32. ДОЙДЕТЕ ПРИ МЕНЕ (бр. 9, 3.ІІІ.1930 г.)

[Dobro]

(В. „Ратник на свободата”, бр. 9, 3.ІІІ.1930 г., София, стр. 1)

 

„Дойдете при Мене, всички отрудени и обременени, и Аз ще

Ви успокоя.”

Матей, II, 28

 

Това е зовът на Богочовека, Който от двадесет века вика человечеството към Себе. Зов, който кани всички онези, които са отрудени и обременени, еднакво - физически и духовно - морално и материално. И ако человеческият род беше се вслушал в този зов, нямаше да има онез последици, които са известни в историята било скоро след Неговата мъченическа смърт, било в послешните години, било общо за цялото човечество, било поотделно за всеки народ, било даже отделно за всеки индивид. Но колцина са онез щастливци, които, схванали истинската смисъл на зова, нарамиха своя тежък, в случая, товар, и последваха Оногоз, Който за нас и за нашите грехове увисна на кръста? В сравнение с броя на человечеството, те са едно нищожно малцинство.

 

Стр. 154/1036

 

 

Малцина разбраха зова и го последваха с всичката си душа, за да намерят спасение и наследят Царството Божие. И ако оттогаз и до днес всички, които последваха този свещен зов, намериха и намират благодат пред Отца посредством ходатайството на Сина, днес - след двадесет века, след няколко катастрофални потреси нашият народ се вика - както тогаз человеческият род - на спасение

- днес в нас се явяват сеячи на ново семе, на нов живот. Те ни викат, те ни подсказват какви трябва да бъдем, за да вървим по стъпките на Оногова, Който преди две хиляди години зовеше человечествотода се приближи към Него. Те ни сочат истинския път, по който трябва да вървим, ако искаме и родината ни да бъде изтръгната от ноктите на хаоса, в който се намира днес!

 

Те ни казват: „Стига лъжа, стига измама, стига самоизтребление, стига самоунищожение! Свестете се, братя, докато не е ударил дванадесетият час!”

От освобождението ни до днес ний, като народ, преминахме през различни форми.

Нас ни лъгаха, нас ни влачиха едни на една, други - на друга страна, докато стигнахме до това плачевно положение, в което се намираме днес и то не по чужда, а по наша вина!

 

И днес, когато сме на кръстопът и се чудим към коя страна да вървим, днес се явява Ратник на свободата и ни сочи правия, истинския път, който само може и ще ни изведе към Спасението.

И така, всички под знамето на Ратник на свободата, за избавление нещастния ни народ. Прочие, да крепнат и се умножават Ратниците на Свободата!

 

Русе

 

Х. Л.