64. Вътрешната телевизия

[Ани]

64. Вътрешната телевизия

Щом поставиш мисълта си в съзнанието си, може да дойде в тебе тази Любов: „Господи, желая да обичам, както Ти обичаш!" Вие сте се изменили, не самата, реалната Любов. Някъде има неща, които не могат да се доказват.

Аз говоря, а един казва:

 

- Неща глупави.

 

Аз му казах:

 

- Ще направя опит с тебе и ще ми кажеш отде зная това. Ти си от село. Нямало дете, на което да не си праснал главата, вярно ли е това? Обичаш да пипаш.

 

- Кой ти го каза? - попита той. - Имам слабост. В Женева влязохме да крадем грозде. Хванаха ни и ни закараха да ни затворят. Но ние - по българ­ски: изтърсихме го и избягахме.

 

- Е, отде го зная?

 

- Казал ти е някой. - Дойде му една мисъл: - Ще ми бъде ли жената вярна?

 

- Да си внимателен с нея! - Каквото и да му доказвам, той не може да схване. Аз виждам всичко, каквото е правил. Телевизия е, как ще му докажа? Нещата стават, но не искам да се занимавам с неговия минал живот, турям перде, не искам да се занимавам с него. Някой път мигновено става, картини се явяват. За известни качества трябва да има белези на ръцете, на главата: черепа и на лицето. Мене не ме интересуват патологическите състояния, гле­дам на колко се е отдалечил.

 

Добри хора, които не падат, са тези, на които погледът е обърнат нагоре. На който погледът е обърнат надолу, на него не може да се разчита. Истинска­та светлина е в ъгъл 45 градуса, нагоре.

За всяко нещо имате вътрешен усет, приятен или неприятен. Няма човек без вътрешен усет. Всичките хора нямат еднакво отношение към Слънцето. Които са много далече, по-малко светлина приемат. Нямате прямо съобщение със Слънцето. Трябва една мисъл да мине през 4-5 мозъци, за да се схване. Ако сте хора на Юпитер, най-голямото благородство ще имате. Ако сте хора на Земята - най-голям материализъм, тъмнина. И всички трябва да школувате тук, в материята. Материализъм не е да отричаш Бога, но като яде човек, да знае как да яде, да знае как да диша, да знае как да се жени, как да ражда деца - то е материализъм.

Да си художник, скулптор, не е духовен човек. Духовен какво е? Жълтият цвят, като влезе в мене, събира мислите; червеният цвят събира енергия, сини­ят цвят събира вяра в неща невъзможни. Самият цвят не носи живота.

На което знаете, да изникне клонче, да цъфне и плод да даде - новия цвят, не да хвърлите старото.

И духовен като станеш, пак ще си сприхав, скържав, недоверчив, какъв­то си бил.

Сега виждам маски само. Никак не те ценя. В тебе Бог е вложил възмож­ности да работиш, чакате велико бъдеще, но те виждам, че си тръгнал по един път, дето има да ти тегли главата.

Нищо скрито-покрито няма. Нещата са скрити, кога нямаш отношение. Като имаш и обоняние, и слух, на километър ще долавяш. Та, пчелите имат, а вие да нямате.

Веждите са антени, които показват. Те са граница между физическия и духовния свят.