Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1930_04_30 Положително знание30 април 1930 г., Общ Окултен Клас, София

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 07:05

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова

Архивна единица

От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.),
по стенографски записки, изд. София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.),
Второ издание, ИК "Хелиопол", София, 1994 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

ПОЛОЖИТЕЛНО ЗНАНИЕ


Ще прочета част от началото и края на 119 Псалом.

Блажени, които са непорочни в пътя си. /Алеф – 1 ст./. Всяко нещо в началото си е непорочно.

„Които ходят в закона на Господа.” /- 1 ст./.

„Блажени, които пазят свидетелствата Му, и търсят Го с все сърце.” /- 5 ст./.

В първо време човек търси знанието, но като го намери, престава да търси.Така и децата, в първо време търсят знанието, но като станат възрастни, престават да го ценят и, вместо да се подигнат от него, те се възгордяват. Ако не може да използва знанието, както трябва, човек се възгордява, а гордостта покваря човешката душа.

„Тогаз няма да се посрамя, когато погледна всичките Твои заповеди.” /- 6 ст./. Кога човек се срамува? Когато е нарушил нещо. Щом изпълнява Божиите заповеди, той не се срамува.

Да приближи викането ми пред Тебе Господи /Тав. – 169 ст./. Днес всички хора викат към Господа; децата викат пред Господа; генералът, който води стотици хора на полесражението, вика към Господа. Докато не е влязъл в сражение, генералът заповядва, обикаля фронта. Щом преживее някаква авария, всички започват да бягат. Мине ли катастрофата, ново настъпление, ново викане пред Господа.

Избави ме според Словото Си. /- 170 ст./. Всички хора, грешни и праведни, искат избавление. Защо и праведният вика към Господа за избавление? Защото не е много силен. Има нещо страшно в света, от което и праведният иска да се избави. Той се обръща към Господа да го избави.

Защо идат страданията в света? Страданията се явяват като метод за развиване на мекота в човека. В човешкото естество има нещо грубо, което трябва да се смекчи. Колкото рязка и груба да е гамата, в която даден човек живее, тя е необходима за самия него; влезе ли в отношение с хората, този човек трябва да прояви известна мекота. За да прояви мекотата си, нужни са страдания. Той трябва да прави ред отстъпления в себе си, докато прояви онази мекота, свойствена на Божествената любов. Само при големи страдания човек може да прояви мощта на своя дух.

Съвременните хора, мъже и жени, са силни в мъжкия принцип. Колкото повече се засилва мъжкият, грубият принцип в човека, толкова повече лицето му се покрива с косми. Космите, с които е покрито тялото на животните, говорят за голямата им грубост. Чрез страданието космите постепенно отпадат, за да се прояви мекият принцип. Някои хора се показват външно меки, разположени, усмихнати, но зад усмивката им се крие нещо кисело и горчиво. Достатъчно е да ги засегнете малко, за да се прояви тяхната грубост. Киселият, горчивият елемент не влиза в човешкото съзнание. Той е външен дисонанс, какъвто срещаме при съчетанието на известни тонове. Ако двама души изпеят тона do, непременно ще има известно различие в тембъра, в силата, в чистотата. Изобщо, тоновете се различават един от друг по броя на трептенията. Както тоновете се различават по броя на трептенията, така и числата се различават по енергията.

Представете си, че получавате от трима души по четири лева, или от двама души по шест лева. В двата случая получавате числото 12, но от различни числа. Числото три е пасивно число, число на равновесие, а четири е активно число. Тройката представя детето – синът или дъщерята, а четворката – майката или бащата. Ако синът и бащата, или дъщерята и майката работят заедно, какво ще създадат? Ако умножите числата 2х3=6, ще имате двойката – бабата и тройката – внукът. Когато бабата и внукът работят заедно, ще се получи числото шест – произведение. Коя работа ще бъде по резултатна, тази на бабата и внука, или на бащата и сина? Кой резултат ще бъде по-мощен: този, който се получава от 3х4 или от 2х6? Мислете върху съчетанията на числата, да проникнете в техния смисъл, в тяхната философия. Както външният и вътрешният живот на човека предполагат известна философия, така и в отношенията на числата има известна философия, която трябва да се изучава.

Следователно, дойде ли до философията на своят вътрешен живот, човек трябва да наблюдава, какви са мислите и чувствата му през различните часове на деня, в зависимост от изгряването и залязването на слънцето. Ако следи мислите и чувствата си, човек ще забележи, че сутрин те имат един характер; на обяд, когато слънцето се намира в зенита – друг характер и вечер – при залязване на слънцето – трети. Изгревът внася в човека едно нещо, а залезът – друго. При изгрев слънце човек изпитва радост; при залез слънце – скръб. Изгревът може да се уподоби на радост, залезът – на скръб. Кои са причините, поради които изгряването на слънцето прави човека радостен, а залязването – скърбен? Когато се качва по планински върхове, човек става радостен; когато слиза в долини, той става скръбен.

Човек е подложен на различни промени, резултат на различни причини. Не само човек, но всички тела претърпяват промени. Ако вземете прясно, току-що издоено мляко, и започнете да го удряте, след половин час то ще се превърне на масло. Като отделите маслото, ще остане мътеница. Мътеницата е мляко, от което е отнето маслото. Когато човек се оплаква, че е изгубил нещо от себе си, той мяза на мляко, от което е извадено маслото. Кой вади маслото от човека? Страданията. Те не са нищо друго, освен буталката, с която бият млякото, докато извадят маслото от него. Ако остане само мътеницата, човек започва да страда, че е изгубил любовта, радостта, разположението на духа си и т.н. Срещате един човек разположен, любезен. На другия ден го виждате неразположен, скръбен. Защо? Очукали го, обрали маслото му и оставили само мътеницата. В това отношение някои хора приличат на скъперника на Молиера, който се оплаквал, че го обрали. Кой го обрал? Всички хора, целият свят го е обрал. Мнозина казват, че всички хора са лоши, че целият свят е лош. Това са разсъжденията на Молиеровия скъперник. С такива разсъждения нищо не се постига. Като живее, човек трябва да знае определено, защо се радва и защо скърби, защо обича и защо мрази, кой го обича и кой не го обича. Само по този начин той ще дойде до вътрешната наука на живота.

За да се домогне до вътрешната наука на живота, човек трябва да бъде свободен. Може ли да се нарече свободно магарето, което има юлар на главата си, и господарят му всеки момент го тегли за юлара? Колкото е свободно магарето от юларя си, толкова е свободен и човек. Седи човек и мисли, какво да направи, как да се прояви, да се прочуе, да стане знатен. Обаче, като рече да се прояви, вижда, че не е свободен. Защо? Юлар има на главата си, не може да се освободи от него. Силен човек е онзи, който няма юлар на главата си, т.е. който не е вързан. Вържат ли го веднъж, той е изгубил свободата си. Като вързан, нищо друго не му остава, освен да учи. За да се освободи от юлара си, човек трябва да приложи закона на смаляването.

Веднъж Буда направил една погрешка, за която се измъчил много. Той имал будно съзнание, вследствие на което виждал и най-малките си погрешки. Един ден, когато бил в добро разположение на духа, той легнал под едно дърво да си почине. В това време голямата змия на света се увила около ребрата му и започнала да го души. Той не се борил с нея, но започнал да се смалява и се смалил толкова много, че се освободил от веригите на змията. Ако обикновен човек попадне във веригите на змията, ще се напъва, ще се бори с нея, да я победи. Змията на света представя злото. Не е лесно човек да се бори със злото. Няма човек в света, който да не е бит от злото и да не е опитал неговата сила. Като знаете силата на злото, не се подавайте на него, не ставайте негов проводник. Станете ли проводник на злото, няма да мине много време, ще го опитате върху гърба си. Даде ли път на злото в себе си, човек разваля отношенията си със своите близки. Често виждате, как двама приятели, или две приятелки се сбиват за нищо и никакво. Боят между приятелите не е нищо друго, освен игра на билярд, дето топките се удрят една в друга. Като разсъждавате по този начин, вие ще се домогнете до истината.

