Jump to content

64. ЧЕРНА НЕБЛАГОДАРНОСТ (бр. 23, 21.VІІ.1924 г.)


Recommended Posts

64. ЧЕРНА НЕБЛАГОДАРНОСТ (бр. 23, 21.VІІ.1924 г.)

(В. „Ратник на свободата”, бр. 23, 21.VІІ.1924 г., София, стр. 2)

 

Един след други гаснат онези наши братя, които нявга презряха богатства, охолен живот и грабнаха пушка и от връх на връх росяха с кърви и кости родна земя.

 

Един след други си заминават опълченците от Шипка-Шейново, отхвърковатите чети на

Филип Тотю, П. Хитов, Бенковски.

 

Гонени нявга от турци, предавани от български чорбаджии, те живяха с мисълта, че един ден българският народ ще им създаде сносен живот и ще настъпи истинска свобода, за каквато те се бореха и с турци, и с български чорбаджии. От тези първи ратници на свободата днес са останали малцина.

 

Държавата в лицето на своите управници им отплаща с черна неблагодарност.

 

Нявга един министър ги нарече държавни просяци. И оттогава неведнъж им се нанася обида. Неведнъж техният сух хляб е бил намокрен от горчиви сълзи, които често капят от

гаснеющите им очи.

 

Героите, титаните плачат от мъка неведнъж, като гледат и слушат туй, що става с тези около

тях.

 

Един отличен българин е Димитър Пенев - Митко Шопчето.

 

Този добър брат, който е известен между своите другари под името Митко Шопчето, е на 61 -

годишна възраст.

 

Неговите теглила, неговите дела и подвизи са известни на мнозина.

 

Едва още юноша, той се запознава с Ботева, Левски, а преди тях - с Л. Каравелов, Тотю и П. Хитов - войводи.

Буйна и неспокойна натура, той постъпва в чета след чета и се бие не само за нашата свобода, но и за босняшката, сръбската, па дори и в Африка.

 

Неведнъж е бил затворен из занданите и неведнъж животът му е бил на конец.

Той е същото това Митко Шопчето, което сполучи да изведе от Цариградските зандани по канала другарите си и от явна смърт да ги избави.

 

След като даде и кърви, и младост, и неведнъж турските куршуми му дупчеха кожата, този буен българин, след като видя свободна България, се установил в София да живее на ул. Раковски, 46.

Тук той взема една нива от 5100 метра и с голям труд почва да работи върху нея.

„Омръзна ми да ходя, та рекох да направя градина, да създам нещо” - казва често симпатичният старец.

Тук той посява 70 кюстендилски сливи, 20 круши, 40 ябълки, 8 мушмули, 10 зарзали, 15 дюли,

50 облагородени дръвчета, 300 вишни и 1500 храсти –израстъци.

 

Освободени по чл. 58 от Закона за лозарството, той е работил неимоверно върху своята градина.

Трябва човек само да надникне и види какъв труд и колко пот е изтекло от набърченото чело на Димитър Пенев.

 

Обикнал своята градина като собствено чедо, той работи неуморно от ранно утро до късна здрач в нея.

Но каква изненада, един ден благодарното Отечество, в знак на благодарност, му изпраща 5 ÷ 6 души от пожарната команда, да му разрушат оградата.

 

Каква черна неблагодарност! Искат да му разтурят оградата и му вземат 2700 м от градината за улици и площад.

„Искат да ми убият целия труд, собственото ми чедо” - вика побелелият старец, - „По-хубаво да я вземат за парк, градина цяла, но не да я разрушат. Аз още 1912 г, 13.ІV с вх. № 24 750 съм ги молил да не я развалят, а да я вземат цяла за цялата София, но не да убиват моя труд.”

 

Побелелият старец, който с такъв труд създаде една хубава градина, дойдоха хора, които в знак на благодарност му отплащат по такъв начин.

 

Ний мислим, че е много жестоко да се постъпва тъй с нашите заслужили синове. Няма нужда да се разваля такава градина, която е коствала толкова труд и мъки.

 

Трябва министър Стоенчев да не допуща да се вършат такива неправди с нашите заслужили братя и да не допуска да се наскърбяват в последните години на своя живот нашите герои от Шипка и Шейново.

На Димитър Пенев - Шопчето трябва да се уважи молбата му и ако сме българи и тачим неговите дела и подвизи, да него наскърбяваме по този начин, инак примерът и черната неблагодарност ни карат да вярваме, че Отечеството ще постъпва по този начини с други велики свои заслужили синове.

 

Тежко и горко на народ, който не почита култа на героите и култа на правдата, такъв народ ще загине.

Андро Лулчев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...