Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1930_01_03 Пътищата на природата

София Младежки Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 05:24

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата, Служене, почит и обич",  Младежки окултен клас - година девета, (1929-30),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г.,
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Служене, почит и обич“, 1-24 лекции на Младежкия окултен клас, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

3 януари 1930 г.

Пътища на природата



Т. м.

Тема за следния път: „Лесен начин за справяне със страданията“.

Като се говори за пътищата на природата, вие си я представяте като разумно същество. Действително, пътища има само в разумния живот. Следователно, щом природата разполага с пътища, чрез които се проявява, тя непременно е разумна. Какво можете да кажете, например, за охлюва? Като видите охлюв в природата, вие се запитвате, кое го е накарало да си направи такава твърда черупка. Защо охлювът влезе да живее в тази спирално завита черупка? Все имал някакво съображение. Като прави къща, и човек се ръководи от известни съображения. Той туря няколко прозорци на къщата си, за да се осветява добре. После поставя няколко врати, за да може свободно да влиза и излиза навън. Не само човек се ръководи от известни съображения, но и малките буболечици, при строежа на своите къщички, имат предвид известни условия. Малки дупки са техните къщички, но ще видите, че са изложени на изток, запад или юг, а никога на север. Защо? Те знаят, че на север няма никакво слънце, няма светлина.

Като изучавате зоологията, виждате, че формата на главата и лицевата й част на всички животни е различна. Ако започнете да изучавате низшите форми и постепенно се изкачвате нагоре, виждате известно преобразование във формите, с цел да се доведат до най-съвършената от тях. Като дойдете до човека, виждате, че неговото лице е най-съвършено. Въпреки това, природата не спира и тук. Тя продължава още да работи върху лицето и главата на човека, да го усъвършенства. С промените на лицето и главата стават промени и в цялото тяло. Казвате: Защо природата, като съвкупност от разумни същества, не създава изведнъж една съвършена форма, а трябва постоянно да прави опити? В своята дейност природата прилага закона на последователността, чрез който дава възможност на своите съзнателни форми да се учат, да придобиват опитности. Ако природата представи формите си в своя завършен вид, те няма да придобият това, което им е нужно. Освен това, тя дава възможност и на разумните същества в нея да се проявят. Като творчески сили, те работят като сътрудници на природата за преобразование на формите, Всяко разумно същество допринася към преобразованието на дадена форма толкова, колкото е неговото развитие. Съществата, които са работили за преобразованието на животинските форми, както и тази на човека, се различават коренно едни от други.

Следователно, човешкото лице е площ, върху която се отпечатват силите, които работят в човека. Например, някой ден сте весел, добре разположен, с подигнато настроение, но случва се, че външна или вътрешна причина изменя вашето състояние. Като се погледнете в огледало, виждате, че лицето ви има съвсем друг вид: тъжно, мрачно, песимистично. И обратно: мрачен, неразположен сте, но изведнъж става някаква промяна в силите на вашия организъм. Защо става тази промяна? Бутнали сте някой център, който е създал разположението, или неразположените на духа ви. Значи, достатъчно е да бутнете един от добрите центрове на вашата глава, за да потекат добри мисли и желания във вас, чрез които да разрешите добре задачите на своя живот. Като не знаете причините на тия неща, вие си мислите: Защо съм бил толкова глупав да се поддавам на обърканите си работи? Ето, в един момент всичко се нареди. Лесно стават работите за онзи, който знае, как и къде да тури ръката си. Ако не знае, как и къде да постави ръката си, вместо добро той може да произведе катаклизъм в своя личен живот. Ето защо, човек не трябва да се спира само върху последствията на нещата, но да търси техните причини.

И тъй, не е достатъчно само да изучавате човешкия организъм, както и характера на човека, но трябва да гледате на човека като на жива, разумна станция, чрез която той влиза в съприкосновение с целия космос. Всичко зависи от това, кой бутон в станцията ще бутне, за да влезе във връзка с добри или лоши същества. Ако по невнимание бутне някои от лошите центрове, човек веднага се обръща към своя радиоапарат и вика за помощ. Така постъпват днес и параходите в големите морета и океани. Щом се намерят в опасност, те веднага викат за помощ. Коя е радиостанцията в човека? Неговото будно съзнание. Чрез тази станция човек влиза във връзка с външния и вътрешен свят, с всички разумни същества. Да имаш будно съзнание, това значи, да имаш възможност да приемаш и да предаваш мисли, чувства и желания от всички станции. Запитат ли те нещо от разумния свят, ти трябва да си буден, веднага да отговориш на зададения въпрос.

И тъй, когато изучавате живота, вие трябва да имате будно съзнание. Животът не е така прост, както мнозина мислят. Някой казва: Да си поживеем малко! – Можеш да си поживееш, но ще страдаш. Днес всички хора страдат, защото станциите им са затворени. Ще кажете, че човек трябва да има само една мисъл и едно желание. Какво разбирате под думите „една мисъл и едно желание“? Това значи, човек да се съсредоточи само за себе си, да не се интересува от окръжаващите. Това не е право. Човек трябва да бъде съсредоточен в себе си, с цел да се изучава, но не и да се затваря за ближните си. – Какво трябва да прави човек? – Много работи очакват човека. Ако е земеделец, ще обработва земята; ако е поет, ще пише стихове; ако е философ, ще философства; ако е учен, ще пише научни книги и т. н.

Съвременният човек не е дошъл още до познаване на себе си. Той иска да изучава външната природа, да има на разположение лаборатория, уреди, с които да прави своите опити. И това е добре, но същевременно той трябва да изучава себе си. Ще кажете, че пособия нямате. Имате пособия, но трябва да знаете, как да работите с тях. Човек има в себе си един от най-усъвършенстваните телескопи, микроскопи, радиоапарати. – Ама обсерватория нямам. – И обсерватория имаш, но още не си я отворил. – Искам да следвам в някоя консерватория. – И консерватория имаш. Започни да работиш съзнателно върху себе си, и след известно време ще се отвори обсерваторията и консерваторията ти.

Човек носи в себе си всичко: и музиканти, и поети, и учени, и философи. Следователно, каквото пожелае, той може да го постигне. Ако иска да слуша хубава музика, може да слуша не само от земята, но и от Юпитер, от Венера, от Сириус, от Сатурн, от Марс и т. н. – Кога ще дойде това време? – В бъдеще. Обаче, при сегашните условия тази опитност не ви се дава. Да се говори върху нея, като приказка, това се позволява. Сведенборг е писал за онзи свят, за съобщение с духовете. Значи, той имал тази опитност. Той имал вътрешно радио, чрез което се съобщавал със същества от другия свят. Оттук виждаме, че това, което човек търси вън от себе си, съществува и в самия него. Тайните, които се крият в природата, съществуват и в човека. Чрез астралното си тяло човек може да проникне в астралния свят и да види това, което за физическото зрение е недостъпно. Докато е на земята, човек мисли, че другият свят е идеален. Всъщност не е така. Има идеални неща и на онзи свят, но те са достъпни само за онзи, който има будно съзнание, да вижда ясно и да разбира.

Съвременният свят е пълен с хора, на които съзнанието още не е пробудено. За тях науката още не е достъпна. Какво остава тогава за онези възвишени знания и опитности, за които се искат широки разбирания? Много астрономи гледат с телескопи, но всички не виждат еднакво. Някои виждат само външността на планетите, а други виждат и вътрешността им. Които виждат вътрешността на планетите, мълчат, нищо не казват. Ония, които виждат повърхността на планетите, казват, че Юпитер е препасан с някакви пояси, Венера е обвита в було, не се вижда ясно. Защо Венера не се отвори, т. е. защо не хвърли булото си? Много естествено, затворила се е нещо. Например, вие имате една приятелка, с която се разбирате добре. Дето се срещнете, започвате да се разговаряте, отворени сте една към друга.

По едно време другарката ви се затваря към вас. Вие й говорите, но тя не чува, нищо не ви отговаря. – Защо? – Вглъбена е в себе си. От това вглъбяване лицето й пожълтява, очите й хлътват. Ще кажете, че нещо я мъчи. Нищо не я мъчи, но тя разрешава един важен въпрос. Тя започва да мисли. Щом мисли, светлината в нея се разлага на седем цвята. Ако лицето й пожълтее, това показва, че тя мисли. Ако лицето й почернее, това показва, че тя започва да разорава своя чернозем. Ама зелена станала. Това показва, че тревата й почнала да израства. Тя се е превърнала на росна ливада, със зелена трева. Между тази трева има пелин и много още билки. Човек, от време на време, употребява пелина за цяр. И кравите пасат пелин, вследствие на което млякото им става горчиво. Като знаете това, не пращайте кравата си на такава ливада да пасе пелин. Обаче, тази ливада може да се разхубави. В скоро време в нея израстват цветя, които започват да цъфтят, да разнасят своето благоухание надалеч, да привличат вниманието на пчели, на пеперуди и бръмбари. Ако отнякъде дойде вода, ливадата става още по-привлекателна. Животни и хора започват да се събират в нея. Докато нивата е разоран чернозем, ние казваме, че условията й са ограничени. Обаче, когато нивата се превърне в ливада, окичена със свежи, ароматни цветя, и когато бистрата вода на планинското изворче започне да клокочи в нея, ние казваме, че тя се намира в процеса на своето вътрешно и външно развитие. През тези две фази минава всеки човек: през фазата на чернозема и през фазата на росната, цветна ливада. Цветята в ливадата показват, че условията във външния свят са добри.

Всички хора обичат цветята, но не разбират техния език. Всяко цвете е буква от една азбука, която хората някога ще изучават. Не само езика на цветята не знаят, но много неща има още, които хората не знаят. Например, те правят различни движения, без да разбират тяхното значение. Те се почесват тук-там по главата, без да съзнават, че си причиняват пакости. Има случаи, когато човек бутне някой център на главата си и с това разваля настроението си. След това бутне друг център, с което внася разположение на духа си. Кой център е бутнал, как е станало това, и той не знае. Велика е науката за движенията. Ако знае, как и с кой крак да тръгва, човек би избегнал много нещастия в живота си. Като става сутрин от сън, човек трябва да отдаде известно внимание и грижа на тялото си, на движенията, които прави. От тия движения, именно, зависи успеха или неуспеха на работите му през целия ден.

Сега ще ви дам едно упражнение за седем дена, от днес до следната лекция. Това упражнение ще ви отнеме само един ден, но сами ще си изберете деня. Всеки от вас, по желание, ще си избере един ден от седмицата, през който ще направи упражнението. Още със ставането си от сън, вие ще се стремите да запазите будно съзнание в движенията си. Ще се наблюдавате, как сте станали, с кой крак първо сте слезли от леглото си, в какво положение са били ръцете и краката ви през целия ден, какви движения сте правили с тялото си и какъв е резултатът на тия движения. Съзнанието ви трябва да бъде будно, а движенията ви – естествени. Всичко особено, което забелязвате, ще записвате. Ако е нужно, можете да чертаете движенията си с линии. Не се смущавайте, ако този ден мине така обикновено, както и останалите дни през седмицата. Каквито и да бъдат резултатите, важно е да имате будно съзнание, да се самонаблюдавате.

