Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1930_04_20 Аз и Отец едно сме20 април 1930 г.,Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 07:02

Аудио - чете Ивайло Христов

Азъ и Отецъ едно сме (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата, "Делата Божии", Сила и Живот, Тринадесета серия (1929–1930)
Първо издание 1940 г., София
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


От книгата, "Делата Божии", Сила и Живот, Тринадесета серия (1929–1930)
Издание на ИК "Жануа'98", 2012
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


Аз и Отец едно сме


34. Беседа от Учителя, държана на 20-ти април, 1930 г. София - Изгрев.

„Аз и Отец едно сме“ (Йоан, 10:30)

Великото в разумния живот, великото в природата, великото в света, великото в Бога се съдържа и в малкото. Когато животът е неразбран за хората, причината на това се крие в тяхното схващане. Те мислят, че трябва да вървят от великото към малкото, а не обратно. Всъщност, правият път на движение е онзи, който води от малкото към голямото. Като върви по този път, човек трябва да спазва три неща: да придобива, да пази придобитото и да го развива. Като придобива, човек разполага със сила да разкрива нещата. В този случай той се проявява като изследовател. Когато запазва нещата, той ги туря в ред и порядък. Да развива нещата, това пък е качество само на разумния, благородния и възвишения човек. Развитието на човека е благо, както за самия него, така и за ближните му.

“Аз и Отец едно сме”. — В какво? — В любовта. Ако всички хора имат любовта и мъдростта в себе си, едно са с Отца. — За коя любов се говори? — За Божията. Любовта е една, но се проявява в три свята, т.е. в три степени: физическа, духовна и Божествена. Който търси физическата любов, трябва да знае, че ще мине през големи промени, ще се движи от едно състояние в друго: от радост в скръб и от скръб в радост. Например, когато се роди дете, майката се радва; ако детето й заболее, тя страда; ако умре, още повече страда. Тя изпада в противоречие: защо роди и защо детето й умря? Откъде дойде това дете и къде отиде? Защо трябваше да се радва и защо — да страда? Тя се чуди, защо всичко, което става с нея и около нея е толкова неопределено. Много естествено. Тя живее на физическия свят, дето човек неизбежно се движи между полюси: от една страна гради, от друга руши. Най-после той казва: Ще ям и ще пия, ще преживея един живот. Важно е пари да имам, те движат света. Така мислят материалистите. Ако отидете в Турция, турчинът казва, че без пари не може, парите управляват. Американецът не казва, че Бог е всесилен, но намира, че силата е в долара. Така мислят всички народи, всички хора, които считат, че животът е само на земята.

Следователно, докато живеете с разбирането на материалиста, вие признавате парата за божество. Тя е всесилният Бог. Като завърже няколко наполеона в кърпата си, или като внесе няколко десетки или стотици хиляди лева в банката, човек се намира под закрилата на своя всесилен Бог и вярва, че се е осигурил. Без този Бог няма ядене и пиене, няма угощения, веселби и тържества, няма сватби, няма градеж на къщи. Щом дойде всесилният, паниците започват да тракат, чуковете се вдигат и слагат, всеки върши някаква работа: учителят учи децата, свещеникът служи, лекарят лекува. — Защо става това? — Защото всесилният заповядва. Когато всесилният влезе в джоба на момъка и на момата, те започват да се обличат добре, за да се харесат един на друг. Някой религиозен казва, че човек не трябва да мисли за обличане, може да ходи просто облечен, даже и окъсан. Това е криво разбиране. Вижте, как природата облича своите форми. Растенията, птиците, животните са гиздави, добре накичени. Защо и човек да не се облече добре? Не е нужно да мисли само за дрехи, но той трябва да бъде добре облечен, винаги спретнат. Окъсаните дрехи подразбират греховност. Когато греши, човек вече е окъсан. Обаче, праведният е всякога добре облечен. Стремете се и вие да бъдете праведни, да не късате дрехите си. Като видят беден, окъсан човек, хората го съжаляват. Трябва ли да се запуснете, да ви жалят хората? Когато е в съгласие със законите на природата, човек е здрав, богат, силен. Щом нарушава законите й, природата го туря далеч от себе си, оставя го гол, не се грижи вече за него. Ден след ден той обеднява, обезсилва се и изгубва здравето си. Не правят ли същото и родителите? Ако детето им е послушно, те го обличат добре, пращат го на училище. Започне ли да бяга от училище, да лъже, да скита по улиците, родителите се отказват от него. Щом остане на пътя, детето изгубва всички добри условия и пропада.

Съвременните хора се нуждаят от нови, положителни възгледи за живота. Мина времето на старите философски разбирания, според които, за да развива ума и сърцето си, човек трябва да пренебрегне тялото си, да се запусне, да ходи гол и окъсан. Тялото е свещено нещо, ще го поддържаш така, както искаш да работиш с него. То е инструмент, чрез който сърцето и умът се проявяват. Скъсаните дрехи не правят човека смирен.

Във времето на Сократа, един от неговите ученици го посетил, с желание, да покаже, че е готов да води скромен, смирен живот. За тази цел той облякъл старите си скъсани дрехи. Като го видял в този просешки вид, Сократ се приближил до него и тихо му пошепнал: Твоята гордост се вижда и през скъсаните ти дрехи. — Какво искал да каже Сократ с тези думи? — Колкото богатият може да се гордее със своето богатство, толкова и сиромахът може да бъде горделив във своята сиромашия.

Повечето от сегашните хора се намират в положение на неизмътени яйца. Срещате някого, виждате, че външно има вид на светия. Той се движи спокойно, равномерно, никого не поглежда, дава вид, че е готов да направи път и на мравката. Това е неизмътено змийско яйце. Дайте му условия да се измъти и ще видите, че то поглъща всичко, каквото срещне на пътя си. — Защо се измени този човек? — Не се е изменил, естеството му е такова. Преди да се измъти, и той не се е познавал. Сега, като се измъти, той видя, какво се крие в него. Сврачето и гълъбовото яйце си приличат, но като се излюпят, сврачето яйце ще прояви своето специфично естество, гълъбовото — своето. Но никога свраката няма да прояви естеството на гълъба, и гълъбът — естеството на свраката. Ето защо, искате ли да познаете човека, поставете го при условия да се прояви, да видите, какво е неговото естество. Когато се измъти яйцето му, той ще познае и себе си, но и окръжаващите ще го познаят. Ако се прояви лошото естество на човека, това не значи, че той е абсолютно лош. Човек проявява своята тъмна страна, когато не е осветен от слънцето, когато му липсва светлина. Обаче, щом се освети и тъмната му половина, виждаме истинската проява на човека, т.е. доброто, което Бог е вложил в него.

