за много приближени на Елена Андреева, но те нямаха нищо общо с нея и с онова, което тя бе работила с мен. Те не познаваха нито епохата, нито събитията, нито хората по онова време. Не познаваха и материала, не знаеха почти нищо. Но знаеха как да пречат и да противодействат. Това бяха го научили на друго място и в друга Школа.

А сега ще разкажа за методите на Черната Ложа. Тя също има право на присъствие, но тя също се управлява от закони и нейните членове също се подчиняват на нейните правила и закони. И това, което ще разкажа, не се вмества нито в правилата на едната, нито в правилата на другата Ложа. Това е типичен български вариант на уникалност и неповторимост. Това никъде не може да се получи на друго място по света, освен в България. И то, да се случи с така наречените "последователи" на Учителя Дънов.

През 1992 г. реших да издам един сборник от спомени на съвременници на Учителя, в който да се намерят отговорите на много наболели въпроси и проблеми, които трябваше да се разрешават от днешното поколение, което изобщо не беше запознато с Школата на Учителя Петър Дънов. Бях решил да включа и материали на стенографката Елена Андреева. Извадих подходящ материал от нейните магнетофонни записи, които бях направил лично и включих някои документи, които тя ми бе предала лично. Привлякох три сътруднички да набират на компютър машинописния текст. Една от трите бе и Наталия Ангелова Попова, която работеше върху материала на Елена Андреева. В мое присъствие тя предаде така наречената "разпечатка" за корекция на Елена Николова, понеже тя изяви желание да направи необходимата корекция, понеже желаеше да се запознае със съдържанието на материала. След една седмица тя ми се обажда по телефона и се нахвърля върху мене, че това което изнасям, изобщо не е вярно. А забележете, че нито един от поколението на Елена Андреева, че дори и от моето поколение не се интересуваше от историята на Братството и затова никой не бе запознат с елементарни неща, засягащи живота на Бялото Братство в България. Това се отнасяше и за Елена Николова, която също не познаваше тази епоха, а беше близо 30 години по-млада от мен. След това тя донесе материала, който не желаеше да коригира и се обяви срещу съдържанието му. Тя смяташе, че това не е същият материал, който по една случайност тя притежаваше от едно копие на предишни направени машинописни текстове на Елена Андреева. Като разбрах това, аз й поднесох да прочете протокола на Елена Андреева и тя в присъствието на Наталия го прочете на глас. Аз слушах и наблюдавах как тя едвам го прочете, защото не подозираше какво представлява този протокол. По този начин тя се запозна със завещанието на Елена Андреева.

Измина един месец и в пощенската си кутия аз намирам пуснато в нея списание „Житно зърно", бр. 1 от 1993 г. и в него на стр. 9-16 бе поместено „Как записахме Словото на Учителя" из спомените на Елена Андреева. Беше ми пуснато и писмо, съставено от Елена Николова, в което тя ми съобщаваше, че тя нарочно е поместила този материал, за да ми попречи на книгата „Изгревът", том I, която още не беше излезнала под печат. Аз не можех да повярвам на очите си, че такова нещо може да се случи от последователи на Учителя Дънов и то от тези, които са посрещани от мен с доверие.

Ето как завършва нейното писмо:

"Послепис - VII.1993 г.

Неотдавна имах възможност да се запозная с тази част от спомените на Елена Андреева, в която тя разказва как се е записвало и редактирало Словото на Учителя от стенографките и най-вече от Паша Теодорова. Поради изключителната актуалност на тази част от спомените на Елена Андреева, която Вие по свое съображение не сте включили в подготвената книга, както и поради опасенията ми, че дори да бъдат публикувани от Вас, те до голяма степен могат да бъдат изменени според Вашите разбирания по този въпрос, тези спомени бяха включени в новия брой на списание „Житно зърно". Решението за тяхното публикуване е изцяло мое и аз поемам цялата отговорност за това - пред Небето и пред закона".

Подпис: Елена Николова

И да се укрие от евентуално наказателна отговорност, съгласно Закона за авторските права, Елена Николова нарочно не си сложи името като редактор и съставител на този брой на „Житно зърно", бр. 1 от 1993 г., като се скри зад паравана на Просветният съвет, че уж се издава от него. Хубаво замислено, нали?

Такъв начин на поведение не е допустимо дори в света. А в една Окултна Школа това е забранено и се наказва според окултните закони. В Школата на Учителя присъстват и двете Ложи - Черната и Бялата Ложа. И в двете Ложи законите, по които се управляват, не позволяват такива методи на действие. Ето защо, аз публикувам пълния текст на протокола на Елена Андреева и всеки има възможност да се запознае с него, за да се види от всички какво представлява Елена Николова и какви са нейните методи, с които си служи. Понеже аз няма да я предавам на светските закони, но аз я предавам на съд пред Небето, както тя пожела. Щом иска съдба от Небето, да си я получи по законите и на едната Ложа, и на другата Ложа. Това ще бъде един нагледен пример как действа Небето в такива случаи.

ПРОТОКОЛ

Днес, 7 септември 1987г. три страни се събраха и съставиха настоящия протокол, както следва от три лица:

1. Елена Щерева Андреева, род. на 21.VIII.1899 г. в с. Свиница, Югославия, живуща на ул. „452" № 30, кв. „Витоша" - София, л. п. сер. В, № 0976128, издаден на 1 ноември 1985 г. - МВР - София.

2. Марийка Великова Иванова, по баща Марашлиева, родена на 14 февруари 1922 г. в гр. Русе, живуща на ул. „Люлякова градина" № 6, вх. Б, ап. 34, л. п. сер. Л, № 2174461, изд. на 5.IV. 1984 г. от МВР - Русе.

3. Вергилий Николов Кръстев, роден на 21 март 1938 г. в гр. София, живущ на ул. „Васил Друмев" 1, л. п. сер. В, № 0409822, изд. на 3.06.1983 г. от V РУ гр. София.

Аз, Елена Щерева Андреева, впоследствие напредналата си възраст и осъзнавайки, че през време на човешкия живот на земята, човек става притежател на спомени, опитности, идеи, както и на съпътстващ живота му личен архив, както и от желанието да се съхрани и предаде на поколенията, които следва да дойдат, то тя в присъствието на горните двама свидетели, решава следното, в пълна умствена и психическа уравновесеност, съзнавайки ясно целта на настоящото завещание:

1. Предава лично на д-р Вергилий Кръстев целия си наличен и останал в оскъдно количество от различните по време обиски и изземване архив, в който са включени кореспонденция - писма от приятели и съвременници, незначителни по брой лични снимки, някои лични забележки, тефтерчета, някои печатни материали и други текущи написани неща.

2. Предавам по едно копие от написаните в последните ми години от 1983-1987 г. спомени от пребиваването ми в Школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки, както следва:

а) Моят роман;

б) Образът на Учителя;

в) Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно.

3. В разстояние на 19 години с д-р Вергилий Кръстев съм споделяла, разказвала, разисквала и коментирала подробно за живота на Школата, както и за образа на Учителя, който той подробно записваше и си вземаше бележки, въз основа на които по-късно, работейки с него, успях да възстановя всички детайли от братския живот, така както го бях видяла като съвременничка, така както бях го живяла, като се стараех да изнеса нещата такива, каквито бяха в действителност. Всички тези неща са записани от него и подлежат на по-нататъшна обработка, както за написването им съм му гласувала пълно доверие, както за редактирането им, така и за цялостното им представяне по форма, по стил и по съдържание.

4. В обработването на записания от него материал той има пълната свобода за работа върху него, но понеже това е документален разказ, имам претенцията да запазя моят стил на изложение, моят език на разказ, така че в работата, която му предстои, да се съобразява с моята философска концепция за всички проблеми, които засягам, които му са напълно познати поради многогодишния ни контакт и сътрудничество.

5. В разстояние на деветнадесет години той бе единственият човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша спомените си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ.

6. След 1983 г., след като той замина на работа в чужбина и след уточняване с него, аз реших, че бе крайно време да опиша онова, на което бях свидетел и което до 1986 г. успях да приключа. По-късно д-р Вергилий Кръстев през 1987г. той се запозна лично с моите спомени, които бях написала, работихме върху тях като той лично задаваше въпроси за уточняване, но разбора по тях и коментарите само си ги записа, без да се направи ново издание върху спомените ми.

