Jump to content

1930_05_28 Правилно разбиране / Правилно разбиране на живота


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова

Архивна единица

От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.),

по стенографски записки, изд. София, 1939 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.),

Второ издание, ИК "Хелиопол", София, 1994 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

ПРАВИЛНО РАЗБИРАНЕ

Т. м.

За следния път всеки от вас да извади от беседите, които досега е чел, десет важни мисли.

Често се говори за установени и неустановени неща, както и за изменяеми и неизменяеми. Кои неща са установени? Които не се изменят. Кои неща са изменяеми? Които не могат да се установят. Какво нещо е морал? Правата посока в живота. Какво наричаме права линия? Най-късото разстояние между две точки. Това определение е математическо. Обаче, от морално гледище, права постъпка е тази, която има едно последствие. Крива постъпка е тази, която има две противоположни последствия. Оттук казваме: Права мисъл е тази, която има един резултат. Крива мисъл е тази, която има два различни резултата. Ако си служи с криви мисли и постъпки, човек гради живота си върху основа, която всеки момент може да се измени и разколебае. Ако вярата, надеждата и любовта на човека всеки ден се менят, те не могат да се поставят за основа на неговия живот.

Mнозина основават своето верую върху това, което е писано в Свещените книги, и върху това, което хората казват. Верую, което се основава на писано, или на казано, не е истинско. То се мени всеки ден. Днес хората казват едно, утре – друго, а веруюто се мени според казаното. Това не е установено верую. Истинското казване, или писане седи в самото Битие. Това, което Битието е казало или писало, е неизменното верую на човека. В него се вижда проявата на Бога. Истински прояви на Бога са тия, които произвеждат в човека един и същ резултат. По външни прояви Бог се мени, но вътрешно, по същина, Той всякога остава един и същ. Черешата, като дърво, през зимата представя едно; през пролетта, накичена с цветове, представя друго нещо; през месец май, увиснала от зрели плодове, тя представя трето нещо. Всъщност, тия три прояви на черешата представят само фази на нейното проявление, но черешата си остава една и съща.

Следователно, истина наричаме това, което произвежда в човека само един резултат. И като дърво без листа, и като дърво с цветове и плодове, черешата си остава череша. Каква дума носи истината в себе си? Такава, която отнема скръбта, или неразположението на човека. Всяка дума, която отнема радостта, или внася неразположение в човека, не носи истината. Коя любов е права? Права или идеална любов е тази, която дава и не мисли да взима. Да обичаш някого, това значи, да даваш. Ако искаш и той да те обича, това значи, да ти върне онова, което си му дал, с лихвите заедно. Това не е идеална любов. Когато хората не се обичат, това показва, че никой нищо не е дал за другия. Някои казват, че обичат душата на човека. Къде са видели душата му? Един ще каже, че я видял в очите, друг – в сърцето и т.н. Не се минава много време, любовта изчезва. Защо? Излъгал се в този човек. Как е възможно да обичаш човека, да виждаш душата му и да се излъжеш в него? Ама нямал душа. Къде отиде душата, която по-рано виждаше в него? Значи, докато взимате нещо от човека, вие го обичате и виждате душата му. Той е стомна или извор, от който можете да черпите. Щом престане да дава, вие не го обичате вече и казвате ,че този човек няма душа. Щом няма душа, той е пресъхнал извор, не можете да черпите от него.

Често слушате да се говори за стар и млад човек. Това са противоположни понятия, които трябва да се изяснят. Казват още стара и нова книга. Библията, запример, е стара книга. Защо? Защото е написана вече. От тази книга можете да ползвате, да си вадите бележки, да се поучавате, но нищо ново не можете да прибавите към нея – пълна е вече. Вземете ли някоя чиста, нова книга, вие можете да пишете много неща в нея. Тя е още празна. Казват, че някой човек е млад, а друг – стар. Каква е разликата между младия и стария? Младият играе, старият седи на едно място. Защо? Младият е житно зърно, което е в хамбара още, на широко, движи се от едно място на друго, оставено е на свобода. Старият е житно зърно, което е посято вече в земята. Той седи на едно място, затрупан отгоре с пръст, и пъшка под нейната тежест. Млад и стар, това са фази, които трябва да разбирате. От разбирането на тия фази зависи разбирането проявите на Бога. Той не се налага, но оставя човек сам да учи, да разглежда нещата във всички техни прояви. Ако сте убедени, че Бог е навсякъде, търсете Го във всички прояви на живота, малки и големи, видими и невидими.

Казано е в Писанието, че човек трябва да възлюби ближния си като себе си. Защо трябва да обичате? Да обича човек, това значи, да вложи капитала си, който Бог му е дал, в своя ближен. Този капитал постоянно расте и се увеличава. Не обича ли, човек сам изяжда капитала си. Ще дойде ден, когато ще остане без стотинка. Който обича, той постоянно разбогатява и живее с радост и веселие. Който не обича, той постоянно осиромашава, вследствие на което страда. В този смисъл, страданието не е нищо друго, освен губене на капитала. Радостта пък не е нищо друго, освен увеличаване на капитала. Да страда човек, това значи, да не е вложил капитала си в обръщение. Когато страдащият отива при мъдреца, той иска да вземе нещо от богатствата му. Когато радостният посети мъдреца, той иска да вложи нещо от богатството си в неговата банка и, когато му потрябва, да го вземе. За да не се разправя с взимания и давания, мъдрецът всякога приема по двама души заедно: радостен и скръбен. Тогава обмяната става между двамата, а не между мъдреца и посетителите. Радостният дава от своя капитал на страдащия, с условие един ден да върне, каквото му е дал, даже с лихвите. Страдащият понеже се нуждае от пари, взима това, което му се дава. При тази обмяна и двамата излизат доволни, а мъдрецът остава чист и свободен от всякакви човешки сделки.

Сегашните хора не са доволни от живота, защото не го разбират. Преди да са го изучили, преди да познават законите на живота, те искат да станат светии. Това е невъзможно. За да стане светия, човек трябва да познава великите принципи на живота, да бъде учен, художник, музикант. Какъвто художник е този, който рисува един човек, без да прилича на действителния образ? Следователно, когато се опитвате да правите характеристика на някой човек, това е все едно, че го рисувате. Портретът, който сте нарисували, прилича ли на дадения човек? Който го погледне, вижда, че не прилича. Щом не можете да нарисувате истинския образ на човека, това показва, че не сте добър художник. Щом не сте го нарисували добре, той няма да купи портрета, и тогава всички разноски за платното, за боите остават на ваша сметка. На физическия свят, платното, четките, боите са евтини, обаче, в духовния свят са много скъпи. В невидимия свят едно парче платно на големина човешки ръст, струва един милион. Като се опиташ да нарисуваш образ на даден човек и излезе сполучлив, ще получиш десет милиона лева възнаграждение. Не го ли нарисуваш добре, десетте милиона ще пропаднат. Ако днес изгубиш десет милиона, утре – десет милиона, ще дойде кармата, с която ще се разправяш хиляди години.

Какво представя кармата? Кармата е дълг, натрупан от несполучливо рисувани картини. Кой се е опитвал сам да се рисува? Някой се опитва да рисува своя образ и се мъчи да си предаде най-красиви черти. Защо? Защото бил душа. Кое е отличителното качество на душата? Едно от отличителните качества на душата е възможността и да обича. Следователно, който може да обича поне едно същество, той има душа; не обича ли нито едно същество, той няма душа. Само душата крие в себе си възможността да обича Бога – Единният и Вечен принцип в живота. Или казано в широк смисъл: само душата има възможност да люби. Щом люби, душата познава Онзи, от Когото е излязла. Не познава ли своя Създател, човек не може да люби. Той не е отворил още душата си за Божествените лъчи, т.е. за лъчите на Божественото слънце.

Като се говори на хората за любовта, за истината, за мъдростта, като Божествени принципи, някои от тях правят движения с главата си, махат я на една, или на друга страна. Защо? Не са съгласни с това, което им се говори. Какво трябва да правят? Да мислят. Понякога и клоните на дървото се движат, но причините на движение са външни, а не вътрешни. Следователно, за да осмислите движението на главата си, пренесете го вътре в себе си. Нека стане вътрешно движение в главата. Вътрешното движение в главата наричаме мисъл. Ще каже някой, че човек не трябва да мисли много. Отде знае това? От опитност. Опитностите на един човек не са меродавни за всички хора. При това, каква опитност е тази, при която мисълта не взима участие? Ще каже някой, че от опитност е дошъл до заключението, че не може да намери човек в света, когото да обича. Защо? По две причини: или той сам няма душа; или хората, които се движат около него, нямат душа. Резултатът на неговия живот ще бъде 0:0=0. Каква философия има в това? Какво знание е придобил този човек? Той знае само това, че едно празно гърне и още едно празно гърне дават две празни гърнета. Празните гърнета не дават нищо, но ако имате две пъпки от някое дърво, или растение, вие ще придобиете нещо. Ако пъпките са от карамфил, ще цъфнат. Вие можете да се радвате на красивите цветове, но можете и да ги продавате. Ако имате две семки от ябълка и ги посадите, те ще цъфнат, ще вържат плод и след няколко месеца ще откъснете от дървото няколко хубави, сладки ябълки.