И тъй, когато говорим за човека, трябва да различаваме същината му от неговите прояви. По същина човек е добър, защото Бог живее в него. Понякога той дава път на злото в себе си. — Защо? — Защото не разбира великите закони на Битието. Благодарение на това, хората изпадат в тъмнина и правят погрешки. Стремят се към придобиване на богатства, употребяват голям труд и усилия и, вместо да се издигнат, пропадат. Много естествено. Богатството е свързано със знанието. Истински богат е ученият, мъдрият, любящият. Няма ли знание, любов и мъдрост, каквото богатство и да има, човек лесно ще го изгуби. Сегашните хора живеят повече материален живот, малко мислят за духовното, вследствие на което искат да бъдат богати, да въдворят Царството Божие на земята по материален начин. Това е невъзможно. По механически начин Царството Божие не може да дойде. Материята на физическия свят не е още организирана. Докато се организира, с нея заедно и човек минава през различни промени, които ще нарушат щастието му. Това не трябва да ви обезсърчава. Щастие, което се губи и отново се явява, не е истинско. Човек неизбежно минава през различни промени, за да се издигне на по-високо стъпало, т.е. да влезе в духовния живот. Духовният живот не е нищо друго, освен разширяване на физическия, а Божественият е разширяване на духовния. Значи, човек трябва постоянно да се разширява, да стане господар на вътрешните възможности в себе си и на външните условия. Който постигне това, той владее магическата пръчица.

Какво представя магическата пръчка? Тя е особена сила, която действа на близки и на далечни разстояния. Ето, от хиляди километри разстояние Маркони пали лампите на целия свят. Знание има той, но и това знание още не е истинско. То е начатък на истинското знание. Ще дойде ден, когато всички хора ще притежават по една магическа пръчица. Тя е ключ, с който се запалват и загасват всички лампи по света. Велико изкуство е да владее човек този ключ, но затова се иска познаване на разумните природни закони. Който притежава магическата тояжка, всичко може да постигне: ако е болен, с едно повдигане на тояжката, болестта ще го напусне; ако е в затвор, вратите на затвора ще се отворят, и той свободно ще излезе; ако е беден, без пет пари в джоба си, изпаднал в чужда страна, веднага ще му се притекат на помощ. — Възможно ли е това? — Както е възможно от 14000 км. разстояние Маркони да пали лампите по целия свят, така с магическата тояжка човек може да постигне всичко, каквото желае.

“Едно сме.” — С кого? — С Първата Причина, с Бога, с Великия живот. — Кога ще бъдем едно с Бога? — Когато се откажем от старата философия, която е внесла всички криви и изопачени разбирания, всички погрешки и заблуждения. Всичко това е създадено в името на Бога. И това не е лошо. Така се изпитват хората, да се познае тяхната любов, мъдрост и сила. Любящият, мъдрият, силният никога не се съблазнява. Той не може да се съблазни от богатството, от положението, от силата на човека. — Защо? — Той знае, че всички хора имат любов, сила, богатство, знание. Според него няма бедни хора в света, няма невежи, нито слаби. Човек се ражда с възможности, да развива скритите сили в себе си. И аз казвам, че няма бедни хора в света. Човек е обеднял, когато се е отклонил от правия път, когато е престанал да работи. Засега са открити 11 планети има още една, която ще се открие в бъдеще. Който е сиромах, нека даде кандидатурата си за тази планета, да стане неин жител, да се ползва от богатството й. Ще кажете, че това е забава, не е сериозна работа. Има забави в света, но сериозни. Приятно е човек да се занимава с такива забави. Днес всички хора се забавляват: и праведният, и грешникът; и мъдрецът, и глупецът; и ученият, и невежият; и добрият, и лошият. Обаче, забавленията на едните се различават от забавленията на другите. Човекът на положителното се забавлява и расте, а човекът на отрицателното се забавлява и постепенно чезне. Не е все едно, дали човек се занимава със светлината и топлината на слънцето, или с живата светлина и топлина, които идат от Великия Източник на живота. Да се занимава човек с живата светлина и топлина, това значи, да придобие истинското знание, да придобие нужното разширяване. Ако има знания, човек се разширява от живата топлина; ако няма знания, топлината го стопява. Който знае законите на топлината, той се освобождава от греха и от смъртта. Живата светлина също има две качества: от една страна осветява пътя на човека, а от друга го ослепява. Който познава законите й, той е намерил пътя си, открил е възможностите, които са вложени в него. Срещне ли човек, който не познава законите й, светлината го ослепява. Той изпада в тъмнина и загубва пътя си.

Следователно, който знае законите на живата светлина и топлина, той никога не се обърква. Във времето на Соломона, един от най-мъдрите еврейски царе, се явили две жени да искат от него справедлива присъда. Двете жени живеели заедно, в една стая. Случило се, че и двете родили почти в едно и също време. Една вечер, по невнимание, едната майка задушила детето си и, като се събудила сутринта, намерила го мъртво. Бързо тя сменила децата: взела живото дете на другарката си, а на мястото му турила своето мъртво дете. Като се събудила другарката й от сън и видяла мъртвото дете до себе си, веднага познала, че не е нейното, и разбрала, че е станала някаква измама. Тя казала, че това дете не е нейно и настоявала да вземе своето от ръцете на измамницата. Последната настоявала, че живото дете е нейно, и не го давала на истинската му майка. Най-после двете жени решили да отидат при Соломона, той да разреши възникналия между тях спор. Те му разправили цялата случка, и всяка настоявала, че живото дете е нейно. Понеже познавал добре човешкото сърце, Соломон издал следната присъда: да се разсече живото дете и на всяка майка да се даде по една част. Като чула тази присъда, измамницата казала: Доволна съм от присъдата. Нека детето се разсече, и всяка от нас да вземе по една част. Обаче, истинската майка се ужасила от тази присъда и извикала: Царю честити, не давам детето си, не искам да се реже. По-добре нека го вземе другарката ми, но да остане живо, отколкото да имаме и двете по една част от него, но мъртво. Така, именно, Соломон разбрал, коя е истинската майка на живото дете, и го дал на нея.

Щом излезли от съда, майката на умрялото дете започнала да упреква Соломона в лицеприятие. Като доловил мисълта й, Соломон върнал и двете жени назад и казал на недоволната: Виж, какъв знак има умрялото дете под дясната мишца. Майката погледнала под мишцата на детето и видяла едно черно петно, каквото имала и тя на същото място. Засрамена пред себе си за кривите мисли, които отправила към Соломона, жената млъкнала и се отдалечила няколко стъпки назад. След това той извикал майката на живото дете и казал: Виж, какъв знак има детето ти под лявата мишца. Майката погледнала под мишцата на детето си и видяла един червен белег, признак на живот и добро здраве. Същият белег притежавала и тя. Показала белега на своята другарка, да я увери още повече в справедливата присъда. Впрочем, това даже не било нужно, понеже майката на умрялото дете знаела истината.

Трябва ли и вие, като майката на умрялото дете, да обвинявате Бога и да казвате, че не постъпва справедливо? Законът за наследствеността открива истината. Той казва на човека: Вдигни ръката си и виж, какъв белег имаш под мишцата. Ще видиш, че и ти носиш същия знак, какъвто има онзи, който те е родил.

“Аз и Отец едно сме”. Така е казал Христос преди две хиляди години. Кажете и вие като Него: Едно сме с Бога, с Христа, с разумните същества. Ще кажете, че човек се е родил, за да живее. Да живеем, това е най-голямото изкуство. Да бъдем щастливи, това е смисълът на земния живот. Да бъдем богати, това е необходимост. Да бъдем здрави, това е едно от важните условия за нашето развитие. Да имаме среда, в която да се движим, това значи, да пазим известен ред и порядък в света. В заключение на всичко, казваме: Да бъдем едно с Отца! Какъв ще бъде животът ни, ако не сме едно с Отца? Какъв смисъл има животът, ако между човешките души няма връзка? Ще кажете, че не вярвате в душата. — Това е друг въпрос. Който не вярва в душата, в духа и в ума на човека, много неща не може да разбере. Човешката душа и човешкият дух са невидими, но резултатите им са видими. Невидим е и човешкият ум, но, понеже се проектира във физическия свят, резултатите му са видими, както картините на художника. От картините на художника можете да начертаете пътя, по който той е вървял. В това отношение всеки човек е художник за себе си. Лицето му е една от картините на неговия живот. Той сам е рисувал своята картина, която днес излага пред света. Лицето на човека представя незавършена картина на неговия живот. Още много има да работи върху нея, докато изкара нещо гениално, завършено и съвършено. Умът е художникът, а лицето — картината, която той рисува. Затова е казано, че съдбата на човека се определя от неговия ум. Какъвто е умът на човека, такъв ще бъде и неговият живот; животът му пък определя неговата съдба. Следователно, от човека зависи да бъде богат или беден, здрав или болен, щастлив или нещастен. Понеже всички хора не се намират на еднаква степен на развитие, не разполагат с еднакви знания, те не прилагат еднакво любовта. Щом не прилагат еднакво любовта, и резултатите на живота им не са еднакви.

Какво значи, да прилага човек любовта? Някои мислят, че сладките думи са израз на любовта. Не всякога сладките думи произтичат от любов. Любовните думи имат съдържание, което може да се приложи още в момента. Кажеш ли една дума в името на любовта, трябва да си готов да я приложиш. Някой казва, че обича едного, но се страхува да направи нещо за него. Любов, в която има страх, не е истинска. Единствената сила в света, която не познава страха, е любовта. Когато любовта е вътре в човека, а страхът — отвън, той е в правия път на живота. И обратно: ако страхът е вътре в него, а любовта — отвън, той се отклонява от правия път. Този закон се отнася до всички хора: майки и бащи, проповедници и учители, управници и управляеми, господари и слуги и т.н.

Христос казва: “Аз и Отец едно сме.” На друго място Христос казва: “Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз.” И до днес хората продължават да се събират на малки и на големи групи, в общества и в организации, но ако любовта не ги свързва, те ще се разпаднат. Всичко, каквото природата е създала, почива на закона на любовта. Например, човешкият организъм представя грамадна държава, на която поданниците са обединени в името на любовта. Тя е употребила милиони години, за да организира всички клетки в едно цяло, да вършат обща работа. Който съзнава това и може да запази великата хармония, която съществува в неговия организъм, той се радва на добро здраве и на щастлив живот. Обаче, най-малкото нарушаване на тази хармония разколебава единството между клетките, внася известна дисхармония в организма, и човек заболява. Докато мисли, човек знае мястото на всяка дума и никога не петни езика си. Щом езикът му е чист, и тялото му ще бъде здраво. Внесе ли една нечиста дума в езика си, той петни мисълта си. Щом мисълта му е опетнена, той внася отрова в организма си и след време заболява.

Когато се казва, че човек трябва да владее езика си, някои искат да знаят, как се отразява техният език върху близките им. Други пък искат да знаят недостатъците си и запитват този — онзи, да им каже нещо, да им ги посочи. Според мене, всеки сам трябва да се вглежда в недостатъците си, да не очаква на хората, те да го изправят. Първата задача на човека е да се занимава със своите положителни черти, а покрай тях — да изправя недостатъците си. Гениалните, великите хора се занимават с положителното в живота, затова са развили своите дарби и способности, те не се спират върху отрицателните прояви на хората. — Ама три деня не съм ял! — Извади тояжката си, и хлябът ще дойде. Как ще дойде? — Тропни с тояжката си, и пред тебе ще се яви трапеза, богато наредена, с хляб и плодове. — Ама сгреших, грешен човек съм. — Щом съзнаваш погрешката си, сам ще я изправиш. Например, взел си една сума от приятеля си, без негово знание и позволение. Ще вземеш сумата, ще я занесеш на приятеля си и ще му кажеш: Приятелю, взех от тебе една сума, да посрещна нуждите си, обаче, не съм спокоен, постоянно съм в борба. Не ме съди, човещина е това, но Божественото в мене не ми дава покой. Ето, вземи парите, които взех от тебе. Сега съм доволен, че освободих съвестта си от товара и ще се старая по честен начин да задоволя нуждите си.

Един беден американец, силно вярващ човек, постоянно се молел на Бога, да му помогне по някакъв начин, да подобри материалното си положение. Един ден, като се връщал от черква, минал край дома на един от богатите банкери и видял на отворения прозорец торба със златни монети. Веднага си казал: Ето, Бог отговаря на молитвата ми. Повдигнал ръката си нагоре и взел торбата с парите. Връщайки се вкъщи, той размишлявал: Всичкото богатство в света е Божие, следователно, Бог е господар и на тази торба. Аз се молех да ми помогне да изляза от сиромашията и, ето, той ми помага днес. Банкерът забравил торбата с парите на прозореца, за да се възползвам аз от нея. Като влязъл в колибата си, бедният човек започнал молитва, с която отправял благодарността си към Бога за торбата със злато, която така неочаквано, дошла в ръцете му. Какво било учудването му, когато още при първите думи, торбата се изпречила пред него и му препятствала да се моли. Той скрил торбата в един сандък и пак започнал да се моли. Торбата отново се изпречила пред него. Така минали два—три дена, но той все не могъл да се моли. Скривал торбата на едно, на друго место, но, щом започвал да се моли, торбата се изпречвала пред него. Като се видял в невъзможност да мисли и да се моли, той взел торбата, занесъл я на собственика й и казал: Братко, взех торбата с парите, която ти случайно си забравил на прозореца. Мислех, че Бог ми я праща, като отговор на молитвата ми. Обаче, от деня, в който я занесох в дома си, изгубих най-голямото си богатство: способността си да мисля и да се моля. Пред вид на това, за да възстановя вътрешния си мир, да мисля свободно и да отправям молитвата си към Бога, вземи торбата си, тя не е моя.

И тъй, няма по-велико нещо за човека от възможността му да мисли право и да се моли. Молитвата е вътрешно общение на човека с Бога. За да може молитвата да отива направо до Бога, човек не трябва да поставя препятствие между Бога и своята душа. Ще кажете, че торбата с парите е малка, не може да прекъсне връзката на човешката душа с Първата Причина. Колкото и да е малък предметът, щом не е в съгласие с волята Божия, той хвърля сянка върху чистото платно на душата. Пазете се от торби, които закриват светлината, към която се стремите. Кой човек не е държал в ума си такава торба? Изправите се на молитва и започвате да мърморите, защо сте бедни, защо никой не ви помага. Вечер, като си лягате, пак се оплаквате, че не получавате отговор на молитвите си. По три пъти на ден се молите и въпреки това, нищо не получавате. Защо не получавате отговор на молитвите си? — Защото не са прави. Бог ви е дал здраве, сила, ум, да работите, да учите, да придобивате богатства и знания. Трябва ли след всичко това да просите от Бога подаяние? Защо не работите и не учите? Само онзи има право да хлопа на вратата на Бога, който работи, учи, развива и прилага своите дарби и нищо не получава. Обаче, това е невъзможно. Невъзможно е човек да работи и да бъде сиромах.

Разумният свят не се занимава със сиромашията на хората. Това е работа на самия човек. Щом е млад, щом иска да се развива правилно човек неизбежно ще работи, да се справи със сиромашията и с недоимъка в живота си. Щом забогатее, той остарява и казва: Няма защо повече да работя, няма какво да уча. Каже ли човек така, той сам подписва смъртната си присъда — всичко с него е свършено. Ето защо, радвайте се, докато сте бедни, докато има какво да учите и придобивате. Като знаете това, стремете се към богатство, което ви подтиква към работа и учене, което дава условия за развитие, а не към богатство, което спъва човешкото развитие. Ако се стремите към богатството, като условие за щастлив живот, вие не разбирате смисъла на живота. Щастието на човека се крие в работата му за ближните. Ако си разумен и се грижиш за благото на своите ближни така, както за своето благо, всички ще те обичат: домашните, приятелите ти, обществото и т.н. Какво по-голямо щастие може да очакваш? Същият закон се отнася до обществата и до държавите. Ако едно общество или една държава внася навсякъде ред и законност, всички нейни членове и поданници ще им се радват, ще ги обичат и ще работят за тяхното повдигане. Дето е любовта и разумността, там е щастието.

Ние не говорим за любовта, която се изказва само с думи, но за любовта, която се прилага в живота. Щом е така, трябва да знаем, по какъв начин се прилага любовта, т.е. какви са нейните прояви. Един учител имал в отделението си по еднакво число богати и бедни ученици, сирачета, лишени от родители, от братя и сестри — самотници в живота. Той имал обичай, сутрин, когато децата влизали в класната стая, да целува бедните и сирачетата, а богатите само поздравявал. Богатите деца не разбирали, защо учителят им прави разлика между тях и бедните деца, и един ден те го запитали: Учителю, защо не целуваш и нас, както целуваш бедните ни другарчета? Учителят им отговорил: Вие сте богати, имате майки и бащи. Ако ви целувам, майките и бащите ви ще умрат. Като целувам бедните ви другарчета, които са без майки и бащи, по този начин родителите им ще възкръснат. Не постъпвам ли справедливо? Нека и техните майки и бащи оживеят, да им се радват, както и на вас се радват. Закон е: искате ли да проявите любовта си, целувайте онези, които нямат майки, бащи, братя и сестри.

И тъй, когато детето влиза в нова фаза на посвещение, майка му непременно трябва да го целуне. В този смисъл, целувката служи като проводник на онези енергии, необходими за посвещението на човека. Целувката не е само физически процес, но и духовен. Истинската, чиста и възвишена целувка, внася нов елемент в човека. Ние говорим за онази целувка, която има за основа любовта и мъдростта. Няма ли такава основа, целувката не се приема. Тази е причината, дето много деца не позволяват да ги целуват. Опита ли се някой да ги целуне, те се дърпат, викат, недоволни са. — Защо? — Защото такава целувка не дава нищо, а отнема. В това отношение, детето прилича на млада булка, която само даряват. В първо време булката само получава, а после и тя започва да дава. За всеки дар, колкото и да е малък, тя трябва да се отблагодари с нещо, да покаже, че е щедра, внимателна и благородна.

Този закон има приложение в цялата природа, а именно: когато ще се роди едно същество, всички, от най-низките до най-високите същества, се радват и даряват с нещо новороденото. Благодарение на тези подаръци то се облича в плът, придобива известни качества и дарби и започва нов живот. По-нататък, то започва да расте и да се развива, като се ползва от благата на природата и живота. След всичко това, има ли право съвременният човек, който живее от подаръците и благата на цялата природа, да казва, че животът няма смисъл? Има ли право той да отрича Бога, или, ако Го признава, да Го търси вън от себе си, или по църквите? Казано е в Писанието: “Аз и Отец едно сме”. Значи, едно сме с Бога. Той живее в съзнанието на човека, и човек е едно с Него. Докато човек е в хармония с Бога, едно е с Него. И когато е в дисхармония с Бога, пак е едно с Него. — Защо и в този случай е едно с Отца си? — Защото Божията мисъл е вложена в човешката като правило, по което той определя постъпките си като прави и криви.

Христос казва: “Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни”. Това не значи, че човек може изведнъж да стане съвършен. Кое дете, като постъпи в първо отделение, може изведнъж да напише буквата А правилно? Много пъти трябва то да пише буквата А, докато най-после се научи правилно да я пише. Като изучавате графологията, виждате, че почеркът на всеки човек отговаря на характера му. Например, немарливият и небрежен човек има небрежен, сбутан почерк. За свое оправдание, той казва: Не е важна външността на писмото ми, нито почерка ми; важен е смисълът. Колкото е важен смисълът, толкова е важна и формата. Формата трябва да отговаря на вътрешния живот, на съдържанието, което човек носи в себе си. Всяко нещо е ценно, когато има форма, съдържание и смисъл, които хармонират помежду си. Може ли да хармонизира силите в своя организъм, човек разполага с магическата тояжка. Това е нужно на съвременния човек. Някой казва, че ако на земята не може да реализира желанията си, ще ги реализира в другия свят. Обаче, той не подозира, че онзи и този свят са на едно място. Те се намират в съзнанието на човека. Когато съзнанието на човека се пробуди, той вижда, че онзи свят е в този свят. Когато съзнанието на Маркони се пробуди, той можа от яхтата си да запали хиляди лампи на хиляди километра разстояние. — Кой запали нашето слънце? Кой запали всички слънца във вселената? — Някое висше съзнание. То слезе от разумния, т.е. от Божествения свят и с помощта на ключ, подобен на този на електрическата лампа, запали всички слънца. Онези слънца, които носят живот в себе си, светят с червена светлина, а онези, които носят знание и мъдрост, светят с бяла или бледо-жълта светлина.

Съвременните учени дават съвършено различни обяснения за създаването на света и за образуване на планетите. Според тях, планетите са се създали от въртенето на някакви мъглявини. И тази теория е вярна. Дълго време се върти младата мома на хорото, докато оплете момъка и се ожени за него, но сърцето и умът на момата и на момъка бяха запалени преди въртенето им на хорото. Има движение в живота, но то зависи от вярата и любовта. За да живее добре, човек трябва да вярва и да люби. И без вяра, и без любов има живот, но отрицателен, пълен с мъчнотии, страдания и нещастия. Човек може да вярва и в положителното, и в отрицателното, но в първия случай придобива нещо, а във втория — губи. Ти вярваш, че можеш да постигнеш нещо, да станеш богат, но вярваш, че и нищо не можеш да постигнеш. И едното, и другото е вяра, но с два различни резултата. От посоката на вярата зависи да бъдеш богат или сиромах. В каквато посока и да попадне, човек трябва да бъде разумен, да превърне всичко в добро. Дали е в областта на страданието, или радостта, той трябва разумно да ги използва. Ако се бори със страданието, човек дохожда до смъртта. Не се бори със страданието, но го приеми с благодарност. То носи в себе си велико благо. Ако използваш благото на страданието, ще влезеш в радостта. Не можеш ли да го използваш, ти сам се лишаваш от благата на живота, а заедно с това и от самия живот.

Ще кажете, че човек трябва да има знания, за да се ползва от страданията, както от радостите. Кога човечеството не е разполагало със знания? Няма епоха, през която човек да е бил лишен абсолютно от знания. И пещерният човек даже се е отличавал по нещо от животните. Ако се върнем във времето на предисторическия период, и тогава човек е разполагал с някакви теории за създаването на света, на човека, за съществуването на Бога. Ако се върнете две хиляди години назад, във времето на сирийското и вавилонско царство, във времето на римската империя, и тогава хората са разполагали с известни знания по различни въпроси. Ще кажете, че научните теории на миналото представят нещо детинско в сравнение със сегашните теории. Какво ще бъде положението на сегашната наука след хиляда години? Ако се пренесете в това време, ще видите, че сегашните знания пред бъдещите могат да се уподобят на детски играчки. И днес някои теории са верни, а някои — неверни. В бъдеще едни теории ще се приемат за верни, а други — за неверни. И днес още срещате вярващи, религиозни, които говорят за Бога и за Христа, но всеки момент са готови да бръкнат в кесията на банкера и да извадят нещо за себе си. Действителна ли е тяхната вяра? Фиктивна, въображаема е вярата им. Може ли княжеският син, който с години е търсил своята възлюбена, като срещне в гората нейната майка или нейният баща, да вдигне нож срещу тях? Не само, че няма да вдигне нож срещу тях, но заради любовта към своята възлюбена, той е в състояние да обикне и нейните близки. Следователно, ако днес човек проповядва равновесие, единство и съгласие между всички хора, на какво основание прави това? Внесъл ли е той в своя организъм нужното равновесие? Не виждате ли, как човек изнасилва себе си, вследствие на което някой уд от организма му заболява? Щом заболее един от неговите органи, целият организъм страда. Къде остава равновесието, единството и съгласието в целия организъм? Може да се проповядва равновесие само тогава, когато всички органи са здрави и задоволени. Това показва, че човек има еднакво разположение към всичките си органи, защото всички му служат.

Тъй щото, истински вярващ, истински християнин е онзи, който гледа на всеки свой орган като част от един велик организъм; истински християнин е онзи, който гледа на всеки човек като орган на Великия Божествен организъм. И най-после казваме, че истински християнин е онзи, който е абсолютно здрав и красив. Устните му трябва да бъдат аленочервени, а не тъмночервени, като керемиди; очите му трябва да бъдат светли и леко влажни, а веждите — с правилна, красива форма. Правата мисъл се определя от веждите. От наклона на веждите, надолу или нагоре, зависи посоката на човешките мисли. Веждите са особен род антени, чрез които се възприемат мислите. От дължината на антената зависи правилното предаване на мислите. Значи, и тук имаме къси, дълги и средни вълни, както при радиото.

Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да изправите линиите на лицето, на веждите, на очите, на носа си, а същевременно да следите и движенията си. Едно нехармонично движение на устата е в състояние да развали отношенията ви с някои ваши приятели. В дисхармоничното движение на устата ви, някой ще схване неискреност и ще каже, че пред него имате едни отношения, а зад него — други. Има движения на греха, на престъпленията, които човек може да направи с очите, с носа, с веждите си и да внесе дисхармония в целия си живот. Също така има и мисли, чувства и постъпки на греха и на престъпленията. За да се освободите от тях, подреждайте мислите, чувствата и постъпките си, да знаете, с какъв капитал разполагате. Подреждането иде с изправяне на недостатъците и кривите прояви. Започнете тази работа още днес, без да очаквате да дойдат хора отвън да ви проповядват, или да отидете на онзи свят — там да се изправите. Много пъти човек е ходил на онзи свят и се е връщал, без да се изправи. Той даже е забравил и това, което е знаел. Ако човек само ходи на онзи свят и се връща оттам, без да помни това, което е учил, каква култура ще носи със себе си?

Христос казва: “Който има уши да слуша, нека слуша”. Днес и аз говоря на разумните хора, които имат очи да виждат, уши — да слушат, език — да говорят и глава — да мислят. Обаче, онези, които не виждат и не чуват, нека само слушат. Някои казват, че вярват в Бога, молят се, работят в духовния свят. Добре е това, но работата им трябва да има резултат. Това не значи, че резултатът ще дойде изведнъж, но, макар и късно, тя трябва да даде плод на човека. Нямате ли плодове, нищо не сте направили. Вярващият и духовният човек казват и правят. Ако остане само на думи, нищо не се постига. С думи само не можете да убедите човека в реалността на нещата. Достатъчно е човек да се вгледа в това, което го заобикаля, за да разбере, че е потопен в реалността. Слънцето, което изгрява и залязва; звездите, които светят вечер; водите, които текат — всичко това е създадено за човека — да се учи, да расте и да се развива. — Възможно ли е това? — Възможно е. Ако човек е най-високата форма, създадена от Бога, защо да не приемете, че светът е създаден за него? Като изучава тия форми, човек се свързва със силата, която ги управлява. Това значи, да прониква човек в разумността на природата. Разумното се отличава с това, че както тоновете, има свой отзвук. При това, като излиза от своя източник, движи се из пространството, докато един ден пак се връща в източника си. В пътя на движението му, всеки се ползва от него дотолкова, доколкото може да го възприеме. Който е готов да възприема разумността, той я вижда навсякъде. Погледне ли към звездите, той се разговаря с тях като с разумни същества.

Мнозина се чудят, как може човек да говори със звездите. Както се разговаря с хората, така може да се разговаря и със звездите. Всяка звезда представя разумно същество, което е завършило развитието си на Земята. Небето пък не е нищо друго, освен съвкупност от разумни същества, които изпълняват волята Божия. Някои от звездите са се проявили, а някои още не са проявени. Астрономите виждат само проявените звезди. Обаче, мъдреците, т.е. хората на великите добродетели, виждат без телескоп и непроявените звезди. Следователно, ако искате да оправите живота си, да излезете от света на заблужденията, достатъчно е да се свържете със светлината на една от тия звезди.

Преди години срещнах един млад, учен човек, който изучавал старата и модерната философия и дошъл до убеждението, че животът е илюзия. Той се разочаровал във възвишеното и красивото, вследствие на което отрича всичко. Без да го убеждавам в противното, аз го запитах: Какво ще кажеш, ако Провидението постави на пътя ти една млада, красива и разумна мома? — Ще повярвам в Бога, ще повярвам в живота. Значи, този човек отрича живота, защото нямало в кого да вярва — липсвало му нещо. Понеже красивата мома е отражение на Бога, той е готов да повярва в Него. Не само красивата мома и красивият момък са отражение на Бога, но и всичко, което ни обикаля: камъните, растенията, животните, хората, звездите — цялата вселена. При това гледане на нещата, човек осмисля живота си.

В кантората на един голям банкер влиза един беден човек и му казва: Братко, в името на Господа Исуса Христа, помогни ми с нещо! — Махай се оттук, не признавам никакъв Бог, нищо не мога да ти дам — отговорил банкерът. Бедният човек се отдалечил, дълбоко въздъхнал и продължил пътя си. Бог видял постъпката на банкера и решил за назидание да му даде добър урок. Един ден банкерът излязъл на разходка в близката гора. Увлечен в красотата на природата, той навлязъл навътре в гората, където се натъкнал на един разбойник. — Горе ръцете! — извикал разбойникът и започнал да изпразва джобовете му. Като взел всичките му пари, разбойникът казал на банкера: Хайде, иди си сега, свободен си вече. Като се почувствал вън от всякаква опасност, банкерът си казал: Слава Богу, че не ме уби. Той бил доволен, че запазил живота си. Ние пък казваме, че разбойникът разполагал със силата на магическата пръчица, поради което, в един момент могъл да отнеме от банкера толкова пари, колкото сто просяка в една година едва биха могли да получат. С обира на парите разбойникът искал да каже на банкера: И ти не знаеш, как се служи на Бога, и аз не зная, но като те обера ще те Заставя да мислиш, как трябва да отвориш сърцето си за бедните и страдащите. Разбойникът дал един нагледен урок на банкера, с който насила го заставил да даде нещо от себе си. Трябва ли човек да се застави насилствено да дава? За да не дойде насилието върху вас, бъдете любящи и разумни. Всеки разбойник и крадец е предметно учение, чрез което хората се възпитават. Когато бащата и майката не прилагат Божиите закони, децата им ще станат техни учители. Те ще помагат на своите бедни другари и другарки, ще взимат от богатството на родителите си. Давайте доброволно, за да не ви заставят насила да давате. Ако родителите не дават и не помагат на бедни, децата им ще направят това; ако и децата им не изпълнят волята Божия, ще дойдат крадци и разбойници отвън, които ще ги заставят да изпълнят закона насила.

Ако питате богатия, в какво се заключава смисълът на живота, той ще ви отговори, че смисълът на всичко се крие в богатството. Ученият пък казва, че смисълът на живота се крие в знанието. Какво богатство е това, което е създадено от кожите на млекопитаещите? Или какво е това знание, чиито изобретения служат за унищожаване на човечеството? Истинско богатство е онова, което се влива като мощна сила в човешкия организъм, а оттам и в неговия живот. Например, житото, царевицата, плодовете представят онзи капитал, от който човек черпи истинско богатство. Значи, истинското богатство отива на своето място, а истинското знание осмисля нещата.

Днес говоря на разумните хора, които слушат и разбират. Само те живеят, растат и се развиват. За неразумното пък казваме, че гние и се разлага. Следователно, всяко нещо има своето място. И разумният, и неразумният са на местата си. Като заеме местото си, разумният има пред вид своето предназначение: да бъде носител на новите и възвишени идеи. Приятно е да срещнете човек, носител на някаква нова идея: приятно е да срещнете човек, който носи идеята да намали страданията на животните, за което е станал вегетарианец; приятно е да срещнете човек, който помага на страдащите и бедните; приятно е да срещнете човек, който изучава болестите и начина, по който се лекуват, с единствената цел, да облекчава болките на хората; приятно е да срещнете свещеник, който се е предал в служене на Бога от любов, за да помага на хората, да ги извежда от кръстопътя, на който са попаднали, приятно е да срещнете човек с велика идея, с велико верую, с велика любов.

Много хора днес искат да служат на Бога, но преди това очакват доказателства за съществуването на Бога. Какво доказателство може да ви се даде за това, освен възможността да се свържете с онзи център, който се намира на горната част на главата. Това е центърът, който доказва на човека, че съществува една любов в света — любов към Бога. Идете у дома си, затворете се в стаята си и отключете този център, да видите, какво е написано на него. Щом прочетете написаното, затворете бързо вратата на този център. Мъчно е наистина, да пренесе човек една мисъл от едно място на друго, в нейната същина. Например, някой заболее и вика лекар. Ако лекарят успее да пренесе мисълта на болния от главата му на друго някое место, той веднага може да се излекува. Ако не може да направи това, той ще си послужи с един от двата метода: хомеопатичен — със слаби дози, или алеопатичен — със силни дози. Има и друг начин за лекуване: да се остави болестта да дойде до своята криза и оттам да започне слизането й, т.е. изчезването. Във всеки човек има скрити сили, които трябва да се събудят. Можете ли да събудите тези сили, положението на болния се подобрява естествено. Опасно е, когато силите на организма не могат да се събудят. Ако скритите сили в организма не могат да се събудят естествено, чрез изпотявания, чрез екскурзии, чрез бани, лекарите прибягват до лекарства в малки или в по-големи дози. Има случаи, когато лекарят дава лекарства в по-голяма доза, отколкото трябва и, вместо да предизвика дейността на скритите сили, той ги спира. Тогава настъпва пълна инертност или недейност на организма, и човек умира.

В ново време, почти във всички европейски държави съществуват лечебници, които прилагат електричеството и магнетизма като методи за лекуване. Чрез тези методи те искат да събудят в човека съответните сили на организма, които повдигат трептенията му. Щом трептенията на организма се повдигнат, човек оздравява. По този начин се лекуват даже и най-мъчно лечими болести, каквито са ракът, туберкулозата и др. При това лекуване болният минава през големи кризи. Мине ли кризите, положението му се подобрява. Ако издържи първата криза, последните лесно минават. Те постепенно отслабват, докато най-после окончателно се прекратяват, и болният оздравява. Чрез кризите организмът се чисти от вредните и отровни елементи в него. Само така човек може да освежава мислите и чувствата си. Нови мисли и чувства требва да вълнуват човека. Ако туберкулозният може да се освободи от страха и подозрението, болестта му ще го напусне. — Защо? — Защото туберкулозата е болест главно на чувствата. Докато човек държи в себе си страха и подозрението, дробовете и сърцето му постоянно ще се свиват. Всяко неестествено свиване причинява болезнени състояния. Когато се влюби в нещо и загуби любовта си, човек заболява главно от сърце или от някаква гръдна болест. Ето защо, когато лекувате такъв болен, първата ви работа е да внесете в сърцето му повече любов, а в ума — повече светлина. Като велика, мощна сила, любовта веднага възстановява нарушеното равновесие между силите на организма. Ако с едно махване на ръката си, Христос лекуваше прокажени, защо и туберкулозата да не може да се лекува по този начин? Махването на ръката на Христа подразбира изхвърляне на старото навън и заместването му с нови елементи.

Когато лекарят лекува болния по магнетичен начин, преди всичко, той требва да бъде силен, да не се подава на състоянията на болния. Ако е слаб, той ще възприеме състоянието на болния толкова близо до себе си, като че сам боледува; ще чувства отслабване на краката, болки в гърдите и плешките и т.н. Същевременно, болният ще вземе част от енергиите на лекаря, като здрав човек, след което в организма му настава известна борба, краят на която завършва с пробуждане на съзнателен живот в клетките на организма. После, като получат нужния материал за градеж, клетките започват да заваряват болните места в дробовете. Няма да мине много време, и болният започва да оздравява. Ще кажете, че туберкулозата е страшна и неизлечима болест. Страшна е туберкулозата, но има по-страшни болести и от нея. Например грехът, престъплението, лицемерието, лъжата, омразата, безверието са най-страшните болести в света. Изобщо, всички отрицателни състояния са страшни, защото причиняват такива болезнени състояния на организма, от които човек мъчно оздравява.

“Едно сме”. Едно трябва да станем с Бога, с Неговата Любов и Мъдрост, да чуваме Словото Му и да Го прилагаме. Стане ли сутрин от сън, човек трябва да чува гласа на Бога в цялата природа, във всички живи и разумни същества, да възприема тяхната радост и да им отговаря с радост. Само по този начин хората могат да внесат нова, светла струя в живота. Природата разполага с много сили, с много храна, изобилни блага, с които спасява човечеството от тежките условия, в които само е попаднало.

Казано е в Писанието, че Бог спасява света. Това не става чрез външни закони, а чрез вътрешни. Любовта ще спаси света. Мъдростта ще спаси света. Истината ще спаси света. Светлината ще спаси света, но не тази светлина, която помрачава, нито онази, която ослепява. Топлината ще спаси света, но не тази топлина, която топи нещата и ги разширява. Има особена светлина и топлина, които носят живот и то преизобилно. За тях, именно, Христос говори: “Аз дойдох да им дам живот и то преизобилно”. За да придобият живот изобилно, хората трябва да разбират основните закони на Битието. Като ги разберат, те трябва същевременно и да ги прилагат. Съвременните християни говорят за Божиите закони, за Божия Промисъл, но като се намерят пред някаква мъчнотия, или когато искат да помогнат на бедни и на страдащи, тръгват от къща на къща да събират помощи. Това е особен род просия, която не е позволена за християнина. Истинският християнин трябва да бъде господар на магическата пръчица. Пожелае ли нещо, той трябва да тропне с нея, за да постигне желанието си. Ако има нужда от пари, ще отиде на мястото, където са заровени, и ще тропне с пръчицата си. Парите веднага ще се явят пред него. Обаче, той няма право да вади пари за дребни случаи. Само за съществени нужди той има право да прилага магическата пръчица. Сегашните българи се нуждаят от човек като Маркони, да тропне с тояжката си и да им отвори умовете и сърцата, да придобият повече светлина, да започнат да дават. Българинът трябва да работи върху сърцето си, да стане по-щедър.

Културните хора гледат на новите идеи, като на нещо разрушително. Те мислят, че новите идеи разрушават обществения строй. Това е неразбиране на нещата. Христос дойде на земята, донесе нови идеи, но Той нямаше предвид да разрушава тогавашния строй. Той нямаше предвид разрушаването на Мойсеевия закон, нито на Римската империя. Ако римляните бяха приели Христовото учение, Римската империя и до днес щеше да съществува. Ако евреите бяха приели и приложили Христовото учение, те щяха да бъдат велик народ, със своя държава. Понеже не приеха Христа, и до днес още те са разпръснати из целия свят. За да бъде една държава велика, тя трябва да прилага Божията Любов и Божията Мъдрост справедливо, по отношение на всички свои поданници. За да се приложи Христовото учение, всеки човек трябва да заема службата си на място. Дали ще бъдеш началник, или слуга, ти трябва да изпълняваш работата си с любов. Ако си надзирател в затвора, трябва да бъдеш разумен, да постъпваш справедливо. Ето и до днес Христос държи ключовете на Ада и най-внимателно проверява, кой влиза и кой излиза. Там може да влезе само онзи, който е минал през ръцете на Христа. Види ли, че някой не е за там, Христос го оставя отвън, да чака времето за влизането си. Христос обръща внимание на този, който влиза в Рая, а не на онзи, който излиза. Апостол Петър, който държи ключовете на Рая, обръща внимание на онзи, който излиза от Рая, а не на този, който влиза. Значи, ключовете на Ада са в ръцете на Бога, а ключовете на Рая — в ръцете на човека. Следователно, когато умре, човек отива при Христа, пред вратата на Ада, и започва да се разговаря с Него, да му обяснява, кои са причините за идването му в Ада. Обаче, когато възкръсне, човек отива направо в Рая.

“Едно сме”. Когато стане едно с Бога, човек познава себе си, разбира какви мощни сили се крият в него, с които може да бъде полезен и на себе си, и на своите ближни. Който не се е свързал с Бога, той не може да се ползва от своите сили. Той казва: Какво мога да направя аз, сам човек? — Ако се свържеш с Бога, много нещо можеш да направиш. Свърже ли се с Бога, човек може да си служи с магическата пръчица, т.е. със своя ум. Вложете ума си в работа. Само мисълта е в състояние да разреши всички противоречия. Дръжте в ума си мисълта, че Бог е Любов. Приложете любовта в живота си, за да се справите с мъчнотиите във физическия и в духовния свят. Вложете Божията Любов в мозъка си, ангелската любов — в гърдите си, а човешката — в стомаха си. Докато яде и пие, човек е във физическата любов; докато чувства и пречиства кръвта си, човек е в духовната любов; докато мисли, човек е в Божествената любов. Следователно, ще ядете правилно, ще дишате правилно и ще мислите правилно. За да ядете, да дишате и да мислите правилно, вие трябва да се свържете с Бога, да станете едно с Него.

И тъй, правете опити, всеки момент да се свързвате с Бога. Както човек мисли за здравето си, така трябва да мисли и за връзката си с Бога. Не мисли ли за здравето си, той често ще боледува. Не мисли ли за връзката си с Бога, той постоянно ще се оплаква, че е нещастен, че има страдания. Човек сам си причинява страдания и нещастия.

Един английски офицер предприел една малка екскурзия някъде в Шотландия. За да не бъде сам, той взел със себе си и своята сестра. Понеже обичал да посещава пещери, той завел сестра си в една голяма и дълбока пещера, да я разгледат, да видят, какво има в нея. Братът носел в джоба си една свещ и една клечка кибрит, само за едно запалване на свещта. При влизането си в пещерата, той запалил свещта и осветил пътя и на двамата. По невнимание, той паднал на земята, и свещта изгаснала. Като се намерили на тъмно, със загаснала свещ в ръка, без клечка кибрит, те се ужасили. Положението им било тежко. В тъмнината те объркали пътя си. Цяла нощ се лутали в тъмната пещера, докато най-после дошли другари да им помогнат. Те ги извадили от пещерата почти в безсъзнание.

Ето защо, като отивате в света, внимавайте да не се спънете и да изгасите свещта си. Светът представя дълбока, обширна пещера, в която човек се забърква и изгубва пътя си. За да излезе благополучно оттам, той трябва да запали свещта си и никога да не я изгася. Мнозина мислят, че и без свещ може, т.е. без Бога, затова Го отричат. Така говорят само онези хора, които са изгасили своята свещ. Щом е дошъл на земята, човек трябва да живее за някого: или за себе си, или за дома си, или за обществото, или за народа си, или за цялото човечество. С други думи казано: човек трябва да живее или за стомаха, или за сърцето, или за ума си. Така са живели и неговите дядо и баба, баща и майка, и свещта им е горяла. Живей за нещо или за някого, за да не изгасне свещта ти. За предпочитане е да живееш за нещо, но свещта ти да гори, отколкото да паднеш в пещерата, да изгасне свещта ти и да дойдат отвън хора да те търсят и спасяват. Колкото и да е малка свещта ти, пази я да не изгасне.

“Едно сме”. Бъдете едно с Бога, да придобиете истинското, положително знание. Това не значи, че нямате никакво знание, но то не е в състояние да ви спаси. Силата, която имате, не е достатъчна да изправи живота ви. Затова именно, Христос казва: “Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра, достатъчно знание и сила в хората да разберат, възприемат и приложат истината?” Ще кажете, че Христовото учение е неприложимо. Христовото учение е приложимо дотолкова, доколкото отделният човек може да го възприеме в себе си и да го приложи в целокупния живот. Това учение трябва да се приложи така, че да внесе радост и веселие навсякъде: в индивидуалния живот на човека, в семейния, в обществения, а най-после и в цялото човечество. Велики са Христовите идеи, защото засягат целокупния живот. Те обединяват всички хора в едно цяло; те свързват човека с Бога. Затова Христос казва: “Аз и Отец едно сме.” Можете ли и вие да кажете така? Който се е слял с Бога, той е постигнал възкресението. Всеки може да възкръсне. — Кога? — Когато е дал място на любовта в себе си. Където е любовта, там има възкресение. Да възкръсне човек, това значи, да заработи в него Божията, ангелската и човешката любов и мъдрост.

“Едно сме”. Желая ви днес да кажете: “Едно сме с Божията Любов и сила.” Кажете така и повярвайте на думите си. Ако лекарят вярва в тия думи, с едно поставяне на ръката си върху главата на болния, последният ще стане от леглото си и ще оздравее. Ако болният вярва на тези думи, ще оздравее веднага. И лекарят, и болният, които вярват в думите на Христа, са учени хора. Христос отправя думите “едно сме” към страдащите, болните, измъчените и поставя ръката си върху тях. Вярата им в Христовите думи не е нищо друго, освен благословение, което внася имунитет в човека, прави го неуязвим към болести, нещастия, престъпления, грехове и т.н. С идването си на Земята, Христос искаше да освободи хората от всички слабости и недъзи, да внесе в сърцата им радост и веселие, да ги направи щастливи. Щом изгуби благословението на Господа, т.е. имунитета срещу злото и нещастието, човек отслабва и умира. Придобие ли го, отново възкръсва, докато придобие вечния живот. Това показва, че възкресението не е еднократен, но многократен процес. Също така и животът, любовта, мъдростта, истината не са еднократни, но многократни процеси. Дръжте в ума си тази идея и не се смущавайте. Каквито противоречия и да изпъкнат в ума ви, дръжте в себе си идеята, че Бог е съвършен. Следователно, и отношенията Му към вас са съвършени. Той има предвид нуждите на всички живи същества и ги задоволява. Така постъпват всички разумни и възвишени същества, които работят в Негово име. В света живеят множество възвишени и напреднали същества, които помагат на човечеството и работят за неговото добро. Трябва ли тогава човек да се смущава и безпокои, как ще прекара живота си?

Въпреки големите блага и благословения, дадени на човечеството, мнозина се запитват, на кого да вярват и на кого да не вярват; кои неща са верни и кои — не. Това са въпроси, за които не трябва да се пита. Всеки човек знае, кое е горчиво и кое — сладко; кой цвят е син и кой — червен, зелен, жълт и т.н. Достатъчно е да тури едно парче захар в устата си, за да каже, че е сладко; или да тури малко пелин в устата си, за да каже, че е горчив. Достатъчно е да погледне към едно цвете, за да каже, дали е синьо, червено, зелено или жълто. Както разбира тези неща, той може също да каже, кои неща са верни и кои — не. Истината включва всички верни неща в себе си, а неверните изключва. Следователно, ако човек е влязъл в пътя на истината и още се колебае, дали е на прав път, или не, той се намира в хипнотично състояние. Днес повечето хора се намират в състояние на хипноза, вследствие на което казват, че това или онова не могат да направят. Който работи за Бога, не трябва да мисли, че не може да направи това или онова. Щом за Бога не може да направи нещо, за човека пък нищо не може да направи. Ако човек не вярва в Бога, като в Учител, който отваря пътя му към знание и свобода, в никого не може да вярва. Ако не вярвате във великата разумност на живота, в какво друго ще вярвате? Ако не вярвате в Онзи, Който възкресява мъртвите, Който повдига падналите и угнетените. Който повелява на слънцето да изгрява и залязва, на вятъра и на бурите да утихват, в кого ще вярвате? Ако не вярвате в живота, в какво друго ще вярвате? Ако не вярвате в Христа, Който дойде на земята и се пожертва за човечеството, в кого ще вярвате?

Сега аз говоря за явяването на Христа между хората като многократен процес, а не като еднократен. Той се явил между хората в миналото, явява се в настоящето, ще се яви и в бъдещето. Благодарение на това, Христос обхваща всичко в себе си. Мнозина имат опитността да им се явява Христос по няколко пъти. Някои религиозни мислят, че от деня на възкресението досега, Христос е на небето, отдясно на Отца. Те Го очакват да дойде отново на земята. Ще кажете, че Христос може да дохожда много пъти на земята, понеже е Син Божи. Наистина, Христос е Син Божи, но Неговият Божествен произход се вижда в съзнанието Му, че Той и Отец едно са. На друго място Христос казва: “Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас”. Значи, доколкото Христос живее в нас, дотолкова и ние — в Него. Доколкото Любовта и Мъдростта на Бога са в нас, дотолкова и ние сме едно с Него.

“Едно сме”. Да стане човек едно с Бога, това значи, да приложи любовта в живота си като магическа тояжка. Желая ви да си служите с тази тояжка при всички мъчнотии и противоречия на ума и на сърцето. Ако умът и сърцето ви се разклатят, вие не сте хора на любовта и на мъдростта. За да не се разколебавате, не изгасяйте свещта на вашия ум и на вашето сърце. Не изгасяйте всички възвишени и благородни пориви на вашите мисли и чувства, да не станете преждевременно инвалиди. Не заробвайте ума и сърцето си. Те са автономни, свободни жилища. Само Бог може да живее в тях. Като спира проявите на благородните и възвишени мисли и чувства, човек постепенно се деформира и дава ход на отрицателните прояви: гняв, омраза, лицемерие, съмнение, подозрение и т.н. След всичко това той казва: “Човек за човека е вълк”. Ние пък казваме: “Човек за човека е брат”.

“Едно сме”. Смисълът на живота се заключава именно в това, да станем едно с Бога, да се потопим в любовта Му и да започнем да работим със съдействието на възвишените същества, които са завършили своето развитие. Без съдействието на тези същества човек нищо не може да направи. Като се свърже с тях, той работи съзнателно върху себе си, без страх, дали ще мине за учен или невежа, за богат или сиромах. Той предпочита да мине за невежа, отколкото да изгуби смисъла на живота. Дали човек е учен, или невежа, това са относителни понятия. Има смисъл да бъдеш невежа по отношение на възвишеното, но не и по отношение на обикновената наука. Не е учен онзи, който не може да издържи най-малкото изпитание и се отчайва; не е учен, нито разумен този, който при най-малката обида е готов да обяви война на своя ближен. Истински ученият е едновременно и разумен човек. Той има право разбиране за живота. Където влезе, в дом или в някое общество, той примирява всички хора. Ученият човек има едно верую, едно убеждение. Всички окръжаващи познават, че той има вяра в Христа и разчитат на него. Кокошките, овцете и воловете му се разхождат свободно по двора, без страх от ножа. Сиромасите разчитат на него, знаят, че той има предвид и техните нужди. Разумният и учен човек е дал място на Бога в себе си и постъпва като Него. Едно от качествата на Бога е, че Той има предвид нуждите на всички същества, от най-малките до най-големите.

“Едно сме”. Желая ви да станете едно с Бога, да станете съработници с Него.

34. Беседа от Учителя, държана на 20-ти април, 1930 г. София - Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни