Jump to content

19. Беседа от Учителя от 23.VIII.1935 г. * Даването


Recommended Posts

19. Беседа от Учителя от 23.VIII.1935 г. *

Даването

Рилските езера, 23. VIII. 1935.
Молитвен връх, 23. VIII. 1935 година, 5 1/2 ч сутринта
Прочете се Ев. от Лука, глава 14, стихове 16-33 вкл.
Туй, което тече, е вода.
Туй, което стои, е камък.
Туй, което лъха, е въздух.
Туй, което те нуди, е сила.
Три неща спъват човека: нивите му, воловете му и женитбата. Попитай се сега тъй:
Да си купя ли нива? - Това е първата спънка.
Да си купя ли волове? - Това е втората спънка.
Да се оженя ли? - Това е третата спънка.
Семейството е направено от Бога. То е едно учреждение Божествено. Женитбата е един институт човешки. Човешките наредби са от един временен характер, а пък Божествените са вечни. Това, което е човешко, е временно; колкото и да продължава, то си има своя край. Човешките работи имат край, а начало нямат. А пък Божествените работи имат начало, а край нямат.
По някой път вие говорите, че имате любов. По какво се познава любовта? Как почвате вие вашата любов? Първото качество на любовта е: щом влезеш в областта на любовта, ти ще имаш желание да дадеш. Щом това чувство изчезне - да даваш, - ти си излязъл от областта на любовта; ти си в някоя друга област.
Даването е един вътрешен процес, който ни свързва с Бога. И когато Христос казва: „Който не се отрече, не може да бъде мой ученик" - това значи да дадеш всичко, каквото имаш. Трябва да се отречеш от това, което си направил. Ти си купил - ти си се свързал, спънал си се. Ти си купил волове - спънал си се. Оженил си се - спънал си се. Защото животът, воловете и жената не са твои, а на Бога.
Главното в света е: Човек е дошъл в света да служи на Бога. Първото проявление на любовта е да даваш. Да служиш на Бога, това подразбира да даваш. Сега, в какво седи даването? Ти си впрегнал сърцето си; постоянно се тревожиш: тревоги! тревоги! тревоги! Дай отдих на сърцето си! Това е първото даване. Ти постоянно впрягаш ума си на работа безпокойна. Дай отдих на ума си: да имаш спокойна мисъл! Да дадеш спокойствие на ума си и на сърцето си - това е първото даване. Считаш се за обиден, че като си отишъл някъде, не са ти дали почит както трябва. Остави това.
Като ти даде нещо Учителят, ще отидеш да го дадеш. Няма да го задържиш в себе си. Това нещо, като обиколи, да се върне пак при Учителя. И ако се върне, тогаз учениците са отлични ученици. Ябълката, която дава Учителят на учениците, като се предава от човек на човек, да се върне пак при Учителя. Ти нищо няма да вкусиш. Тая ябълка е дадена, за да се върне. Опитва се човек.
Всякога, когато човек прави една неестествена постъпка, той е под влия­нието на дявола. Той даже може да те пощури към любов, той може да те накара да отидеш в църква и да се помолиш там, но той ще тури там една красива мома и ще ти каже: „Виж я", и ще ти отклони ума.
Ти сам не трябва да ядеш. Трима души трябва да има, за да ядеш. Щом ги няма, не е позволено да се яде. За да ядеш, умът ти, сърцето и волята ти трябва да са на място. Щом не са на място, не се позволява да се яде. Хигиена на живота е това.
Човек, който не дава, никога не може да дружи с любовта, не може да я опита. Щом даваш, с това започва истинският живот, понеже тогаз ние сме носители на Божественото, което е в нас. Бог е едно същество, Което гледа с добро око на даването. Дали оня човек, комуто дават, заслужава това - тая мисъл е от човешкия порядък; ти ще имаш най-хубавите чувства към всичко, което Бог е създал.
За да приложите тоя закон, сега, в дадения случай, най-хубавото е всеки да плати пътните разноски на трима души, дошли тук, да ги поддържа през времето, когато са тук, на Езерата.
Формула: „Божият Дух носи всичките блага на живота." (три пъти)
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...