Jump to content

10. Духовна работа. За село Слатина


Recommended Posts

10. Духовна работа. За село Слатина

14.VIII.1933 г. Време хубаво. Топло слънце и добро състояние. Понедел­ник. Село Слатина. Вдъхновени и готови за духовна работа на широката Божия нива. Тайна молитва.
Намерихме се на открито. Югоизточната част на широкото Софийско поле се разстилаше пред нас, обсипано с кръстци от жито и овес. Пред великолепието на тази картина не може човек да измине, без да благоговее пред онова велико разумно начало, което щедро е изсипало своята любов в пълните класове с жито. Слънцето печеше. Ние се спряхме и в мълчание издигнахме към небето топла молитва от благодарност за благодатния дар, който ни го е дал.
Продължихме по тясната пътека за село, а устните ни тихо мълвяха свети думи, които се обрулваха като драгоценни бисери из дълбочините на нашите сърца, - „Господи - шепнехме, - нека чрез това жито, което е пропито с Твоята велика любов, с Твойте мисли и идеи, да оживеят всички души, които го вкусят, да възкръснат и се изпълнят с любов към Тебе и към всяко дихание на Земята и да пожелаят да Ти служат." - Преди да влезем в селото, спряхме и в тайна молитва пожелахме благоволението на небето да ни озари със светлина, да бъдем проводници на Словото на Учителя и да подготвим душите, които са отредени да ги срещнем, да ни приемат и възлюбят идеите, които им носим за славата на Бога. - „Мир и светлина да бъде в този дом" - си казахме, когато с десния крак прекрачвахме прага на селската кръчма. Първата мисъл, която отправихме, беше тази: Нека от днес, след стъпването ни в този дом, да стане преврат в душата на кръчмаря, да престане той да трови хората със спиртна отрова и вместо нея да пръска новите идеи за чист и трезвен живот, за мир и любов и побратимяване на хората. Кръчмарят ни прие любезно. И за малката услуга, която направи, предложи ни да пием нещо. Нямайки друго, ние поисках­ме сода. От пръв поглед той разбра, че идем от Изгрева и побърза да ни запита какво е нашето учение. Ние му отговорихме, че чрез нашето учение в нас се развиват всички ония добродетели, които Бог е вложил ч нас, за да се прояви Неговата любов, която преди 2000 години проповядваше на человеците Великият Учител Христос. Чрез проучване и прилагане на новото учение проблясва в нашето съзнание Божествената светлина, която ни учи да познаем законите на великото естество, което е форма на творческия Дух на Бога. Възрадван, кръчмарят стана от стола и бързо повика жена си и дъщеря си, за да чуят и те нещо за новите идеи, за новото учение. Седнаха срещу нас на масата майката и дъщерята, усмихнати, и с широко отворени очи, доверчиво ни слушаха.
-Ядете ли месо? - ни запитаха. Отговорихме, че ний месо не ядем, защото в месото има отрови, които като влезнат в нашия организъм, го разрушават и израждат и спират духовното развитие. По такъв начин човек не може да постиг­не оная велика цел в живота, за която той е дошел, и тялото му няма да бъде оня чист и жив храм, в който да се всели Божият Дух. И още, като се храни човек с животинска храна, той се свързва със самото животно и придобива всички негови нисши качества. Веднъж Учителят ни каза, че няма за човека по- страшна отрова от месото. На същото основание ние не употребяваме и спиртни питиета; не пушим и тютюн.
- По какво се отличавате от християните? - беше вторият им въпрос. Отговорихме им, че християните, начело със своето духовенство, са почти де­райлирали от рамките на истинското Христово учение, като се придържат.само във формите, а не и в смисъла и съдържанието им. По тези причини християн­ството не даде своите плодове. Напротив, ние сме за приложението на Христо­вото учение. И там е силата на тези, които го прилагат.
 
- Вярвате ли в духове и живеят ли умрелите? - със сълзи на очи запита майката, на която преди 3 години е заминал нейният син.
 
- Да, вярваме в духовете, вярваме и в умрелите, че живеят след смъртта и вярваме още, че умрелите пак идват на Земята да живеят и се учат, докато завършат напълно своето развитие. Че това етака, има много научни доказател­ства, а примерите из практическия живот са изобилни. Това е един неоспорим факт, който не може да се отрече нито от религията, нито от науката.
 
 
Майката, която беше впила погледа си в мене и ме гледаше така умили­телно, се разплака. Види се, тя се зарадва, че нейното любимо чедо е живо и че тя един ден пак ще го срещне и пак ще му се любува. Ние й казахме, че то може би присъствува между нас в този момент и че „може би голям дял се пада на него, от любов към вас, да дойдем тук".
Разчувствуваха се сърцата на родителите и на младото момиче. В очите им се четеше прояснение на едно по-висше съзнание, а в сърцата им - едно умиление и радост, че така добре Бог е наредил света. Бащата, развълнуван, побърза да се изповяда пред нас за сторения грях, че принудително ни е заста­вил още в началото да пием сода, която съвсем не е по нашето желание, тъй като чашите ни още бяха до половина пълни.
 
- Какво да правим! Принудени сме понякога да правим такива погрешки, водими от инстинкта за самосъхранение. - Ние му заявихме, че хората на новото учение ще живеят другояче и че прехраната си ще изкарвате радост, по Божест­вен начин, без да се боят за утрешния ден.
 
Прочетохме част от беседата „До окончанието на века", която изслушаха с напрегнато внимание. Майката и дъщерята изявиха желание да дойдат на Изгрева, да видят и чуят Учителя, а бащата настоятелно ни покани да им отидем втори път. Раздадохме им беседи и се разделихме приятелски и сърдечно.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...