Jump to content

1930_02_07 Напрежение / Пружините, товарът и светлината


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата, Служене, почит и обич", Младежки окултен клас - година девета, (1929-30),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г.,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

 

От книгата „Служене, почит и обич“, 1-24 лекции на Младежкия окултен клас, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1940 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

7 февруари 1930 г.

Напрежение

Размишление.

 

Представете си, че имате една пружина, на долния край на която закачвате известна тежест. Какво ще стане с пружината? Тя ще се разтегли. Колкото по-големи тежести закачвате, толкова повече ще се разтегля. Ако постепенно откачвате тежестите една след друга, пружината ще се върне в първото си положение. Природата е пълна с такива пружини – в растителното и животинското царство. Дето и да погледнете, навсякъде виждате пружини.

 

Допуснете, че човешкият мозък представя една пружина, на която се закачват различни тежести. Ако закачите една мисъл, тежка един килограм, мозъкът ще усети известно налягане или теглене и ще се огъне надясно, наляво, нагоре или надолу. Колкото повече мисли закачвате на мозъка, с по-големи тежести, те ще упражняват по-голямо налягане върху него. Случва се, че две или повече мисли, с еднакво тегло и с еднакви посоки, се стълкновят помежду си. Това стълкновение се предава и на мозъка. След време противоречивите мисли се отразяват вредно върху мозъка, а оттам и върху целия организъм. Като знаете това, пазете мозъка си от излишни напрежения и сътресения. Допущайте в ума си само такива мисли, които не предизвикват сътресения и напрежения в мозъка. Това са възвишените и светли мисли, които идат от висшите светове. Като пази мозъка си, човек ще се научи да пази и дробовете, и стомаха си. Следователно, вкарвайте в дробовете си само такъв въздух, който не произвежда никакво налягане и напрежение. Внасяйте в стомаха си само такава храна, която не произвежда никакво разстройство.

 

Какво трябва да прави човек, за да се освободи от ония мисли и чувства, които произвеждат вътрешно напрежение в мозъка и в сърцето му? Ако става въпрос за отнемане тежести от пружината, това е лесна работа. Ако става въпрос да освободите крушата от плодовете, които я огъват, и това е лесна работа. Ще посегнете с ръката си и ще откъснете няколко плода. Кой не е късал от своята градина, или от някоя чужда градина по няколко плода? Дървото се облекчава от товара, но вас обвиняват в това извършено престъпление. Значи, вие се товарите с тежката мисъл, че сте извършили известно престъпление. Търсете метод, чрез който да се справяте с мисли, които предизвикват напрежение върху мозъка ви.

 

Сега ще поставя въпроса другояче. Представете си, че с всяка тежест, закачена на мозъка, е свързана една лампа. Представете си, че от енергията, която се образува при напрежението или налягането на тежестите върху мозъка, се произвежда светлина, от която лампите започват да светят. Лошо ли е това? Не само, че не е лошо, но веднага около тази светлина се събират учени, философи, които започват да пишат. Ако отнемете една от тежестите, светлината се намалява. Отнемете ли всички, светлината съвсем изчезва. Професорите, учените, философите остават в тъмнина и престават да работят. В такъв случай, кое от двете положения е за предпочитане: да имате тежести, т. е. напрежение на мозъка, но да имате и светлина, отколкото да нямате никакво напрежение и никаква светлина? Щом нямате напрежение, ще бъдете в тъмнина. За предпочитане е това, което допринася полза на самия човек, както и на цялото човечество. Значи, добро е това, което принася блага на цялото човечество. Всяко нещо, което не допринася блага за цялото човечество, наричаме зло. И частичното добро още не е истинско добро. Какво добро е това, от което се ползва само един човек?

 

И тъй, когато хората питат, защо са нужни страданията, казвам: Човек страда, защото на пружината на неговия мозък или на неговото сърце е закачена някаква тежест. Какво лошо има в страданието? Има смисъл да страда, да се огъва човек, но ако се образува светлина, на която поне няколко души могат да четат и да пишат. Колкото по-големи и разумни са страданията, толкова повече светлинна енергия образуват те и толкова повече хора се ползват от нея. Следователно, страданията и напреженията имат смисъл, когато произвеждат светлина. Ако не произвеждат светлина, те са безпредметни. Обаче, каквото и да правите, страданията са неизбежни. Щом има пружина, има и напрежение; щом има напрежения, има и страдания. Дето няма страдания, там няма напрежения. – Защо няма напрежения? – Защото тежести няма.

 

Как може да се справя човек със страданията? Чрез музика. Пейте и свирете главно за себе си. Като пеете, вие трансформирате състоянията си и се освобождавате от страданията. Колкото по-възвишена е музиката, толкова по-висока е мисълта на човека.

 

Т. м.

 

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

 

— В истината е скрит животът.

 

22. Лекция от Учителя, държана на 7 февруари, 1930 г. София – Изгрев.

Книги:

* Пружините, товарът и светлината

Служене, почит и обич (Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930). София, 2004)

48 беседи от 30 август 1929 г. до 15 август 1930 г.

* Напрежение

Служене, почит и обич (Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930). Том I. София, 1940)

25 беседи от 30 август 1929 г. до 28 февруари 1930 г.

Начало: 06:00

В списъка на беседи по:

* време

* заглавие

* ден

1930_02_07 Напрежение.pdf

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, Служене, почит и обич. Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930).

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

ПРУЖИНИТЕ, ТОВАРЪТ И СВЕТЛИНАТА

“Добрата молитва”

Малко съзерцание

Да кажем, че имате една линия, която представлява една пружина. Сега, ако на върха на тази пружина поставите един килограм тежест, какво ще стане с пружината? Ще се огъне малко. И може да се определи с колко градуса ще се отклони тя от правата линия, т.е. от перпендикуляра. Вие може да изчислите какво ще бъде отклонението.

MOK_9_22_1.GIF

Сега природата си служи с пружини. Навсякъде тя е пълна все с пружини. Всичкото растително царство е пълно с пружини. Та сега ще дойдем ние. Ако поставите един килограм тежест, ще има едно малко отклонение. Поставяме два килограма, пружината ще се огъне малко повече. Докъде ще се огъва? Ако турите вие десет, петнайсет, двайсет килограма, пружината ще се огъва все повече и повече. Това е за изяснение. Тогава причината за отклонението на тази пружина от перпендикуляра са ония тежести, които са свързани за върха на пружината. Тогава обратният процес: ако вие откачите тези тежести от върха на тази пружина, какво ще стане? Тя ще добие пак своето първоначално състояние.

Представете си сега вашия ум като една права перпендикулярна линия право нагоре. Тогава имаме пак същото отношение. Ако на този ваш ум се тури една тежест от един килограм, това може да е една мисъл, каквато и да е, какво ще стане с ума ви? Ще се яви едно малко изменение. Не можем да кажем в състоянието, но в положението на вашия ум. Тогава тази пружина, след като се огъне, какво ще почувства? Искам да мислите. Представете си, че тази пружина (на чертежа) имаше съзнание. Като й окачите един килограм тежест, какво ще почувства тя? Ще стане едно разместване между частиците, и тя ще почне да се огъва. Какво положение ще взема тогава тази линия? Тежестта ще отиде в една посока, а пружината в друга. Имате две движения. Ако тежестта отива надясно, огъването накъде ще иде? (Наляво.) Но представете си, на противоположната страна има друга една пружина. И тя има също съзнание, но много е наблизо и казва, че се огъва тази пружина. Какво от това, но тя идва до другата пружина и какво ще стане? Ще се допре. Да кажем, първата пружина е А, а втората В. Как ще обясните, кое застави линията А да се огъне и да докосне втората линия В? Тук имате допирни точки на две линии. Едната линия, която става причина за известно съприкосновение. Но коя е причината на това съотношение? Питам, линията В ще пречи ли на линията А?

Често във вашия ум стават съприкосновения, стълкновения между две мисли или две идеи. Аз привеждам това, за да се обясни един вътрешен закон. Някой път се явява противоречие между две мисли, борят се те. Стълкновението е в допирните им точки. Може да не знаете какво да правите има някое съприкосновение, но вие не знаете именно откъде произтича това. Сега вие като слушате това обяснение, това не ви интересува, казвате: “Какво ни интересува нас, че се допирали двете пружини, че турено било на едната пружина една тежест от един килограм или два килограма, че пружината се огъва. Да се огъва колкото ще.” Действително нас не ни интересуват пружините, но когато това огъване засяга нашия ум, тогава вие от физическия свят трябва да можете да влезете в духовния свят, в умствения свят и да ви се помогне не по начините, които вие разбирате на физическото поле. Защото трябва да стане една малка трансформация, както когато ви се дава храна, вие не можете веднага да я гълтате. Трябва дълго време да я дъвчете. И след като я сдъвчете и храната влезе в стомаха, и той трябва да научи това дъвчене. И оттам насетне все дъвкане има. Ние знаем, че има известна енергия, но къде отива тази храна, ние не знаем. Тя се връща пак в природата.

Вие питате: “Какво трябва да правим?” Но вие влизате в стълкновение. Вие питате: “А какво искаше от мене?” Какво ще ви отговори А? Запример често може да намерите една ваша мисъл, която не е красива, вие не я обичате, но тази мисъл постоянно витае в ума ви. Макар че не ви е приятна тази мисъл, не я искате, но тя витае в ума ви. Питам, отгде е дошла тази мисъл, че се е завъртяла в ума ви? Тя е само една допирна точка. Представете си витанието на една мисъл. Вие седите и след като сте се занимавали с някой научен въпрос или мислили сте върху някое изобретение, идва ви вас мисълта или си казвате: “Хубаво ще бъде човек да намери една отворена каса, че да си извади пари.” И почне да витае тази мисъл в ума ви. Какво е станало в ума ви? Огъване става. Един килограм тежест е турен на ума ви. Ти още нищо не си направил, но най-първо си представяш тъй благородно работата, че някой добър човек ви дава един милион лева. Може някой път, нямаш никакви средства, ти си мислиш, че намираш една каса и почнеш да мислиш как да отвориш касата. Навярно няма никой от вас, който да не е обирал някоя каса. Че това е най-лесното нещо, което хората правят. Или да кажем другояче, няма нито един от вас, който, като е минавал покрай някоя градина с такива хубави круши от по половин килограм едната круша, от тези жълтите, че като ги погледне, да не каже: “Хубаво ще бъде да си откъсна една.” Ако имаш пари, може да кажеш: “Да си купя от тези круши.” Но нямаш пари, веднага пожелаваш да си откъснеш една. Ти после можеш да махнеш с ръка на тази мисъл.

Сега къде седи престъплението, че си откъснал крушата? Или къде седи престъплението на съзнанието В? Ако линията А, която се е огънала от всичкия този товар, и ти откъснеш тази голямата круша и дървото се освободи, къде е престъплението? Ако ти, след като я откъснеш, отнемаш този товар от пружината А и тя вземе първоначалното си положение, питам, къде е престъплението? Това е само един прост механически процес. Но представете си сега, че този товар е тъй свързан, че от него изхожда известна енергия.

Тук имате три лампи и тази пружина се огъва, но същевременно тези трите лампи горят.

MOK_9_22_2.GIF

Представете си, че при тези три лампи има трима души философи или писатели, които пишат, работят на тези лампи. Сега тази пружина се е огънала от този товар, но същевременно дава светлина и тия господа работят на тази светлина. Ти минаваш покрай пружината, която се оплаква, ти казваш: “А, лесно мога да те освободя.” Отнемеш единия товар, но веднага изгасват свещите. Питам, ако вие освободите пружината от нейния товар, а изгубите светлината, кое е по-хубаво пружината да е права или светлина да има, а пружината да се огъне? Кое е правото в света? Това е съпоставяне на известни идеи. Защото правото в света е съпоставяне на две идеи. Доброто в света е това, което принася най-голямото благо. Това е добро в живота. А това, което лишава живота от това добро, ние го наричаме зло. А това е един процес, който обхваща всички органически същества. Тогава добро е това, което обхваща всичките живи същества. Абсолютно добро е това. А зло е това, което е отчасти добро, и то за някои, а за повечето не е добро. Вие можете да направите добро някому, но същевременно, като направите услуга някому, вие може да лишите другиго от известно благо и като така да му направите зло. Така става и в човешкия ум. Често, като помагате на ума си в известно отношение, вие го лишавате от друго благо. Затова се изисква самовъзпитание вътре. Трябва да разсъждавате. Трябва да страдате. Защо трябва да страдате? Страданията показват, че сте на пружината, която се огъва. Но ако това страдание произвежда светлина, на която няколко души се занимават, четат, работят, то ще произведе повече енергия, повече придобивка. Може да има повече огъване, но от това огъване пружината нищо не губи, тя е работила отвътре.

Сега какво друго приложение бихте турили на тези пружини? Сега какво мислите, трябва ли човек да се огъва, или не? К., какво мислиш? (К. К.: “Ако би могъл да издава светлина, да се огъва.”) Да, тогава огъването е намясто, но ако няма никаква светлина, тогава огъването е безрезултатно. Значи светлината оправдава огъването.

Сега да видим другото огъване. Слушайте сега, ще дойдем до огъването. “До”, “ми”, “сол”, “до”. Ще запомните двете пружини. Това е една задача. Когато накарате някого да рисува, а той не може да рисува, какво става? Той се мъчи. Но като се мъчи, ще направи нещо. (Учителят извади цигулката си.) Изпейте сега “до”, “ми”, “сол”, “до”. По-добре е доброволно, който иска да стане да изпее основните тонове. Я, С., ти си най-смела. З., Г. Р., Т. (Всички се закашлюват.) Затова светските хора никога не дават концерт сутрин. Те знаят закона. Л., М., Ф., В. Д., Б. Н., П. П. Сега всички заедно. (Учителят свири на цигулка, ние пеем.)

Трябва много да се упражнявате в музикално отношение за смяна на вашите състояния. Когато дойдете да вземете един тон, той трябва да е в позиция. Вие трябва да изучавате позициите. Простите тонове са евтини и в тях няма мекота, но щом вземеш един тон в позиция, в него има вече мекота. Вие трябва да изучавате позициите. Най-първо ще взимате основните тонове. Да кажем, неразположен сте, не сте в дух, колкото и да не сте музикален, започни с тези тонове: “до”, “ми”, “сол”, “до”. Поразходи се малко, и пак повтори тоновете. Трябва да вземете музиката като един начин на възпитание. Някой път се намирате в известно състояние и не може да се смени това състояние и човек може да стане цял неврастеник без пеене. Та ще употребявате пеенето като метод за сменяне на състоянията. После пей за себе си. Никога не пейте за хората. За себе си ще пеете. Ако вие пеете за себе си, ще дойдете до едно състояние, което ще ви засили за работа, за живот. А щом пеете, за да ви ръкопляскат хората, ще се яви критика. Може половината да ви обичат, а половината да не ви обичат, и тогава ще се раздвои енергията. Вие ще знаете ако не сте певци, погрешката е ваша. Няма човек, който да не е създаден да не е певец. И ако някой не е певец, причината е, че той не е пял. Всяка пружина е изложена да се огъне и ако не се огъне, то е, защото няма тежест.

Изпейте сега “Зора се светла зазорява”.

Трябва да знаете, музиката като се пренесе в по-високи области, всякога се ражда една правилна поетична мисъл. Музиката на физическото поле е едно, а в по-висшите области на живота тя се сменя. Вие трябва да вземете пеенето като процес за трансформиране на енергиите. Пеенето не е само удоволствие. Без музика не може да се трансформира състоянието. Музиката не е удоволствие. Някои само използват музиката, както сега се правят разни инструменти. Значи влизат посторонни причини, които заставят хората да правят инструменти. Но все таки музиката си има подбудителни причини. Тя е като един проводник за развиване на някои дарби. Има причини, които заставят хората да пеят. Кога хората пеят най-вече? Кой започва пеенето? И в какъв тон? Децата започват първи музикалните действия. Те са всички музиканти. (Учителят прави силни и високи тегления на лъка.) Децата започват с високите гами. (Кряскането.) Те започват с високите тонове.

Сега всички ще пеете гамата, половината ще вземете гамата нагоре, а другата половина ще слизате надолу гамата. Сега вземете “до” тихо и постепенно с усилване нагоре.

“Отче наш”

Двадесет и втора лекция

на Младежкия окултен клас

7 февруари 1930 г., петък, 67 часа

София Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...