Като ученици, вие трябва да имате предвид, че истинската наука започва с умението на човека да владее движенията си, да бъде господар на своето тяло. Ако човек не знае, как е създадено неговото тяло, какво е предназначението му и ако не може да се справя с неговите сили, нищо не може да постигне. Какво е предназначението на неговото сърце, свързано с астралния свят, на неговия ум, свързан с менталния свят и на неговия разум, свързан с причинното тяло? С други думи казано: ако човек не разбере земните неща, как ще разбере небесните, т. е. отвлечените? Физическото тяло на човека е ключ, с който могат да се разрешават всички трудни въпроси. Изучаването на човешкото тяло е начало на всички науки, които представят основа на бъдещето. Доколко е учен човек, познаваме от това, доколко той разбира своето тяло. Това не значи, че човек трябва да отдаде всичкото си време и внимание на тялото. Важно е човек да не пренебрегва тялото си за сметка на въпроси, които днес нямат никакво значение. Например, трябва ли да се занимавате с въпроса, какво обществено положение ще заемате в бъдеще? Вие не знаете, какво е излязло днес от вас, а се интересувате от бъдещето. Какво ще излезе от вас в бъдеще? Ще излезе това, което е излязло от всеки човек. Човек е предназначен за висок пост, а от незнание той иска по-долен пост и загубва това, което е спечелил.

Разправят следния случай за един българин. Той свършил науките си в Америка, след което се върнал в България със специален трен. Един ден той се явил при княз Батемберг да иска някаква служба. Князът искал да го назначи за министър председател, но преди това го запитал, какво той иска, сам да си каже. – Искам да бъда назначен за директор в една от софийските гимназии. – Това не се отнася до мене. Идете в министерството на просвещението, дето назначават директори и учители. И съвременните хора се намират в същото положение. Те свършили науките си в Америка, в далечния свят, връщат се в България със специален трен, дето им се готви висок пост за министри, а те искат да станат директори на гимназия. Князът ги изпраща при министъра на просвещението, той да им даде директорска служба. Обаче, като се явят при министъра на просвещението, той им казва: Няма свободни места за директори, но има няколко за учители. Изберете си, каквото място искате.

Сегашните хора не са дошли още до онова дълбоко, вътрешно разбиране на нещата, да знаят, че човешкото тяло е свещено. Ако не цялото тяло, поне част от него може да се нарече свещена. За това тяло, именно, може да се каже, че е храм Божи. Божественото, което живее в човешкото тяло, е постоянно и неизменно, а останалата част е изложена на промени. Както човек се облича и съблича, така и част от човешкото тяло непрекъснато се изменя.

Като ученици, вие трябва да държите в ума си мисълта, че човешкото тяло представя обширен свят, който заслужва да се изучава. Каквито открития да направите около вашето тяло, благодарете. Не търсете щастието си вън от себе си. Всичко е скрито във вас. Ако човек не намери щастието в себе си, вън по никой начин не може да го намери. Щом се намерите пред някаква мъчнотия, пред известно затруднение, обърнете се към себе си. Отправите ли се към своя ум, към своето сърце, към своята душа и към своя дух, те веднага ще ви дойдат на помощ. Достатъчно е да бутнете един от бутоните на вашето радио, за да ви отговорят веднага. Някой от учените същества в радиото ще ви отговори: Във вашата библиотека, в еди-кой си шкаф се намира една книга, със специален номер. Извадете книгата, отворете я на еди-коя си страница и прочетете. Там ще намерите разрешението на въпроса, който ви затруднява. После влезте във вашата лаборатория, извадете шишенцето с еди-каква течност и вземете три капки от нея. Като пиете три дена наред по три пъти на ден от тази течност, вие ще бъдете съвършено здрави. Ако нямате резултат, съобщете ми. Щом ви отговорят, станцията отново се затваря. Вие се чудите, какво стана, кой ви отговори, къде остана този човек. Не е важно, кой ви отговорил. Важно е, че вие се чувствате добре и сте разрешили мъчния въпрос. Човек може да разреши задачите си още на земята. Някои мислят, че като заминат за онзи свят, там ще разрешат мъчните задачи. Възможно е и това, но за предпочитане е човек тук да реши задачите си, отколкото на онзи свят.

Мнозина религиозни и светски хора търсят спасението извън себе си. Те не знаят, че за да дойде до това положение, да придобие известни знания, човек трябва да работи върху своя ум, да го развие, да разработи сърцето си, да стане отзивчиво, да разшири съзнанието си. Същевременно той трябва да стане господар на силите, които работят в него. Силен човек е онзи, който може да бъде господар на тялото си. Как може човек да стане господар на тялото си? Много просто. Как може синът да стане наследник на баща си? Бащата написва един документ, че оставя богатството си на своя син. В силата на този документ синът влиза в правата си на наследник. Следователно, ако човек не вярва, че тялото, което му е дадено, е негово, всеки може да му го отнеме. Докато човек не е получил крепостен акт за тялото си, всеки може да го ограбва: този взел нещо от него, онзи взел нещо. Получи ли крепостен акт за тялото си, той става пълен собственик, и природата го признава за свой гражданин. Виждате, че някой иска да стане собственик на едно парче земя, но не успява. – Защо? – Не му се дава. Природата не му позволява да губи времето си за излишни работи. Тя му казва: Ти не си станал собственик на своето тяло, а искаш да владееш земя. Ти не си собственик на своето тяло, а искаш да владееш една къща. Започни със същественото и постепенно върви към несъщественото. Същественото за човека е неговото тяло. Ако може да стане собственик на тялото си, той ще стане собственик и на нещо вън от себе си. Хората обичат тялото си, искат да живеят много години в него, но още не са станали негови собственици.

Човек трябва да има правилно отношение към тялото си. Също така той трябва да има правилно отношение към своята душа, така наречената „първична монада“. За да разбере душата си, човек трябва да пази тялото си добре. Душата се проявява чрез тялото. От какво се нуждае тялото? От храна, която да поддържа живота и растенето му, от въздух, вода, светлина и чистота. Това са необходимите елементи за човешкия организъм. Мнозина живеят, но не са доволни. Защо са недоволни? Те се оглеждат в огледалото и намират, че не са красиви, не са достатъчно здрави, силни и т. н. От човека зависи да бъде и красив, и здрав, и силен. За да придобие тия качества, той трябва да внесе единство между копнежите на душата си и нуждите на своето тяло. Ако отдели живота на тялото от живота на душата си, той не може да бъде красив, здрав и силен. Съзнателният, разумният човек знае, че тялото е облекло на душата. Следователно, каквато е душата на човека, такова ще бъде и тялото му.

