Jump to content

7. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 12.XII.1936 год.


Recommended Posts

7. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

от 12.XII.1936 год.

За Господин Пеньо Ганев (учител),

с. Равна, Годечко

12.ХII.936г., събота, 3 ч следобед
Пеньо,
Здравей бе, душо!
Отвори прозореца, за да вляза при теб! Днес, понеже ветрец подухва, аз взимам формата на ветреца и като ветрец те посещавам! Бъди винаги бодър и крепък духом. Няма пространство, няма граници, няма препятствия за души, които си хармонират, за души, които мислят и които чувствуват еднакво! Имат ли еднакви разбирания, те се преливат един в друг и нищо не е в състояние да ги раздели! Те притежават способността да приемат каквато искат форма и с нея да пътуват без билет, без паспорт през пространството и да се срещат и да живеят винаги заедно! Приказките и легендите не са фантазии и въображение, а са истинска реалност. За слънцето има ли препятствия? То като ни обича, прониква със своите светли и топли лъчи цялото пространство и стига до нас, да ни сгрее, да ни стопли, да ни даде живот, импулс, вдъхновение за работа, за нов живот, за нови постижения. То в душите ни посява нови семена - нови идеи! И ни разкрива велики тайни и откровения за общуване, за срещи с души красиви, благородни, единомислящи, възвишени и мили, в които мир царува и Истината вечно грее. Живей и ти, Пеньо, в приказните, легендарните светове, дето слънцето никога не залязва, а вечно грее и вечно, непреривно изпраща струи на живот, на любов, на свобода и простор на душите, които го търсят и които го обичат. Там, в тези светове, ще ме намериш всякога, когато ме потър­сиш! Там е моето отечество, моето постоянно жилище и моята среда! Там си и ти! Велико щастие е да живее човек всред хармонична среда! Радвай се и весели се! Още малко и ще се видим пак на физическото поле. Как ми се иска в топла уютна стая да седнем и да четем словото на Учителя и да разменяме мисли заедно! И то ще дойде. Сега прочети на 209 стр. от томчето „Да им дам живот", за да се вдъхновиш. Понеже ветрецът днес управлява, аз съм отворила прозореца, защото пушекът пълни стаята, връща, печката не може да гори. Тъй че, събирам прохлада. Това писмо е плод на едно коренно пречистване. От сутринта, щом станах, исках да ти пиша, но отвътре ме предупредиха най-паче да се избаням, да се опера, печката да изчистя и стаята си да умия. И така направих. В 2 ч обядвах скроб и в 3 почнах да ти пиша. И открих един закон - чистота се иска при любовта! В четвъртък вечерта аз ти написах едно писмо, след концерта на Панка Пелешик, който ни даде в салона до 10 ч вечерта. Дойде и Учителят. Но след като ти написах писмото, легнах си и станах в 4 ч. Седнах да чета беседа, която не можах да я дочета, а ме хвана дрямка и заспах, че сънувах: Към 4 ч сутрин намерих се твоята къща. Пренесли са ме, както съм спала, но не зная кой. Ти живееш като у Иванови, но в отделна сграда, на високо, горен етаж, сам. Те всички спяха, аз не ги виждах, защото тяхната сграда отделно, само в един двор. Никой не знае, че аз съм там, прекарали са ме през затворени стени. Като погледнах в стаята, в която бяха ме поставили, видях мойте завивки с юргана, както са така донесени, на моето легло сложени и настрани видях и моята пернишка печка, всичко мое. Па си казах: това са направили духовете, никой друг. Аз съм дошла, ама ти не знаеш това и чак като се разсъмна, видяхме се и ти много се зарадва.
Неда беше наточила много баници нескопосни, печеше ги, а стаята, където те живееха, беше с един неравен под, никак не хубава. Но моето присъствие там, по този чудноват начин, на всички, и на тях, се видя много чудноват. Иван тъй благосклонно прие и потвърди, че ние сме определени от горе да сме заедно и одобрително разбра и се съгласи, защото никой на съдбата не може да се противопостави. Много интересен сън. Без да знам и без да знаете вие, аз се намерих при вас. А Станка току сядаше до тебе с един смях на известна лекота и закачка, с думите: „чичо Пеньо". Ти избягваш веднага, щом тя се приближи до тебе, отиваш сядаш на друго място, тя пак дойде при тебе. Това тебе те нервираше и така се събудих. Нямах време да напиша и съня в писмото, затуй и писмото го задържах до днес. Трябваше да отивам на работа, ших си блузата, а беше доста късно.
Тъй че, позакъснях с писмото, защото усещам твоята мъка, но няма да ми се сърдиш. Вярвам в това. Така се стекоха обстоятелствата тези дни.
Ето, изпращам ти и програмата, списък на книгите от лотарията, избирай.
Часът отива към 5. Взе да се смрачава, а искам тази вечер да изпратя писмото. Ако намеря, с някого искам да отида до семинарията на спирката.
Хайде приеми сега всичко, което ти донасям чрез вятъра, без да ти го казвам в писмото.

Довиждане! Еленк.

Безброй мили привети ти изпращам. Ленка.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...