35. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА”

[Hristo Vatev]

35. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА”

(Писмо дванадесето, бр. 13, 14.IV.1924 г.).

(В. „Ратник на свободата”, бр. 13, 14.IV.1924 г., София, стр. 2)

На един прочут мъдрец някога му досаждал един ученик твърде много с това, че искал да му каже и открие някои тайни от учението. Мъдрецът му казал:

- Ето тоя чувал със сол. Ще се затвориш в тая стая и ще счукаш солта на дребно. И когато сториш това, пак ще говорим. За всичко на света каквото щеш ще мислиш, само за думата „носорог” няма да мислиш. След това ще ти кажа тайните, които ти искаш!

Запретнал се ученикът, чукал сол, чукал сол. Най-после свършил солта. Дошъл при него мъдрецът.

- Свърших солта - казал печално ученикът, - но през всичкото време само за носорог мислех, просто не можах да изпъдя тая дума от главата си.

Тоя мъдрец е искал да покаже на бързащия ученик, че той, който иска да знае много, още не знае със себе си да се справя, а от друга страна ни посочва обратните закони на насилието, даже в най-леката му форма. Достатъчно е да се забрани нещо, за да стане привлекателно, желано, Достатъчно е да го гониш, за да се разрасте, както се разраства голям огън от духане. Не ви разправям, братя, тая стара приказка, за да ви развличам, а да ви накарам да мислите по-правилно.

Всяко гонение докарва различни резултати от тия, които чакат чрез гонението да ги постигнат. Насилието ред не дава никога. Само любовта може да го даде. И днес ний виждаме в България омраза, гонение, преследвание на всяка крачка. Гонят комунисти, защото биле комунисти, защото искали революция. Кои ги гонят? Които я направиха и с късата си памят мислят, че другите са също такива малоумни, та не помнят що е било вчера. Гонят трудовата партия, защото тя пък щяла да ратува за комунизма под прикрита форма! Гонят дъновисти, защото не мислили като поповете; гонят политици, защото не мислят като нашите министри, дошли по „реда и законност”. Гонят изобщо всеки, който има смелостта да каже каква да е истина днес в измъчената наша страна. Еднакво трябва да мислят всички в България, обърната в голяма казарма, в която затварят фелдшерски участъци, за да отварят полицейски...

Но това, което се забранява, то най-много се мисли, а каквото се мисли, то най-после става! Не мислете за Носорога, братя, не мислете засвободата, за истината, за любовта, братя!

С поздрав,

Ваш Ратник