Jump to content

1930_06_04 Точност


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова

Архивна единица

От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.),

по стенографски записки, изд. София, 1939 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.),

Второ издание, ИК "Хелиопол", София, 1994 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

ТОЧНОСТ

Т. м.

Едно правило, което човек трябва да спазва на физическия свят, това е точността. Сегашният човек проявява точността, когато има някакъв интерес. Няма ли някакъв интерес от нещо, той не е точен. Всяко явление в природата се извършва на точно определено за него време. Закъснее ли една секунда, или прибърза с една секунда, с това се нарушава нейният ред и порядък. Ще кажете, че нищо не представя една минута, две минути, даже и десет минути. За човека е така, но не и за природата. В една секунда светлината изминава 300 000 км. път. Знаете ли, какво грамадно разстояние е това? Човек в една година даже не може да измине пътя, който светлината изминава в една секунда.

Сега, като разбира значението на точността в природата, човек трябва да бъде точен. Всеки, който е решил да следва Божиите пътища, трябва да бъде абсолютно точен. Това не значи, че трябва да изпадне в педантизъм, но да се стреми да бъде точен, да следва точността на природата. Да следва човек точността на природата, това значи, да ляга и става на време, да яде и гладува на време, да се облича и съблича на време, да люби и мрази на време и т.н. Да намразиш някого, т.е. да го замразиш, това значи така да го изстудиш, да го поставиш на такава температура, че да не се разваля, да не се разлага и гние. Да мразиш някого, това значи, да му дадеш нещо. Като кажеш една лоша дума на някого, ти му даваш нещо. Казваш: Лош човек е този. Кажете ли за някого, че е лош, хората започват да се вглеждат в него и намират, че не е толкова лош, има нещо добро и в него. Лошият човек не лъже. Като го хванат в някакво престъпление, или намерят, че е направил някаква погрешка, питат го: Ти ли направи тази погрешка? – Аз я направих. Онзи, който минава за праведен, като види, че не са забелязали грешката му, мълчи, на никого не казва, че е сгрешил. Лошият човек, който лежи в затвор за престъплението си, но говори истината, всякога се повдига пред невидимия свят. Праведният, който се спотайва и мисли, че грешката му с време ще се изглади, се проваля пред очите на невидимия свят.

И тъй, лошият човек, който лежи в затвора за някакво престъпление, е безпощаден към лъжата. Той се разговаря с нея: Ти ще отидеш на работа, няма да чакаш наготово, както е било досега. Аз съм работник, с труд изкарвам прехраната си, но и ти ще работиш като мене. Онзи, който минава пред хората за праведен, той сам се лъже. Той приема лъжата за истина и добре я посреща.

Като говоря за лъжата, аз я разглеждам в нейните широки прояви. Дето точността отсъствува, там лъжата взима широки размери. Ставаш сутрин от сън и се чудиш, да дигнеш ли ръцете си нагоре, да клекнеш ли надолу, искаш да избегнеш известни задължения към тялото си. Като не искаш да правиш упражнения, започваш да извърташ, да се отклоняваш от истината. Щом е въпрос за упражнения на тялото, ще правиш упражнения: ще ставаш, ще клякаш, ще дигаш и сваляш ръцете си. Когато техникът работи, непрекъснато кляка и става – пари ще получи за работата си. Железарят непрекъснато дига и слага чука си – пари ще получи. Ти не можеш ли без пари да клякаш и ставаш? Великите хора се кланят навсякъде, дето трябва. Като види някое цветенце, великият човек се навежда да го разгледа и помирише. Като срещне някое животно, той се навежда да го помилва. Като срещне човек, той се покланя и го поздравява като последно Божие творение на земята. Глупавият не обича да се покланя. Природата насила го заставя да се преклони. Като счупи крака си, иска-не иска, той започва да се покланя.

Една българска поговорка казва: Преклонената главица остра сабя не сече. В тази поговорка липсва нещо. Тя има друг смисъл: Преклонената, но пълна глава, остра сабя не сече. Дойде ли до празната глава, въпросът е поставен малко по-другояче. Преди всичко, празната глава не може да бъде наведена. Кога се навежда житото? Когато узрее. Житният клас натежава и започва да се навежда. В реда на нещата е узрелият житен клас да се навежда. В реда на нещата е изворът всеки момент да дава от себе си; не дава ли, не блика ли, той не е извор. В реда на нещата е човек всеки момент да прави добро; не прави ли добро, той не е човек на добродетелта. Само едно добро дело не може да направи човека добър. Божественото потиква човека всеки момент към добро. Престане ли доброто да извира от човека, и връзката му с Божественото се прекъсва. Както извирането е многократен процес, така и проявата на Божественото в човека е многократен процес. Не туряйте граници на божествените прояви в себе си, за да не запушите източниците на вашия живот. Човек не трябва да подпушва енергиите на своя организъм. Ама щял да сгреши. Като сгреши, ще изправи грешката си. И като греши, и като прави добро, той се учи. Радвайте се, че имате условия да се учите.

И тъй, щом живее на физическия свят, човек трябва да бъде точен. Точността е качество, което човек занася със себе си в духовния, и в Божествения свят, но там се изразява по друг начин.На физическия свят човек трябва да бъде точен. В духовния свят той трябва да пее. В Божествения свят пък трябва да мисли, да съзерцава, да се моли, да люби – поет да бъде. Значи, само точният човек може да бъде в съгласие с хората и земята; само певецът може да се хармонизира с духовния свят; само любещият и молещият може да се хармонизира с Божествения свят. Молитвата е велика сила. Тя представя език на Божествения свят. Значи, като се моли, човек се разговаря със съществата от Божествения свят. Знаете ли една буква, или една дума от този език?

Първата дума на Божествения език е любовта. Следователно, станеш ли от сън, първата ти работа е да отвориш сърцето си за всички живи същества, да обикнеш всички и да виждаш навсякъде доброто. Това значи, да говориш на Божествен език. После ще слезнеш в духовния свят, дето ще пееш. Чрез песента ти се разговаряш със съществата от духовния свят. Най-после ще слезнеш на физическия свят и ще бъдеш точен във всички свои прояви. Чрез точността ти се свързваш с хората. Точността е език за разбиране с хората. Който е точен, той всякога започва работата си навреме и свършва навреме. Затова той всякога обира каймака на млякото.

Точност се изисква навсякъде: в отношенията на хората – за физическия свят; в пеенето – за духовния свят, в любовта – за Божествения свят. Който люби, той е точен. Влюбеният не спи по цели нощи, само да не закъснее. Той става, ляга, гледа часовника, да не закъснее за срещата със своята възлюбена. Красиво качество е точността. Като започне да остарява, човек намира, че не е нужно да бъде точен и постепенно се отпуща. Дойде ли някакво добро желание в него, той го туря настрана и казва: Моята работа се свърши вече. Не, щом желанието ви е добро, не го пропущайте, без да го реализирате. Дойде ли някое чуждо желание, пуснете го да мине през вашата държава, без да го реализирате. Запример, ако имаш един чифт волове, не пожелавай воловете на съседа си. Ако имаш едно златно перо, не пожелавай и второ. Ако можеш да пишеш, и с едно перо ще пишеш. Пожелаваш ли повече неща, отколкото ти са дадени, това са чужди желания, на които не трябва да даваш път в себе си. Ако имаш едно оръжие, не търси второ. Едното оръжие ще те запази толкова, колкото и двете.

