Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1916_11_05 Христа да придобия5 ноември 1916 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3539 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 04 януари 2011 - 01:07

Аудио - чете Калоян Христов

Христа да придобия (Беседата за четене в стар правопис, обработена с програма, 2015 г.)

От книгата "В начало бе!", 15 неделни беседи, 1914-1916 г.,
Първо издание. Издателство "Бяло Братство", 2003
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.II
Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г.

Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


ХРИСТА ДА ПРИДОБИЯ



„А още и вменявам всичкото, че е щета поради превъзходството на познаването на Христа Исуса Господа моего; за когото изгубих всичко и вменявам всичко за измет, само Христа да придобия.“
Филипяном 3: 8


Аз ще се спра само върху последната фраза: „Христа да придобия.“ Думата придобивам е позната и на малки, и на големи, и на учени, и на прости, и на добри, и на лоши, и на умни, и на глупави – всички се стремят към придобиване. Няма същество, което да не се стреми да придобие нещо, колкото нискостоящо и да е то. Друго нещо е дали този стремеж съответства на нуждите, скрити в същността на дълбоките причини на Живота. По-важен е стремежът за придобиване и върху него почива растенето и развиването на човека. Защото тялото, сърцето, умът и Духът си имат свой стремеж на развитие.

Когато говорим за придобиване на Христа, трябва да разбираме какво е това. Аз зная, че имате различни мнения, всички искате да хванете Христа, да го придобиете. Можете да придобиете вол и да го турите в обора, можете да придобиете кон и да му турите юзда, можете да придобиете кокошка и да я турите в курника да я храните, можете да придобиете хубава рокля и да я турите в гардероба, може да придобиете шапка и други неща. Можете да придобиете и едно дете, но него няма да го турите ни в курника, ни в гардероба, а ще го държите в ръцете си, на гърдите си. И тъй, трябва да се прави съществена разлика, трябва да притежаваме качеството да различаваме нещата. Всеки, който е тръгнал в Правия път, в пътя на човечеството или, казано в най-висш смисъл, в Божествения път, той трябва да различава двете съществени неща – да различава злото от Доброто, лъжата от Истината, неправдата от Правдата, омразата от Любовта, глупостта от Мъдростта. Тези неща са необходими, те са същественото в Живота. Вие мислите, че разбирате нещата; може да мислите, че някои неща са добри, а всъщност те са зли. Когато говорим за Добро или за зло, разбираме отношенията на нещата към разумната човешка душа.

И тъй, какви са стремежите на душата? Някой казва, че е гладен, и вие мислите, че това е съществена нужда. Душата ви не се интересува от това, тя не иска тези твърди вещества. Вие мислите, че човек се състои от ядене, но това показва, че не разбирате нещата. Вие се питате: „Ами когато умра, дали ще ям и пия на онзи свят?“ И като не можете да разрешите този въпрос, започвате да си мислите какъв ли ще бъде онзи свят. В Царството Божие хората не ядат и не пият – това са неща, които тялото изисква за материалния свят. Но тялото и вие са две различни неща и когато тялото придобие тези работи, не считайте, че душата ви ги придобива – това е една илюзия. После, у вас се явяват омраза, завист, отмъщение и други и мислите, че това е стремеж на душата. Това са стремежи на вашето сърце, защото гневът и завистта са неща, приятни на сърцето; окултистите биха казали, че това са стремежи на Астралното тяло. Например някой има няколко къщи и вие му завиждате; завиждате на някого, че е по-красив или по-учен; някой ви отнема слугата и вие се гневите и т.н., а после си казвате: „Аз се разгневих, аз направих това“ – лъжете се, това е стремеж на вашето сърце. След това някой започва да мисли, че е много нещо, възгордява се, мисли, че е много учен, много силен, че много знае, започва да мисли, че той е всичко, че той е човекът, че той е придобил нещо. Той се гордее, защото има много знания, може да учи хората и да им проповядва, мисли, че той е, който знае всичко. Всичко това е вашият ум, това е израз на вашите мисли. Трябва да различите тези съществени неща на вашия ум.

И така, къде ще намерим Христа? Нито в тялото си, нито в сърцето си, нито в ума си ще Го намерим. Къде тогава ще го намерим? Ще ви кажа. Някои ще ме разберат, а някои няма да ме разберат. Понякога съм давал толкова ясни примери, за да се научите да мислите, и пак не сте могли да се научите. Такъв е примерът с оня пътник, който, падайки в една пропаст, се уловил за клона на едно дърво и стоял увиснал четири-пет часа. А щом отмалял и се пуснал, той останал учуден, когато видял, че пропастта под него била само петнадесет сантиметра. Питат ме сега някои как да се пуснат от този клон в живота си. Имаш ли едно желание, пусни го! Не мисли, че интересите на твоето сърце са и твои интереси, остави ги да си вървят по своя път. Мнозина от вас се намират в положението на онзи турски юнак, който хванал един разбойник и двамата така се вкопчили, че нито той можел да го заведе при баща си, нито разбойникът го пускал. Юнакът казал на баща си: „Тате, аз улових един разбойник.“ – „Пусни го“ – му отговорил бащата. В случая вие сте едно желание, което иска да ви ограби, и нито можете да се освободите от него, нито то ви оставя. Ще запитате как да се освободите от това желание. Ето илюзиите на вашия ум. Стига да искате, ще се научите как да се освободите: идете при един химик, помолете го да ви направи един прост опит – да разложи водата на водород и кислород, накарайте го да ви опише свойствата на единия и другия елемент и да ви покаже начина, по който той ги е отделил. Разсъждавайте и ще се научите и вие да разделяте по същия начин. Вие също имате едно съединение между тялото и сърцето; може да имате съединение и от три елемента – киселините например се състоят от три елемента. Следователно от съединението на вашите тяло, сърце и ум вие имате една киселина, а всички химици казват, че киселините са опасни за живота. Понякога киселините се употребяват за цяр, но трябва да се дават в малка доза; когато се употребят в голяма доза, те предизвикват отравяне.

Сега, когато ви говоря това, не искам да кажа, че не ви трябва сърце, ум и тяло, но твърдя, че тялото си има свои интереси и то си е в своето право, сърцето си има свой стремеж и то си е в своето правото, умът си има свой стремеж и той си е в своето право. И душата в човека си има свой стремеж – например Милосърдие, Вяра, Надежда, Съвест, Любов към Бога. Те са най-висшите чувства на душата и вие сте в тяхната атмосфера. Душата е атмосферата на самия човек. Следователно, ако искаме да разбираме човека, ако искаме да намерим Христа и ако искаме да образуваме едно хубаво тяло, ние трябва да живеем в тази възвишена атмосфера. Ако служите на тялото си, вие ще бъдете слуга, а то – господар. И един ден ще се разочаровате от него, както момата се разочарова от някой момък. Тя е търсила момъка със сърцето си, а не със своята същност. Казват за някоя мома, че е изгубила сърцето си, но ще го намери, защото сърцето може да се открадне, както могат да откраднат парите ви или кравата ви. Може да се открадне и вашият ум и вашите мисли, защото умът не е нещо съществено; това показва, че вие не можете да владеете ума си. Когато пък сърцето се изгуби, тогава човек се втвърдява и казват, че се е ожесточил. Тялото, сърцето и умът са изучени – вие не търсете тези неща. Който иска да придобие Христа, трябва да мине през тези три свята и да влезе в света на душата. Бих ви го описал: той е един велик свят, населен с толкова благородни Същества. Може би след време, когато хората придобият сетивото да виждат, ще могат да говорят за този свят. И сега можем да говорим за него, говорейки за Правда, Мир и Любов. Този свят има две подразделения: първо, пълно съзнание и, второ, вътрешно сливане с Бога. Християните го наричат Едемски рай.

И тъй, за да намерите Христа, трябва да влезете в душата си, да се повдигнете и у вас да се зароди първото качество – безкористието. Под думата безкористие не разбирам отрицателното качество да не желаеш, но да разбираш кои са съществени неща, какво трябва да придобиеш и какво не. Користолюбие е например, когато искаш да придобиеш неща, които мразиш. Когато си горделив, искаш всички да говорят добре за теб, всички да те обичат. Когато се научите правилно да мислите, т.е. когато в този Божествен, възвишен смисъл вие сте на вратата, на която можете да хлопате, Христос ще ви отвори. Как се придобива Христос? Тялото иска да приеме храна и то приема своите гости, поставяйки ги в устата си, където се приемат всички. Устата има жур фикс, затова там работят тридесет и двама слуги, които на всеки гост, който влиза, му събличат дрехите. На входа има един главен инспектор, който проверява гостите, заповядва на слугите да го наплюнчат, да го сдъвчат хубаво и след това да го пратят в приемната стая. Ако сте гост и ви сдъвчат, минавате по коридора към друга стая, където всички останали са насядали, и след четири часа от вашето съдържание не остава и следа, всичко се преобразува. След това ви изпращат в света през задната врата, но вече в друга форма, а не в тази, в каквато дойдохте. И когато се явите втори път на света, вие ще бъдете едно извержение. Това е стремежът на тялото – приема отпред, изпраща отзад, т.е. всичко приема, а нищо не дава. Не обвинявайте тялото, такива са неговите разбирания. И вие искате да приемете Христа по същия начин. Не, по този начин нищо няма да направите.

Дойдете ли до сърцето, и там е същото – привличате някого и казвате: „Много те обичам“, но щом го намразите, изпущате го през задната врата. И тогава мъжът или жената се оплакват, че са изгубили сърцето си. Твоят мъж никога не е имал сърце, твоята жена никога не е имала сърце – и двамата не са имали сърца, не са били техни. Същото е и с ума: когато ви приеме, ще ви похвали, но един ден и той ще ви изпрати през задната врата. Затова казваме, че в нашите отношения има една непостоянна цел. Това са степени на развитие. Тялото, сърцето и умът са сили, дадени на човешката душа, които тя трябва да завладее по един Божествен начин. Тялото никога не трябва да ти става господар, а трябва да ти е слуга; на сърцето си също никога не трябва да позволяваш да ти стане господар; същото се отнася и до ума. Някой казва: „Аз обичам със сърцето си“; който обича със сърцето си, той ще те обича днес, а утре ще те мрази. Затова хората казват, че без омраза не може. В света на сърцето има раздвояване. Аз не се лъжа от тези работи. Всички, които по този начин искате да имате възвишен и добър дом, искате да живеете в мир и съгласие, не сте разбрали Живота. Ако живееш един физически, сърдечен или умствен живот, не можеш да бъдеш в Царството Божие. Съвременната химия разглежда състоянията на телата като твърди, течни и въздухообразни: тялото се уподобява на твърдата материя, сърцето – на течната, а умът – на въздухообразната. Следователно вие можете да си служите с тези три състояния на материята – те са три сили, три отношения.

Сега Павел казва: „Всичко считам за измет, за да постигна Христа.“ В познаването на Христа има други закони. За да разберете законите на тялото, трябва да проучите анатомията и физиологията. Съвременните хора не трябва да бъдат невежи, а трябва да проучват своите промени, да знаят колко пъти в минута бие сърцето им сутрин, на обяд и вечер, т.е. да знаят разположението на своето сърце и денем, и нощем. После, трябва да разбират разположението на своя ум – кога мислят по-ясно и кога по-тъмно. Вие трябва да имате една по-ясна представа вътре в себе си, да различавате тези три отделни области на вашия живот. И когато започнете да различавате желанията на тялото (защото то понякога иска да се разхожда, а понякога иска да си почива), тогава можете да се качите на своя кон, т.е. на своето тяло, но ще знаете, че тази разходка не е твоя, а разхождаш коня си. А когато си почиваш, кажи, че почива твоят кон. Мразиш ли някого, кажи, че упражняваш сърцето си; обичаш ли някого, пак упражняваш сърцето си, защото то обича омразата и Любовта. Знайте, че може да употребите омразата и завистта като една работа на вашето сърце. Например желаеш да придобиеш много къщи или друго каквото и да е; изведи сърцето си на разходка, покажи му много къщи, кажи му, че ще ги има, кажи му, че ще има всичко, което желае. На следващия ден пък ще се качиш на своя ум и него ще развеждаш; умът ще иска да узнае тайната на Бога, ще се надига, а ти му кажи, че всичко знаеш, че имаш слава, че си написал всички книги на света – той ще се зарадва. А ти ще знаеш, че твоето тяло, сърце и ум работят. След това ще разходиш твоята душа – например ще срещнеш един нещастник и ще му помогнеш колкото можеш, ще му дадеш повече Вяра и Надежда. Първото нещо, което се явява в душата, е това, че тя дава; тогава ще кажеш на тялото си: „Ще ме почакаш малко, за да дам на този човек нещо.“ Ще раздадеш Любов, Вяра, Надежда и когато се върнеш у дома си, ще намериш Христа. Ще кажете: „Колко лесно, тя не била мъчна работа!“ Много лесна работа е: извеждаш тялото, сърцето, ума и душата на разходка и се връщаш.

Под израза „всичко считам за измет“ Павел подразбира, че знанието, което можем да имаме за тялото, за сърцето и за ума, не може да се сравнява с онова, което Христос може да ни даде в съгласие с душата ни, когато се научим да даваме. Когато растенията започнат да цъфтят, обърнете внимание на това, че всеки цвят се обръща към Слънцето. Поставете някое растение, например някоя ябълка, в зимник и наблюдавайте какво ще стане с нея. Растенията живеят на открити места, където има слънчева светлина. Следователно, за да намерите Христа, трябва да осветите вашето сърце, ум и душа. Душата ви от нищо не трябва да се смущава. Например прияде ви се кокошка или си кажете: „Колко лошо говорят за мен“, или си кажете: „Искам да бъда умен и учен“, а след това искате да намерите Христа. Няма да Го намерите, защото сте в един зимник. Или влезете в някоя църква и искате там да намерите Христа – и там няма да Го намерите. Някой казва: „Аз принадлежа към тази или онази църква“; щом допуска, че съществуват много църкви, съвременната църква проповядва многоженство. Колко църкви има в света? Аз казвам, че има само една църква, т.е. една жена. За тази църква Христос казва, че е разумна и мъдра. Отначало Бог е създал един мъж и една жена. Това са най-разумните разсъждения. И ако някой ме пита какъв съм, това значи, че ме пита дали живея в тялото си, в сърцето си или в ума си. Църквата, която аз зная, е била винаги една и през всички векове ще остане само една. Всеки, който иска да намери Христа, трябва да има правилни схващания, правилни понятия за тези неща. Някои могат с хиляди години да ви проповядват, но няма да ви кажат Истината. Свещеник, който ви казва, че тази или онази църква е най-добра, не ви говори Истината. Ако под своята църква той разбира Божествената църква, която като един извор дава от себе си, която излива своето благословение в света, тогава съм съгласен. Но ако църквата събира хора, за да ги използва, тя не е Божествена. Христос дойде между евреите, които бяха избран народ, но тяхната църква беше църква на грабеж. И ако днес евреите са пръснати по света, то е, защото бяха лакоми и Господ ги прокле и ги наказа. Господ не ги прокле в буквалния смисъл, но те сами си докараха това. Някои мразят евреите; не трябва да ги мразят, а да ги приемат като един добър пример. Аз вярвам, че ако евреите един ден приемат Христа както трябва и дойдат в областта на душата, ще кажат: „В Христа Исуса няма ни елин, ни юдеин.“ Христос обединява нещата в себе си.

Тези неща не са противоречиви, но вие не можете да разделите интересите на тялото от тези на ума и затова у вас се нарушава хармонията на нещата. Например вие се раждате жена и сте недоволни. Какво е жена? Жената живее в сърцето, т.е. сърцето е една къща, в която човешкият Дух е влязъл да живее. Ти си взел тази къща под наем и знай, че в това сърце ти си кираджия и един другар ще имаш сега. Мъжът живее на един по-горен етаж, т.е. жената живее на втория, а мъжът живее на третия етаж, но и двамата са кираджии. Някой казва, че да бъдеш мъж или жена е според закона, който Господ е турил. Жената трябва да е на втория етаж, а мъжът трябва да е на третия. Когато мъжът падне от третия етаж, обрулването му е по-голямо. Затова, за да намериш Христа, трябва да престанеш да мислиш дали си жена или мъж, трябва да излезеш на отворено място, да излезеш в областта на душата. И тогава, когато се обърнете към Бога и препратите вашите истински желания към Него, вие ще цъфнете. Само тогава Божествената енергия и Божествената светлина ще оплодотворят вашия цвят и ще се зачене Божественото у вас. Когато излезете от сърцето, ума и тялото си, само тогава тези цветове ще могат да се оплодят и вие ще имате приятните плодове на Живота. Постарайте се през тази една година да намерите себе си.

Павел казва: „Ако раздадете богатството си и тялото си, пак няма да намерите Христа; вие сте на пътя, но не и в пътя.“ Когато дойдете в положението на душата си, когато дойдете в петата област на Любовта – да обичате Христа и Той да бъде всичко за вас, тогава вие сте Го намерили. Когато престанете да мислите за себе си, за своето тяло, сърце, ум и душа, когато престанете да мислите как да се спасите, тогава ще намерите Христа. Когато бъдете над тези четири области, ще разберете великия смисъл на Любовта и ще го разберете с едно преживяване. Само когато ви заковат в тази Любов, както заковаха Христа, вие ще кажете: „Прости им, защото те нищо не знаят.“ А сега знам много мъже и жени, които си казват: „Аз ще намеря Христа.“ Жената се моли, а мъжът ¢ я слуша и си казва: „Аз ще взема четири гвоздея и ще я закова“; но тя започва да вика, да се сърди, а той ¢ казва: „Лъжеш като стара циганка, не знаеш ли, че аз живея на третия етаж, а ти си под мен?“ Друг път мъжът се моли, а жената го слуша, взема четири гвоздея, иска да го закове, той се сърди, вика и тогава тя му казва: „Лъжеш като стар циганин.“ И така двамата всеки ден намират Христа. От осем хиляди години насам има приковани хора и аз ги виждам, че се кълнат.

Сега, пита се защо християнството не е напреднало. Човек, който иска да се развива, трябва да разбере този дълбок вътрешен смисъл и да се освободи от тялото си. Ти и без такова тяло можеш да живееш. То е сбор от много клетки, които и без теб могат да си живеят – те са твои слуги и един ден, когато завършиш своето развитие, ще те напуснат. Така е и с твоето сърце и с твоя ум – един ден и те ще ти кажат: „Излез от тялото си, че ще дойде друг господар.“ За отношението на тялото, сърцето и ума ще ви приведа една аналогия, която донякъде ги изяснява: вие имате една каруца, която представлява човешкото тяло, и един кон, който представлява човешкото сърце, а самият човек е вътре в каруцата. Счупи ли се вашата каруца, вие се качвате на коня; минавате ли през стръмни места, вие ще изоставите и коня и ще тръгнете пеш. Следователно вие трябва да напуснете тези три облекла и да излезете отвън. И когато казва Христос: „Ако някой не се отрече от себе си“, това значи да се отречеш от господарството на тялото, сърцето и ума и да вземеш душата си за другарка. Понеже тя е добра жена, нейните интереси са общи с интересите на Духа и тя всичко дава. Затова Христос казва: „С какво се ползва човек, ако спечели цял свят, а изгуби своята душа?“ Ако си човек без душа, всички тези три неща един ден ще те напуснат и ти ще изгубиш всичко.

И тъй, Павел казва: „Всичко считам за измет, за да придобия Христа.“ Сега, искам тази мисъл да е ясна в умовете ви. Не искам да говоря с празни думи, защото мисълта, която изказвам, е точно определена в моя ум. Аз не искам да ме лъжете. Например аз зная какво представлява фактът, че някои от вас дохождат тук един път; някои дохождат два пъти, други три пъти и т.н. Това нещо представлява за мен наука: например аз мога да узная след колко време някой ще дойде пак. Съществува приказка за един вълк, който изял едно магаре, минали девет месеца и той си казал: „Ще отида пак да видя няма ли някое друго магаре на това място.“ Ако е лятно време, магарето може да е на същото място, но ако е зима, ще е прибрано. Затова на третия път вълкът ще дойде лятно време и ще намери магаре... Това е една приказка, която има много голям смисъл. Някой казва: „Дойде ми много голяма беля“; аз му отговарям: „След време ще ти дойде голямо щастие.“ Някому дойде голямо щастие, доволен е, а аз казвам: „След време ще ти дойде някое нещастие.“ Защо е така? Тези работи трябва да се изучават.

Който иска да намери Христа, трябва да разбира тези дълбоки неща. За мен тези схващания имат двояко значение: например музиката има чисто техническа и чисто психическа страна. Ако искаш да учиш музика, да придобиеш техника, трябва да си вземеш учител; ако искаш да слушаш хубава музика, изпълнена от един велик музикант, ще трябва да платиш за един билет десет лева. Във втория случай вие се ползвате наготово. Сега, ако искате да ме слушате само, ще ви кажа: моите билети струват десет лева (за бедните може и без пари), но ако искате да учите, ще платите много скъпо. Например искате ли да учите цигулка, ще трябва да плащате и при това всеки ден ще употребявате по няколко часа за упражнение. В цигулката има четири струни и ще трябва да свирите последователно най-напред на първата, после – на втората, на третата и на четвъртата. С всички тези скрибуцания ще омръзнете на майка си, но когато се научите да свирите и на четвъртата струна, ще кажете: „Свърших вече упражненията.“ За да намерите Христа, трябва да знаете много добре да свирите на цигулка – само тогава Христос ще ви стане Учител.

Съвременната система за обучение е много добре устроена: най-напред се минава през отделенията, после – през класовете, после – през висше училище и само тогава може да се дойде при някой Велик учител. Някой казва: „Аз ще дойда при Христа“; Христос няма време да ви занимава, Той може да ви даде само един концерт. Но ако искате да научите изкуството на Живота, трябва да живеете като един цигулар. Великият цигулар Паганини е свирел по дванадесет часа на ден и това, което той е изпълнявал, днес никой не може да го повтори. Сега казвате: „Придобих Христа“; когато придобиете Христа, тогава ще разберете смисъла на Живота и няма да има нещо невъзможно на този свят. Тогава ще приличате на индийския княз, посетил един индуски светия, който имал много хубава крава: князът много харесал кравата и предложил на светията много пари. Светията обаче не я давал; князът го заплашил, че ще му я вземе насила, но светията отговорил: „Опитай се.“ Изпратил той цяла армия въоръжени хора, но светията с един поглед повалил всички на земята. След тази случка князът решил да разбере живота на светията. След като го изучавал хиляда години, той придобил някаква сила и знания и пак отишъл с въоръжени хора да вземе кравата, но пак се повторило същото. После още хиляда години проучвал живота на светията, придобил нови сили и знания, пак тръгнал да вземе кравата, но и този път не успял. За пореден път князът се заел да проучва живота на светията, придобил още нови знания и станал толкова силен и добър, че дори всички богове му се покланяли. И накрая, след всички тези три хиляди години на учение князът отишъл при светията и му казал: „Вече не ми трябва тази крава.“ Това значи, че когато излязъл от тялото, сърцето и ума си, кравата вече не му трябвала...

Колко пъти тялото се оплаква от сърцето, защото сърцето греши, а тялото страда; друг път умът греши, а сърцето страда – такъв е законът. Следователно грехът започва от ума. Всички болести идват все от ума, от сърцето и от тялото, затова заболяванията биват умствени, емоционални и соматични. Изпъдете лошите мисли от вас и всички соматични болести ще изчезнат. Внесете тези нови сокове и вашето тяло ще се подобри. Това практикува и съвременната медицина: когато кръвта на някого е много увредена, отварят една негова вена и вена на един здрав човек, преливат кръв от последния в тялото на болния и той оздравява. Соковете на душата непременно трябва да минат през вашия ум, сърце и тяло и тогава вие ще станете техен господар.

За да придобиете Христа, Неговият Дух трябва да се съедини с вашия. И щом се съедините, вие ще почувствате единство, ще почувствате, че цялата вселена е една хармония и всички неща, били те добри или зли, са на местата си. Добрите и злите неща са такива само по отношение спрямо вас. Но Бог, който е благоволил да вложи в дадено същество Своя Дух, си има причини за това, Той знае например защо е изпратил вълка и не сте вие, които ще Го съдите. Бог казва: „Аз те направих човек, затова не бъди като вълка, като мечката, като змията, но постъпвай като едно разумно същество.“ И тъй, щом мразите, вие сте със сърцето си; щом обичате да похапвате, вие сте с тялото си; щом се гордеете, вие сте с ума си, но вие не сте още с Христа. Човек трябва да се научи кое е същественото в него, трябва да разбере, че неговата храна е друга. Истината, Любовта, Мъдростта, Правдата и Доброто – това е храната, с която ще придобиете Христа. Когато придобиете тези плодове, тогава Христос ще дойде, защото ще има какво да Му сервирате. Щом започнете и вие да се храните с тази храна, всички ще бъдете хубави, а не такива, каквито сега ви виждам. Ще бъдете красиви, стройни и вашето тяло ще каже: „Слава Богу, че моят господар поумня, иначе той и мен искаше да обладае.“ Предназначението на човека е да освободи ума, сърцето и тялото си от всички злини и болести.

Сега, може да кажете за мен, че говоря като един оратор заради ефекта. Мога да ви говоря същото и малко по-тихо, но когато повишавам гласа си, искам да забия този гвоздей по-дълбоко у вас, че да се закачи нещо на него. Когато огладнееш, кажи си: „Това не съм аз“; когато се страхуваш, кажи си: „Това не съм аз“; когато се възгордееш, пак си кажи: „Това не съм аз.“ В такъв случай ще си зададете въпроса: „Тогава кое съм аз?“ Тогава ще дойде душата ти – покажи своето Милосърдие, дай на някого пари. Това, разбира се, още не значи, че го обичаш. Защото, ако дадеш някому пари, той ще може да ги използва на място, само ако е умен. Парите днес вършат най-големите престъпления. Ако проучите и историята, ще видите, че парите са развалили света поради желанието на сърцето да има повече. Така са били създадени съдилища и бесилки, но осъдените на смърт, когато влязат в другия свят, стават по-опасни. Затова аз съм на мнение лошите хора да се турят в затвора, за да се превъзпитат и преобразят. Това трябва да се направи в бъдеще, защото хората, които умират, са по-опасни за човечеството. Ако влеете една отрова в десет килограма вода, тя ще зарази повече хора, отколкото, ако я влеете в няколко грама.

И така, за да познаете Христа, трябва да придобиете онова съществено Знание, което е необходимо за нашия индивидуален живот. Разтревожиш ли се, огладнееш ли, кажи: „Не съм Го намерил още“; обичаш ли славата, кажи същото. Някой казва, че ходи на църква – той обича да яде; не го укорявам, защото и аз ям, но яденето не трябва да съставлява цел в Живота. Питат ме понякога какво ще ям – отговарям: „Дайте на моя кон каквото и да е, дайте му малко боб, сол.“ Някой път, когато ме канят на гости, приготвят много неща и аз си казвам: „Е, каква голяма почит отдават на коня ми!“ Всичко това означава, че не сте намерили Христа. Дайте ядене на бедния, на страдащия. Храна е потребна и на тялото, и на ума, и на сърцето, но и душата трябва да се храни. Под думата храна разбирам да нахраниш човек, който се е обезсърчил и е решил да се самоубие. А сега вие мислите само как да се спасите и казвате: „Да отидем при г-н Дънов да ни каже нещо, той знае много неща, много е учен.“ Защо проповядвам? Ако изворът не тече, той ще се пръсне, защото водата в него трябва да си пробие път. Затова и аз проповядвам – за да бъде благословение за вас. Някой казва: „Аз искам да ме обичат“, но суха чешма обича ли се, целува ли се? Пуснете през вашия чучур чиста вода и ще видите как всички ще ви целуват. За да ви целуват хората, трябва да им дадете. Някой се спира пред една чешма и казва: „Колко е хубав този камък“; не камъкът е същественото, а водата – учението, което идва.

Един ден, когато от Невидимия свят ви видя щастливи, ще се зарадвам и ще кажа: „Радвам се, че намериха Господа!“ Трябва да се радвате, да играете, защото когато сърцето играе, вие се молите; когато умът мисли, вие се молите. Радвайте се на тялото, когато яде; радвайте се на сърцето, когато чувства; радвайте се на ума, когато мисли – те са уреди, които ще ви упътят. Когато минавате през физическия свят, необходимо е тялото; през Астралния свят е необходимо сърцето, през Умствения свят е необходим умът, а в Душевния свят е необходима душата. Ето защо Павел казва: „Да придобия Христа.“ Христос е един Велик учител и в каквато форма и да го посрещнете – във форма на жена или мъж, във форма на дете или слуга, Той всякога може да ви покаже пътя на Истината. Нека остане във вашия ум тази мисъл, че Бог е един. Учението може да минава през много чучури, но изворът е един; може да има много движения в света, но изворът е един.

Когато Христос дойде у вас, Той ще ви научи правилно да разбирате нещата, ще научите кои постъпки у вас са добри и кои са лоши. Не трябва да казвате: „Сега съм малко по-добър, малко по-интелигентен“; не малко, но трябва докрай и съвършено да завършите своята картина. Когато един учител дава на ученика си да рисува една картина, той трябва да я нарисува добре. Тялото е един учител, сърцето е един учител, умът също е един учител. А когато влезете в душата си, тогава ще намерите Христа, тогава ще възкръсне тялото ви, сърцето ви, умът ви, тогава ще бъдете господари, а не слуги – всички ще станат едно неразделимо цяло и вие ще бъдете силни в света. Тогава децата ви ще бъдат не като сегашните; сега имате много кираджии и това са вашите деца. Що е тялото? То е една къща и хората влизат в нея. Казва някой: „Детето ми не ме познава“; посочете основната черта на вашето дете. За да познаете децата си, с които сте идвали много пъти на Земята, помежду ви трябва да има общност – майка трябва да се жертва за своето дете и обратно. Ако син или дъщеря не са готови да се жертват за родителите си, те не са техни деца. Бих желал всички синове да се жертват за бащите си, дъщерите – за майките си, слугите – за господарите си, учениците – за учителите си.

Когато дойде Христос на Земята, тогава ще настане истинският порядък, тогава ще има един съвсем друг строй. Това е учението, което може да преформира света – да намерим Христа. Казах ви в миналата си беседа, че Христос идва отгоре като една Светлина над вас и всички, които сте готови да завържете, ще цъфнете. А които не сте готови да цъфнете, ще останете за една друга епоха. Които не сте готови да се жертвате, не се безпокойте, защото никога светът не е бил тъй добър, както е сега. Но ще кажете, че има такава голяма война – нищо от това, не се плашете, войната е чистене на света и на хората. Аз я уподобявам на жена, която става сутрин рано, започва да мете, вдига прах наоколо; тя мисли, че е изчистила къщата, но след четири-пет часа пак ще има прах. Аз виждам, че всички, убити във войната, са паднали от своите коне, но са по-добре, не мислят за захар, за ориз. Някой ще попита какво ли е тяхното положение там горе. Те са по-добре от вас и ще оживеят. Вие ще живеете заедно с тях и с този Христос, който идва и е идвал много пъти на Земята. Някой ще каже, че Христос е бил един път на Земята. Да, но Той пак идва – идва да види какво е състоянието на Неговото учение, да види как съдят съдиите, как живеят мъжете и жените помежду си, да види как живеят военните, иска да види как се изпълняват нещата. Всеки трябва да бъде на мястото си, защото тези неща са турени от Бога. И ако в нас се въдвори тази хармония, ще знаем, че служим на Бога. Не завиждайте на царете; не съжалявайте бедните – правите им мечешка услуга с това. Възлюбете ги и им кажете: „Братко, ти много добре си учиш урока, радвам се за това“ – тъй говоря аз на нещастните. А вие казвате: „Горкият, колко трепери!“ – щом трепери, дайте му една кокошка, стоплете го. Възлюбете просяка и не мислете за неговите минали грехове. Някои са грешници, защото са имали условия да грешат. Но който не е свършил изпита си и не е имал случай да греши, той трябва да мълчи, защото това още не показва, че той е праведен.

Бъдете бодри, когато мислите, и помнете, че яденето не сте вие, че сърцето не сте вие, че умът не сте вие. Само когато се повдигнете в душата си, тогава ще бъдете една мощна Сила. Аз бих желал всички българи така да разбират нещата. И ако така живеем, ние ще бъдем велики, защото Бог е наш учител и ние сме Негови деца.

5 ноември 1916 г., София

Прикачени файлове


Този пост е редактиран от Ани: 04 декември 2016 - 20:04


Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни