Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1930_04_23 Доброто оръжие

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 07:03

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова

Архивна единица

От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.),
по стенографски записки, изд. София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.),
Второ издание, ИК "Хелиопол", София, 1994 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето


ДОБРОТО ОРЪЖИЕ


Размишление върху мира.

Ще прочета 75 Псалом.

Не възвишавайте рог. (- 4 ст.).

Не подигайте нависоко рога си. (- 5 ст.).

Какво представя рогът в цитираните стихове? Рогът е средство за защита. Волът знае цената на рога повече от човека. Що се отнася до рога, волът има думата. Човек за какво има думата? Човек трябва да познава любовта, а всъщност той едва е започнал да я изучава.

Съвременните хора говорят за любовта, за мъдростта, за истината, за доброто, без да са проникнали в дълбочината на тия понятия. Да познава човек любовта, това значи да знае, че има майка, която го е родила. Да познава човек мъдростта, това значи да знае, че има баща, който е работил за него, да го отгледа и изучи. Да познава човек доброто в света, това значи да знае, че има основа в живота си, върху която може да стъпва. Доброто е начало на живота, т.е. раждане. Ако не развива доброто в себе си, човек не може да прояви любовта си, защото майката на живота е вложила качествата си в доброто. И мъдростта, т.е. бащата на живота е вложил своите качества в доброто.

Следователно, докато не се роди, човек не може да говори нито за любовта, нито за мъдростта. Дойде ли до истината, човек трябва да гледа на нея като на свой брат. Истината, братът на човечеството, иде да го освободи от заблужденията му. Без истината човек остава в ограничителните условия на живота. Тъй щото, ако човек в любовта не намери своята майка, в мъдростта – своя баща, в истината – своя брат и в доброто – своята сестра, той не е разбрал смисъла на живота. Като не разбира смисъла на живота, човек казва, че щом се е родил на земята, нищо друго не му остава, освен да умре. Това е неразбиране на живота, на принципите, които действуват в него. Който е роден в доброто, той никога не умира. Щом излезе от закона на доброто, той непременно ще умре. Да изгуби човек доброто в себе си, това значи, да се изложи на закона на смъртта, т.е. на закона на промените.

Като влиза в живота, човек се натъква на числата и започва да брои: едно, две, три и т.н. Какво представя единицата? Проста величина ли е единицата или сложна? От колко части е съставена тя? Това точно не може да се определи. За пример, пръстът като единица е съставен от три части, от три фаланги. Ако говорите за ръката като единица, тя е съставена от няколко части: пет пръста по три единици, правят 15 части. Числото 15 е число на промени, на разклащане, на разколебаване основите на нещата. Когато пияницата попадне в числото 15, основите на неговото пиянство започват да се разколебават. Много причини са действували в живота му, за да стане пияница. Кои са тия причини? Като погледне към червения цвят на виното, очите му стават причина да се събуди желание в него да пие. След това на помощ иде дясната ръка, която подава чашата да се напълни. След това иде разсъждението: Червеният цвят е цвят на живот и сила. Ще възприема този цвят в себе си, да стана смел и решителен. Наистина, като изгуби разположението на духа си, човек започва да се стреми към чаша, пълна с вино. Щом изпие една – две чаши, разположението му се възстановява. Ако пие повече, главата му увисва надолу, като узрял плод, след което заспива. Кога заспива човек? Когато не може да преодолее известно напрежение. Кой не е изпитвал напрежение? Да заспи човек, това не значи, че е пил. Заспиването е процес, подобен на изгубване на съзнание. Когато известно преживяване или болезнено състояние стане много тежко, човек трябва да заспи или да изгуби съзнанието си, да понася по-лесно.

И тъй, като говорим за числата, ние ги разглеждаме като цели и дробни. Дробните числа се получават при деление на единицата на десет или на произволно число равни части. Ако единицата се дели на десет равни части, получаваме десетични дроби. Ако я делим на повече или на по-малко части от десет, получаваме прости дроби. Всеки пръст, запример, е разделен на три части. Едната част представя Божествения свят, втората – духовния, а третата – физическия. С други думи казано: едната фаланга представя света на формите, втората – съдържанието на нещата, а третата – техния смисъл. Ако познава формата, съдържанието и смисъла на нещата, човек никога не би си позволил да критикува. Щом не критикува, той ще бъде свободен от всякакви противоречия. Човек има право да критикува, да разглежда нещата и да се произнася за тях, ако са човешки. Дойде ли до Божественото, той няма думата. Ако си позволи да критикува Божественото, преди всичко той критикува себе си. При това положение той нищо не може да постигне.

Сега, да се върнем към числата. Всяко число представя форма, съдържание и смисъл на нещо. Искаш ли да се ползуваш от известно число, ти трябва да знаеш каква е неговата форма, какво е съдържанието му и какъв смисъл крие в себе си. Не знае ли скритите сили на числата, човек може да си създаде ред нещастия. Запример, ако някой не знае каква сила се крие в старото вино, може да пие от него и да се напие. Като го пие често, той може да си създаде лош навик, с който мъчно ще се справи. Не е лесно човек да се освободи от силата, която се крие в лошите навици. Срещате някой човек, казвате му една дума, която веднага произвежда силна реакция в него. Защо? Този човек има взривни вещества в себе си, които лесно експлодират. Той е избухлив човек. Той не е виновен за това – такова число съдържа в себе си. Достатъчно е да драснете клечка кибрит, за да се възпламени избухливото вещество в него, а заедно с това и вие да хвръкнете във въздуха.

Разумният човек, който има будно съзнание, никога не предизвиква ненавременни реакции. Той знае как и кога да бута. Ако има предвид да произвежда реакция, той ще я произведе тогава, когато може да я използува за свършването на някаква разумна работа. Езикът на човека е склад от експлозиви. Драсне ли невнимателно клечката, подхвърли ли я небрежно някъде, човек се натъква на големи нещастия. Кибритените клечки не са нищо друго, освен думи, с които човек си служи. Едни от тях лесно се запалват и произвеждат взрив. Други пък не се палят лесно, вследствие на което не произвеждат никаква реакция в човека. Трети вид клечки са тия, които по естество са незапалими. Като знаете силата на словото, вие трябва да бъдете внимателни, да избирате думите, с които си служите. Някоя майка е недоволна от детето си и постоянно му се кара, заканва му се и най-после го проклина.

Не се минава много време, и клетвата постига детето. Като знае това, човек трябва да бъде внимателен и в думите, и в мислите, и в чувствата с които си служи. Благодарете, че всяка дума, всяка мисъл и всяко чувство не се хващат. Благодарете, че всяка клечка кибрит не се запалва. Ако всяка клечка кибрит би могла да се запали, светът би се унищожил. Дойде ли това време, ние казваме, че е дошъл краят на света. Ако човек пали по сто клечки на ден, знаете ли, каква енергия би произвел в себе си? Изобщо, ако всеки ден човек драска по една клечка в мозъка си, за да произведе светлина, в една година той би произвел грамадно количество енергия.