И тъй, първата задача на човека е да изучава своето тяло Това значи, да изучава функциите на своите външни и вътрешни органи, както и положението, което те трябва да заемат. Като знаете функцията на мозъка, обърнете внимание и на положението, което трябва да има главата. Дръжте главата си винаги права. Защо? Защото давате възможност на теченията, или енергиите, които идат от слънцето, да минават свободно през дробовете. Не държите ли главата си права, слънчевите енергии не могат да минават през дробовете, вследствие на което човек нарушава здравословното състояние на организма си. Също така ходете изправени, не се прегърбвайте. Всяко прегърбване се отразява вредно върху дробовете. Спазвайте тези две правила, ако искате да бъдете свободни.

Много от съвременните хора са небрежни към тялото си. Те мислят, че могат да бъдат здрави и без специални грижи към него. Някои даже се стесняват да правят упражнения. Има ли нещо срамно в упражненията? Единственото нещо, от което човек трябва да се стеснява, това е злоупотреблението със свободата на разумните същества. Никога не злоупотребявайте с доверието, което някой човек има към вас. Тъй щото, грижете се за тялото си, като за машина, която ви е дадена за работа, и не се стеснявайте от нищо. В тази машина са вложени възможностите на всички минали култури, както и тия на настоящите и бъдещи култури. Човек може да се съобщава с невидимия свят само чрез физическото си тяло.

Хората на шестата раса, или на новата култура ще се отличават от сегашните по това, че техните радиостанции ще бъдат отворени. Радиостанциите на сегашните хора са затворени, вследствие на което те не могат да влязат в общение с възвишения свят. В това отношение те се намират в положението на блокирани държави, чиито граници са затворени за външния свят. Казано е в Писанието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое“. Къде седи подобието на човека с Бога? Първото подобие е в тялото. Човек е съвкупност от системи с различни функции, които учените и до днес още не познават. Те знаят само тяхната физическа страна и функции, и то отчасти. Един ден, когато станете господари на тялото си, ще се домогнете до една велика наука, която ще разкрие разумните закони, които управляват човешкото тяло. Тази наука ще покаже, какво представя човек като физическо и духовно същество.

Стремете се към великата наука на Битието, чрез която ще познаете себе си, своя ближен и Бога.

— Божията Любов носи пълния живот.

17. Лекция от Учителя, държана на 3 януари, 1930 г. София – Изгрев.

Книги:

* Пътищата на природата

  Служене, почит и обич (Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930). София, 2004)
  48 беседи от 30 август 1929 г. до 15 август 1930 г.
* Пътища на природата

  Служене, почит и обич (Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930). Том I. София, 1940)
  25 беседи от 30 август 1929 г. до 28 февруари 1930 г.

Начало: 06:00

Прикачени файлове



Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 10844 Мнения:

Публикувано 07 октомври 2013 - 21:08

От книгата, Служене, почит и обич. Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930).
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


ПЪТИЩАТА НА ПРИРОДАТА


“Добрата молитва”

За идущия път пишете върху темата “Лесният път на страданията”. Ще пишете по две-три думи, но ще пишете свестни думи.

Станете сега да направим едно упражнение. (Всички са раздалечени, прави, бавни кръгови движения на ръцете, първо с дясната ръка, после с лявата.)

Днес ще ви занимая с един предмет: пътищата на природата. Представете си сега най-разумното същество, което съществува, това е природата. Тогава как ще си го представите вие? Все вие ще се постараете да си представите природата тъй някак си, близо до човека.

Ако вие срещнете една такава линия в природата, какво бихте си помислили?

Публикувано изображение


Това тук е един произволен чертеж и няма никакъв смисъл. Защо тази линия накрая не се допре до точката на започването, а се образува това разстояние d. Коя е причината? Ако вие се занимавате с философия, какво философско разрешение ще дадете на въпроса? Как се наричат тези линии  1, 2, 3, 4? Бразди, нали. Да допуснем, че те са издигнати. Да допуснем, това мяза на черупката на един охлюв. Та не му ли стигаше умът, да направи нещо по-сносно, а направи такава една черупка. Кои са съображенията, че охлювът направи тази кривата линия? Какви бяха съображенията на охлюва, когато той построи тази черупка? Когато един съвременен човек направи една къща, кои са неговите съображения, че туря прозорци, после ще направи една врата. Даже ако наблюдавате и най-малките бръмбарчета, и те имат известни съображения. Те всякога ще направят своите дупки към изток, към запад и към юг, но към север никога не правят дупчица. Защо? Много естествено. Те искат да имат малко светлина и където слънцето обикаля, там нареждат те дупчиците си. Значи тези са съображенията за мястото на техните жилища.

Ако вземете линията на човешкото лице или лицата на всички животни, вие забелязвали ли сте, че има една непоследователност и един постоянен опит. В природата е даден един опит, втори, трети, четвърти, пети, шести, седми  хиляди са направени, докато най-после природата е дошла до последния модел, човешкото лице. И тя още мисли и създава нови типове. И всякога прави още по едно малко преобразувание в човешкото лице. Кои са сега причините, които я заставят да направи този опит? Най-първо ние мислим, че тя е разумна и трябва веднъж тя да начертае опита си и да свърши. Но ние виждаме у нея една последователност в типовете.

Какво можем да заключим от това? Има една българска поговорка: всяко нещо на времето бива. Значи, които са правили лицата на животните, се различават от онези, които са създали човешкото лице. Та, за да се убедим, че лицето е място, дето се посрещат известни сили, а те имат отношение към нас, трябва да си правите опити. Много пъти ви се е случвало, вие имате едно приятно настроение, весел сте, бодър сте, но след като си мърдате ръката или се попипнете някъде по челото, има места, като се пипнете там, веднага се сменя вашето състояние и вие станете тъжен, скръбен. След малко вие си вдигнете ръката и по невнимание бутнете се някъде. При това бутане има едно съвпадение, измени се вашето настроение. Та ще знаете, у човека има известни места на тялото, дето е опасно да се бута. Като бутнеш една динамическа машина, какво става? И обратното е вярно. Неразположен си, седиш, мислиш, ставаш най-после и се бутнеш някъде, веднага ти дойде една нова мисъл, станеш весел, казваш: “Разреших си въпроса.” Има едно място, като бутнеш там, и въпросите се разрешават. И оттам насетне потекат добрите мисли. Казваш: “Колко съм бил глупав, но като се бутнах там, много лесно стават тия работи.” Вие имате само последствията, но не знаете къде беше това място, отдето се даде това направление и отдето дойдоха всичките ваши добри мисли.

Та от чисто научно гледище не само да се изучава човешкият организъм, не само да се познава характерът, но същевременно тялото е една жива станция, дето човек иде в съприкосновение с целия космос. Ти си се бутнал на едно място, дето има отглас от други същества. Нали едно време потъваха гемии, кораби. Хората нищо не знаят, обаче днес хората имат радио и, гледаш, по морето един параход на сто километра навътре хваща вълните и съобщава: “Намирам се в голяма опасност, моля пратете помощ, намирам се еди-къде.” И веднага помощта иде. И у човека има една радиостанция. Аз казвам, будното съзнание  това е станцията. Будното съзнание на физическото поле е станция, отдето можем да имаме отношение към всички тия станции. И във всеки един момент да можеш да възприемаш това, което иде от външния и вътрешния свят. Отвсякъде да можеш да възприемаш и да препращаш съобщения, това е да имаш будно съзнание. Тебе те запитват от невидимия свят как си днес. Ти се потриваш, ти си на концерт, вниманието ти се отвлича, не си съсредоточен, не даваш отговор. Ти трябва да се спреш в съзнанието си и веднага от твоята станция да препратиш: “Много добре съм.” Нищо повече. Тъй.

Та казвам, когато изучавате живота, трябва да имате будно съзнание. Вие някой път мислите  прост е животът. Нали хората казват: “Да си поживеем малко.” Не е работата да си поживеем. Вие сега не можете да си поживеете както едно време. Днес всички хора страдат, понеже станциите им са затворени. Казва се, че човек трябва да има само една мисъл и едно желание. В какво отношение трябва човек да има една мисъл и едно желание? Защото, ако човек има едно желание и само една мисъл, той е затворен за окружающия свят, той постоянно мисли за себе си, какво да прави. Това е най-лесното, какво да правиш. Ако си писател  пиши, ако си инженер  мери. Не си на служба, можеш сам да си създадеш служба. Създай сам службата си. Всеки ден върви, намери едного, мери го. Ходи по планините, мери. Ако имаш астрономически интерес, наблюдавай всяка вечер звездите. Ходи, изследвай, създай си нещо. “Ама ще стана смешен.” Не, никак няма да станеш смешен, но ще станеш човек. Ти ще почнеш да упражняваш науката върху другите.

Има една стадия у човека, вие още не сте дошли до себе си, да се наблюдавате и да се изучавате. Всеки един от вас има една най-хубава обсерватория, един хубав телескоп, с който можете да оперирате. Вие всички имате най-хубавите прибори. Някои от вас търсите да имате една химическа лаборатория. Най-хубавата лаборатория е в човешкия организъм. Друг казва: “Да следвам в една консерватория.” Най-хубавата консерватория е човешкото тяло. Всичките най-велики музиканти са там. Всяка вечер можеш да слушаш концерти не само от Земята, но и от Венера, от Сатурн, от Марс, от Месечината. И ще знаете откъде е. Но при сегашните условия, понеже нямате тази опитност, това е само забавление. Ще кажете, това е само за деца приказки. Но ако прочетете съчиненията на Сведенборг, на някой от вас аз бих препоръчал, който знае немски, френски, италиански, английски  прочетете Сведенборг, да видите, той има една философия, че може човек да се съобщава с другия свят. Значи има един, който е писал за другия свят. Всичките негови сетива са развити, не тайно, но неговото радио е било отворено. И той се съобщавал с всичките планети. Бил е ясновидец, но както и да е.

Това чувстване, към което вие се стремите, то е вътре у вас. Във вашия организъм съществува тайната на природата. Възможностите, които търсите във външния свят, те съществуват в самите вас. Казвате, това тяло не е, но като идем в онзи свят  астралното тяло. Ако сега на земята вие не разберете вашето физическо тяло, и в онзи свят, като идете, вие ще бъдете точно такъв, какъвто сте тук. Там като влезете, някой път ще усетите, че сте много лек. Но защо сте леки  не знаете. Ще знаете, че сте минали от този свят в другия, но защо сте минали, няма да знаете. Ще видите, че отношенията там не са тъй идеални, както си предполагате. Сега вие си предполагате, че като идете в онзи свят, там всичко е хубаво. Но колко боб има да изядете още тук, на земята, пък колко зеле, колко моркови, колко прасета и колко хляб. Сега, като говоря всичко това, аз подразбирам, да се събуди съзнанието.

Сега светът е пълен с непробудени още души. Колцина от тях имат този достъп до ония научни похвати, които някои в света имат. Даже някои, които ги имат, и те нямат тия разбирания. Аз гледам, някой астроном, след като гледа Месечината до десет пъти, казва  няма какво да видиш. Понеже силата на телескопа не е толкова голяма, на Юпитер ти ще видиш само тия пояси. Веднъж, два пъти, три пъти, все пояси гледаш. Погледнеш Венера, тя все е забулена, нищо няма да видиш. Погледнеш Месечината, досега нищо не са намерили още. Ще ви приведа следующия факт.

Защо Венера блести толкова? Защо тя не се отвори? Вие имате една ваша приятелка, която е била отворена, но по едно време, виждаш, тя почва да става затворена. Почва да се вглъбява в себе си, някой път вие й говорите, но тя е дълбоко замислена. Как ще си обясните това вглъбяване? От това вглъбяване започва да се явява известна жълтина на лицето й, очите хлътват, образуват се черни пояси. Вие изведнъж ще кажете: “Има нещо да я мъчи.” А нищо не я мъчи. Тя решава един философски въпрос. Най-първо тя мисли. В тази мисъл става разлагане на цветовете. Че тя е пожълтяла, какво лошо има в това? Почва значи да узрява. После, виждаш, почерняла малко. Много хубаво, изорала се е. Защото, като се изоре нивата, става черна. Ама позеленяла. Израснала е трева. Ливада е станала. Какво има от това? Но другаде седи въпросът. Цялата й нива сега е пълна само с пелин и като ядат от този пелин кравите, вечерно време като се върнат, млякото  горчиво. Аз разсъждавам, казвам, как досега млякото беше сладко, а като яде кравата от тази трева, огорчи се млякото. Втория път не пращам кравата да яде от тази трева на онази ливада. Не че тревата е лоша, но млякото става горчиво. Но ако тази ливада се обкичи с цветя, разцъфтяват се най-хубавите цветя и се съберат хиляди бръмбарчета наоколо, пеперуди, птички, после в тази ливада се появи едно изворче и тия животни почнат да пият от водата, какво ще си представиш? Ще кажеш: “Каква промяна е станала с тази ливада. Отгде дойдоха тия цветя, всичко това?  Ще кажеш:  Разцъфтя се тази поляна.” При първия случай, когато нивата е черна, казвам  стеснителни са условията. При втория случай, при това растене, казвам  това е вътрешен процес на развиване. Щом се появят цветя в една ливада, казвам, това са хубавите условия на външния живот.

Ако на вашата глава израсне и цъфне един карамфил, какво биха помислили хората? Нещо, което е невъзможно. Ще кажете  и да стане, пак не вярвайте. Че карамфили израстват по главите. Много пъти аз съм виждал карамфили, израснали по главите на момите, по ушите, че когато една мома се накичи с едно цвете по главата, ето че израснали са цветя по главата. Този, който носи това цвете, какво иска да каже с туй карамфилче? Вие не знаете. Нямате азбуката на цветята. Аз няма да разправям за азбуката на цветята, но бих ви препоръчал да прочетете, ако намерите, някоя книга на някой от чуждите езици. Мисля, на френски има, на немски азбуката на цветовете или азбуката на растенията. Всички от вас нямате еднакво разположение към цветята. Някои от вас обичат едни цветя, други други.

Та казвам, коя е вътрешната причина на нашите движения. Много пъти ние се движим, без да знаем защо така или иначе. Да дойдем до тялото. Бутнеш се някъде, и създадеш в себе си едно неприятно настроение. Друг път пак се буташ, и създадеш в себе си радост. Някой път, като се бутнеш някъде, целия ден ще имаш загуби. Или вървиш някъде, бутнеш се някъде, изкълчиш крака си.

Та казвам, когато човек стане, той трябва да знае как да се обходи с тялото си. Когато ние говорим за тези положения, не е тъй безопасно да се буташ, където искаш. Сега това не ви го казвам да се страхувате. Вие не знаете. Най-първото нещо, като станеш, спри се, помисли за себе си, че тялото ти е цял един свят, ти трябва да знаеш как да започнеш. Тръгнеш, например. Ти не знаеш как да започнеш тръгването. Покажете ми как тръгва човек.

Добре. За седем дена, до следующата лекция, ви давам едно упражнение. Изберете си един от тия седем дена и тръгнете съзнателно. Запомнете в каква поза са били ръцете ви, краката ви и главните черти на вашите движения. Забележете какво е станало при това тръгване. Това е едно научно наблюдение. Първото нещо: съзнателно ще тръгнете, съзнателно ще излезете от къщи. Сега вие излизате из стаята си, без да мислите. Но този ден, като излезете из прага на стаята си, съзнателно ще излезеш. Ще запомните тази картина  позата ви, краката ви, ръцете ви. Едно хубаво наблюдение е това. Искам да зная как тръгвате. Може някой от вас да начертае това. После забележете него ден, може да имате нещо важно, пък може да е както другите обикновени дни.

Та казвам, когато ние казваме, че човек най-първо трябва да влада тялото си, оттам започва науката. Ако искате да имате една съществена наука, тя започва от вашето тяло. Ако вие не можете да владате вашето тяло, ако не разбирате как се е съградило вашето тяло, какво е неговото предназначение, как ще разберете какво е предназначението на вашето сърце или на вашето астрално тяло, или предназначението на вашия ум, или на менталното тяло, или предназначението на вашия разум или вашето причинно тяло. Това са неща по-отвлечени. Физическото ви тяло или видимото тяло, то ще бъде ключът, с който вие трябва да започнете бъдещата основа. Оттам идат другите науки. Те се обуславят на това тяло. И вие ще бъдете учен човек дотолкова, доколкото разбирате тялото си. Когато ви говоря за тялото, не е в ума ми идеята, че тялото трябва да погълне вниманието ви. Но има много въпроси, които сега искате да разрешите, а не са толкова важни.

Запример питате се какво обществено положение ще взема за в бъдеще. Или какво може да излезе от мене. Ти това, което е излязло, не го разбираш, пък искаш да разбереш това, което не е излязло. Ти не можеш да се справиш с това, което е излязло, пък отсега се питаш какво обществено положение ще вземеш. Ще вземеш общественото положение на онзи първия българин, който е свършил в Америка, дошъл със специален трен до Букурещ. Това е действителност, не е измислица. Този българин се явява пред Батенберг, князът го приел много добре и имал предвид да го направи първи министър на България. Попитал го: “Какво искате?” Той му казал: “Искам да бъда виден човек, да бъда директор.” “Тогава ще идете при министъра на просвещението. Ако е за министър, аз ще ви услужа, но щом искате да бъдете директор, ще идете при министъра на просвещението.” Та и вие сега идвате със специални тренове, но искате да станете директор. Ще идете при министъра. А той ще ви каже: “Понеже няма вакантни места за директор, а има само за учител еди от коя си област, в еди-кой си град. И въпросът се свърши. Вие още нямате понятие, че тялото е свещено само по себе си, не плътта. Има нещо у човека, което е постоянно. То е неговото тяло, то е свещено. Казва се: “Вие сте храм на Бога живаго.” Значи тялото на човека е свещено. В човешкото тяло има една страна, която се видоизменя. Както дрехите се събличат и обличат, има известни материали, които постоянно се събличат и излизат. Но има една страна на човешкото тяло, която остава постоянна, една и съща. Тази материя е много устойчива. А материята на другите части на тялото се променя.

Та ще си създадете едно понятие, че човешкото тяло само по себе си е цял един свят и трябва да се занимаете с него. И най-малките открития, които ще направите по вашето тяло, благодарете. И не търсете своето щастие отвънка. Защото зависи от вашата станция. Щом дойдете до известно затруднение, запитайте, те ще ви дойдат на помощ. Имате известна мъчнотия за някой философски въпрос, не знаете как да го разрешите. Бутнете веднага едно бутонче някъде на вашето радио, запитайте там учените: “Намирам се в трудно положение, как да разреша въпроса си?” И веднага по радиото ще дойде разрешението, отговорът  във вашата библиотека, на еди-кой си рафт, има една книга, еди на коя си страница, прочетете. После съответствующите елементи, които ви трябват, са във вашата лаборатория, на еди-кой рафт ¹ 155. Тъй ще ви кажат те. Там има едно шишенце, вие ще го извадите и от него ще взимате по една малка лъжичка три пъти на ден, за три дена наред и ще престанете. Ако няма резултат, съобщете ни. И веднага станцията се затваря. Вие на себе си казвате: “Какво е това, нещо чух, но откъде иде това, не зная.” Няма какво да се смущавате. Понеже хората не разбират, все очакват да умрат, че да идат в онзи свят, че там да разбират тия работи. И това е хубаво.

Сега вие сте дошли до едно място, дето хората търсят своето спасение извънка онова, което те имат. Разберете, за да се предаде каквато и да е наука, умът трябва да се събуди правилно, човешкото тяло трябва да стане отзивчиво, или съзнанието трябва да проникне навсякъде, или човек да стане господар на тялото си. Това е първото нещо, с което трябва да се занимавате. Ще знаете  силен човек е онзи, който е господар на тялото си. Сега идеята е следующата. Как може човек да стане господар. Когато баща ви ви остави наследник на една къща, нали ви оставя една тапия, написва, че къщата принадлежи на сина ми Иван Драганов. Ако ти не вярваш, че това тяло е твое, ако нямаш тапия, всеки може да задигне това тяло. Сега в какво седи тази тапия? Нали крепостен акт се казва на български. Преди да е станало тялото ваше, често ще има секвестор, запор и ще имате неприятности. Този взел, онзи взел. Но в деня, в който вие станете пълен собственик на вашето тяло, вие ставате гражданин на природата. Сега вие искате да станете собственик на едно парче земя. Природата ви казва: “Не си губете времето да ставате собственик на едно парче земя.” Човек не влада своето тяло, а иска да влада къщата си. Започнете със същественото  със своето тяло. Ако вие можете да станете собственик на тялото си, тогава може да мислите да станете собственик и отвънка. Хората обичат тялото си, искат да живеят с него, но не са още собственици.

Та човек трябва да има едно отношение към тази Божествената монада, или тъй наречената монада човек  душа. Целият този свят трябва да има отношение към тази монада. Тя трябва да се събуди у човека. Най-първо трябва да повярвате, че това е дадено с тялото. Когато човек стане сутрин, трябва да благодари на Бога, че има едно тяло, с което може да влезе в общение. Ти ставаш сутрин и казваш: “Защо Господ ми е дал това тяло?” Не си благодарен. Ти се огледаш в огледалото и виждаш, че не си красив. За да бъдеш красив, вземи една четка. Всеки може да направи лицето си красиво, ако е за красота. Красотата от тебе зависи. Но ако искаш едно тяло, всичко трябва да е точно на мястото  носът, очите. Ти никак не си харесваш очите, тя е лесна работа. Или някой път не си харесваш ушите, казваш: “Много прозрачни са станали.” Много е лесно, яж повече, ще станете по-дебели. Някой път ръцете станали са много сухи. Яж свинско. Нищо повече. Чудни сте вие. Ще имате разположението на свинята. Аз уважавам едно качество у свинята. Някой път, като мина там, дето държат свините, взема една тояжка, че я побутна, тя каже “Го-го-го”. Тя казва на хората: “Това е нашето щастие.” Тук е всичкото разрешение. Тя разрешава много лесно въпросите. А ако вземеш малко да я почешеш по гърба, тя е много признателна. Тя ще тръгне подир тебе и ще ти каже: “Понеже ме почеса по гърба, ела с мене, да ти открия една тайна.” Завежда те в гората, дето има най-хубавите гъби и ти каже: “Поразкопай тук, под тази плоча, и ще намериш нещо.” И ти като разкопаеш плочата, ще намериш един свитък. И пак си каже “Го-го-го”. Аз имам високо мнение за свинята, понеже, като я заколят, цялата й повърхност под кожата й е обвита с бяло масло. Свинята казва: “Като ме слушате, като мене ще бъдете.” У нея няма злоба. Тя казва: “Живей, както Господ дал, какво има да се тревожиш.” Оттук-оттам тя рови, после се изтегне и спи. Това е всичкото, какво ще му мислиш.

Сега ние ще кажем  това е свинщина. Слушай, има красиви страни у свинята. Като дойде до живота, тя казва първото правило: “Всяко нещо опитай. После имай самостоятелност да си изкараш сам прехраната. И както виждате, ръце нямам, но с муцуната си навсякъде ровя и си изкарвам прехраната. А след като си изкараш прехраната, бъди спокоен.”

Сега ние се отдалечаваме. Хората се отвращават от формата на свинята, а употребяват нейната масчица и нейното месо. Ако свинята е лоша, защо употребяват нейното месо? Някои казват: “Свинщина.” Кое е свинското у свинята? Па даже и вие, какво разбирате под “свинщина”? (По-мръсно от свинята няма, защото тя яде безразборно.) Ами човекът в своето ядене по-разборно ли яде, отколкото свинята? Запример свинята никога няма да яде боб. Тя го намира за опасно. А човек яде боб. Лошото не е в това, но свинята мисли само за себе си. Ни най-малко не е егоистична, но казва: “Какво има да се тревожи човек.” Нищо няма. При това свините са извършили много важна работа вътре в природата. Не говорете само за културните свини, но говорете за ония дивите свини. Че те първоначално са служили като служители, като агрономи. Значи те са били помощници на природата. Където падне някоя семка, те ще я заровят. Тук-там  навсякъде заравят. И хиляди, и милиони дървета са израснали по причина на тях. Значи в природата те са завземали много хубава служба. Но в сегашната епоха човек ги е турил в кочината и сега свинете са без служба. И целия ден свинята ходи в един малък двор и няма какво да прави.

Но ние се отдалечихме от предмета. Въпросът беше за човешкото тяло. Да кажем, някой път вие сте неразположени. Направете един малък опит. Когато ви се даде случай да минете покрай някоя свиня, потупайте я по гърба. И ако имате едно лошо разположение и потупате една свиня, вие ще добиете разположение. Ако сте нервен, пак потупайте една свиня, която е тъй мазничка. И веднага тази излишната енергия се поглъща от нея, а тя ще ви даде едно разположение. Каже ви: “Няма какво да се смущаваш.”

Сега въпросът е друг  изучаването на човешкото тяло. Често аз съм ви давал да си тургате ръцете, свити в юмруци, под брадата или хванете се за главата, пръстите отворени. Какво добива човек, ако пръстите са отворени или ако те са свити в юмруци? Юмруците на кръста. Това положение лошо ли е? Когато правите своите наблюдения, вземете много положения на ръцете си. Седнете на един стол или застанете прави и започнете да взимате всевъзможни пози, докато намерите едно приятно положение, да ви се хареса. Забележете какви пречупвания правите с колената си, ръцете си. После как държите главата си? Защото това е много важно. Аз ви препоръчвам да държите всякога главата си изправена. Има едно правило: дръж всякога главата си права, за да могат дробовете да функционират правилно. Така трябва да държиш главата, че теченията, които идат отгоре, от слънцето, да минават свободно през дробовете. Ако малко наведеш главата си, ти затваряш тия течения. И почва да се образува едно стеснително положение на дробовете. Та първото нещо: трябва да знаете как да държите главата си. Най-първо вземете една поза, която определя човека.

Говорил съм ви и друг път. Никога не оставяйте да ви израстват преждевременно гърбици. Тури в ума си да се изправиш. После гледате ръцете си, не ви харесват. Това се отнася само до формата на ръката, но има една страна красива на човешкото лице. После, когато движите ръката си, как трябва да я поставите. Вие се срамувате. Срамувайте се само от едно нещо в света. Аз да ви кажа, аз имам едно правило, от какво трябва човек да се срамува. Другото е благоприличие, но от едно нещо човек трябва да се срамува. Да не злоупотреби със свободата на другите хора. Някой казва: “Да не греши.” Не така. Да не злоупотреби със свободата на всички разумни същества. Има някой доверие в тебе, не злоупотребявай с неговото доверие. От това трябва да се срамува човек. Ние ще оставим това. Това, което трябва да оставя в ума ви, тепърва вие трябва да започнете да се заинтересувате от тялото като един организъм, в който са вложени всичките възможности на миналите култури, възможностите на настоящите култури и възможностите на бъдещите култури. Само чрез тялото може да се съобщава физическият с невидимия свят. Дотолкова, доколкото вие разбирате законите на вашето тяло, дотолкова и вашите знания ще бъдат верни.

Та новата култура се отличава с това, че станциите на хората, тяхното радио ще бъде отворено и ще могат да се съобщават. Сега всеки един от вас е една затворена станция. Мнозина от вас мязате на затворени държави. Преди колко години Япония отвори границите си към европейците? Казва се в Писанието: “И направи Бог човека по образ и подобие своему”. Кое направи по своя образ? Най-първо тялото му. Сегашните физиолози, анатомисти изучават хората само донякъде и това изучаване е много смешно. Те са научили разните системи, по които лекарят може да познае известна повреда.

Та най-първото нещо  трябва да имате предвид тялото си. Да станете господари на вашето тяло. Когато станете господари на тялото си, тогава ще имате друга една наука, която ще се отличава от сегашната, която е наука на обществото. Това не е наука. Ти изучаваш само интересите на своя господар.

Станете сега.

“Божията любов носи пълния живот.”

(Три пъти)

Седемнадесета лекция

на Младежкия окултен клас

3 януари 1930 г., петък, 67.20 часа

София  Изгрев







Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни