Jump to content

61. Оня свят


Recommended Posts

61. Оня свят

Любимият ни Учител, като гледаше нашето състояние често, според раз­говора, ни разказваше някоя случка и ни остави да мислим върху нея.
При този разговор ни разказа следната случка:
Един ден Настрадин Ходжа отива за дърва. Качил се на клона и почнал да реже. Един му казва:
 
- Настрадин Ходжа, ще паднеш!
 
- Не е твоя работа! - И след малко паднал заедно с клона. „Знае кога ще падна, той ще знае и кога ще умра" - си казал Настрадин и отишъл да го пита.
 
- След три дена - му отговорил човекът. Сбогува се Настрадин и отива за оня свят. Изкопава си гроб под една круша, ляга в него, яде крушите, които падат, и чака да умре. Задали се камили. Той се надигнал да види и ги изпоплашил. Те обърнали товара си и керванджиите го набили. (Учителят се много сме­еше, като туряше кърпата си на устата си. Винаги, когато разказваше нещо смешно, много се смееше, сложил кърпата си на устата.) Върнал се вкъщи и казал на жена си:
 
- Много добре е на оня свят, ама като подплаших камилите...
 
Сега богословците представляват Господа като нещо външно. „Ако има Господ, печелим, ако няма, не губим" - казват. Доказват, че има Господ. Че как няма нищо, като изгубиш живота си? Та, новите аргументи какви трябва да бъдат? Щом чувствувам Бога в себе си като Любов, Мъдрост и Истина, има Бог, ще Го познавам и извън мене. Казвате: „Няма Бог." Че, колкото и да отричаш Бога, има вътре в тебе нещо, което ти казва, че има - както ако казваш, че няма болка, а като те боднат, чувствуваш болка.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...