Jump to content

30. Писмо от лагера - Рила


Recommended Posts

30. Писмо от лагера - Рила

9. VIII. 1935г., Рила, при седмострунната арфа. Елбур, лагера на учениците на Бялото Братство
Ето, от няколко дена насам жителка съм на свещената планина Рила, заедно с великия Учител и Неговите ученици. Хубаво е човек да се откъсне, макар и за малко време, от шумния град и да дойде да си отдъхне в разтворените обятия на планината, при нейните върхове и кристални езера, при чист и здравен въздух, за добиване на нови сили, добро здраве и духовен подем. Посетих всич­ки места, които ми напомниха нашите сърдечни срещи в миналото. Мили ми бяха тези места, защото ме свързваха с тебе и с ония изживени минути в духовен изблик на душите ни! Тук времето е хубаво, а често пъти и променчиво - мъгляво, дъждовно, ветровито и пак слънце топло, което разполага душата да се унася в по-висши светове. Палатките ни са построени по брега на вълшебното езеро и са кацнали като бели гълъби в предверието на Елбур. Аз вярвам, че такива красиви селца съществуват само в приказните светове извън нашата земя.
Палатката си съм построила между два големи камъка, като два братя близнака, които с мълчанието си ми говорят за търпение, твърдост и устойчивост - качества, които трябва да легнат и в основата на човешкия характер. Мили ми са тези два камъка. Те ми приказват чудни, хубави приказки, изречени от тихия шепот на чистите и кристални води на Елбур и околните му върхове и скали. Вратата на палатката ми гледа към самото езеро, а погледът ми се къпе в гладката повърхност на водата, в която се оглежда цялото небе, а върховете се отразяват в тихите му и дълбоки води. Малко по-напред и вляво е палатката на Учителя. Идеално съчетание на нещата, при което се чувствувам щастлива и доволна, като свободна птичка, сама-саменичка, на воля и простор в планин­ския ми дворец!
Потопена в дълбока мисъл, приютена в своето си гнездо, в нощната само­та аз чувам само тихия шепот на Елбур и прохладния ветрец, който идва от високите върхове на планината. И аз се чувствувам напълно в цялото, в което виждам и намирам скъпи и мили души, най-близките до сърцето ми в този живот. Тези души с горест на сърцето си винаги съм търсила да ги срещна в безконечния път на моето съществувание. Чувствувала съм ги като мои съпътници, които някога силно желаех да ги срещна, за да се споим като едно цяло. И ето, аз сега ги виждам, те ми помагат и всред тях се чувствувам като първомайско цвете в своята среда, защото Бог само чрез тях ми се изявява, ме вдъхновява и окриля! Велико щастие изпитвам, че в този живот срещам своите близки и сродни души, които са проводници на любовта на оная велика душа, що обеди­нява всички в едно цяло. Ценя и обичам тези мои приятели, както ценя себе си. В тях аз виждам Бога. Ценя тяхното приятелство, защото всред тях аз се чувству­вам най-добре. Бог да благослови тези мои близки и нека Той запази тази све­щена връзка помежду ни навеки. Нека с тях, като ангели, ръка за ръка, укрепени в Господа, да изпълним своя свещен дълг в служене и пожертвувание за Него­вата слава. Нека да вървим все нагоре и нагоре, към съвършенство, към едине­ние с Бога. И нека бъдем от тези служители, които ще носят скъпоценните дарове от великата съкровищница на битието: живот, мир, радост, светлина и свобода на страждущите и на тези, които търсят пътя на спасението.
Снощи на общото огнище има песни. Завършихме с тайна молитва. При­брахме се в палатките. Полека-лека езерната котловина заглъхна. Всички спяха в сладък сън. Небето беше ясно и звездно. Над езерото небето е очарователно! Приятен екот, шумът на езерните води се чуваше и приспиваше поселниците на Елбур и правеше съня им по-сладък.
В палатка, на легло, постлано с клонки от клекове и дюшек от слама, се приютявам аз. Остър и хладен ветрец проникваше до мен. Той се докосваше до лицето ми, като ме галеше с хладните си и студени милувки. Заспах дълбоко. Рано сутринта станахме всички и към 4 ч аз изкачвах Молитвения връх. Вели­чествени фигури на стари и млади се катереха по стръмната пътека, която се извиваше и водеше все по-нависоко и по-нависоко. Човек би помислил, че се катери по върховете на Монблан или Монт Еверест. Стигнахме върха. Там е високо, много високо. Оттам ясно се виждаше езерото на Съзерцанието. То ни приветствуваше отдалече с чиста усмивка, която се забелязваше по сините му води. На изток се откриваше обширен безпределен простор. Планинските ве­риги на дивната Рила лежаха надлъж и шир. Очите на всички стремително и на воля гледаха в далечината. Погледът ни се къпеше в простора, напоен с дихание­то на зората. Мълчаливи, ние бяхме насядали по камъните. Чакахме Учителя. Той се появи. С твърди стъпки пристъпваше великият, който дойде да ни възвести новото и да ни донесе Божествените дарове. Облечен беше с хубава нова светла мушама. На главата си имаше бяла сламена шапка, а в ръката държеше книгата на живота. Всички като един се дигнахме прави. Той ни поздрави. Седна на един камък всред нас. Мълчание. Чакахме изгрева на слънцето. От средата на далечния хоризонт се появи една розово-червена точка, която постепенно се уголемяваше и се издигаше нагоре в небето. Това беше слънцето, което ни носеше живот, светлина и топлина.
Молитва. Учителят прочете 15 глава от Йоана, от 15 стих до края. След това Той изрече следните слова:
„Младият извира, възрастният тече, а старият се влива. Младият се ражда, възрастният расте, а старият умира. Младият пее, възрастният работи, а старият пари събира. Младият цапа, възрастният чисти, а старият уроци дава. Младият цъфти и връзва, възрастният зрее, а старият плодове продава. Младият на майка си пее, възрастният утешава, а старият табели закача. Младият е Любовта, въз­растният е Истината, а старият е Мъдростта. Любовта дава, Истината разпре­деля, а Мъдростта огражда. Бъдете като тях."
Това беше словото на великия, казано на планината. Молитва. След това почнахме да слизаме в лагера при Елбур. Сякаш ангели слизаха от небето по стръмна и тясна пътека. Така величествено и красиво изглеждаше утринната картина на слизане от Молитвен връх. Отидох при чешмичката на Мъдростта. Умих се. Тя беше по-красива от други път. Белите камъчета, които я красяха, изглеждаха като скъпоценни бисери. А мраморните ръце даваха обилно вода. Чиста, кристална вода, извираща от сърцето на свещената планина. Там беше писано: „Отворете си сърцето и бъдете като този извор."
И още какво да ти пиша? Днес чистихме кухнята, огнището и целия лагер. А дежурните приготовляваха картофената чорба. На колело събрани всички, начело с Учителя, ние имахме сладък обед.
Поздрав от Учителя. Поздрав от Елбур. Поздрав от братята и сестрите, които са тук. Поздрав от чешмичките. Поздрав от върховете и скалите. Поздрави сърдечно, като ти пожелавам сила за ума, живот за сърцето и здраве за тялото. Бог дати дава благословение, благополучие и успех в работата. Пожелавам ти и духовно възрастване за славата на Бога и Учителя.

Здравей: Твоя сестра Елена

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...