Jump to content

1930_01_26 Богове сте


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Ивайло Христов

Архивна единица

Богове сте (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Да ви даде", Сила и живот, тринадесета серия, т.2 (1929-1930),

Издание 1938 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Богове сте

''22. Беседа от Учителя, държана на 26 януари, 1930 г. София. – Изгрев.''

Аз рекох: „Богове сте“. Това е мисъл, откъсната от нещо цяло, както много факти и явления в живота на съвременните хора представят откъслеци от целокупния живот. Докато тази разпокъсаност съществува между фактите и явленията в живота, хората всякога ще се натъкват на противоречия. Дойдат ли до въпроса за морала, хората също така се натъкват на ред противоречия, защото не са дошли още до истинския морал. Какво нещо е моралът? Както здравето на човека представя външната страна на физическия живот, така и моралът представя външната страна на духовния живот на човека. Когато живее хармонично, човек е здрав и физически, и духовно. Не живее ли правилно, човек се натъква на ред болезнени състояния, които нямат нищо общо със стремежите на човешката душа. Болезнените състояния в живота на човека са анормални явления, вследствие на което човек прави усилия да се освободи от тях. Да бъде човек здрав, това е нормално явление в живота. Всички органи в здравия човек функционират правилно и са в пълна хармония помежду си. Ето защо, здравето не е нищо друго, освен резултат на моралния живот на човека. Здравият яде, диша и мисли правилно. Ако не се храни добре, ако не диша и не мисли правилно, човек не може да води духовен живот. Духовният живот е тъй естествен, както яденето и дишането. Вън от духовния живот човек се натъква на ред аномалии. Например, една от аномалиите в човешкия живот е лъжата. Който лъже, той се намира в болезнено състояние, както онзи, на когото стомахът е разстроен. Той влиза-излиза от стаята, не може да седи на едно място. Желанието на човека да полъгва се дължи на нещо неестествено, вмъкнато в неговата психика. Ако желае, човек може да се освободи и от неестествените прояви в себе си. Щом се освободи от тях, заедно с това той ще се освободи и от слабостите и пороците си. Страхът в човека е също така неестествено проявление, както и лъжата; Когато чувството на предпазливост е силно развито в човека, той става много страхлив. За да се освободи от своите неестествени прояви, човек трябва да си служи с филтри, с каквито природата си служи. За да пречисти водата от примесените към нея вещества, природата я прекарва през пясъчни пластове. Същото трябва да прави човек със своите неестествени мисли и желания, които приема от външния свят. Не ги ли филтрира, той постепенно губи силата и здравето си.

Съвременните хора се оплакват от слабо зрение. За да усилят зрението си, те трябва да прилагат закона за филтриране на своите мисли и желания. Като усилва външното си зрение, с него заедно човек усилва и вътрешното си зрение. Физическото зрение е ограничено, а духовното – неограничено. Духовно човек вижда на грамадни разстояния. Изнамерването на радиото и на телевизията доказват съществуването на ясновидството. Как става това виждане, не може да се обясни, но в бъдеще голяма част от човечеството ще бъдат ясновидци. Чрез своето вътрешно радио човек ще схваща неща, които стават на хиляди километри от него. Какво ще се ползва човек от ясновидството си, ако няма хляб да яде? Вечерта е слушал, какво се пее, или свири в Лондон, или в Париж, а сутринта става и не намира хляб да си хапне. Значи, радиото е развлечение за човека, но не може да го храни. При това, сегашното радио още не е усъвършенствано. Днес вие слушате по радиото да говорят, но не можете да се разговаряте. Ще дойде ден, когато хората ще се разговарят по радиото: един ще пее от едно място, друг ще му отговаря. При това, те ще могат да влизат в разговор помежду си, да си помагат едни-други. Засега, обаче, радиото е забавление за човечеството.

Аз рекох: „Богове сте“. Боговете представят външната страна на Бога. Той се проявява чрез тях. Те са проводници на великите сили в света. Те имат отношение към хората, затова служат като проводници. Боговете, за които се говори в Писанието, представят разумни същества, които могат да извършат много работи. Следователно, каже ли човек за себе си, че е божество, това подразбира, че е разумно същество и може да направи много добри дела. Като живее разумно, човек има условия да бъде здрав. Това показва, че без духовен живот физическият не представя нищо особено. Ако зад физическия живот не стои духовният като тил, първият е изгубен. Доказано е, че човек с морален устой може да живее по-дълго време от онзи, който няма морален устой в себе си. Като спазва законите на великия морал, човек пести силите на своя физически и духовен живот. Природата изисква това от всеки човек, защото не обича да изразходва енергиите си напразно. Трябва ли човек да се безпокои за нищо и никакво? Трябва ли да се съмнява в себе си? Има неща, в които човек може да се съмнява, но в себе си той никога не трябва да се съмнява. Човек се съмнява в Бога, в хората и най-после в себе си. Какво печели като се усъмни във всичко? Съмнението е частична проява на явленията в живота, а разумната, съзнателна вяра подразбира пълна проява на живота. Да се домогне човек до пълната проява на живота, това значи, да се е домогнал до неговия смисъл.

От хиляди години насам хората са се възпитавали по отрицателен път – чрез противоречия и съмнения. Време е вече да се възпитават чрез положителни неща, по пътя на истинската наука и философия. Докато не се домогнат до тази наука, хората всякога ще се лутат от един морал на друг.

Трима приятели, живели задружно помежду си. Един ден те си купили една патка, заклали я, изчистили я и се готвели да я опекат, да се наядат добре. В това време в дома им дошъл един гост. Като го видели, те моментално скрили патката в една тенджера, да не би гостът да остане на обяд. Въпреки това, гостът останал даже да нощува у тях. За да не се развали патката до другия ден, един от приятелите я занесъл с тенджерата заедно в стаята, дето гостът щял да пренощува. Тази стая била по-хладна от другата. Гостът забелязал пренасянето на тенджерата, но премълчал. На сутринта, преди заминаването си, той дигнал капака на тенджерата, извадил патката, турил я в торбата си и отишъл при тримата приятели да се сбогува. – Защо тръгваш толкова рано? – Трябва да си отида, докато още цар Патаран е на власт. Падне ли от трона си, и моята работа е спукана. Такъв е законът в нашето царство. Те не разбрали, какво иска да им каже с тези думи, но го пуснали да си отиде. Като заминал, те отворили тенджерата да вземат патката да я сготвят. Но какво видели? Патката изчезнала. Едва сега разбрали думите на своя гост, но се примирили с положението си. Нито те проявили някакъв велик морал, като скрили патката от госта си, нито гостът, като я задигнал.

Съвременните хора постоянно губят в живота си и после съжаляват за изгубеното. Кога губи човек? Когато е неразумен. За да не губи, човек трябва да постави живота си на разумна основа. Ако живее разумно, човек ще намери цяр за своите слабости и надежди. Светът, в който човек живее, е разумен, вследствие на което крие в себе си всичко, от което той се нуждае. Достатъчно е да се обърне на една, или на друга страна, за да намери всичко, което му е потребно. Знае ли, как да постъпва, човек може да намери някакъв цяр за своето физическо и душевно здраве. Разумният човек разполага с магическата пръчица. Ако е гладен, достатъчно е да тропне с пръчицата, за да намери пред себе си богата трапеза. Щом се нахрани, пак тропне с пръчицата си, за да се дигне трапезата. Той не познава нужди и лишения. Ще кажете, че това е приказка от 1001 нощ. Какво ще кажете тогава за книгите на Сведенборг? Според някои, това, което Сведенборг е писал, е измислено. Според други, писаното от Сведенборг е реалност. Едно е вярно: няма измислени неща в света. Каквото помисли, напише, или нарисува човек, то е съществувало някъде. Когато художник рисува някаква картина по фантазия, това не е чиста фантазия. Някога той е видял тези образи, макар и откъслечни, и днес ги комбинира в едно цяло. Мнозина са отивали в онзи свят и го описват, но описанията на всички не се съгласуват. Защо? Защото всички нямат еднакъв поглед на нещата. Някои се спират на външната страна на духовния живот, а други – на вътрешната страна. Човек трябва да има дълбоко разбиране за нещата, за да може да ги опише правилно. Ето защо, за да приеме нещата в тяхната действителност, човек трябва да е изработил в себе си верен поглед за тях, да знае, кое е възможно и кое не е възможно. Например, трябва ли да се спирате върху думите, на някой, който ви казва, че от вас човек няма да излезе? Не се спирайте върху думите на хората, които не мислят право. Веднъж човек е създаден от Бога, рано или късно той ще реализира желанията на своята душа. Той ще се върне към онзи живот, от който първоначално е излязъл. Казано е в Писанието, че светът ще се оттегли, и Бог ще създаде ново небе и нова земя. Под думите „ново небе и нова земя“ разбираме нов ред и порядък на нещата. Старият ред, старите разбирания и вярвания на хората са остарели и трябва да се заместят с нови, както животът на детето се замества с живота на възрастния.

Аз рекох: „Богове сте“. Кои хора могат да се нарекат богове? Които вървят по Божиите пътища. Те са носители на Божиите мисли, поради което са в единство и хармония с всичко възвишено и разумно. Разумното крие в себе си нещо мощно и велико. Следователно, дойдете ли до вашите разумни мисли и чувства, вие трябва да оставите сами да се проявяват. Те не се нуждаят от никакъв контрол или направление. Те знаят пътя на своето проявление. Мисълта не е нещо механическо. Достатъчно е да й се даде тласък, тя знае вече, накъде да се движи. Може ли да се нарече механическа сила онази мисъл, която движи аероплани, мотори? Днес мисълта движи света.

И тъй, искате ли да се развивате правилно, не влагайте нищо отрицателно в живота си. Вложите ли една отрицателна мисъл в ума си и едно отрицателно чувство в сърцето си, те ще разрушат от основа вашето щастие. Например, слушате някой да казва, че хората не го обичат. Този човек разсъждава криво. Преди всичко, любовта не зависи от хората. Казано е, че Бог е Любов. Следователно, за да ви обича, или не обича някой, това не зависи от човека. Когато забивате гвоздей в една греда, кой е виновен за това? Вината не е нито в гредата, нито в гвоздея. Това зависи от онзи, който дига и слага чука върху гвоздея. Обикнете ли Бога, и хората ще ви обичат. Божията любов е извор, от който постоянно тече. Божията любов дава, а човешката – взима. Даването и взимането представят две сили в природата, които взаимно се уравновесяват. Положителните сили дават, а отрицателните – взимат. Който не се е научил правилно да взима, той не може и правилно да дава. Следователно, когато двама души се обичат, те трябва правилно да се обменят: единият ще дава, а другият ще взима. Това не подразбира, че единият всякога трябва да дава, а другият – всякога да взима. За да изявят любовта си правилно, те трябва да се сменят в даването и във взимането.

Аз рекох: „Богове сте“. Какво означават думите „богове сте“? Да кажете на човека, че е божество, това показва, че в него живее някакво божество. Ако слуша божеството в себе си, човек може да се обедини с него, да стане едно с него. Същевременно човек никога не трябва да мисли, че божеството, което живее в него, е над божествата в другите хора. Всеки човек е на мястото си и върши специална служба, която никой друг не може да изпълни. Може ли човек да даде предимство на един от своите органи пред друг? Можете ли да дадете предимство на мозъка пред стомаха или дробовете? Какво ще прави мозъкът без стомаха и без дробовете? Всеки орган е на мястото си, защото изпълнява специфична служба. Мозъкът не може да извърши службата на стомаха и на дробовете, но и те не могат да изпълнят неговата служба. Обаче, човешкият организъм ще бъде в пълна хармония, когато между всички негови органи има единство и съгласие. За да се развива правилно, физически и духовно, пръв трябва да се прояви стомахът. Щом той свърши работата си, дробовете се проявяват. Най-после мозъкът започва да работи. Значи, когато стомахът работи, мозъкът временно спира своята дейност, за да изпрати част от енергията си на стомаха, да му помогне. В замяна на това стомахът изпраща храна на мозъка, с което поддържа неговата дейност. Колкото енергия е приел стомахът от мозъка, толкова храна му изпраща. Не се ли спазват тия отношения, кредитът се ограничава, а понякога съвършено се прекратява. С други думи казано: за да бъдат всички органи на човека в изправност, той трябва да държи отворени изворите на своя живот. Затвори ли пътищата на тия извори, той прекъсва връзката си с Бога.

Какво значи да прекъсне човек връзката си с Бога? Прекъсне ли тази връзка, той прекъсва съобщенията си с живота. Щом прекъсне съобщенията си с живота, човек изпада в положението на просяк, лишен от благата, които му са необходими. Той започва да проси оттук-оттам, да преживее по някакъв начин. Да проси човек, това значи, да наруши своя естествен живот. Просията е неестествено, анормално явление в живота. Ще кажете, че в Евангелието е писано: „Просете, за да ви се даде.“ Да просиш от Бога, това значи, да искаш. Като е дошъл на земята да учи, човек трябва да иска от Бога съвети, как да живее. Това искане е на място. Обаче, да проси човек от хората, да ходи от къща на къща да събира трошици от трапезата на богатите хора, това значи да се натъкне на най-големите унижения и да получи такава храна, която, вместо да го задоволи, да разстрои здравето му. Какъв човек може да стане от този, който очаква на подаянието на богатите хора? Който живее от подаянието на богатите хора, той е осъден на израждане. Който иска да расте и правилно да се развива, той трябва да се ползва от светлината и топлината на слънцето, а не от огъня. Той трябва да се ползва от мислите на Великия живот, а не от тия на обикновения живот. Следователно, каквото правите, стремете се към Божественото. Ако свържете приятелство с някой човек, за да бъдат отношенията ви здрави, трябва да намерите в него едно добро качество и постоянно да го държите в ума си. На същото основание казвам: за да поддържа отношенията си с Бога, човек трябва да държи в ума си идеята, че Бог е любов. Престане ли да мисли така, връзката му с Бога се скъсва. Ако човек не държи в ума си мисълта, че Бог е любов, мъдрост и истина, той е изложен на големи страдания, на вечно недоволство и мрак. При това положение човек дохожда до пълно обезсмисляне на живота.

И тъй, духовният живот представя истинския живот на човека. Дойде ли до Божественото, до духовното начало в живота, човек придобива истинско здраве. Такъв е животът на светията. Той познава страданията, помага на хората, но не се поддава на мъчения и страдания. Защо? Тялото му е бронирано. Както човек се облича зимно време с много дрехи, за да се пази от студа, така природата, чрез ред обвивки, е оградила светията от мъчения и страдания. Физическото тяло е една от обвивките на човека, духовното – втора обвивка, умственото – трета, причинното – четвърта и т. н. Колкото по-високо е издигнат човек, толкова по-добре са развити неговите тела. Светията, истински духовният човек има седем тела. Обикновеният човек има само едно тяло, физическото, с което работи на земята. Колкото по-добре са развити телата в човека, толкова по-големи са и възможностите му. Който не разполага с тия възможности, той прибягва към външни средства. Например, някои светски хора, като се чувстват слаби, анемични, не могат да придобият здраве, сила по естествен път, затова прибягват до изкуствена козметика. Това правят главно жените. Те употребяват червило, пудра, да маскират своя блед цвят на лицето, своята анемичност. Ако по този начин могат да си въздействат, има смисъл да приложат тази козметика на лицето си, но ако правят това само от желание да станат красиви, те ще си причинят ред повреди. Кожата на лицето им ще се набръчка, и те ще имат бабешко лице. Има вътрешна козметика, към която човек трябва да се стреми. Тази козметика подразбира чисти мисли и чувства и благородни постъпки. Иска ли да стане красив, човек трябва да яде грах. Яде ли боб, той ще стане здрав, ще развие твърдост. Българинът много употребява боб, вследствие на което е твърд в убежденията си. Едно се иска от човека: да бъде разумен. За да живее разумно, той се нуждае от учители. Ще кажете, че можете и без учители. Зависи, до какво се отнася. Ако въпросите се отнасят до неща, които можете да гледате през очите на физическия свят, както да е. Обаче, ако се отнася до духовни и Божествени въпроси, вие не можете да ги разглеждате през очите на вашите физически разбирания. За такива въпроси вие се нуждаете от очите на Велики учители. Гледате ли през техните очи, вие ще виждате правилно и ще разбирате дълбокия смисъл на нещата.

Аз рекох: „Богове сте“. Човек може да се нарече божество, когато даде път на Божественото в себе си. Той вижда Божия Промисъл навсякъде. Той живее тихо и спокойно, с дълбок вътрешен мир и упование на този Промисъл. Следователно, уповава ли на Божия Промисъл, човек всякога може да се освободи от мъчнотиите в живота. Загази ли някъде, обърка ли работите си, достатъчно е да призове на помощ този Промисъл, за да излезе от трудностите, в които е попаднал. Никаква друга сила не е в състояние да оправи обърканите пътища на човека, да отвори пътя му към светлата, Божествена мисъл. Пробие ли си път към светлата мисъл, човек започва да живее съзнателно. Той ликвидира със старото и поема пътя към новото. Той започва да гледа на сиромашията, на богатството, на щастието и на нещастието като на състояния, през които неизбежно трябва да мине, да научи един урок. Щом е така, човек не трябва да се оплаква от сиромашията, нито да се хвали с богатството си. И едното, и другото са временни положения.

И тъй, щастието и нещастието, богатството и сиромашията са външни прояви на живота. Те представят само условия за разумен живот. Ако сте придобили известна разумност, вие ще се отнесете еднакво и към бедния, и към богатия човек. Дойде ли в дома ви някой беден човек, вие, ще го приемете с всичкото си уважение и почитание, като същество, в което Бог живее. Не го ли приемете, както трябва, и оставите Бог да се грижи за него, вие не сте разбрали живота. Христос казва: „Гладен бях, не ме нахранихте; жаден бях, не ме напоихте; гол бях, не ме облякохте; в тъмница бях, не ме посетихте.“ Мнозина четат този стих и се чудят, кога е бил Христос гладен, жаден, гол, в тъмница и никой да не Му се е отзовал. Те не разбират, че, като говори за себе си, Христос има предвид всички хора, които са удове на Божествения организъм. Ако човек не познае Бога в ближните си, отвън никога не би Го намерил и познал. Гледайте правилно на живота, да изучите проявите му, да го разбирате. Разберете ли живота, ще видите, че няма сиромашия, нито нещастия. Човек всякога може да бъде извор, който непрекъснато да дава. Щом е така, не се страхувайте, че някой може да ви изчерпи. – Ама все някой може да ме изчерпи. – Щом мислиш така, и това е възможно. – Ама мога да умра. – И това е възможно. За разумния човек съществува само преселване от един свят в друг, но не смърт. 3а праведния, за разумния земята е ад, а небето – рай. 3а грешния е точно обратно: земята е рай, а небето – ад. Затова, именно, грешните не искат да напуснат земята – своя рай. Праведните, обаче, всякога са готови да напуснат земята. Те се интересуват от живота на земята дотолкова, доколкото могат да помагат на своите ближни. Те не се интересуват от временните неща на земята. Какъв живот е този, в който вярата, надеждата и любовта не присъстват? Когото срещнете днес, всеки се оплаква, че животът няма смисъл. Как може да има смисъл живот, в който вярата отсъства? Живот без вяра, без надежда и без любов е живот без основа. За да не обезсмислите живота си, спирайте вниманието си и върху малките светли мисли и чувства. Те са подобни на светлинки, които идат от някой отдалечен параход. Приемайте тия мисли и чувства с радост и вярвайте на тях, защото скоро ще видите големия параход да се приближава към вас. С този параход идат вашите добри приятели, които от години очаквате. Малка е светлината на този параход, но един ден тя ще се увеличи – от вас зависи да имате по-голяма или по-малка светлина. Колкото е по-голяма, вашата вътрешна светлина толкова ще бъде по-голяма и външната ви светлина.

Сега, аз ви желая да схващате нещата правилно, да гледате на духовния живот естественно, защото само той ще заякчи здравето ви. Здравето се определя от правилното хранене, дишане, мислене, чувстване и постъпване. Като знае това, човек трябва да прави избор в храните си, да прави избор в мислите и чувствата, които го вълнуват. Всеки човек е определен за специална работа, вследствие на което и храната му трябва да бъде специална. Например, всеки човек не може да меси хляб; всеки човек не може да готви. Всеки човек не може да бъде учен, писател, философ, музикант и т. н. Човек трябва да се изучава, да знае, за каква работа е определен.

Съвременните хора искат да бъдат учени, музиканти, но не знаят, как да постигнат своите желания. Религиозните пък искат да бъдат свети, чисти хора, но и те не знаят, как се добива чистота и святост. И едните, и другите живеят по стар начин, а се стремят към големи постижения. Това е невъзможно. Всички хора искат да бъдат здрави, но не знаят, нито как да придобият, здравето си, нито как да го запазят, ако го имат. Здравето е свързано с морала, а моралът представя външна страна на духовния живот. Като срещнете здрав човек, ще забележите, че от лицето му лъха бодрост, свежест. Той е положителен, определен човек. В него е събудено Божественото начало, вследствие на което той има дълбочина в мислите и в чувствата си.

Сега на всички хора се препоръчва да работят съзнателно върху себе си, коренно да изменят живота си. Щом излязат от стария живот, едновременно с това те ще подобрят здравето си; подобрят ли здравето си, те ще имат успех във всичките си работи. Днес, при стария начин на живеене, само младите се стремят към придобиване на нещо, само те се надяват на успехите си. Остареят ли, те престават да се стремят и да се надяват. Защо не се стремят вече? Защото изгубват вяра в духовния живот. Те не вярват в духовното начало в себе си, защото не го разбират. Ако го разберат, те ще видят, че животът не е нищо друго, освен красота и щастие. Гледат ли така на живота, те ще влязат във връзка с разумни и възвишени същества, които са готови всеки момент да им помагат. Възвишените същества се притичат всякога на помощ на добрите хора. Те влизат в положението им, разбират ги и не ги питат, отде са, какво правят, как са пострадали и т. н. Представете си, че пътувате в бурна, студена нощ, а ръцете, и краката ви замръзват. Ако останете в това положение, вие сте осъдени на смърт. Трябва ли да седите още на студа? Вие трябва да влезете в първата къща, която срещнете на пътя си, и да се стоплите добре. Ако домакинът на тази къща е добър, праведен човек, той няма да ви държи прав, да ви разпитва, къде сте били, как сте изпаднали сам, но веднага ще ви покани в дома си, ще стопли вода, да измиете ръцете и краката си, ще ви предложи топло ядене и ще ви отстъпи едно легло да си починете. Когато се събудите от сън, тогава можете да разкажете патилата си.

Мнозина страдат от любопитство, което не е на място. Те го наричат любознателност. Човек трябва да бъде любознателен, но не любопитен. Той трябва да бъде любознателен, да изучава себе си, да чете по своето лице, както и по лицето на хората, като по книга. Лицето на човека представя само един лист от тази велика книга. Още много листа има, по които трябва да четете: очите, ушите, носа, веждите, устата, сърцето и т. н. Има ясновидци, които познават хората по очите, други – по ушите, трети – по носа и т. н. Това е наука, която човек може да придобие. Някой ясновидец погледне някого в очите и казва, че той трябва да се освободи от старите разбирания. Докато не се откаже от тях, работите му няма да вървят добре. Наистина, една от причините за неуспеха на хората се дължи на факта, че са здраво свързани със старото и не искат да се откажат от него. Например, старият живот заставя човека да се занимава с работите на хората. Обаче, докато се интересува от работите на другите, човек никога не може да изправи своя живот. Не само че не може да се изправи, но с това той пакости на себе си. Ето защо, преди всичко човек трябва да развива своя вътрешен, Божествен живот. Дойде ли до това положение, той познава вече хората по вътрешен път, чрез интуиция. Като срещне някой човек, той познава, добър ли е, или лош. Не само хората се познават едни други, но и кучето познава добрия човек. Ако добър човек, влезе в двора на господаря му, кучето веднага го познава и започва да се гали около него. Влезе ли някой лош човек, кучето веднага настръхва и започва особено да лае. Забележите ли това, стойте настрана от такъв човек. С лошите хора трябва да бъдете внимателни. Преди да свържете приятелство с тях, изучете ги.

Рекох ви: „Богове сте“. Кога може човек да се нарече божество? Когато е развил своя вътрешен живот, когато е дал ход на Божественото в себе си. От всичко, което преживява, човек може да се учи, да вади ред закони за правилен живот. От радостите и скърбите, през които минава, човек познава, правилно ли живее, или неправилно. Всяка скръб и всяко страдание са резултат на нарушаване на великите Божии закони. Радостите пък са резултат на изпълнение волята Божия. Като живее съзнателно, човек ще си дава отчет за всички свои постъпки и, ако постъпките му са добри, той минава за божество. Истинските учени, които изпращат на земята свои асистенти, предават знанието си на тях, с цел да помагат на човечеството. Ако тия асистенти задържат знанието за себе си и започнат да спекулират с него, от невидимия свят ги извикват да дадат отчет за делата си. Всеки човек, който е дошъл на земята да раздава блага на човечеството, и си позволи да задържа тия блага за себе си, носи отговорност за делата си. Не е позволено на човека да злоупотребява с Божиите блага.

Следователно, когато се говори за икономическия въпрос на един народ, вие трябва да имате предвид отношенията на този народ към разумните същества. Ако тия отношения не са правилни, даденият народ е лишен от кредит и доверие. Когато един народ се намери в такова положение, той се обръща към големите народи да прави заеми, но икономическият въпрос пак не се разрешава. Разумни разбирания се искат от всички народи. Ние не сме за фанатичните религиозни вярвания на хората. Ние сме за онези правилни разбирания, за съзнателната връзка между народите и разумния свят. Докато народите не съзнаят, че техният кредит, тяхното благоденствие и плодородие се определят от разумния свят, положението им никога няма да се подобри. Всеки народ има велико предназначение. Доколкото изпълнява своето предназначение, дотолкова той се ползва от кредита, определен за него. Същият закон се отнася и до човека. Изпълнява ли волята Божия, проводник ли е на Неговите мисли и чувства, човек всякога се ползва от Божието благословение.

Съвременните хора страдат, мъчат се, благодарение на неизпълнени обещания. Те са дали в себе си обещание да служат на великия идеал на своята душа, но не са изпълнили обещанието си. Обещае ли нещо, човек непременно трябва да го изпълни. Не може ли да изпълни, по-добре да не обещава. Успехът на човека зависи от изпълнение на волята Божия. Дали човек правилно изпълнява волята Божия, виждаме от резултатите на неговия живот. Той трябва да бъде здрав, красив, силен. Не е ли придобил тези качества, той не е живял правилно, не е работил добре. Които не са придобили тези качества, за оправдание цитират стиха, в който апостол Павел казва: „Мога да се похваля със своята немощ.“ Като говори за своята немощ, апостол Павел има предвид своята слабост в правене на престъпления.

Аз рекох: „Богове сте“. Това значи: във всеки човек са вложени условия и възможности да бъде божество, да се нарече Син Божи. Няма по-велико нещо за човека от това, да се нарече Син Божи. Това е смисълът на живота. Докато дойде до положението на Син Божи, човек, бил той мъж или жена, ще мине през ред фази, през известни мъчнотии и изпитания. Това, което днес наричаме мъж или жена, не е още истински мъж, или истинска жена. Сегашната жена е слугиня на истинската, на онази, която наричаме дева. Сегашният мъж е слуга на истинския, на светлия и разумен мъж. Иде ден, когато на земята ще дойдат девата, чистата, възвишена душа и светлият, разумен мъж. Днес, когато жената се жени, тя търси слуга, да й помага в живота. Мъжът пък търси слугиня, която да му помага във всекидневния живот. В сегашната женитба мъжът и жената търсят голямо, сенчесто дърво, да се подслонят под него. Такива са разбиранията им. Обаче, един ден тия разбирания ще се изменят, и човек ще оправдае стиха, в който е казано: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое.“

Съвременните хора трябва да дойдат до онзи първичен порядък, който съществува в Божествения свят. Желанието на хората да бъдат свободни показва, че те се стремят, именно, към Божествения порядък на нещата, който дава абсолютна свобода на всички живи същества. Днес и жената иска да бъде свободна, като мъжа. Тя не знае, че има положения, в които мъжът е голям роб. Има положения, в които жената е по-свободна от мъжа. Откак започна да работи за своите права, жената израсна с няколко сантиметра по-високо, отколкото е била по-рано. Много естествено. Когато дървото се полива често, израства на високо. Израстването на дървото има отношение към неговата форма, но не и към неговите качества. С увеличаване на формата, едновременно трябва да се подобрява и съдържанието. Ако се увеличава само формата, без да се подобрява съдържанието, наместо полза, човек ще има повече загуби. За издържане на голямата форма са нужни големи разходи.

Днес всеки човек, мъж или жена, търси някой да го разбира, да улесни живота му. Намери ли такъв, той го нарича свой ангел, свой спасител. Това същество е толкова необходимо за него, колкото майката за малкото дете. Колкото по-дълго време майката е държала детето в ръцете си, толкова по-разумно е станало това дете.

Рекох ви: „Богове сте“. Само онзи човек може да се нарече божество, който се отличава с голяма разумност и готовност да изпълнява волята Божия. Ще кажете, че вярвате в Бога, че сте готови да изпълните Неговата воля, но не сте станали божества. Щом не сте божества, липсва ви нещо. Кой не вярва днес в Бога? Днес повечето хора са вярващи, но въпреки това те продължават да се бият. Какъв дом е този, в който синовете и дъщерите казват, че обичат и уважават родителите си, вярват в тях, а въпреки това постоянно се бият и карат помежду си? Ако, наистина, обичат и уважават родителите си, децата би трябвало да спазват техните закони. Същото може да се каже за всички хора. Ако, наистина, вярват в Бога и Го обичат, те би трябвало да спазват Неговия закон. Всъщност, Божият закон ли царува в света? Ако хората зачитаха Великия Божи закон, в света трябваше да съществува само един Бог. Хората могат да изповядват различни религии, да имат различни убеждения, но ако в душата си признават само един Бог, само един Баща, като се срещнат, те няма да се питат, кой какво верую има, но ще се почувстват братя. По професия човек може да бъде художник, лекар, свещеник, учител, но вътрешно всички хора имат нещо общо.

Аз рекох: „Богове сте“. Това значи, че хората имат възможност да живеят разумно, да служат на Бога. При това положение животът на всички хора ще се подобри. Като служи на Бога, човек може да постигне всичко, каквото желае. Като изпълнявате волята Божия, вие ще бъдете свидетели на възкресението на мъртви, на оздравяване на болни от неизлечими болести и т. н. Не изпълнявате ли волята Божия, вие ще видите, че здравият се разболява, богатият осиромашава, ученият изгубва знанието си и т. н. Когато говоря за изпълнение волята Божия, аз имам предвид онзи Вечен Принцип, който няма начало, няма и край. Затова наричат Бога Вечен, Древен. Обаче, никой не може да Го нарече стар. Сам по себе си Той не остарява. Той е всемъдър, но не е стар. Той включва в себе си всички велики добродетели. Затова е казано, че Бог е Любов, Мъдрост, Истина. Имат ли възраст тия добродетели? Любовта е вечна. Същото можем да кажем и за другите добродетели.

И тъй, дойдете ли до понятието Бог, знайте, че Той е неизменен. В Него се включват желанията и стремежите на всички същества, от най-малки до най-големи. Всички живи същества живеят в Бога. Едни съзнават това, а други не съзнават. Когато Божественото в тях се събуди, те се съзнават като частица от Великия Божествен организъм. Щом Божественото в тях заспи, те минават пак в порядъка на обикновения живот. Има моменти когато Божественото се пробужда и в животните. Вълкът, например, след като изяде няколко овце, започва да мисли, че не е добре това, което прави. Това показва, че Божественото е проговорило и в него, но само за момент. Щом съзнанието му заспи, Божественото го напуща. Тогава вълкът си казва: Дали е право това, което върша, или не, не зная. Едно е важно: трябва да ям, да не умра от глад. За човека казвам: Щом Божественото в него се пробуди, той трябва да работи върху себе си, да го задържи. И светията, и ученият, и обикновеният човек трябва да работят, да дадат ход на Божественото в себе си, да не ги напуща. Светията трябва да работи, да увеличава своята святост. Ученият трябва да работи, да увеличава своята ученост. Обикновеният човек трябва да работи, да стане необикновен. Истински учен е онзи, който изучава Божиите закони и става техен проводник. Задачата на науката не е само да дава знания на хората, но и да ги учи, как да живеят.

Аз рекох: „Богове сте“. За да дойде до положение да се нарече божество, човек трябва да се откаже от всичко временно, преходно, и да задържи само онова, което има значение и на земята, и на небето. Дойде ли до това положение, каквато служба да изпълнява на земята, навсякъде ще бъде добре приет. Обикновеният човек ще слезе на земята пеш, а божеството – с колесница. Добре е понякога човек да се качи на колесница, но на такава, която да не тръска. Под думата „колесница“ разбирам съвкупност от всички възвишени и благородни мисли, чувства и постъпки. Качи ли се човек на тях, те могат да го занесат отвъд земния свят. Това значи, да бъде човек божество.

Днес от всички се иска приложение. Колкото малко да сте разбрали, приложете го. Не е достатъчно да знаете, кои са добри и възвишени мисли, но трябва да ги приложите. Като приложите знанието си, вие сами ще разберете, че животът на земята има велико предназначение. Светът се нуждае от кърмилници, които да им помагат. Ще дойде ден, когато от всеки човек ще се иска отчет, какво е направил на земята, какво е дал на човечеството. Докато е болен, човек се нуждае от помощта на лекари, на милосърдни сестри. Като болен, всеки може да го помилва, да му каже една сладка дума. Оздравее ли, излезе ли от болницата, веднага трябва да отиде на работа: свещеникът ще вземе пособията си и ще отиде на работа; учителят ще вземе книгата си и ще отиде на училище, да учи децата; лекарят ще вземе инструментите си и ще отиде да преглежда болни; съдията ще облече тогата си и ще отиде да раздава правосъдие между хората; мъже, жени, деца, всички трябва да отидат на работа. За здравите се предвижда работа, а не милване. Светът се нуждае от здрави, работоспособни хора, а не от инвалиди.

Следователно, болният не трябва да съжалява, че е болен, но да благодари на ония, които му услужват. Като оздравее, той ще помага на слабите и немощни хора. Дали братя или сестри ще ви услужват, това е безразлично. Никой не може да злоупотреби с болния. Здравият, който услужва, трябва да подигне очите си нагоре и да благодари, че има възможност да се прояви, да прави добро на своите слаби и болни братя и сестри. Като помагате на слабите и на болните, вие давате възможност на Божественото във вас да се прояви, да отворите пътя си към велики възможности и постижения.

Аз рекох: „Богове сте“. Христос казва, че сте богове, но кога? Когато изпълните Христовото учение, както се е проповядвало – чисто, безкористно, без съблазън, без обезсърчения, без никакви ограничения. Ако човек може да служи на Бога по този начин, ако може да стане носител на Божественото в света, той е придобил много. Мнозина материалисти, религиозни, моралисти намират, че идеята за служене на Бога внася заблуждение в умовете на хората. От тяхно гледище е така, но от по-високо гледище не е така. Човек трябва да разглежда нещата от идейния свят, от света на абсолютната чистота, за да може да се произнася за тях. Иначе, той всякога ще вади такива заключения, които постоянно ще се изменят. Както възгледите и обичаите на хората за живота постоянно са се изменяли и изменят, така и техните идеи за Бога са търпели и търпят промени. Обаче, има един идеален свят, дето хората живеят по Божествен начин. Техните идеи и възгледи за нещата са едни и същи за всички времена и епохи. Този свят ние наричаме свят на боговете, на светиите, на адептите, на избраните. От този свят се осмисля и земният. От гледището на идейния свят всеки човек – мъж, жена или дете, са благословение за другите хора. Защо са благословение? Защото са носители на Божественото. Обаче, те трябва да съзнават това и да работят разумно. Срещнете ли такъв човек, работата, която ви предстои да свършите, ще ви се нареди добре. Ако срещнете един човек, и работата, която ви предстои да свършите, не дава добър резултат, ще знаете, че той не е по-добър от вас.

Следователно, излизате ли от дома си и отивате да свършите някаква важна работа, не бързайте да излезете, но спрете се малко, да мине край вас добър човек, той да ви бъде първа среща. Когато някоя жена туря на стана си да тъче нещо, тя гледа да я срещне някое дете, или някой добър човек, работата й да върви наред. Правете и вие същото. Ставате ли сутрин от сън, не започвайте работата си, докато не срещнете Бога в себе си и не благодарите за доброто, което ви е дадено. Красив е животът, когато се движите в свят, дето Бог се проявява. Уповавайте на Бога в себе си и вън от себе си, а не на хората. Уповавате ли на Бога, вие ще оправите своите работи, както и тия на своя народ. Слушате някой да казва, че трябва да направи заем, да уреди работите си. Щом объркат малко работите си, така казват и българите, както и всички народи. Като не могат и със заеми да оправят работите си, те казват, че трябва да правят икономии. Не, нито заеми помагат, нито икономии. Ако искат да оправят работите си, българите трябва всяка сутрин да стават рано, да посрещат Бога в себе си. Ако това правят всички, от последен гражданин до царя, полезът им ще бъде добър. Щом полезът е добър, и работите им ще се наредят добре. Този е пътят, по който могат да се разрешат икономическите въпроси, както на отделния човек, така и на всички държави. Светът се нуждае от мъдри хора. Който иска да стане дипломат, той трябва да бъде мъдър, да разбира от отношения, да може да влияе с доброто, което носи в себе си. Всеки човек, със ставането си от сън, трябва да си спомни, че не е позволено на никого да прави престъпления. Човек трябва да знае, че законите за едного са общи закони за всички. Благата на едного са блага за всички. Всяко живо същество трябва да се подчинява на Божиите закони. Вън от тия закони няма живот. Когато музикантът свири, и той спазва известни правила и закони, които не са от него измислени. Законите на музиката са закони на природата. И праведният, и светията живеят според Божиите закони. Колко повече обикновените хора трябва да спазват тия закони! Ако решат да живеят според Божиите закони, българите ще се благословят и велик народ ще станат.

Аз рекох: „Богове сте“. Живеят ли според великите закони на Битието, и българите могат да кажат за себе си: „Богове сме“. Не живеят ли така, нищо не могат да направят. Никой не може да ги застави насила да подобрят живота си. Бог оставя човека свободен, сам да приема доброто, или да го отблъсква, вследствие на което човек върши грехове и престъпления. Обаче, дойде ли човек до положение на болен, който трябва да се лекува, там лекарят има думата. Болният не може да се налага на лекаря. Каквито лекарства му препоръча, той е длъжен да ги вземе. В широк смисъл на думата, Божият Промисъл е лекарят, който лекува болните хора.

Съвременните хора се намират на тясно. Признават Божия Промисъл, или не те Го опитват на гърба си. Бог им предписва лекарства и казва: По толкова и толкова капки ще взимате на ден. Ако постъпвате според наставленията на Великия лекар, ще имате резултат. Не постъпвате ли по Неговите наставления, ще носите болестта си. Разумност се изисква от всички. Истинската мисъл внася успокояване на ума, истинското чувство – успокояване на сърцето, а истинските дела – успокояване на целия организъм. Дойде ли до тия положения в себе си, човек ще чуе Божия глас, както пророк Илия го чу в пустинята, дето прекара 40 дена в пост и молитва. Илия чу тихия Божи глас, който му казваше: Пътя, по който действаш, не е прав. Светът може да се оправи с любов, а не с насилие. Светът може да се оправи само чрез любовта, чрез мъдростта и чрез истината, поставени като основа на живота. Това означават думите „Аз рекох: Богове сте вие.“

''22. Беседа от Учителя, държана на 26 януари, 1930 г. София. – Изгрев.''

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата,
Крадецът и пастирът"
. Неделни беседи. Девета година (1929–1930).,
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2006.

на томчето

БОГОВЕ СТЕ

Ще взема само едно изречение: „Аз рекох: богове сте."
*
Това е един цитат, едно изречение, откъснато само по себе си. То може да се изтълкува в един или в друг смисъл. Целият съвременен наш живот се състои от такива отделни факти, които не са свързани, не са изтълкувани, вследствие на което съществуват ред противоречия в целия живот. Например такива противоречия съществуват в морала. Тъй както се преподава днес моралът, това не е една изяснена наука.
 
Какво нещо е моралът? Моралът е външната страна на духовния живот. Здравето е изражение на физическия живот. Когато човек се проявява хармонично, той е физически здрав. Следователно здравето е едно естествено състояние. Всеки човек има стремеж да бъде здрав. Болезнените състояния са анормални, вметнати състояния. В живота идеалът не е болестта, напротив ние всякога се стремим да премахнем болестта. Болезнените състояния са отделни факти. Болестта е нещо вмъкнато, нещо вметнато в живота. Здравето пък на физическия живот е нещо естествено. Що е здравето? Да бъде човек здрав, това значи всички органи на организма му да хармонират правилно и той да усеща едно приятно разположение. Следователно здравето е нещо морално. То е както онзи, който яде добре. Всеки човек, който яде добро, той е здрав. Но яденето не е здраве. Той може да диша добре, но дишането не е здраве. Здравето е една сила, която държи в контакт и яденето, и дишането. Затова именно нам се вижда мъчно да живеем духовен живот. Духовният живот е тъй естествен, както да ядеш и да дишаш. Тогава ние взимаме всички наши слабости. Слабостта е едно болезнено състояние. Имаш например една слабост да послъгваш. Да послъгваш, то е както когато на човека се разслабват червата и те започват да куркат. Този човек не може да седи вкъщи, излиза вън от къщи, започва да хойка. „Защо не седиш вкъщи?" „Не ми се седи." Той може да излиза 40-50 пъти от къщи, не седи на едно място. И в моралния живот има такива неестествени състояния. Обаче има един начин, по който могат да се премахнат тези неестествени състояния. От какво произтича послъгването? Има нещо неестествено вмъкнато в човека, което може да се премахне. Лъжата е едно такова неестествено състояние. Страхът е също така едно неестествено състояние, предизвикан от чувството на предпазливост.
 
Следователно, за да извадим правила за човешкия живот, за човешкия организъм, трябва да извадим такива правила, каквито живата природа е създала. Когато съвременните хора искат да прекарат чиста вода, те понякога си служат с изкуствени, а понякога с естествени филтри, с каквито природата си служи. Някога те я прекарват през песъчливи пластове, през няколко пласта и излиза след това чиста, филтрирана вода. Следователно и мислите, които ние приемаме от външния свят, те са течения. Ако ние не филтрираме тези мисли и желания, ние ще се покварим, защото има известни нечистотии в тях. Силата на вашето зрение би се увеличила, ако вие спазвате този закон за филтриране. Днес всички хора имат слабо зрение. Те не могат да виждат ясно даже на сто, на двеста метра разстояние. Ако дойде въпрос до един-два километра, тогава предметите стават неясни вече. Следователно, тези, които говорят за ясновидство, те мислят, че ясновидството е нещо отделно от физическото зрение. Виждането е нещо непреривно. Най-слабото виждане е физическото, а един духовен човек може да вижда на разстояние около хиляда километра и повече. На мнозина може да се вижда чудно това нещо и да кажат: „Как е възможно това?" Като изучавате радиото, вие виждате, че някъде в Лондон или в Париж пеят, играят, свирят, а вие тука чувате всичко това чрез някакъв инструмент. Всичко това става и у самите нас. Как става, това не може да се обясни. По същия начин наближава време, когато всички хора ще станат ясновидци. И тогава чрез вашето вътрешно радио вие ще схващате някаква вълна, която ви носи всичко това, което става някъде далеч в Лондон или в Париж. Там може да се свири или пее, а вие ще схванете не само звука, но ще виждате даже и тези хора, които изпълняват това свирене или пеене. Това значи да бъдете ясновидци. След като стане човек ясновидец, какво ще придобие? Да кажем, че вие сте слушали какво се пее в Лондон или в Париж, но ставате сутрин и се чувствате гладен. Каква полза от това, че сте слушали радио? Слушали сте радио, но то нищо не ви помага. Значи радиото е само едно развлечение, но то не ви храни. Засега радиото само говори, но ние не можем да отговаряме. Ще дойде ден, когато ще имаме и по-съвършено радио. И тогава между онези, които играят на сцената, и онези, които слушат, ще има пълна обмяна. Най-първо някой човек ще ми пее около половин час някъде от Лондон, а после аз ще му пея някъде от България. После ще го питам: „Имате ли някаква нужда?" След това той ще ме пита: „Имате ли някаква нужда?" Само по този начин радиото ще помага, а засега то е само едно забавление, защото е още в началото си. А сега спор има.
„Аз рекох: богове сте вие." Боговете, това е външната страна на Бога. Бог се проявява чрез боговете. Те са органи, носители, чрез които се проявява онази велика сила в света. Те имат отношение към човечеството. Значи боговете имат органи, чрез които се проявява Бог. Те са най-различни същества, които съществуват. Някои ги кръщават с други имена. Думата „бог" означава същество, което е силно да направи много работи. Та като казва Писанието: „Аз рекох: богове сте", значи всички може да станат разумни. Онзи, който се стреми, казва: „Ние богове не можем да бъдем." Да, богове не може да бъдете, но разумни може да бъдете.
Та казвам, за да се устрои сегашният живот, за да бъдем ние на земята здрави, за да имаме един духовен живот, това е една привилегия. Следната фаза не е придобиване на физически живот. физическият живот без устоите на духовния живот е изгубен. Ако не можете да турите духовния живот като тил, вие ще изгубите физическия. И следователно всеки човек, който има в себе си морален устой, той може да живее по-дълго време. Това е пестене на онези сили, които имаме в себе си. Природата е разумна, в нея няма губене, няма разточителност на сили.
Например вие се тревожите за нищо и никакво или се безпокоите, или не вярвате. Може да вярвате или не, но от наша страна е погрешно да се съмняваш в себе си. Има неща, в които може да се съмняваш, но има неща, в които е погрешно да се съмняваш. Да се съмняваш в себе си. Хубаво, след като започнеш да се съмняваш в себе си, в какво ще вярваш? Най- после се съмняваш във всички хора, а след това се съмняваш и в себе си. Питам, след като се осъмниш, какво ще получиш. Съмнението не разрешава въпроса. Съмнението в живота е едно частично проявление, а вярата, разумността, онази вътрешна връзка, която съществува, това е смисълът. И хората за бъдеще тъй трябва да се възпитават. Досега от хиляди години хората са се възпитавали от противоречия. Дойде един човек, и започне да ти препоръчва един морал. Но това ще мяза на онази българска поговорка, дето трима души в една българска къща си приготвили една патка, но в това време дошъл един гост и те едва успели да скрият патката в една тенджера. Той подушил патката, но си мълчал. Сутринта гледали, той като си замине, те да опекат патката. На сутринта той става, приготвил се за тръгване и казва: „Аз трябва да си замина, защото в нашата земя, докато царува цар патаран, добре върви работата. Но след като слезе той от трона, не е добре." Е, хубаво, във вашата страна така било, но в нашата страна не е така. Като си заминава той, виждат, че патката я няма и цар патаран заминал.
Казвам, когато ние не можем да сполучим в живота, всякога съжаляваме, че губим. И всякога губи човек, когато не е разумен. Той трябва да има една разумна база, върху която да постави живота си. И в природата има известни закони, известни правила, известни сили и всичко, което е създадено, то е едно училище. И всеки може да намери цар за себе си, за своето здраве, за своето спокойствие, за своите сили. Всичко може да намерите в този свят, който виждате. Не човешкия. Но в дадения случай, ако знаете как да постъпвате, вие може да намерите цяр за себе си. Вие сте беден човек, но ако знаете как да постъпвате, като ходите по планинските места, само като трепнете с вашия бастун, веднага ще се открие пред вас един палат със скъпоценни камъни, масата ще бъде наредена, яденето ви готово - и там ще се нахраните. После ще има хубави покривки и легла и ще си поспите вътре. След това ще излезете вънка, и пак ще тропнете с тоягата и всичко ще изчезне. Ако дойде един човек, който може да направи така и ви разправя, това ще бъде за вас приказка от „Хиляда и една нощ" за вас, но за него не е така. Онова, което Сведенборг е написал, който е един от най-добрите ясновидци, той, като разправя за онзи свят, така го описва, че казвате: „Откъде го измислил?" Едно от двете: или го измислил, или това е една реалност. И най-после човек никога не може да измисли неща, които не съществуват. Един художник може да измисли една картина да я нарисува, но той все оттук-оттам е вземал някои сюжети и ги е сглобил. От само себе си той не може да е измислил. Туй не е заблуждение. Онези, които отиват в онзи свят, описват това, което виждат, а онези, които нямат тази сила, те не могат да разбират нещата и описват онзи свят такъв, какъвто не е. Онзи, който отива на онзи свят и не го разбира, той ще опише само каква носия имат, какви градове има там, а ни най-малко няма да обърне внимание на вътрешната страна на живота. Това, как живеят ангелите, как живеят светиите, на това няма да обърне внимание. Светиите там живеят на цели общества, имат си градини, имат плодни дървета и се хранят не като нас. Тук един светия е постник, но в онзи свят ни най-малко не е постник. Той яде първокласна храна, а не такъв буламач като тука. И после светията, като яде в една паница, втори път не яде със същата. Затова той изтърпял всичките страдания на земята, за да може там да живее добре. И у вас е същото. Някой беден човек, който е страдал, казва: „Да стана богат, да мога да си почина."
Но казвам, туй е външната страна, която може да се вземе. То е външната, физическата страна. А туй, което става всякога у вас, върху което може да се съгради вашата сила, аз наричам това вътрешната страна на живота. Ако един човек може да ви смути, като ви каже, че от тебе нищо не може да излезе, всичко това е празна работа. Ако дойде една муха и ми каже: „От тебе нищо няма да излезе", ще бъде смешно, ако тази муха ме смути. Или ако дойде при мене един таралеж и ми каже: „В тебе няма никаква философия", ще бъде смешно, ако той ме смути. Питам, каква е твоята философия най-после? Твоята философия е философия на бодлите. Е, каква е философията на мухите? Цял ден си бръмчат и влизат, дето трябва и дето не трябва, хапят, когато трябва и когато не трябва. Обаче това е сегашното състояние на мухите. Едно време и мухите не са били такива. Понеже човек се е изменил, то и цялото пространство, цялата природа се е изменила. Чудни сте вие. Та и човек не е бил такъв, какъвто е сега. Когато той живял в рая, той живял в една отлична култура. Ако се опише неговият живот, царски живот е прекарал той. И животните, и цялото растително царство, и земята не е имала такъв изглед, какъвто има сега. Тъй както сега се представлява земята, тя представлява една катастрофа, една развалина и ако казват, че тази земя Господ я направил, какъв смисъл има тя. Писанието казва така: „Целият свят ще се оттегли и Бог ще направи нова земя и ново небе." И в този случай под „земя и небе" се разбира редът на нещата. Сегашният ред на нещата е остарял, вярванията на хората са остарели, привичките на хората са остарели, и всичко това трябва да се замени, тъй както се заместват привичките на децата с живота на възрастния. Едно дете, като стане на 33 години, възрастен човек, той не може вече да си служи с привичките на детето.
Сега Писанието казва: „Аз рекох: вие сте богове." Това показва само стремеж. Тук е изваден един пасаж „Богове сте вие", богове, които вървят по определените Божии пътища и са носители на Божиите мисли. Затова те са богове. Значи техният живот е в пълно единение, в пълна хармония с Бога. И затова, докато ние сме в единение със себе си, в единение с Бога □ не считам Бога като едно същество вън от нас, и действаме в съгласие с Божията воля, човек всичко може да направи. Но при сегашното състояние вие казвате: „Като е възможно, аз ще наредя своите работи." Но ако ти си едно божество, най-първо трябва да уредиш работата на хората, и те ще уредят твоите работи. Ти най-първо иди, събери всичките реки от планините и ги пусни в градините им, ти само ги пусни, а водата сама ще извърши своята работа.
И следователно разумният живот има една вътрешна сила. Всяка една мисъл, ако я поставиш в мозъка, там, дето трябва, и всяко едно чувство ако го поставиш там, дето трябва, те сами по себе си са мощни, няма защо да им даваш директива. Всяко чувство си има своята сила. Ти няма какво да го направляваш. Някой казва: „Човек трябва да знае как да контролира своята мисъл." Значи то е механическо, мисълта не е като един аероплан, но има нещо подобно на аероплан. До известно време човек трябваше да бъде като пилот, но сега има ероплани, които човешката мисъл може да направлява отдалеч. Та мисълта е сила. Ти като й дадеш известно направление, тя върши своята работа.
Та казвам, при сегашното възпитание ти трябва да се стремиш. Не влагай една отрицателна мисъл в живота си, понеже тя работи и ще развали вашето щастие. Ако вие вложите едно отрицателно чувство, то ще развали вашето щастие. Например казвате - еди-кой си не ме обича. Вие не поставяте правилно мисълта, вие не констатирате правилно един факт. Това, да ви обича или да не ви обича някой, не зависи от него. Когато вие прекарате един дълъг гвоздей между две греди, от него ли зависи да влезе между гредите? Вие само го чукате. Тогава той държи, защото той е турен на място, което трябва да държи. Гвоздеят сам по себе си не може да влезе вътре. Следователно, за да ви обича, причината седи във вас. Ако вие не сте в състояние да го предизвикате към това чувство, той не може да ви обича. Защото любовта, която се чувства в света, е двояка. Една любов, която изтича като извор, тя има качествата на Божията любов, която винаги дава, а има и друга една любов, която всичко взима. Едната дава свободно, а другата взима. Ако двама души се съберат на едно място и двамата искат да дадат и излязат един срещу друг, те ще дойдат в стълкновение, защото и единият, и другият иска да даде. И ако двама души, които искат да взимат и излязат един срещу друг, и те ще дойдат в стълкновение. Следователно, трябва да разбирате хората. Съберете един, който иска да взима, и друг, който иска да дава, турете ги един срещу друг, веднага ще се образува една разумност в тях. Те са две сили, които науката нарича положителни и отрицателни сили: положителните сили, които дават, и отрицателните сили, които възприемат.
Следователно всичките прояви на нашата мисъл се проявяват все в отрицателния полюс. Ако ти не възприемаш, не може да даваш. Та най-първо в този смисъл Писанието дава една голяма опитност, в нас живее едно Божество. „Аз рекох: вие сте богове." Аз не говоря за съвремените хора, не разтълкувам - във всеки едного живее по едно божество. И ако човек го слуша, той може да стане едно с него, да се обедини с него. И тогава човек не трябва да поставя в себе си мисълта, че това божество, което живее в него, е над божествата, които живеят в другите хора. Вие не можете да поставите едно противоречие между стомаха, белите дробове и мозъка. Стомахът функционира в най-ниската област на човешкото естество, на човешкия живот, след това идват дробовете, сърцето и най-после иде мозъкът. Между тях има едно единение. Най-първо стомахът ще извърши своята роля, своята работа, после дробовете и най-после мозъка. Това, което стомахът извърши, той ще изпрати след това своето равноценно на мозъка. Следователно, когато стомахът е зает със своята работа, мозъкът временно спира своята деятелност и изпраща част от своята енергия на стомаха, за да му помогне. В замяна на това стомахът му изпраща храна. Става значи една търговска сделка, един търговски договор. Колкото киловата енергия е употребил стомахът, той всичко записва. Той записва всичко, което изпраща в мозъка, за да се изплати. Вие разбирате този морал, тези отношения. Там, отдето са се взели известни сили, известни енергии, трябва да се държи равносметка, за да се изплатят. Не изплатиш ли, втори път ще изгубиш своя кредит. Морално е да държиш отворени всички твои извори на живота. Ако ги държиш затворени, ти прекъсваш връзката си с Бога. Ако прекъснеш своите отношения с Бога, значи ти прекъсваш и съобщенията си с живота. Тогава идваме до онези механически положения в живота да просиш от този, от онзи. Но с просия работа не става. Просията в живота е едно неестествено, анормално състояние в живота. Някои изваждат примери, че нали и от Бога се проси. Това не е просия. Това е искане. Човек може да иска олеснение от разумния, да му покаже как трябва да живее. Не да живееш от подаяние, да ходиш да събираш трошичките от трапезите на богатите хора. И това не е лошо, но ти ще се натъкнеш на такива унижения, каквито светът може да ти даде, и ще ти дадат такава храна, каквато не трябва. Те ще ви дадат от своите трошици. Питам, ако ти се храниш като просяк от подаянието и от трошиците на богатите хора, какъв човек може да стане от тебе? Нито гений ще стане, нито талантлив човек, нито обикновен човек даже може да стане. И всеки човек, който иска да живее от подаянието на другите хора, ще дойде до закона на израждането. Ако човек иска да се ползва, нека се ползва от слънчевата светлина, но да отиде да накладе огън и да изложи гърба си на тази топлина, той няма да се ползва много. Трептенията на огъня нямат този ефект, какъвто произвеждат слънчевите лъчи. Трептенията на огъня са съвсем други. Мислите, които носи великият живот в себе си, са съвсем други от обикновените мисли на живота. Те носят друго нещо в себе си. Писанието казва: Божественото, което живее у вас, трябва да се стремите да го добиете, но по един естествен път.
Следователно, когато се запознавате с един човек и искате да свържете приятелство с него, вие не можете да свържете устойчиво приятелство, ако вие не намерите една от най-хубавите черти в този човек. Като се срещнете с един човек, вие трябва да намерите най-хубавата черта, която той има в характера си, и тази черта именно трябва да държите в ума си. Ако не можете да държите тази негова черта в ума си, приятелството ви се скъсва. Ако в ума си не можете да задържите качеството, че Бог е любов, вие скъсвате отношенията си с него. Тогава и Бог не може да има никакви отношения към вас. Ако вие не можете да задържите в ума си мисълта, че Бог е всемъдър, как ще му служите? Ако вие не можете да задържите в ума си мисълта, че Бог е всеблаг, всеистинен, тогава вие скъсвате всички връзки с Бога и Божественото във вас не може да се изрази. Какво ще чувствате тогава? Скръб, страдания, мрак, недоволство, не знаете какво да правите. Дето ходите, животът ви се вижда безсмислен. Та казвам, вие всякога трябва да държите хубавите страни на живота в ума си. Една хубава страна ще бъде като един извор, който постоянно ще ви пази от тъмнината. Защото, ако тъмнината обвие вашия ум или вашето сърце, вие ще дойдете до нежелателни сблъсквания или прояви.
Та да се повърнем към мисълта. Духовният живот, това е истинският живот на човека. Щом дойдем до живота на светията като духовен човек, ние разбираме, че този живот е висшето здраве. Животът на светията е един висш живот. Той е човек, който е дошъл до положението, дето болестта не го хваща, той не може и да страда. Праведният човек може да страда, но светията не може да страда. Моралът не седи от отделни морали. Моралът си има свои органи. Ако разгледате историята от най-древните времена, ще видите как древните хора си обяснявали морала. Древните хора са обличали човека с разни тела. Като се говори за телата на човека, това е една неразбрана теория. Ако се опитате да ги разберете, най-първо ще ги разберете механически. Например, ако сте мъж, най-отдолу вие имате една долна бяла риза, после една фланела отгоре и една бяла колосана риза, горна, след това една жилетка и най-отгоре едно палто. Ако е зимно време, ще трябва най-отгоре да си турите едно палто, а на главата една гугла. Това е модата на зимния сезон. Ако е зимно време, така ще бъде, но ако е лятно време, ще хвърли и ризата, и фланелата и ще остане само по долна риза и едно палто, и жилетката даже ще хвърли.
Та казвам, природата е оградила човека. Той има ред обвивки. Дрехите на физическия човек са една от неговите обвивки. Духовният човек също си има обвивки. Всяка една обвивка има своя материя. Даже и при най-новите изследвания онези, които се занимават с човешкия живот, започват да изчисляват пропорциите на разните елементи, които съществуват на здравия човек. След това изчисляват същите пропорции в престъпните типове, при което се забелязва натрупване на известни излишъци от разни елементи, които раждат злото. Например, когато човек започва да губи своето здраве, устните му започват да потъмняват, стават тъмночервени, вишневи и затова ги мажат отгоре с червено. Но това не помага. Хубаво е това желание. Това показва, че тези хора виждат, че има една анормалност в тях, но не знаят какво да направят. Наслоило се е нещо черно у тях. А те отвътре трябва да са червени. Аз виждам добрата страна в тяхното желание. Те се погледнат в огледалото и казват: „Здрав съм." Но след известно време се разболяват, устните потъмняват. Като закон на внушението това не е осъдително, да намаже човек устните си. Като закон за усилване на вярата добре е. Докато един ден бъдеш в състояние да си мажеш устните отвътре. До разбирането е това. Но ако мажеш устните само за красиво, тази мас, която мажеш, ще развали ципицата на устните ти, кожата ти ще се сбръчка и ти ще замязаш на стара баба. Онези, които обичат да употребяват червило и белило, имат такава сбръчкана кожа. Да употребите един път в годината, разбирам, но всеки ден, не разбирам. Аз позволявам човек да тури червило само веднъж в годината, защото дойдат ли лошите последствия, охлузи ли се кожата ви, тогава никакво червило и белило няма да ви помогне.
Та червилото и белилото трябва да ги изучавате вътрешно. Ако искаш да станеш бял, яж грах. Ако искаш да бъдеш здрав, яж боб. Да знаеш как да ядеш боб, това е много нещо. Българинът яде боба, дъвчи го. Но благодарение на него той е здрав. Упоритостта, твърдостта на българина също тъй се дължи на боба. А някои препоръчват месото като силна храна. Това са посторонни мисли. Животът трябва да бъде разумен. Затова се изискват учители. Ако на света вие не може да гледате тъй, както аз гледам, нищо няма да разберете. Като ви говоря, вие трябва да дойдете при мене да ви покажа нещата. Колкото да ви говоря, през вашите прозорци вие не може да виждате тъй, както аз виждам. Аз съм гледал през вашите прозорци и зная какво има във вашите градини, но аз ви говоря за Божествените неща. А вие трябва да гледате Божествените неща през Божествените прозорци. Аз съм проверявал всички неща, за които ви говоря, и виждам, че в света има нещо разумно, има един велик промисъл. Навсякъде съществува един промисъл, а над този промисъл съществува един Божи промисъл. Божият промисъл е една специфичност, която се проявява при дадени условия. В промисъла нещата са наречени и там ти е дадено право, да правиш каквото искаш, имаш свобода да правиш добро и зло. Но в Божия промисъл ти се намираш пред един свършен факт. Ако Божият промисъл не се намеси в даден случай, твоята работа е свършена. Божият промисъл се намесва да те избави от едно голямо зло. Може би ти някъде си се оплел по незнание, но когато апелираш към Бога, ти трябва да апелираш към Божия промисъл, той да се намеси в твоята работа, той да се намеси в живота ти и да оправи пътищата ти. Той трябва да отвори пътя на мисълта ти.
Казвам, сега ние желаем всички хора да имат една просветена мисъл, защото външният живот е едно отражение само. Тъй както сега животът съществува, както се е организирал и както се проявява човешката мисъл, това се дължи на онези учители, които са учили човечеството в миналото. Какво не са проповядвали проповедниците, макар и с пари? Какво не са ви говорили вашите майки и бащи за морала, но всичко това е вече остаряло. И вие днес не можете да се отнесете с един човек, както трябва. Как трябва да се отнесете с един беден човек, който ще дойде в къщата ви? Аз трябва да имам голямо разположение към него, да го приема така, както бих приел и себе си, а не да бързам. Че е беден, това е негова служба. Ако той почне да се оплаква от беднотията, аз ще му кажа: „Не говори за беднотията, това е една твоя опитност." Ако той говори, че е нещастен човек, той не разбира живота. И ако той ми казва, че е щастлив човек, и тогава не разбира живота. Най-първо слугата си е много доволен от господаря си, но после става недоволен и когато отсъства господарят, слугата казва за него: „Измени се моят господар нещо, не е вече добър, лош човек е той."
Та щастието и нещастието, това е външната страна на живота. Животът засега още е неразумен. Има един начин, в който ти можеш да приемеш бедния човек, който е дошъл в дома ти. Как ще го приема? Като дойде този човек при мене, най-първо ще имам предвид, че под облеклото на този беден човек се крие едно божество. Щом е така, и на него ще дам всичката почит и уважение като на някое божество. Следователно и аз съм божество. Та когато двама разумни хора се съберат, те знаят, как да постъпват един на друг. Това значи да приемеш един беден човек у дома си. А дойде ли някой беден у дома ми и аз кажа: „Нека Господ му направи едно добро" - това е вече детинско приемане.
И тогава казва Христос: „Гладен бях, не ме нахранихте. Жаден бях, не ме напоихте. Гол бях, не ме облякохте. В тъмница бях, не ме посетихте." Значи при тези условия вие не можахте да познаете моето присъствие. Та, когато един беден човек дойде при мене и започне да се оплаква от положението си, да говори много, аз вече зная, че това са неговите слуги, които говорят. Слугите на това божество искат да ме заблудят по един особен начин. И тогава аз ще кажа на тези слуги: „Вие трябва да мълчите, нека вашият господар говори." Само така между нас ще се образуват едни искрени отношения на взаимно разбиране. Ние казваме - никой не може да лъже извора, никой не може да го лиши от неговата сила. Никой не може да изчерпи големия извор. Там ще се съберат хиляди хора да черпят от него, те ще се уморят, но той няма да изгуби своята сила и своята вода. Такова е разбирането на един свят, на един разумен човек, който разбира нещата. Ти не допущай мисълта, че някой може да те изчерпи и не се плаши от това. Щом допуснеш мисълта, че някой може да те изчерпи, възможно е и това да стане. „Ама мога да умра." И това е възможно. Ако ти разбираш правилно нещата, ти можеш да се преселиш, но не и да умреш. Значи за грешника, който иде тук, на земята, земята е рай, а небето - пъкъл. За праведния пък земята е ад, а небето - рай. Това е разликата. Когато грешникът умре, той отива в ада, а когато праведният умре, той отива в рая. Затова именно грешните хора не искат да напуснат своя рай на земята, когато праведните няма да живеят дълго време на земята. Единственото нещо, което задържа праведните тук, на земята, това са висшите същества, които ги обичат. Праведните не се интересуват от външните неща. Какво може да ме интересува една муха или един таралеж, или една жаба, или едно куче? Кучето ще скача цял ден наоколо ми, ще седи пред вратата и ще чака да му дам малко хляб да се нахрани, а след това ще ми благодари и ще се оттегли. И после, като дойде някой, ще джавка. То ще ме учи на лицемерие, да ми покаже, че е свършило някаква работа. Вместо да лае кучето, аз бих желал по-скоро да може да носи един зюмбюл или една мрежа в устата си, та да тури в нея едно шише за зехтин и да го пратя на бакалина да купи зехтин, това-онова и да знае поне, че е свършило някаква разумна работа и разбира господаря си.
Питам тогава, ние, разумните същества, с какво ще се занимаваме? Ако ние се занимаваме с детински работи, де е смисълът на нашия живот? Ние още не поддържаме тази светла вяра, която всеки ден трябва да изгрява, да събуди у нас вярата, надеждата и любовта. А сега едва дойде вярата да събуди у нас любовта, и ние я загасваме. Едва се прояви любовта, и ние я прогонваме. С това заедно се оттегля и Божественото, и ние оставаме празни в душата си. Казваме тогава - животът ни се обезсмисли. Затова обръщайте внимание и на най-малките прояви. Когато у вас дойде една малка светла мисъл, колкото и да е малка, не я отблъсквайте. Там някъде далеч се вижда параходът с неговия малък фар, но вие трябва да знаете, че с този параход идат вашите приятели. Вие трябва да знаете, че тази свещ, този малък фар е светлината, която имате вътре в себе си. Казвам, аз желая сега всички да схващате нещата по един правилен начин. Духовният живот, това е естественият живот, който трябва да продължи вашето здраве. И всички трябва да правите избор, какви храни да ядете. Например, щом ядете една храна, която ви създава неразположение, втори път не яжте тази храна. Ако правите тези наблюдения, за в бъдеще ще употребявате всеки за себе си специфични храни. Не всеки може да меси хляб - има определени хора, които трябва да месят хляб. Не всеки може да готви - има определени хора, които трябва да готвят. Не всеки може да пише книги - има определени хора, които трябва да пишат книги. Някой човек напише някоя книга, която хората четат, и тя внася нещо хубаво в тях. Друг някой напише една книга, но хората не могат да я четат, не внася никакво разположение.
Казвам, всички вие трябва да правите тези вътрешни наблюдения. Сега вие се спирате върху стария живот, искате да бъдете святи, искате да бъдете чисти, а в същото време още не знаете как се добива святостта. Що е святостта? Искате да бъдете здрави. Но какво нещо е здравето и как се добива то? Искате да бъдете духовни, искате да бъдете морални. Моралът е външната страна, здравето на духовния живот. Казвате: „Морален, духовен човек." Духовният човек има такива мисли, които с нищо не можеш да ги скъсаш. И десет пъти можеш да го огънеш, но той ще стане като пружина, и пак няма да се скъса. Природата е турила известен белег върху здравите хора. Здравият човек има надпис. Като погледнеш лицето на здравия човек, от него диша една свежест. Като погледнеш лицето на духовния човек, у когото здравето е още по-голямо, в него има дълбочина. Духовният човек има дълбочина на своя живот.
Та казвам, за в бъдеще всички трябва да се стремите коренно да измените вашия живот, да подобрите вашия организъм, защото сега имаме обратния процес. Ние до известно време имаме прогрес. Докато сме млади се стремим. На физическото поле младите имат по-голям стремеж. Духовните хора сега започват да се стремят, но те още не знаят какво нещо е духовният живот. Духовният живот е живот на красота, на щастие. Вие ще влезете между същества, които са много отзивчиви по отношение вашата разумност. Срещнете ли се с тях, не се изисква да им разправяте с часове отде идете. Тяхната реч е отривиста и като им кажете една дума, те веднага ще ви разберат. Има думи, с които всичко може да се схване. Те пестят времето. Представете си, че в някоя бурна нощ вие попаднете в дома на един духовен човек, а вие сте цял вкочанясал, цял измръзнал в ръцете и в краката си, едва седите. Питам, разумно ли ще бъде от страна на този човек да ви спре пред външната врата и да започне да ви разпитва отде идете, де сте ходили и т.н. Не, той трябва веднага да ви пусне да влезете вътре, да ви стопли ръцете и краката, да ви даде вода гореща да се измиете, после да се нахраните, да ви остави да си починете на топло легло и сутринта чак може да ви разпитва как сте пътували.
Съвремените хора страдат от едно любопитство, което не е намясто. Всички хора представляват една написана книга и ако вие знаете да четете по нея, ще разберете много нещо. Ако знаете да четете по лицата на хората или по сърцата, или по очите, вие ще ги познаете. Една от българските ясновидки, Кортеза, казваше: „Аз познавам хората по очите. По нищо друго не ги познавам. Щом погледна очите им, аз ги познавам." Питам, как се е домогнала тя в това нещо? В школа не го е учила, но учила е някъде Кортеза. Това, което Кортеза имаше като ясновидка, никой друг български ясновидец го нямаше. Като гледаше в очите на едного, тя му каза: „Виждам, че ти си взел преди две години едно ренде от един твой познат и още не си го върнал. Този човек си търси рендето, затова мисли му, ако не го върнеш, работите ти няма да се оправят." Той си казал: „Чакай тогава да го потърся. Ако е въпросът в това ренде, ще го потърся и ще го върна. Спомних си, че взех едно ренде, но не зная де съм го оставил." Тя вижда това ренде в очите на този, който го е задържал.
Казвам, колко такива рендете има задържани у вас. За тези неща именно Писанието казва: от всички стари задържани неща човек трябва да се откаже и да дойде до положението правилно да работи. Ние, съвременните хора, не трябва да се спираме върху живота на другите хора, докато не се справим със своя живот. Най-първо човек трябва да се справя със своя живот, да придобие нещо положително. Той не трябва да се занимава с хората, за да не си пакости повече. В това няма никакъв смисъл. Човек трябва да развива своя вътрешен, Божествен живот. Когато двама души се срещнат, в тях вече настава едно вътрешно познаване. Всички хора имат една вътрешна интуиция и като срещнат един човек, те го познават добър ли е, или лош. Не само хората, но и кучетата по дворовете познават дали един човек е добър, или лош. Когато някой човек влезе в някой двор и кучетата започнат да си махат опашките насреща му, радват му се и не го лаят, казвам: „Този човек е добър." Но когато си дигнат опашките особено, казвам: „Стойте настрана от този човек." Понякога човек трябва да бъде внимателен, да не го ухапят кучетата. Някой казва: „Мене куче досега не ме е хапало." И тук имаше една сестра, която куче не беше я хапало, но сега я ухапа.
Казвам, сега трябва едно правилно проучване на човешкия живот. От физическия живот могат да се извадят ред правила, как трябва да се организира нашият живот. И Бог всеки ден се изявява в живата природа. И който знае да чете в нашите радости и страдания, може да чете. Това са листа, в които може да се чете Божия промисъл. Ти си скръбен. Защо си скръбен? Погледай в огледалото, там има скрито някое ренде в окото ти. Имаш някаква радост. Защо си радостен? Направил си някакво добро. Тази е причината на твоята радост. Ти трябва да знаеш имаш ли някакъв обект за твоята радост, или нямаш, почива ли тя на нещо, или не. Ако скърбиш, скръбта ти да е насвят. Ако можете да правите всяко нещо като тези божества, животът ви коренно ще се измени. Защото всяко божество, като стане сутрин, то не мисли за себе си, то ще погледне към целия свят и ще види с какво може да им помогне. И то си има свои подчинени, на които може да възприеме тяхната мисъл. Някои възприемат, а някои не възприемат. Всички тези божества именно днес ръководят науката. Тази наука все божества я ръководят. Всички тия професори, които ви учат, те са асистенти на тия божества, но след като открият тези тайни, те ги възпримат за себе си. И затова някой път ги викат в онзи свят, да дават отчет. Има божества на богатството, които изпращат богатството на света чрез тези свои асистенти, които задържат това богатство за себе си и казват: „Наше е това богатство." Но след време трябва да ги съдят.
Та когато ние говорим за икономическия въпрос на един народ, трябва да имаме предвид това положение, отношенията между тези разумни същества и нас. У българите икономическият въпрос не е поставен добре, понеже българите не възприемат Божия принцип, вледствие на което нямат кредит. И затова те пращат делегати там, в Хага, за да уреждат въпроса, но въпреки това трябва да плащат единадесет милиона злато дълг. Те хлопат тук-там, но ще плащат. Ами, ако от невидимия свят не им изпратят и плодородие, тогава? Отношенията съвсем ще се влошат. Ще кажете: „Да се копае земята, да се намери нещо." Не, изискват се разумни разбирания. Ние не сме за онзи глупав религиозен живот. Ние не сме и за онзи вътрешен фанатизъм. Всеки народ живее по особени Божии закони. Българският народ например или кой и да е друг, всеки си има своето предназначение на земята. И дотолкова, доколкото той върши своето предназначение и е служител, проводник на Божията воля, дотолкова той ще има и кредит. Същото се отнася и до човека. Дотолкова, доколкото вие сте носители на Божественото, в тайно да го знаете, а не другите да го виждат, доколкото вие съзнавате, че сте служители на Божия промисъл и сте негов проводник, дотолкова ще имате и Божието благословение. Един честен търговец, като отиде в една банка, той веднага ще има кредит. Те се понават един друг. Дето и да е той - било в Англия или в Америка, или във Франция, или другаде, сегашният свят върви все по същия закон. В невидимия свят е същото. Там до съвършенство е урегулиран животът. Като се изправиш там, те веднага те питат: „Ти честен човек ли си?" Ти се молиш, но рендето седи в окото ти. Ти си дал хиляди обещания, но нито едно от тях не си изпълнил. Целият живот седи само от неизпълнени обещания. Обещай и изпълни. Ако не изпълниш, не обещавай повече, отколкото можеш да изпълниш. Но и като си обещал, продължавай да изпълняваш.
Всеки човек прогресира дотолкова, доколкото той върви в изпълнението на Божия закон. И сега, ако религиозният, ако духовният живот не ни помага, за да съградим и да подобрим живота си, какъв смисъл ще има този живот за нас? Та религиозните, духовните хора в света трябваше досега да бъдат най-красивите, най-силните, най-здравите, най-устойчивите хора в света, та на каквато работа туриш този религиозен човек, да може да я свърши. Обаче сегашните религиозни хора не са такива. И прави са. И тогава мнозина ще цитират от апостол Павла един стих: „Аз ще се похваля със своята немощ." Но апостол Павел се хвали със своята немощ да прави престъпления. Силен съм, казва той, да разрушавам. Но ние казваме - силни сме да разрушаваме помислите на този-на онзи, които са за зло. Немощни сме в едно отношение, а силни в друго отношение.
Казва Христос: „Не се нарушава Писанието. Аз рекох: богове сте вие." Та във всеки един човек има една благородна заложба да бъде Син Божи. Да бъде Син Божи, това е най-разумното, което човек може да постигне в света, да се реализират нещата. Това е целта и смисълът, към който всеки трябва да се стреми. И всеки ще мине през ред фази - мъже и жени, всички трябва да минат. Мъжете и жените са два полюса. У жената има нещо, което не е жена. Тя не е както сегашната жена. Мога да ви опша какво нещо е сегашната жена. И у мъжете има нещо, което не е мъж. Мога да ви опиша какво нещо е мъжът сега. Но има един разумен човек, който не е нито мъж, нито жена. Като дойдем до жената, ние трябва да говорим за девицата, за чистата, за жената в най-красив и широк смисъл. Ако говорим за обикновената жена, да я оставим настрана, това е слугинята. Някой казва: „Тебе ти трябва жена." Хубаво, слугиня ти трябва значи. Друг казва: „Трябва ми другарка." Хубаво, другарка ти трябва. Трети казва: „Мене ми трябва учителка." Значи трябва ти девица, това възвишеното, чистото. Някой казва: „Трябва ми един мъж." Значи трябва ти слуга. Искаш да си имаш един подслон, да си имаш едно дърво и да седиш под неговата сенчица. Това са обикновените разбирания в живота, които нас ни унижават. Те ни унижават социално. Тъй както съвременната държава е узаконила известни отношения, те са крайно анормални и никой не знае как да ги изправи. Сега съществуват само закони и закони. Сега трябва да се върнем към онзи закон, дето е казано: „Създаде ги Господ по образ и подобие свое."
 
Та казвам, трябва да дойдем до онзи идеален порядък в света, към който трябва да се стремим. Аз се радвам по някой път, че жените искат да бъдат свободни. Хубаво е това, те искат да бъдат свободни като мъжете. Та и мъжете още не са свободни. По- големи роби от мъжете няма. В някои отношения жената е по-свободна от мъжа. Казват, че жените, които работили за своите права, израсли с няколко сантиметра. Хубаво е това. В Англия те израсли с няколко сантиметра по-високо от мъжете. Едно дърво, което се полива, ще израсне, но това още не показва неговото качество, то се отнася само до формата му. Свободата увеличава формата, но трябва да се видоизмени и съдържанието, а не само формата. Ако само формата се увеличава, а съдържанието не се подобрява, какво ще се постигне? Ще има повече разноски.
 
Казвам, всеки мъж плаче за една девица, която той търси. Той търси едно същество, което не е от този свят. Той я нарича моя ангел, който ме спасява. Всеки си има по един ангел, който той търси. И жената търси един ангел, и мъжът търси един ангел. Ако ви говоря така, вие веднага ще си създадете една неестествена мисъл. На какво мога да уподобя това същество, което търсите. То е нещо подобно на майката за детето. Така заспива детето един сладък, спокоен сън в обятията на майка си, така би се чувствал човек в присъствието на този свой ангел. Майката дава нещо на своето дете. Колкото повече време разумната майка държи детето си в ръцете си, толкова повече разумност внася тя и в него. Онези деца, които не са седели дълго време в ръцете на своята майка, те нямат тази разумност.
Та когато се казва в Писанието: „Рекох ви да бъдете богове", подразбира се всички да бъдем разумни и да изпълняваме Божията воля. Ако всички ние съвременни хора речем да изпълним волята Божия, ще придобием тази разумност. Казвате: „Ние вярваме в Бога." И в Америка да отидеш, и те вярват в Бога, и в Англия да отидеш, и те вярват в Бога, и във Франция, и в Германия да отидете, навсякъде вярват в Бога, но при все това всички се бият помежду си. Всички се бият на общо основание, изтрепват се. Питам, каква вяра е тази, ако, като отидеш в един дом, синът казва, че вярва в баща си, дъщерята казва, че вярва в баща си, по-малкият син също казва, че вярва в баща си, а при все това всички се бият и карат помежду си? Ако наистина те имат вяра в баща си, те трябва да пазят неговите закони, между тях трябва да има взаимна обич и почитание, те трябва да спазват неговите идеи.
Казвам, навсякъде трябва да има един свещен закон. Не може в Англия да има един Господ, а в България или другаде друг Господ. И когато хората наистина повярват в Бога, от каквато секта или религия и да са, като се срещнат, те няма да се питат дали вярват в Бога, или не, но ще си кажат: „Един баща имаме, един Бог имаме." Отвън художникът може да си е художник, лекарят може да си е лекар, свещеникът - свещеник и т.н. Обаче има известни отношения между хората, които при каквото положение и да си, всякога могат да бъдат еднакви.
Следователно, в Писанието е казано: „Аз рекох: богове сте вие." Това значи, че имаме възможности, можем да живеем така разумно. Сега, ако се сплотявате по този начин и турите в ума си мисълта, да служите на Бога, животът ви ще се подобри. Божественото у вас ще се пробуди, каквото пожелаете, ще ви бъде. С волята Божия и мъртвецът може да възкръсне, и болният може да оздравее, а без волята Божия и живият ще умре, и болният ще умре, и богатият ще осиромашее, и умният ще оглупее. Сега е обратният процес. Ако всички така се оплакват, казвам, не отиваме на добро.
Сега аз не ви проповядвам за стария Господ, аз ви проповядвам новия Господ. Стар Господ за мене няма, защото Господ не може да остарява. Когато употребяват думата „древен" за Бога, то се разбира в смисъл на вечното, безконечното, което не може да остарява. Старият Бог не може да остарява. Истината е вечно млада. То е един принцип, един процес, който старите трябва да го разбират. Под думата стар човек разбираме мъдър човек. Старият човек не е слаб. Ако старият човек е слаб, той е инвалид. Та казвам, Бог преди хиляди години и сега е все един и същ. Той не се е изменил и всички наши желания, взети съвкупно на целия свят, и стремежът на всички същества - от най- висшите до най-нисшите, работят в съгласие с него, само че някои не са го разбрали. В живота на вълка например, който функционира, и в него има Божествено. Аз зная, че и в живота на вълка има моменти, когато той се спира, моли се, съжалява за своите неправилни прояви, но всичко това е кратковременно. Какво ще кажете на това? Вие не сте наблюдавали живота на вълците. Има моменти, когато вълкът минава покрай някоя крава, побутне я малко и казва: „Колко крави съм изял досега!" После, като мине покрай нея, пак я побутне и казва: „Няма какво да се прави. И тази крава ще изям." Побутне ли я, или не, изяде ли я, или не, обаче има моменти и в живота на вълка, когато Божественото проговаря в него. И у всички животни се събужда понякога Божественото. И у нас, хората, се събужда, но скоро заспива. Като се събуди Божественото, използват този вътрешен мир. Когато се събуди Божественото във вас, работете върху него. Не взимайте думите ми в отрицателен смисъл. Светият трябва да увеличава своята святост. Професорът трябва да увеличава своята ученост. Трябва да се даде ход на извора. Учен човек в пълния смисъл на думата е онзи, който изучава Божиите закони и става проводник на тях. Науката в този смисъл трябва да изучава хората как да живеят. Трябва да се изучава по дълбок смисъл какво е вътрешното предназначение на света.
„Аз рекох: вие сте богове." Това показва, че онези връзки, в които сега живеете, - дали сте министри, или каквито и да е, в каквото положение и да се намирате, каквото имате, ще го оставите на земята, ако сте разумни. Ако сте божество, ще го носите в себе си. Ако вие сте един праведник, дето и да отидете в света, навсякъде ще ви приемат. Ако сте един светия, дето и да отидете, навсякъде ще бъдете добре дошли. Ако сте едно божество, с каляска ще ви приемат. Казвате: „Нас не ни трябват каляски." Ако сте един обикновен човек, пеш ще отидете на онзи свят. Ако сте божество, ще отидете с каляска. Хубаво е понякога човек да бъде носен с каляска, но стига да не друса. Под думата „каляска" аз разбирам онзи възвишен, благороден живот, онези възвишени, благородни мисли, които функционират в човешкия ум, както и онези възвишени и благородни чувства, които функционират в човешкото сърце, и най-после - онези възвишени и благородни дела, които функционират в човешката воля. Понеже духовният свят не съизволява в глупави работи.
Та казвам, всеки от вас, дотолкова, доколкото сте ме разбрали, приложете най-малкото, и то ще се благослови. Може би много работи ще останат необяснени, но то е приятно, приятна област е това. Това показва, че имате да учите и хиляди години още. Но това, което сте разбрали, опитайте го, за да разберете великата истина, че вашият живот има велико предназначение в света. За в бъдеще мнозина ще ни срещнат и ще ни питат: „Разправете ни какво сте направили и какво сте научили на земята." Светът се нуждае от кърмилници, които да помагат на другите. Сега има много религиозни хора, които аз наричам инвалиди. Докато те са в болницата, сестрите милосърдните имат право да те пренасят от едно легло на друго. Това не е живот. Но щом излезеш от болницата, щом те изпишат оттам, кой ще те носи? Вече няма сестри милосърдни, но сам ти ще помагаш и на другите хора. Докато си в болницата, някоя милосърдна сестра може да те помилва, но като оздравееш, вече не се позволява да те милват. Болният всеки може да го поглади, да го помилва, но след като оздравее, той трябва да вземе воловете, да ги впрегне и хайде на работа. Като те срещне една от милосърдните сестри, ще ти каже: „Сега си здрав вече. Хайде на работа." Ако си художник, щом си здрав, взимай четката. Ако си учител и си здрав, взимай книгите. Ако си лекар и си здрав, хайде при болните. Ако си свещеник и си здрав, взимай си требника и хайде на работа. Мъж, жена, какъвто и да си, щом си здрав, хайде на работа. Ако си съдия, но си болен, ще те понамажат, ще те окъпят даже, ще те помилват, ще те поставят на легло, но оздравееш ли, ще те пратят на работа. Докато сме болни, всичко е позволено - и да ни милват, но когато оздравееш, не се позволява. Един ангел никога няма да се остави вие да го милвате. Той няма нужда от вас. Той ще си простре ръката и ще ви благослови. Не мислете, че той се нуждае от вашите милувки. Ако вие му хванете крака, ще то изцапате. От голямо снизхождение към вас той ще ви остави, но след това ще се измие. Казвате си: „Аз му хванах крака. Какво стана с него?" Оцапахте го. Умният, ученият, светията няма нужда от погледи и милувки. На слабия, на болния трябва да се помага, но на здравия не трябва да се помага. А сега ние милваме силните, здравите хора.
„Аз рекох: богове сте вие." Казвам, турете сега правилото в живота си: ако сте болни, не съжалявайте. Ще ви изпратим по две сестри или по два братя милосърдни, да ви гледат. Аз съм прям, искам по възможност да изкореня кривите мисли у вас. Защо един брат да не може да помилва една болна сестра? Той на една болна сестра не може да й направи зло. Той може да я тури на леглото, да й го нареди предварително. Но не му е позволено да пренася една здрава сестра от едно легло на друго. Една сестра има право да пренася един болен брат от едно легло на друго и може да го помилва, но на един здрав брат - не й е позволено. Тъй гласи законът. Като влезе при нея, тя трябва да знае, че той е брат. Брат или сестра, той трябва да отправи очите си към Бога и да каже: „Много ти благодаря за услугата, другояче щях да загина." Ако не благодари, втори път и сестрата няма да му помогне.
Та казвам, тъй трябва да живеем, да бъдем носители на Божественото, да се стремим към него. Не се обезсърчавайте. Колкото можем да направим, направете го. Пред вас седи, няма да кажа едно велико бъдеще, но пред вас седи една велика възможност.
Христос казва: „Аз рекох: богове сте вие." И тогава може да вземете Христовото учение, тъй както сега се проповядва какво трябва да прави човек. Ако можем да разберем какво нещо е да служим на Бога, да бъдем носители на Божественото, в правия смисъл на думата, без да се съблазняваме, без да се ограничаваме, това е голяма придобивка. Някой ще каже: „Тази идея не е правилна, тя заблуждава." Да, тъй както я разбират религиозните хора, тя заблуждава. Тя не е така, както материалистите учат, нито както религиозните, нито както духовните, нито както моралистите даже. Ние сме още далеч от онова идеално разбиране за живота. За мене е безразлично дали някой е материалист, идеалист или религиозен. Казвам: „Покажи си делата." За мене материалистът не е това, което той говори какви са неговите материалистически вярвания, но какви са неговите прояви като душа, какво има складирано в душата си той, както и неговите възгледи за светлината например или за живота. Много хора още могат да имат подобни възгледи. За мене не е важно само това, какви са социалните възгледи на хората. Преди хиляди години социалистическият, социалният живот е бил другояче устроен, а сега е другояче. И след хиляди години животът и обичаите също така ще бъдат съвсем други. Те ще се различават. Ако вземете една римлянка преди две хиляди години и я сравните с една сегашна модерна дама или един римлянин мъж и го сравните с един мъж от сегашните времена, ще намерите голяма разлика между тях. Но и за бъдеще ще има разлика.
Обаче има един идеален свят, дето хората живеят Божествен живот. Аз го наричам свят на боговете, или свят на светиите, или свят на адептите, свят на избраните, или място на избраните. Тук има един образцов свят, отдето всеки може да вземе поука за себе си и този живот на земята тогава се осмисля. Всеки един добър човек на земята, когото срещнеш, то е едно вдъхновение, всяка една добра жена е едно вдъхновение. Ако по пътя, по който вървиш, срещнеш една добра и чиста жена, работата, по която си тръгнал, ще ти се уреди. Ако те срещне също един добър мъж, също така. Изобщо добрите хора са носители на Божественото. Не може да срещнеш един добър човек, и да ти се случи нещо лошо. Ако те срещне някой човек и те сполети зло, този човек не е по-добър от теб.
 
Правилото: като тръгваш сутрин от дома си, не бързай да излезеш от къщи, но повикай този първия човек, добрия, той да ти бъде полаз. Някоя жена, преди да започне да тъче, види някое малко дете да я полазе, да й върви на добре. Ако полазът е добър, целият ден работата ще й върви. Това е както Божественото в тебе. Та като ставаш сутрин, иди да видиш Бога в себе си, като излезеш навън да благодариш. И от първия ден всичко ще ти върви добре. Всички врати ще бъдат отворени за тебе и ти макар да живееш в един грешен свят, Бог всичко ще обърне на добре и работите ще ти се оправят. Ето една философия. Не казвай, че не струва да се живее. Струва да се живее в един свят, дето и Бог се проявява. Животът е красив. Само така може да подобрите всичко, да подобрите и дома си, и народа си. Ние очакваме отвън да дойде някаква сила. Българите казват: „Да направим един заем." В заем работа не става. Заемът трябва да съответства на нещо отвън. Онзи, който взима заем, залага една нива, втора нива, но като заложиш всичко, какво ще ти остане. Сега българите мислят да правят икономия. Не, на българите не им трябва икономия, но като стават сутрин, да излязат да посрещнат Бога. Когато всички хора - от цар до последен, излязат да посрещнат Бога, работите им ще се оправят, ще тръгнат напред, полазът ще им бъде добър. А докато църквите се канят да гонят сектантите, този, онзи, че този не бил праведен, че онзи не бил праведен, работите им няма да вървят. Че кои ли са праведни? Аз бих желал да видя български светия. Този е пътят, по който може да се оправят икономически работите. Мъдри хора трябват. Един човек, който отива за дипломат в странство, глава трябва да има, той трябва да разбира от отношения, да повлияе на другите. Българите бяха със слаби умове, те са страхливи. Те трябва да се изправят пред Бога и да кажат: „Господи, единадесет милиона ни искат." И започват: „Четири милиона даваме, два милиона даваме." Не: „Нищо не даваме." Нищо повече. Те казаха, че: „Нищо не даваме", но ги е страх. Тук, в България, само се канят, но там не смеят. Що е за българина единадесет милиона. Нищо ще плащат, няма какво да се прави. Аз не съм против това. Какво са единадесет милиона за мене. Един човек, който не разбира Божиите заповеди, колкото пъти и да го освобождаваш, той ще създаде все по-големи бели.
 
Тази трябва да бъде основата. Трябва да се мисли. Всеки българин, като става сутрин, преди всичко той трябва да съзнава, че човек не трябва да прави престъпления. Законите трябва да бъдат еднакви за всички. Нека правата бъдат права за всички. Нека благата бъдат блага за всички. Всяко нещо да е на мястото си.
Та казвам, този е пътят, по който и вие трябва да вървите, като ставате сутрин. Лесно се казват с думи нещата, ще каже българинът. Тъй както сега говорят българите, тъй както сега мислят, казвам, ако не погледнат през моя ум, през моя прозорец, никога няма да се оправят. Те трябва да прогледат през моя ум тъй, както аз гледам. Ако могат да намерят друг някой ум, нямам нищо против и аз бих се съгласил. И на онзи ум пак така трябва дабъде. През широки прозорци трябва да гледат. Това аз не изковах от ума си. Тъй е направен светът. Не направихме ние света. И всяко същество се подчинява на Божия закон. Когато музикантът свири, той не е измислил сам нещата, той се подчинява на известни правила. И правдивият, чистият, святият човек, и той има други правила, които изучава добре. И тогава ние можем да приложим нещо, но вън от тези принципи не трябва да излизаме. И когато някой ви пита как ще се оправи светът, това ще им кажете. Тогава нека повикат българите своя най-голям светия и с пълно обещание да се решат за бъдеще да живеят един чист и свят живот и веднага ще се благословят. И всеки народ, който е живял по Бога, се е благословил.
„Аз рекох: вие сте богове." Ако пък българският народ не иска да живее така, то колкото и да желае един човек доброто, не може да му помогне. Ние не може да насилим хората да живеят добре. Туй трябва доброволно да се възприеме. Това, което ви говоря, не може да ви се наложи. В това се изразява животът. Бог допуща известни престъпления и грехове, но когато дойде да се лекуваш, ти не може да диктуваш на Бога как трябва да се лекуваш. Като грешиш, ти може да грешиш, както искаш, но като дойде лекарят да те лекува, ти не може да му кажеш как да те лекува. Каквото лекарство ти даде, ще вземеш. Дойде ли до Божия промисъл, Бог ще ти наложи лекарството. Ние сме вече до последния момент, ние сме натясно. Досега беше промисъл, а сега става Божия промисъл. Бог казва: толкова капки ще вземеш. Ако постъпиш тъй, ти имаш резултат, не постъпиш ли, не може да имаш никакъв резултат. Разумност трябва. Истинската мисъл внася едно успокояване на душата. Истинското чувство носи успокояване на сърцето. Добрите действия внасят вътрешно успокоение. И тогава светът ще се разширява за човека и той ще чуе Божия глас. Илия, който беше един от видните пророци, отиде в пустинята и след като пости 40 дни, мина през ред изпитания, най-после той позна Божия глас. Той чу един тих глас, който му проговори, и закри лицето си. Този глас му казваше: „Пътят, по който мислиш да действаш, не е пътят, по който може да се спаси светът."
Насилието не поправя света. Това е любовта, която внася поправление в света, мъдростта, която урежда света, и истината, която стабилизира този ред и порядък. Следователно върху тези три неща, върху любовта и върху истината трябва да се базира светът.
 
Това значи „Аз рекох: вие сте богове."

Двадесет и втора неделна беседа

26 януари 1930 г., неделя, 10 часа

София - Изгрев

______________________

* Аз рекох: Богове сте вие; Всички сте синове на Всевишния (Псалм 82:6)

34. Иисус им отговори: не е ли писано в Закона ви: "Аз рекох: богове сте"? (Йоан 10:34)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...