Две деца играят с пясък, правят си къщички. Едното взима пясък и хвърля в очите на другото. Разсърдено и недоволно, и второто дете прави същото. В резултат и двете деца се разплакват и отиват при майките си. Майките се скарват помежду си и разправят случката на мъжете си. И двете семейства взимат участие в разправията на децата и се скарват. Трябва ли възрастните хора да вървят по ума на децата? Като не могат да разрешават въпросите правилно, хората дохождат до големи противоречия и казват: Животът е лош, светът не е добре създаден и т.н. Питам: Бог ли е виновен за изопачения човешки живот? Бог ли създаде този свят, пълен с недоразумения и противоречия? Някой пътник минава през една местност и в крака му се забива трън. Кой е виновен за това: човекът, или трънът? Трънът е влязъл в крака на човека, защото, или е бил бос, или обущата му са били тънки. Като е знаел това, пътникът е трябвало да бъде внимателен, да гледа, къде стъпва. Колкото да философствува, защо са тръните в света, защо бодат, човек нищо няма да разреши. Какво трябва да прави, ако се е убол? Той трябва да вземе игла, да бодне с нея в крака, дето е влязъл трънът, и внимателно да го извади.

Какво представя трънът? Трънът е злото в света, с което човек мъчно може да се справи. – Защо е дошло злото в света, не питай. Кажи си: „Да спи зло под камък!” Продължаваш ли да се запитваш много, ще те дадат под съд и ще те осъдят, как си могъл, без позволение да нарушиш цялостта на тръна. Ти си взел нещо от него. Следователно, нищо друго не ти остава, освен да се примириш с тръна, т.е. със злото в света. Както доброто съществува, така и злото има право на съществуване. Като се убожда на тръна, с това човек нарушава неговото спокойствие. Трънът не е нищо друго, освен бодлив тел, поставен на пътя му. Бодливият тел показва, че хората живеят във военни времена. Те не са толкова добри, колкото си представят, вследствие на което навсякъде се натъкват на бодлив тел, чрез който се възпитават.

Като изучават ботаника, естествена история, мнозина считат тръна за болезнено растение. Други, обаче, казват, че трънът е толкова необходим, колкото и ябълката. И трънът може да се използва за нещо добро, както и плодните дървета. Мисли или чувства от рода на тръна някога могат да изиграят по-важна роля от мисли и чувства от характера на ябълката. В този смисъл понякога светският човек може да контролира мисълта си повече от духовния. Слушате някой духовен да казва, че Бог ще промисли за всичко, и оставя работите си на Него, Той да ги нарежда. Той казва: Достатъчно е, че се моля на Бога. От мене повече не се иска. Този човек не разсъждава право. Той трябва да се моли, но и да работи, да разчита на себе си. Ако не разсъждава правилно, човек изпада в заблуждение. Запример, някой се чуди, защо работите на грешните хора се уреждат, а на праведните не вървят добре. Работите на грешните хора се нареждат толкова, колкото и на забитите колци. Има случаи, когато един забит кол, от голямата влага, може да изкара няколко листа, но в никой случай той не може да цъфне, да даде плод, и плодът му да узрее. Дойде ли сушата, покаралите листенца изсъхват, и колът си остава пак кол. Другояче се нареждат работите на праведните. Работите на праведния се нареждат, както върви развитието на зеленото дърво. Посадите ли едно дърво в земята, то пуща листа, клончета, започва да цъфти, да връзва плодове. Бавен е процесът на развитието на зеленото дърво, но сигурен. Посади ли се веднъж, то се закрепва здраво в земята, от която черпи храна, и издържа на всички условия. При това, животът на това растение или дърво не е кратковременен.

Съвременните хора се нуждаят от положителни знания и разбирания за живота. Като не разбират нещата правилно, мнозина се запитват, защо понякога природата изменя отношенията си към тях, а не се запитват, защо те изменят отношенията си към природата. Къде е причината за промяната на тия отношения: в човека, или в природата? Ако времето се изменя, кой е виновен за това? Трябва ли да мислите, че времето е лошо разположено към вас, защото вятърът духал, или дъжд валял? И вятърът, и дъждът, и слънцето имат своите добри страни. Някой се оплаква, че хората не го обичат. Ако вятърът духа, той пак се оплаква. Когато вятърът духа, благодарете, че се е намерило същество, което ви милва, което глади косите ви. Когато дъждът ви мокри, благодарете на естествената баня, която природата ви създава. Ако слънцето грее силно и се изпотявате, благодарете на хубавите потни бани, които правите. Когато някой се оплаква, че изгорял от слънцето, той не разбира законите. Невъзможно е слънцето, което стои на милиони километри от човека, да изгаря. Почерняването не става от слънцето. Чернотата се дължи на лошото, което се крие в самия човек. Слънцето изтегля нечистото, лошото, което е скрито в човека. Ако то не излезе навън, човек ще се изложи на големи страдания и нещастия. Когато почернява, човек трябва да се радва, защото слънцето го лекува. Хора, които не почерняват, не могат да се лекуват от слънцето.

Мнозина се оплакват от слънцето, но те се лъжат. Слънцето не причинява никакви повреди. Казват, че някой пострадал от слънчев удар. Слънчевият удар се дължи на известна дисхармония между човека и земята. Когато се движи, човек трябва да регулира своя ход с движението на земята. Щом се хармонизира със земята, той ще се хармонизира и със слънцето, защото между слънцето и земята има известно отношение. При това положение човек никога няма да пострада от слънчев удар.

Човек трябва да знае, че материята на неговото тяло може да се уподоби на материята, от която земята е направена. Всяка частица от човешкото тяло има свойствата на материята на земята. Следователно, ако не може да се хармонизира с материята на земята, човек усеща едно бълникане, колебание между частиците на тялото си. И в резултат на това колебание или бълникане той се усеща физически неразположен. При това положение той не може да мисли, да чувствува и да постъпва добре. За да се хармонизира с материята на земята, човек трябва да спре движението си за една-две минути. Това спиране ще му помогне така, че работите му през целия ден ще вървят добре. За да се справи със силите и теченията на природата, човек трябва да познава себе си, но трябва да изучава и земята, с всички нейни сили и закони, които я управляват. Като се изучава, човек забелязва, че между промените, които стават в природата, и тия, които стават в него, има известно съотношение.

Съвременните хора работят много, а придобиват малко, защото разглеждат въпросите от тяхната анормална страна. Ако се произнасят върху мислите, чувствата и постъпките на човека, те ги разглеждат така, както днес се проявяват без да изключват анормалните прояви. Всяко нещо трябва да се разглежда в неговото здравословно състояние и след това да се вади заключение. При това, преценката на хората още не е абсолютно вярна. Запример, това, което за един човек е добро, за друг е зло. Човек трябва да познава доброто и злото като основни мерки в живота. Само при това положение човек може правилно да расте и да се развива. Само при това положение невидимият свят може да разкрие на човека ония скрити закони на Битието, към които душата му се стреми. Само при това положение човек може да разбере смисъла на числата. Вие пишете числото 12, но не знаете, какво е значението на това число. Ако вземете числото 12 във втора степен, ще получите число, което представя важна формула. С тази формула вие можете да разрешавате важни въпроси. Дойдете ли до числото 13, вие се натъквате на някакво нещастие, или на някаква изненада.

Разправят следния случай за един герой. С един нож той убил 12 души. След това той турил ножа в ножницата си. Като намислил да убие 13 човека, той посегнал към ножа си, но останал изненадан – ножът ръждясал. Значи, след 12 убийства, той се натъкнал на последствията на своите дела. За да избегне лошите последствия на делата си, човек трябва да бъде внимателен, да знае, какво прави. При най-малкото невнимание, човек може да изгуби своето добро разположение. Ако е невнимателен в храненето, в мислите, в чувствата, в постъпките си, той непременно ще пострада. Приеме ли една мисъл, или едно чувство не навреме, той непременно ще разстрои своята нервна система. Същият закон се отнася и към храненето. Запример, краставицата действува благотворно върху нервната система, но да се яде сутрин и на обяд. Яде ли се вечер, тя се отразява зле върху стомаха. Вечер краставица не трябва да се яде. Изобщо, вечер човек трябва да се храни преди залез слънце. Не е ли ял до това време, по-добре да не яде. Нека пие една чаша гореща вода или чай и да си легне с празен стомах. Така ще спи леко и приятно.

Каквито разстройства преживява светският човек, през такива минава и религиозният, и духовният, само че в други области. Светският човек разстройва стомаха си, а религиозният – мисълта си. Докато дойде до истинското разбиране на живота, той минава през ред заблуждения. Той мисли, че като вярва в Бога, изведнъж ще стане чист и свят човек. Не се постига лесно чистота и святост. При това, мъчно се познава, кой човек е свят. Светият човек външно не може да се познае. Той е естествен в отношенията си, смирен, минава незабелязано. Макар че се храни със специална храна, никога няма да разберете, какво яде. Ако го поканите с храна, каквато не яде, той никога няма да ви каже, че това или онова не яде, но деликатно ще се извини, че се е хранил, и ще вземе само няколко хапки хляб, да не откаже на поканата ви. Влезе ли в някой дом, той не се взира, как е наредено, но се занимава с мисълта си. Стане ли въпрос за отношенията между мъжа и жената в този дом, каквото да види, той го разглежда от красивата страна. И ако го питат, какви са впечатленията му за характерите им, той ще каже че и двамата са добри хора, на които са дадени известни въпроси за разрешаване. Той ще им пожелае Бог да ги благослови, да решават правилно задачите си.

Светият човек вижда всичко, но в ума и в сърцето си задържа само хубавите неща. Докато не се научи да вижда само красивите неща в живота, да чува само хармоничните тонове и да яде чиста и здравословна храна, човек никога не може да стане свет. Това значи да живее човек в правия път – в пътя на любовта, в пътя на Христа. Тесен е пътят на любовта, но разнообразен. Някои мислят, че тесният път е път на страдания. Не, тесният път е път на учене, на придобиване знания. Само в тесния път човек познава себе си, ближния си и Бога. Само в тесния път човек разбира, отде е дошъл, защо е дошъл и как трябва да живее.

Да се върнем към числата. Какво число ще получите, като подигнете 12 във втора степен? 122 = 144. Като съберете цифрите на числото 144, ще получите числото девет. Като работите с числата, ще забележите, че при умножаване на девет с кое да е число, винаги сборът от цифрите на полученото число дава пак девет. Запример, 2х9 = 18 = 1+8 = 9; 3х9 = 27 = 2+7 = 9; 4х9 = 36 = 3+6 = 9; 5х9 = 45 = 4+5 = 9; 6х9 = 54 = 5+4 = 9; 7х9 = 63 = 6+3 = 9; 8х9 = 72 = 7+2 = 9; 9х9 = 81 = 8+1 = 9; 144 = 1+4+4 = 9; 1296 = 1+2+9+6 = 18 = 1+8 = 9. Какво заключение можете да извадите от това съчетание на числата? Оттук можем да извадим следния закон: благоприятните условия всякога дават добри резултати. Земеделецът знае този закон и се съобразява с него. Той знае, кога и при какви условия, какви семена да сее. Това подразбира благоприятни условия. С този закон се обяснява, защо едни хора са богати а други – бедни. Богатият е роден при условия да стане богат – при благоприятни условия. Бедният е роден при неблагоприятни условия, затова не може да стане богат. Каквото да правите, вие не можете да станете богати, ако сте родени при бедни, неблагоприятни условия. Някой се ражда в бедно семейство, но условията на раждането му са благоприятни. Не се минава много време, случва се, че неговият богат чичо умира и му остава всичкото си наследство. Друг някой се ражда в богато семейство, но случва се, че бащата изгубва всичкото си богатство, и синът, вместо да наследи нещо от баща си, нагърбва се да изплаща дълговете му.

Като живее на земята, човек минава от благоприятни в неблагоприятни условия и обратно – от неблагоприятни в благоприятни – да се учи. Иосиф беше продаден, след това лежа в затвор две години и най-после зае високо място в двореца на фараона. Добра беше зодията на Иосифа. Каквото да прави, човек трябва да мине през противоречията на живота, да мине от едни условия в други. На окултен език казано: за да подобри съдбата си, човек трябва да се роди отново. Може ли отново, човек може да измени условията на живота си. Не може ли да се новороди, той ще остане при старите условия, дето ще се мъчи, ще страда, ще пада и става и, в края на краищата, нищо особено няма да постигне.

Казано е в Писанието: „Ако не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие.” Следователно, ако не се родите изново, сиромашията, грехът, мъчението, страданието ще вървят след вас. Родите ли се изново, вие ще се съблечете от всички несгоди, както змията съблича кожата си. Не може ли да се освободи от несгодите на живота, човек ще остане в стария живот. Мнозина искат да знаят, родени ли са изново, или не. Това те сами знаят. Някои са едва заченати, и трябва да прекарат цели девет месеца при неблагоприятни условия – в утробата на майка си. Те са изложени и на помятане. Ако майка им е разумна, ще ги роди, ще им даде условия за нов живот. Ако е неразумна, може да ги пометне. Когато се зачене, човек трябва да се моли, да не го пометне майка му, но да го роди благополучно. И Христос прекара три неблагоприятни, тежки дни в утробата на земята, но след това възкръсна, роди се изново.

Какво представя помятането? Човек може да бъде пометнат от утробата на майка си, но може да изскочи и от файтон, от трен, от аероплан, от прозорец и т.н. И това е помятане. За да не бъде пометнат, човек трябва постоянно да се моли. Но той трябва да знае, как да се моли. Понякога една дума може да произведе такъв резултат, какъвто произвеждат сто думи – зависи, как е казана. Някой се моли по цели часове, и молитвата му не се приема. Друг се моли десетина минути, и молитвата му се приема. Една светла мисъл може да даде по-големи резултати от най-дългите молитви, но при условие, човек да прилага законите на любовта, на мъдростта, на истината, на доброто. Който работи по този начин, той има помощта на разумния свят, на всички възвишени същества. Дали тази помощ ще дойде отвън, или отвътре, не е важно. Важно е, човек да я използва. Малка ли ще бъде помощта, или голяма, и това не е важно. Важно е да е дадена от любов. Колкото малка да е, щом е дадена от любов, тя е благословена.

Мнозина обичат да обобщават нещата, и като им се говори, казват, че знаят и разбират всичко. Щом разбират всичко, нека кажат, какво знаят за Божията Любов. Всички говорят за любовта, но въпреки това тя остава неразбрана. Казано е, че любовта ражда живота. За да разбере любовта, човек трябва да разбере живота във всички негови прояви. Божията Мъдрост пък създава условия за растене и развиване на всички живи същества. Животът и условията, които са дадени на човека, представят торба, пълна със злато, която той не е използвал. Някои хора съзнават, че носят в ръцете си торба, пълна със злато, и съжаляват, че не могат да я използват, не знаят, как и къде да приложат това злато. Други пък, даже не подозират, че носят злато в торбата си. Малцина са тия, които съзнават, какво богатство им е дадено, и разумно го използват. Всеки човек носи в ръцете си книгата на живота, но не може да чете от нея. Той я отваря и затваря, без да знае, какво съдържа. Един ден, когато мъдростта го посети, той ще отвори книгата и ще чете, ще разбира написаното в нея.

И тъй, когато се домогне до истинската наука, човек ще разбере нещата и ще ги приложи. Пише ли книга, той ще я пише с чистотата на своята мисъл. Шие ли дреха, той ще я шие с чистотата на своето сърце. Каквато работа вземе, човек трябва да я изработи с чистотата на своя ум и на своето сърце. Който се докосне до тази работа, той ще усети чистотата, която е вложена в нея. От всяка нейна клетка ще лъха радост и веселие. Не работят ли с любов и чистота, хората създават около себе си голяма дисхармония. Тази дисхармония се дължи на тяхното неразбиране.

Често хората се запитват, защо не успяват в живота си. Много естествено – те сами влизат в ограничителните условия на живота. Щом условията ограничават човека, той никога не може да успява. Иска ли да успява, казвам: Не приемай условия, които могат да те ограничат. Не се подавай на мисли, чувства и постъпки, които ограничават. За да успява в живота си, човек трябва да разбира свойствата на материята ,с която работи. Същевременно той трябва да разбира и законите на ума и на сърцето си, както и ритмуса, на който те се подчиняват. Човек не може да успява, ако не познава всички закони, на които се подчиняват неговото физическо, духовно и умствено тяло. Той трябва да знае, че до голяма степен успехът му се дължи на неговата чиста кръв.

Сега вие сте влезли в практическата школа на живота, която изисква от всички хора знания. Да говорите за нещата, това още не е знание. Истинското знание е това, което е приложено. Знанието подразбира приложение. Кажеш ли, че трябва да бъдеш добър, веднага прояви добротата си. Кажеш ли, че трябва да бъдеш красив, веднага стани красив. Човек не може да бъде добър, красив и разумен, ако още не е роден. За да се одухотвори, мъртвата материя трябва да мине от едно състояние в друго, т.е. да се новороди, да се внесе живот в нея. Мъртвата материя е изгубила живота си, вследствие на което се нуждае от нов живот. Ако не може да придобие живот в себе си, мъртвата материя ще произведе голям дисонанс в разумната природа. Тази е причината, поради която човек прави големи усилия да мине от смърт в живот.

Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Аз съм добро. Аз съм истина.

36. Лекция от Учителя, държана на 30 април, 1930 г. София – Изгрев.