Съвременните хора се разрушават от чрезмерно палене на клечки. Не знаете ли по колко клечки трябва всеки момент да палите, съдебният пристав ще дойде да ви глоби.Ще кажете, че сте свободни да палите, колкото клечки искате. Дали сте свободни, или не, това е друг въпрос. Важно е, че за всеки даден случай човек трябва да пали само толкова клечки, колкото е необходимо. Каквото прави, човек трябва да бъде отговорен за делата си. В ума на някой човек влезе едно малко съмнение, и той бърза да запали всички мозъчни клетки, да вижда добре. Не е позволено да се изразходва много енергия за едно малко съмнение. Ако срещнете един ангел, заслужава да направите голямо осветление, да го разгледате от всички страни. Но за едно съмнение, за една дреболия не е позволено да се изразходват грамадни количества енергия.

Следователно, иска ли да хармонизира силите на своя мозък, човек трябва да допуска в ума си само възвишени и чисти мисли. За такива мисли заслужава човек да изразходва енергия. Те повдигат духа му и го правят мощен, Като живее по този начин, човек дава възможност на всички клетки в себе си да се развиват добре. Като живее, той трябва да се отнася с уважение и почитание към клетките си , като към разумни същества. Спазва ли това правило, той ще бъде вътрешно силен. Светът днес се нуждае от силни и разумни хора. За да бъде разумен и силен , човек трябва да се ръководи в живота си от принципите на любовта, на мъдростта, на истината, на правдата и на добродетелта. Тези принципи трябва да служат на човека за оръжия, с които да се защищава. На което поле да се намира, човек се нуждае от отбранителни средства. Когато изпраща своите поданици на бойното поле, държавата ги въоръжава с пушки и топове. Войниците насочват тия оръжия срещу своите неприятели, да се бранят от тях. Ако на стария човек дадат пушка в ръка, той ще се откаже от нея, под предлог, че е неспособен за война. Ако на младия дадат пушка в ръка, той ще я вземе. Какво ще каже старият, ако в ръцете му турят основните принципи на живота и го заставят да се брани с тях? Трябва ли пак да се оправдава със своята старост? Дали е стар, или млад, човек трябва да бъде смел, да се сражава със злото. Дойде ли злото срещу вас, не го нападайте, но само се отбранявайте. За да се пазите от злото, да не ви побеждава, вие трябва да държите в ръцете си мощно оръжие.

Кое е мощното оръжие срещу злото? Казано е в Писанието: „Възлюбил си истината в човека”. Значи, истината се намира в човека. Ето защо, нападне ли ви зло, кажете си следната формула: „Бог е любов. Бог е мъдрост. Аз съм добро. Аз съм истина”. Тази формула ще ви послужи при всички нещастия, противоречия и злини в живота ви. Доброто е една от проявите на Битието, с която можете да се защищавате от всякакво зло. Злото носи в себе си сили противоположни на любовта, мъдростта, на истината и на доброто, вследствие на което става неутрализиране на тези сили. Човек може да живее съзнателно дотолкова, доколкото проявява доброто и истината, които са вложени в него.

Kакво представят доброто и злото в света? Доброто и злото са два ключа с различни служби. Доброто е ключ, който отваря всички врати към чистия, светъл и възвишен живот. Злото е ключ, който затваря всички врати към възвишения, светъл живот. Доброто внася светлина в човешкото съзнание, а злото води към тъмница. Следователно, който не ходи в доброто и истината, той е в тъмнина. Защо? Защото е изгубил ключа на светлината.Дето е светлината, там е животът, там е знанието.Дето е животът там е и любовта. Без любов животът няма смисъл. Който има любов в себе си, той проявява волята си, благодарение на което може да постигне всичко, което желае. Човек е направил и прави най-велики и славни подвизи в любовта. Изгуби ли любовта си, той нищо не може да постигне.Любовта дава импулс, подтик в живота на човека. Любовта е колективен акт, а не единичен.Цялата природа взима участие в любовта. Като се влюби в някого, човек мисли, че само той изявява любовта си. Той не подозира, че всички живи същества отправят любовта си към неговия възлюбен, или към неговата възлюбена. Когато се влюби в някой ангел, човек пожелава да отиде при него. Да отиде при ангела, т.е. при своя възлюбен, това значи да замине за другия свят. Като не знаят, защо е заминал за другия свят, хората казват, че този човек е умрял. Когато видите, че някой човек заминава за другия свят доброволно, ще знаете, че той отива при своя възлюбен, в другия свят. Не умира ли доброволно, ще знаете, че възлюбеният му е на земята. Той временно се разделя с него, вследствие на което страда.

И тъй, говорите ли за любовта, ще знаете, че тя е творчески акт, в който цялата природа взема участие. Който истински люби, той излива любовта си в песен и музика. Ако някой люби и плаче, ще знаете, че той не е намерил своя възлюбен, или своята възлюбена. Той е попаднал на слугата, или на слугинята на любовта, вследствие на което е останал много изненадан и огорчен. Като слиза на земята, човешкият дух иска да намери своята възлюбена, но остава излъган. Защо? Защото се вижда облечен и заробен от материята. Материята го обгръща добре в себе си, като в дреха, и му казва: Сега ще влезеш в живота на земята да учиш. Изненадан от условията, човек започва да плаче. Тази е причината, поради която при раждането си още детето заплаква. Добре е човек вечно да търси своя възлюбен. Съвременните хора наричат влюбените смахнати, но те се лъжат. Истински влюбени са светията, мистикът, ученият, богатият. Те са концентрирани в мисълта си и непрестанно се стремят да постигнат своя възвишен идеал.

Съвременните хора говорят за любовта, стремят се към нея, но, като я придобият, не могат да я задържат за дълго време. Защо? Защото любовта вирее само в чистота. Наруши ли човек чистотата на своите мисли, чувства и действия, любовта моментално го напуска. Дойде ли някакво изкушение, за да запазите любовта си, изговорете тихо в себе си формулата: Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Аз съм добро. Аз съм истина. Затова е казано в Писанието: Побеждавайте злото с добро, а лъжата с истина. Дайте път на Бога в себе си, Той да прояви своята Любов и Мъдрост. Не дадете ли път на великата Любов в себе си, ще видите, че това, което наричате любов, не е нищо друго, освен любовна каша. Любовната каша на хората е старият живот, а великата Любов е новият живот. Човек не трябва да прави компромис с новото. Той трябва да постави старото за почва, а с новото да гради. Новият живот е живот на изобилие. Любовта ражда изобилието. Да живеете в изобилие, това значи, да живеете при Вечния Извор, отдето можете да черпите, колкото искате.

Като ученици вие трябва да имате права мисъл, прави чувства и прави действия. Какво сте били в миналото, какви ще сте в бъдеще, това не е важно. Какво сте в настоящия момент, това е важно. Щом се намерите в известно противоречие, кажете си: Аз съм добро. Аз съм истина. Щом сте добро и истина, вие трябва да проявявате живота на доброто и на истината. Като съзнавате това, вие всякога ще можете да палите своя огън, както и огъня на своите ближни. Достатъчно е да запалите една от своите клечки, за да запалите своя огън. Така постъпват и ангелите. Със своята любов, със своята светла мисъл те палят слънцето, на чиито лъчи ние се греем. Ако ангелите не палят слънцето, хората щяха да живеят във вечен мрак. Тогава те щяха да разберат какво представя тяхната мисъл. Мисъл, която не може да осветява пътя на човека, не е още истинска мисъл. Някога и земята е била светла като слънцето, но като я населили, със своя живот хората постепенно я изгасвали, докато най-после я обърнали в тъмно тяло. Разликата между ангела и човека се заключава в това, че ангелът пали огъня, а човек го гаси. Кой човек не се оплаква, че е загасил своите светли мисли? Мине ли някоя светла мисъл през ума му или някое светло чувство през сърцето му, той казва: Не е време сега за светли мисли и чувства. Не е време още за светли и благородни постъпки. Днес изгаси една светла мисъл в ума си, утре изгаси едно светло чувство в сърцето си, докато най-после стане тъмен като земята и започне да страда за изгубеното щастие.

Това са фигури на речта, които трябва да превеждате, да ви станат ясни. Настанало е време, когато всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да се превърнат в запалена свещ, която никога да не изгаря. Когато дойде това време, светлината на слънцето ще стане седем пъти по-ярка от сегашната. Причината за това ще се крие в мислите на бъдещите хора. Със светлината на своите мисли те ще увеличават светлината на слънцето. Който погледне към земята, ще види, че тя свети, като слънце. Отдалеч ще изглежда, че земята гори. Невидимият свят се интересува от хората дотолкова, доколкото излиза светлина от умовете им. Колкото по-силна е светлината им, толкова по-голям е интересът на разумните същества към тях. Дето има мисъл, там има светлина. При това положение виждаме, че животът на хората заслужава интерес и внимание.

И тъй, искате ли да се справяте с мъчнотиите, нещастията и противоречията в живота си, прилагайте дадената ви формула, било в единствено, било в множествено число. Кажете си: Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Ние сме добро. Ние сме истина. Произнасяйте формулата съзнателно и следете да видите какви резултати ще имате. Дали сте гладен, болен, слаб, произнасяйте формулата смело, без колебание. Дето минавате, произнасяйте формулата и мислете върху съдържанието и смисъла и. Мисли за Бога, за ближния си и ще намериш своето благо. Мислиш ли първо за своето лично благо, ти ще станеш нещастен. Бог е предвидил твоето благо, няма защо да мислиш за себе си. Когато ви канят на гости, в дома на някой граф или княз, трябва ли вие да носите хляба си? Той е предвидил всичко, което е необходимо за вашето гостуване при него. Следователно, отидете ли при Бога, ще се облечете с най-хубавите си дрехи, но хляб няма да носите. Бог е предвидил всичко което е нужно за вас. Докато мисли, какво ще яде, как ще се облича, как ще свърши живота си, човек е роб на условията. Едно се иска от човека – работа. Като работи, всичко ще му се даде.

Ползвайте се от формулата, която днес ви дадох, при всички трудни случаи на живота си. Произнасяйте я с всичкото уважение и почитание. Дръжте тази формула в ума си като добро оръжие, с което можете да се защищавате. Ако държите оръжието си чисто, каквото желаете, можете да постигнете. Оставите ли го да ръждяса, други ще го вземат от ръцете ви. Щом изгубите оръжието си, с него заедно ще изгубите и свободата си. Човек е дотолкова свободен, доколкото носи в себе си оръжие, на което разчита при всички трудни моменти в живота си. Свободен човек е онзи, който признава Бога за Любов, за Мъдрост, а себе си за добро, за истина. Дойде ли до това съзнание, човек е придобил онази свобода, която търси.

Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Ние сме добро. Ние сме истина.

35. Лекция от Учителя, държана на 23 април, 1930 г. София – Изгрев.

Facebook коментари

#2 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3543 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 30 април 2013 - 14:39

От книгата, "Доброто оръжие". Общ окултен клас. Година IX (1929–1930). Том III. Първо издание.
Издателска къща „Жануа-98“, 2008
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


  

ДОБРОТО ОРЪЖИЕ



„Отче наш“
Размишление върху мира

Ще прочета 75. псалом. Има работи, които не остават в света. Ако някой в наше време напише един псалм, не зная как би го написал. Сега, ако би израснал рог на главата, нали ще го считат нещо ненормално. Ако е учен човек, да му израсне рог на главата, какво ще кажете? Значи рогът е едно средство за защита, за почит на челото. После казвате: „Не знаем какво нещо е любовта.“ Какво нещо е рогът? Ако питаш един вол, той разбира по-добре ползата от рога, колкото един човек. Казва: „Мен никакви рога не ми трябват.“ Бъл­гарите имат една поговорка, казват: „Като направи това, рога израснаха ли ти?“ Ние не виждаме на всички хора, на които им е провървяло, рога да са им израснали. Значи преносен език е, когато се говори за рога.

Всички трябва да имате поне някои основни идеи, които да са строго определени. Запример вие в даден случай вземете думата „любов“. Какво означава? Принципално, когато кажеш, че трябва да имаш любов, ни най-малко не показва, че трябва да обичаш в обикновен смисъл. Щом като говорим в основен смисъл за любов­та, подразбираме друго. Питам едно дете: „Ти майка имаш ли?“ Да признаеш любовта, значи да признаеш, че имаш майка, която те е родила. Казвате: „Какво е любовта основно?“ Казвате: „Трябва да бъде мъдър чо­век.“ Това значи да признаеш, че имаш баща. Питам, вторият въпрос: Защо трябва да правя добро? Да се тури една основа. Казва, какъв смисъл има да се прави добро? С добро човек не може да прокопса. Да призна­еш, че ти си се родил и че ти си добър, то е един и същ процес. Злото в света, това е да се унищожи раждане­то. Доброто, това е начало на живота, когато ти се раждаш. Затова трябва да бъдеш добър, понеже си се родил. Тогава доброто в тебе, ако ти не развиваш сво­ето добро, не може да проявиш любовта, понеже лю­бовта, майката е вложила своите качества по закона на наследствеността в доброто. Бащата - мъдрост­та, и той е вложил своите качества в доброто. Вие не може да проявите любовта, не може да говорите за нея, щом не сте родени. Като не си роден, за мъдрост­та не може да говориш.

Доброто за да се извърши, трябва да има светли­на. Любовта сама по себе си, тъй както я разбираме, доброто само по себе си не може да прояви светлината. Следователно в света трябва да дойде процесът на истината. Истината всякога това е братът на чове­ка. Когато ти говориш, че брат нямаш, ти трябва да разбираш истината. Единственият брат, който може да те защитава, това е истината.

Следователно, да изскочи една идея, че ти имаш един брат, който може да те ръководи в живота. Този брат, който ти носиш на ръце, той не е брат, това е товар. Следователно говорим за товар, когато имаш един брат, който трябва да носиш на ръце. Това не е никакъв брат. Брат е истината на човека. Ако нямате тази основна идея, казва - истината ще ви освободи. Братът може да ви освободи, той може да ви повдигне, всичко може да направи.

Следователно истината в дадения случай е за предпочитане, тя е, която освобождава. Познанието в све­та седи в злото. Ти не може да познаеш нещата, не може да познаеш нещата в тяхната основа, ако нямаш доброто, ако нямаш сестра. Чрез сестрата ще опозна­еш нещата, разбираш смисъла на живота. Трябва да имаш сестра. Нямаш ли сестра, ти си невежа. Без доб­рото човек е невежа. Казва: „Не можах да разбера сми­съла на живота.“ Как ще разбереш? Нямаш сестра.

Та казвам, ако вие в любовта не разберете Бога, вашата майка, дето ви е родила, дето излязло доброто; ако вие в мъдростта не разберете Бога, отдето изляз­ла истината, тогава нямате основно разбиране. Някой казва, ще се роди човек и ще умре. Човек, който е роден в доброто, той никога не умира. Казват: „Не съгрешавай.“ Значи не оставяй доброто. Щом оставиш добро­то, това е умиране. Не говоря за смъртта. Смъртта е една промяна. Хората имат смърт, но то е подобие. Има смърт, от която всички трябва да се пазите. Да изгубиш доброто в себе си, значи да си изложен на за­кона на смъртта, на промените.

Представете си, че вие имате идеята 1. От колко части е съставено числото 1? В природата единица какво представлява? Някой път започнете с тия числа, които съществуват. Имате един пръст, да кажем, пър­вия пръст. От колко съставни части е съставен един пръст? Той е съставен от три съставни части. Ако вземете човешката ръка, от колко части е съставена тя? Имате китка, кости до лакътя и кости до рамо­то. Имате една китка. Тя от колко части е съставе­на? Имате 5x3=15. Числото 15 показва промените в човека. Числото 15 показва разклащанията. Имаш убеж­дение или в доброто, или в злото, или в низходяща сте­пен, или във възходяща степен. Щом започва разклаща­не, това е числото 15. Имаш един навик да пиянстваш. Заражда се желание, разклащаш се, казваш: „Не трябва да пия.“ Числото 15 започва да се разклаща. Защото отде излиза навикът? Ако твоята дясна ръка не вземе­ше тази чаша постоянно да поднасяш към устата, ти би ли се научил да пиеш, ако нямаше тази ръка, този посредник да вземаш чашата? Погледнеш с очите си, червен цвят, този червения цвят на виното, който лъже човека. Виното казва: „В мене има живот. Ако ме пиеш, смел ще станеш, решителен.“ И действител­но донякъде е право. Човек, като пие една чаша, кол­кото и да е паднал духом, ще се повдигне. Щом пие две, три, четири, пет, десет, сто чаши, понеже животът дойде в него, веднага плодът узрее, натегне главата. Като пие, заспи. Спането е процес. Казва, това дете, което не е господар на себе си да се влада, да го прис­пим. Турят го в люлката. Започва този процес на спа­нето. След като се събуди - който от вас е бил пия­ница, знае, той се събужда от главоболие. Няма някой от вас, който да не е бил пияница, няма някой от вас, когото да не го боляла главата. Става ферментиране на известни останки, утайки.

Някой път разумният живот иска да освободи чо­века. Пияниците изобщо имат навици, ръката трепери, той не може да поднася чашата до устата. Докато иде до устата, се разлива. Той измисля един начин как да пие виното. Казва: „Този дявол откъде влязъл?“ Нарича дявол, че не може да пие. Той, взема, с едно въже върже чашата, прекара конеца през дясната ръка и с лявата дърпа въжето, докато чашата дойде до устата. Тази ръка, която трепери, казва: „Стига вече! Не може вече, опасна е тази работа.“ Той свързва и пие.

Трябва да се освободите. Щом се говори, вие раз­бирате нещата лично. Казвате: „Аз нямам този порок.“ Или: „Тази добродетел.“ Добродетелта и порокът са мно­гократни процеси. Ти може да нямаш някой порок, но този порок може да те засегне. Някак си може да мине една лоша мисъл през ума ти. Сега да взема един пример да приведа. Един син описва майка си, казва: „Досега аз мислех, че майка ми не е един тип на егоизма, но е по-религиозна. Има нещо лошо в нея.“ Той ми разправя: „От­тук тръгваме за Княжево, качваме се в трамвая, искаме да седнем на една пейка. Гледам, един гребен от една жена там. Тя взе гребена, скри го.“ Отиват някъде при някой болен човек. Тя на своя мъж, който е болен, изваж­да гребена и го туря на главата.“ Той вади заключение от туй, че майка му е користолюбива, казва: „Ти какво мислиш?“ Аз щях да оставя гребена, понеже е платен билетът. Майката иска да услужи на гребена, казва: „Ела­те на гости у нас. Имаме един болен, да услужиш нещо.“ Сега синът съди майката. Слушай, казвам, да ти кажа едно нещо. Аз виждам, твоето ухо и нейното ухо много си приличат. Каквото е ухото на майка ти, такова е и твоето. Ти много приличаш на майка си. Понеже прили­чаш, виждаш своята погрешка в нея. Ти си същият. Туй, което майка ти го прави, и ти го правиш. Той вижда гребена, който майката вижда, но той ще задигне не един гребен, но двадесет ще тури под палтото.

Казвам, често, когато ние виждаме, че някой за­дига гребена, ние може да направим повече от него. Христос казва: „Ти виждаш съчицата в окото на брата си...“ Ще дойдем до това заключение, дали твоето око не мяза на онова, което съдиш. Щом констатираш една погрешка, трябва да знаеш, че и ти имаш това и ти си разположен да направиш същата погрешка. Ако твое­то съзнание не е будно, ще попаднеш на много по-големи погрешки. Който съди другите, туй, което нямаш в ума, виждаш едно престъпление, ти си подложен на изкушение. Та казвам, трябва разбиране на нещата.

Казвам, в нашата десетична система на колко делят единицата? Според десетичната система делят на десет части. Да кажем, една единица, един лев, ако се раздели на десет части, колко има? Какво е преиму­ществото на десетичната система? По-лесно става съкращението. Питам, защо природата е направила то­зи пръст на три? То е видимата страна. Пръстът, тъй както е направен, съставлява чисто умствения свят на човека. Мощното в човека, това са неговите пръсти. Защото сформирането на пръстите показва сформирането на неговия ум. Тогава първото разделе­ние на пръста представлява Божественото, второто - духовния елемент, другото - в умствения свят, то е материалното. Пръстът има три съставни части. Тре­тата част представлява материята в умствения свят, с която може да манипулираш, да си служиш. После формите, които трябва да образуваш. След това съ­държанието, което трябва да внасяш вътре във всяка една мисъл. Ако ти с тази материя, която имаш, не може да се справиш, ако ти не знаеш законите на фор­мата, ако не знаеш онзи закон, по който внасяш съдър­жанието във всяка друга своя мисъл, не може да бъдеш човек на силната мисъл, да я проектираш.
Какво значи да проектираш една своя мисъл? Една мисъл може да проектираш, както някой проектира ед­на граната. Бомбите на бойното поле, големите и мал­ките оръжия, то е първият пръст. После турят снаря­жение в тия гранати, затварят се отгоре, запалват се със запалка. Веднага първият пръст прати своята сила. Каква полза има от граната, когато падне? Следовател­но по същия начин ти може да изпратиш своята мисъл, но трябва да разбираш законите. Да се помолим на Господа да направи еди-какво си. Много големи претенции имаш. Ти си се огорчил, че Господ не те послушал. Ти спираш Господа, който се занимава с много велики рабо­ти, да се занимава с маловажни неща. Ние имаме големи пратеници. Еди-кой си те обидил, ти си пратил една мисъл, не ти е отговорено, казваш: „Няма ли Господ в света?“ Ако ти дадеш едно заявление на един съдия, най-малко ще вземе два-три месеца, докато назначи делото. Ти, щом изпратиш една молитва към Бога, искаш ведна­га да ти отговори. Ти си решил съдбата. Щом искаме Бог да даде съдба, ние сме осъдили, искаме Господ като съдебен пристав да изпълни решението. Казвам, той ме обиди. Аз съм решил, че той ме обиди, Господ няма ли да накаже, да тури в изпълнение присъдата? Казваш на Гос­пода: „Аз го осъдих, ти ще го накажеш.“ Господ казва: „Аз го пратих, пък ти ще го осъдиш.“
Питам, какви понятия са тия? Ако си имаш бо­жество и правиш своето божество слуга, какво божес­тво е то. Това не е верую. Това е безверие, което съ­ществува у хората. Всичките хора са формални безверници. Те направили Господа слуга. Казва: „Не знаеш как­во престъпление направи, ще го туриш в затвора.“ Щом ти си господар, оправяш живота си сам, нямаш нужда от Господ. Ние казваме - имаме нужда от един здрав слуга. И всеки един от вас цанил Господа да му помага.

Такива разбирания не повдигат човека. Даже най-добрите от вас, щом се разгневите, казвате: „Как не ни е чул Господ!“ Но ти трябва да имаш една свещена идея: онова, което Бог прави, в ума да не туряш никак­во противоречие или че може да има противоречие в неговия характер. Ти вървиш като този българин, на който майката взела гребена. Понеже ти си излязъл от Бога, ако у него има престъпление, у тебе ще има още повече. Тогава ти си още по-голям престъпник.

Значи вие се абстрахирате от Бога, казвате, в него има неправда. Вие сте праведен, едно божество отвън, свят човек. Ето как внасяме една основа в на­шите разсъждения, една философия, която не почива на здрава основа. Това е една лъжа вътре. После, когато ние изнасяме тия истини, ние взимаме сегашния живот. Сегашният живот в даден случай е най-добрият живот, който имаме. Но този живот не е идейният живот, който може да имаме.
Допуснете сега, аз постъпвам като един учен чо­век, поставям числата

1560
1786
1999
5345

Какъв знак да им турим? Съберете ги сега. 4, 5. 5 се повтаря два пъти. Ако ги вземете на физическото поле, това са известно количество. Какъв смисъл има в събирането на тия числа? Може да съберете. То е един резултат. Представете си, че 5345 килограма вино - двадесетгодишно, тогава аз давам по един килограм на 5345 души, размъти им се главата. Разбира се, ако това е вино, колко бъчви му трябват? Пет бъчви. Всеки един навик е такъв законът, всеки навик в човека се образува известно вещество, течност. Щом се образува една теч­ност, трябва да направиш една бъчва. Ти си заставен да направиш една бъчва. Щом направиш бъчвата, ще напра­виш един грездей. Заставен си да направиш тия неща. След това трябва да туриш бъчвата в една изба. Колко струва двадесетгодишното вино? Един килограм стру­ва, да кажем, 100 лева. Сега аз превръщам 5345 в звон­кови. Но за да ги превърнеш, на колко хора ще раздру­саш умовете? Дадеш на един човек един килограм, каз­ва: „Много хубаво, отлично вино.“ Започват да разгла­сяват. След като разгласят, ще имаш 500 000 лева. Но с тия 500 000 какво ще направиш? Тия пари, ако искаш да се избавиш от тях, трябва да направиш или църква, или училище. Съградиш ли си дом, купиш волове, рало и т.н. - нещастието винаги ще върви подир тебе. Всич­ките нещастия, които кармически се натрупват, те са все от такива числа.

Запример аз забелязвам при възпитанието на един човек, понеже правя опит. Човек най-първо трябва да има съзнание. Будният човек никога няма да предизвика една ненавременна реакция. Всичките реакции започват от малки работи. Да кажем, някой вземе кибрит и но­си. Драсне една клечка, играе си, но играта е опасна работа. Представете си, че вие сте в един барутен клас, искате да осветите мястото. Току драснете по невнимание, влезе в барута, вие ще хвръкнете във въз­духа. Вашият език е пълен с такива драсквания. Всяко едно чувство по някой път може да се запали така и благодарете, че много от вашите клечки не се палят. Благодарете, че много от думите не се палят. Ако се палят, от нещастие не може да се освободите. Про­порцията е такава, че приблизително на хиляда думи, които казвате, клечките се запалват. Вследствие на този закон - някои неучен език имат, туй не се отнася до вас, понеже сте възпитани, но в селата съм правил своите наблюдения, някоя майка казва на сина или да окуцее, или да ослепее, все ще му каже нещо. Някой път, майката като каже, не се минава много - и каквото каже, става.

Казвам, колко човек трябва да бъде внимателен в своя ум, може да минат много мисли. Всяка една мисъл не се схваща. Благодарение, че кутиите са овлажнели, ще дойде един ден, когато половината ще се палят. Ако всяка клечка се пали, ако започнат всичките клечки да се палят, когато клечките на хората започнат да се палят, тогава ще дойде съдът на света. Кой как драс­не, ще се запали. Тогава, щом се палят клечките, све­тът ще се запали. Тогава всичките хора като драснат през деня хиляда клечки, или да турим, по сто клечки всеки един човек като запали, колко милиона правят? Петстотин милиона по сто колко правят? Три билио­на и шестстотин милиона клетки в мозъка, тия клет­ки са разумни. Ако ги накарате всяка една да запали по една кибритена клечка, не по сто, ако само по една запалят, те са три билиона и шестстотин милиона клетки. Знаеш ли каква енергия ще се образува.

Ние, съвременните хора, разрушаваме себе си от паленето на много клечки. Голям разход е туй. По една клечка запалиш, дойде съдебният пристав на природа­та, казва: „За какво беше този големият разход?“ Каз­вате: „Нали ние сме свободни?“ То е друго. В дадения случай ти имаш нужда само от една клечка, ти запалиш три билиона и шестстотин милиона клечки, как ще оправдаеш този разход? Излишен разход е. Във вашия ум се заражда съмнение и вие запалите три билиона и шестстотин милиона клечки, за да видите това съмне­ние. Заслужава ли да запалиш толкова клечки, за да ви­диш едно съмнение. Разбирам такава илюминация да направите, когато иде някой ангел от небето. Но да запалите толкова клечки за една дрипава циганка, ка­къв смисъл има?

Та казвам, при сегашното самовъзпитание трябва да имате една основна мисъл. В новото възпитание, не че ние сме светии, по правилата, по които хората жи­веят, ние сме светии, по правилата на глупавия свят сме светии. В коя и да е църква аз бих ви турил за светии. Онези светии в църквата не са по-добри от нас. И вие може да станете такива светии. Тия светии ня­мат сила в себе си. Може да светиш, запалил си се. Ако искате да служите на Бога, ако искате да разбирате смисъла на живота, малко по-друго възпитание се изис­ква. Не трябва ние да се сравняваме с хората на земята как живеят, но трябва да се сравняваме с най-високите идеали. Когато един ангел види, че грешиш, мисли, че някое дете, което пали клечки, посреща циганката, каз­ва - разточителен човек, който посреща тази циганка. Онзи, който така посреща циганката, такава разточителност в кръвта ще се отрази зле. Когато искаш да стимулираш своя мозък, трябва да имаш хубави мисли, които заслужават да употребиш енергия. По цялото тяло твоята дума ще вземе участие в твоята работа, в твоята мисъл. Дали ти съзнаваш, или не съзнаваш, в твоето съзнание, подсъзнание, свръхсъзнание, ти щом живееш, всичко взема участие в тебе. Ако искаш да бъдеш почтен човек, трябва да имаш уважението и почитанието на твоите поданици - всяка клетка в те­бе е разумна душа. Може ти да нямаш почитание на това, което живее в тебе, ти, онази малка вселена, тогава какво почитание може да имаш отвън. Онзи човек е силен, който отвътре е силен. Онзи човек е слаб, който отвътре е слаб.

Сега невидимият свят иска да направи разумни хора. Затуй именно вие вложете любовта. Най-първо ти ще признаеш един принцип - любовта. Ще признаеш втори принцип - мъдростта. След туй ще признаеш доброто. Аз не зная да ви поверя ли една формула, или не. Сега, когато една държава екипира своите войници, какво мисли? Добре ги въоръжава с пушки, с ножове, с патрондаши. Какво означават тия пушки, кого зася­гат? Щом се въоръжат хората, всичките пушки ще бъ­дат насочени някъде. Да ви дам една формула, но какво обещание ще дадете? Една магическа формула ще ви дам, колкото за беля. Помнете сега. Някои от вас може само да ме слушате. Аз ще ви покажа тази формула. Тя е като едно оръжие. Вие ще погледнете, ще кажете: „Това нещо не е заради нас. Войници не можем да бъдем.“ Онзи ста­рият човек, като мине, казва: „Много хубава пушка, доб­ре направена, добре излъскана, с патрондаш, но не е за мене. Тя млади хора изисква.“ Но все таки онези от вас, които са смели, ще погледнете, ще я употребите.

Сега съгласни ли сте да ви кажа формулата? Или ще кажете: „По-добре такава беля да нямаме.“ Аз да ви кажа, няма да бъдете глупави. Аз имам един плъх въз­питан, цяла култура е добил. По тавата сирене турям, не го яде. Капанът седи с много хубаво сирене, не влиза вътре. Виждам го, по дърветата върви, слиза. По-нап­ред орехи носеше, вдигаше шум. Сега сиренето турям, не го бута, учен е станал. Като ме види, заминава си. Казва: „Стараем се и ние.“ Този плъх не зная какво е разбрал, но е разбрал нещо. Аз зная защо не бута.

Вие ще кажете тъй: „Бог е любов, Бог е мъдрост, а аз съм добро, аз съм истина.“ Седиш ти, казваш: „Бог е любов, Бог е мъдрост, аз съм добро, аз съм истина.“ Дойде дяволът на гости у тебе, казва: „Кой си ти?“ Ти ще му кажеш формулата „Бог е любов, Бог е мъдрост, а аз съм добро, аз съм истина“. Какво ще отговори дяволът? Аз съм зло, аз съм лъжа. Веднага ще се само­определи. Щом дяволът каже, че е лъжа, вие кажете формулата „Аз съм добро“. Доброто, това е резултат на битието. Това е проява. В тази проява ние трябва да съзнаваме, че сме проявени. Усилието на Божията любов и усилието на Божията мъдрост се проявяват в нас, в нашето добро, в нашата истина.

Следователно дотолкоз, доколкото съзнаваме доб­рото и го проявяваме, дотолкоз, доколкото съзнаваме истината и я възприемаме, дотолкоз ние живеем. По­неже чрез доброто се явява живот в света. Доброто отваря ключа за живота. Злото, и то е ключ. Доброто е ключ, с който може да отвориш. С доброто вече имаш истината. Злото в света затваря, гасне всичко, и ти оставаш в тъмнина.

Следователно всеки човек, който не ходи в добро­то и в истината, той е в тъмнина. Защото ключът на живота е затворен, няма го живецът, значи този ключ на светлината го няма. Който е тъмнина, за него не мислете. Сега онова, което децата знаят, вие сте ми­нали през знанието на децата. Било е време, когато трябвало да ви залъгват. Сега туй време е минало. Да ви залъгват вече, не може. Едно бонбонче, две бонбончета, три. Тогава вие ще се намерите в положението на един руски княз, който обеднял, оженил се за една бедна мома, красива, хубава, казва: „Ни поцелуемся, ни поцелуемся.“ Най-после тя казва: „Хляб.“ „Но поцелуемся.“ „Няма пари.“ Поцелуемся, но тази мома казва: с целувки не става тази работа. Целувката има смисъл, като се наяде човек. Като те нахрани някой човек, тебе може да те целуне, но като не те нахранил, целув­ката не струва. Някой казва: „Животът е в тебе, ти си много свят човек, ти си добър човек.“ Не ме занима­вай с тия работи, то са целувки. Не, хляб трябва, жи­вот трябва в мене. Аз, като седна и се наям, след туй ще дойдат другите украшения в нашия живот. Аз ви давам една система. Някои питат какво иска да каже Учителят, все за любовта говори, не зная в любовта каква сила може да има.

Воля и любов - това са неща синоними. Ако влезе любовта, ти ще проявиш своята воля. Ти като обичаш някого, очите ти на четири стават. Където мръдне, искаш да го видиш. Дето той живее, може десет пъти през деня да минеш. Никой нито те е цанил, нито ти плаща. Върнеш се вкъщи, пишеш, пишеш, после пак пи­шеш, гледаш дали писмото ще се прояви. Днес може да напишеш двадесет писма. Скандал вдига, казва: „Пет пари не давам, изяснявам закона на любовта.“ Вие сте станали християни, че ако не можете да правите същи­те глупости в новото учение, тогава вие сте деца.

Казвате, глупаво нещо е любовта. Ако ти не мо­же да направиш глупави работи, и умни не може да направиш. Защото всичките умни работи са направени от глупави работи. Ако онзи, който обича, не може да пише развълнувано, чувствата вземат надмощие. Най-първо чувствата вземат надмощие, иска за покаже, че я обича, да покаже, че не иска да я лъже, говори за себе си, мисълта се явява. Щом се увери, че тя го обича, тогава казва: „Друго нещо има в мене, аз зная да пиша красиво.“ Първите писма писа малко неспокойно, сега започва да пише много внимателно, никъде няма черна точка, хубаво написано, изправно. Щом обича някого, писмото е хубаво написано, чисто. Щом не го обичаш, зацапани точки има.

Питам, не си ли пишем такива писма. Хората как­ви писма пишат? Една мома, като пише писмо, само по чистото на писмото може да позная обича или не. Сега това отвън, то е проява. Казва, лично. Не личността е изблик на природата. Понеже във всеки един любовен акт природата взема участие. Не считайте, че любов­ният акт е личен. Когато вие участвате в един любо­вен акт, цялата природа - от най-малкото бръмбарче до човека и като идете - до ангелите, всичките ангели и Бог взема участие в този любовен акт. Бог го извър­шва по един начин и вие, като не разбирате, по друг начин. Тогава в тази любов на живота, в този любовен акт не сте вие първият, който вземате участие, кой­то правите това. Като се влюбите, вие пишете по двадесет писма. Някой ангел, като се влюби, пише по хиляда писма. Той, като пише, в небето не може да седи. Той, като се влюби в някоя душа, напуща небето, иде на земята. Никой не го осъжда да каже какво търси да обикаля. Любовна работа им там.

Сега ще кажете, любовни работи. Не любовните работи на хората. Когато един ангел се влюби, казва на своята възлюблена: „Аз ли да дойда на земята, или ти ще дойдеш при мене?“ Тогава след дълго време неговата възлюблена казва: „Аз ще дойда при тебе.“ Заминава си. Всеки, който умира, все се е влюбил. Не вярвайте на тия умрелите, че са умрели. Те са се влюбили, те не говорят истината. Всеки умрял се е влюбил и уж по работа заминава. Ангелът иска да дойде на земята. Това са символи, не е лошата страна, хубавата, мощната страна.

Природата във всички свои прояви взема участие. Всяко нещо, което ние направим, ако туряме отрица­телно качество, че какво може да бъде. Ако дойде лю­бовта, трябва да имаш една свещена мисъл. Не да се наричаш това-онова. Така не се говори. Това са мисли, чувства в тебе. Ти като произнесеш думата „любов“, всичкият ти товар, твоите мисли да се махнат и да останеш като дете новородено. Тогава запее една пе­сен, тъй както ангелите обичат да пеят. Защо плаче онова дете? Онзи ангел защо заплаква? Защо плаче той? Защо плачат ангелите? Защото ангелите, като дой­дат на земята, не намират тази, която обичат, но намират слугинята и те заплакват, понеже са се изне­надали. Като дойде в плътта вътре, вместо да намери възлюблената, намери майката. Тя го вземе, увие го с един повой, свързва го, роб стане. Той, който имаше крила свободно да хвърка, увиват го, той изведнъж от голяма скръб започва да плаче, казва: „Ваав.“ Той се обръща към своето божество, казва: „Ваав.“

Че животът има вътрешна философия. Вие раз­съждавате детински. Казва, влюбил се е. Аз желая хо­рата да са все влюбени, но не са влюбени, това не е любов. Казва, захласнат. Това не е захласване. В захласването има идея. Онзи ученият човек се концентрира
Върху една идея. Захласнат е светията, захласнат е мис­тикът дълбоко в своята мисъл. Захласнат е богатият човек, който печели. Хиляди хора има захласнати. Захласването не е процес, то е концентриране на човеш­ката мисъл.

Та всички свои чувствания ние трябва да ги изне­сем. Най-първо вие ставате и мислите порочно. Едно от най-мъчните възпитания е да се научи човек да мис­ли чисто. Като речеш да мислиш чисто, ще дойдат контрастите, ще дойде цялото твое минало на живо­та ти. Ще има да се повдигаш към онази основна идея. Ще се повдигаш, ще се повдигаш, докато най-после ста­неш господар, ще влезеш в живота, значи в доброто. Тогава може да кажем: „Бог е любов, Бог е мъдрост, ние сме добро, ние сме истина.“ Тогава може да оперираш с тази формула. Като кажеш формулата, усетиш, че си добро.

Писанието казва: „Побеждавай злото с добро, лъ­жата с истината.“ Оставете Бог да се прояви в своята любов, в своята мъдрост във вас. Не давайте съвет на Господа как да люби. Оставете Господа във вас да се прояви. Казва: „Какво ще стане?“ Ние още не сме дали място на Бога да се прояви в своята любов. Това сега не е любов, то е посмешище. Има каша, любовна каша от мамалижено горчиво брашно. Яли ли сте вие горчива мамалига? Яли ли сте, че после да повръщате? Някои от вас може да са имали опит.

Трябва да се освободите най-първо от всичките ваши религиозни заблуждения. Знаеш ли какво значи ре­лигиозно заблуждение? Всички вие сте пълни с религи­озни заблуждения. Да се освободите от всички тия религиозни заблуждения. Внесете новата мисъл. Меж­ду новото и старото не трябва да правим компромис. Старото трябва да стане като почва. Ако искаме ние с нашите стари схващания, ние живеем в миналото. Любовта не изпитва никого. В любовта няма желание да те изпитва какъв си. Христос дал само едно изре­чение: „Отец ми не съди никого.“ От любовта излиза всичкото изобилие. Ти, като идеш при извора, никой няма да те пита защо вземаш, нито ти ще питаш мога ли да си взема хиляда бурета с вода. Ти от извора може да напълниш хиляда бъчви, никой няма да те пита къде ще ги носиш, няма да ти каже: „Защо взимаш тази вода?“ Но ако идеш в кръчмарския дюген, само десети­на кила наточиш от бурето, веднага ще ти кажат: „Кой ти даде право да точиш от бурето?“

Следователно там, дето става въпрос кой ти да­де право, ние сме в кръчмарския дюген. Там, дето никой не те пита, не става въпрос, че съм наточил, там съм при извора. Щом съм с право, аз съм в кръчмарницата. Щом отивам без право, аз съм при извора.

Само искам да изясня една права мисъл. Трябва да се научите на правата мисъл. Няма нещо по-хубаво в света от правата мисъл, правото чувство, правата постъпка. Това е красивото. Понеже животът ни е един многократен процес. Вие се смущавате: „Аз какво съм?“ Ти като кажеш: „Аз съм добро, аз съм истина“ - тогава започва човек. Какво си бил, оставете във ва­шия минал живот, но кажете: този процес е многокра­тен, туй, което върша, то е най-важното, какво съм вършил, то е друг въпрос, каквото ще върша за в бъде­ще, то е друго, оставете го. Сега доброто вътре, то е най-важното.

Казва: „Какво може да постигна?“ Този въпрос - какво може да постигнете, оставете, не искайте да знаете. След като запалите вашата клечка в този склад, може да иде и животът на хиляди хора, може и вашият живот да иде. Като запалите тази клека, може и хиля­ди хора да се греят. Може с вашата клечка да запалите слънцето. Ние слънцето постоянно го палим. Слънце­то ангелите всяка сутрин го палят. Ако те не го па­леха, то не би светило. Те го палят извън времето и пространството. Тяхната мисъл, като се проектира, пали слънцето. Тия клечки са, които го палят. Ако те не мислеха, слънцето не би светило, фигуративният смисъл е много верен. Ако те престанат да мислят, ако те престанат да живеят, веднага слънцето ще из­гасне. Ще покажем ние, хората, какви сме. Едно време и земята светеше като слънцето, но хората, като сля­зоха, загасиха я. Ние, хората, угасихме земята. Затова тя не грее. Угасна огънят. Отдолу има още огън. Преди всичко ние, хората, сме се научили да гасим огън. Ние от ангелите се отличаваме, че те палят огъня, ние го гасим. Ние сме, които гасим всичко в себе си и ще об­разуваме едно тяло, което е черно. Ще се научите на великата наука да не загасвате. Зароди се в тебе въз­вишено чувство, загасиш го, кажеш - не му е времето. Дойде в тебе велика мисъл - угасиш я, не струвала, не била навреме. Това загасиш, онова загасиш - най-после замязаш на земята.

Настанало е време, когато всяко едно чувство, всяка една мисъл, всяка една постъпка трябва да бъде запалена свещ, която да гори, без да изгаря, но в нея ще дойде живот. Когато този процес дойде, казва Писани­ето, свещената книга, светлината на слънцето ще бъ­де седем пъти по-светла на нашата земя, ние ще све­тим, понеже, когато ние светим, от нашите мисли ще се образува една аура. Тогава от далечно пространство ще видят, че земята пламнала, гори. Онези, които не знаят, ще кажат - гори земята. Онези, които знаят, ще кажат - умовете на хората, на съществата, които я населяват, са се запалили, те издават тази светлина и я изпращат в пространството.

От невидимия свят се интересуват за вас дотолкоз, доколкото може да издавате светлина. Според светлината, която издавате, дотолкоз се интересуват. Щом видят светлина, всеки надникне, иска да знае тази светлина. Събрали се сто, двеста души и гледат. Всич­ките мисли запалени. Гледат какво ви интересува. Вие мислите, че това са детински работи. Не мислете, че проявата на вашия живот е детинска. Когато не раз­бираме, то е детинско, но когато разбираме, в детин­ските работи има мъдрост. Един мъдрец от пръстите ще извади много хубави работи, ще направи цял един извор. Едно дете ще държи баща си за пръстите, казва: „Татко, искам да те държа.“ В разбирането има една идея. Знаете ли защо ви е даден умът, защо ви е дадено сърцето, защо ви е дадена волята? Какво трябва да правите вие?

Сега можем да турим формулата в множествено число: „Бог е любов, Бог е мъдрост, ние сме добро, ние сме истина.“ С тази формула, като идете при някой камък, три деня не сте яли, кажете формулата, вижте какво ще произведе. Може да направите един опит, вто­ри, трети. Направете един опит, да видите как дейс­тва формулата. Не очаквайте много. Идете при голе­мия камък, кажете формулата и си идете. Минавате покрай някоя река, произнесете формулата. Минавате покрай някоя гора, произнесете формулата. Видите меч­ка, произнесете формулата. Видите някой човек, произ­несете формулата. Какви ще бъдат резултатите, не му мислете. Като минеш, произнеси формулата.

Защото, когато човек търси своето лично благо, той винаги намира своето лично нещастие. Благото на човека е предвидено. Онзи, който те обича, той е пред­видил твоето благо. Ако ти търсиш своето благо, ти търсиш своето нещастие. Ти ако отиваш на гости, той е предвидил. Ако ти отиваш на гости и носиш в торба­та своето ядене, то е докачение. Ако отиваш при някой княз и носиш тенджерата в торбата, казваш - не искам да ви правя труд. Не, не, ти ще се облечеш хубаво, нищо няма да вземаш, той е предвидил.

Когато отиваме при Бога, няма да носим нашата правда. Значи носим нашето ядене. Не, хубаво ще се облечеш. Каквото дадат на този банкет, ще ядеш. Сво­боден ще бъдеш, няма да мислиш за яденето. Дотогава, докато мислим какво ще ядем, как ще живеем, как ще завършим, ние сме роби на условията. Ние сме дошли на едно угощение, един банкет. Дето по някой път трябва да работим, то е, че по някой път трябва да спечелим малко пари да се облечем. И то е предвидено даже. В старо време, като идеш на гости, ще съблечеш дрехите си, ще ти дадат нови. Някой път, като си заминеш, ще ги вземеш със себе си, някой път ще ги съблечеш. Сега единственото нещо е да поработим да се облечем. Яде­нето и пиенето е предвидено. Дето мислите за него, то е за вятъра. Като седите при баща си, мислите ли кой ще ви храни? Баща ви не е умрял. Ще превеждате формите.

Смъртен си, тази работа не върви. Ще кажеш: „Бог е любов, Бог е мъдрост, аз съм добро, аз съм ис­тина.“ Не искам да ви приведа един пример. Една фор­мула, която трябва да произнасяте с всичкото почита­ние. По-хубава формула от тази няма да намерите за сегашния живот. Като оръжие ще я държите. Ако дър­жите оръжието чисто, с него много работи може да направите. Ако държите оръжието заръждясало, ще ви вземат оръжието, някой друг ще го употреби. И вие да ходите без оръжие, без свобода. Защото дотолкоз, до­колкото човек е въоръжен, дотолкоз той е свободен. Онзи, който има Бога за любов и за мъдрост и себе си за добро и истина, той е свободен човек. То е свобода. Който така не съзнава, той не е свободен. Това е уче­нието, което се проповядва: свободни да бъдем. Сега мнозина от вас има да се борите.

„Бог е любов, Бог е мъдрост, а ние сме добро, ние сме истина.“

Тридесет и пета лекция
на Общия окултен клас
23 април 1930 г., сряда, 5 часа
София – Изгрев





Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни