Jump to content

10. Музиката на природата


Recommended Posts

10. Музиката на природата

23.VII. 1935г., вторник, 3.30 ч сутринта, Изгрев
Потеглихме в 4 ч сутринта към 7
ми
километър по Цариградското шосе. Небето покрито с облаци. Ветровито, приятно за ходене. В 5 ч бяхме горе.
Изтокът в облаци. Приятен ветрец шуми, пее своята песен, леко развява косите и ни милва и гали.
Седнахме на размишление до пътя. Тихо и спокойно наоколо, тихо и спокойно вътре в нас. Никой не минава по пътя. Помолихме се и легнахме на гърба си, гледайки небето. Облаци. Мисъл:
(Савка) : „Както небето е затворено с облаци, така устата ни да бъде затворена за лошото, за злото, за критика, за одумване" и пр. (Аз) : Слушам приятните звуци на въздуха, песента на вятъра и тъй пасивна, отпусната се чувствувам, потопена в една музикална среда всред движущия се въздух, готова да възприема музикалните тонове чрез цялото ми същество. Всичко в природата е музика и тонове. Музика и пак музика пожелах силно в душата си. Свързах се с приятелите на небето и вятъра и ми дойде на ума за песента от Учителя за вятъра - „Шуми, аз слушам...", да я изпея. Тръгваме си обратно доволни и щастливи. В 6.30 ч сутринта бяхме на Изгрева.
„Този, на когото пътищата са благоугодни Богу, Бог го помирява с враго­вете и животът му е тих и спокоен."
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...