Jump to content

1930_05_21 Стойност на нещата / Постоянна цена


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова

Архивна единица

От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.),

по стенографски записки, изд. София, 1939 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.),

Второ издание, ИК "Хелиопол", София, 1994 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

СТОЙНОСТ НА НЕЩАТА

Като четете шестата глава от Посланието към Ефесяните, вие подразбирате ония лоши същества, които са въплътени на земята, с цел да поддържат неправдата.

Като четете Стария и Новия завет, вие виждате, че се говори за неща, които не остаряват, които не губят цената си. Такива неща ние наричаме истинни или истини. Те нямат определена възраст и определено време. Те се случват през всички времена и епохи и всякога минават за нови. Затова казват, че няма стара или нова истина. Истината е една и съща през всички времена. Запример, влиянието на храната, на въздуха, на светлината, на водата е едно и също върху организмите през всички времена. Каквото представят светлината, въздухът, водата и храната за физическия човек, същото представят и за духовния човек. За да разберете стойността и значението на тия елементи за духовния човек, вие трябва да ги преведете, да видите, всеки елемент на какво отговаря в човека. Запример, въздухът отговаря на човешките мисли, водата – на човешките чувства. Според някои, волята има отношение към храната. Наистина, храната дава устойчивост на организма.

Характерът, устойчивостта на човешките убеждения се определят от храната, която човек употребява. Мнозина мислят, че ако употребяват месна и разнообразна храна, ще станат физически силни, здрави, пълни. Те са на крив път. Преди всичко, пълнотата не показва, че човек е здрав. От друга страна, пълнотата не зависи от храната само. Онази храна е добра за човека, която е в състояние да организира силите на неговия организъм. Не може ли да направи това, колкото да пълнее, човек трупа само материя, без да я организира. Всяка клетка в човешкия организъм трябва да бъде организирана, жива, за да взима съзнателно участие във функциите на неговите органи. Не взима ли участие във функциите на човешките органи, тази клетка е мъртва. Щом е мъртва, тя е същевременно вредна за организма.

Това, което се иска от физическата храна на човека, се изисква и от духовната му храна. Духовният човек се храни с мисли, чувства и постъпки. Следователно, ако мислите, чувствата и постъпките на човека не взимат участие в съграждане на неговото духовно тяло, те са мъртви. Щом са мъртви, те са вредни. Какво добро може да допринесе една отрицателна мисъл на човека? Много религиозни хора се безпокоят за живота си, за материалното си състояние и мислят, че въпреки тези безпокойства ще постигнат нещо духовно. Мисли, които внасят смущение и тревога, не са творчески. Те остават за тор в организма. Други пък се страхуват от хората, предпазват се от тях. Защо? Лоши били. Как познават те кой човек е добър и кой – лош? Ако разглеждат хората от свои лични разбирания те вървят в крив път.

Един болен, с изкривена челюст, отишъл при един лекар, да търси помощ. Щом влязъл в стаята на лекаря, последният го погледнал и веднага му ударил една плесница. Болният се възмутил от лекаря и се почудил, как е попаднал при такъв лош човек. Като видял, че болният стои като зашеметен, лекарят го хванал за дрехата и му казал: Хайде, върви у дома си! Болният излязъл от стаята на лекаря, като се окопитил, забелязал, че челюстта му била наместена. Тогава той си казал: Благодаря на този лекар, че ме удари. На място бие. При това не ми взе пари. Добър човек е той. Лекарят започнал зле, свършил добре. Това е правият метод на работа. Не е правилно да започва човек добре и да свършва зле.

В природата съществува закон на последователност и постоянство. Ако човек прилага този закон в живота си, работите му ще свършат с успех. Който не прилага този закон, той очаква да получи всичко наготово: знание, богатство, сила. Това е невъзможно. Знание, богатство, сила, придобити по лесен начин, не могат да оправя света. Те не носят щастие нито на самия човек, нито на окръжаващите. Колко глави на американски милиардери са пострадали от крадци и апаши! От така спечелени милиарди никой не е станал щастлив. Не само светските хора се молят за пари, но и някои религиозни четат молитви, посещават събрания, с цел да получат отнякъде някакви суми, да подобрят материалното си положение. Те ходят от един приятел на друг, да искат пари, и разправят, какви нужди имат. Добре е да има човек приятел, на когото да разкаже своите трудности. Представете си, обаче, че при вас дойдат десетина ваши приятели, и всеки ви разправя своите мъчнотии, всеки иска да му помогнете. Това е все едно да те посетят десет души и да ти показват раните си. Ти не разбираш от медицина, не знаеш, как да им помогнеш. Следователно, имаш ли рана, покажи я само на специалист, на вещ човек. Само той ще ти помогне. Видиш ли, че някой човек не разбира от медицина, не му говори за раната си, нито я показвай.

Като заболеят, хората веднага търсят лекар, да им даде някакво лекарство, или да им направи инжекция. И това е добре, но те не са опитали силата на добрата мисъл. Една добра мисъл произвежда по-големи резултати от лекарствата и от инжекциите на лекарите. Отправете съзнателно и с любов една добра мисъл към някого и вижте, какъв резултат ще даде. Мисъл, приложена правилно и на място, всякога лекува. Мощно нещо е мисълта. Ако някой страда от треска, той може да се лекува само с мисълта си. Запример, нека вземе известна сума със себе си и отиде в една аптека и мислено поиска от аптекаря десет сантиграма хинин. След това да се върне у дома си, да вземе чаша гореща вода, да изсипе хинина вътре, да изстиска няколко капки лимон и да изпие водата с мисълта, че в нея има хинин. След няколко часа треската ще изчезне. Обаче, за този опит се иска вяра и силна мисъл, без никакво раздвояване.

За да успява в живота си и да си служи правилно със своите мисли, човек трябва да прилага закона на равновесието, да уравновесява силите си. Бакалите прилагат този закон. Те имат везни, с които мерят стоката си. На едното блюдо турят стоката, на другото – грамовете, и, докато не уравновесят и двете блюда, те не дават покупката на клиента си. И човек има такива везни в себе си, с които може да мери мислите си, докато ги уравновеси. Дойде ли една мисъл в ума на човека и започне да го смущава, той трябва да я тури на везните и да я премери. Щом тури на едното блюдо мисълта, на друго – мярката, той веднага ще познае, права ли е мисълта, или не. Всеки човек носи в себе си Божествената мярка, с която определя, коя мисъл е права, и коя не е. Когато човек дава път на криви мисли в себе си, това показва, че той не е приложил Божествената мярка към тях. При тази мярка, вложена дълбоко в душата на човека, невъзможно е той да мисли криво. Кривите мисли нарушават вътрешния мир в човека и го изкарват от равновесието на живота му.

Като ученици, вие трябва да се стремите към изправяне на мисълта. Чиста, права трябва да бъде вашата мисъл, без никакво петно. Вие се стремите към духовния свят, дето не се позволява никаква нечистота. Видят ли най-малкото петно на вашата мисъл, те веднага ще ви върнат назад. Пред тях всичко е открито. Ако видите човек, облечен с бели дрехи, вие ще се радвате на чистотата, която го обгръща. Забележите ли най-малкото петно на бялата му дреха, вие веднага ще го спрете и ще го накарате да се върне у дома си да се изчисти. Ако на физическия свят не се търпи нечистотата, колко повече тя е нетърпима в по-високите светове – духовният и Божественият. Като е дошъл на земята, човек трябва да започне от физическата чистота. Дрехите, обущата, тялото трябва да бъдат идеално чисти. Човек трябва да мие лицето, ръцете, зъбите си по десет пъти на ден. Зъбите не трябва да се мият всякога с четка, да се изтъркват. Достатъчно е да ги миете с топла вода и сапун, или с малко спирт. Много болести се дължат на микробите, които се развиват в зъбите. Чист трябва да бъде човек във всяко отношение. Ако човек не е готов да поддържа физическа чистота на тялото си, как ще поддържа своята духовна чистота? И след всичко това той иска да стане велик, гениален човек.

Кой човек е гениален? Гениалният се отличава с голяма разумност. Той има големи знания, които прилага в живота си. Какъв смисъл имат знанията, ако са неприложими? Ще каже някой, че знае, как е създаден светът, какво е било първоначалното състояние на земята, а като се намери пред една мъчнотия, не може да понася. Гениалният разбира смисъла на нещата и ги използва. Като види овца, той разбира, какво представя тя и гледа на нея като на символ в цялата природа. Ако някой е недоволен от живота си, нека се спре пред една овца, която пасе тихо и спокойно зелената трева. Той има на разположение две-три яденета, има къща, удобства, а овцата по цял ден яде само трева и стои на открито – на дъжд, на вятър и пак е доволна. Добре е човек да се стреми нагоре, но той трябва да се поучава и от по-долните и малки същества под себе си. Ще кажете, че овцата не се развива. И овцата се развива, но много бавно. Превозните средства, с които тя пътува, са много слаби, вследствие на което развитието и е почти незабелязано. Голямо търпение се иска от овцата, но още по-голямо от човека. Само разумният и гениален човек може да бъде търпелив. Обикновеният, обаче, носи неволята, той търпи по необходимост.

Как се изразява разумността? Едно от качествата на разумността е това, че тя си служи със закона на свободата, а не с насилието. Когато крокодилът гълта цели жабчета, той прилага насилието. Какъв е резултатът тогава? Който прилага насилието, той сам го опитва на гърба си. В реката Нил има особени жабчета, които крокодилът гълта цели. Като влязат в корема му, те започват да гризат, докато направят дупка вътре. Водата влиза в тази дупка, и крокодилът се обръща с корема си нагоре и умира. Жабчето дава добър урок на крокодила. То му доказва, че който прилага закона на насилието в реката, т.е. в живота, той сам ще опита последствията на този закон. Не желайте неща, които не са за вас, защото ще прегризат корема ви и преждевременно ще заминете за онзи свят. Натъкнете ли се на някое желание подобно на малкото жабче, затворете устата си, докато се размине. Щом жабчето ви отмине, отворете устата си и продължете своя път.

Един турски дервиш носел торба с барут. Той минал край едно дете, което носело запалена главня в ръката си. Дервишът веднага се спрял, направил път на детето да мине и след това продължил своя път. Малко е детето, но дервишът му отстъпил да мине първо. Разумен е дервишът. Той знае, че барут и запалена главня не могат да стоят наблизо.

Това са примери, сравнения, които можете да използвате за вашия вътрешен живот. Често човек се натъква на свои вътрешни състояния, които не може да разреши сам. Той трябва да се обърне към мъдреците в живота. Къде ще срещнете тия мъдреци? Вие ще ги срещнете между хората, в книгите, в песните. Те са оставили своите съвети навсякъде в живота. Човек се нуждае от помощта на мъдри и велики хора. Светът е пълен със същества, изостанали в своето развитие, които влияят на човека. Много от тия същества нямат нищо общо с даден човек, но го нападат със своите лоши мисли. Някои пък имат роднински връзки с тях. Те са деди, прадеди на даден човек и, като не могат сами да се ориентират в невидимия свят, обикалят около своя близък и започват да му влияят със своите мисли. Често една тяхна мисъл може да произведе цяла пертурбация в ума на човека. В такъв случай той се нуждае от помощта на опитен човек, да му даде начин, да се освободи от тази чужда, отрицателна мисъл.

Дали вярвате в тия неща, това не е важно. Вярвате, или не, независимо от това, нещата си съществуват. Дали вярвате в тона do, не е важно. Този тон съществува в природата. В природата съществува и мажорна, и минорна музика, независимо от това, дали вие я признавате. Вашият дядо и прадядо съществуват някъде в пространството, макар вие да не признавате тяхното съществуване. Като започне да ви влияе с мисълта си, искате или не, ще го признаете. Ако можете да му помогнете, ще помогнете и на себе си; ако не можете да му помогнете, ще го посъветвате да си отиде, да потърси друг някой, който ще му помогне. И в единия, и в другия случай трябва да бъдете искрени, да не го залъгвате. Никога не говори това, което не знаеш.

Човек трябва да говори истината. Малко знаеш, малко говори, но каквото знаеш, да бъде истина. И малкото знание е толкова благословено, колкото и голямото. Малкото знание, което човек е опитал и приложил, е благословено, защото има условия да расте и да се развива. Обаче, ако човек има много знания, но неприложени и непроверени, нищо не се ползва. За предпочитане е да имаш сто лева златни, отколкото хиляда книжни. Много от идеите на хората са подобни на книжните пари и са осъдени на остаряване. Идеи, които остаряват, нищо не ползват човека. Ще каже някой, че идеите му били мистични. Идеите му били мистични, но остаряват. Щом остаряват, те не са мистични. Мистични идеи са ония, които остават през вечността. Такива са идеите на гениалните хора, на светиите, на Учителите. Като погледне към онова, което Бог е създал, мистикът се изпълва с благоговение. И за него има неща непонятни, които изпълват душата му със свещен трепет и любов към Бога.

Ще кажете, че човек трябва да знае всичко. Това е повърхностно заключение. Има неща ,които човек трябва да разбира, но има неща, които не трябва да разбира и знае. Вие имате един приятел, когото обичате. Един ден се научавате, че той извършил някакво престъпление. Вие веднага се отдръпвате от него. Не е ли по-добре да не знаехте за престъплението, което приятелят ви извършил? Вървите с един човек, за когото казват, че бил голям мистик. Срещате на пътя си един слаб, беден човек. Мистикът, който обикновено е въоръжен от главата до краката, удря болния човек и го поваля на земята. Набързо той изважда ножовете си и го оперира: разрязва гърдите, корема, изважда вътрешните органи и ги туря настрана. Вие гледате, чудите се, какво прави този човек – нищо не разбирате. След това мистикът налива в един съд чиста вода и измива всички органи, които после туря на мястото им и ги намазва с някакво масло. След операцията виждате слабия човек възстановен, но подмладен, бодър, свеж, като че е възкръснал. Първоначално, докато не знаехте, какво ще излезе от операцията, считахте, че мистикът е лош, жесток човек. После, като разбрахте, какво направи, изменихте мнението си за него. Казвате, че мистикът е добър човек. Има смисъл човек да разруши нещо, но ако може от него да съгради нещо по-добро и по-здраво. Такъв човек наричаме добър. Не може ли човек да съгражда нещата отново, той е лош. Лошият човек руши и разваля, но не може да съгражда и обновява.

Съвременните хора се въоръжават, но като не знаят, как и къде да прилагат оръжията си, те се страхуват. Като се намерят пред някой недъг, те започват да се плашат от него, да не ги зароби. Оръжието им е в ръката, а се страхуват от своите недъзи. Натъкнете ли се на някой свой недъг, извадете оръжието си, ударете недъга в сърцето, повалете го на земята и започнете да мушкате с ножа си. Мушкайте, режете, извадете вътрешността му и след това измийте всичките му части с чиста вода. Съберете частите му, турете ги на местата им, намажете ги отгоре с масло, духнете един път, и всичко ще се преобрази – недъгът ще се превърне в нещо ново, годно за работа и живот. Той е бил недъг, докато имал чужди вещества, нечистотии в себе си. Щом се изчисти, той се превръща в добро. Не се страхувайте от операцията. Колкото да е сериозна, тя ще допринесе нещо добро на човека.

Следователно, не се страхувайте от операции, които носят благо за човека. Направете такава операция на ония ваши мисли, чувства и желания, които са слаби и хилави, от които нищо н е можете да направите. Направете им операция и ги раздайте на ония същества, които се нуждаят от тях. Както котките се нуждаят от червата и шкембетата, така и във вас има същества, на низък умствен и духовен уровен, които се хранят с вашите недъзи. Дайте недъзите си на тия същества, да се нахранят с тях.

Като се разхождате по улиците на някой малък град, вие срещате търговци на черва и шкембета. След тях вървят котки и мяучат. Всеки човек, който види своята котка след шкембетата, ще каже да търговеца да и отреже едно парче. Каквато работа да има, той ще я остави, за да задоволи котката си и да престане да мяучи. Кой човек няма в себе си по една-две котки, по цели часове да мяучат за парче шкембе? Дайте им едно парче от шкембето, което търговецът продава, да престанат да ви безпокоят. Шкембетата представят недъзите в човека. Отрежете тия недъзи от себе си и ги дайте на ония низши същества, които се хранят с тях.

Следователно, всичко, което става вън от човека, става и в неговия вътрешен живот. Като не знае причините на нещата, т.е. връзката между външния и вътрешен живот, човек констатира само нещата, без да разбира техния дълбок вътрешен смисъл. Някой казва, че е неразположен. Защо е неразположен, и той не знае. След това отива в една гостилница, дето си хапва от две-три яденета и след това казва, че е добре разположен. Защо е бил неразположен? Защото бил гладен. Защо е разположен? Защото се нахранил. В разсъжденията си той спира дотук. Защо му се е дала възможност да се нахрани той не се запитва. Обаче, като върви по улиците, той вижда на едно място стара баба, която счупила краката си и не може да мръдне от мястото си. Ако я дигне на ръце и занесе у дома и, той е разбрал предназначението на храненето. Той се е нахранил, придобил сила и разположение, с единствена цел да помогне на старата жена. Една от задачите му е да дигне бабата на гърба си и да и услужи. Изпълни ли задачата си, както трябва, той е влязъл вече в рай. Ако не изпълни задачата си и се откаже да услужи на старата жена, с това той е подписал своята смъртна присъда. Такава задача е дадена и на обикновения човек, и на ангела. От всички се иска правилно разрешение на задачата.

Сега, през тази година, всеки трябва да реши задачата си с бабата. Бабата представя слабото, хилавото в човека, което всеки трябва да дигне на гърба си и да го занесе на мястото му. Може ли да направи това, той ще влезе в рая, дето ще получи наградата си. И бабата, от своя страна, ще му благодари. Като направите тази услуга на бабата, вие ще разберете, какво значи, да подигнеш слабия и немощния. Само по този начин вие ще разберете, че всеки човек, колкото и да е грешен, заслужава вниманието на Бога. И той е в състояние да изпълни волята Божия.

Един ангел, като гледал от небето, как живеят хората, казал в себе си: Не трябва Бог да им помага. Ако ги изостави, те ще си научат уроците. Като разбрал мисълта на ангела, Бог го изпратил на земята, между хората, да живее като човек, да види, трябва ли, наистина, Бог да се откаже от хората. През една зимна, студена нощ ангелът се връщал от работа, но толкова много измръзнал, че не могъл да се движи. Спрял се на пътя, цял треперещ, и гледал, отде ще му дойде помощ. В този момент край него минал един пиян, който се клатушкал на една и на друга страна. Като видял, че човек стои на пътя, цял трепери от студ и не може да се движи, той му казал: Братко, и ти си закъсал като мене. Я се качи на гърба ми, да те занеса до някое място. Ангелът се качил на гърба на пияния, който го занесъл до дома му и го оставил. Значи, пияният, който минава за грешник, изпълнил волята Божия. Някой мисли, че за да изпълни волята Божия, трябва да стане светия. Не е така. При каквото положение да се намира човек трябва да е готов да изпълни волята Божия. Като се видял на гърба на пияния, ангелът разбрал, че мислил криво. Всякога и при всички случаи трябва да се помага на човека заради Божественото, което е в него. Във всеки човек има нещо красиво, което се проявява и изпълнява волята Божия.

Ето, днешният ден – сряда, е денят, в който трябва да приложите идеалната обхода. Защо трябва да бъдете недоволни? Недоволството показва, че има някакво неразбиране на нещата. Колкото е по-голямо недоволството, толкова е по-голямо и неразбирането. Изчезне ли недоволството, човек е дошъл до известно равновесие в себе си. Изчезне ли недоволството, въпросите се разрешават. Когато човек попадне при условия да прояви недоволството си, нека се вглъби в себе си и се свърже с великия Божи Промисъл. Направи ли това ,той ще разбере, че зад всяко явление в живота и в природата се крие някаква разумна причина, която регулира нещата. Колкото да са противоречиви известни явления, ако резултатът им е възходящ, това показва, че те са допуснати като уроци за човека. От тези уроци той се подига. Те представят известно посвещение, през което човек неизбежно трябва да мине. Какво ще кажете за войните? Ако резултатът на войните е възходящ, те са допуснати с някаква разумна цел. Човек трябва да се учи от всичко. Дали нещата стават вън или вътре в човека, той трябва да вади от всичко поука. Ако след една война убитите оживеят и възкръснат, хората вървят по възходяща линия. Не оживяват ли, има нещо неразумно във войната.

Като ученици, вие искате да разберете своя личен живот. За тази цел вие трябва да вървите от общото към частното. Това, което става в целокупния живот, става и в живота на отделния човек. Кой не е преживял войната в себе си вътре? Кой не е преживял падане на духа, отчаяние и обезсърчение, след като е видял бойното поле в себе си, осеяно от убити и ранени? Защо се отчайва човек? Защото неговото слънце е залязло. Щом залезе слънцето му, той трябва да запали свещ или огън на огнището си, да не остане в пълен мрак. След това, нека се опита да съживи убитите и да излекува своите ранени. Любовта е единствената сила, която може да лекува и възкресява. Колкото малка да е любовта, тя е в състояние да стопли и подигне човека. Следователно, никога не загасвайте огъня на огнището си, никога не загасвайте своята свещ.

Какво представя огънят? Огънят не е нищо друго, освен топлина в сърцето на човека. Тази топлина наричаме любов. Като люби ближните си, човек помага и на себе си. Ако никого не люби, човек е осъден на замръзване. Отвън има голям студ, около 30-40<198 , който замразява всичко живо. За да не замръзнете, запалете огъня на вашето огнище. Колкото слаб да е, огънят трябва постоянно да гори. Силата на човека се познава по неговата любов. Силен човек е онзи, който люби, без да очаква другите да го любят. Който очаква на любовта на другите хора, той живее на чужд кредит. Който иска да стане силен, да прояви Божественото в себе си, той трябва да обича. Радвайте се, когато хората обичат, защото могат да станат силни. Обаче, стремете се да проявите своята любов, за да станете и вие силни.

И тъй, прилагайте любовта в живота си, за да станете силни. Любете, не както хората любят, но както Бог люби. Дадете ли път на Божествената любов в себе си, вие ще придобиете две неща: светлина в мисълта си и топлина в чувствата си. Щом дадете място на тази любов в себе си, ще впрегнете своите желания и страсти, вие ще станете господари на човешкото в себе си. Ако не разбира желанията и страстите си и не може да ги управлява, човек не разбира елементите, от които е създаден неговият свят. Човек не трябва да се страхува от своите желания и страсти, но трябва да знае, къде и как да ги впрегне на работа.

Една от основните мисли на лекцията, която трябва да задържите в ума си, е следната: Щом залезе Божественото слънце във вас, запалете свеща си и огъня на своето огнище. Свещта представя светлината на ума, а огънят – топлината на сърцето. Настанало е време да запалите свеща на вашия светилник и огъня на вашето огнище. Разумният свят следи, какво правите. Разумните същества искат да знаят, можете ли да мислите и чувствувате. Вие пък очаквате да получите любов от тях. Ако те ви любят, ще покажат силата си. Вие сте опитвали и всеки ден опитвате тяхната сила. Важно е вие да проявите силата си. Докато детето е малко, на ръце го носят. Щом започне да расте, първа майка му го сваля на земята, остава го свободно да се движи, да пълзи, да пристъпва, да прояви силата си. Ако постоянно го държат на ръце, то ще стане инвалид. Не желайте вашите деца да стават инвалиди. Не оставяйте вашите желания неприложени. Впрегнете ги на работа, да видите техните плодове. Детето, което се е ползвало от любовта на майка си, на близките си, трябва да стъпва самостоятелно на краката си, да покаже, че е силно, че и то може да обича. Като израснат, синът и дъщерята трябва да покажат, какво могат да направят за своите родители, за своите по-малки братя и сестри.

Днес всички хора, искат да бъдат обичани. Те искат Бог да ги обича. Когато Бог обича хората, това е за Него самия, но и те трябва да Го обичат. Мнозина искат да знаят, дали ще се оправят работите им, като обичат Бога. Едно трябва да знаете: само любовта е в състояние да оправи обърканите работа на хората, не както те мислят и изискват, но както Бог разбира. – Като обичам Бога, ще се оправят ли работите на жена ми, на децата ми? Не, само твоите работи ще се оправят. Всеки за себе си трябва да обича Бога, и то, н е със сметка да получи нещо, но с чиста, света, безкористна любов. Обича ли по този начин, човек трябва да бъде сигурен, че работите му ще се оправят. – Как да обичаме? – Това не се казва. Учите ли човек, как трябва да обича, вие го лишавате от възможността да обича. Представете си, че някой ви даде една череша. Ако не знаете, как се яде череша, ще намерите някой да ви научи. Той ще изяде пред вас черешата, вие ще научите, как се яде, но вкуса и няма да знаете. – Ще ми дадат втора череша. – Не, само една череша се дава. Следователно, дадат ли ви една череша, вие сами трябва да направите опита, сами да я вкусите. Дойде ли някой да ви показва, как се яде черешата, откажете се от всякакви обяснения.

Следователно, иска ли да придобие Божественото знание, човек трябва да се вглежда първо в себе си, във възможностите, които са вложени в него, и да търси причините първо в себе си, а после в окръжаващите. Външният, обективен свят е създаден от Бога, вследствие на което там владее пълна хармония. В човешкия и в ангелския свят, обаче, съществува известна дисхармония, която хората и ангелите сами могат да изправят. Като изучава Божиите закони, в които няма никаква дисхармония, човек се домогва до ония правила и методи, чрез които може да се справи с недоволството и мъчнотиите на своя живот. Защо идат мъчнотиите и страданията? За да освободят човека от греха. Като греши, той охлузва кожата си. Щом кожата на човека е охлузена, както да го пипат, непременно ще му причинят болка. Ще кажете, че хората трябва пипат внимателно. Не е там въпросът. Важно е кожата ви да бъде здрава, че както и да ви пипат, да не ви причиняват болка.

Някои казват, че за да не греши, да понася нещата правилно, човек трябва да бъде мистик. Мистикът е онзи, който живее в реалността на нещата, който сам опитва работите, който се радва еднакво и на малките, и на големите придобивки. Той се радва на една череша толкова, колкото и на стотици череши. Той живее в закона на благодарността. Никой не е в състояние да отнеме радостта на мистика. Мистикът знае, че и малките, и големи усилия, дават еднакви резултати; малките и големи удари причиняват еднакви резултати.

И тъй, искате ли да успявате в живота си, впрегнете вашите неразумни желания на работа. Ако упорствуват, хванете ги за опашката. Искате ли да вкарате магарето в обора, хванете го за опашката. Опашката в животното е свързана с мисълта му. Щом го хванете за опашката, то започва да мисли. Тъй щото, натъкнете ли се на някое неразумно желание в себе си, хванете го за опашката, да започне да мисли. Щом започне да мисли, то ще влезе в правия път на живота.

Т. м.

39. Лекция от Учителя, държана на 21 май, 1930 г. София – Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Доброто оръжие". Общ окултен клас. Година IX (1929–1930). Том III. Първо издание.

Издателска къща „Жануа-98“, 2008

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

ПОСТОЯННАТА ЦЕНА

„Отче наш“

Ще прочета 6. глава от Посланието към ефесяните.

Тук се подразбират всичките ония хора, които са въплътени. Дяволът и той е въплътен в хората в да­дения случай, известни хора, които поддържат неправ­дата. Те са въплътени лоши духове.

Има нещо в света, което не остарява, всякога има една и съща цена. Което не остарява, ние го нари­чаме истина. Храната, която приемаме, никога не ос­тарява. Въздухът, който дишаме от детството до ста­ростта, има едно и също влияние върху нас.

Казвам, трябва да има едно съответствие от ви­димите неща, от храната, от водата, от въздуха - всички тия работи трябва да ги превърнете по едно подобие на вашия вътрешен мир или вашия живот. Може да уподобите кое от тях представя вашите мисли, кое от тях представя вашите чувства и кое представя вашето убеждение. Ако един човек във вре­ме на мъчнотии ще се поколебае в своите убеждения, показва, че той няма нещо абсолютно. Защото в се­гашния свят, когато у човека се изяви някоя неестественост, някой път човек иска да стане пълен, да затлъстее малко. Един човек, който затлъстява, по­дуят му се краката, стане пълен, ръцете напълнеят, навсякъде - тая пълнота не му е потребна. Всичката тази пълнота е физически процес. Ами защо напълнява?

Трябва да се организира човек. Туй, което е организира­но, живо трябва да бъде. Всяка жива частица, която не взема участие във вашия организъм, е вредна. Всяка мисъл във вас, всяко чувство и всяко желание, всяка частица, която не взема участие във вашия организъм, е вредна. Всяка храна, която стои в стомаха, не взема участие, тя е вредна.

Питам, ако един човек тури една раница от петдесет-шестдесет килограма на гърба си с пясък и я носи, няма никакво отношение - какво ще го ползва? Или ако човек си тури мисълта, как ще се оправи све­тът, защо хората са лоши, защо грешат, или тури ми­сълта, защо жена му била лоша, еди-кой си владика не е добър. Като е добър, какво от това? Тази добрина или тази лошевина на владиката има ли някакво отно­шение към него? Сега мнозина казват, ние сме много лоши. Какво от това? По какво се познава лошият човек? Трябва да имате мярка, дайте дефиниция. В как­во седи лошото на хората?

Отива един, на когото челюстта била изкривена, при един лекар. Влиза при лекаря и той му ушива една плесница и казва: „Ха, да се махаш.“ Той се чуди защо го удря, но като излиза, вижда, че челюстта е наместена. Този лекар знае да бие намясто. Без пари го лекува. Питам сега, лошо ли е това? Хубаво е. На друго място един господин дава угощение на един от своите прияте­ли. Заклал един коркой, но приятелят му, като ял, из­лиза челюстта навън. Кой случай е по-добър - да ядеш коркоя и да излезе челюстта или да ти удари една плес­ница и да се намести челюстта. То са все процеси. В тия процеси може да започнем много добре работата, но ако свършим зле. Пък може да започнем зле работа­та и да свършим добре.

Но в природата съществува един закон. Живо­тът, той е свещена работа. Всинца ви гледам, вие ча­кате да стане чудо, да ви се даде знание. Ако знанието можеше да оправи света, добре. Някой казва: „Да съм богат, да имам един милиард.“ Милиардерите в Амери­ка можаха ли да оправят Америка? В Америка може да ти прережат гръцмуля. Често гръцмулят е пресечен на много хора с бръснач. Американските апаши не са като нашите. За десет долара прерязва гърлото на човека. Тук, в Европа, казват „горе ръцете“ - и тегли куршума.

Сегашните религиозни хора цял ден се молят на Господа да им даде пари. Аз като гледам молитвите ви по някой път, някой се моли така: „Господи, жена ми няма обуща. Дай ми малко пари, да й купя.“ Много шум има. На друг молитвата е такава: „Имам да давам де­сет хиляди лева. Десет пъти идва да ми ги иска. Госпо­ди, десет хиляди да дойдат отнякъде.“ Някой се моли: „Еди-коя сестра, Господи, виж какво прави.“ Друг: „Това нямам, онова нямам.“ Те са стари начини на молене. Било е време, когато човек така се молил. Това са мо­литви на любезните деца. Човек казва истината, има да дава. Но щом идеш на гости при един свой приятел и му кажеш мъката си, но ако те посетят десет души приятели и на всичките си показваш раните, какво ще ти допринесат твоите приятели.

Недъзите на нашия живот показвайте само на специалисти. Недъга ще го покажеш на някой човек, който е вещ. Онзи, който не разбира, носи си раните. В сегашния век, заболи те нещо, викат лекар, турят една инжекция. Каквото и да туряш, тури сам инжекцията. Вие още не сте опитвали силата на една ваша добра мисъл каква инжекция може да произведе в органическия свят. Аз съм казвал и друг път, че ако си трескав, може да вземаш хинин мислено, и да се излекуваш. Може да идеш в аптеката мислено, кажеш на аптекаря пак мис­лено да ти даде хинин десет грама, върни се вкъщи, раз­мий го в топла вода, изстискай малко лимон, изпий го. Ще се свърши работата. Отгоре на няколко часа трес­ката, която имате, ще ви напусне. Работата е, че след като направиш опита, не излиза сполучлив. Работите, щом човек ги знае, са успешни. Но щом не знае как да ги съпостави, има една опасност да се сравнява.

Сега да ви представя един прост закон, който съществува в природата, който са го взели бакали­те. Най-първо бакалинът има грамове от едно кило, от две кила. Идеш при ба­калина, кажеш: „Дай ми ед­но кило захар.“ Той вземе едното кило, тури го на празното блюдо на везните, вдигне се нагоре другото блюдо. На него именно поста­ви захарта и гледа да ги уравновеси. Щом дойдат в равновесие, какво става? Прибавя да го уравновеси.

tsena.jpg

По същия закон вие мислите. То е същият закон на мисълта. Имаш една идея. Искаш да знаеш права ли е, или не. Ти трябва да имаш една мярка. Ще туриш на вашите везни мярката, на другото блюдо мисълта и ще гледаш да ги уравновесиш, да дойдат в равновесие. След туй какво става? След тази мисъл от това блю­до ще вземете, както бакалинът взема книгата със захарта. Тази част ще спадне и ще стане промяна, другото блюдо ще падне. Дойде втори процес, трети, четвърти. Често сегашните хора, като не разбират известни процеси, имат затруднения. Известни ваши мъчнотии искате да ги разрешите. Като идеш при бакалина, разрешаваш, казваш: „Дай ми едно кило за­хар.“ Той я тегли. Не отиваш ти да теглиш. След като излезеш, казваш: „Виждам, че не достигат десет грама захар.“ Мъчи те. Да му кажеш, че не е теглил право, ще го обидиш.

Да допуснем сега, че вие имате същите везни в дома си. Какво трябва да направите? Тури грамовете и премери, провери дали вярно мерил, освободи се от своята мисъл. Ако след като претеглиш, се окаже, че захарта е точно, поне ще се освободиш от една мисъл, която те мъчи. Казвам, има известни мисли вътре в човешкия живот, които нарушават вътрешния мир.

Най-първо човек трябва да бъде абсолютно чес­тен за себе си. Знаеш какво значи. Той не трябва да има абсолютно никакъв дефект в мисълта му. Трябва да бъде абсолютно чист. Понеже светът, към който се стремим, съвършените същества виждат нашия вътре­шен живот. Животът тук, който е на земята, за тях е така открит, както когато някоя жена се облече с бяла дреха и този, който я види, казва: „Много хубава бяла дреха, копринена, но има едно леке.“ Най-малкият дефект, който роклята има, някое малко леке, се вижда. Съвършените същества, като влязат в духовния свят, най-малкия дефект ще го видят. Казват, на тази бяла­та дреха имаш малък дефект. Дрехата не трябва да има никакъв дефект, трябва да бъде абсолютно чиста.

Да допуснем сега, да ви прегледат вашите дрехи като ученици нечисти ли са. На мнозина от вас ще намерят, че дрехите не са чисти, на мнозина ще наме­рят, че зъбите не са чисти. Човек трябва да започне от физическото. Той трябва да си чисти зъбите, тряб­ва да ги мие по три-четири пъти на ден. Много болести произтичат, че не си миете зъбите. Там се намират ред микроби, минават в дробовете, в черния дроб, пък минават навсякъде. Много болести се дължат, че вие не се миете. Станеш сутрин, бързаш, работа имаш, не си умиеш зъбите. Колко време ще ти вземе да си очис­тиш зъбите? Казваш: „Четка нямам.“ Не ти трябва четка. Тури малко вода, натрий сапун или най-после вземете спирт от сто градуса. Аз бих предпочел спир­та. Разтрий хубаво, тури топла вода, измий зъбите си.

Казвате, той Господ ще ни пази. Пък тебе Господ ти казал да си миеш зъбите. В Божествената книга е писано по десет пъти на ден да си миеш лицето. Ти ходиш по пътя. Вземи вода, изчисти лицето си. Водата затова е дадена, напръскай се, измий се. Поне всеки час измивай ръцете си. Казвате, кой ще ходи да се мие.

Казвам, не си създавайте един лош вътрешен навик. Очакваме да станем гениални хора, учени хора.

В какво седи сега учеността на човека? Да допус­нем, че някой от вас е толкова учен, че знае, откак светът е създаден, помни всичките манвантари, бил е там, когато Господ създал първия човек, всичко знае, да речем. Какво ще го ползва това знание? Знанието е полезно дотолкоз, доколкото това минало на чове­чеството има отношение към нас. Знае историята, но тази история ще го ползва, като знае как са постъп­вали другите хора. Защо изучавате естествените на­уки по отношение на живота? Като изучавате живо­та на вълка, на овцата, техният живот има отноше­ние към нас. Да кажем, изучаваме зоологията. Да до­пуснем, аз съм човек, имам три-четири яденета и съм недоволен, минавам покрай някоя овца и виждам, че тя пасе трева по земята. Спирам се и изучавам, има нещо похвално в овцата. Тя е благодарна за малкото трева, която има. Погледне те и казва: „Как, ти недоволен ли си от живота?“ Както виждам, овцата е на четири крака, пасе трева. Че каква разлика има - нея, която пасе трева, и мене, който съм недоволен и постоянно бръщолевя на Бога? Казвам: „Благодаря ти, Господи, благодаря.“

Аз считам, че светът не е направен добре, че слугинята не е сготвила добре яденето, че ми се раз­валил стомахът, не съм доволен, че хората не са доб­ри - аз, величеството. Питам сега, кой седи по-горе в дадения случай - овцата или аз? Пример е тази овца. Аз я похвалявам, казвам: „По-горе седиш. Как научи това нещо? - Питам: - Как се научи да бъдеш тъй търпелива и доволна при туй положение?“ Се­гашните окултисти и учени хора казват, че овцете не се развиват. Овцете се движат с такава медленна кола, че се изисква хиляди и милиони години да се види развитието й. Превозните средства са много слаби. Затуй прогресира бавно.

Питам, как научи това изкуство на търпение­то? Питам и вас, как се научила овцата на това из­куство - търпението? Може да се дадат ред отгово­ри. Има търпение, има и неволя. Неволята е един не­разумен акт. Човек, когато не може да изясни нещо, тъй както трябва, казва: „Няма какво да се прави.“ Този човек е неразумен. Онзи, който разумно изяснява нещата и търпи, той е разумен. Разумният е, който разрешил въпроса. Тогава ще ви приведа примера, в какво седи разумността.

Казват, че в реката Нил имало едни малки жабче­та, които плавали свободно по реката. Крокодилът като си отвори устата, жабчето влезе в устата. Той си затвори устата, свърши се вече, нагълта го. Кроко­дилът казва: „Ти заради мене ще живееш. Аз трябва да живея.“ Но туй жабче е разумно. Казва: „Аз ще ти дам един урок, как се гълтат жабчета.“ То, като влиза в стомаха, започва да го гризе. Този крокодил тича нагоре-надолу, казва: „Какво да правя?“ То гризе, прогризва стомаха, излезе навън. Този крокодил се обърне с гърба надолу. Жабата прегризва, излиза навън и казва: „Не се гълтат жаби.“ Тази жаба е разумна. Сега вие ще попи­тате има ли право жабата, като влезе в стомаха, да прогризе корема на крокодила. Престъпление е това, не е право. Питам, крокодилът има ли право да гълта жабата? Следователно това жабче постъпва съобразно със закона Божи. Трябва да му покаже, че трябва да постъпва правилно.

Ако вие възприемете закона на насилието, вие вървите като този крокодил по реката. Реката, това е животът. Видите някое желание, някаква идея във вас, мислите, че сте спечелили нещо. Но тази идея е жабата. Започва да прегризва и вие се увивате. Като видиш тази малката жаба, затвори си устата и като мине, отвори я. Един турски дерибей, който носил ед­на торба с барут, като минавал покрай едно дете, което носило една главня с огън, казва: „Гел къзъм.“

Той се спира, защото това дете може да запали барута с главнята.

Това са сравнения за онзи вътрешен живот, с кой­то сега трябва да се справяте всеки ден. Имате извес­тни ваши желания, имате известни ваши мисли. Те са не само ваши, но на хиляди същества, които живеят и които не са разрешили разумно въпросите. Всеки ден те ще хлопат на вашата врата стотина, на които задачите не са разрешени. Ако можете, разрешете тех­ните задачи. Ако не можете, пратете ги при някой философ, мъдрец. Защото светът е пълен със същес­тва, които са изостанали в развитието си, в своята еволюция. Светът е пълен с ваши роднини, ваши пра­деди от двадесет-тридесет поколения. Някой ваш род­нина като астрално същество захлопал, започне да се оплаква, неразположение има на духа си. Дядото, кой­то дошъл отвън, внесе цяла пертурбация във вашата мисъл. Като говоря по този начин, да оставим срав­нението, дали вие вярвате, или не. Когато аз взема тона „до“, този тон, преди аз да го пея, съществуваше ли в природата? Съществува този тон. Казвам, аз може да го реализирам този тон, може да пея съобразно с тона. Казвам, когато вашият дядо може да пее една песен на миньорна гама, да измени цялото ви нас­троение. В дадения случай вие ще видите може ли да му помогнете. Ако може да му помогнете, ще помог­нете на себе си. Ако не, кажете на вашия дядо да си върви. Или който дойде при вас, бъдете искрен. Ако може да разрешите, разрешете му въпроса. Ако не, не го залъгвайте.

Да говорим истината. Никога не говори това, ко­ето не знаеш. Малкото, което знаеш, е благословение. Малкото, което знаеш, то расте. Това, което знаеш положително, то се благославя. Онова много, което казваш, без да го знаеш, то не може да принесе полза. Имате сто лева швейцарски златни, имате наши пари три хиляди и петстотин лева. Не се лъжете в многото. Някои идеи са остарели, книжни идеи са. Такива философски идеи има, които са остарели.

Казва, той е мистик. Мистикът е човек, който преживява. Той живее обикновен живот, не живее живо­та на гениалните хора, на светиите. Светията, мис­тикът трябва да преживее нещо. Каквото мисли, в него всичко е реално, няма нещо неразрешено. Пред него има един живот на учител, но тъй погледнато от жи­вота, в него има само едно вътрешно благоговение. Туй, което ние не разбираме, тогава се ражда благоговени­ето. Благоговение може да има само към Бога. Като погледнеш това, което не може да изкажеш, не може да схванеш, да го разрешиш. Ти се намираш пред онази вечност. Мистикът благодари, че има нещо, което не може да определи. Не считайте, че разбирането ще донесе мир на душата. Разбирането някой път може съвсем да те разстрои.

Представете си, че имаш един приятел. Той из­вършил едно престъпление, убил някого. Дотогава, до­като ти не знаеш, че той извършил престъпление, ти го обичаш. В деня, когато ти разбереш, че извършил престъпление, ти си измениш веднага мнението. Добре, представете си, че един ваш приятел, един мистик или един светия, прави един опит. Той, като върви с тебе по пътя, извади ножа, защото светиите носят ножове, те са въоръжени от главата до петите. Той срещне едного, извади ножа, повали го на земята, стъпи с крака си на врата му, надупчи го хубаво. Казваш, жесток чо­век. После вземе един котел вода, измие червата, сто­маха, мозъка, измие всичките органи и после започне да ги туря по местата им. Изважда някаква течност, на­мазва тялото на убития и като побутне този човек, той възкръсне.

Най-първо ти мислиш, че е много жесток човек, че е много лош, измъчва. След като го очисти и го намаже, на този човек светне лицето, замяза като на светия. Какво ще мислиш тогава? Ако ние, след като разберем лошото, че на негово място можем да поса­дим нещо хубаво, то е светия, то е мистик. Ако онзи, който разваля хората, не туря нищо на мястото, той е лош човек. Всеки човек, който разваля красивото, хубавото в света, той е лош човек.

Та по някой път вие се боите, вие вървите, оръ­жие имате. Имате някакъв недъг. Ще извадиш ножа, като дойдеш до този недъг, ще го мушнеш, ще стъ­пиш на врата му, ще го намушкаш. После ще вземеш вода, ще започнеш да го чистиш, хубаво ще го намес­тиш и ще започнеш да го мажеш. Казва, как така? Че така прави Бог. Че как прави Бог? По Бога трябва да направиш една операция. Казвате, може да стане не­що лошо.

Следователно ние имаме някои наши мисли, на ко­ито трябва да направим операция. Имаме някои наши желания, на които трябва да направим една операция. Имаме някои наши страсти, на които трябва да нап­равим една операция.

Аз съм гледал една картина, това беше във Варна, имаше една улица с абаджии. Минава един, продава чер­ва, очистени хубаво, че ги турил на една кобилица. От чаршията се събрали около петнадесет котки, вървят, вдигнали глава и мечат. Той върви по уличката, излезе някой абаджия и казва: „Отрежи на моята котка едно черво.“ „Коя е твоята котка?“ „Еди-коя.“ Тя задигне червото, няма я. Той върви по чаршията, от друг дюген излезе друг абаджия, и той казва: „Отрежи на моята котка едно черво.“ И така всичките казват: „Отрежи на моята котка.“ И като погледнеш на другия край на чаршията - няма ги котките. Но за да отреже, онзи абаджия си напуща работата и казва: „Отрежи едно парче на моята котка.“

Ще кажете, смешна работа. Той разнася червата по пазара. Това е един пример и вие трябва да извадите една поука. Нима ние нямаме четиринадесет-петнадесет котки, които мечат около нас, нима този не носи червата и шкембетата? Тия абаджии не си скъпят вре­мето да станат, да си напуснат работата. След като шил хубавите работи, оставя работата, да каже да остави на неговата котка, защото мечела. Сега този абаджия може да каже, че той трябва да си гледа рабо­тата, но и онова е работа. Онази котка не трябва да мечи. Тя казва: „Нямам какво да работя, дайте ми ра­бота.“ Като види шкембето, тя започва да шие. Като си свърши работата - и господарят е доволен, и кот­ката е доволна.

Казвам, това, което става във външната приро­да, това е един процес в нас. Във външния свят, гле­дам, и във вас на някой се проточило лицето, очите потъмнели, лицето се изкривило, не е в духа си, омър­лушен, има нещо, което го мъчи. Някой от вас стане сутрин, казва: „Днес не съм разположен да се моля.“ Как, мислите, молитвата трябва да стане с разполо­жение?

Молитвата е един закон. Разположен-неразположен, ще се молиш. Човек може да не е разположен, но яде. Може да ти е много мъчно, но дишаш. Дишането е един процес. Може да си неразположен, но имаш своя работа. Неразположението е една задача, с която ние трябва да се справим. Дотолкоз, доколкото вие имате неразположение, защото неразположението ви е дадена задача. Вие сте неразположен - разрешавате една зада­ча. Вие сте доволен, отивате при гостилничаря, сгот­вил хубавото ядене, сядате на трапезата на неговата гостилница, ядете. Но гостилничарят сготвил, вие не знаете да готвите. Всички ядете, излезете навън и минаваш за праведен. Но ти стана праведен по причина на този гостилничар. Пък ти казваш: „Аз му платих.“ Нищо не си платил. Тия пари ти не ги направи. Ти само беше един човек, който се ползваше с чуждото. Парите взе от баща си, хляба, яденето ти не си създал. В тебе има една надута идея. Баща ти те надува, гостилнича­рят те надува, ти не си се проявил.

Какво трябва да направиш в дадения случай? Ми­наваш покрай пътя, някоя жена паднала, изкълчила си крака. Ти след като си ял, Господ ти дава този случай да помогнеш на тази старата жена. Той ти дал пари да се нахраниш, за да помогнеш на бабата. Тази баба ще я вдигнеш на гърба си, ще я занесеш. Това е рабо­тата, която ти трябва да свършиш. Ще кажат в не­видимия свят, герой е той. Тази баба да я занесеш вкъщи и да й създадеш всичките удобства. Заради мъд­ростта, която имаме, трябва да направим благородно дело. С туй ние разрешаваме една велика задача. Ако ти не се спреш на старата жена, ти няма да разрешиш една задача. Ако помогнеш, то е най-малкото добро, то е законът на любовта. Ако минеш и кажеш, стара баба. В небето всички ангели са минали през този из­пит. Всеки един ангел най-малко е вдигнал една стара баба на гърба си. Питам сега, кой от вас е носил баба на гърба си? Ако законът е такъв - ако носиш стара баба на гърба си, ще влезеш в рая - тогава вие какво трябва да направите?

Та всеки от вас през цялата година, колкото ос­тава, да намери някоя баба с изкълчен крак и като я намерите, да я занесете. То е дипломът. Туй е фило­софия. Щом влезете, тая баба ще ви препоръча в неви­димия свят. Нали знаете онзи пример, дето един ангел казал - не трябва да бъде Господ толкова милостив към хората. Господ, като разбрал работата, праща го на земята. Той слиза, облича го в едно човешко тяло. В една зимна нощ започва да трепери. Минава един пияница, за който този ангел мислел, че трябва да бъде очистен, и казва: „И ти остана като мене, но си я закъсал.“ Той се кандилка. Взема го на гърба си и го носи, казва: „Ние сме другари. Става тази работа. И ти си пийнал.“ Този човек с всичките си грехове иска да му услужи. „Аз съм грешник сега“ - казва. По-големият грешник може да помогне на по-малкия. Този, който е паднал на земята, не може да ходи, той е голям грешник.

Казва някой: „Аз да стана светия, чист, че тогава да помагам.“ То е криво схващане за живота. Остане ли, като станеш светия, да помагаш, то е изгубена работа. Но в дадения случай, ако Бог гледа снизходи­телно, той гледа хубавото и красивото за в бъдеще, което може да се развие. Него Бог гледа. Той, като погледне на тази душа, вижда - като поправя погрешките си, има нещо хубаво да се развие. Заради туй доб­рото Господ го взема и го носи. Той го носи сега. Каз­вате, не знаеш ли, че аз паднах. Днешния ден нали има­те, да се живее добре. Защо ще бъдем ние недоволни от живота? Защото недоволството, то е създадено в не­разбирането.

Следователно, колкото недоволството е по-голя­мо, значи неразбирането е по-голямо. Колкото недовол­ството е по-малко, има разбиране. Щом изчезне недо­волството, значи имаме едно малко равновесие. Аз съм доволен, когато бакалинът тегли точно, не ми е изял нито един сантиграм. Точно даде захарта. Щом рабо­тите се изясняват правилно, щом недоволството из­чезне, имаме норма. Аз покрай всичкото недоволство...

Представете си, вие сте на бойното поле, всички­те хора се избиват. Застанете там, не да гледате как плачат, как се убиват. То е задача за мене. Ще кажат, защо са тъй жестоки хората? Но другояче аз гледам. Тази война, която аз гледам, трябва да мина посвеще­ние. Турят ме на бойното поле, аз разрешавам въпроса. Казвам, след като се бият, много добре. Като кажа - добре се биха, войната престане. Но виждам сега, цяло­то бойно поле е постлано с хора, викат, пъшкат, пак казвам - много добре пъшкат, много добре плачат, мно­го добре страдат тия хора. На един краката откъсна­ти, на друг ръцете, всичките тия хора се молят. Каз­вам, много добре е всичко това. След като кажа, мно­го добре е всичко това, допуснете, че се явява един ангел от небето. Той бутне този - той стане. Бутне друг - стане. Всичките настанат. Тия хора настанат, всичките са облечени с бели дрехи, от старото нищо не е останало. Знаеш на какво мяза тази работа? Тур­ците едно време имаха рогове, с които вадеха кръв. Всеки човек, който имал луда кръв, който имал главо­болие или коремоболие, ще му турят един рог, напра­вен от вол - един турски метод за лекуване. Казвам сега само един пример. Ако този ангел, след като мине, събуди всичките хора, какво трябва да мисля аз?

Всичко в света има един Божествен план, всичко в света е урок. Ако аз разбирам разумно, да зная при­чините, защо тия хора се бият. Казват, война има. Защо? Трябва да чакаме, докато се уясни самата при­чина. Ако от всяка война излезе нещо хубаво, тя е намясто. Но ако след войната хората не оживеят, има нещо неразумно, тия хора вървят по една низходяща степен.

Сега изнасям от общото към частното във вас. Вие вървите, имате хубаво разположение, казвате: „Как може да бъде така?“ Вие имате хубаво разположение, молите се. Не се минава половин час, във вас започва сражение, цялото поле се покрие с мъртви хора. След туй вие изгубите разположението на духа, не може да се молите, не може да мислите тъй, лицето потъм­нее. Залязло е слънцето. Затуй лицето потъмняло. Зна­чи лицето потъмняло. Какво трябва да правите то­гава? Трябва да мислите. Ще запалите огъня, ще запа­лите вашата свещ. Докато слънцето грее, турите светлината във вас. Щом залезе, ще запалите свещта. Щом залезе слънцето, ще запалите свещта, ще запали­те огъня вкъщи.

Топлината - ще преведете, това е малката лю­бов, която трябва в дадения случай. Ти, като любиш другите хора, ще помогнеш на себе си. Аз превеждам така. Защото да любиш другите, значи да имаш един малък огън на огнището. Ако ти не любиш другите, ще замръзнеш. Отвън има тридесет-четиридесет градуса студ в духовния свят. Казваш, защо да го любя? Ти ще любиш, защото да обичаш някого, значи да запалиш огъ­ня на своето огнище. Следователно то е икономия в духовния свят. Казва, без да любиш хората, не може ли?

Силата на човека седи в неговата любов. Че може да го обичат хората. Ако ние чакаме другите да ни обичат, значи да живеем на чужд кредит. Този, който ме обича, е силен човек. Аз, ако не обичам, съм слаб човек. Законът в света се изразява в това, което хо­рата вършат. Казват за някого, той е отличен човек. Но той ме обича. Ако чакам сто души да ме обичат, аз ще остана същият слаб човек. За да стана човек, аз трябва да обичам. То е Божественото. Туй, което мо­же да повдигне човека, не е как нас ни обичат хората. То е хубаво, но хората се повдигат. Ако хората ме обичат, аз се радвам, радвам се, че те са силни. Но това, което повдига човек, е как той обича.

Следователно има един надпис вътре в живота - да обичаме, за да станем силни.

Казвам, тази е философията, която трябва да има­те. Щом започнете вие да обичате - не според прави­лата, както хората мислят. Но любовта е, която ще ви направи силни. Тази Божествената любов ти носи две неща - тя носи светлина, мисъл, носи и топлина, носи чувства. Оттам ще започнете със закона на лю­бовта. Ако вие знаете как да контролирате вашите желания, вашите страсти, вие сте хората, които опе­рирате с елементите на вашите страсти и желания. Желанията и страстите са елементите на човешко­то. Ако човек не разбира желанията и страстите, той не разбира елементите, от които неговият свят е съз­даден. Всяка една страст - от каквато категория да спада, всяко едно желание, което имаш, радвай се. Страст имаш - радвай се. Всяко желание и всяка страст да знаеш за какво да ги употребиш.

Сега основната мисъл. Всеки един от вас да знае, че щом залезе Божественото слънце, да запали огъня в своята къща. Настанало е време да си запалите огъня.

В невидимия свят искат да знаят дали вие може да мислите. Пък вие чакате в небето да ви посрещнат и да ви покажат любовта си. Но то е любовта на анге­лите, те са силни. Но вие с какво ще покажете вашата любов? Ако едно дете мине от една къща на друга, всички го носят на ръце, ако туй дете, след като мине през всичките ръце, не се научи да ходи, туй дете няма ли да мяза на един инвалид. Тогава не правете другата погрешка - да допускате туй дете да не израсте. Каз­вате, нека да си го имаме. Оставете вашите желания и мисли да растат. Туй дете, като го носят една, две, три години на ръце, то трябва да слезе от ръцете на майка си и да стане един ден възрастен мъж. Нима има нужда майка му да го носи? Казват, донесете ми едно дете, да го прегърнем. Не мислете, че туй, което прег­ръща, то е реалното. Туй, което прегръща, един ден ще го турите в земята. Ще се разговаряте разумно. Не трябва да бъдете едностранчиви. Казва: „Какво беше едно време, как ме обичаше майка ми, на ръце ме носе­ше, как ме кърмеше, пък сега не помислюва заради ме­не.“ Не, тя ще остави закона на свободата и вие какво ще направите за майка си.

Сега въпросът е, вие искате Божията любов. Как­ва любов вие ще покажете на хората? Че Бог ви люби, то е неговата сила. В какво е силата на човека? Цяла магия е туй, да любиш Бога. Ако любиш Бога, той ще оправи всичките ти работи, но не тъй, както вие мис­лите. Вие казвате: „Ами, ако аз обичам Бога, дали ще оправи работите на дъщеря ми?“ Ако ти любиш Господа, само твоите работи ще се оправят. Работите на дъщеря ти няма да се оправят. Работите на мъжа ти ще се оправят, ако той люби Господа. Всичките рабо­ти на хората ще се оправят, ако те любят Бога. Аз като обичам, моите работи се оправят. Ако аз не оби­чам, моите работи не се оправят.

Сега туй, което оправя работите, е любовта. То­ва, което не оправя работите, то не е любов. Щом не се оправят работите, ще дойдете до положението, при което започват да се оправят работите. Сега някои казвате, да има някой да ни каже как да обичаме. Как да обичаш, то не се казва. Вие сте чудни. Аз ако ви кажа как да обичате, вие ще изгубите случая да обичате. Аз да ви кажа. Представете си, че на вас ви дават една череша, вие не знаете как да я ядете. Аз ви показвам и я изям. Вие добивате знание как се яде череша, но вие не сте опитали каква е черешата. Казвате: „Дайте ни друга череша.“ Втори път няма кой да ви даде череша. Сам ще изядеш черешата. Някой казва: „Обясни.“ Няма какво да обяснявам. Ако обяснявам, вие ще изгубите случая. Някой казва: „Чакай да ти покажа.“ Благодаря, аз ще направя опита.

Когато дойдем до истинското знание в света, до Бога, до онова правилното разсъждение - не човек да търси причините вън от себе си, но вътре в себе си, понеже външният свят, Божественият свят, той е аб­солютно хармоничен, там дисхармония не съществува. В човешкия свят има дисхармония. В ангелския свят има дисхармония. Всичките живи същества, вън от Бо­га, имат някаква дисхармония. Всяка дисхармония ти може да я поправиш. Следователно онова, което същес­твува в нас, ние може да го имаме, понеже Бог е, който е навсякъде. В него няма дисхармония. Ние изучаваме неговите закони, онова вътрешно доволство, да знаем как да постъпим.

Дойде едно страдание. Страданието е само един закон. Страданието произтича от едно вътрешно съ­отношение на нещата. Защото, ако твоята кожа е охлузена и ако дойде твоят приятел и ти стисне ръ­ката, ще ти причини страдание. Де е причината то­гава? Казваш, той не знае да се ръкува или ръката не е намясто. Ти трябва да излекуваш ръката си. Щом ръката ти е здрава, и ръкуването с твоя приятел ще бъде добро. Понеже ние чрез закона на греха сме раз­ранили кожата, по който начин Господ да пипне, при­чинява страдание. Казвате, той не знае ли как да пипа? Не е туй. Ще кажете: „Няма да грешим, да бъде кожата здрава.“ Тогава във всяко побутване на Бога ще вижда­ме добрата страна на живота. То е, да си поясним истината.

Някой казва: „Мистик е той.“ Мистик човек е, който преживява. Той живее в реалността на живота, той изпитва нещата. Малките и големите неща са ед­ни и същи. Един мистик може да се радва на една чере­ша, колкото на милион. Той се радва на малкото в себе си. Неговата радост никой не може да отнеме. Ако вие влезете в неговия живот, вие ще си измените мнението за него. Ще кажете: „Аз го мислех, пък той на какви работи се радва.“

Радостта е една и съща в Божествения свят. Сил­ните причини и слабите причини произвеждат един и същи резултат. Всяко малко усилие, което вие може да направите с вашата мисъл, туй малкото усилие ще про­изведе същия резултат, както и силната мисъл. На силната и на слабата мисъл резултатите са едни и същи. Слабият и силният удар са едно и също. Туй може да се докаже. Те са процеси. Може някой път някои от вас да се обезсърчавате, казвате: „Много съм слаб.“ Ако всеки ден вие с вашите слабости действате, вие ще имате същите резултати.

Сега каква мисъл остава в ума ви? Какво запом­нихте?

Един майор ми разправяше една своя опитност. Поставили го в една нестроева рота във Варненското пристанище. Войникът докладва, че има да товарят сто магарета, но казва, че магаретата не искат по никой начин да влязат в парахода. Пита какво да се прави. „Тръгвам - казва - с войника и казвам: лесна работа. Отиваме на пристанището, войникът тегли магарето за юлара, аз го дръпна за опашката, и то тръгне напред. Така за половин час ги вкарахме всич­ките магарета.“

Казвам, някои ваши упорити мисли трябва да ги хващате за опашката. Сега разбирайте работата. Опашката в животните, туй съставлява ума на жи­вотното. Има един възел там, който събужда мисъл­та. Докато опашката се мърда, животното мисли. Ко­гато се отреже опашката на животното, то се усеща ограничено. Като се хване за опашката, започва да мис­ли. Онези неразумните желания хванете ги за опашката и като ги турите в правата посока, ще започнете да мислите.

„Добрата молитва“

Тридесет и девета лекция

на Общия окултен клас

21 май 1930 г., сряда, 5 часа

София – Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...