Един пътник, въоръжен с два револвера, минавал през една гъста гора. Разбойници го хванали и започнали да го претърсват. От страх той не могъл да употреби нито един от револверите. Разбойниците го запитали: Защо носиш два револвера? – За защита, в случай на някакво нападение от разбойници. – Ами какво по-голямо зло от сегашното очакваш? Разбойниците го обрали, набили го добре и го пуснали. Навътре в гората те срещнали друг пътник, когото също нападнали. Той не бил въоръжен, но се обърнал приятелски към разбойниците: Слушайте, аз нямам нищо в себе си, с което да ви задоволя. Заповядайте с мене в дома ми, ще ви нагостя добре. – Защо не носиш револвер със себе си? – Аз вярвам на доброто в хората, няма защо да се пазя от своите ближни.

Какво показва тия примери? Добрият човек вярва в доброто на хората и не се въоръжава. Добрите хора не се нуждаят от револвери. Лошите хора, обаче, се нуждаят от външна защита. Те носят по два револвера в себе си. Човекът на точността, обаче, не се нуждае от револвер. Когато изпълнява всичко навреме и точно, човек не греши. Грешките се явяват като изключение в неговия живот. Всяко правило има по едно изключение. Това е допуснато и в самата природа, но човек трябва да се ръководи от правилата, а не от изключенията. Води ли се от изключенията, той живее в изненадите на живота. Запример, казват на някого, че еди-коя си банка фалирала, и той веднага трепва. Отива да провери, оказва се, че не е вярно. Той пък се успокои. Ако е ученик, казват му, че го скъсали на изпита. Като провери, оказва се, че издържал изпита си. Друг път му казват, че издържал отлично, а всъщност го скъсали. Той ту трепва, ту се успокоява. Има ли нещо лошо в скъсването, т.е. в пропадането на ученика? Често скъсването на нещо е благо за някои същества. Ако чувалът с жито се скъса, мравките се радват.

Като не разбират законите на живота, хората са го механизирали, а с това са го обезсмислили. Колкото да е отмерен в постъпките си, човек все ще направи някаква погрешка. Много естествено, той не върви по гладка плоскост. Ако плоскостта, по която човек се движи, е отмерена, стъпките и движенията му също ще бъдат отмерени. Щом започне да се изкачва нагоре, човек изгубва своя отмерен ход и своето отмерено движение. Крачките му стават неравномерни, и той се спъва тук-там, не може свободно да се движи. Светът, в който живеем, е съставен от гладки места и от големи възвишения, вследствие на което човека се натъква на големи мъчнотии и изпитания. Мислите ли, че при мъчнотиите и изпитанията в живота човек може да има отмерени движения и постъпки? Който се качва по високи места, той непременно ще се изпоти. Който работи много, също се изпотява. Който не работи, той няма условия да се изпоти. Ако не работи и се изпотява, човек е болен. За предпочитане е човек да е здрав, да работи, макар и да се изпотява, отколкото да не работи и да не се изпотява.

Мнозина искат да имат блага, без да работят. Те искат да се ползват от благоволението на Господа, без да направят нещо за Него. Това е невъзможно. Дали човек е добър или лош, работен или мързелив, това е за самия него. Във всички случаи Бог остава един и същ спрямо човека. Обаче, човек сам спира благата, които идат от Божествения свят. Като не си дава отчет за своя живот, той изпада в противоречие и се чуди, защо е изоставен. Той сам е причина за положението си. Щом види, че има нещо, което не върви, както трябва, нужно е да измени посоката на своя живот. – Ама аз правя големи усилия, напрягам се много. – Не е нужно да се напрягаш много. Има определен предел, до който човек може и трябва да прави усилия и да се напряга. Вижте, какво прави цигуларят. Когато свири, той настройва цигулката си, завъртва струните до известен предел. Мине ли този предел, струните се скъсват. Същото се отнася и до лъка. Щом престане да свири, той отпуща малко струните и лъка, да не стоят напрегнати. Тъй щото, иска ли да живее правилно, и човек трябва да прави същото: вечер, като свърши работата си, той трябва да разслаби някои ключове, да ги освободи от напрежението, а други да остави в същото положение, в което са били през деня.

И тъй, човек трябва да бъде точен. В какво? В любовта си. Той трябва да обича, както Бог обича. Може ли да обича един човек по такъв начин, той ще обича всички хора. Да обичаш, това значи, да даваш, без да държиш сметка, че си дал. Запример, носиш пълна кошница с череши. Дето минеш, на всички даваш: на деца, на мъже, на жени, на млади и на стари. Докато стигнеш до дома си, кошницата ти се изпразва. Обаче, някой те настига и напълва кошницата ти с череши. Ти влизаш в дома си пак с пълна кошница. Следователно, когато обичаш, кошницата ти се празни; когато те обичат, кошницата ти се пълни. Ако кошницата ти нито се празни, нито се пълни, това показва, че ти не обичаш, но и тебе не обичат. Всяка вечер, като се върне в дома си, човек трябва да си даде отчет, в какво положение се намират кошниците му. Всеки човек носи по две кошници: от едната дава, в другата получава. Ако и двете кошници са пълни, това показва, че той е получил, а нищо не е дал. Той е нарушил закона на точността. Правилно е едната кошница да е празна, а другата пълна. Някога може и двете кошници да са празни. Това показва, че този човек е изпълнил своето задължение, но хората, между които се движи, не прилагат закона на любовта.

Ако се движиш между хората, и кошницата ти всякога остава празна, това показва, че те не изпълняват волята Божия. Те взимат, а не дават. Като отидете на онзи свят, свети Петър веднага ще погледне в ръцете ви, дали носите кошници и в какво положение се намират. Ако кошницата в лявата ви ръка, която е близо до сърцето, е празна, кошницата в дясната ръка е пълна, свети Петър ще ви пусне в рая. Той вижда, че всичко, каквото сте имали, сте раздали от любов и, каквото сте получили, пак е от любов. Ако отидете на онзи свят с две пълни кошници, по никой начин няма да ви приемат в рая. Поне едната кошница трябва да бъде празна, и то кошницата, която е в лявата ръка.

Религиозните хора говорят за онзи свят, без да го познават. Те говорят за светии, но не ги познават. Защо? Защото спират вниманието си на външността. Те мислят, че светията трябва да бъде слаб, жълт, всякога сериозен, замислен и просто облечен. Търсите ли светостта във външността на човека, всякога ще се заблуждавате. Светостта е вътрешно качество. Вие ще познаете светията по начина на неговия живот, по неговите прояви, по вътрешните му способности. Светските хора пък говорят за учения човек, без да го познават. Истински ученият не се познава отвън. И учеността е вътрешно качество. И светията, и ученият имат големи знания и възможности, които можете да видите при специални случаи. И светията ,и ученият живеят в радостта. Те първи се ползват от своите знания. Като опитат знанията си, тогава ги предлагат на света. Не прави ли същото фурнаджията? Като извади хляба от пещта, той пръв го опитва. Не прави ли същото и готвачът? Като наготви, той пръв опитва яденето. Не прави ли същото и домакинята? Преди да сложи яденето на масата, тя го е опитала, знае, какво е приготвила.

Като ученици, вие трябва да изучавате закона на различаването, да не се заблуждавате от външните форми. Много от сегашните форми на живот трябва да се изменят. Казваме, запример, че домакинята трябва да е опитала яденето, преди да го сложи на трапезата. Какво трябва да направи онази жена, която е вегетарианка, и готви на мъж месоядец? Трябва ли да опитва яденето? Не трябва. Оттук се явява въпросът: какво трябва да направи някоя жена, която не обича мъжа си? Да остане ли при него, или да го напусне? Мъжът представя човешкия ум, а жената – сърцето на човека. Ако сърцето не обича ума, те не са в съгласие и не могат да работят заедно. За да се ползва от благата и условията на живота, за да се развива човек правилно, сърцето и умът му трябва да бъдат в хармония. Не са ли в хармония, това показва, че между тях е влязло нещо чуждо. Докато не се освободят от чуждия елемент, те не могат да работят заедно. Същият закон се прилага и при отношенията на човека към Бога. Докато обича Бога, човек е готов на всички жертви за Него, но и Бог отговаря на неговите молитви. Каквото поиска от Бога, дава му се. Прекъсне ли се тази връзка, и отношенията се прекъсват.

Как се молите, когато искате нещо, от Бога? За да бъде молитвата ви приета, вие трябва да знаете езика на Божествения свят. Коя е първата буква на този език. Коя е първата дума, с която започвате вашата молитва? Вземете този въпрос за тема и пишете за следния път: Първата буква и първата дума на Божествения език. Темата е мъчна, но нека всеки помисли малко, да види, какво ще се роди в ума му. За да напише нещо, човек трябва да бъде свободен, да не се влияе от това, което е чул, или чел някъде. За да бъде свободен, човек трябва да чисти ума и сърцето си от ония тежки мисли и чувства, които носи от миналото си. От миналото си човек носи и добри, и лоши неща. Той е минал през различни положения, които са оставили отпечатъци в неговия живот. Задачата в сегашния му живот е да се освободи от лошите отпечатъци на своето минало и да продължи по-нататък нов, чист живот. Мнозина запитват, какви са били в миналото, богати или бедни, учени или прости. Това не е важно. За човека е важно, като е живял, какво е придобил и какво носи в себе си.

Като изучавате живота на хората, виждате, че някой се движи в кръг, а друг – в елипса. Ако човек се движи в кръг, всичките му постъпки са отмерени. Ако се движи в елипса, постъпките му не са отмерени, а движенията му са неравномерни. Когато приближава към фокусите, движението му става по-бързо; щом се отдалечава от тях, движението му става по-бавно. С това се обяснява неравномерното движение на човека, който се движи в елипса. Като изучавате човешкото лице, от гледището на геометрията, по линиите му, вие познавате, как са се проявили неговият ум и неговото сърце.

Съвременните хора приличат на децата, които, като се облекат с нови дрешки, отиват между другарчетата си да се похвалят. Това е естествена проява. И детето, и възрастният искат да чуят нещо добро за себе си. Религиозният отива на черква, моли се и от време на време поглежда, виждат ли другите, как се моли. Проповедникът държи проповед и, като слезе от амвона, поглежда към хората, да разбере доволни ли са от проповедта му. Ученият, който написал някаква научна книга, постоянно носи книгата със себе си, иска да чуе мнението на хората за неговия труд. Той мисли, че всички хора знаят за неговата книга. Не е лоша тази черта. Всеки човек очаква да чуе поне една добра дума за себе си, но трябва да има търпение, да му кажат тази дума на време и на място.

Първото нещо, което се иска от човека, е да има вътрешна свобода – никого да не ограничава: нито себе си, нито ближния си. Иска ли да чуе мнението на някого, човек трябва първо да се вслуша в себе си. Най-добрият авторитет за човека е той сам. Като свърши проповедта си, нека се обърне към себе си и се запита: Добре ли проповядвах днес? Той ще чуе гласа на своя вътрешен слушател, който ще му каже: Днес говори добре, или днес не говори добре. И ученият може да чуе собственото си мнение за своята книга. Не е нужно да чакаме някой отвън да се произнася за нас. За да разчита на своето мнение, човек трябва да бъде искрен в себе си: нито да се подценява, нито да се надценява. Като човек, ти не можеш да бъдеш нито най-добър, нито най-учен, нито най-свят. Каже ли човек за себе си, че е най-добър, това подразбира, че е дал път на Божественото начало в себе си да се прояви. Иначе, като обикновен човек, оставен на своите собствени сили, той не може да се прояви като най-добър.Защо е нужно човек да бъде най-добър? Знаете ли, какво е положението на най-добрия човек? Той е изложен на големи страдания. За да понесе тия страдания, той трябва да носи в себе си качествата на най-добрия човек. И най-лошият човек е изложен на големи страдания. Добрият трябва да има сили в себе си, да отговаря на нуждите и изискванията на хората. Като дава непрестанно от себе си, най-после и той се уморява и се отдръпва. Естествено е човек да се умори и да пожелае да си почине. Само Бог, само Божественото в човека не се уморява. Щом човек престане да дава, хората казват, че е станал лош. Не е лош, но е изморен. Виждате, че някой човек носи на гърба си едного. Докато го носи, той минава за добър. Свали ли го от гърба си, той минава за лош. Това не е прав начин на мислене. Това са криви заключения. Не е лесно да се определи, кой човек е добър и кой – лош.

Сега, като говорим против критиката и одумването, имаме предвид запазване чистотата на човешката мисъл. За да бъде здрав, човек трябва да пази чистотата на ума и на сърцето си. Който се занимава с възвишената, Божествена мисъл, той трябва да бъде далеч от обикновените одумвания. Всяко одумване е мътна вода, която нарушава чистотата на планинския извор. Следователно, не пущайте мътна вода в чистия планински извор. И мътната вода има мястото си, но само там, дето животът е прекъснат. Ако видите една суха чешма, пуснете мътната вода да тече през нея. За предпочитане е през сухата чешма да тече вода, макар и мътна, отколкото да няма никакъв живот в нея. Ако човек не може да обича, поне да мрази. За предпочитане е сърцето да се движи, отколкото да се намира в застой. Както любовта може да се превърне в омраза, така и омразата може да се превърне в любов. Човек живее в контрастите на живота. Каквото да прави, той не може да ги избегне.

Като се натъкват на противоречия и страдания, хората искат да се освободят, да напуснат земния живот. Те не подозират, че животът, който им е даден, е най-голямата привилегия, с която се ползват. Какъвто да е животът, за предпочитане е човек да живее, отколкото да не живее. Някой се оплаква, че гладувал, че нямал къща, облекло. Какво от това? Ето, Христос гладува 40 дена, след което ангели от небето Му донесоха най-вкусното ядене в света. – Ама кога ще се оправи светът? – Това не е ваша работа. Онзи, Който е създал света, има грижа за него. Задачата на човека е да живее съобразно с волята Божия. След като мина през големи изкушения, Христос каза: Не само с хляб може да живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога.

Като ученици, вие трябва да се ползвате от всички положения. Знайте, че всеки човек има възможност да бъде учен и прост, богат и беден, добър и лош. От него зависи да бъде в едното, или в другото положение. Докато обича, човек никога не може да бъде лош. Щом любовта го напусне, той е в състояние да даде път на тялото в себе си. Любовта е непреривен процес, който действува извън времето и пространството. Любовта е многократен процес. Тъй щото, с право може да се каже, че дето е любовта, там зло не съществува. Това, което се явява и прекъсва, не е любов. Следователно, когато кажем, че някой човек е лош, ние разбираме, че той живее в любовта на промените. Каже ли, че не може да обича, човек е изложен на голяма опасност – злото влиза в него.

За да се освободят от злото, хората трябва да мислят, да намерят причините на нещата. Като не мислят много, и религиозните, и светските хора говорят само за миналото си и казват: Какви бяхме едно време! Какви бяха времената едно време! Как се обичахме едно време! Казвам: Каквото е сега, това е било и едно време.

Божията Любов носи пълния живот.

41. Лекция от Учителя, държана на 4 юни, 1930 г. София – Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Доброто оръжие". Общ окултен клас. Година IX (1929–1930). Том III. Първо издание.

Издателска къща „Жануа-98“, 2008

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

ТОЧНОСТ

„Добрата молитва

Едно от правилата на физическото поле е човек да бъде точен. Сегашното човечество е точно, когато е в техен интерес. Когато не е в техен интерес, не е точно. В природата всяко нещо има свое време. Щом пропуснеш пет или десет секунди, най-много една мину­та - позволява се. Не знаете ли една минута какво грамадно разстояние е - по 300 хиляди километра в секунда колко прави. В една минута едно грамадно раз­стояние извървява светлината. 180 милиона километ­ра. То това разстояние и милиони години да вървиш, не може да го извървиш. В една минута 300 хиляди кило­метра. Тебе една година не ти стига да извървиш пътя, който извървява в една секунда.

Сега казваме, човек да не закъснява. Човек, той е съвсем закъснял. Човек, който иска да върви по Божи­ите пътища, той трябва да бъде съвършено точен. Не да бъде педант, но точен да бъде. Значи да си легнеш навреме, да станеш навреме, да се обуеш навреме, да си туриш шапката навреме, да бъдеш гологлав навреме, да ядеш навреме, да гладуваш навреме, да плачеш навреме, да обичаш навреме, да мразиш навреме. Значи да замра­зиш човека хубаво, всичко в него да замръзне, да се не разваля. Щом като замръзне, то е почивка.

Да мразиш някого, трябва да му дадеш нещо. Ще му дадеш една похвала. Ще кажеш, той е много лош човек. Като кажеш, той е много лош човек, но в лошия има нещо хубаво. Лошият човек никога не лъже. Пра­ведният, който не са го хванали, направи погрешка, но той мълчи, и той минава за праведник. Грешникът каз­ва: „Аз го направих. Затворете ме.“ Той казва истина­та. Онзи, праведник, казва: „Ще мине тъй, ще се изгла­ди.“ Не казва истината. Не казва „аз направих погрешката“. И хората го мислят за праведник. В дадения случай в невидимия свят онзи, който е бил в затвора за една погрешка, се повдига. Онзи, който мълчи, той и владика да е, и цар да е, нему реномето пада, той не говори истината.

Казвам, ако ние държим лъжата в себе си за исти­на, навсякъде я гощаваме с баници, а пък онзи другият, който седи в затвора, казва: „Ще идеш да работиш като мене. Аз съм работник, и ти ще работиш.“ Прати лъжата да работи.

Сега вземете лъжата не тъй, в обикновения сми­съл. Лъжата ще се вземе със смисъл, преди да свършите една работа, но да стане точна. Станал си сутрин, не си свършил работата, както трябва. Казваш: „Ама трябва ли да си вдигна ръцете нагоре?“ Ако е някаква работа, ще ги вдигнеш. Казва: „Трябва ли да клякам?“ Онзи механик по двадесет пъти кляка и става. Ако е за пари, ще клякаш. Защо без пари не може да клякаш. Значи за маловажни работи клякаш, а като дойде да се извърши нещо хубаво, не клякаш. Ще клякаш, няма нищо лошо. Едно упражнение е клякането. Хубаво. Влизаш в една стая, дето вратата е ниска, какво ще направиш? Казваш: „Не се кланям.“ Като минаваш през ниската врата, ще се поклониш. Казваш: „Аз не се кланям.“ Няма философия в това. Значи при мъчнотиите ще се кла­няш. Когато си свободен, не се кланяш. Прекланяй се навсякъде. Защото, щом те заболи кракът, прекланяш се надолу. Удари те някой, преклониш се.

Невидимият свят има дял. Великият човек се прек­ланя навсякъде. Глупавият човек никъде не се прекланя.

Великият човек, като срещне човека, ще се поклони. Има някое цвете, ще се наведеш, ще го помиришеш. Ще се наведе, ще се поклони. Българите казват: „Преклонена глава сабя не я сече.“ Изопачено е. Пълна наведена глава сабя не я сече. Празната не може да бъде наведе­на. Пълната е наведена, има нещо вътре. Има нещо в главата, като житен клас.

В една постъпка не седи моят живот. Ако аз съм направил едно право дело, то не ми придава нищо. Не мислете, че като направя едно добро, че съм направил нещо. Онзи извор, който извира във всеки момент, каз­ва: „Знаете ли, че аз извирам.“ То е в реда на нещата. Ако престане да извира, не е извор. В реда на нещата е постоянно да извира. Ако аз правя добро, то е в реда на нещата, моят живот да се прояви. То е Божестве­ното в мене. Като престана да извирам, Божествено­то престава. Ако избирането е един момент, Божест­веното не е един момент. Не трябва да туряме в жи­вота си граници. Казва, едно добро направих. Но едно добро не съдържа всичко. Трябва непреривно да се мис­ли. Хубавото и красивото е еднакво да мислиш - и като направиш една погрешка, да се зарадваш, и като напра­виш едно добро, да се зарадваш.

Защо ще се зарадваш, като направиш една погреш­ка? Че като направиш една погрешка, всички онези, ко­ито те мразят, ще се зарадват, че и ти правиш пог­решка. Хич да няма хатър. Като направиш добро, оне­зи, които те обичат, ще се зарадват. Като направиш добро, ще кажеш: „Хайде и на тях да се порадвам.“ Като не грешиш, правиш добро. Пък като направиш една мал­ка погрешка - на български как пишете „беше“, с „ѣ“ или с „е“. Казва, не зная как да пиша. Във всичките езици има правописание. В българското правописание как го пишете с „ѣ“. Казвам „ям“. Казва „еде“. В първото лице турям „я“, в третото лице турям „е“. Защо „я“ се изме­ня в „е“? Причината са звуковете, които се изменят по един закон. Когато енергията минава от първото лице в третото, се изменя. Колкото е по-близо до лицето, гласът е по-силен. Колкото е по-далеч от лицето, гла­сът отслабва.

Казвам, точни трябва да бъдем в света. Много страдания идат от голямата неточност. Точен човек може да бъде. Първо на физическото поле да бъде то­чен. В духовния свят, като станеш, да пееш. Не пееш ли, ти не си в духовния свят. Човек само на физическо­то поле може да бъде точен. Щом си в духовния свят, стани. Като станеш, трябва да пееш. Щом си в Божес­твения свят, ти ще съзерцаваш, ще се молиш, поет ще бъдеш. В Божествения свят поезия ще пишеш. Значи молиш се в Божествения свят, пееш в духовния свят, точен си между хората.

Сега превеждам състоянията. Ако вие може да турите едно състояние на точност, само точният чо­век може да бъде в съгласие с всички хора. Само онзи, който пее, може да бъде в съгласие с духовния свят. Само онзи, който се моли, може да бъде в съгласие с Божествения свят. Да се молиш, то е сила. Молитва­та, то е най-великата сила, то е езикът на небето. Може да кажем, като станеш сутрин, ще говориш на небесния Божествен език. Другояче ще ви кажа. Като идеш във франция, ще говориш френски, като идеш в Англия, ще говориш английски. Ако идеш в Англия и говориш български, никой няма да те почита. Но ако говориш английски, ще кажат „отличен англичанин“.

Ти сутрин, като станеш, ще започнеш на Божес­твения език. Вие сега я ми кажете на мене една буква от Божествения език. Толкоз време се молите, първа­та буква на Божествения език коя е? Коя е първата дума на Божествения език? Любовта. Сутрин, когато се събудиш, твоето сърце трябва да бъде отворено, ще трябва да обхване целия свят. Да не виждаш в нищо зло, във всичко да виждаш добро. След туй ще заговориш с ангелите, ще слезеш между ангелите, ще започнеш на техния език. И най-после ще слезеш между хората, ще започнеш на човешкия език. Човешкият език има много диалекти. На колко езика е преведена Библията? Може да направите една справка. Еванге­листите имат думата. Който отива най-рано, нав­реме, обира каймака. Точният човек всякога яде каймака. Който не е точен, яде айряна. В тези точните науки - геометрия, математика, там не се позволява произвол. Всичко е отмерено. В мисълта всяка мисъл е точна, определена. Любовта и тя е точна. Онзи, който обича, хич не си позволява да се разтяга на леглото. Цяла нощ сън не го хваща. Той по двадесет пъти ще стане. Става, взема часовника, много точен е тогава.

Хубавите работи в света са точни. Дотогава, докато ние сме точни, е хубаво. Красиво е да бъдем точни. Щом остаряваме, започваме да ставаме неточ­ни. Човек, който не е точен, аз го наричам стар. Ста­рият човек рече да стане сутрин, има едно желание, не е точен. Желанието, когато не го изпълняваш, е лошо. Има желания, които трябва да се изпълнят навреме. Имаш едно желание, ти не си точен. Ти ще им дадеш свободен ход да минат през държавата ти. Не спирай чуждите желания. Имаш един чифт волове. Да не се роди желание да имаш още един чифт. Имаш едно перо златно или сребърно. Да се не яви желание да имаш още едно двойно в джоба, защото не ти трябва. Ти с едно перо ако можеш да пишеш, пък може да имаш и две пера, и да не можеш да пишеш. Защо ти са две златни пера, и да не можеш да пишеш?

Някои турят два кобура отстрани. Един кобур му стига. Един носил два кобура, да се пази от разбойници. Хващат го разбойници и го питат: „Защо носиш два кобура?“ „Да се пазя от разбойници.“ „От нас по-големи разбойници има ли?“ Срещат други, който не носи ко­бури. Казва: „Аз живея между честни хора. Няма защо да се пазя с кобури. Заповядайте ми на гости. Ще ви угостя, ще ви услужа, ако имате нужда.“ Онзи, който носи кобурите, вземат му кобурите, набиват го. Дру­гият не носи кобури, казват „приятелю“.

Щом носиш кобури, не вярваш, че хората са добри. На добрите хора кобури не трябват. Казвам, онзи, кой­то прави погрешки, носи кобури. Аз привеждам. Онзи, който е точен, той ходи без кобури. Ако така схваща­те живота, ще стане една вътрешна смяна. Казвам, вие изгубвате едно ваше желание. Всякога може да се наруши вашият мир. Вие имате вложени сто хиляди лева в една банка. Кажат, че банката, в която са вло­жени вашите сто хиляди лева, фалирала. Трепне сърце­то ви, идете, проверите, не е фалирала, но за половин час, един час размъти се умът ви, казвате: „Какво ще правя?“ Ти си студент или ученик. Някой иска да те подиграе, казва: „Скъсаха те.“ Идеш там, провериш, из­държал си изпита, не си скъсан. Някой ти казва, минал си с 6. Подиграва се. Идеш там, скъсали те.

Човек в единия и другия случай - като го скъсат, да се зарадва и като издържи, да се зарадва. Той е точен човек. Защо да не го скъсат, какво има в едно скъсване? Не е ли по-хубаво да се скъса една чешма да тече, отколкото да не се скъсва? Много пъти мравите се радват, когато един чувал се скъса, потече жи­тото. Много пъти възвишените същества правят пог­решки и тия погрешки отиват за тяхна сметка, много губят, но ние се ползваме. Какво лошо има, че един ангел направил една погрешка и ако тази негова пог­решка е едно благо заради нас? Що от това, че него малко го скъсали? Стига да бъде за нас добро, хиляди хора ще се радват. Ако ти направиш една погрешка - носиш жито и се скъса чувалът, хиляди мрави ще се радват. Може господарят да те нахука малко, но оне­зи се радват.

Един човек, който носи Божиите благословения и направи една погрешка, другите ще се ползват от тях. Аз считам погрешката за едно изключение. Едно из­ключение е хубаво, по някой път в десет правила да направиш едно изключение. Но да правиш изключения, това не е живот.

Тъй както вървите, това е механизиране на живо­та. В живота туряме механически път, понеже няма правила, които определят. При всяка постъпка, колко­то човек да върви отмерено, той не знае каква ще бъде следната постъпка. Да кажем, ако ти вървиш в една гладка площ, твоите крачки ще бъдат отмерени. Но ако ти вървиш в една местност, която не е гладка, там крачките няма да бъдат отмерени. Всеки един момент ще изменяш своето движение.

Вие се намирате в един свят с много големи мъч­нотии, изпитания. Мислите ли, че вие ще имате отме­рени постъпки? Добре, ако вие срещате един човек, кой­то се качил по високите места и пот тече от челото му, питате защо се е изпотил, какъв отговор ще даде? Трябва да се качите по високите места. Онзи, който дълго време работил, той се изпотил. Онзи, който не работил никак, не се изпотява.

Питам сега, кое е по-добре - да се изпотява човек или да не се изпотява? Но когато човек започне да се изпотява, без да е работил, той е болен човек. Тъй щото изпотяването може да стане, когато работиш, когато ходиш - то е намясто. Когато вие се изпотя­вате и без да сте работили, и минавате за работен човек.

Та казвам, добрият човек, и той се познава. Певе­цът по какво се познава? Той пее. После певецът, кой­то пее, трябва да носи много работи, каквато и да е работа, той взема участие. Сега мнозина от вас иска­те да имате благоволението на Господа. Господ само да ни изпраща своите блага на земята. То е една крива философия. Ние дали сме добри, или лоши, Бог всякога е един и същ. Дали ние ще правим добро или зло, той не се изменя спрямо себе си, но неговите блага спрямо нас няма да бъдат еднакви, понеже, ние като се изменим, то ще бъде заради нас.

Запример, ако ти не разбираш Божиите пътища, ще се намериш в едно противоречие със себе си. Трябва да се измени състоянието. Ако ние сме съвременни хо­ра, ние сме напрегнати. Онзи цигулар, който обтяга жиците на цигулката, той може да ги обтегне до извес­тен предел. Има един предел, до който може да напрег­неш ума си. Някои натягат нервите си, но вечерно вре­ме ще ги отпуснеш. Ако ти само обтягаш и никога не отпущаш, може да скъсаш жиците, ти цигулар не може да станеш. Вечерно време ще отпуснеш малко. Така правят цигуларите. Но в пианото правилото не е така. Защото, ако речеш всяка вечер да отпущащ ключовете на пианото, много разноски ще бъдат. Но там се наг­ласяват така струните умерено, че да не се късат. И в живота ти ще отпуснеш тези ключове на живота.

Казвам сега, да бъдем точни. В какво? Точни да бъдем в обичта. Точен да бъдеш да обичаш. Щом може да обичаш един човек, ти може да обичаш всички хора. То е закон. Щом обичаш едного хубаво, ти може да обичаш всичките. Щом не обичаш едного, не може да обичаш никого. В какво седи обичта? Сега новото оп­ределение. Да даваш всякога, да даваш, без да мислиш. Носиш кошница череши, минаваш, деца вървят, искат - даваш. Докато идеш вкъщи, кошницата празна. То е акт на любовта. Минаваш по пътя, носиш празна кош­ница, минава друг и казва: „Спри се.“ Туря, напълни ти кошницата. Какъв © този акт тогава? Обичат те, но ти не обичаш, тебе обичат. Като обичаш, кошницата се изпразва. Като те обичат, твоята кошница се на­пълва. Ако твоята кошница не се пълни и не се празни, ти нито обичаш, нито те обичат.

Значи в чисто идейния свят не са правилни отно­шенията. Всяка сутрин, като ставаш, виж доколко си точен. Всяка вечер, като се върнеш вкъщи при Господа, ще кажеш: „Добър ден.“ Поздравиш баща си, той те погледне - кошницата празна ли е, или пълна. Всеки човек носи две кошници. Ако и двете кошници са пълни, знае, че той получил, но нищо не дал. Той нарушил за­кона на точността. Едната кошница ще бъде празна, а другата - пълна. Някой път ще се върнеш с двете кошници празни. Това какво е? Значи ти си изпълнил своята длъжност, но хората, между които живееш, ни­що не са ти дали. Бог знае, че тия хора не упражняват закона на любовта. Като минаваш, навсякъде кошница­та е празна, какви са тия хора? Не изпълняват волята Божия. Никой не дава, всички вземат. Как ще ги наре­чете?

Вие като идете в оня свят при свети Петър в рая, той кошниците ще пусне или не? Ако идете в рая с пълни кошници, коя кошница трябва да бъде празна и коя да бъде пълна? Едната кошница се отнася до лява­та ръка, която дава, и другата кошница е до дясната ръка, която взема. Ако вие идете в оня свят с пълни кошници, свети Петър ще ви пусне ли в рая? Защото, щом идеш в оня свят, трябва да носиш празни кошници. Казва, кошницата е пълна. Донеси кошницата, която да е празна. Многоречеви няма да бъдат, да кажат, че вие не сте давали, но пълната кошница ще носиш от рая до земята. Ти ще ходиш по всичките съседи да на­мериш празна кошница.

Сега вашите схващания за оня свят са много ме­ханически. Светия човек, който познаваш, не е светия, той не е светия. Учен човек, който може да познаеш, че е учен човек, той не е учен. Когото не може да познаеш, че е светия, той е светия. Мяза на светия, но не е светия. Той е учен човек. Защото светията така се облича, че той завзема последно място. Но светия­та всичко прави, ученият човек всичко знае. Той така се носи, че като го погледнеш, казваш, той много знае. Една от максимите - на външното да се покажем. Све­тията има едно качество, никой не може да му го от­неме. Светията е свят. Ученият има едно знание, ни­кой не може да му го отнеме. Той има и една радост за самия него. Ако аз съм учен човек, от учение се радвам.

Хлебарят, който пече хляба, най-първо той го вкусва. Умният хлебар първи вкусва хляба. Не дава другите първи да го вкусят. Онзи, който хубаво готви, той най-първо го опитва яденето, той най-първо яде.

Сега на земята формата може малко да се измени. Онази жена, която е вегетарианка и готви на мъжа си месоядец, тя ще опита ли яденето? Не може да вкусва. Разделил се е светът. Една жена, която е вегетариан­ка, има ли право да готви на мъжа си, който яде месо? Питам, как ще разрешите? Една жена, която не люби мъжа си, има ли право да живее с него? Щом не обичаш някого, нямаш право да живееш с него. Една жена, ко­ято не обича мъжа си, какво трябва да прави? Не тряб­ва да живее с него. След като го напусне, че го обича, какво трябва да прави? Да иде при него. То е закон на разумното. Не може да имаш своя ум, ако ти не го обичаш. Закон е туй. Ти не може да туриш ума си на работа, ако не го обичаш. Ума не може да го туриш в действие, ако не го обичаш. Щом не го обичаш, на мал­кия си пръст на нокътя си не се помърда. Обичаш ли го, умът може всичко да направи заради тебе.

Не гледай външните неща. Външните неща са са­мо отражение на вътрешния закон. Този закон е верен. Бог, който урежда работите, ако го обичаме, той ще направи всичко за нас. Но щом не го обичаме, Господ има друга работа, занят е. Та ние, съвременните хора, казваме: „Не ме слуша Господ.“

Сега, коя е първата дума на Божествения език? Хайде, аз ще го оставя за тема. Пишете втория път за първата дума на Божествения език. Всеки да напише по нещо. Сега какво ще кажете, все нещо ще ви дойде наум. Според мене вие не сте хора свободни. Вие не знаете какво нещо е свободата. Да бъде човек свобо­ден, значи да няма нищо на душата си. Първото нещо е да се освободите от тежките мисли. Ние седим и прекарваме своето минало. Мнозина ме питат какво с тяхното минало. Миналото не седи само от добри работи или от любезни. Като погледна миналото на един човек, какво да му кажа? Неговото минало е много лес­но, хубаво, красиво е. Казва: „Как съм живял в минало­то?“ Казвам: „Много добре си живял.“ Казва: „Богат ли съм бил? Сега работата е съвсем закъсала, нито пет пари нямам.“

В какво седи лошевината? Да нямаш пет пари в джоба, това лошо ли е? Че то е една от най-големите привилегии. На някой княз джобът е пълен с пари. Те са еднакви - един княз, който има пари, и един княз, който няма пари. Че в парите ли седи княжеството? И с пари, и без пари. Аз разсъждавам. Нима, като взе­ма този тебешир, нима тогава съм учен човек? Аз може да имам тебешира като професор и да взема да пиша. Пък може да нямам тебешир, и пак да съм учен човек. Някой може да си представи, че има нещо.

Taochnost1.jpgСега каква е тази идея, ко­ято започва отгоре и свършва надолу? За какво е направена? Един превод трябва да напра­вим. Накъде отива енергията? Къде тече енергията в природа­та? Всичкото движение е към изток. Изток е мястото, показ­ва посоката, накъдето става движението. Той направи един кръг. Какво означава кръгът? Човек, който се движи в кръг, всичките постъпки са отмере­ни. Туй значи кръг. Щом се на­мери в елипсата, има движение на елипса. Неговите движения не са еднакво навсякъде отмерени. При това движението не е равномерно. При фокусите той се движи по-бързо. Но щом се отдалечи от фокусите, разбираме, движението е равномерно. Следова­телно на същия закон. Като вземем лицето, даже от геометрическите форми може да знаем кои части как са развити.

Taochnost2.jpgИзвестни линии показват движението на ума. Да кажем, един човек, който пише буквите дебе­ли, какво означава геомет­рически това? Този твър­дия човек - зад него седи ед­но минало, той е бил трън, който навсякъде е ходил.

Та сега вие сте дошли до положението на малките деца, които очакват майка им да им направи дрехи, да ги облече с бели дрешки хубаво, с шапка с панделки, ако са момичета, ако е момче - с хубави обуща, и да иде да се похвали някъде. Че някой път ние, религиозните хо­ра, сме смешни. Застанал той, ще се моли като онова дете. Поглежда се, тъй хубаво облечен, да го видят. Религиозният човек, като се моли, гледа дали го гледат хората. После някой проповедник, след като проповядва, той слиза от амвона и му се иска някой да му каже: „Много хубаво проповядва.“ Проповедта за някои била добре, за някои била лоша. Ученият човек носи книгата, той мисли, че целият свят за неговата книга ще говори. Хората даже не са чули. Но той има нещо, което трепва в душата му. Сега тази не е слабата страна на човека. Човек трябва да очаква да му кажат най-добрите думи, но да е дошло времето да ти кажат хубавите думи.

Та първото нещо, изисква се една вътрешна сво­бода. Човек да не ограничава себе си, да не ограничава и другите. Запример искам някои хора да кажат нещо хубаво за мене. Възможно е. Аз всякога ще кажа на себе си, той хубаво проповядва. Казва „браво“. Той слезе от амвона, аз съм слушател, той е говорител. Той иска да ме похвали, казва, много хубаво проповядва. Стига му. Някой път ще си каже: „Слушай, закъсахме.“ Е, така не се проповядва. Той ще каже: „Стана ми мъчно. Не про­повядва днес хубаво.“ Ама втори път може да пригот­виш най-хубавата проповед. Хубаво, ако някой очаква някой да каже, че като него друг певец в света няма. Или от него по-добър човек няма.

В света има само едно начало. Ако аз кажа, че съм най-добрият човек в света, аз разбирам, когато Божес­твеното в мене се прояви. Аз го нося в себе си. Ако човек остане на собствените си сили, той не е най-добрият. Няма защо да бъде най-добрият. Че вие живе­ли ли сте в областта, да знаете какво нещо е най-добрият човек. Благодарение че ние не сме добри.

Да бъдеш много добър или да бъдеш много лош, те са еднакво силни. Лошият човек и добрият човек еднак­во страдат. Представете си, че си добър, целия ден да даваш, да услужваш. Ще дойдеш до едно място, ще ка­жеш: „Е, стига, де!“ Мине час, два, три, казваш: „Не направих хубаво. - Казваш: - Елате, ще изплащам.“ Тия хора не създават твоите добрини. Казваш: „Стига, де!“ В реда на нещата е да бъдем добри и да бъдем лоши. Ще дойде един умен от окръжаващата среда, ще каже: „Достатъчно е. Целия ден се занимава с нас, да му дадем да си почине.“

Само Божественото не може да се уморява. Чо­век се уморява. Човек ще каже: „Аз ли ще работя целия ден. И други да работят.“ Изменя се неговият харак­тер, казва: „Лош човек.“ Той се пресилил човекът. Чо­векът познава, че не трябва да се злоупотребява с него. Хубаво, друг пример. Представете си, че някой се качил на гърба ми. Търпелив, добър съм. Нося го, да покажа, че съм добър. Мене не ми се носи. Дойде втори, и той се качи на гърба ми. Обърна се. Вече за втория лош съм. Казвам: „Не може да ви нося.“ „Ами, не може ли?“ То­гава ще седна на земята, не искам да нося никого.

Че това всеки ден го правим в живота. Едно дете клекне, казва на майка си: „Не искам да го правя.“ Майка му го бие. Веднъж, два пъти. То легне на гърба си, казва: „Не го правя.“ Някой казва: „Няма да се моля.“ Тогава Господ го оставя, казва: „Оставете го да си почине.“ Някой казва: „Лош човек.“ Нека си почине. Лошият човек си почива от добрините. Някой казва: „Много добър човек.“ Той дълго време почивал. Може да работи.

Искам да ви дам един начин за свобода на мисъл­та. В обикновения живот може да мислим, няма какво да изразим. Енергиите, които идат в живота, са стро­го определени. Една и съща енергия не може да употре­биш за дълго време. Трябва да се спреш, да направиш промяна.

(Прочете се темата „Десет основни мисли от бе­седите“.)

Сега да направим един превод - защо не трябва да одумваме хората. Ако една чешма, през която тече чиста, кристална вода, трябва ли да пусне една мътил­ка? Не трябва да пуща никаква мътна вода. Ако тази чешма няма вода, ако е суха чешма, хубаво е по някой път да пусне мътна вода, когато дъжд вали. Тогава потича кална вода. За предпочитане е да тече кална вода, отколкото нищо да не тече. Под думата „не одумвай“ разбираме, че щом умът на човека е зает с Божес­твеното, не се занимавай с обикновените работи, за­щото ще се спре твоят извор на живота. Значи не спирай този извор на живота. Да направиш истински превод. Казва, люби. Но който не люби, нека мрази. Омразата е за предпочитане, отколкото нищо да не правиш. То са противоположности. Казва, не трябва да мразиш. Не трябва да мразиш, ако обичаш. Щом нямаш любов в сърцето си, нека влезе омразата в сърцето, има място. Така е в света, всеки ден става в нас. Ако не може ти да обичаш, непременно ще дойде едно недо­волство, една омраза в тебе. Само по пътя на самовъзпитанието, вие трябва сами, от възвишените енергии на живота ще държиш правилен ход, ще сменяш енерги­ите. Доброто може да го смениш, постоянно ще има една смяна.

Запример законът на любовта е разнообразен. Се­га запример вие, които ме слушате, мислите, че не е толкоз интересно. Аз имам една мисъл толкоз инте­ресна. Ако би я кажа, очите ви ще се отворят на всинца ви. Да кажем, на всеки едного пратя сто хиляди ан­глийски лири, започват да ви се дават. Веднага и време ще намерите, всички ще се откажете да идете на служ­ба. Сега казвате: „Закъсняхме.“ Сто хиляди английски започват да ги четат на всеки по една торба, казвате: „Слава Богу, освободихме се от затвора.“ Ще се засме­ете. Всеки има по една торба. Сто английски лири всеки може да ти носи по пет грама едната английска лира, петдесет килограма на гърба може да носите. Казвате, де да ги има по сто хиляди. Аз ви подарявам по сто хиляди. Колко правят те на български левове? (Повече от 66 милиона.) Цял живот човек може да прекара, няма защо да работи. Някой път, аз като направя една вдишка, струва сто хиляди. Колко вдишки правите на ден?

Има една красива страна на живота, да знае човек да се радва, че е дошъл в света да живее и да счита за голяма привилегия. Сутрин, като станеш, да ти е приятно. Моята максима е това. Сутрин, като станеш, да ти е приятно, че си дошъл на земята. Аз ни най-малко не се спирам, че съм дошъл на земята, земният живот да е приятен. Че страдаме, това е неразбиране на живо­та. Ние не сме изучавали законите на природата, затова е неприятен. Но условията, които Бог дал, те са нескон­чаеми богатства. Ти може да си при най-добрата публи­ка, но ако не знаеш да пееш, ще се намериш в затрудне­ние. Ако знаеш да пееш, ще бъдеш радостен. Ние сме в най-добрите условия, но не знаем как да живеем. Нито знаем как да обичаме. Ако речеш да обичаш някого, ако го хванеш за ръката, стиснеш го, казва: „Много ме стис­на.“ Ако дадеш банкет, някъде малко масло си турил или хлябът не е хубав, ще се намери някакъв дефект. Ти се чудиш как да угодиш на хората. Всякога ти в деня все ще угостиш едного. Втория път тебе ще угощават. Смяна има на нещата.

Сега ние по някой път мислим, че много страда­ния имаме, как ще се поправи светът. То не е наша работа. За туй да му мисли Господ, той създал света. Какво от това, че хората страдат. Те са предположе­ния. Как ще познаете, че един човек страда? Едно пра­вило дръжте. Като станете сутрин, благодарете на Бога в себе си, че сте на земята. И при най-лошите условия, стига на земята да сте, отколкото да не сте. Макар че може да нямаш обуща на краката си, може да си гладувал три деня - туй състояние е за предпочита­не. От него има по-лошо. Радвай се, че си гладувал три деня. Някой може десет деня да е гладувал. Онзи при­мер. Като огладня Христос, кой му донесе хляб. Казва, напокон огладня. Яви се дяволът, но нищо не му донесе. Оритва го, казва, тия камъни може да ги превърне на хляб. Но интересно е де яде Христос. Ангели му дадоха много хубав обяд. Като пости четиридесет деня, анге­ли му донесоха хубав обяд, сготвен в небето. Наяде се тъй хубаво. Той казва, че човек не живее само с хляб, но с всяко Слово Божие.

Та първото нещо е всички да бъдете доволни в даден момент, да бъдете доволни. Не за целия живот да бъдете доволни. Когато кажем, че доволството под­разбира един кратък момент, в този момент и следни­ят момент се изменя. Следния момент може да бъде цар в живота, може да бъде поет. Следния момент може да бъде един простак, да изгуби своята мисъл. Като прос­так или като философ той еднакво да се радва. Защото философът става простак и простакът става философ. Онази философска глава, която аз вземам, празна е гла­вата. Де е мозъкът на философа? Казва, много проста глава. След няколко време срещам тази глава. Тази глава се е качила, напълнила се, казва, умна глава. Тъй щото, ако ти не може да бъдеш прост и ако не можеш да бъдеш философ; ако не си философ и не може да станеш прост, ако не може да се сменят двете неща в света, не може да бъдеш никакъв.

Трябва да знаем, че скърбите, страданията и ра­достите, това са две смени. Ти страдаш, за да се радваш. Защо трябва да се радваме? За да страдаме. Рад­ваме се, страдаме, радваме се, страдаме. Щом си недо­волен от радостта, страдаш, ставаш философ. След философията иде глупостта. Ако не си доволен от то­ва, ще станеш поет. След поезията какво иде? Хиляди и милиони работи ще ги сменяш, но всякога са проти­воположни. Здравето е свързано с болестта. Може да го изгубиш, може да го спечелиш. Сега не туряйте годи­ни. Човек само един момент може да боледува, болест­та не може да трае с години. Ти може да боледуваш една секунда, дори една терца, една част от секундата. Или ти си направил една погрешка. Погрешката може да нап­равиш в кратко време. Измъчваш се. След туй дошла добрата мисъл. Тъй щото не туряй да казваш: „Аз съм голям грешник.“ Голям грешник си бил само в една терца. Направил си нещо, ще го поправиш. След туй ти си из­менил живота си. А пък сега ние замесваме живота си с доброто, което сме направили, - и него държим, и пог­решката, която сме направили, и нея държим в ума си. Те са еднократни моменти. Кой би знаел, че има една погрешка. Кой знае, че е погрешка?

Във вътрешната страна на школата, ако не зна­ете как да мислите, вие не може да се ползвате от силите, които действат. Да допуснем, че някой от вас е започнал да остарява, бръчки имате, искате да ви кажа как да се подмладите. Трябва да знаете методи­те. Най-първо онзи, който иска да се подмладява, той трябва да се освободи от всичките безпокойства. Каз­ва: „Пари нямам.“ Казвам, считай, че имаш пари. Ти трябва да повярваш. „Нямам никакво образование.“ Счи­тай, че си свършил четири факултета. Повярвай в то­ва, и другите ще повярват. Казва: „Как да вярвам?“ Ти може да свършиш четири факултета, но мигновено зна­нието може да дойде по друг начин. Този начин за до­биване на знание не е единствен в природата. Ти си свършил четири факултета, но в една минута може този живот да бъде съвсем друг в тебе. Тъй както живеем, в една минута не може да свършим, но в един ден може да свършим. (Няма да признаят.)

Мислиш ли, че хората трябва да признаят? Ако свърша в една минута по медицината, нямам документ, не ме признават. Може да заставя цяла България да ме признае. Някоя болест е неизцерима. Аз я излекувам, става човекът. На някой кракът е счупен, искат да му режат крака, казвам: „Няма да му режете крака.“ Този излекувам, онзи, друг неврастеник, лекувам всичките. Питам, няма ли да ме признаят? Тогава всичките ав­торитети ще дойдат, казват, каква сила има този чо­век. Учен човек съм, в един ден свърших. Ама вие ще кажете вашата философия, искаме да го видим, дай.

Аз ще ви дам един опит. Ще ви накарам всички да бягате навън, да излезете през прозорците, някои през вратата. Искате някои да направя едно чудо. Аз ще направя, но като изскочите из прозорците, ще вярвате. После отвън пак ще ви вкарам. Те са необикновени ра­боти. Може човек да излезе из прозорците навън. Пре­ведете сега моята мисъл.

Светлината, която слиза отгоре, търси ли наша­та врата, светлината признава ли официален път? Ако някой влезе през прозореца, ние го считаме за обида. Светлината признава ли туй правило? Тя влиза отвсякъ­де вкъщи. Откъдето намери дупка, влиза вътре, курдиса се, приятно ти е, че влиза. Сърдиш ли се на нея? Значи има един начин, докато влизаме само през вратата. Но като светлината откъде трябва да влезем? Оттам, отдето може да влезе, то е правият път. Оттам, отдето мо­жеш да излезеш в дадения случай, то е вратата. От­там, отдето не може да излезеш, никаква врата не е. Казва някой, как може така. Един контраст.

Казвам, ще ви изкарам през прозорците, ще ви изкарам оттам, отдето трябва да излезете, защото през всяко място може да се излезе. Ще кажете, Учи­телят си играе с нас, казва, че ще ни изкара из прозор­ците. Може да ви изкарам, физическият човек не е човекът. Трябва една силна мисъл. Една силна мисъл тряб­ва да държите за себе си.

Казва, аз не вярвам в хората. Мене толкоз пъти са ме лъгали, всеки ден ме лъжат. Като ме лъжат, аз заради себе си пак им вярвам. Той ме лъже, но аз повярвам в неговата лъжа. Но засега никой не могъл да ме застави да вярвам в неговата лъжа. Той като ме лъже, казвам, възможно е този човек да се е променил, той ще се поправи. Ще дойде един ден, когато кажа, той ще се поправи. Зная и обратния закон, че добрият човек, който много пъти е бил добър, може да стане лош. Че онези съвършени същества, които направил Бог - кой даде повод да направят едно зло и да напуснат небето, напуснаха своята първоначална чистота. Никой досега не казал защо. Но има една възможност, не знаем каква е, но има една възможност човек да стане лош. Всеки един от вас има тази възможност. Но тази възмож­ност е изключена само в един случай. Онзи, който обича или който люби в даден случай, той никога не може да направи зло дотогава, докато обича. Щом престане да обича, злото иде.

Любовта е една сила, която действа извън време­то. Любовта не е еднократен процес в света, непреривен процес е. Дето има любов, зло не може да влезе. Щом се прекъсне любовта, злото иде.

Следователно, когато ние казваме, че един човек е лош, разбираме, че любовта се е прекъснала. Тогава вече считаме, че има възможност за неща, които тряб­ва да вземем в съображение. Щом аз кажа, че не може да обичам, имам вече най-опасното положение, може да направя една погрешка навсякъде. Аз разбирам закона вътре в природата. Не се занимавам със своите пос­тъпки, обичам или не, но онзи процес, който действа вътре в мене е важен.

Затуй всички трябва да бъдете свободни в ми­сълта си, да не мислите, че вие сега ще се препоръ­чате. Той Господ ви знае какви сте. Кой баща не обича своите деца. Но бащата може да не обича пос­тъпките на децата. Той като деца ги обича, но пос­тъпките не обича. Има постъпки в нас, които Бог не обича, но онова хубавото, красивото. Той никога не се е изменил. За туй хубавото, което е в нас, той е все същият.

Та вие ще мислите. Не че вие не мислите, но аз искам само да усиля вашата мисъл. Защото след време ще кажете: едно време какви бяхме ние, колко усърдни, как се молехме, пък сега вече не е така. Евангелисти съм слушал да казват: „Едно време бяхме много усърд­ни.“ Пък слушам и светски хора да казват: „Едно време какви бяхме.“ Богатите казват: „Едно време колко бо­гати бяхме.“ Едно време, едно време. Едно време и сега е все същото.

„Само Божията любов носи пълния живот.

Четиридесет и първа лекция

на Общия окултен клас

4 юни 1930 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...