7. Поради това, че той е записал един обемист материал от мен, който материал предстои да се обработи, той има право да използва трите папки в точка 2 като основна конструкция на моето изложение и да добави всичко онова, което е записал от мен в разстояние на деветнадесет години. Ако намери за удачно, може да изнесе написаният материал от него отделно и да го представи отделно. Той има правото да избере коя да е от двете форми, така може да избере и трета форма, с единствената цел - да се изнесе всичко, което съм разказала, да го предаде точно както съм го разказвала, да го напише така и в такава форма, че да отговаря на истинността на нещата и събитията, да отговаря на моя стил и език, на моята индивидуалност и на моята личност, така както той ме познава и така както се вижда в моят разказ.

8. Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек, на когото лично съм разказвала цялата истина за моя живот; освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен. Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе докрай една започната работа отпреди деветнадесет години. Много неща съм споделяла и с други приятели, но това оставаше в рамките на един разказ и пожелания на добрите и благодарни слушатели, и нищо повече. Затова доверието, с което го обличам, е доверие, изпитано чрез труд и работа от 19-годишно сътрудничество.

9. След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползва от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев. По този начин ще се зачете неговия труд както и истинността за нашия съвместен труд, защото без неговата намеса и настоятелност настоящето трудно би излязло на бял свят.

Ако след години, десетилетия или столетия моето изложение за Школата на Учителя излезе под печат, то авторското право и възнаграждение да се вложи за издаване спомени на другите приятели за Учителя, както и за издаване Словото на Учителя.

Настоящият протокол бе написан след подробно обсъждане на проблеми в разстояние на период от дълги години, но бе дошло времето да се определят времената и лицата от хора в своето истинско измерение.

Беше написан в четири екземпляра, текстът съставен от д-р Вергилий Кръстев, а написан от Марийка Великова Иванова, като един екземпляр остава в нея, а три в д-р Кръстев.

Завещател: подпис

/Елена Андреева/ Приемник:

/Д-р Вергилий Кръстев/

07.09.1987 г. Свидетел:

гр. София /Марийка Великова Иванова/

Ето така стояха нещата по документи - черно на бяло. Но Елена Николова предприе тази акция, за да докаже, че аз съм изменил написаното на Елена Андреева, което тя бе публикувала. А това са различни текстове. А как стоят нещата е отбелязано в протокола, който публикувам. Там е написано.

Аз си замълчах, защото знаех, че имам документи и смятах да ги публикувам, когато се издадат спомените на Елена Андреева. Но ето сега съм принуден да ги публикувам, за да се защитя от лъжите и от организираната лъжа, която е насочена да отрови всички последователи на Учителя Дънов.

Елена Андреева беше много сръчна в ръцете. Шиеше по едно време палатки за Рила на приятелите. Спомням си, веднъж опаковахме няколко палатки за Рила. А за да се опънат палатките са необходими дълги пръти, съобразно височината на палатката. Какво бе учудването ми, когато видях, че във всеки един прът има пробита дупка и Елена Андреева вкара една тел в дупките на прътите и така те бяха вързани в един сноп. Каза ми: „Да знаеш, брат, колко години се мъчихме с тези прътове. Връзваме ги, а те все се губят по пътя. А горе на езерата откъде ще намериш пръти да опънеш палатката си? Та дълго се молих небето да ми помогне, да разреша този въпрос. И то ми помогна. Една сутрин ми хрумна да пробием дупки и да ги завържем с тел. Сега и да искат, не могат да се изгубят. Това е цяло посвещение. Не само посвещение, но и спасение за нас. По този начин получих и други практични съвети от небето и нямах изненади при летуването на Рила". Няколко години тя ръководеше един лагер в местността „Вада", където възрастни братя и сестри, които не можеха да се качат на 7-те езера, опъваха тука палатките си за общ братски живот.

Елена Андреева бе ми връчила оригинала на текста на работната група, съставена от Ярмила Менцлова, Мария Тодорова и Елена Андреева, отнасяща се за Паневритмията. Аз го предадох на музикантите през 1990 г. да обучават следващите поколения. Към него трябваше да се прибавят оригиналните снимки на Васко Искренов за Паневритмията, където Мария Тодорова и Ярмила Менцлова показват упражненията и да се отпечати всичко това в една нова, пълна с всички пропуснати неща книга „Паневритмията". Но снимките ги укриха и не ги предават, с цел някои хора да си издадат отделни техни Панев-ритмии. Така те атакуват оригинала, за да изтъкнат себе си като автори и издатели. А те не са запознати с нея. И няма откъде да знаят това.

Елена Андреева в разстояние на десет години бе дешифрирала стенограмите на непечатаните беседи и лично ги бе направила в четири екземпляра на пишеща машина. Освен това тя бе преписала също в четири екземпляра онези беседи, които бяха дешифрирани по времето на Учителя, но не бяха издадени. При работата си с този обемист материал тя решава да направи един пълен каталог, в който да се види последователно всяка беседа, кога е дадена от Учителя, в кой Клас, в кой ден, година. Това представляваше един изключително ценен материал и всеки можеше да се ориентира в огромния материал от творчеството на Учителя, възлизащ към 7500 беседи. Този каталог тя бе го направила в четири екземпляра и го бе дала на четири различни места. Борис Николов ми бе предал един такъв каталог, аз го държах десетки години, после той го поиска да се препише в четири екземпляра, аз му го дадох, но той не го върна, нито пък ми върна копие от него. Изчезна безследно, както много неща. Затова пък Елена Андреева ми предаде нейното копие. Преди няколко години научавам, че ще се издава каталог за Словото на Учителя, направен от Лалка Кръстева. Аз се противопоставих на тази лъжа. Първият каталог е направен от Елена Андреева, понеже тя е стенографка на Учителя, тя е дешифрирала беседите Му и тя е съставила каталога. Така че Елена Андреева е автор на този каталог. Всеки след нея може да препише същия каталог и да си напише името. Но това е лъжа. Тук Лалка Кръстева се опитва за втори път да краде чужд труд. Първия път тя открадна труда на Борис Николов за дешифрираните стенограми на Савка Керемидчиева и ги издадоха с Мария Митовска под заглавието „Свещени думи на Учителя". Това е кражба и лъжа. За справка: виж „Изгревът", том III, стр. 113-115.

Така че кръжаха два каталога и аз предоставих моят каталог от Елена Андреева на Весела Маркова да направи справка с двата каталога. Оказа се, че трябва да се направят някакви малки допълнения. Това можеше да се направи от онзи, който разполага със всички печатани и непечатани беседи. А в момента те са открадени, обсебени и пръснати на различни места и никой не им знае дирята. А тези, които ги държат не знаят, че са крадени, и че ще бъдат подложени да изпитват окултните закони на Словото, което е безпощадно към такива нарушения. За справка: виж. „Изгревът", том III, стр. 201-206.

През 1994 г. при един разговор с Асен Чилингиров, който живее в Берлин, сподели с мен, че работи върху един такъв каталог. Аз одобрих неговата идея и споделих това, което знам. През 1995 г. той отново беше в София и отново сподели с мен, че иска да финансира и издаде този каталог, като го посвещава на Делото на Учителя. Отговорих му на няколко допълнителни въпроси и го охрабрих да го издаде, но той срещна противодействие от ония, които считаше за най-близки и верни нему. Те го сплашиха, за да могат да го спрат, че аз единствено имам правото на печат на творчеството на Елена Андреева. Това го знаеше само Елена Николова, защото лично беше чела завещанието на Елена Андреева в моя дом и в присъствието на Наталия Попова като свидетел. Асен Челингиров беше много разтревожен, но аз му заявих, че още преди две години съм дал съгласието си да отпечата този каталог и да отбележи като автор и съставител на каталога, че е Елена Андреева, а името на Асен Челингиров да фигурира като издател на каталога. Аз го подкрепих и защитих. Аз знаех цялата история на този каталог от преди 45 години и имената на всички лица, които се явяваха да откраднат труда на Елена Андреева. А да се издаде един такъв каталог е необходимо много време, много справки и това е една изключително трудоемка работа, и не всеки би се хванал да реализира тази идея на Елена Андреева. А дали ще излезе този каталог, ще видим. Ако излезе - добре и похвала за Асен Челингиров, но ако не се отпечата, значи са взели връх онези, които си служат с лъжата и кражбата. Но те не знаят, че това Слово е на Бога и че Бог е огън всепояждающ. И този Божествен огън изгаря всичко нечисто отвътре и отвън, за да остане Словото на Бога в Своята чистота. Защото Словото на Учителя е Слово на Бога. И защото „Глава на Твоето Слово е Истината".

Елена Андреева, като стенографка на Учителя, си завърши своята работа докрай. Елена Андреева като ученик си разреши своите задачи. Тя остави за следващото поколение една съкровищница от нейните спомени за живота на Школата по времето на Учителя. Тя беше човек на Духа и Духът бе този, който я ръководеше.