И тъй, за да се ползва от проявите на живота, човек трябва да има вътрешно отношение към тях. Иска ли човек да се ползва от една идея, самата идея трябва да има вътрешно отношение към него. Ако идеята няма никакво отношение към човека, и ако човек няма никакво отношение към идеята, всяко взимане и даване помежду им остава безпредметно. Всяка проява трябва да има свой център, към който да се съсредоточават всички сили. В този смисъл, човек представя равностранен триъгълник с общ център, към който се стремят всички негови енергии. С други думи казано: човек е сбор от енергии, които се стремят към общ център. И обратно: човек е сбор от енергии, които излизат от общ център и се разпръсват в различни посоки. И при едното, и при другото положение получаваме един и същи резултат. Кой е резултатът на човешкия живот? Любовта. Любовта е вътрешен процес, т.е. движение на сили отвътре навън. Понеже това движение излиза от един център и се връща към същия център, ние го наричаме любов към Бога.

Следователно, да любиш Бога и да бъдеш човек, това са две еднакви понятия. Каже ли някой, че е човек, това значи, че люби Бога. Отрича ли тази любов, той се самозаблуждава, той не е още човек. Казвате ,че човек е същество, което мисли. Мисъл без любов не съществува. Любовта действува преди мисълта. Тъй щото, за да мисли върху всичко онова, което Бог е създал, човек трябва да люби Бога. Щом люби Бога, той мисли; и като мисли с любов, нещата му се откриват. Преди да види малките неща, човек трябва да види големите. Първо трябва да видиш големия камък пред себе си, а после ще видиш малката игла, поставена на известно разстояние.

Сегашните хора мислят непрекъснато за своите незавършени работи и недоучени уроци. Какво показва това? Това показва, че когато е било време за учене, те са яли и пили, не са мислили за уроците си. Учителят е преподавал, а те са ходили на угощение. Днес всички се намират пред матура, а виждат, че не са готови. Питат ги нещо по математика – не знаят, пропадат на изпита. Питат ги нещо по геометрия – не знаят. Питат ги нещо по естествените науки – също не знаят. Те се виждат в чудо, не знаят, какво да правят. Вие се намирате пред прага на духовния свят, искате да влезете вътре, но не ви пущат без изпит. Непременно трябва да държите матура, а знанията ви са оскъдни. Ще кажете, че за духовния свят е нужна любов. Вярно е, че любовта разрешава всички въпроси, но какво разбирате вие под думата любов? Ако сте търгували и сте изгубили всичкия си капитал, какво се придобили с тази търговия? Ако сте учили десет години наред и сте станали безбожник, какво знание сте придобили? Ще кажете, че сте свършили по геология, познавате земята и промените, през които е минала. Ако знаете геология, а отричате съществуването на Бога, вие нищо не сте придобили. Това не е геология, но нещо подобно на анатомията, която изучава мъртвия човек, т.е. човека без живота в него. Човек изучава човешките органи и техните функции, но за истинския човек, който живее в тия органи и ги управлява, нищо не знае. Всяко знание е осмислено, когато може да се приложи на време и да даде резултат. Всяка постъпка, всяко чувство са ценни, когато имат съдържание в себе си.

Млад, учен човек отива на планината да се разходи и носи със себе си торба, пълна с храна. На пътя си той среща млада, красива мома, която се е объркала в гората. Той я спира и запитва, къде отива, как е изпаднала сама на това място. Тя разправя всичко, което е прекарала, но не може повече да ходи, чувствува се крайно уморена. Пътникът влиза в положението и, разбира, че нищо не е яла и веднага и предлага парче хляб. Тя взима хляба, изяжда го и благодари на Бога, че е подкрепила силите си. След това благодари и на младия момък. От своя страна и той благодари, че е могъл да срещне красотата на пътя си. След това я изпраща до дома и. И двамата остават доволни от случая, че се срещнали на планината. Това значи, да дадеш на човека нещо навреме и да знаеш, как да благодариш. Това значи правилна постъпка, в която има съдържание и смисъл.

Следователно, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които имат вътрешно съдържание и смисъл, са ценни. Те никога не губят значението си. Можете ли да говорите лошо за човек, който постъпва с една мома толкова добре? Той става светъл образ за момата, а момата – за момъка. Никой не е в състояние да раздели двама души, свързани помежду си с любов. Любов, в която няма правилна обмяна, лесно изчезва. Обичайте хората с чистота и святост на вашето сърце, без да ги ограничавате, без да изисквате нещо от тях. Речете ли да им се налагате, да изпълняват вашите желания, любовта ще се отдалечи от вас. Тогава ще се яви гневът. Причината за гнева е незадоволеното човешко желание. Щом желанията ви не се задоволяват, вие се сърдите. За да не се гневи и да не изразходва енергията си, човек не трябва да си поставя желания, изпълнението на които зависи от други хора. Вие можете да обичате слънцето, звездите, земята, дърветата, растенията, животните и хората, но не можете да им се наложите. Никой на никого не може да се налага. Човек и на себе си не може да се налага. Само Бог може да изменя и изправя нещата. Ако външният свят, т.е. отношенията между хората един към друг могат да произведат пертурбация в техния организъм, това показва, че те нямат правилни отношения към живота. Същевременно те нямат правилни отношения и към Бога. За да не си създава излишни страдания, човек трябва да спазва следния закон: в един и същ момент да не се проявят две мисли, две чувства, две постъпки. Запример, в един и същ момент двама души не могат да черпят вода от една чешма. За проявата на всяко нещо е определен специфичен момент. Като знае това, човек трябва да спазва момента за проява на своите мисли, чувства и постъпки. Срещнат ли се две мисли, две чувства и две постъпки, едната непременно трябва да отстъпи. Коя от двете ще отстъпи? Между двама души всякога разумният отстъпва. Глупавият никога не отстъпва. Любовта всякога отстъпва, но не става нужда да отстъпва, защото никога не се натъква на противоречия. Тя знае момента, кога трябва да се прояви. Любещият знае, че за всяко нещо е определен специфичен момент на проявление. Соломон казва: Всяко нещо си има своето време. Какво ще каже старият, ако го накарате да дойде с вас на разходка, или ако му дадете твърда храна да яде? Той ще ви отговори: Синко, защо не ме покани на разходка, когато краката ми бяха здрави? Защо не ми донесе тази вкусна храна, когато имах зъби?

Сега, като ви се говори по този начин, вие трябва да се научите да превеждате нещата. Без вътрешен превод на нещата вие ще изгубите възможността да разбирате Божествения език. Какво означават думите млад и стар човек в широк смисъл? Млад човек е онзи, който сега търси истината. Той не е намерил още истината. Стар човек е този, който е намерил вече истината. И двете положения са на място. Обаче, какво е придобил старият, ако, след като е намерил истината, не я оценил? Какво е придобил младият, който търси истината без любов? Като търси истината, младият трябва да трепти за нея. Като намери истината, старият трябва да я оцени. При това положение и двамата са на прав път. Ще каже някой, че след като е намерил истината, не се е ориентирал. Това показва, че е намерил истината, но не я разбрал.

Какво означава думата ориентиране? Ориент означава изток. Значи, ориентирането подразбира намиране на единствената права посока на дадено желание. Всяко желание, всяка мисъл, всяко чувство имат само по една права посока, както имаме само един изток, един запад, един север и един юг. Четирите точки на света, това са четири кардинални посоки за ориентиране на човека. Изток представя главата на човека, запад – краката, а според някои – стомаха. Юг представя дробовете на човека. Изток представя още и права посока на движение. Изток и запад показват отношението на човека към Бога и към всичко създадено от Него. Север и юг определят, какво човек трябва да извърши в живота си. Изток подразбира още Божествения свят, юг – човешкия свят. Човек започва живота си с търсене на истината. Казано е в Писанието: Глава на твоето Слово е Истината. Тук се явява една малка загадка: коя е тази глава на Словото, която наричат истина? Изток наричаме още първопричина на нещата; запад – отношение на човека към създаденото. Защо човек се стреми към истината? За да познае Битието. Ако не познава Битието, човек не може да познае истината. Ако не познава истината, той не може да познае любовта. Ако не познава любовта, той не може да познае мъдростта. Любовта, мъдростта и истината представят живи сили в природата, с които човек трябва да се обмени. Познаването е вътрешен процес. Следователно, да познаеш човека, това значи, да си готов да направиш за него това, което той иска. Същевременно и той трябва да бъде готов да направи за тебе това, което ти искаш. Тук не може да се яви никакво противоречие, защото познаването е свързано с разумността. Само разумният човек познава нещата. Когато човек се моли на Бога и не получава отговор на молитвата си, едно от двете е вярно: или той не познава Бога, или Бог не го познава.

Един беден човек се молел на Бога да му изпрати малко пари, да посрещне нуждите си. Край къщичката на бедния минал един богат човек. Той чул молитвата му и на прозореца на бедния оставил една кесия, пълна с пари. Като видял кесията, бедният веднага я взел и благодарил на Господа, че толкова скоро отговорил на молитвата му. Богатият, който бил скрит зад къщичката, чул благодарността на бедния, отправена към Бога, и му казал: Слушай, братко, аз чух молитвата ти, а не Бог. Кесията с парите е моя, аз ти помогнах. Бедният отговорил: Аз благодаря на Бога, че те е накарал да ми помогнеш. Ако Той не беше те накарал, ти никога нямаше да направиш това. Богатият продължил пътя си, но през всичкото време си мислел: Нима това не беше моя идея, да помогна на бедния човек? Като размишлявал известно време, най-после той се убедил, че наистина е станал проводник на волята Божия, и благодарил на Бога, че му се е дал случай да изпълни Неговата воля.

Сега аз искам да остане в ума ви идеята за правилно разбиране на Божията Любов. Задръжте в ума си определението за права мисъл, право чувство и право действие. Това е предмет на новото учение. Щом е така, ще знаете, че новото учение има само един резултат. То говори само за една любов – любов към Бога. Много е любил човек, но любовта му всякога е имала два резултата: тя е започвала с живот, а свършвала със смърт. Обаче, когато възлюбите Бога, ще имате само един резултат – животът: ще започнете с живот и ще свършите с живот. Който люби Бога, той никога не умира. Прекъсне ли връзката си с любовта, човек умира. Докато е свързан с любовта, т.е. с Бога, човек не умира. Затова и Христос казва: Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога. Познаването подразбира готовност в човека да направи всичко, каквото неговият възлюбен желае.

Следователно, ако обичате Бога, вие можете да направите за Него всичко, каквото Той желае. И ако Бог прави за вас всичко, каквото желаете, и Той ви обича. Това са максими на новото учение, които трябва свещено да пазите в душата си. Ако прилагате тия максими в живота си, вие ще имате едно начало без край, едно велико блаженство, непостижимо за обикновения човек. Само при това положение ще се оправдае стиха от Евангелието: Каквото попросите в мое име, ще ви се даде. Докато хората търсят Бога в Свещените книги, в свещените образи на света, никога няма да Го намерят. Бог е вън и вътре в света, а Свещените книги и свещените образи представят резултат на нещо. В Свещените книги намирате мисълта на велики хора, но те са извън тези книги. Човек прави доброто, но не е в самото добро. Човек мисли, но не е в мисълта си. Хората са свързани по мисъл и по чувства едни с други, но сами те не са в мислите, нито в чувствата си. Мислите и чувствата им показват само техните правилни отношения.

Когато отношенията между двама души са правилни, те живеят в пълна хармония и единство. Между тия хора никога не се поражда съмнение или колебание. Такова трябва да бъде отношението между човека и Бога. Започне ли да разглежда, дали Божествената мисъл е права, човек се намира на крив път. Човек има право само да проверява, дали една мисъл е Божествена. Щом се убеди, че е Божествена, той трябва да знае, че тя е права. Всички Божествени мисли са прави – нищо повече. Те имат само един резултат. Божествените мисли носят живот, а човешките – смърт. За да не умира, човек трябва да свърже мисълта си с Божията. Когато свърже мисълта си с Божията мисъл, човек ще се освободи от всички нещастия и мъчнотии. По този начин той ще се справи и с кармата си. Тогава той ще разбере смисъла на стиха в Писанието: Ще залича всичките им грехове и никога няма да ги спомена.

Като ученици, вие сте дошли на земята да учите. На какво трябва да разчитате на физическия свят? Докато сте на физическия свят, вие трябва да разчитате на краката си, с които се крепите. Те са основа на вашия живот. Вие трябва да разчитате на ръцете си, с които влизате в отношение с окръжаващите. Вие трябва да разчитате още на очите си, на ушите си, на носа си, на устата си. Това са пособия, които трябва да държите в пълна изправност. Дойдете ли до духовния свят, вие трябва да разчитате на своите чувства и на своето сърце. В умствения свят вие трябва да разчитате на своите мисли. В Божествения свят пък трябва да разчитате на любовта.

Които чуят гласа на Бога, ще станат и ще оживеят. Да станеш, това значи, да бъдеш здрав. Да станеш, това значи, да бъдеш добродетелен. Да станеш, това значи да имаш любов към Бога. Да станеш, това значи, да съзнаваш, че с Бога всичко можеш да направиш. Ставате ли сутрин от сън, дръжте в ума си идеята, че сте станали, за да направите всичко, което ви се дава като задача на деня. Запитвате ли се, защо станах, какво да правя днес, вие не сте станали още.

Как сте мислили досега? Колцина от вас са мислили тъй, както аз ви говоря тази сутрин? Ако не сте мислили така, причината за това е ,че се намирате в черупката на яйцето. Тази сутрин аз ида при вас да счупя черупката на яйцето и да ви освободя от ограничения живот. Какво може да постигне човек в една черупка? Черупката на яйцето е затвор за човека. Ако на 20-ия ден не дойде някой да го освободи, той е осъден на смърт. Кой ще ви освободи от черупката на яйцето? Който знае законите на любовта, на мъдростта и на истината. Казано е, че истината ще ни направи свободни. Значи, дойде ли човекът на истината при вас, той ще ви освободи. Той владее магическата пръчица. Достатъчно е да удари с нея, за да придобие всичко, каквото му е нужно. Който знае законите на магическата пръчица, той може да бъде здрав, добър, любещ, учен и т.н. Който знае тия закони, той ще се разговаря приятелски със скръбта, с нещастието, с мъчнотията и, вместо тях ще поставя радостта, надеждата, насърчението.

Срещате един човек, който веднага ви казва, че е скръбен. За какво скърби? Той трябва да определи специално, за какво скърби. А тъй, да казва само, че скърби, това е много неопределено. Младата мома скърби, въздиша, не казва, защо скърби. Давам и едно писмо от нейния приятел. Тя отваря писмото, чете го, и скръбта и се превръща в радост. Срещам един млад момък, и той скърби и пъшка. За какво скърби, и той не казва. Давам и на него едно писмо от приятелката му, и скръбта изчезва. Едно е нужно на човека, за да се превърне скръбта му в радост. Какво? Дай на човека писмото, което носиш от неговата възлюбена, или от неговия възлюбен, и скръбта му ще се превърне в радост. За да живее в радостта и в изобилието на живота, човек трябва всяка сутрин да отива при своя възлюбен, да получи писмото си и да се върне у дома си да започне работата, която му е определена за деня. Така трябва да живее ученикът, така трябва да живее всеки човек. Живее ли така, дето и да се намира, при каквито условия да бъде, животът му се осмисля. Бог е възлюбеният на човешката душа.

Човек е дошъл на земята да се освободи от скръбта и да влезе в радостта. Той е дошъл на земята да се освободи от смъртта и да влезе във вечния живот. Това значи правилно разбиране на живота и на любовта.

Ние сме проявената любов на нашия Небесен Баща.

Така да бъде!

40. Лекция от Учителя, държана на 28 май, 1930 г. София – Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Доброто оръжие". Общ окултен клас. Година IX (1929–1930). Том III. Първо издание.

Издателска къща „Жануа-98“, 2008

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

ПРАВИЛНО РАЗБИРАНЕ НА ЖИВОТА

Тайна молитва

Всички вие, които сте чули беседите ми, да изва­дите десет важни неща, които съм казал. От всичките беседи ще извадите десет важни неща според вас. Всеки ще извади това, което той мисли, че е най-важно. (За кога?) За идната сряда.

Трябва да има нещо установено. Кои неща са ус­тановени? Които не може да се изменят. Кои неща са изменяеми? Които не може да се установят. Тогава питам, какво нещо е морален и неморален човек? Под морал се разбира една права посока. Кое е право, кое се нарича права линия? Математически права линия е най-късото разстояние между две точки. Права линия в морално отношение коя е? Права, която не може да се огъне.

Следователно всяка постъпка, която има само едно последствие, тя е права. Всяка постъпка, която има две противоположни последствия, тя е крива. Сле­дователно, щом ти имаш една мисъл, която има само един резултат, тя е права мисъл. Всяка мисъл, която има два различни резултата в тебе, тя е крива. Ти вече градиш живота си на една основа, която може да сe измени.

Вземете едно верую. Ти вярваш в Бога. Но за да вярваш само един ден, питам, туй, в което вярвам, право ли е, или не? Може да е заблуждение. Значи ти си нямал едно право верую. Ти мислиш за Бога - Той е такъв, онакъв. Ако твоето верую може да се измени, това не е любов. Сега всички вие сте слушали за Бога, каквото пишат свещените книги или каквото хората казват. Туй, което е писано в свещените книги, и туй, което хората казват, то не е истина, то е отвън. Ако ти сега ще се измениш от онова, което иде от­вън, утре пак ще дойде нещо друго отвън. Ако ти това, което сега мислиш и което ти се казва, не е установено, туй не е верую. Този процес на казване, то е процес на Битието, на развитието на нещата, както става, както Битието се проявява. То е прояв­ление на Бога.

Следователно в смесването проявлението на Бо­га с неговата същина, какво е той и как той се проя­вява. Виждаш една череша цъфнала, виждаш една чере­ша окичена с плодове, виждаш и една череша с окапани листа зимно време. То са положения на черешата. Каз­ваш, че се изменила черешата. Външно се е изменила, но вътрешно? При това тази череша през целия си живот няма да бъде една и съща. На всяка година ще има един лист повече, отколкото миналата година. Тази година нейните листа се изменят, някои листа са по-големи или плодовете са повече.

Тогава право е туй у тебе, което може да про­изведе един резултат само. Тогава коя дума е права­та? Права дума е всяка, която може да отнеме една скръб. Коя е лоша дума? Която причинява скръб. Сега ще кажете: „Разбрахме.“ Но приложението знаете ли? Да знаеш какво нещо е радостта. Ако един дошъл със своята любов при мене и ми казва: „Аз те обичам.“ Правете превод, превеждайте. Тази идея е непонятна, тя е отвлечена идея. Превеждаме ние в геометрическа форма, или най-първо в геометрическа форма. Този, който ме обича, дал ми е нещо. Всякога под думата „любов“ аз разбирам, то значи, че давам нещо. Дал ми е той сто лева или десет хиляди лева, или франка, или английски. Казва: „Знаеш ли, че аз те обичам?“ 100:X. Този, който ме обичал, дойде. Той иска и аз да го обичам. Аз те обичам, но трябва и ти да ме обичаш. Пак трябва да преведа. Той ми е дал. Иска и аз да го обичам. Значи иска да му повърна парите назад. Но след като ги върна стоте английски, трябва да му върна 110. 110:X. Защото неговата любов е работила върху мене. С приходите той ми дава.

Питам, защо иска да го обичам? За да му дам повече. Питам, де е сега идеалната любов? Ти, ако ме обичаш и ми даваш, ако искаш и аз да те обичам, да ти дам повече, питам де е любовта? Сега не че то не е любов, но то са математически отношения, които може да се изменят. Казва: „Не те обичам.“ 0:X. Онзи казва: „И аз не те обичам.“ 0:Х. И двамата не се оби­чаме. O, O, X, X, равно на O. Превеждам какво значи „не се обичаме“. Ти нищо не си дал, и аз нищо не съм дал, няма никакъв резултат. Какво значи да ме обича? Нещо ми дал и нещо съм му дал. Какво лошо има и какво добро има, че хората се обичат? Те казват, не се обичат. Не може човекът. Няма какво да даде. Как­во ще се обичат.

Казва, идеална обич. Какво разбирате под „идеал­но обичане“? Казва: „Аз обичам неговата душа.“ Де си я видял? В очите му. В очите ли е неговата душа? Ако не е в очите, в сърцето ли е неговата душа? Казва: „Той има светъл ум.“ Кога си видял светлия ум? То е пред­положение. Ти виждаш, но то е нещо неопределено. Каз­ва: „Той няма душа.“ Тогава как се изгуби душата, какво е твоето понятие? Ако душата е една величина, която днес може да се яви и после да изчезне, то не е никаква величина, с която може да боравиш. Преведете сега „аз обичам неговата душа“. Аз туй разчитам така. Аз го обичам, докато е жив. Като умре, аз няма да го обичам. Преведено чисто на материален език. Аз го обичам, докато има пари, да ми даде назаем. А като няма, няма какво да го обичам. Ето, той осиромашее, че се чеши, с треска, какво ще го обичам. Не питайте така, те са празни работи. Така е, понеже стомната, в която няма вода, не може да пия. Казва: „Защо тук не останеш? Целуни ме с устата.“ Защо не може да целувам стом­ната? Защото няма вода. Щом има вода, ще я целуна сто пъти.

Ще превеждате сега, за да се уяснят нещата, да са ясни. Дали е право да пия от стомната, или не, то е друг въпрос. Най-първо стомната е свободна, турена някъде. На планината няма никаква стомна, но зако­нът е такъв. Или да преведа как е възможно тази стомна да бъде на планината. Превеждайте сега. Уче­ни хора нали сте.

Стомната е извор. Този извор, имаш ли право да се спреш при този извор и да пиеш? Имаш право. Дой­де някой, усъмни се, че си целувал стомната. Казваш: „Може ли да пия?“ Ще извадиш едно левче и като му дадеш, веднага ще ти даде чаша вода, ще пиеш от неговата чаша. Казвам, най-първо, научете се да пре­веждате.

Вие казвате „стария живот и новия живот“. По какво се отличават старият живот и новият живот? Чрез контрасти. Кой е млад? Който не е стар. Кое е старо? Което не е младо. Какво разбирате сега под думата „млад“? Да кажем, младият е идея и старият е идея. Добре да изясним. Младата книга и старата книга. Библията е стара книга, много работи има написани там. Млада книга е, в която още нищо не е написано. Същественото на старата книга е, че не може да пишеш нещо. Може да правиш своите бележ­ки, може да вземеш съвет от нея, тя ще те учи, един законник, един правилник. Младата книга е - в нея може да влагаш своите идеи. При младата може да влагаш своите идеи, при младата книга може да пи­шеш, колкото искаш. Следователно в младата книга има възможност да пишеш, колкото искаш. В старата книга тия възможности ги нямаш.

Питат по какво се отличава младият. Младият играе, старият седи. Защо? Какво разбирате под ду­мата „младият играе“. Онзи, който играе, той е в хамбара, той не е посят. Турят го в един чувал, в друг, той играе. Старият е посят на нивата, не иг­рае, заровен е вече в земята вътре. Ще разбирате процеса. Старият човек е посят, то е един процес, който ще разбирате. Ще изясните в себе си какво нещо е старостта. Ако вие нямате тия вътрешни понятия за процесите, които стават, вие не може да разбирате дълбокия смисъл на живота, който може да се изрази. Защото дотолкоз, доколкото разбирате младостта, и дотолкоз, доколкото разбирате ста­ростта, вие ще разбирате проявлението на Бога, кой­то се проявява във всеки даден случай. Той няма да дойде и да си натрапи своите възгледи. Понеже в Бо­га, каквато форма и да вземете, каквото и да напра­вите, него му е все едно. Защото, ако той направи различие, понеже всичко излиза от него - дали си клек­нал или станал, дали си на левия крак или на десния, дали седиш или лежиш, дали обичаш или не обичаш, дали целуваш или не целуваш - за него е все едно. Ако ти целуваш някого, какво придобиваш? Ако не го це­луваш, какво отнемаш? В единия случай капиталът, който е вложен в тебе, ти го задържаш за себе си, ще страдаш.

Казва Бог, че трябва да обичаме. Аз превеждам Божиите думи. Господ казва, аз ти дадох капитал, този капитал ако не вложиш в своите ближни, ще изядеш майката. Ако го влагаш, капиталът ще се увеличи. Ти само от приходите ще се храниш. Затова трябва да обичаме. Ако не обичаш, ще страдаш. Какво значи стра­данието? Ще изгубиш капитала. Като изгубиш капита­ла, не може да се препитаваш. Като не може да се препитаваш, ще страдаш.

Казва, защо трябва да страдам? Страдат хора­та, понеже не работят, както е определено от Бога.

Щом страдаш, ще определиш тогава в какво седи тво­ето страдание. За бъдеще ония умните хора - щом дой­де при него един човек, който е работил много, той му казва: „Така не може да те приема.“ Ти ще намериш един нещастен човек, ще дойдете двамата. Мъдрецът никога не приема един радостен човек, защото той знае, ако този радостният дойде, той ще внесе нещо в мъд­реца и следователно той след време ще иска да си вземе капитала назад. Мъдрецът няма време да се разправя с това, казва, едновременно ще заведете един, който е бедняк, който е скържав, и на него ще даде, та той да е свободен и чист.

Мъдрецът иска да бъде на мястото, дето той да взема и да дава, напише взел-дал изведнъж. Казваш, ще внесеш от мене, аз искам да ви дам, но той има един скръбен, от него взема на тебе дава. Ще вземе капита­ла от тебе, ще даде на този скръбния. Ползата от скръбния каква е? Един ден от него ще вземеш парите. Вие сте чудни. Казвате, защо така да бъде. Когато идете в пощата или в някоя банка, чиновникът може да ви направи полица. Друго име ли ще пише или онзи, кой­то ще плаща? Ти правиш една полица, но туряш друго име, но пишеш: Иван Драганов има да дава на еди-кого си. Даваш полицата, ти си свободен. Ако ти сам пра­виш полицата на свое име, ти се задължаваш. Този за­кон е друг.

Казвам сега, вие имате за живота друго понятие. Вие искате да станете светии. Вие по този път, както вървите, освен че светии не може да станете, но и бедняци и просяци не може да станете. Така светия не се става. Искате да се повдигнете.

razbirane.jpgКазвам, знаеш ли да рисуваш? Нарисувай един образ. Това е изкуство. Брадата е голяма, няма ни­каква съразмерност. Нещата не са представени правилно. Ти рисуваш един анормален тип. Да рисуваш, значи да представиш реалността, тъй както трябва. Да нарисуваш някого както трябва. Ти казваш еди-кой си. Щом казваш, че поз­наваш някого, трябва да го нарисуваш. Щом се опиташ да се произнесеш върху характе­ра на някого, ти го рисуваш. Ако дойде при някой художник някой княз и иска да го нари­сува, ако не го нарисува хуба­во, всичко остава на негова сметка. Всеки ден, когато сте се опитали да нарисувате ня­кого, остава на ваша сметка платното, боите. Предста­вете си, че сте употребили двадесет платна. Платната в невидимия свят струват много скъпо. Всяко плат­но, за да се нарисува един човек, струва един милион. Днес ако се опиташ да нарисуваш един човек - един милион. Ако го нарисуваш хубаво, ще вземеш десет милиона. Ако не го нарисуваш хубаво, отидоха де­сетте милиона.

Днес - десет милиона, утре - десет милиона, дой­де кармата. Що е кармата? Дълг, натрупан само от картини. Или опитвали ли сте се да нарисувате себе си? Казвате: „В мене душа има.“ Една сестра казва: „Аз душа имам.“ Хубаво, в какво седи тази душа в чо­века? Човешката душа има едно устройство, то е след­ното. Душата, това е една точка. Следователно вся­ка една душа, за да бъде душа, трябва да има две точ­ки. Тя може да обича. Само душата може да обича. Щом може да обичаш едного в света, ти имаш душа. Щом не може да обичаш никого в света, ти нямаш душа.

Що е душата? Възможността да обичаш Бога, това е душата. Щом в себе си нямаш никаква идея за Бога, не го знаеш какъв е, ти нямаш душа. Ти си човек без душа. Що е душата? Възможността на човека да люби. Казвате, кажи ми какво нещо е Господ. Ако имаш душа, може да кажеш. Някои от вас, когато говори някой оратор, въртят си главите или си махат глави­те. Стойте. Нито ги въртете, нито ги махайте. Махането на главата, то е един навик, който останал от далечното минало в човека, с който човек трябва да се справи. Мисли, но не си махай главата. Защото махането на главата подразбира едно движение навън. Когато едно дърво си маха клоните, има си причини, които движат дървото отвън. То не е движение от­вътре.

Следователно, пренеси външното движение в се­бе си, разсъждавай. Нека да се движи твоят ум, не твоята глава. Ако туй движение не може да се събере в ума, че тогава нека дойде движението и в твоята глава. Седи и мисли. Седи и мисли, да знаеш, което е казано в дадения случай, право ли е, или не. Казва, туй не съвпада с моята опитност. Опитността не е ме­родавна. То не е меродавен закон. Опитността е частично правило. Казва някой своята опитност, че още не е намерил човек, когото да обича. Или ти нямаш душа, или хората, които се движат около тебе, те нямат душа. Казва: „Не може да обичам.“ Аз разбирам тогава две възможности - или че този човек няма душа, ако той има душа, то хората, при които той се движи, нямат душа.

Следователно за мене е естествено - или той няма душа, или другите около него нямат душа. Сле­дователно имаме един резултат. 0:0 = 0. Каква фило­софия има? Някой казва: „Представи си, че аз не мога да обичам.“ Аз нищо не може да си представя. Пред­ставям си, две празни гърнета са равни на какво? То­гава излагам идеята. Едно празно гърне и едно празно гърне са две празни гърнета. Ако знаеш, че едно празно гърне и още едно празно гърне правят две празни гър­нета, какво значение си добил? Две празни гърнета. Преведете сега тази идея. Казвате: „Аз имам две праз­ни гърнета.“ Направете един превод. От физическото към духовното превеждайте нещата, понеже нещата са в процес. Казвате: „Имам две пъпки.“ Преведете. Ако са две пъпки, които са в развитие, какво ще се образува? Два цирея. Следователно крайният предел на цирея, като узрее циреят, какво ще стане? Ще изсъх­нат. Като изсъхнат, какво ще стане? Преведете сега. Две пъпки имаме. Казвам, две пъпки на два карамфила значи, че два карамфила ще цъфнат. След като цъфнат, ако сме в Америка, ще ги продадем по един долар, два долара, това са двеста и осемдесет лева български. Ин­тересувам се от пъпките. Ще цъфнат, ще ги продам. Или тези пъпки са на някое плодно дърво. Ще цъфнат, ще завържат, ще завържат две културни ябълки по хи­ляда лева, две хиляди лева.

Във всичките неща в света има едно вътрешно отношение. Всяка една идея, която няма отношение с тебе, ти с нея не може да имаш вземане и даване. Там, дето има един процес на мисълта, там има една смя­на. В математическите и в геометрическите величи­ни има отношение, има една смяна. Значи отношени­ята на нещата се сменят. Отношенията на геомет­рическите форми се сменят. Човека геометрически как ще го представите в един триъгълник. Следователно що е триъгълникът? Човекът е съвкупност на енер­гии, които се стремят към един и същ център. То е човекът.

Следователно всичките енергии на природата, ко­ито се стремят към един разумен център, туй нарича­ме човек. Или обратното. Всичките енергии, които про­изтичат от един център и се разпространяват в разни посоки, туй е човекът. Единият или другият процес. Движението е в размножаване навън, ако движението е движение навътре към разумното, към този център. Всичките енергии, които се съсредоточават разумно в една посока, дават само един прав резултат. То е чо­векът. Кой е този прав резултат? То е любовта.

Следователно в дадения случай човек, който лю­би, той е човекът. Процесът на любовта е процес навътре. Всичките негови сили, всичките негови мо­рални сили са вложени в самия него. Сам той е това, което живее в него. Любовта към Бога, това е вът­решният процес. Наричаме го човек или любов към Бога. Следователно да любиш Бога и да бъдеш човек, това е равносилно. Казва: „Аз съм човек.“ Аз тълку­вам. Аз казвам: „Ти досега не си ли обичал?“ „Не е въпрос за любовта, човек съм“ - казва. Той не е човек. Той още не разбира какво нещо е човек. Даже туй, което аз ви давам, това тълкувание го нямате. Каз­вате, човек е същество, което мисли. По-прав превод не е даден. Дадено е само отношението. Но плодът не е даден. Защото любовта е израз. Любовта в Божес­твения свят, това е материалният свят на Божест­вения свят. Да любиш, в Божествения свят това е материално. Любовта, това е материално в Божест­вения свят.

Следователно този Божественият свят трябва да го преведете в една конкретна форма, да бъде достъпна за твоя ум. Започни с физическото, с достъпното. Другите положения после. Ако ти не разбираш туй, което е близо до тебе, как ще разбираш далечното. Ако ти не може да видиш големия камък, който е при тебе, как ще видиш малката игла на хиляди километри. То е невъзможно.

При сегашното положение вие седите и мислите за недовършени работи, недоучени работи. Аз, като ви преподавам, вече зная, като гледам вашия живот, колко деня сте отсъствали от класа, седели сте на угощение, ядене и пиене. Известни лекции, които преподава ваши­ят учител, вие нищо не разбирате. Пропуснали сте не­ща оттук-оттам. Сега има да давате матура. Но уче­никът пропуснал много уроци, не разбира математика. Дойде геометрия, и нея не разбира, и там пропада. Дой­де естествената наука, и там не знаеш. Каже учите­лят: „Я ми разправи някои специални принципи.“ На ня­кои пеперуди не знаеш устройството, как ще издържиш изпита?

В духовния свят има нещо, за което ще давате изпит. Сега вие имате много повърхностни понятия. Казвате, главното е да обичаш. Много хубаво, то е главното - да може да обичаш, но какво вие разбирате под думата „любов“? Ако след като сте търгували десет-двадесет години и остане един борч от един мили­он лева, трябваше ли да търгувате? След като сте учили десет-петнадесет години и сте станали един без­божник, изгубили сте своята основна идея за Бога, как­во сте научили? Казвате: „Аз зная геология.“ Ти знаеш геология, но за Бога казваш, че не съществува - ти нищо не си научил. Тази наука е анатомия, изучава чо­века без живота. Знаеш как са направени краката, зна­еш как е направен стомахът, знаеш как е направен мо­зъкът, но за съществения човек, който живее в глава­та на туй тяло, който функционира в неговите дробо­ве, в неговия стомах, нищо не знаеш.

Питам тогава, де ти е науката тебе? Един ваш приятел да направим богат. Я ми кажете, който иска, да му дадем пари назаем. Днес съм отворил кесията си, давам. Кой е беден? Хубаво, на тебе един милион давам. Ама туй е залъгване, че давам един милион. Дано така да се случи. Друг е въпросът, ако ги извадя из джоба парите си. Да кажем, давам ви двадесет хи­ляди лева аванс. Влизам аз вкъщи, имаш дърва натру­пани, но нямаш кибрит. Искаш да ти дам аванс. Пре­веждам сега конкретно идеята. Липсва ви нещо. Аз нося една кутия със сто кибритени клечки. Колко мо­же да ви дам? Вие ми искате две клечки сега. Както вие разглеждате живота, вие го разглеждате по един неестествен път. Искате да кажете: „Дайте ми цяла кутия кибрит.“ В даден случай човек може да ти каже една сладка дума. Няма нужда да ти брътви цял ден. Кажете ми сега. Аз съм в планината, вие сте пътник, гладен, високообразован сте, интелигентен, но се сра­мувате да кажете. Погледнете, аз нося цяла торба с провизии. Харесваш ми се. Сега да ви кажа на ваш език. Представете си, че тази е млада мома. Изпитвам ва­шия ум. Една красива млада мома, хубаво облечена, три деня не е яла. Казвам: „Много си хубаво облечена, много си смела, аз ви обичам.“ Изваждам торбата, турям всичко, нагощавам я. Казвам: „Носете много здраве на вашите домашни.“ Това е любов. Ако кажа „аз ви обичам“ и после извадя едно писмо и кажа, сър­цето ми се запалило, вече нагоре не може да вървя. Той е болен човек.

Ще отворя изобилието на моята торба, ще я нахраня, ще кажа: „Много си красива. Радвам се, че срещам такава красавица.“ Аз й плащам, че е красива. Господ я направил такава красива. Тя ми предаде нещо от своята красота. Следствие на това, че ти ми даде, и аз вложих нещо в нея. Аз изваждам, същевременно се отплащам, нахранвам я с най-голямата чест, прислужвам й, разговарям се къде ходи, изпращам я, като че съм познат с нейните домашни. Благодаря на Бога, че съм я срещнал, че съм видял красотата. Аз отивам нагоре, надолу. Аз съм доволен, и тя е доволна. Тя казва: „Срещнах един благороден човек. Каза, че ме обича. Извади торбата, нахрани ме, прати много здра­ве.“ Тя разбира. Казва: „Аз не искам да ям.“ След като яла, възприела яденето, казва: „Много стана, благода­ря ви. Аз ви обичам.“

Думите трябва да имат едно вътрешно съдържа­ние. То е външна страна. То е един процес, който става в душата. Между душите и на хората става обмяна. Срещнеш един човек, казваш - в очите се познава, ста­ва една обмяна. Двама хора, които така се обичат, връзките са непреривни, нищо в света не може да ги скъса. Защото, той каквото и да говори лошо за тебе, казваш: „Зная. Веднъж ме срещна в планината, направи ми услуга, аз зная.“

Трябва всичките форми в живота да се превеж­дат в правилна смисъл. Не трябва да има никакво от­рицание. Ако съществува някаква идея, каквато и да е мисъл, вие трябва да знаете нейния произход. Дразните се запример, сърдите се. Коя е причината на сръднята? Няма някой от вас, който да не се е сърдил. Сръднята е хубаво нещо. Но коя е майката на сръднята? Дъще­рята толкоз пъти иде във вас, имате познанство с нея. Защото, щом се сърдите нещо, внесла нещо сръднята, след туй трябва и вие да платите.

Коя е майката на сръднята? Майката на сръдня­та е желанието. Всякога, когато ти не може да пос­тигнеш някое свое желание, ти се сърдиш. Желание имаш да ядеш, но не ти дават навреме - разсърдиш се. Не ти дават ядене - разсърдиш се. Желанието в тебе да ядеш е причината. Щом на това желание не се от­говори според онова, което вие мислите, сърдите се, значи има известно желание. Защото, ако ти се раз­сърдиш, въпросът е, че вие сте съпоставили две мисли, две идеи, които нямат правилно съотношение. Вие сте съпоставили, че точно в 12 часа в гостилницата тряб­ва да има храна за вас. Отивате - няма. Казвате: „Как тъй, часът е 12.“ Но представете си, че в ума ви няма никаква идея за часа, казвате: „Докато гостилнича­рят е готов, и аз ще бъда готов.“ Ако така поставите идеята, ще има ли сръдня? Вие ще идете, ще седнете в гостилницата, ще извадите книгата, ще четете. Ще дойде гостилничарят, ще каже: „Господине, яденето е готово.“

Ако искате да наложите вашето желание другите да го изпълнят, ще се роди анормалност. Не туряйте реда и порядъка на вашите желания на другите. Да оби­чате всичките хора, това е вашата сила. Вие може да обичате всичките. Може да минете покрай някое дър­во, да го обичате. Може да обичате земята, слънцето, звездите, всичко може да обичате. Никой няма да каже нищо за вашата обич. Но речете ли да кажете на слън­цето как да изгрява, кога трябва да изгрява, как расте­нието трябва да расте и каква форма да вземе, как реката да тече - вие ще се намерите в противоречие. Понеже реката върви по своя си път, слънцето върви по своя си път, растението върви по своя си път, буболечицата върви по своя си път.

Ти не може да измениш пътя на нищо. Вие не може да измените навиците на най-малките бърбъзънци, на най-малкото същество не може да измените навиците. Ако вие се опитате да измените, вие ще си изгубите времето. Защото може ли вие да измените навика на един кърт? Може ли да измените навика на една гъсе­ница? Може ли да измените навика на една пеперуда? Или навика на един вол, или навика на един вълк, или навика на кой да е човек?

Оставете се вие да туряте ред и порядък в света. На себе си може да турите ред и порядък. Но и своя навик не може да измените. Не може да измените и своите навици. Помнете туй.

Казвам, остава сега само положението - единст­веното, реалното нещо. Аз, като говоря, забелязвам, някои от вас влизат в стълкновение, казват: „Как та­ка?“ Вашето положение е като онзи, който казва: „Аз съм здрав.“ Той е здрав, но аз го зная, че утре ще бъде болен. Ясновидец съм. Аз го виждам, че той е облечен с много тънки дрехи, след два-три часа ще има много рязка промяна на температурата. Следователно утре той ще бъде болен. Срещам го утре, той казва: „Нераз­положен съм нещо.“ Зная, че времето ще се измени, има едно съотношение на нещата.

Ако външният свят може да произведе известни промени, пертурбации в нашия организъм, нашите от­ношения с живота не са правилни, разумни разбирания за живота нямаме. Нас сега ни смущават как мислят хората. Кое е онова, което определя мисленето на хората? Тяхната неправилна любов. Запример, ако два­ма души внесат любовта в един и същ момент, про­тиворечието ще дойде. Ако двама души отиват ед­новременно на една и съща чешма, ще влязат в стъл­кновение. Две неща в един и същ момент не могат да станат. Следователно всяко нещо има свой момент. Ти трябва да избираш време за твоите мисли, за тво­ите желания, за твоите постъпки, да избереш един момент. Ти искаш той да отстъпи. Той иска ти да отстъпиш. Кой е тогава умен? Умният ще отстъпи. Но глупавият няма да отстъпи. Сега трябва да от­стъпим. Любовта винаги отстъпва. Но любовта ни­кога не влиза в противоречие, понеже всякога избира един момент. Тя няма противоречие, понеже тя знае кога да се прояви.

Следователно човек на любовта е човек, който знае, че всяко нещо си има свое време. Соломон е казал, че за всяко нещо в света си има време. Казвам, трябва да правите тия вътрешни промени. Ако не, ще дойде едно голямо противоречие с вашите убеж­дения.

Запример, забелязвам, стария човек да го накараш да ходи на разходка или стария човек, след като са му опадали зъбите, да му опечеш кокошка и да му дадеш месо да яде, или стария човек, след като са му опадали зъбите, да му дадеш халва, направена с ядки, да яде, казва: „Що не дойде на млади години, когато зъбите бяха здрави, да я хрупкам?“ Преведете сега - има зъби или няма зъби.

В природата всеки, който не може да прави пре­вод, не може да разбира нейния език. Ти, да разбираш чужд език, трябва да се опиташ да правиш превод. Зап­ример от български или от френски да правиш превод. Ако може да правиш превод, добре си усвоил езика. Ако в Божествения свят не може да правите преводи на онова, което съществува във вашата душа, защото ва­шият живот не е нищо друго, освен да го преведете, да направите превод във физическия свят. Имате езика на физическия свят. Имате „младост“. Преведете думата „младост“, на физическото поле какво означава? Млад човек е всеки, който още не се е влюбил в истината. Стар човек е всеки, който се е влюбил в истината. Младият сега търси истината. Старият я е намерил, по това се отличава. Добре, казвате, той не е намерил истината. Не е лошото там. Онзи старият, когато беше млад, и той не беше намерил истината. Не е ло­шото там. Ако старият човек е намерил истината и не може да я оцени и ако младият, който не е намерил истината, неговото сърце трепери, търси навсякъде, питам тогава, кой е на правата посока? В дадения слу­чай аз считам копнежа на младия, който има. Макар че не е намерил, той е на правата посока, отколкото ста­рия, който не е разбрал. Ако старият, който намерил истината и не я разбрал, и младият, който търси ис­тината и има копнеж в сърцето си, този копнеж напо­ловина показва, че той е на правата посока. Ако той с този копнеж отвори книгата и почне да чете, ще при­добие повече, отколкото човек, който отваря книгата и не е чел.

Трябва да преведем конкретно истината, за да може истината да ни повдигне, да може да растем. Някой може да каже: „Вие нищо не разбирате.“ Изтъл­кувайте думата „вие нищо не разбирате“, дайте ми един превод. Аз ще кажа най-първо превода. Този въпрос не е добре уяснен във вашия ум. Сега ще смекча. Понеже условията, при които сте живели, не сте имали достатъчно светлина, да се ориентирате в тази посока. Пре­ведете сега „не сте се ориентирали“. Какво значи да се ориентираш? Преведете на български „да се ориенти­раш“. Какво значи да се ориентираш? „Ориент“ значи „изток“. Да се ориентираш, значи да намериш правата посока на своето желание, единствената посока. Има само един изток, не може да има два изтока. Има само един запад, не може да има два запада. Има само един север, не може да има два севера. Има само един юг, не може да има два юга.

Преведете именно четирите точки на земята. За­що именно са турени четири точки? Те имат кардинал­ни отношения към нас. Изток, това е главата. Запад, това са краката. Ние казваме, изток - това е главата, запад - това е стомахът, югът - това са дробовете. Що е север? Изток - това е човекът, който седи прав. Изток показва правата посока на човека. Изток и за­пад показват отношението, което човек има към Бога, към онова, което Бог е създал. Изток и запад означа­ват отношението към Бога и към всичко създадено. Какво отношение човек завзема към Битието. Югът и северът какво показват? Това показва какво човек тряб­ва да извърши. То е другото положение - самият човек какво може да извърши. Аз как разбирам. Юг за мене е пак запад, север пък е изток.

Следователно, когато кажа изток, разбирам Бо­жествения свят. Когато кажа юг, разбирам човешкия свят. Човешкият свят започва с истината. Писанието казва: „Глава на Твоето Слово е Истината.“ Затуй у човека устата са ниско. На първо място са очите, пос­ле носът, устата. Значи главата на твоето слово е истината. Сега, не туй, което излиза из устата. Гла­вата е истината. Коя е тази истина, която е глава на словото? Една малка загадка. Помислете за следния път, какво ще измислите.

Изток, това е първопричината. Запад, това е от­ношението към създаденото. Затуй, когато говорим за истината, разбираме, то е човек. Ние се стремим към истината. Ако ние не познаваме истината, не може да познаваме Битието. Ако не познаваме Битието, не мо­же да познаваме истината. Ако не познаваме истина­та, не познаваме и любовта. Ако не познаваме любов­та, не познаваме и мъдростта. Недостъпни, непонят­ни величини са. Да познаваш, в даден случай значи да се обмениш с тия живите сили. Или да познаваш някого не външно. Този човек, когото познаваш, каквото той по­иска, да може да направиш заради него и каквото ти поискаш, да може той да направи заради тебе. Да поз­навам някого, значи всичко, каквото той поиска, да мо­га да направя за него и каквото аз поискам, да може и той да направи за мене.

Ние изхвърляме противоречието. Аз считам, че съм разумен човек, който искам всякога разумни неща, никога не съм правил погрешка в живота. Следовател­но всеки човек, който може да направи това, което аз искам, той ме познава. И когато аз го познавам, всичко правя, каквото той поиска, думата му на две не правя. Ти отиваш при Господа, молиш се - Господ не ти от­говаря. Какво означава? Турете сега максимата - или че Господ не те познава, или че ти не го познаваш. Щом се молиш, и на твоята молитва не е отговорено - или ти не познаваш Бога, или Бог не те познава. Сега вие казвате, Господ да ни отговори. Не е там въпросът. Ако на една ваша молитва се отговаря, по някой път вие казвате: „Господ ми отговори.“ Ще ви приведа един пример.

Минава един богат човек безверник, който оби­чал да се подиграва, мукалитин. Един беден човек от­ворил прозореца си и се моли, казва: „Господи, много съм беден, пари нямам, изпрати ми.“ Богатият отива, взема една торба и като се приближава, оставил тор­бата на прозореца и се скрил. Бедният вижда торбата с парите, казва: „Господи, благодаря ти, че толкоз бър­зо донесе парите.“ Онзи казва: „Будала, аз ти донесох парите.“ „Ти ги донесе, но той ти заповяда. Благодаря, че донесе торбата. Носи много здраве на Господа. Мно­го благодаря на Господа, че такъв добър слуга има.“ Върви богатият и си мисли: „Праща ме при Господа, много здраве да носиш.“ Не може да се освободи от думите, много здраве носи на Господа. Където ходи, много здраве носи на Господа. Отива той, започва да чете. Богатият човек благодари, че той отворил про­зореца, че чул, че той се моли. „Никога човек не беше ме пращал да нося много здраве на Господа.“ Казва на богатия, понеже казва, считай, че той ти пратил па­рите. Значи той се чудил. Значи той се чуди той ли го искал. Той започва философски да разсъждава, убеждава се, обръща се към Господа, познава, че туй не е било негова идея, че идеята влязла в неговия ум. Този рели­гиозен човек, той направил един правилен превод. „Аз досега мислех, че тия пари са мои.“ Тия сега са сложни работи. Може и вие като отворите прозореца, да мине този богатият човек. Той е едно изключение. Това са много редки работи, които стават. Но в живота на всинца ви има такива малки опитности.

Идеята, която искам да внеса, е да имате едно правилно понятие за Божията любов. Коя идея остава във вас? Каква беше първата мисъл? Правата мисъл. Коя е правата мисъл? Всяка мисъл, която дава два ре­зултата, не е права мисъл. Всякога туй трябва да бъде конкретно. Тогава някой казва: „В какво седи новото учение?“

Новото учение е това, което може да има само един резултат. Правилно отношение да имаме към Бо­га. За пръв път да любим. Вие досега любили ли сте? Вие досега сте обичали и сте умирали. Но когато човек възлюби Бога, той не умира. Това е правото.

Онази любов, която изключва смъртта от нашия живот, то е любовта към Бога. Другата любов, тя е временна, понеже ние умираме. Как? Понеже връзката с любовта не е постоянна. Не че любовта е непосто­янна. Ние ще умрем в един момент, когато не сме свър­зани с любовта. Тогава умира човек. Дотогава, докато си свързан с любовта, ти не може да умреш. Но в мо­мента, когато прекъснеш всичките връзки с вечното, когато прекъснете вашите отношения с Бога, може да умрете. Тъй казва Христос: това е живот вечен, да позная Бога. Може да го познаем само когато го обича­ме. Всеки един човек, който може да направи всичко, каквото ти искаш, той те обича. Всякога, когато ти можеш да направиш каквото един човек иска, ти го обичаш. То е една максима. Всякога ти може да напра­виш за Бога, каквото той иска - ти го обичаш. Всякога, когато Бог може да направи, каквото ти искаш - той те обича.

Тия отношения трябва да бъдат свещени във ва­шата душа. Това е новото учение. Без тази основна идея никаква наука, никакъв прогрес. Всичко друго, ко­ето придобиете, както сте го придобили, така ще го изгубите. Ако така градите, ще имате едно начало без край, ще имате едно блаженство, непостижимо за обикновените хора. Блаженство, което никой не може да ви отнеме от вас. Та всичко, каквото попросите, ще ви бъде. Защото не седи истината в свещените книги. Докато хората търсят Бога в свещените кни­ги, докато хората търсят Бога в свещените образи в света, той не е там. То е само един резултат. Бог е извън. Трябва да го намерим. Де, на кое място? Онези, които написаха тази книга, не са тук, но тяхната мисъл е. Те къде са?

Ние казваме, Бог, който създаде света, в света ли е вътре? Словото му, силата е в света, но по нашето отношение и неговите отношения са други. Ти, като направиш едно добро, в доброто ли си вътре? Ти седиш вкъщи, твоята мисъл, твоето желание да направиш доброто, човек мисли заради тебе. Онзи човек, на кого­то си направил доброто, ти вече имаш отношение. Той мисли заради тебе, но вие сте на противоположни мес­та. Когато един ум на един човек е право насочен към някой друг ум, в света има право отношение на разби­ране, правилна обмяна на тяхната мисъл. Туй го нари­чат правилно отношение на хората, правилно отноше­ние без никаква дисхармония. Тебе каквото ти даде той, ти го вземаш без никакво съмнение, без да го преглеж­даш, имаш пълно доверие в него. Считаш, че неговата мисъл е свещена.

Няма какво да изгубваме Божиите мисли, тия мис­ли се опитват постоянно в живота. Щом искаш да опиташ една Божия мисъл дали е права, или не, ти си вече на кривата страна. Единственото - трябва да знаеш Божествена мисъл ли е, или не. Една Божествена мисъл може да има само един резултат. Всяка Божес­твена мисъл носи само живот. Това е. Тогава отноше­нието е вярно. Всяка човешка мисъл, която не е свър­зана с Бога, всякога носи смърт.

Следователно, ако вие мислите и вашите мисли не са свързани с Бога, вие непременно ще си създадете всичките нещастия. Отде произтичат нещастията? Та сега, един нов начин, по който ще обясня. Ще обяс­ня кармата, запример - не само кармата да се обясни. Това е наука, да се дадат ония закони, чрез които мо­же да изплатим своята карма и да я превърнем в една животворяща сила. Казва, да залича греховете и няма да ги помена. Туй значи един начин в нас вътре. Ще дойде не отвън, физически няма да се дойде, но ще дойде едно вътрешно разбиране. Ще благодариш за всич­ките погрешки, които си направил. Ще внесеш една нова светлина. Ще превърнете временните противоре­чия в едно вечно добро.

Коя мисъл остана най-силна, която трябва да пом­ните. Във всички ви има една погрешка, от която трябва да се пазите, която често правите. Кое е това, на което човек трябва да разчита, кажете ми сега. Ако не, аз ще ви кажа. На кое човек трябва да разчита? Във физическия свят разчитай на своите крака, разчитай на своите ръце, разчитай на своите очи, на своите уши, разчитай на своята глава. Туй трябва да знаеш. Поне­же, ако ти не разчиташ на своите крака, щяха да те носят хората. Кое е по-хубавото - да те носят или ти да ходиш? Затова гледай да разчиташ на краката си. Тогава ще направиш превод. Всеки човек, който ходи, за него има вече основа. Всеки един човек, който работи, той вече има отношение. Че на какво трябва да разчи­та човек? После може да разчиташ на окръжаващата среда. Щом краката ти са здрави, щом ръцете ти са здрави, очите ти са здрави, ушите ти са здрави, глава­та ти е здрава - по-голямо благо от това на физичес­кото поле не може да бъде. Тогава трябва да пожелаеш и твоите отношения да бъдат правилни.

Любовта значи по отношение на Божествения свят прав да си. Когато Господ иде, всичките хора до­сега са падали на колене. В духовните отношения, кога­то Господ дойде, всичките трябва да станат. То е най-хубавото положение - да станеш. Да станеш, то е равносилно да мислиш. Да станеш, то е равносилно да бъдеш здрав. Да станеш, то е равносилно да бъдеш добродетелен, да знаеш да любиш. Да станеш, значи всичко да може да правиш. Може ли да станеш, всич­ко може да правиш. Не може ли да станеш, нищо не може да правиш. Като станеш сутрин от стола, ста­ни с тази идея, че всичко може да направиш. Тази идея тъй като провеждате, то е вече окултно мистична мисъл. Живота може да си преобрази човек. Станеш сутрин и кажеш: „Сега защо станах?“ Ти не си станал. Сега вие мислили ли сте така, както аз ви говоря тази сутрин? Защо не сте мислили така? Защото сте били затворени в едно яйце, в една черупка. Тази сутрин аз идвам и безцеремонно счупвам черупката. Досега чувам наоколо пию-пию. Аз ви извеждам от черупката и казвам: не влизайте още веднъж в тази черупка вътре.

Какво постижение може да има да живее човек в една черупка. Някой път минават някои и облажават ме. Аз седя в моята стая, те казват: „В безопас­ност е.“ Аз съм затворен с железа на прозорците. Че кои седят на безопасност? Затворникът, някой прес­тъпник - на безопасност са. Аз тъй гледам работа­та. Минава някой и казва: „Живее си в безопасност в тия места.“ Аз виждам как се живее. Туй, в което хората намират своето блаженство, то е затвор. Те ме облажават, аз по някой път се усмихна отвътре. Той тълкува, казва: „Като тебе и аз се смея.“ Казвам: „Да се разменим. Влез ти в затвора, аз ще изляза отвън.“

Кое е по-хубаво - който е в затвора или който не е? Той е отвън, не благодари на Бога, счита мене, затворения, щастлив. Той е нещастен. Да се разме­ним, аз съм готов да разменим своите положения. Вие считате уредена работа един човек като мене. Уредена работа с железни пръчки. Ни най-малко не е уредена. Моята стая е една задача заради вас. Вие всинца сте почти в такава безопасност, с железни затвори.

Докато не се научите да излизате, то е предмет­но учение. В горната стая желязо няма. Третото поло­жение - навън е свободно. Докато дойдете да мислите правилно, че да не може никой да ви повлияе на вашата мисъл, да кажете, че туй, което знаете, аз го зная. По някой път дойдат и спорят с мене, казват: „Ти си на кривата посока.“ Радвам се, приятелю, че намерих един мъдрец при себе си, искам да ме научи. Гладен съм, три деня не съм ял. Сложите трапеза, аз сядам на стола. Вие сте мъдрец, хлопнете с вашата тояжка. Той не може. Тогава казвам, седнете на моето място. Хлоп­на - дойде яденето. Казвам: заповядайте, яжте. Онзи, който може да направи, той знае. Онзи, който не мо­же да направи, той не знае. Който знае, може да нап­рави. Който знае, може да люби. Който не знае, не може да люби. Който знае, може да направи добро. Кой­то не знае, не може да направи добро. Който знае, мо­же да мисли. Който не знае, не може да мисли. Който знае, може да бъде здрав. Който не знае, не може да бъде здрав.

Това са противоположности. Когато дойдат, раз­дели се. Кажеш: „Не зная.“ Тогава какво трябва да зна­еш? Дойде едно страдание, кажеш: „Не зная.“ Повикай радостта, зарадвай се. Повикай скръбта и кажи: „Моля ти се, откъде дойде, как ти е името?“ Всяка скръб има специфично име. За какво скърбиш? Може да скърбиш, че син ти не дошъл. Може да скърбиш, че дъщеря ти не е дошла. Може да скърбиш, че вашият приятел не е дошъл. Може да скърбиш, че волът се е изгубил. Може да скърбиш, че вода не са донесли. Може да скърбиш, че не си свършил училище. Може да скърбиш за хиляди не­ща. Кажи ми името на твоята скръб, да ти дам цената. Ама много съм скръбен. То е нарицателно име. Ка­жи ми специфично за какво скърбиш.

Срещам младата мома, казва: „Много скърбя.“ За какво? Тя въздиша. Не казва специфичното име. Брък­вам в джоба, изваждам едно писмо. Това е едно хубаво писмо от вашия приятел. Скръб няма. Взема, отваря писмото, казва: „Много ви благодаря.“ След някой ден носи ми, дава ми едно писмо. Турям го в джоба, ръку­вам се с нея и си отивам. Аз образувам връзка между него и нея. Той въздиша, давам му писмото. Не се изис­ква много. Дай на човека писмото, което носиш. Вед­нага скръбта на този човек ще се смени. Христос каз­ва: „Аз ще ви видя и скръбта ви ще се превърне в радост.“ Всеки ден трябва да му донасяте по едно писмо да чете. Като дойде писмото, може да бъдеш радостен. Ако дойде ден, без да си получил писмото от твоя възлюбен, скръбта ще дойде. Ако имаш пис­мо, ще бъдеш спокоен, радостен. На сутринта ще имаш друго писмо.

Тъй животът сам по себе си има смисъл. Това трябва да бъде вътрешното изобилие в живота на уче­ника. Тогава външният свят, каквото и да вършиш, където и да сте, всичко има смисъл. Дърва може да сечеш, улица може да метеш, може да копаеш, навсякъ­де ще бъдеш силен. Ако нямаш това, и богат да си, и в църква да си - ще бъдеш нещастен. На земята ние сме пратени да разрешим една обществена безопасност, или неразбрана опасност. Ако разрешим правилно, ще идем в обществената безопасност. Ако не решим правилно, ще идем в обществената опасност. Безопасност - ра­дост, опасност - скръб.

Следователно животът има две фази - радост и страдание. Ние сме в обществената безопасност. Тълкувайте сега. Така е правилното разбиране на живота.

„Ние сме проявената любов на нашия небесен баща.“

(Три пъти)

„Така да бъде!“

(Три пъти)

Четиридесета лекция

на Общия окултен клас

28 май 1930 г., сряда, 5 часа

София – Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...