15. Из беседа от Учителя на 2 .VIII.1932 г., 5 ч сутринта

[Ани]

15. Из беседа от Учителя на 2 .VIII.1932 г., 5 ч сутринта

2. VIII. 1932г. Изгрев, 5 ч.сутр. Хълма.

18ст. 18гл. Матея: „Истина, истина ви казвам: каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето." Размишление върху този стих.

,,[В] начало бе Словото", Добрата молитва

18 гл. Матея.

Завършени и незавършени процеси в природата

Завършен процес, това е Божествен процес; незавършен процес, това е човешки процес. За пример узряването на един сладък плод, това е Божествен процес. Всякой един завършен процес носи едно ново начало в себе си, както сладкият плод. Незавършен процес е процес на цъфтение - няма процес на зреене, на сладчина и връзване на семка. Следователно доброто е един завър­шен процес, с едно ново начало в себе си. А злото е един незавършен процес, без начало и без основа, защото и онзи, който върши злото, не знае какво прави.

Умният знае защо е направен светът, защо е направено небето. И всичко, което става в тази област, е нему известно, а за глупавия, за невежия това са неща без смисъл. Всичките добри неща на земята са с начало и с край, а всич­ките лоши неща са без начало и без край.

Начало за едно нещо в природата подразбираме, когато то се проявява, когато никне и когато то цъфти, а завършен процес подразбираме това, което зрее, което придобива своята сладчина и носи живот в себе си. Всичките завър­шени процеси в природата носят в себе си условията за новите форми, в които могат да се проявят. Когато

[1]

в незавършените процеси това не съществува. Раждането е един завършен процес. Смъртта е един незавършен процес. Следо­вателно тия двата процеса имат две противоположни посоки. Първият процес носи радоств себе си, носи всичките възможности, които човешката душа очак­ва. Вторият процес не носи нищо в себе си, той носи само скръб и страдания.

Скръбта и страданието, това е отрицание на разумните блага, които Бог е поставил в човека. Когато те му се вземат или човек се лишава от тях, това му причинява скръб и страдание. Следователно доброто в света или доброто в живота е да не лишаваме човека от онези блага, които му са дадени като негово право. По това се познават добрите и лошите хора в света. Добрите дават, а лошите вземат. Вземат това, за което нямат право. Ако някой убива някого, вземе живота му, той няма право. Той си дава сам правото. Съществува закон в природата - никой не може да вземе това, което не е дал, или [другояче] казано, никой не може да жъне там, дето не е сял; или другояче казано, никой не може да очаква да бъде обичан, ако той не е обичал. Следователно да обичаш, това е начало, а да те обичат, това е край. Твоята обич, която е начало, е край за теб, а краят е начало за този, който е почнал да те обича. Когато ти преставаш да го обичаш, той започва да те обича. Казано положително: всякой, който сее, всякога ще жъне, а този, който не сее, той никога не може да жъне.

Неразбраното в света произлиза от смесването на тези два процеса - завършени и незавършени процеси.

Един плод, който е завършен процес, след време започва един смесен процес, започва гниене. В гниенето същината на плода се изменя постепенно, т. е. онази вътрешната сладчина. И тъй, ний вадим едно заключение: когато човек се вкисва и безпричинно почва да се смущава, в него е започнал смесе­ният процес на ферментиране. Следователно тайната на живота седи в това, да се спре процесът на ферментиране. Такъв процес може да спре само една сила. В света има само една сила, която може да го спре - това е Истината. Следователно това, което спира процеса, процеса на ферментиране в тебе, това е Истината, а това, което не спира този процес, не е никаква истина.

Пет минути гърбовете на слънце.

Лагера - 2250 м височина

Махабур - 2350 м височина

Дамга - 2600 м височина

Еленин връх - 2700 м височина.

[1]

когато - остар. идиал. докато. (Бел. М.И,)