<

Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.)


  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3546 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 02 август 2013 - 00:53

30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.)


(В. „Ратник на свободата”, бр. 12, 8.ІV.1924 г., София, стр. 1)


Един Великден в претъпканата с хора църква владиката Б. четеше от престола речта на Иван
Златоуст за възкресението...


Беше топло. Хората се тъпчеха около него. Дебел достатъчно, той триеше обилно течаща пот от лицето си. Зад мен ставаше някакъв разговор. Без да ща, се вслушах...

„Всичко е изгубило действителния си смисъл. Вътрешният блясък на чистота е заместен с външния - на златото. Светиите и апостолите са имали не златни ореоли, а вътрешна светлина. Погледни иконите! Виждаш ли тия сухи, изпити лица - това са създателите на нашата религия. Погледни и тоя, дебелия, който се поти от преяждане и себеугодничество - той и подобните му я разрушават със своите постъпки. Те са обезсолели и ще,..” - гласът се сниши. Полека се озърнах. Среден човек с интелигентно лице говореше на стоящата до него жена. Скоро го изгубих в тълпата, която се блъскаше да бъде по-близко до владиката. Но думите му още звучат в душата ми. И наистина, някога неучени рибари: занаятчии, майстори и бедни хора създадоха нашето християнство, като проповядваха с делата си и работеха за своето препитание. Те теглеха заедно с народа си, мъчеха ги, гладуваха заедно с него, работеха заедно с него и така положиха основата на това трайно здание - нашата църква. А сега всичко е наопаки. Владиците ни са накичени, поповете ни са охранени - но народът бедства. Той е в толкова лошо положение, като хич да нямаме църква. Нашите попове обвиняват други за това, И това може да е право. Но едно е несъмнено - народът ни жадува за светлина и духовно знание - фактът, че той тича по разни „секти”, е доказателство за това. Сложете му духовна трапеза, но не с огризки, които и кучетата не ядат - и той ще дойде и в православната църква. А сега всичко интелигентно или бяга, или се подиграва като със суеверие, или е съвсем индиферентно към нашата православна църква. Защото тя започна да мисли само за себе си, за Александър Невски, за семинариите си, за горите си повече, отколкото за народа, който се колеше помежду си. А не може така. Не е работата на една жена да дава акъл на учени попове и много учени владици, министри и държавници, но все пак аз мисля, че едно е необходимо да им кажа като християнка:

Господа министри, отделете църквата ни от държавата. Тя не трябва да бъде пето колело, а водач в съвременния живот - в първите редове, където са злото, мизерията, несгодите, болестите, които косят крехките деца, майки и бащи. Там е мястото на носителите на Христовата любов в света. Ако те не разбират това и не искат да напуснат топлите си места, вий, като държавници, в името на националното добруване, им посочете истинския път на Христови служители. Срамотно е, когато едно паство го мъчат чужденци - пастирът му да се развява из София и тъне в разкош и охолство! Грехота е, когато братя се бият и избиват, носителите на Христовата любов да се спотайват, да се правят, че нищо не виждат.

Народ, несвързан истински, духовно със своята религия и духовни водачи, е осъден на загиване.
А на нашите духовни пастири казваме; „тръгнете по стъпките на Христа и апостолите му”. Престанете да тлъстеете, защото яйца вече не носите. А всяко безплодно дърво се отсича и в огън се хвърля, казва Христос. Ако вий бягате от живота и народа - и животът и народът ще избягат утре от вас и вий ще увиснете във въздуха.


Простете, ако нещо ви догорчивее от казаното, но аз мисля, че казвам истината.


Ратничка

*


Ляпчев е заявил в Пловдив, че е необходима една силна власт.* Не, г-н Ляпчев, необходима е една справедлива власт - тогава тя ще бъде и силна. А само една власт, както я искате вий и сателитите ви, ще я имате. Той, Бог, или съдбата - както щете, - дава каквото поискате - но помнете: върху гърбовете ви ще се приложи тая силна власт, та да изпитате силата й. Тъй искаха някои земледелци „ядра” да образуват - днеска ги видяха срещу си, искаха с насилие да укротяват противниците си - сега тях укротяват така. „Аллах керим” - жив е Господ - ще ви даде и вам силна власт, но за да почувствате „силата й”, ще се приложи някога върху ви - инак няма да я разберете и да научите простата истина, че най-голямата сила е любовта, човещината и правдата.

Facebook коментари




0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни