Jump to content

29. „БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО” (бр. 8, 24.ІІ.1930 г.)


Recommended Posts

(В. „Ратник на свободата”, бр. 8, 24.ІІ.1930 г., София, стр. 1)

 

Андро Лулчев

 

 

 

Години наред през време на войната народите всичко решаваха по късия път.

Не правдата, а силата решаваше.

Като последица на тази сила дойдоха и насилствените договори за мир, с които победителите обвързаха победените. Злобата и „силата е право” от бойните полета бяха пренесени и по разните „мирни” конференции.

 

Следствие войната, неправилното и бързо „разрешение” на много важни въпроси, настанаха кризи в цял свят, а демобилизиралите се войници и офицери решиха и в мирния си живот да разрешават въпросите по методите от бойните поля - по късия път силата е право, обявиха военни диктатури Русия, Италия, Испания и др., като ги назоваха с разни имена.

На 9 юний 1923 г. кабинетът на министър Стамболийски беше смъкнат от военните. (Според изявленията на военният министър генерал Вълков.)

 

От тази дата започнаха да злоупотребяват с и в името на България.

В това болно време много тилови герои, хлапаци и други, които ни фронт, ни пушка са виждали, взеха да се бият в гърди по мегдани и паради, гдето трябва и не трябва, и да викат:

„България над всичко”, и тежко и горко на тези, които с тези „спасители” не викат: „България над всичко”...

Но коя България и що е България? Има една България на тези, що я браниха с телата си по бойните поля и служиха и служат тук честно на своя народ и има България за онези, които гледаха и гледат на България като на собствена градина, в която може да берат, без да са сели нещо в нея.

Първите мълчат и творят, а вторите - прикрити зад един фалшив патриотизъм, вземат и алармират. За да се говори от името и в името на България, трябва да си дал нещо за тази България. Защото

 

Стр. 151/1036

 

 

думи без дела са мъртви и не е все едно да извика пъдарят на мобилизация и да извика царят на мобилизация. Думите имат сила само тогава, когато се говорят от авторитетни личности, а че в мътна вода може да се лови риба, и то го има.

Съзнателно или не, в днешното болно време много търсят път, а една част търси и гради своя път над един фалшив патриотизъм, като се провиква: „България над всичко”!

За нас, Ратниците на свободата, тези, които градят своя път върху насилието, фалша, омразата, са на неверен път. И ние милеем за България и ще оставим делата ни да говорят, но ние обичаме народа си и истината, затова в тези болни дни, в тази напоена със злоба атмосфера ние извикваме не

„България над всичко”, а „Истината над всичко”.

 

Що е България?

За днешния и утрешен министър България е неговото министерско място. Отнемете му го - той или граница прескача, до турския султан махзари подава или от театър Ренесанс се провиква: „През главите им ще минем, но властта ще вземем”, т. е. министерското си място ще осигури. Няма министерско място - няма България над всичко.

Що е България за народен представител от властниците - неговото място в парламента и облагите от властта.

Прегледайте всички вестници на управляющите и вижте как рисуват днешна България и следете, щом паднат от власт и станат опозиция, как ще я чернят. За властниците в България всичко е хубаво и добре, за опозицията е обратно. Всеки вижда България от това място, което заема, и според егоизма си. Работникът вижда България през работилницата. За селянина - нивата, ливадата, къщата. Пенсионера - пенсията му, лекаря - кабинета, адвоката - писалището, чиновника - канцеларията; за всекиго България е различна.

 

За едни България над всичко е; банките им, търговията им, гешефтите им - за други е - хляб насъщни.

 

 

Ето защо, да се дойде до едно разбирателство между народа и престане да се решават работите по късия път, новото време изисква нови методи, нови реформи, нов път, по който трябва да тръгнем и работим, и той трябва да започне от Истината над всичко.

Истината е една и съща за всички, макар и възрастта и мястото да са различни.

Тогава министърът, депутатът, работникът, селянинът, адвокатът, лекарят, чиновникът ще разберат, че са халки от един синджир, деца на една майка голяма - България и един баща - Бог - един организъм, в който, ако един орган боледува, ще боледува цялото тяло. Отговорните фактори, когато се науч[ат], че в село се убиват мирни селяни, или гладуват, ще чуят гласа им и помогнат, защото и сега, и в миналото имаха очи, но не виждаха, уши - но не чуваха.

Затова дойдохме до безбройните кризи и късите процедури, „опит за бягство”, изчезнал безследно, З.З.Д. [Закон за защита на държавата].

 

Крайно време е да оставим стария път и прийоми на работа и тръгнем по новия, по пътя на истината, обичта, братството, юридическо неравенство, а социално равенство - пътя, по който ний, Ратниците, ви зовем да тръгнете, да творим утрешна нова България, в която над всичко ще стои Истината.

Днешна България - България над всичко, а утрешна, нова България - Истината над всичко.

 

 

 

Стр. 152/1036

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...