6. При Будинова

[Ани]

6. При Будинова

Същия ден.

У Будинови, Там заварихме Надя, също народна учителка, моя приятелка. Беше и майка й. С влизането ни в стаята ние бяхме обгърнати от една тежка атмосфера, почти отровна. Това беше достатъчно да ни покаже, че тук живеят мъченици, които влачат веригите на едно жалко съществувание. И наистина, предположението не ни излъга. Надя, моята приятелка, макар и още млада, побърза да ми се оплаква от несносния си живот, в който тя не е могла досега да намери абсолютно никакъв смисъл. Въздъхна дълбоко, което показваше, че нейде в дълбочините на нейната душа Божественото търси изход, търси простор и прави усилия да създаде мир и хармония в тази душа и да се прояви чрез нея. Аз се зарадвах вътре в себе си, защото очите ми виждаха една душа, която въздъхва и търси освобождение от оня страшен вътрешен гнет, който я поставя в положението на една риба без вода. Аз й продумах, че душите, които обичат Бога и искат да Му служат, могат да се освободят, могат да се заздравят и заживеят един чист и осмислен живот, който е идеал за всяка една душа. А да не намира човек смисъл в живота, това значи да живее в тъмнината, да не вижда великолепието на Бога и да е прекъснал връзките си с Него. А по-голям трагизъм от такова едно състояние за една душа едва ли би могло да има, - И както виждам, тъкмо ти се намираш сега в това положение.

 

- Какво да правя? - със сълзи на очи и с трогателен глас ме запита тя.

 

- Още днес тръгни в пътя, в който съм тръгнала и аз - възлюби Господа с всичкото си сърце и душа, възлюби ближния като себе си, прости на всички и отвори си сърцето за доброто.

 

- А на мен какво ще кажеш? - обади се майката. Обърнах се към нея. Гледаха ме две очи, пълни със сълзи и изразяващи мъчителното състояние на нейната душа. Тя ме гледаше вторачено, чертите на лицето й бяха обтегнати, а това ми показваше, че пред мен стои една изтерзана душа с изпокъсани нерви и неспокоен дух.

 

- Има спасение и за теб - й казах аз. - Ще направиш всичко възможно да запазиш последните си сили, които са останали в теб, а това ще рече: да се възвърнеш към онова здравословно състояние, което ще донесе мир на твоята душа. Иначе, както милиони други, и ти ще станеш плячка в лапите на смъртта.

 

Тя ме гледаше мълчаливо, сякаш слушаше последния зов за възвръщане в пътя, който води към осмисления живот.

Мълчание. Всички бяхме дълбоко потопени в интензивна трезва мисъл и се чувствувахме пред прага на Великото, което е било мечта на нашите души. Надежда просия по лицата им.

 

- Нека бликне любов във вашите сърца и стоплете се с тази любов всяка една душа, за да бъдете и вие възлюбени - тихичко им прошепнах аз.

 

Възрадвани, майката и дъщерята станаха и за миг сложиха пред нас бани­ца. Ядохме, благославяхме и най-хубавото им пожелахме. Дадох им една беседа и се разделих с тях.