Facebook коментари

#2 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3506 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 30 април 2013 - 15:13

От книгата, "Доброто оръжие". Общ окултен клас. Година IX (1929–1930). Том III. Първо издание.
Издателска къща „Жануа-98“, 2008
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



  

ПОЛОЖИТЕЛНО ЗНАНИЕ




Тайна молитва
Мнозина от вас сте чели 119. псалом. Аз ще про­чета само началото и края. 22 съгласни букви. Смисъ­лът на всяка една какво означава в себе си. 22 съгласни букви в еврейския език. Гласните букви не са определени какво съдържат. Те са активните сили в природата.

„Блажени, които са непорочни в пътя си.“ Всяко нещо, което започва, отначало е непорочно. Блажен е онзи човек, който излиза така. „Който ходи в закона на Господа, блажени, които пазят свидетелството му и го търсят с все сърце.“ Действително отначало човек търси знанието. После, щом научи, не го търси вече. В началото малките деца имат желание да се учат. Като станат възрастни, туй знание покваря хората. Ако зна­нието не знаем как да го употребим, то покваря. „То­гава няма да се посрамя.“ Всякога, когато човек се посрамява, значи нарушил нещо. За какво ще се срамува човек? Човек, ако чете псалма, както обикновено че­тат, и да разбира, което псалмопевецът не е разбирал и на ума не е идвало.

Последната буква. „Да приближи викането ми към тебе, Господи!“ Значи силен човек е, когато във всичко­то свое знание и мъдрост, във всичката философия сега викане има на хората към Бога. Бащата, който наро­дил деца, тия деца викат към Господа. Онзи генерал, който води стотици хора в някое сражение, викат към Господа, генералът заповядва: „Подкрепление дайте.“ Като го разбият, хуква да бяга. Мнозина генерали изва­дили пушки с цветя, с венци. Като ги разбие неприяте­лят, венците паднат от главата. Като го ранят, казва, авария стана в живота. Щом като мине страхът, той се укрепи, пак наново започне войната. „... избави ме спо­ред словото си.“ Все избавление се иска. Защо един пра­веден човек ще вика към Господа да го избави. Значи праведният човек не е силен човек, слаб човек е. Значи онзи, който трябва да го избави, е по-силен. Праведни­ят по три пъти се моли на ден да го избави Господ.

Всичките страдания в живота, толкоз пъти съм ви говорил за страданията, защо са страданията? То е метод да се добие онзи мекият елемент. Човек само по естество той носи една якота, една природна грубост носи. Гамата, в която той живее, може да е необходима, но щом влезе в общение с хората, трябва да се предаде известна мекота. За тази мекота трябва да дойдат страданията. Трябва да прави ред отстъпления, дока­то научи да носи мекия елемент в света, или тъй на­речената любов, което Божията любов носи. При тия именно страдания човек добива онова мощното.

Сега мнозина от вас сте силни в онзи принцип, тъй наречения мъжки принцип. Едва ли ще срещнете хора, които да носят мекия принцип в света. Много малка е пропорцията на хората с мекия принцип. Мъже и жени, всички съвременни хора са силни в мъжкия прин­цип. На много жени сега покълват бради и мустаци. То е развиване на този принцип. Животните, които са така обрасли, са много груби. Най-меките животни, в тях има много голяма грубост. В този мекия принцип страданието трябва да смъкне космите на човека, не­говата грубост.

Някои хора се показват много меки, поусмихне се. Но зад усмивката има нещо горчиво, зад погледа седи нещо горчиво и кисело. Ти само да го пипнеш някъде, ще се прояви. То не е в неговото съзнание. Този киселият живот не влиза в неговото съзнание. То е външен дисо­нанс. Запример ти пееш, имаш ключа „сол“, тона „до“. Вие вземате тона „до“ и друг го взема, има дисонанс. Кой сега е на правата страна, ще се зароди спор. Каз­вам, какво ще правите, как ще определите? Колко ос­новни трептения има „до“? Най-ниският тон, който може да чуем, има 16 трептения. „Ла“ има 785 треп­тения. Тогава колко ще бъде „до“? Но все таки тонът, който се чува, е 16. Кой е следният тон след него и колко трептения има? Следният тон ще има 18 треп­тения. Имаме числото 12. Дванадесет, то е един ре­зултат. Обаче, щом дойде да го изучаваме, тъй както е в природата, то е произведения от условия. 3x4=12, 2x6=12. Числото 1 е произведение в единия случай от 3 по 4, в другия случай - от 2 по 6.

Сега при обикновения механически процес, да ка­жем, срещнете трима души, които ви дават по 4 лева, 12 лева. Или срещнете двама души и ви дават по 6 лева, 12 лева. Разликата не е голяма. Но ако туй число, от което е произведено, е динамическо число? Три е число на равновесие. То е пасивно, 4 е активно. Ако синът и бащата работят заедно, какво ще произведат? Или майката и дъщерята, ако работят, какво ще произве­дат? Две е бабата, 6 е вече внучката. Шест е произ­ведено от 2x3 = 6. Значи във втория пояс 2 е бабата, 6 е един внук. Работата, която бабата и внукът ще про­изведат, ще бъде ли толкова силна, колкото работата на 3 и 4? Кое число е по-мощно? Туй, което е произве­дено от 3 по 4 или от 6 по 2?

Във философията на числата има известно от­ношение. Ако вие не може да приведете във вашата душа вашите мисли, вашите чувства, вашите пос­тъпки, трябва една философия. Вие не сте наблюда­вали при какви дни имате хубави чувства. Какви мис­ли идат, когато слънцето изгрява или когато заляз­ва, или когато е на зенита. Сутрин, когато слънцето изгрява, да допуснем, че вие сте на екватора. В един уравновесен човек слънцето изгрява всякога в 6 часа сутрин. Щом си скръбен, слънцето залязва. Щом ста­неш радостен, слънцето изгрява. Скръбта е залез, ра­достта - изгрев. По някой път скръбта е по-малка, когато залязва. Когато изгрява, радостта е по-голяма. Скръбта може да преведем, това е залезът на слънцето. Изгревът внася едно. Залезът внася друго.
Публикувано изображениеДопуснете, че вие се намирате на един планински връх. Влияни­ето ще бъде различно. Сега това е едно твър­дение, но не може да обясните защо, като залязва слънцето, ще има едно влияние, като изгрява - друго. Кои са причините? Предста­вете си сега, че аз вна­сям в една бутилка мляко, прясно, подквасвам го, вна­сям малко една промяна. Започвам равномерно да уд­рям. При колко удара ще извадя маслото в нормално състояние? Да знаете при колко удара ще извадите маслото. След като счукате млякото, това мляко ще мяза ли на предното? Какво е станало с млякото? Пак е прясно мляко, преди половин час е издоено от кравата, очукано и извадено маслото. Човек по някой път мяза на такова чукано мляко. Той е прясно мляко, но е изва­дено нещо от него.

Много пъти, като говорим за черната ложа, вас ви турят в бутилката и ви чукат, чукат, извадят мас­лото, вие пак минавате за мляко. Колко пъти човек изгубва своята радост, колко пъти изгубва своето ве­селие, своето разположение на духа, криво му е. Очукан е той с копаната. Той разправя за любовта. На другия ден срещнеш го, любовта очукана, казва, любовта оти­де. Обран е този човек. Кой те обра? Не зная, обран съм. Често ние мязаме на скъперника на Молиер, който подава заявление до съда, че е обран. Питат го: „Кой те обра?“ „Целият свят ме обра, всички.“ „Че как тъй, не може всички.“ Казва: „Всички са ортаци.“ Ние казваме, целият живот е лош, не струва да се живее. Това е молиеровско разсъждение. Всички ме обраха. С такова заключение ние никога не можем да се домогнем до едно знание. Защо се радвам, трябва да зная. И защо скърбя, трябва да зная. Защо обичам, трябва да зная. И защо не обичам, трябва да зная. Трябва да се образува една вътрешна наука. Неразположен си, някой път ти каз­ваш, срещнеш някой, неразположен си. Не е въпросът да се обвиняват хората един други.

Но да ви съпоставя едно друго изяснение. Пред­ставете си две магарета, които се обичат. Само за изяснение го давам. Има две магарета, които се оби­чат. Те имат двама господари. Единият господар тури на едното магаре юлар и другият тури на другото юлар, хванат ги. Най-първо магаретата се срещат, помири­шат се. Единият господар тегли магарето и другият тегли другото. Едното казва: „Защо се отдалечаваш?“ „Не зная - казва, - нещо ме тегли.“ „Ами ти защо се отдалечаваш?“ „Не зная - казва, - и мен ме тегли нещо.“ Срещнем някой човек, казва: „Не зная, нещо ме тласка.“ Вдигнат юлара, магарето казва: „Аз съм свободен да вървя в този път.“ Не, теб те теглят. Връщат се двамата господари, след като свършат работата, пу­щат ги, помиришат се, казват: „Сприятелихме се.“

Ние, съвременните хора, съвременните христия­ни, ако ни изведат в небето, ще бъдем едно посмешище, едно неразбиране на живота. Англичаните казват диклайн. Седи човек огорчен в себе си, мисли как тъй са си позволили да му турят един юлар на главата и да го водят. Ако на един цар турят букаи, завържат му ръ­цете и краката, казва: „Знаете ли кой съм аз?“ Силен е онзи, когото не са вързали. Щом веднъж те вържат, ти в дадения случай трябва да извадиш една наука за себе си. Трябва да мязаш на Буда. Веднъж направил една погрешка. Винаги неговото съзнание е било будно, но един ден се намерил в добро разположение, легнал под едно дърво да си почине. Него ден го издебнала голяма­та змия на света, която души хората. Той като спал, увила се около него, усетил той, че ребрата взели да пращят. Като се събудил, той не се борил със змията, но започнал да се смалява. Тя стиска, той се смалява. Изгубил се и се освободил от нея.

Вие, когато змията ви опаше, напъвате се. Буда хич не се напъва, но се смалява. Тази змия е умна. Аз съм ви привеждал и друг път примери. Не мислете, че дяво­лът е глупец. Той е толкоз умен, че не оставил някой, комуто да не даде урок и не е оставил някой, който го е бил, да не си отмъсти. Няма никой от вас, който да не е тъпкан от дявола. Даже ако се погледате по гърба, ще видите, че има още петна, все някъде е останало някое петно. Може да се зароди въпросът, защо дяво­лът трябва да ни тъпче. Вие питате защо трябва дя­волът да ни тъпче. Кой ви е дал право да вземете един пипер, да го напълните с ориз, да го турите в тендже­рата, да го варите, после този тъпкания пипер да го ядете? После кой ви дал право една кокошка да я из­търбушите, да я напълните? Казвате, в реда на неща­та е. Щом се отнася до другите, планът е намясто. Щом дойде тъпкането до нас, казваме: „Кой позволи?!“
Тогава можем да извадим един морал. Ако тъпче­нето в даден случай е нормално, като дойде до нас, ние разбираме същността на това тъпкане в какво седи. Попитай онзи, който знае закона. Никога не влиза в тенджерата и тъпкането. Щом рекат да го тъпчат, него го няма там. Пък който не знае, той ще бъде тъпкан. След като излезе из тенджерата, той ще носи вече възпоминанието, че е тъпкан. Да кажем, влизате при един ваш приятел, той взима, че ви натъпче. Вие виждали ли сте по някой път приятели как се тъпчат. И приятелки се тъпчат. Аз съм виждал приятелки, които по някой път се хващат за косите. Едната държи за косите, и другата, и тя държи. Не искам да ви обяснявам причината коя е. Причината е толкоз ясна, има своята причина, да си раздрусат главите. След туй се оставят, казва: „Да помниш.“ И двете заминават.

Питам тогава, иде кажете, никаква философия ня­ма. Това е билярд. Двама другари се разтърсят, това е игра на билярд. Там играят с три топки. Той започне с тояжката, удари, хлопне в другата топка, отскочат. Тия топки бяха приятели. Обаче, като се блъснат, от­скочат. Питам, виновни ли са топките? И двамата - единият от едната страна, другият от другата, постоянно играят. Ако две приятелки се скарват, значи на билярд играят. И двамата, които играят, прекар­ват ту от едната страна, ту от другата страна, играят. Всичко е в мир и спокойствие. Ако вие по този начин не можете да прекарате вашите състояния, вие никога не можете да се домогнете до истината и жи­вота. Вие ще дойдете до една философия на песимизъм и веднага ще кажете, че Господ създал света така. Когато две деца играят на къщици по пътя, Господ ли ги създаде? Не, те ги създадоха. Играят на къщици, едното вземе прах, хвърли в очите на другото и друго­то хвърли прах - и двете деца се върнат опрашени. След туй се намеси майката, казва: „Как тъй твоето дете да взима пръст и да хвърля по главата.“ Другата казва: „Ами твоето дете?“ Насъсат се и бащите, ска­рат се. Цяла година може да мине така. Заслужава ли за една къщица от прах четирима души да се карат, да вземат участие и толкова време да се разправят.

Но в живота често ние прекарваме при сегашно­то състояние такива безполезни дни. Има известни със­тояния, които мязат на очукани трънища. Ние пита­ме: „Защо е влязъл трън в краката?“ То не е философия. Казваш: „Кой му дал правото?“ Няма никакъв кодекс да влезе трънът в краката. Вървиш ти по пътя, но не внимаваш какво остава. Вземи малки щипци, да извадиш тръна навън. След туй мястото може да нама­жеш с нещо и да си вървиш по пътя. Никога не питай коя е причината на тръна, понеже причината на тръ­на е твоето невнимание. Ти трябваше да погледнеш на това място, където минаваш. Твоите обуща са били слаби, трънът е силен, твоето съзнание ще бъде будно, да не би с мазането на крака да влезе трънът. Ако влезе малък трън, благодари, че не е по-голям. Защо влизат тръните? Както и да философствате, той ще влезе, без да подозирате. Ако даже се образува един съд, вие ще бъдете обвинени, че сте счупили тръ­на. Ще кажат: „Ти си обрал тръна.“ Ако се тегли на съд, трънът ще спечели делото по закон. Понеже ти си взел част от този трън, всеки, който взима без поз­воление, е виновен. Затуй по-добре е да спи зло под камък. Нищо не казвай, че те убол, ще се примириш с тръна. С игла ще го чоплиш, ще го извадиш. Питаш ли Господа защо влезе трънът, ще те осъдят. Ти си ми­нал, нарушил си спокойствието на тръна, счупил си един бод - защото всеки трън е телена мрежа. Казва трънът: „Ние имаме военно положение. Хората, кои­то живеят около нас, не са тъй добри. Затова са тия бодли.“ Ти си минал през един бодлив тел. Тогава ще дойде философията, че трънът бил безполезен.

Питам тогава, ако трънът е безполезен, защо Господ го е направил? Не, той е много важен и полезен. Трънът в даден случай е тъй полезен, както една ябъл­ка. Обаче ние в своя си ум сме го направили нещо без­полезно. В дадения случай трънът е по-полезен, от него става хубав дарак. После може да се направи дръжка за брадва. От една ябълка или круша, които са деликатни, не може да стане. Трънът за работа влиза. В нас в действителния живот едно чувство от рода на тръна ще изиграе по-важна роля. Затуй онези хора, които опе­рират с положителните сили, са по-мощни. Да кажем, един светски човек може да контролира мислите си повече, отколкото един духовен човек. Един много до­бър човек казва: „Както Господ иска.“ Че ние си даваме много голяма важност - както Господ иска. Ние казва­ме „както Господ иска“, но ако работите станат, как­то ние мислим.

Ние имаме за себе си едно много голямо мнение. Ако нещата не станат, както ние мислим, ние се дока­чаме на провидението. Казва: „Как тъй? Аз по три пъ­ти се молих на ден Господ да не направи това.“ Вчера един ми задава същия въпрос. Аз ще ви кажа как отго­варям. На вас ще ви обясня как тъй на грешните хора по някой път върви повече, отколкото на праведници­те. Тази работа, дето върви на грешните, то е хафиф работа. Много пъти българите забиват сурови колища и когато годината е влажна, клонищата подкарват. Друг посял дървета, не подкарали. Но аз никога не съм виждал един кол, който подкара, да завърже и да даде плод. Временно само за известно време подка­ра, израсне, но като напече слънцето, без корен е този кол. Някой път на лошите хора върви толкова, колко­то на забитите колци. Казва: „Тръгна работата.“ Кол­кото на кола е тръгнало. Казва: „Върви на този лош човек.“ Колкото на кола върви. Като погледнеш, все върви напред, но като се мине един месец, всичко клюм­нало, изсъхнало.

Трябва да дойдем до положението да имаме истин­ското знание. Ние често мислим защо природата изменя своите отношения към нас, но никога не мислим защо ние изменяме своето положение. Често ние излизаме навън, имаме желание времето да е хубаво. Като се изме­ни, казваме: „Защо да се измени времето?“ Сега де е погрешката - във времето или в нас? Ама именно като си тръгнал на екскурзия и се е изменило времето, това показва, че времето е обърнало внимание на вас, дало разпореждания. Ако ти тръгнеш, очакваш хубаво време и то стане толкоз горещо, че ти два-три пъти се изпо­тиш на деня, времето казва: „От банята си излязъл и си се окъпал.“ Пък ако духа вятър, да ти раздухва космите, ти казваш: „Никой не ме обича, не ме гали, не ме милва.“ Той като задуха, отвсякъде те духа, милва, вдига дре­хата, маха я. Това е галене на времето. Казваш: „Много ме разтърси.“ Не, то не бие. То е милувка. Ти искаше да те помилва някой. Ти благодари, че Бог те е помил­вал. Кажи: „Много хубава разходка направих.“

Ако така не разсъждавате, никакъв смисъл няма животът. Казвате: „Вятърът ме блъска, изгори лице­то ми.“ Така не се говори. Слънцето е на деветдесет и два милиона мили далече. Как може да те изгори слънцето. Ако ти препратиш тази мисъл в космоса, ще ти се смеят. Туй изгаряне никак не е от слънцето. То е от тебе. Изгарянето е нещо друго. Слънцето изтегля лошите неща и когато човек почернее, то е лошото, което излиза от човека. Слънцето го изтегля навън. Ти си почернял. Показва, че има нещо събрано в тялото. Ако се остави за дълго време, ще принесе голямо нещастие. Казваш: „Почернях, понапукаха ми се ръцете.“ Намажи ги с масло. Ако твоето съзнание беше проектирано, ако твоето съзнание беше в хармо­ния със слънцето, хич няма да те изгори. Без да имаш предубеждение, слънцето никога няма да те гори. Кажи: „Поцелуна ме слънцето.“ Ти не казваш, че те целунало слънцето, а че те изгоряло. Право ли е, че слънцето те изгоряло? Кое е право?

Всъщност всички говорят, че слънцето гори. Но тази идея, че слънцето гори, тя не е права. Изгарянето зависи от нашето съзнание. Някой път може да напра­вим опит на силно слънце - да не ви изгори. Трябва да мислите. Щом не мислите, слънцето може да ви изго­ри. Слънцето може много чудесии да произведе, но тия чудесии произтичат не толкоз от слънцето, но от са­мата земя. Има известни лоши влияния, които по ня­кой път самата земя упражнява. Запример главоболие­то не иде от слънцето, изгарянето не иде от слънце­то. Този слънчевият удар не иде от слънцето. Щом се намериш в известни вибрации, дисонанс със земята, неп­ременно ще имаш известен удар в главата. Или когато някой тръгне денем, ако не е знаел основните токове, ще трябва да се спрете. Вие, като вървите на разходка, направите една-две крачки, спри се, после пак направи няколко крачки, и пак се спри, докато станеш в хармо­ния, в унисон с това движение. Защото между земята и слънцето има известна хармония. Ние, като тръгва­ме, не влизаме в хармония със слънцето или със земята, движението не е в хармония с тия частици.

Сега да обясня идеята. Всяка една частица, която е в нашето тяло, тя играе роля като на земята, има всичките качества и свойства на земята. Всяка части­ца от материята, която е в тялото, най-малката час­тица, с която ние боравим. Казвам, ако ние не сме в хармония с всичките тия частици, от които земята е образувана, се образува в нас едно бълникане. Следова­телно вървиш, неразположен си. Вървиш една крачка, неразположен си. Спри се. Вървиш още една крачка, пак си неразположен. Спри се, докато станеш в хармония. Защото ти не мислиш, както трябва, ти не чувстваш, както трябва и ти не постъпваш, както трябва. То­гава, ако не си в хармония, където отиваш, или работа­та си няма да свършиш, или няма да ти върви. Спри се, една минута може да спаси положението. Може би це­лия ден да те избави да страдаш.

Това са твърдения, защото, ако на свят извади закона, вие всички ще станете много суеверни. Предс­тавете си сега, да влезете в една менажерия, дето има един голям свиреп лъв. Като влезете в клетката - сега законът на доверието, той нищо няма да ви каже. Колко от вас биха влезли? Естествен страх имате, треперите. Може да влезете в клетката на някое животно. Въпреки вашето желание вие ще се намерите в едно голямо про­тиворечие със себе си. Туй, което става в природата, става и в нас. Веднага ние туряме в менажерията една голяма опасност. И веднага изгубите присъствие на ду­ха. За малки работи губим присъствие на духа.

Та именно в този път, в който вървите, трябва да изучавате закона на живота. За да живееш, съзнани­ето трябва да бъде будно. Тогава всичките онези дисхармонични условия трябва да ги отбягваш. Който жи­вее в своето съзнание, той може да знае. Аз по някой път по барометъра познавам какво ще бъде времето. виждам, барометърът спада. Аз вярвам, но той сам не вярва. Значи онова същество, което направило ба­рометъра, чрез него говори. Тогава може да устано­вим една връзка на съзнанието. Онзи, който направил барометъра, може онзи, който направил барометъра на земята, да не е буден, но онова същество, което води атмосферните промени на времето - защото в невидимия свят има едно същество, което ръководи промените в атмосферата, всички промени стават по негово разпореждане.

Следователно, щом спада барометърът, аз по те­лефона го питам: „Моля, какви са вашите разпорежда­ния за днес?“ Казва, ще духа южен вятър, после северен вятър, после ще има такива облаци, ще има бури, ще има дъжд. Казвам: „Какво количество ще падне?“ Няма да нагласявам времето според мене. След като попи­там може ли това да се отложи, казват: „Не може.“ Тогава аз взимам дрехи, обличам се, приготвям се за дъжд. Вие сега казвате: „Да може и ние да питаме.“ Че по телефона да ви кажат. Вие веднага ще кажете: „Не може ли да се отложи?“ Въпреки че аз зная, че ще вали дъжд, аз оставям да стане, както е наредено. Аз зная, че ако спра вятъра, после ще платя глоба. Тогава ще мязаме на онзи романски свещеник, който качил се на трена и като погледнал през прозореца, паднала му капата. Той дръпнал сигнала, спрял трена. Защо? За една попска капа. После го глобяват.

Казвам, ние сме пред ония положения общи в жи­вота, за да изучаваме себе си. Ние сме дошли да изучаваме само анормалните, лошите страни. Има една красива страна да се изучават човешките мисли, човешките чувства и човешките действия в тяхното нормално състояние, при какви условия и защо идат тия мисли. По някой път, като дойдат, не можем да дадем оценка. Някой път казваме, че някои мисли са лоши. Мислите, които за вас са лоши, за нас са добри. Чувствата, които за вас са лоши, за други са добри. Ние нямаме още мярка кое е добро и кое е лошо. Ко­гато дойдем до същинската мярка да познаваме де е доброто и де е злото, то е друг въпрос. Но да позна­ваш доброто и злото като основни мерки. Трябва да се изучава, за да може човек нормално да расте, от невидимия свят да му разкрият законите на числата. Вие тръгвате по правия път. Аз написвам числото 12 във втора степен - 122, - това е една формула. Може да минете, но ако не знаете, не може да минете. Ако вие не разбирате това число, вие много ще страдате, на общо основание. Вие ще мязате на онзи герой, кой­то изклал 12 души. Като заклал последния, турил ножа в ножницата, но той ръждясал и като дошъл трина­десетият, не могъл да извади ножа от ножницата. При дванайсетте ще извадиш, може да извадите ножа, но някой път може да ръждяса кръвта в ножницата. Тогава вие ще понесете резултата.

Казвам, при тия малките невнимания много пъти изгубват сражението по единствената причина, че сме невнимателни. Всякога човек трябва да бъде внимате­лен. Не че може да сте постъпили зле, защото страда­нието може да дойде и при хубавите работи. След като сте яли тридесет хапки, да кажем, туриш още една хапка, веднага това хубавото състояние се превърне. Едно приятно чувство се изисква. Мен ми разправяше един господин. Една вечер имал прекрасно състояние, въодушевен в третото небе, един приятел му донесъл една краставица, турил я в млякото, турил и малко вода и вечерял към девет часа вечерта. Изял цялата купа, но вечерта сънува, че отива в едно подземие, пъш­ка, мъчи се, събужда се, стомахът му тупа, цялата нощ се върти, бъхти. Краставицата не може да се мели. Цялата нощ се чувства отпаднал, сърцето му бие осо­бено, бута пулса - не бие равномерно, ритмично, казва си: „Друг път краставица в десет часа не ям.“

Краставица вечер не се яде. Тя се яде по обяд. Ако искате краставицата да е приятелка, сутрин ще ядете, към обяд - от десет до дванадесет часа е отлична. Онези от вас, които сте неврастеници, неуравновесени, краста­вица яжте. Отлично действа. Но ядеш ли вечер в десет часа, ще се разболееш. Краставицата е лечебно средство за уравновесяване на известни човешки енергии, но ако я ядете навреме. Ако я ядете без време, ще произведе бо­лезнено състояние. Благодарение че този господин се е отървал от явна смърт. Краставицата може да те свър­же с известен род енергии и да спре сърцето.

Сега, ако е за ядене, вечерно време, след като за­лезе слънцето, нищо не яжте. Малко вода пийте. Много ядене вечерно време е вредно. Цялата съвременна кул­тура - и в Америка, навсякъде, всичките хора все късно ядат и затова боледуват. На тия цивилизовани глави не им дошло наум да не ядат късно. И в Америка всички късно ядат. Стомахът им е развален и повечето от тях страдат от дисперсия на стомаха.

Сега ние пренасяме. Като дойдем до религиозните хора, често и те във вярването страдат от дисперсия. Има опасност и ти, като изучаваш духовната наука, и ти да страдаш. Искат всичките хора да бъдат чисти и святи. Ти нямаш представа какво значи свят човек. Святият човек няма никакъв външен изглед. Святия човек ще го видиш, че е един обикновен човек. Той е толкоз обикновен. Като го срещнете, ще се поусмихнеш, той е толкоз естествен, толкоз доволен. Той ще се извини. Святият човек знае какво яде. Той никога не казва: „Аз това не ям.“ Казва: „Извинете, аз сега ядох. Много ви благодаря. Ще взема от хляба, колкото да опитам от яденето.“ Не трябва да взема участие. Понеже този святият човек, като дойде вкъщи, той няма да се взира, той ще се занимава със съвсем друга работа. Че имате раздор, каква е жена ви, казва: „Мно­го добре живеят.“ Ти очакваш да каже нещо друго. Казва: „Много добра жена имаш. Като нея не съм виж­дал.“ После жената пита. И мъжът е много добър. Казва: „Този вашият мъж много ми се харесва, той на светия мяза. Децата са отлични, такива деца не съм виждал.“ Като излезе светията, ти мислиш, че се смее, пък той човекът така мисли, всичко хубаво вижда с очите си, не вижда нищо лошо. Казва: „Господ да ги благослови. - Казва: - Имат известни мъчнотии, но без мъчнотии не може животът. - Казва: - Господ да им даде своето благословение.“ И си заминава.

Ако ние не се научим като този светия така да разсъждаваме, ние ще имаме резултати, от които ня­ма да бъдем доволни. Някой път седите в един и същ клас. Защото в природата може да седите в два обрат­ни пътя. Казва, правия път. Правият път си има от­клонения. Тесният път си има свои отклонения. Много специфично преминава тесният път вечерно време. То е придобиване на две различни опитности. Ако някой от вас би минал по този път, по който Христос гово­ри, вие ще видите какво разнообразие е. Той е най-раз­нообразен път. Тесният път е разнообразен път. Ши­рокият път е еднообразен, блъсканица на хора, всички вървят, няма нищо красиво. В този тесен път има го­лямо разнообразие. Ти се занимаваш със себе си да ви­диш различните Божествени постъпки. В този тесен път може да видиш какво нещо е животът: къде си бил, защо си дошъл и как трябва да живееш на земята. Тес­ният път е красивият път. Тъй както го разбират, някои мислят, че това е път на страдание. Има път на мъчнотии. Трябва много да се учи в този път. Ще учиш. Може би по десет часа ще се занимаваш да разрешиш една задача. Но той е един от най-красивите пътища.

Колко прави, като се умножи 12 на себе си? 12² = 144 = 9.
Ако умножите 9 с кое да е число, какъв е резултатът? Винаги сборът на цифрите дава 9.   

2x9 = 18 = 9;  
3x9 = 27 = 9;
4x9 = 36 = 9;
5x9 = 45 = 9;
6x9 = 54 = 9;
7x9 = 63 = 9;
8x9 = 72 = 9;
9x9 = 81 = 9.

Ако ум­ножите 144x9 = 1296 = 18 = 9.

Законът е следният. Бла­гоприятните условия всякога дават добри резулта­ти. Или разумните условия всякога дават добри ре­зултати. Неразумните условия дават лоши условия. Ако вие сте земеделец, закъснеете да сеете нивата, понеже времето за сеене е определено, ако се прес­кочи, времето е изгубено. Онези, които разбират, не сеят тези семена, които трябва да сеят. Ако се прескочи времето, не сеят. Запример, ако сеете лятно време зимница на нивата си.

В живота има някои отношения, които стават само при известни условия. Трябва да разбирате усло­вията. Някои от вас не може да бъдат богати, понеже са родени в такава зодия, когато човек богат не може да стане. Каквото и да правите, богат човек няма да станете, понеже вие сте родени при условия на беднотия, вие не може да измените тия условия, тия съче­тания. Някои от вас сте родени при други условия и без да искате, богатството ще дойде при вас. Някой богат чичо ще остави наследство. На някои от вас баща ви ще остави дълг, нищо не оставя, но дълг трябва да плащате. Казва, какъв ще бъде късметът? Късметът ще бъде, ще носите раница, богат няма да бъдете, сух хляб ще ядете. Докога? Докато Йосиф беше в затвора, страданията продължаваха. Докато изкупи своята карма, лежа в затвора две години. Влезе в затвора, след това беше турен от съдбата в други условия. Той има­ше красива зодия.

Трябва да разбирате законите, да минавате от едно състояние в друго. Но за да минете в едно красиво състояние, непременно трябва да минете една граница на големи противоречия в живота. След това настава друга фаза в живота. Един живот трябва да се смени с друг, за да се сменят условията. Или казано на окул­тен език, ти, ако искаш да смениш своята съдба, ти трябва да се родиш. Казва, втори път може ли да се родиш? Ако може да се родиш, може да измениш съдба­та си. Ако не може да се родиш, не може да измениш съдбата си. Ще останеш ли със същата стара съдба, ще се мъчиш, ще падаш, ще ставаш, каквото предскажеш, нищо няма да стане.

Сега какво разбрахте? Ние не свеждаме работите към личния живот, но към законите, които Бог е ту­рил, по които закони трябва да вървите. Защото мо­ето желание е да ви доведа до една фаза да се родите изново. Ако вие не може да се родите, беднотията ще върви след вас, грехът, страданието, мъчението ще вървят след вас. Ако се родите, всичко това ще оста­не, както змията, когато съблича кожата си. Ще се съблечете, и от това нищо няма да остане. Не се ли съблечете, ще имате стария живот. Някой от вас ще каже: „Не съм ли роден?“ Ако ме пита „роден ли съм“, аз нищо няма да кажа. Трябва ли аз да ви питам живея ли аз, или не? Ако попитам: „Как мислите, аз живея или не?“ Аз зная. Или вие да ме питате: „Роден ли съм аз втори път?“ Вие сами трябва да го знаете. Някои от вас сте заченати, обаче може да бъдете пометнати. Девет месеца ще седите при неблагоприятните усло­вия в утробата на майката. Христос трябваше три деня да седи в утробата на земята. Най-малко девет месеца ще бъдете поставени при неблагоприятните ус­ловия. След туй, ако майка ви е много разумна, може да ви роди, както трябва. Ако не е разумна, може да нап­рави погрешка, да ви пометне. Може да бъдете пометнати. Когато се зачеваш, да се молиш да те пазят от невидимия свят, за да не те пометнат.

Защо трябва да се молиш? Когато се кача на един файтон, ще се моля файтонджията да не ме преметне. Всеки един от вас трябва да знае какво нещо е помя­тане. Из прозорец може да излезе навън, из файтона може да бъдеш изхвърлен. Навсякъде се моли. Казва, помоли се. Но в молитвата има тайни, да знаеш как да се молиш. На един човек може да кажеш сто думи, и той да не те послуша, но може една дума да кажеш и ако знаеш как да я кажеш, ще те послуша. Тази дума ще свърши работата на стоте думи. Ти съкращаваш на една дума.

Христос казва: „Не мислете, че в многото говорене ще бъдете послушани.“ Ще кажеш една дума. Спри се. Тя ще произведе същите резултати, отколкото три деня да се молиш. Може едно повдигане на твоя ум да произведе същите резултати, но трябва да знаеш да вървиш по законите на мъдростта, по законите на любовта, по законите на истината, на доброто. Рабо­тиш ли така, целият разумен свят е с тебе. Щом повдигнеш ума си, някой ангел веднага ще дойде, ще се усмихне. Ангелите обичат да посещават хората, кои­то вървят по пътя на любовта. Сега вие мислите, че отвън ще бъде. Не седи във външността. Че ангелът ще бъде красив, когато дойде някой при вас - не какви са дрехите, но какво той носи за тебе, какво той може да ти даде - то е хубавото. Каква е местността на един извор? Може да бъде много красива, но важно е каква е водата, която извира. Ако тази вода е хубава, то е важно.
Всеки един човек за нас е важен, какъв е неговият живот, туй, което изтича, туй, което донася полза. Онзи ангел, който може да бъде при нас, може да про­изведе такова впечатление, както Елифас Леви, който се е занимавал със спиритизъм. Извикал един от древните мъдреци, занимавал се с бялата магия, произвел един резултат. Като дошъл този мъдрец, погледнал го Елифас Леви, не могъл да издържи този поглед, паднал на гърба си. Когато дойде един ангел, не може да издър­жите. Единственото нещо - ще го погледнете, казва­те: „Видях един ангел.“ Ангелът какво отношение има? какво от туй, че си видял един ангел? Казва: „Видях царя, видях царицата, видях еди-кой си банкерин, видях парите му.“ Онова положителното, малкото благословение е за предпочитане, отколкото много, в което няма, никакво благословение няма.

Първото нещо - ще проучвате. Като станеш сут­рин, не си разположен, извади часа си, виж слънцето къде е. Онези от вас, които се занимават с геометрия, може геометрически да си начертаят. Когато вечер се събудите, да видите какво е падането на слънчеви­те лъчи, как падат. Ще си съставите една фигура, ще видите квадрат ли е, или триъгълник. Онези, които не разбират, нека се учат от другите, които знаят повече.

Сега мнозина от вас обичате обобщенията, казва­те: „Аз зная това - Бог е любов.“ Единствената нераз­брана дума е „Бог е любов, Бог е мъдрост“. Знаеш ли каква е Божията любов и Божията мъдрост, резулта­тите какви са? Какво значи, че Бог е любов? Живот, който имам в мене, душата, духът, те са плод на Бо­жията любов. Условията, при които живея, те са ре­зултат на Божията мъдрост. Аз не може да разбера кое заставило Бога да влива тия неща в мене, защо ме е създал, защо пълни моята глава с тия мисли, тия чувства и тия действия. Аз не може да зная. Ако ме попита, не го зная. Зная едно. Че всичко, което ми е дал, аз не съм направил нищо. Зная, че нося една торба със злато, но защо ми е дадена, не зная. Обаче, като дойде торбата, снема, открия. Аз нося свещената книга. Ко­гато дойде онзи мъдрец, вземе книгата, започне да ми чете. Ние още не сме отворили книгата на живота, да четем. Сега надписа прочитаме, печат й туряме, като дойде, като дойде онзи мъдрец, който написал книгата, той ще чете.

Казват, да влезе духът в нас. То е детинско схва­щане. Духът в нас не може да влезе. Влизането, то е много механическо разбиране. Ти влизаш вкъщи. Щом влезеш вкъщи, то е буквата на нещата. Представете си някой човек, който никога не влиза вкъщи, дойде един, казва: „Заповядайте!“ Казват, влиза вкъщи, влиза в църквата. Богомилите не са влизали в църквите, по­неже мислили, че са от дявола направени. Богомилите никога в църква не влизали. Идея имат в тяхното съз­нание. В градежа една къща е опсувана, тя е опетнена и църквата също е опсувана, тя е нечиста. Дрехата, която е направена, и тя е опсувана.
Та казвам, като дойдете до истинската наука, спрете се и ще си направите една дреха чиста, да е направена в един свят, дето всичко е чисто. Една дреха донасят в невидимия свят - ще бъде чиста, ще бъдат турени всички хубави чувства. Като облечеш, ще по­чувстваш като арфа, която пее. Има един инструмент, който, като се тури във въздуха, той сам свири. Ако така дрехата не е направена, ние усещаме токовете, влиянията, които идат.
Сега целият живот е в дисхармония от нашето неразбиране. Аз запример се учудвам, има приятели, които от десет години не може да разберат, казват - тази работа не върви. Още не мога да разбера защо не им върви. Казвам, всичките мухи в моята стая още не са разбрали и ходят по прозорците да излязат. Не може да разбера защо не излизат от стаята отвън. Някой ще каже, много ги обича Учителят, по цял ден седят при него. Аз никак не ги обичам, затворени са те.

Не влизай там, дето има прозорци, дето може да те затворят някои хора, не влизай. Никога не приемай условия, в които ти може да бъдеш ограничен. Каква­то и да е мисъл, каквото и да е желание, щом поже­лаеш, ако в туй желание има известно задължение, ти се обвързваш. Някой казва: „Свободен съм.“ Щом имаш желания в себе си, ти си вързан. Ако туй желание, което съществува в тебе, то е, без да те задължава, ти си свободен.
Казваш: „Дай ми сто лева.“ Дръж ги за мене, нека седят във вас. То е вече ангажиране. Нека седят пари­те, то не е оправдание, хич няма да кажеш: „Да си ги взел.“ Ще кажеш: „Не оставяйте в мене парите, понеже нямам кесия да ги държа. Често ние се ангажираме с ненужни мисли, с ненужни желания, които после дона­сят цели страдания. Трябва да се освободим от вярва­ния, които за нас са непотребни.

Някой ще каже - нещо по-съществено. Ако аз пос­троя една къща на триъгълник, как бихте живели вът­ре, как бихте живели в триъгълника? Щеше да ви стане много тясно. Триъгълникът е хубава емблема, но ако построиш къща на триъгълника, ще си създадеш не­щастие. Туй, което е идейно в ума, не е идейно на физическото поле. Следователно този триъгълник неп­ременно трябва да турите тази крива линия, за да измените влиянията. Но за да прекарате движението, да го направите хармоничен, трябва да разбирате ка­чествата и свойствата на материята, с която тряб­ва да работите. Или трябва да разбирате законите на вашата мисъл, вашето сърце, или трябва да разбира­те ритмуса на малкия мозък, ритмуса на вашето сър­це, хода на артериалната кръв, обращението на веноз­ната кръв. Във всеки даден случай трябва да разбира­те температурата на вашата кръв, какъв примес има, каква е чистотата й, после трябва да разбирате ка­къв цвят е, в каква степен цветът е. Всеки трябва да знае какъв е цветът на кръвта. Ако вие нямате ясна представа, ще се спреш в ума си, ще видите в съзна­нието какъв цвят има и по нея ще съдите какво е вашето съзнание. Всеки един примес виждам ясно в кръвта си. Ако имам дефект, виждам ясно в кръвта едно петно, което се движи. Това са болезнени състо­яния, черни петна, които виждам в кръвта. След туй трябва да работя дълго време, докато ги запаля тия черни петна да станат бели петна. Някой път вижда­те в очите черни точки. Всичките точки трябва да запалиш, да изгориш, след туй да я превърнеш на чер­вен цвят, пак да я поставиш в кръвта, да може да я използваш.

Казвам, ако влезете в една практическа школа на живота, ще има много да работите. Сега казвате: „Как­во каза Учителят?“ Кръвта трябва да има червен цвят. Това не е знание. Какво каза Учителят? Трябва да бъ­дем добри. Това не е знание. Трябва да бъдем красиви. Да бъда красив, да стана красив, да разбирам красота­та, да мога да я придобия. Това вече е знание. Че това е най-хубавото. Как ще образувате добродетелта във вас? Аз не смея. Има една формула, не може да ви я дам. Ти не може да бъдеш добър, ако не си роден. Нищо повече.

Една мъртва материя, за да може да премине от своето състояние, непременно трябва да се роди. Значи трябва да дойде едно разумно същество, което трябва да възприеме тази материя, да внесе от своя живот в нея. Мъртвата материя е изгубила от живота си. Сле­дователно тя се нуждае от нов живот. Ако мъртвата материя в себе си не може да придобие живота, тази материя ще произведе един дисонанс. Всичкото ни уси­лие е да минем от смъртта в живота. Значи тази ма­терия, която е турила първичния живот, да можем чрез знанието, което имаме, да повдигнем, да преобра­зим цялото си тяло.
„Бог е любов, Бог е мъдрост, аз съм добро, аз съм истина.“

Тридесет и шеста лекция
на Общия окултен клас
30 април 1930 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев





Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни