Jump to content

1930_01_29 Махалото


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова

Архивна единица

От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Степени на съзнанието“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. II (1929-1930 г.),

по стенографски записки, изд. София, 1939 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Махалото

Размишление.

Когато изучавате природата вие се натъквате на различни сили в нея, положителни и отрицателни. С помощта на специални уреди вие можете да измервате тия сили, да ги различавате, и по този начин да избягвате ония, които действуват вредно. Същите сили действуват и в човека. С помощта на специален уред, в който има махало, във вид на стрелка, можете да познавате, какъв е човекът: нервен или спокоен, песимист или оптимист, горд или смирен. Махалото се движи по един циферблат, разделен на градуси. По градусите познавате състоянието на човека. Както по израза и позата познавате, дали даден човек е горд или смирен, така и по силното и слабо отклоняване на махалото познавате характера и състоянието му. От позата на ученика към учителя познавате неговия характер; от позата на войника към офицера също познавате неговия характер. Следователно, достатъчно е човек да стисне уред в ръката си, за да се определи състоянието му в дадения момент.

В живота на човека има преходни неща, които се отразяват върху неговите вътрешни състояния. Като знае това, човек трябва да се изучава, да различава състоянията си, да знае, кои са съществени, кои не са съществени; кои са негови, кои идат отвън по отражение. Каже ли човек, че е разположен или неразположен, че е радостен или скръбен, той трябва да знае, отде идат тия състояния, негови ли са, или ги получава чрез отражение. Ако състоянията, които човека преживява, не са негови, той прилича на стъкло, покрито с калаена амалгама. Най малкото търкане на тази амалгама е в състояние да открие отново стъклото. Човек започва да се чуди, какво е станало с него, как се е освободил от неразположението си. Неразположението не е било негово, нито е било нещо съществено.

Сега, като изучавате закона на махалото, ще видите, че две еднакви състояния, но с различна интензивност, произвеждат обратен резултат. Например, ако един скръбен човек се приближи при друг, който е по-скръбен от него, той става радостен. Или, ако двама радостни се срещнат, по-малко радостният ще стане скръбен. С помощта на махалото, или на стрелката в специалния уред може да се познае, кои сили преобладават в човека: силите на ума, сърцето или на волята. Ако турите апарата върху дланта на ръката, ще забележите, че махалото се отклонява към тази посока, в която силите са най-интензивни. Ако в човека преобладават умствените енергии, махалото ще се отклони в посоката на умствената линия на човека. Всеки човек има такова махало в себе си, с помощта на което може да определя състоянията си. Щом стане от сън, добре е да провери, накъде се отклонява махалото му, да знае, как да се справи.

Всеки човек трябва да се познава, да знае, с какъв капитал разполага в живота си. Като познава себе си, той ще познава и ближния си, няма защо да го подлага на изпитания. Днес хората не се познават, вследствие на което се изпитват. Срещате едного, който ви пита: Колко пари имаш в джоба си? Защо се интересува от вашия джоб? Той се интересува от състоянието на джоба ви, за да знае, може ли да вземе нещо на заем. Някой влиза в едно общество и веднага пита, кой е най-почтеният член в обществото. Защо иска да знае, кой е най-почтеният член? Защото има някакъв интерес, да използва това общество. Друг някой дойде в това общество и веднага пита, кой е най-силният член на обществото. Той се интересува за силата на тия хора, защото мисли да предприеме някаква работа. Всеки човек в света търси това, което отговаря на него. Въпреки това, те често попадат на неща, които не отговарят на техните желания и разбирания, вследствие на което се натъкват на големи противоречия.

Сега, вие сте дошли на земята да работите, да учите и да съзнавате, че нищо не можете да получите даром. Като работи съзнателно върху себе си, човек може да създаде мощна мисъл, мощни чувства, които да потекат през ума и сърцето му, да го превърнат в извор. Значи, човек лесно може да превърне сухите извори на своя живот в живи, течащи извори, около които растенията цъфтят, а птичките пеят, изливат своята радост. Като погледнете човека, вие може да се произнесете, способен ли е той да направи това превръщане в себе си. Как ще познаете това? Достатъчно е да приложите върху лицето му линията на природата. Природата има една линия, с коя мери нещата. Тази линия е нормата на правилния живот. Ако чертите на човешкото лице падат под линията, или излизат над нея, този човек не е дошъл още до нормалната мярка. Той или се е разширил много, или се е свил. Той трябва да работи още върху себе си, докато дойде до нормата, с която природата си служи. Линията на природата е пророческа линия, която може да предскаже, дали даден човек ще успее в своите предприятия, или няма да успее. Някой човек взел едно предприятие и иска да знае, ще успее ли в него, или няма да успее. Слагам линията на природата върху лицето му и меря. Виждам, че силите на ума и на сърцето му остават под линията, не са още добре развити. Следователно, каквото да прави, какъвто вътрешен подтик да изпитва, каквато радост да го движи, човек няма да успее в предприятието си. Защо? Защото силите, с които разполага, не отговарят на изискванията на предприятието. Той ще направи едно движение напред и едно назад. Каквото спечели, той ще го изгуби. И тъй, докато човек се раздвоява, всичките му работи ще бъдат наполовина верни и резултатни. Ако спечели две, ще изгуби две. В края на краищата, както е влязъл, така ще излезе. С нула е влязъл, с нула ще излезе. Нулата в живота на човека показва, че той трябва да подобри лошите условия. Как ще ги подобри? Чрез подкуп. Подкупът е метод, чрез който и природата си служи. В широк смисъл на думата подкупът разбира внасяне в човека такива елементи, които отсъствуват в неговия организъм. Значи, думата подкуп може да се замести с думите внасяне, даване, смекчаване, разтопяване и т.н. Как ще стане подкупа, това зависи от материята и силата, с която ще се справяте. Ледът се подкупва чрез топлината, твърдото вещество - чрез водата, въздухообразното - чрез налягане, течното - чрез изстудяване. Като ученици, вие трябва да изучавате вътрешната страна на химията, да знаете, как да се справяте с различните видове материя и с различните сили в природата. Както можете от безопасното вещество глицерин да получите взривно вещество динамит, така можете да превръщате опасните вещества в безопасни. Природата постоянно изпитва ученика, да види доколко е разумен. Тя му дава на разположение елементите на любовта и отдалеч следи, какви реакции ще образува от тях. Каквито съединения образува, такива ще бъдат и последствията. Като говорим за природата, ние имаме пред вид химията, с която тя работи. Тя прави различни реакции, образува различни съединения, които се отличават по това, че не експлодират. В любовта на човека често стават експлозии; в любовта на природата, обаче, експлозии не съществуват. Там може да се говори за активна и пасивна любов, но не и за любов с експлозии. Когато люби, човек има предвид своето благо, но не и благото на онзи, когото люби. На физическия свят човешката любов за почва с плюс който скоро се превръща в минус. Божествената Любов започва с минус, който скоро се превръща в плюс. Божията Любов внася в човека разширяване, подмладяване, осмисляне на живота, а човешката - точно обратно. В първо време човешката любов подига, разширява човека, а на края той свършва с разочарование. Който е живял по закона на човешката любов, в края на живота си, той започва а съжалява, че не си е поживял, както трябва. Ако е бил вегетарианец, той съжалява, че не е ял месце. Ако е живял добър живот, съжалява, че не се е отпуснал да поживее, както хората живеят. Не, и в младини, и в старини човек трябва да живее така, че никога да не съжалява.

Като се натъкват на противоречия и страдания, мнозина се запитват, защо светът е създаден така, че хората трябва да страдат. Светът, който виждате отвън, не е този, в който Бог живее и който някога ще видите. Сегашният свят още не е завършен. Той не представя замисъла на Бога, но постепенно върви към реализиране на Неговата идея. Като е дошъл на земята, човек е внесъл някои свои елементи, които не са присъщи на природата. Можете ли да кажете, че спиртът е присъщ елемент на гроздовия сок? Гроздето се състои от гроздена и овощна захар, соли, вода и други примеси, но спирт няма. Когато влязат в него ферменти, тогава гроздената и овощната захар се разлага на спирт и въгледвуокис.

Един турчин отишъл в дома на един български чорбаджия. Чорбаджията го угостил добре, почерпил го със старо вино, което подействувало силно на турчина. Той се развеселил, започнал да пее. - Чорбаджи, пее ми се. - Пей, ефенди, свободен бъди! - Чорбаджи, играе ми се. - Поиграй си! - Чорбаджи, дай още една чашка от червеното. Отначало турчинът бил сериозен, но щом пил от старото вино, изгубил сериозността си и започнал да пие и да играе. Кой внесе това разположение в него? - Виното. Следователно, човек е внесъл много неща в света, които Бог не е предвидил. Всяко нещо, което човек приема отвън, като елемент, който не е присъщ на неговото естество, създава ред реакции в него. Мнозина приемат някои нови идеи, нови учения, но ако между тях и идеите им няма нищо общо, те скоро се разочароват.

Иоан Веслей, виден английски реформатор на църквата, се оженил, но на третия ден след сватбата си казал на един свой приятел: Не струва човек да се жени. По-късно дошъл при него един млад момък, член на неговата църква, и му казал, че харесал една млада мома, добра последователка на Христа, и желае да се ожени за нея. Младият момък дошъл за съвет, но Иоан Веслей веднага му казал да не предприема тази работа. - Момата е много добра, ще живея с нея според любовта на Христа. - Момата е добра, с Христа може да живее, но не и с тебе. По характер вие не си подхождате. - Ще се нагодим, ще правим взаимни отстъпки. Хората мислят, че като правят усилия да се нагаждат едни към други, ще постигнат нещо. Докато привикнат едни на други, те ще минат през големи страдания, които ще ги заведат на онзи свят. Няма защо човек да се излага на ненужни и непосилни страдания. И в страданията има граница. Това, което хората наричат страдания, не са още истински страдания. Има страдания, които не са на място. Истински страдания са ония, от които човек расте, подига се и изправя живота си. Как може да се изправи животът? Каквото да правите, животът не може да се изправи. Защо? Защото животът е изправен, няма какво да се изправя. Единственото нещо, което можете да направите, това е да извадите от живота ония елементи, които произвеждат взрив. Вие сте внесли тия елементи, вие сами трябва да ги извадите. Сам по себе си глицеринът е безопасно вещество. Прибавите ли към него азотна киселина, вие го превръщате в динамит - силно експлозивно вещество.

Експлозивността не е присъщо свойство на глицерина, но изкуствено му го придадоха, като го превърнаха в динамит. Следователно, говорим ли за света, създаден от Бога, ние разбираме свят, в който слънцето постоянно грее, птичките весело пеят, цветята растат, цъфтят и далеч разнасят благоуханието си; плодовете зреят, изворите бликат и напояват треви, цветя, дървета и животни. Влезете ли в свят, в който слънцето изгрява и залязва, облаците покриват хоризонта, изворите пресъхват, цветята се коренят, знайте, че в този свят са внесени чужди елементи отвън, с които човек трябва да се справи. Като изучавате хората и отношенията си към тях, вие ще разберете, кои хора са Божествени, и кои не са. Ако в дома ви дойде човек, изпратен от Бога, този ден вие ще бъдете в рая. Посети ли ви човек, който не е изпратен от Бога, той непременно ще внесе в дома ви някаква сянка. Това се отнася не само до отношенията ви към хората, но до всичките ви работи. Дали ще се жените, дали ще изучавате някаква наука, дали ще ви назначават на служба, следете, какво е състоянието ви от деня на замислянето на дадена работа до деня на свършването и. Така ще познаете, от Бога ли е дадена тази работа, или от хората.

Съвременните хора говорят за религия, за наука, за морал, но сами още не са се изправили. Като изучавам френологически човешката глава, както и на българина специално, разбирам, защо хората не успяват. Като виждам слабостите им, търся причините в тяхното далечно минало и, като ги намеря, вадя закони, как могат да се изправят. Много причини има за слабостите на човека. Едни от тях се крият в храната, други - в начина на живеенето, трети - в тяхната мисъл и т.н. Например, една от характерните черти на българина е неговата твърдост. Много причини са повлияли за развиване на твърдостта му. Много причини са повлияли за спиране на религиозното чувство в българина. Знае ли причините, той лесно може да си въздействува. Мъчно може да се превъзпита цял народ, но отделният човек лесно може да излезе от влиянието на своя народ и да се превъзпита. Обаче, затова се изисква съзнателна работа. Кръвта, която тече в един народ, създава известни елементи, общи за всички хора от този народ. При това, кръвта на различните народи е различна. Например, кръвта на българина се различава от кръвта на всички останали народи.

Като ученици на новото учение, вие ще задържите доброто, което имате като българи, и върху него ще градите. От слабостите на българина ще се освободите. Задачата ви, като ученици, е да създадете убеждение в себе си. Имате ли убеждение, вие ще се освободите от заблужденията, които съществуват в този и в онзи свят. Какво убеждение се иска от човека? Човек трябва да има такова убеждение, което да устоява на бурите и ветровете на този и на онзи свят. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, ще придобият голяма светлина. Каква светлина ще придобият, това зависи от степента на тяхното развитие. Фанатикът на земята остава фанатик и на онзи свят. Затова е казано: Каквото развържеш на земята, развързано ще бъде и на небето; каквото завържеш на земята, завързано ще бъде и на небето. Ако отидете на онзи свят като православни, протестанти или католици, такива ще си останете. Вие ще влезете във връзка със същества, които имат вашите разбирания, и нищо няма да разберете от Божествения свят. Ще минете и заминете през онзи свят, без да придобиете нещо от него.

Като се намерят в известно затруднение, хората се питат, какво трябва да правят, как да се освободят от мъчнотията, в която са изпаднали. Не е там въпросът. Важно е, кои методи трябва да приложат, за да се освободят от затруднението. Един от методите, с който и природата си служи, е пеенето. Чрез пеенето хората се тонират, примиряват, улесняват. Пеенето помага за здравословното състояние на чувствата. Който пее, той нарежда живота си добре. Всички хора, светски и духовни, пеят. Без песен животът няма смисъл.

Като говоря за необходимостта от пение и музика, мнозина остават доволни. Защо? - Защото обичат музиката. За тях музиката представя благодатен дъжд. Каквото представя този дъжд за нивата, такова нещо представя пението за човешката душа. Обаче, падне ли върху някоя книга, този дъжд ще заличи написаното върху нея. Значи, всяко нещо има смисъл, само когато пада на своето място. Ако човек няма къде да подслони главата си, за него дъждът не е на място. Той се нуждае от светла, здрава и суха къща. Къщата, в която човек живее, представя неговото тяло. Иска ли правилно да се развива, човек трябва да има здраво тяло.

Днес малка част от хората имат здраво тяло. Здравото тяло подразбира здрави, положителни мисли и чувства. Положителна, светла мисъл е онази, която подига човека не само по дух, но и по тяло. Наистина, хора, които имат силна мисъл, могат да се подигнат на няколко метра височина от земята. Колко хора могат днес да се подигнат на известна височина чрез мисълта си? Не е лесно да се подигне човек от земята. Да се подигне духа на човека, това е лесна работа, но да се подигне тялото му на един сантиметър само, това е мъчна работа. Едно се иска от човека: да съзнава, че светът, създаде от Бога, е добър; да благодари за всички, което му е дадено. Спазва ли тия две положения, той ще прояви своята доброта. Такъв човек наричат добър. Стремете се да запазите добротата си, а същевременно и да я проявявате.

И тъй, основната мисъл, която трябва да остане в ума ви, че онова, което разумната природа е вложила във вас, е повече от това, което вие сте в състояние да обработите и да оцените. Който ги е оценил, той работи за тях, да се проявят и реализират.

Размишление върху стиха: Озарил Си ни с любовта Си, и ние виждаме чудните Ти дела.

23. Лекция от Учителя, държана на 29 януари, 1930 г. София – Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Степени на съзнанието", Общ окултен клас, IX школна година (1929-1930)
Първо издание, Издателска къща „Жануа-98“, 2008

на томчето
Същата беседа е и в книгата
"
Двамата бакали"
. Общ окултен клас. Лекции от VII, VIII и IX година (1928–1930).
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005

на томчето

МАХАЛОТО

„Отче наш"
В думите „зора се зазорява" дайте един отчет само в природата каква е зората, какво представлява сама по себе си.
Размишление
Едно забавление за деца. (
Учителят показа едно махало, с което се мерят теченията в човека
.) Това е една кофа, с която може да се изкарва вода. Сега някои от вас искате да знаете какво означава. Природата не го е създала. Значи в природата съществуват известни сили, които действат така. Но този образ, тъй както хората го направили да врачуват, ако се държи ръката отдолу да изолира, показва енергиите, които текат в човека в едната и другата ръка. Разделени са на вътрешни градуси, но същевременно са така елементарни. Има течения, които са здравословни, има течения, които са болезнени. Често тази стрелка, която е чувствителна, се обръща, на едната и на другата страна се върти, магнетическа е. Може да се определи какво е състоянието. Всеки човек може да се познае нервен ли е, какви са мислите, тревожи ли се. Ако мисли положително, стрелката показва, песимист ли е. Ако не е, стрелката играе. Какъвто е човекът, такава става и иглата, ту на едната, ту на другата страна се движи. Стрелката е вътре. Това е копринен конец, да се изолират теченията.
Всеки един човек е едно такова махало. Като те хванат отгоре за главата, ще показваш. Един човек е такова махало, влезе в едно общество, казва: „Не зная, неразположен съм, нервно напрегнат." После се чувства радостен. Как ще го кръстите, какво махало? Скръбните хора се въртят по един начин, радостните хора се въртят по друг начин. Глупавите се въртят по един начин, разумните се въртят по друг начин. Все въртение има. И глупавите се въртят. („
Как се движат?
") Много искате изведнъж. (
Учителят върти махалото
.) Туй показва как се върти земята.
Човек е един чувствителен уред. Човешкото тяло е хиляди пъти по-чувствително, отколкото това махало. Всичките тия състояния, които денем вие минавате, ту грешници ставате, ту светии ставате, едно махало сте. Казвате: „Не съм разположен днес, няма да се моля." Щом нямаш пари, ще се молиш и оттатък ще минеш. Идеш при бакалина, ще се молиш. Щом джобът ти е пълен, изправиш се горд. Тази поза от какво зависи? Нямаш убеждения. Това са неща, наложени отвън. Дойде офицерът, войникът се изправя, замине си, отпусне се. Дойде учителят, ученикът се изправи, замине си, той се отпусне. Тези положения са наложени отвън, това не представлява нещо съществено, това е амалгама, която времето ще изхвърли. Има такива амалгами, научни амалгами има, религиозни амалгами има. Щом амалгамата изчезне, и огледалото изчезва.
Казвам, има преходни неща, които се отразяват на тия вътрешни състояния. Трябва да различавате състояния от състояния. Не съм разположен. Съществено ли е това неразположение? Много съм радостен. Съществено ли е това състояние, твоя радост ли е, или е отражение? Законът е такъв в махалото. Който е радостен, ако турите друг при него, който е по-радостен, веднага ще произведе точно обратен ефект. Турите при някой скръбен друг, по-скръбен, ще произведе обратен резултат. Той ще стане радостен. Казвате: „Защо?" Защото едно състояние може да се смени с друго. Затуй именно стават тия вечни промени. Човешките промени се дължат на физическия свят, както стават.
Сега, разбира се, не само това, но онези учени хора, които изследват, те забелязват известни движения, които стават. Но ръката има линии. Тия линии показват, че има течения. В хиромантията това са течения. И следователно, ако течението е силно, ако туриш туй махало отгоре на линията, започва да се движи по линията на ума или започва да се движи по линията на сърцето. Не само това, онези, които наблюдават, ще забележат, че има известни движения, които се поддават на туй махало, които показват състоянието на индивида какво е. Запример в туй направление, както го виждаме, се забелязва трептение на тази стрелка отгоре.
Казвам, човек трябва да наблюдава своето махало всяка сутрин, като стане. Всеки един си има по едно такова махало в себе си, и още не е уредил. Като съчетае човешкото махало.
Сега по някой път вие питате. Вие задавате много мъчни въпроси. Нита ме някой: „Колко пари имаш в джоба си?" Иска да знае едно от двете - или иска да му даде, или иска да му вземе. Казвам: „Имам две стотинки." „Нека стоят за тебе." Казвам: „Имам хиляда лева." „Дай ми петстотин лева назаем." Дойде някой в някое общество, казва: „Кой е най-почтеният, най- големият?" Защо търси най-големия, най-почтения? Защо иска пари назаем, да му направи услуга? Дойде някой, пита: „Кой е от вас най герой, смел човек, който знае да стреля?" Иска да образува хайка, чета. Всеки търси съответстващи индивиди в света.
Та от невидимия свят, света в който живеете, често ви рекрутират, всеки ден мъже и жени ви рекрутират. Ходиш, стреляш в гората, но никакъв заек няма, всички патрони изхарчени, нищо не убиеш. Целия ден го рекрутират. Ходи, бум- бум. Някой от вас може да е бил на някоя сватба с тези турски тъпани: дум-дум.
Казвам, ако ние дойдем да се освободим от тия противоречия, да видим в какво смешно положение се намираме. Запример някой често ме пита, казва: „Кажи нещо ново." Аз зная какво. Кажи в джоба какво имаш. Да дам нещо. Работата с даване не се разрешава. Животът всякога дава, той не се различава. То е в разбирането вътре, ако ти можеш да разбереш. Запример в дадения случай аз питам числото 5 идейно ли е, или просто като едно изражение. Кажете вие какво чувствате, числото 5 идейно ли е число, или не. Сега вие сами ще си дадете мнението, туй всъщност, което предполагате. Вие казвате: идейно. Числото 6 в дадения случай идейно ли е сега? Но вие се смущавате, не сте свободни, нащрек сте, да не би да ви хванат. Когато се надуват
хората, е така. Запример някои от вас не искате да четете, да не би да направите една погрешка, стеснявате се.
Най-първо, всеки език си има свое правописание. „Ям" как се пише на български? С „я" ли се пише? Ядене, iадене - няма какво да се спираме яденето какво означава в дадения случай. Когато човек яде, наблюдавай го, ти ще го познаеш по яденето. Като седне на трапезата, ще го познаеш какво мисли за тебе, добро ли ще ти направи, като го нахраниш, или лошо ще ти направи. След време от яденето, от едно чувство на яденето, като го угостиш, ще познаеш за бъдеще какво ще ти направи този човек за това ядене, какво ще излезе от яденето. Ако наблюдаваш първите десет хапки, както взема хляба, как отхапва. Той това може да го направи несъзнателно, както това махало е несъзнателно, но мисълта в него ще се изрази. Както взема хляба, ще го познаеш. Дайте му една пита, не му давайте малко. Опечете му една пита и го оставете той да я разчупи. Опечете една кокошка и оставете той да я разкъса. Турете една паница с една хубава лъжица и вижте как ще започне. Оставете цялата пита, цялата кокошка.
Българите, които живяха петстотин години под турците, се научиха да угощават турците, да не им правят зло. Всякога, когато българите хранеха турците, знаеха свойствата на свинята, че турчинът, в който страстите са силно развити, турчинът е на повърхността. Турчинът беше пратен при българина, българите да възпитат турците. И турците възпитаха българите. Защото на турците бяха главите вдигнати отзад, развити са отзад техните глави. Турчинът не му мисли много, турците не са един мислещ народ.
SS_5.JPG
Сега турците, които дойдоха да завладеят българите, бяха хора на кефа. Ако бяха разумни... Те за петстотин години, тъй както се разредиха в цяла Европа, изгубиха почти всичко. До Виена дойдоха. Тия турци бяха се забравили. Тия турци бяха се позабравили, те започнаха да гонят своите султани. Кой беше най-прочутият султан, който ходи да се бие с Тамерлана? Втория път може да научите кой беше.
Историята е едно огледало. Човек може да играе ролята на турците. Човек може да играе ролята на Тамерлана. Човек може да играе ролята на Наполеона. Колко време продължи държавата на Наполеона? Работите, които бързо стават, бързо се развалят. Работите, които медленно стават, медленно се и развалят. Закон има. Вие не може да ускорите нещата в природата. С каквато бързина нападате, каквото ще бъде нападението, такова ще бъде и отстъплението. Законът е почти същият: в един прилив колкото приливът е силен, толкоз и отливът ще бъде. Тъй щото в реакцията трябва да знаете, както се проектира вашата мисъл, такава ще бъде и реакцията. Трябва да знаете, че всяка мисъл има своя реакция, всяко чувство има своя реакция, всяко убеждение има своя реакция, всяко едно верую има своя реакция. Трябва да знаете, реакциите ще дойдат отвън. Именно човек всякога трябва да се спира. Когато дойде в света, той мисли върху реакциите, които ще дойдат.
Да допуснем сега, че вие забогатявате. Ще дойде реакция в богатството. Най-първо между окръжающите хора, между които сте. Ако са бедни, се показват учтиви, но после започват да се групират около вас. Но когато вие минете, все ще кажат нещо по ваш адрес нежелателно, ще започнат да се разпространяват слухове, откъде сте взели това богатство. Дали тия слухове ще бъдат верни, или не, то е друг въпрос. Хората може да кажат каква ще бъде реакцията. Ако не сте разумни, вие може да си създадете цяла една катастрофа.
Да допуснем, може да имате сиромашия, не защото богати хора има сиромаси, но защото има хора богати със сиромашия. Аз наричам бедните хора богати със сиромашия, богати сиромаси хора. Има сиромаси хора, които, като видиш, съжаляваш. Друг, като видиш, съжаляваш, че не е по сиромах. Казваш: „Малко му е, още тури." Този, който стъпил на врата, искаш да стъпи повече. Питам, защо? Аз минавам покрай този човек, аз съм недоволен. Тази мисъл не е моя. Туй показва: онова същество или този човек създава около себе си една аура, такова влияние, което той възприема. Като минава покрай него, чувствам влиянието, което аз имам. Искам да туря крака си отгоре. Този човек нищо не ми е направил. Минавам покрай някой човек беден, нищо не ми говори, но в мене се заражда желание в душата ми да му направя нещо. Тази мисъл пак не е моя. Друг в дадения случай иска да му помогне.
Следователно предава се мисълта у мене. Или този човек дошъл в съзнание, развива се една мощна сила. Казва: „Добър е светът. Аз не бях умен, аз създадох около себе си лоша среда." Той се коригира, коригира, създаде се една силна мисъл. Веднага неговата мисъл се предава, започвам да се разговарям. Като мина покрай него, казвам: „Умен човек е този, може да му се помогне."
Казвам сега, във всяко едно общество или всеки един човек, който се яви на земята, не мислете, че нещата може да се дадат даром. Трябва да се образува една мощна мисъл в ума, трябва да се образува едно мощно чувство в сърцето, да потече. Който бил сух извор, да потече. Човек мяза на сух извор, някой път трябва да потече. Всички ще започнат да говорят, че сухият извор станал влажен.
Казвам сега, вие, тъй както седите, какво очаквате? Всички очаквате все нещо. Но в този живот дарбите, които съществуват, как може да приложите, тъй както сте? Аз да ви врачувам. Не искам „ще бъде", „може би", тоест няма да бъда такъв строг пророк. Ще ви предскажа, да бъде приятно на всинца ви. Но без да искам, може да кажа нещо, което може да не ви е приятно. Има неща, които не може да кажем. Не сме красиви. Питат ме: „Тъй както ме гледаш, харесваш ли ме? Какво мислиш?" Казвам: „Не си много от красивите." „Ами защо така мислиш?" „Не мисля аз, но каквото виждам, казвам. Тъй както те виждам, не си много от красивите." Казва: „Тъй не съм ли снажен?" „Не, слаб си." Този човек, като казвам, той си изказва своето мнение, не го скрива, каквото вижда, говори.
Добре сега, аз трябва да проверя неговата мисъл доколко е вярна. Щом седя, да кажем, аз зная, всичко виждам, че на веждите липсва един сантиметър, на ушите липсва 1/5, един недоимък. На носа му липсва 2/10, на брадата му липсва 3/20, на челото липсва 1/3. Аз го виждам, какво липсва, научно. Туй липсва, онуй липсва, тогава изваждам своите заключения.
Че ако няма съразмерност в мене, може да преустроя цялото тяло. Всичко туй, ако живея един живот, всички тия числа може да ги изменя, може да ги направя плюс. Навсякъде изменям знака минус в плюс. Туй, което липсваше, го доставям. Срещна го втори път, казвам: „Какво мислиш заради мене?" Казва: „Харесваш ми се. Оправил си се. Носът е намясто, ухото е намясто, веждите са намясто, очите са намясто, ушите са намясто. Всичко, казва, харесва ми се."
SS_6.JPG
Има едно чувство, с което ние оценяваме хората. Има една права линия, един перпендикуляр, спуснат от челото пред лицето. Това е моралът. АВ, това е принцип на природата. Тук всичките течения стават съразмерно, както в това махало. Обаче, ако вашата уста не излиза вън от това махало и ако вашият нос не излиза вън от тази линия на природата, и ако вашата брада не излиза вън от тази линия, вие сте разумен човек. Щом излезе, вие се разширявате, ставате активен. Вашият нос се издава вън от линията, не остава зад линията на природата. Следователно постъпката вън от тази линия на природата не е разумна.
Вие сте взели едно предприятие. Казвам ви, няма да го изкарате, понеже разумността ви, умът ви, и той не е излязъл вън, той останал назад. Но същевременно не сте проектирали вашето сърце и вашето сърце, и то останало назад. Силите на сърцето ви не са развити, нещо ви стяга. Вие се радвате, искате да направите нещо, но нещо ви спира. Имате едно движение напред и друго назад.
Дотогава, докато човек е раздвоен в себе си, всичките негови действия са наполовина верни. Вие имате една дроб: 1/2. Следователно, когато имате 1/2, тогава резултатът е: имате две спечелено и две изгубено. Имате плюс две и минус две, дават нула. Резултатът е нула. Нула, значи сте в положението, както сте влезли, така сте излезли. Отивате да слугувате, две спечелите, две изгубите, имате една нула. Тази нула показва, че трябва да подобрите лошите условия. Тия лошите условия са хората наоколо, всичките хора, които влизат в тази наука, те изменят това състояние. Ще им дадете един банкет, ще ги угостите, ще ги викате втората неделя, третата неделя. Като ги викате, като знаете да говорите сладко, веднага ледовете и снеговете около вас ще започнат да се топят. Вие казвате: „Добър е Господ. Трябва да се покажем малко добри."
Добре, вие сега ще кажете: „Нима трябва сега да подкупваме хората?" А нима трябва да опълчваме хората против себе си? Хората не трябва да се подкупват. То е минус. Харчиш енергия да даваш от себе си, не искаш да ги подкупваш. Мислите ли, че ако не искате да го подкупите, е по-благородно? Подкупете го, нищо повече. Ами че ти, когато обичаш някой човек, нали го подкупваш. Когато майката обича своето дете, не го ли подкупва. Природата подкупва на общо основание. Но ще дадеш нещо на човека. Тъй като го подкупиш, ще го подкупиш на хас. Като го подкупиш, дай му един милион. Ти му даваш сто хиляди лева подкуп. То е другата страна, подкуп може да го обърнеш. Подкупи го в правата смисъл. Или каква дума да употребим вместо „подкуп"? („Привлечи го.") Нещо още по-благородно дайте. („Предразположи го. ") Предразположи един човек, онова, което няма в себе си, ако той е един човек, на който силите не са балансирани, внеси известни елементи, виж.
Трябва някои от вас да изучавате химията. Там известни киселини, като се съединят с глицерина, ако се съедини глицеринът с един елемент от меките, ако го съедините с азотната киселина, той чудо ще направи, динамит става. Питам сега, ако вие на глицерина на вашата любов турите азотна киселина, какво ще стане? Във веществото на любовта има киселини, като ги съедините с глицерина, ще стане цяла експлозия. Именно ще дойдете до онази любов. Има една любов. Природата ще остави известни елементи на любовта, в които ние да внесем своите елементи. Тя иска да ни опита доколко ние сме умни да направим съединение. Каквито съединения направим, такива последствия ще носим. Има думи, в които тя дава своите съединения.
Когато аз говоря за природата, аз взимам нейните съединения. Тя си има своя химия, тя показва как трябва да се направи. Както тя каже, трябва да се направи. Аз взимам нейните съединения, понеже в нейните съединения експлозия няма. Любовта може да бъде активна, без да прави зло. Щом аз правя съединение и в моята любов има разрушение, по това се отличава човешката любов от любовта на природата, от любовта на Бога.
Човек в своята любов няма предвид благото на онзи, когото обича. Той всякога има предвид своето благо. Когато говорите за човешка любов, където и да е, тя всякога има предвид своето благо. Право е, то е според разбирането, не е лошо. Но там, дето е достигнал човек, ял, пил, може да кажем, сега се отличава по своите резултати. Божествената любов на физическото поле винаги започва с минус. Човешката любов започва с плюс. Но знаците се превръщат. Минусът става плюс, плюсът става минус.
Сега да определим. Когато дойде Божията любов, човек всякога има едно разширение. Той и в старини, на 120 години да е станал, винаги има едно разширение, подмладяване, животът има смисъл. Дали е мъж, или жена, каквото и положение да заема, има разширение. Щом той дойде в закона на човешката любов, постоянно се губи смисълът на живота. Като достигне на 120 години, казва: „Що бях толкоз глупав. Трябваше да си поживея." Ако живял един порядъчен живот, на 120 години ще съжалява, че е живял. Казва: „Не съм знаел как да живея." Ако е вегетарианец, ще съжалява, че не е ял кокошки, прасенца. Все ще съжалява.
Сега вие, които слушате, казвате: „Защо Господ така е направил света?" Има един свят, който Господ направил, има един свят, в който Бог живее сега. Ние ще дойдем до света, в който Бог живее, не света, който е направен. То е неговият терк, неговата проба. В този, направения. Божи свят, ти ще направиш нещо.
Тогава ще мязате на онзи турски бей, който отишъл на гости на един българин. Той му дал една хардалия, която малко реже. След като попил, станал весел. „Чорбаджи, искам да свиря." „Свири." Започнал той. Казва: „Чорбаджи, искам да играя." „Играй - казва, - ефенди. Свободен си." „Дай - казва - още от сладкото." Питам, този турчин, ако не беше пил хардалия, щеше ли да играе и пее. Вие ще кажете, хубаво, той се напил с хардалия. Онзи момък, който се държи за колана на някоя мома, не е ли пил хардалия? Хардалия е пил, нищо повече.
Сега злото не е там. Това са елементи, които са влезли вътре. Какви са последствията? Сега да преведем. Да кажем, ти приемаш едно ново учение. Новото учение предполага, че ти си приел нещо у тебе. Хващаш се за новото учение, играеш. Питам, какви ще бъдат резултатите? Онзи, като минали две, три, десет години, казва: „Не върви тази работа." Че не е ли пак същото като Иван Веслей, който, три деня след като се оженил, среща го един негов приятел. Реформатор, умен човек, на хората акъл дава, не може да разбере една жена. Умен англичанин, реформатор човек, тук в методическата църква методистите са негови последователи, казва на приятеля си: „Не си струва човек да се жени." Не си струва да научи един урок. Иде при него млад човек. „Слушай - казва, - искам да ми дадеш един съвет. Намерих в твоята църква една отлична сестра, много ми се хареса, искам да се оженя. Тя е най-добрата в църквата." Казва му: „Тя с Христа може да живее много добре, но не и е тебе." По своята лична опитност говори. Тя с Христа може да живее, или казано на научен език, в него и в нея няма ония подходящи черти на земята. Че какво вие мислите, едно деликатно същество може да го впрегнете да оре и да копае? Казва: „Може да се научи." Докато се научи да оре и да копае, ще замине в другия свят. Някой път казвате: „Ще свикне."
Аз не препоръчвам страданията. Страданията си имат своята граница. Страданията много хора пращат на оня свят. Малко страдание, разбирам, но да се излага човек на голямо страдание, не е умно. Сега всичките страдания, които вие имате, аз не ги наричам още страдания. Има известни страдания, не са страдания. Страдание е запример, един човек го лишат от материални блага, няма къща, наследството му вземат. След туй го изолира обществото, преследват го, никъде не може да си намери място. Той отива да живее в някоя пещера, тъй както зайците, лисиците, вълците. Това са лошите форми, лошите условия на земята, които може да се създадат.
Питам сега, по кой начин вие може да поправите вашия живот? Но животът не може да се поправи. То е философия. Не внасяйте на живота онези взривни елементи, които може да произведат взрив, вие на глицерина не внасяйте азот. Оставете този елемент свободен, извадете азота, оставете той да не действа, защото иначе ще създаде взрив. Мнозина мислят, че светът е така създаден. Как е създаден светът? Ние още не знаем как Бог е създал света. Ние казваме, положително трябва да знаем по какво се отличава направеният свят на Бога, както вие го познавате.
Аз да ви дам на физическото поле. Нещо, което е от Бога направено, ще бъде като следното. Ще дойде един човек, който е решено от Бога да ви посети и него ден денят ще бъде хубав, няма да има нито един облак, ясно ще бъде времето. Слънцето него ден ще грее най-хубаво. В двора ви ще има птички, кучета няма да лаят наоколо, петлите ще пеят хубаво, тревите ще израснат, цветята него ден ще започнат да цъфтят. Този човек, който иде в този ден, той иде по Бога.
Пък ако онзи, който дойде да ви посети, и него ден се наберат всичките облаци, най-тъмни на хоризонта, птичките не пеят, кучетата целия ден лаят, яви се буря, прах, това-онова, тази работа нищо няма да излезе. Аз да ви врачувам. Ако вие се венчавате него ден, такова ще бъде венчаването като деня. Ако вие кръщавате, то ще бъде като деня. Ако ви назначават на служба, службата ви ще бъде такава.
Хубаво, колцина от вас са назначени по този начин? Вие за бъдеще гледайте така да бъдете назначени.
Когато ни кажат да започнем една работа, ти чакай деня. Не си избирай какъв и да е ден. Чакай онзи най-хубавия ден, тогава започни работа. Пък ако твоята работа не върви благополучно, тогава, ако се яви един ден, ще седнеш, ще разсъждаваш от невидимия свят да те осветлят, да може пак да изправиш живота си. Трябва да се изправи животът.
Аз гледам толкова години, между вас няма една философия. Аз поне не съм срещнал. Толкоз години стоя между вас, рядко съм срещнал някой да ми говори нещо добро за другите. Аз турям една десета положително, а девет десети отрицателно, негативно. Сатурнов тип. Който и да е, ще каже: ние не сме добър народ. Хубаво, съгласен съм. Тя тази сестра не разбира, завеяна. След нея дойде друга. Тя казва за първата, че и тя е завеяна. Тя говори за другите, но и за нея казват, че е завеяна. Всичките са завеяни.
Че има малко завеяни, право е. Те като си заминат, казвам си: „Аз, който ви изследвам, и аз съм завеян малко." Защото ти, като изследваш завеяните, какво ще спечелиш? С години ходих, мерих главите на тия завеяните българи. Казва: „Що си губиш времето с тия завеяните българи?" Хубаво, ще позная, че този е такъв, онзи е такъв. Какво ми влиза мене в работа, че неговата глава е такава? Казвам: „Завеяна работа." Но аз съм учен, казвам: „От тия завеяните аз ще извадя едно правило за себе си, как може да поправя своята глава." Закон ще намеря.
Аз зная запример кое е накарало българина да има дебела глава. Аз зная причините, които изопачили неговото религиозно чувство. От далечни времена зная с какво се е хранил, какъв живот е живял. После зная законите, как се образуват тия слабости, неговата твърдост, упоритост, своенравие. После зная причините, отде се е родило това лошото сърце, зная защо не му върви напред. Много работи зная. Много данни взех, турих в моята торба, прилагам вътре в себе си, каквото искам правя. Казвам, Божия работа. Господ да го поправя, пък аз поправям себе си.
Вашият живот не се определя, че вие сте българи. Колективността на един народ може много пъти да определи направлението на един човек, но всякога един народ не може да ограничи. Всеки един индивид е свободен да излезе от лошите условия на народа. Мъчно е по някой път, но може да излезе. Кръвта, която тече в един народ, е създала известни елементи. Българската кръв се различава от английската, българската кръв се различава и от френската, различава се и от гръцката.
Запример каква е разликата между българина и гърка? Коя е причината, защо българите и гърците не може да се обичат? Защото гъркът, като подчинил със своята култура римляните, ходил в Рим, взел от римската култура нещо и станало миш-маш. И като философ не е. Когато гъркът иска да играе ролята на един гений, българинът казва: „Не я играй." Българинът е схванал, че на гърка му липсва нещо, една пета липсва. Всичко може да говори, но каквото обещае, не може да изпълни. Може на сто обещания едно да изпълни или не. В морално отношение това е една слабост у тях. Българинът, като обещае, по ще изпълни. Но отличителната черта у гърка е именно в тази линия, той развил хубавото и красивото в себе си, изкуството развил той. Гъркът казва: „В духовните работи нямам успех, но в красивото." В туй отношение е ценна гръцката култура. Той туря сенки на нещата, той създава хубаво, красивото.
Някои от вас доколко може да оцелеете във вашите убеждения? Да кажем, в този живот имате известни убеждения. В следния същите ли убеждения ще ги имате, които сега имате? Или в две, или в три прераждания? Вие като идете в другия свят, тия убеждения, които сега имате, ще продължат или ще кажете: „То е празна работа. Не трябваше да се занимаваме с това учение, трябваше да вземем някое друго учение." Защото заблужденията в другия свят са още по-големи. Православният в другия свят е още по-голям фанатик. Някои от вас много се лъжат, като казват, като отиде там в другия свят, ще се просветли. Някои се поправят, но някои стават още по-големи фанатици. Като се върнете, ще кажете: „Аз видях православни, католици." Православните в другия свят имат много по-големи църкви. Католиците - още повече.
Тогава, като идеш в оня свят на католиците, на православните, ти Божия свят не си видял, ти в този свят не си ходил. Човешкото си видял, не си влязъл в общение със светиите, да видиш какви са Божествените храмове. Светиите се отличават с туй, че те имат предвид доброто на всичките хора, всичките народи са еднакви за тях, еднакво е разположението. Добре, тогава какво правило изваждате? Сега вие ще се спрете да кажете какви трябва да бъдем ние. То не е важен въпрос. Как трябва да постъпим според новите мерки?
Запример аз снощи слушах тази певица. На мене като ми разправяха: глас, всичко туй, задигам се, отивам. Тъй както ми я представиха, на циганка мязала. Още като я видях, казвам, не мяза на циганка, една жена възпитана. Виждам ниско чело, но има такт, съобразителност в нея. Суетна е, но в нейния глас според мен липсва един елемент. Хубав глас, силен, високи тонове взима, но липсва й нещо, един тон на изражение. Тази публика може да се радва, по-хубав глас не може, тия хора не биха издържали. Тя издържа много време, една минута, две минути. Казвам, с този глас на небето биха те върнали назад.
Ние сега говорим за идейното пеене. Има основни неща в тоновете. Има основни тонове, които трябва да се вземат. Трио ще има. Всеки глас си има свой мащаб. Много хора се спъват, като се върнат, казват: „Не може да пеем." Те се спъват. Може да пеещ за себе си, поне да пееш по някой път за себе си, да изпееш една песен за себе си. Или като дойде един певец. Защото аз считам човешкия ларинкс една арфа, един инструмент, който Бог е дал. Ти сам не може да свириш. Като дойде някой твой приятел, кажи да вземе твоя инструмент, да посвири, да попее на другите. Аз зная, когато хората пеят, пеят много хубаво някой път. Казва: „Едно време пях един ден много хубаво, но не помня." Всеки човек има си един ден, когато е пял. Оттам насетне не може да пее вече.
Казвам, хубаво е сега всяка една дарба, която е дадена на човека, да се развива. Сега запример тази певица е надарена, тя е умна. Тази певица не може да даде на света всичко туй според нейното разбиране. Тя има неща заложени, които за бъдеще ще се развият. Аз я виждам двойно същество. Едно същество вътре, като излезе на тази публика, пее. Едно друго чувства, казва: „Трябва да извършиш своята длъжност." Умна е, подредила е систематически песните, вървят. Най-първо излезе с една проста песен, след туй се увеличи темпът и накрая - завършването на пеенето. Англичаните казват. Значи не е глупава, играе ролята хубаво. Ето една жена, която постъпва по всичките правила, които природата изисква.
Ако сте на нейно място, казвате: „Както Господ нареди." Значи Господ трябва да ти нареди програмата на концерта. Трябва вие да наредите номерата, които ще пеете. Той ще реди, пък вие ще изпълните. Вие ще наредите вашата програма, тогава той ще коригира. Веднъж каже: „Друг номер." После ще турите пак, ще прегледа, пак каже: „Друг номер." Четири, пет, девет пъти ще прегледа и като ходите на десетия път, Той ще каже: „Може сега." Не коригира. Считате, че всеки ден вие може да дадете по един концерт. Всеки ден ще правите вашата програма. Най-малко в месеца по един концерт ще дадете, в година най- малко дванайсет концерта ще дадете. Ако всеки един месец вие имате един ден, в който програмата да е тъй отредена, както Бог предвидил, то ще бъде една велика сила в живота ви във всяко отношение. Защото, за да бъде човек идеен, философ, поет, в каквото и да е отношение, той трябва да има известно вдъхновение. Имаш ли вдъхновение, всичко може да постигнеш. Нямаш ли вдъхновение, нищо не може да постигнеш.
Сега някой от вас да му кажа да пее, за кого ще пее? Тогава пеенето в природата за кого е турено? Какво е вашето предположение, защо е турила пеенето? Тонира. Ние сме намерили, че пеенето тонира нещата, обновява, примирява, събира хората на едно място, улеснява ги. То е едно здравословно състояние на чувствата. То е основен тон на живота. Когато човек иска да живее добре, щом пееш, всичко върви добре. Не може ли да пееш, не върви. В пеенето и в религията, и духовните хора - всички пеят. Даже Христос изпя няколко песни.
Сега не искам да критикувам, искам да изложа обективно фактите. Защото, когато човек критикува, туря своите си възгледи. Аз не искам да туря моя възглед, искам да изнеса фактите, както са. Всеки един от вас може да тълкува, както обича. Колкото по-правилно тълкува, толкова по-добре за него. Защото не само аз тълкувам. Защото, ако аз тълкувам правилно, за мене е. Ако вие не тълкувате правилно, пак е за вас. Всеки човек се ползва толкова, колкото правилно тълкува проявите на природата, или проявите на Бога. Човешките неща са второстепенни.
Казвам сега, вашето махало какво говори? Може да почерпите от кладенеца вода. Кажете сега какво правило туряте. Или кое е най-важното? Кажете най-доброто правило, което вие имате.
След като говоря, ако вашите книги са отворени, ако всичкият моят дъжд падал на написаната книга, има опасност написаното да се развали. Едно правило: когато говори кой и да е оратор, кой и да е професор, затворете вашите книги, слушайте. Щом държите книгата отворена, може да се накваси. Сега дръжте вашите свещени книги, сравнявайте, ще напишете каквото можете. Има места, дето може да напишете някои работи. Но когато вали дъжд, не изнасяйте книгата навън, в дъждовно време да четете. Когато вали дъжд, когато има прах, пак не четете.
Когато няма нито едно облаче, когато времето е хубаво, излезте навън. Човек, който иска винаги да бъде свободен, така трябва да постъпва.
Занимавайте се винаги с това, което е реално. Как изгрява слънцето, ясно ли е времето, или не. Срещни ония хора, които са весели. Като срещнеш един човек, ако има изгрев, гледай го, ако няма, остави го, не го спирайте. Аз като срещна хората, които нямат изгрев, не ги гледам. Заоблачено, няма изгрев, оставете го, нека се оправя със своя ум. Той сам не харесва изгрева си, той не е отговорен заради него, така дошло съчетанието. Щом има хубав изгрев, пак не зависи от него. Този човек има благоволението на небето. Спри се и виж изгрева на този човек.
За мене, когато хората правят погрешки и когато правят добро, нито едното положение, нито другото е тяхно. Само че погрешката е там, че не оценяват. Нашата погрешка е, че ние не оценяваме. Защото, ако бащата е светия и майката е светия, всичките изгреви ще бъдат свети, най-хубавите изгреви. Но ако изгревите на баща ти и майка ти са тъмни, и твоите изгреви няма да се различават. Какъвто е изгревът на баща ти и на майка ти, такъв ще бъде и твоят изгрев. Или каквото мисли баща ти и майка ти, такова ще мислиш и ти. Затуй разумните същества, като слизат отгоре, се молят Господ да им даде добри родители, те да мислят добре, и той да мисли добре. Или казано на друг език, всеки търговец се моли да му дадат здрави чували, че да тури житото си, чувалите да не бъдат скъсани, да тече. Всеки се моли да има здрава, суха къща, че като тури житото, да се не овлажни. Всички трябва да имате здраво тяло.
Сега аз често слушам, някои казват: „Учителят говори точно това, което аз мислех." Много грешите. Никога аз не говоря, както вие мислите. Вие така мислите. Не се лъжете. Нито вие говорите, както аз мисля, не, ни най-малко. Аз имам за цел да изясня един велик Божи закон, не да изясня какво аз мисля, нито да изясня вашата философия, какво вие мислите. За мене вашата философия е ваша философия, моята философия е моя философия.
Казвам, четете еди-коя си книга. Ама какво проповядвал, какво учил Христос. Казвам, четете Евангелието, по-хубаво от туй няма какво да се каже. Казвате: „Той, Христос, и петте девици..." Как разбирате, какво е казал? „Ама ти как го разбираш?" Моето разбиране е заради мене. Моето разбиране не може да бъде твое. В моето разбиране има една спесифичност, която не може да бъде твоя. Ти как разбираш Божията любов? То е спесифично. В моето разбиране може да има една спесифичност, която не може да предам, все ще липсва нещо. Може във вашето разбиране, и вие не може да предадете.
Някой иска да ме убеди, че много мисли. Ти мислиш, но все на земята седиш. Ти като мислиш, твоята мисъл не е толкоз силна, че да се вдигнеш над земята. Някои светии, след като двайсет-трийсет години са мислили, са могли да се вдигнат над земята. Голяма сила, да олекне човек. Човек може да се вдигне на един метър, на два, три, пет, шест метра. Като престане да мисли, слиза долу.
Сега, кой от вас се е вдигнал на един пръст? Някой ще каже, някъде без малко се е вдигнал на един пръст. Не, той се е вдигнал на пръсти. Не на пръсти, но да се повдигнеш един пръст и да чувстваш, че не си на земята. Казва някой: „Аз чувствах, че не бях на земята, вдигнал се бях." Трябваше някой да измери с един сантиметър, че е факт, да се види. Един капитал трябва да бъде положителен. У нас трябва да има положително.
Сега това, което ви говоря, не го вземайте за вас. То не се отнася за вас ни най-малко. Сега аз не говоря нито на едного от вас. Аз говоря на една публика друга, нито за един от вас не говоря. Има една друга публика, която вие не виждате, хич не я виждате. На нея говоря. Те ме гледат много сериозно, казват: „Бамбашка!" Те ме гледат много замислени. Техните мисли се предават на вас. Вие бъдете спокойни. Вие считайте, че всичко сте разбрали, те не разбират. Казвате: „Ние мислехме друго да каже." Казвам, не може, понеже тези са, другояче не може да се каже. Вие ще разберете, те мислят.
Хубаво, сега аз като кажа, че тук има една публика, вие изведнъж мислите какви са те. Вие какво мислите, салонът е пълен с ангели? Никакви ангели няма. Със светии? И светии няма. Пророци? И пророци няма. Обикновени, по-долу от вас, на тях говоря. Който има, трябва да даде. Богатият е богат, и сиромахът е богат. Ако всичките хора бяха богати, богатството нищо нямаше да струва. Ученият е учен при невежия, и той има възможност да бъде учен.
Сега за вас кое е, ха да видим. Има нещо, което няма да приемете, малко безверници сте. Аз съм ясновидец, ще ви кажа нещо, което няма да приемете. Вие сте много добри хора. Като вас никога не съм срещал. Вие сте първи по рода си, които съм срещал досега, подобри хора няма. Ето, няма да вярвате. Сега ще кажете: „Ето, виж как ни подиграва." Ето, не вярвате. Като кажа другото, което вие сами казвате, него вярвате. Казвам нещо, което за вас се отнася, казвам едно нещо, че сте много добри. Богати сте, пък сте гениални, по своя ум всички сте гении, талантливи, с най-големи дарби, които съм срещал.
Сега, блажени верующите. Има нещо, което хората не вярват. Питам сега, не сте ли повече от гении. Че гениите са нищо пред вас. Някои от вас са толкоз верующи. Ще се разделите на два лагера, едните ще кажете: „Знаеш какво каза Учителят." Не туряйте туй за авторитет. Какво казвам? Туй, което казвам, вярно ли е? Приемате ли го? Аз зная какво приемате. Аз изказвам една истина, която е вярна. Вярна е само при' дадени условия. Защото по какво се отличава един гений? Както разправят учените хора, обществото го създава. Защото баща му, дядо му, ред поколения, десет-петнайсет поколения деди и прадеди работили, и той е израз на тази гениалност. Тъй щото от научно гледище то не е едно усилие негово. То е общ израз на ред поколения, които са работили.
Вие сега сте гении непроявени. Следователно, ако ви турим в едно общество благоприятно, вие ще се изявите. Ако събера десет души около вас музиканти или сто души хора, първокласни музиканти, всеки от вас може да го направим певец, певец по- гениален от тази певица. Та всеки един от вас, ако го турим на топлина, всяка една земя, като се стопли, ще се разтопи, размрази. При тия добрите условия, които може да ви се дадат, може да се проявите, гении сте. Ако при добрите условия не може да се проявите, не сте гении.
Аз не искам, като ви казвам това, да кажете: „Той ни похвалява, хубаво говори за нас," Искам само да констатирам един факт. Но взимам думата „добро" по същество, не по дела. Ако е за постъпки, че постъпвате добре, аз не говоря, че сте добри по същество, тъй както сте В природата. Аз разбирам доброто като един непреривен акт на природата, но за отделните постъпки аз въпрос не правя. Възможности са скрити във вашата душа, няма някой, който да не желае доброто. След като направи една погрешка, той се разкайва.
Казвам, най-хубавото всеки си го мислил. Кой от вас не е мислил хубави и велики работи, да облагодетелства цялото човечество. Кой от вас не е мислил да бъде като Христа, да спаси човечеството. Аз съм го чувствал, то е хубав порив, той иска да бъде като Христа. Аз бих искал всички да бъдете като Христа. Те са като него, но не са проявени. Казва апостол Павел на едно място: „Всички ще бъдем подобни нему." Ние сме подобни, но тогава ще има друго подобие.
Та сега целта на моята реч беше за другите. Казвам, приблизително те са по-долу от вас. Понеже вие сте проявени гении на земята, онези, които ме слушаха, бяха непроявени. Вие сте проявени гении. Ами че след време може да ви срещна в някое поколение и да не ви позная.
Сега кое беше заради вас? Най-смелият ученик нека го каже, кое беше заради вас отначало. Правилото, какви бяхте? По­добри хора от вас няма. Вие туй трябваше да го подпишете с двете ръце. По-добри хора от вас няма, вие го вземете. Бог ви е направил, по-добри хора от вас не може да направи. Казва: „Че ако е така, защо аз не се проявявам?" То е твоя погрешка. Подобри хора от вас Бог не можеше да направи. Защо не се проявявате, то е ваша работа. Останете с мисълта, че вие сте най- добрите хора. Защото, ако туй не приемете, аз може да обърна знаците.
Кое е по-хубаво да се каже, че сте най-добрите хора или... Това е здравословно състояние на човека, към което човек се стреми. Другото е неестествено положение, то е случайно, вметнато. Когато човек тури: „Аз съм най-добър. Не в постъпките съм най-добър. Свързан съм. Всякога, когато видя доброто, в когото и да го видя, аз го разбирам."
Туй предразположение, че виждаме доброто навсякъде, аз съм най-добрият човек. В дадения случай, когато съзнавам, че съм най-добрият човек, навсякъде съзнавам, че всичко, което Бог е направил, е добро, тогава съм най-добър. Когато съзнавам, че светът не е направен както трябва, не съм най-добър. Когато съм благодарен на всичко, аз съм най-добрият, туй подразбирам практически. Всичко върви тъй, казвам: „Светът е добър." Защото има един човек, когото вие не обичате, има друг, когото обичате. Има някой човек, аз не го харесвам, има друг, харесвам го. Готов сте живота си да дадете заради него. Къде е погрешката - в този или в мене? Аз мисля онзи, който познава душите, всякога е на правата страна. Който гледа лошото, е на лошата страна. Чиновници, които сте, може да ви глобят, но ще знаете, че сте много добри хора, от много добрите хора сте.
Останете с мисълта, че сте много добри хора и да се проявите, да станете такива. Не да станете добри, но да се проявите като добри хора. Като дойде, повярвайте, че може да се проявите, понеже имате условия. Не чакайте да ви докажем, да подпишем ферман. Ферманът отдавна е подписан.
Основната мисъл - трябва да знаете, че онова, което Бог ви е дал, е повече, отколкото вие може да оценявате. Туй, което сме сега, сме повече, отколкото ние оценяваме. Тази е правата мисъл. Туй, което сега носим със себе си, е повече, отколкото ние оценяваме и прилагаме в живота. Като оценим това, което сега имаме, ще дойде в бъдеще, ще се приложи на това, което сега имаме.
Размишление
„Озарил си ни с любовта си и виждаме чудните ти дела. "

Двадесет и трета лекция

на Общия окултен клас

29 януари 1930 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...