Jump to content

69. Страданието и радостите


Recommended Posts

69. Страданието и радостите

24.IV. 1938 г. Екскурзия на Витоша
Часът е 4. Всички сме пред приемната стаичка на Учителя и на двора. Учителят радостен слиза по стълбите, отговаря на поздрава ни и се изправя на плочките. Поглежда към небето: към изток, юг и запад, усмихва се и казва с благост:
 
- Готови ли сте всички?
 
- Готови сме, Учителю - казваме радостно.
 
Учителят тръгва с братя и сестри, носещи раниците си, други пък - рани­ците си и чайниците и всички с радост закрачваме. Учителят леко, леко пристъ­пя, като че на земята не стъпя. Минаваме юзината и поемаме нагоре. Учителят и младите братя и сестри са енергични, като че хвърчат. Ни, по-слабите и въз­растните, вървим след тях и им се радваме. Излязоха над Симеоново. Учите­лят се обърна и с Него и цялата група се обърнаха, погледнаха ни и застанаха прави, а ние продължихме да ги следваме, като често погледвахме дали ще изгрей Слънцето, преди да ги стигнем. Едни го стигнаха, други го посрещнахме при изкачването - със запиране и единична молитва, и ги стигнахме. Насядах­ме всички да починем и с нови сили да продължим. Бързоходците пак залетяха из планината, а ние, въодушевявани от тях, ги следвахме според силите си. Учителят често се обръща назад и ни поглежда. Ние чувствуваме, че сме с Него. Настроението ни е отлично. Всичко ни се радва: и въздух, и слънце, и треви, и цветя, и дървета, и листя, и птици, и пчелички - всичко ни поздравлява с „Добре дошле, скъпи гости!" Свежият въздух, слънчевата енергия подкрепя нашите сили и всички с уверени крачки вървим по стръмния път.
Стигаме бивака. Картината е чудесна. Огньовете пушат, а вътре пристиг­налите екскурзианти насядали около дувара да починат, чакат да заври вода­та. Поздравляваме ги, приближаваме се до Учителя, седнал на определеното Си място, целуваме Му ръка и отиваме да сменим изпотените си фанели. Връ­щаме се и сядаме с гърба към Слънцето. Водата вече е завряла, братята ни наливат, пием, закусваме, правим гимнастичните упражнения и пак сядаме, дето закусвахме. Очите на всички ни са към Учителя. Той чете в нашите очи жаждата ни за насъщния хляб и почва да говори на най-наболялата душа. Все­ки познава кое е за него и се ползва от всичкото знание. А ние, с тетрадки на коленце и с молив в ръка, слушаме без дъх и пишем безспирно. За Него нашите души и сърца са отворени, Той чете в тях и лекува раните им.
 
- Вашите страдания са един прогрес - започва той.
 
„Боже, Той всичко знае" - си помисляме ние.
 
- Всичко е за добро. Човек да мисли, че всичко е за добро. Кога на тебе е лошо, на други е добре. Обмена да става с помагане.
 
Които скърбят, са в долината; които се радват, са в планината. Като се ровиш в живота на някого, ти злото ровиш. Като разравяш доброто, усилваш доброто му.
Въпросът е да се учат хората, не да ги утешаваме. Като ги вадим от заб­луждение, то е утешение. Кога ти турят една единица, към Бога ще вървиш. Кога ти турят 2, ще се впрегнеш да работиш, впрегнат те. Кога ти турят 5, ще женеш. Кога ти турят 6, боздуган ти дават, ще биеш. Знаеш ли единицата, като я хванеш? Единицата е огъната на 2, на 3, на 4, на 5 и ти показва пътя, където трябва да ходиш.
Поставяте подпорка на една къща. И тяжестта на човека трябва да падне върху ума, душата или духа, а другите добродетели, мисли, са греди.
Човек, ако разбере живота, ще стане радостен.
Мъглата започва да се движи и Учителят казва:
 
- Нагоре като отива мъглата, има вятър, а надоле - дъжд.
 
Учителят гледа [...], който винаги носи при екскурзия.
 
- Пролетта с 15 минути е закъсняла. На 330 сме. Като дойде на 400, тряб­ва да сме в София, ще вали.
 
- Колко е температурата, Учителю? - пита някой.
 
- 15 градуса - отговаря Той.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...