23. V. 1922 г., София, Лекция III-a от Учителя

[Ани]

23. V. 1922 г., София

Лекция III^a от Учителя

Тайна молитва.

Четоха се темите: „За какво служи умът на човека?"

За следующия път пишете върху „Ползата от изворите". Когато пишете, ще си представяте извор, който блика, един планински извор. Като пишете за този извор, да не би да се опитате да пишете, без да имате ясна представа. За ума сте писали като за един затворен извор, пък сега ще опишете извора тъй, както го виждате - планински извор както извира. После ще опишете ползата, която принася този извор на окръжающите го растения, на животните и на селото, през което минава.

Под думата „ум" се разбират всички колективни чувства, сили и инстинкти. Когато говорим за човешкия интелект, разбираме нашия ум. Когато говорим за разум, разбираме само част от ума, една част от него - висшия ум. Човек се нарича „манас" - умно същество, което мисли. Съвестта е чувство на ума. Разсъ­дъкът - това е способност, това е разумна сила. Когато няколко способности се групират, образуват сила. Когато няколко чувства се групират, образуват се стремежи. Човешкият ум е [в] горната част на лицето. Чувствата са отзад, под космите. Там са чувствата и стремежите. Интелектът-това е низшето, разумът - това е висшето проявление.

В своите разсъждения започвайте с обективния свят, или с живата приро­да; всякога си представлявайте живи образи. Да допуснем сега, че описвате диаманта като един минерал. Как ще опишете неговата форма, кристализация, силата на неговата твърдост? Можете да опишете от какво е той съставен. Трябва да имате една ясна представа за диаманта. Когато пишете за ума, как ще го проучите? Ще го проучите от книгите, които е писал, от железниците, по църквите и пътищата, които той е съградил. По обратен път ще получите познание за ума - ще го разучите по резултатите или произведенията, които е добил. Ще го проучите от музиката например. Ако ви запитат сега, възможно ли е човек да наблюдава себе си? Може ли горящата свещ да наблюдава себе си? Тя, за да се наблюдава, трябва да изгасне, а щом изгасне, тя ще забележи, първото нещо, че няма светлина. Обратно, изгасналата свещ може ли да се наблюдава? Може, като се запали. Тя се познава като горяща свещ, като свещ, произвеж­даща светлина. И тъй, горящата свещ, като се изгаси, ще се опознае, а изгасна­лата ще се опознае, като се запали. Една изгаснала свещ, никога не може да я убедите, че тя е изгаснала. Като я запалиш, за да я убедиш, тя казва, че действи­телно е такава, а пък горящата свещ казва: „Моето естество е такова", като я запалиш. Значи една горяща свещ може да бъде в две състояния: горяща и негоряща. Тая мисъл е малко философска за вас. Аз исках да ви нахвърля само една мисъл за бъдещето.

Аз искам от всички ви, като влезете в школата, да наблюдавате цветята; само ги наблюдавайте, може да не ги описвате. Цветята, животните, растенията, промените в природата, които стават, плодните дървета - всичко, което се виж­да, наблюдавайте и ще почерпите храна и материал за вашия ум. Тоз е пътят, за да бъдете жизнерадостни. Човек, който гледа на природата, всякога може да бъде жизнерадостен. Някой път, когато се намерите обезсърчен - ще ви дам едно правило. Ако сте ходили на някое място, започнете мислено разходка от върха надолу и проследете всичките места, дето сте ходили.

После, друго едно правило: Не искайте да си създавате един живот, какъв­то вие искате, а оставете живота тъй, както природата ви го е дала. Вашия живот обработвайте, но го оставете тъй, както той се проявява. Сега на вас да задам такъв въпрос: да кажем, вие сте беден ученик и някой цар казва: „Хайде сега да се разменим: ти да ми дадеш твоя ум, твоето сърце, а аз - парите си." Бихте ли направили такава размяна? Човек трябва да бъде верен на себе си. Той не трябва за нищо да разменя сърцето и ума си. И целия свят да му дадат, окото му не трябва да мигне. Някой път вие казвате: „Аз не съм като хората." Човек, като стане като хората, той е една монета, която се е обезличила. Една златна монета попаднала в ръцете на едни деца и те като я търкали, станала чиста и бяла; друга монета им попаднала, и от нея искали да направят чиста, обаче я изтъркали. Когато всички хора станат еднакви, те са изтрити хора.

Обща изработка на III^a домашна работа:

Ползата от изворите

1. Каква свежест, каква радост влива той в свенливите цветя! От техните разнообагрени чашки лъха вредом благоухание. Птичките, омаяни от това благо­ухание, подтиквани от напева на чистия извор, закършват звучните си химни. А морният пътник, в този приказен сън на дивната природа, със смирение навеж­да глава, за да утоли своята жажда.

2. Невидимият, тайнствен живот на природата е също един извор, вечно бликащ, от незнайно за нас начало, от което черпим сила, живот, енергия. И той е единственият, истинският извор - изворът на Любовта и Мъдростта. Нека да пием всички от водата, която той ни дава, за да не ожадняваме никога!