Jump to content

13. УТОПИСТИ (бр. 4, 25.І.1930 г.)


Recommended Posts

13. УТОПИСТИ (бр. 4, 25.І.1930 г.)

(В. „Ратник на свободата”, бр. 4, 25.І.1930 г., София, стр. 1, 2)

Андро Лучев

Когато новото се е появило в света, носено от силни личности, които, опрени на вярата, волята, познанията, дейността, обичта към ближния, са донасяли нови идеали, нова наука, нов строй, нова вяра, нов живот, винаги „старото”, или по-право, хората на старото, са се мъчили с всички простени и непростени средства да заглушат новото, да го компрометират- унищожат.

Но въпреки всичко новото се е налагало и надживяло старото... Утописти, завеяни, ексцентрични са наричани хората на новото.

Обявявали са ги вън от законите като „опасни” люде за държавата и народа.

Преследвали ги, гонели ги, изгаряли ги по площадите, хвърляли ги на зверовете, разпъвали ги на кръст - но въпреки всички бентове и препятствия, които са им правили отговорни и не отговорни фактори, тези единици са понасяли всичко седна непоколебима вяра, че те са на верен път - и че техните идеали ще се осъществят, макар и по-късно...

Днес из цял свят се издигат стотици каменни студени паметници на първите пионери на новото;.паметници, шито напомнят какви жестоки са невежите, егоистите спрямо хората на новото.

Вечната истина започва още от Библията.

Смахнатият ратай Давид, когото дълги години правиха на луд, остави едни от най-добрите дни на управление на мъдрост, като даровит цар на израилтяните.

Лудия Исус* разпънаха на кръст между двама разбойници за неговото ново учение, на което учеше народа.

Неговите боси, голи, гладни ученици се разбягаха, а впоследствие бяха избити някои от тях за новото „утопично” учение.

А завеяният Исус, разпънат от старото, не стана ли глава на църква?

Кои бяха прави? Болшинството ли или дванайсетте рибари със своя завеян учител?

А Ян Хус не изгориха ли?

За безбожния, утописта, завеяният Лютер не се ли издигат десятки каменни паметници из

Германия днес?

Трагедията с умопобъркания Галилей?

А дванадесетгодишното измъчване на Христофор Колумб, да установи учени академици, че пътят за Индия може да бъде и на запад?

Толстой в Русия как го приеха? А днес не са ли пръснати неговите последователи из цял свят?...

Ами ексцентричният полковник от Хановер - Хинденбург, не беше ли наречен от силния и авторитетен кайзер Вилхелм II „смахнат утопист” и разиграван от град в град?

Този утопист не стана ли фелдмаршал Хинденбург и днешен председател на Германската република?

Трябва человек да се поразходи из Германия, Франция, Италия, Австрия, за да види грамадните каменни паметници, музеи, издигнати и създадени в памет на носителите на новото, на „утопистите”, „завеяните”, „опасните”; да разгърне книгите „Мъченици на науката, Реформацията XVI и XVII век”, за да се убеди в каква тъмнота са работели първите пионери на новото. Какви жертви са правили те, с какви мъки са пробивали път и налагали новото.

Всяка нация, народен имат свои завеяни, смахнати, утописти, които са му донасяли новото, показвали са новия път, чертаели са със своята кръв. По този път са тръгвали идеалистите, които, малко на брой, но силни по дух и вяра, всичко са оставяли, всичко са давали за своето учение и нищо не са вземали, но винаги са успявали.

България не прави изключение. Тя си има свои утописти, завеяни, „опасни люде”, носители на новото.

Отец Паисий не беше ли утопист, подиграван, че искаше своя народ из нов път да поведе...

Разкалугереният 23-годишен Левски не беше ли утопист, завеян, защото не призна държавата на Султана, не призна законите им, заптиетата им, каймаканите, срина ги в душата си и издигна в нея нова държава с нов строй?

Въпреки преследванията, подигравките, този смахнат разкалугерен дякон, който имаше смелостта да се бори срещу вековния Султан - идеалите му се осъществиха.

Този утопист - младеж, защото днес до 30 години ги смятат младежи още, увисна на бесилка край София, но върху неговите незнайни кости, и на стотици други „хаймани”, „чапкъни”, израсте нова България с нов строй и наш Цар... Не бяха ли чапкъни, хаймани Христо Ботев, Хаджи Димитър, Стефан Караджа и др. за тези, що бяха доволни от агите и сити в душите?...

Петко Каравелов - нихилистът, не беше ли преследван, затварян, подигравай за неговото ново учение?

От неговите „седмочисленици” не изникна ли днешната Демократическа партия?

Благоев, Я. Сакъзов и други не бяха ли подигравани, наричани „утописти”, сугурни за своето утопично учение? А днес? Пекарев, Забунов, Драгиев не бяха ли наричани „опасни люде”, побъркани, и че за техните нови побъркани и разбъркани идеи място няма, и че всички сме били селяни, защото на всички корените били излезли от село; но асе пак място за селска партия нямало? Луди и завеяни наричаха първите апостоли на Б. Н. 3. съюз.

Трябва да се разгърнат вестниците от 1896 ÷ 1901 г; книгите: „Една политическа изповед” от Д. Драгиев, „Моите спомени” от Ю. Н. Пекарев, за да се убеди всеки какви епитети са наричани и какви теории са развивали в онези вестници...

Днес така ли е?.,. Преди години млад юнкер не застана ли във В. на Н. В. училище пред капитан Янков и с формули не му ли доказваше, че може да се построи апарат, с който може да се лети из въздуха? Авторитетният капитан Янков не се ли изсмя и подигра с юнкера пред цял клас: „Момче бе, бивол може ли да хвърчи бе? Та и ти апарат ще правиш да хвърчиш” - и цял клас не прихна ли да се смее заедно с капитана, който не след много му заяви все тъй авторитетно, че това, що прави и чертае, е утопия, която граничи до лудост.

Капитан Янков не стана ли генерал Янков, началник на инженерните войски, т. е. и началник на „биволите”? Утопистът юнкер не стана ли един от първите наши авиатори, който доживя да види осъществени своите „утопии” от други, летя с „бивол” - само че генерал Янков, макар и началник на биволите, началник и на някогашния „утопист” юнкер, не се качи на бивол (аероплан), и за да оправдае навярно своя страх, както по-рано своето невежество, измисля все тъй пак авторитетно формулата: „На дърво без корен не се качвам аз”...

Първите пионери на вегетарианството как бяха посрещнати?

С какви мъки се отвори първата вегетарианска гостилница?

„За тревопасни животни на два крака място няма и пари няма за утопии. Време няма” - се провикваха авторитетите - а днес?

След погрома 1918 г. много глави се наведоха и много души смутиха. Македонската емиграция падна духом. Всички смятаха, че с Македония е свършено.

„Умрял кон не рита.”

Намериха се една шепа идеалисти, които не паднаха духом и въпреки предричанията на близките, че напразно ще губят сили, въпреки че ги наричаха утописти, те прехвърлиха границата, нагазиха из македонските усои и успяха да възвърнат вярата, надеждата на народа си и го поведоха по новия път...

Винаги, винаги старото е било в борба с новото.

Винаги невежеството е било болшинство, а носителите на новото - единици. Всякога новото е надживявало старото. Днес нас, Ратниците на свободата, ни наричат понякога утописти, че място за нова политико-обществена организация няма. Всички сме били християни и не сме малко.

Че сме утописти за някой - това ни радва, защото в историята има записани хиляди имена все на утописти. Дали място в политическия живот ще има за нас, това животът ще покаже - но тази стара песен ни е позната. Ний вярваме, че щом във всички почти европейски държави има християнски партии, организации, които са управлявали народа си десятки години наред, управляват и ще управляват, и щом имаме Демократически интернационал, IІ социалистически, ІІІ комунистически, Зелен интернационал, за които идеята дадоха нашите неуки селяни, ний вярваме, че дойде време да се създаде* Християнски интернационал, който ще заратува за истинските Съединени щати на Европа. (Разбира се, утопии днешни.)

Че сме били малко, та винаги носителите на новите идеи не са ли били малко?

На една кола грънци една тояга не стига ли?

Русия не беше ли тъй лесно подпалена от 148 комунисти, между които и двама българи, благодарение горивния материал, който беше струпан от неправдата, мизерията, злобата и глада??

Че сме били всички християни, т. е. хора, които не убиват, не лъжат, не крадат, помагат на бедните и болните, е вярно, но вярно е, че тези християни досега не бяха организирани, наливаха вода в чужда воденица и бяха разединени и управлявани често от „Християни”-езичници, които убиваха, лъжеха и затваряха и пр.

Крайно време е дошло да си сменим ролите.

Едно време управниците бяха извадили формулата: Баламите - на фронта, а умните - в тила.

Сега: Умните управляват, а глупавите утописти, завеяни изпълняват.

Понеже умните докараха Родната ни земя до тоя хал, сега време е да се организира народът: „глупавите”, завеяните, гладните, и поведат народа по новия път...

Въпреки всичко новото ще се наложи, защото то си има свое място в тоя живот.

Утрешна, нова, Християнска България е наша, на „утопистите”, християните, справедливите, гладните, милостивите.

* Гледай глава 10, стр. 20 от Евангелието на Йоана (бел. а.).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...