128. Природата

[Ани]

128. Природата

Природата не обича недоволни и отчаяни хора. Тя допуща недоволство, щом е то резултат на справедливост - негодувание. Който е натоварен с пове­че, природата е готова да му помага, като негодува и е недоволен. Ако е нато­варен с 5 килограма, повече го натоварва.

Като пееш, да пееш за някого. На малките работи не обръщай внимание! Главните чърти, като художника! Музика има навсякъде. Ще водя децата при извора, да слушат. Като разбираме природата, тя се отваря за нас. В Княжево размишлявам - една музика иде от трепетликите. По 5-10 минути да пее човек, половин час да пее за музиката. Паганини свирил по 12 часа. Придобил голяма чувствителност. Ако пееш: „Мога да кажа, че утре ще бъда богат, мога да кажа, че утре ще бъда здрав", тогава волтаж имаш. Утре мога да кажа: „Ще бъда търпелива." Законът действува. Опасно е да видиш Слънцето в същината си. Музикантът да е като малкото слънце. Не ти трябва да си много добър - цяло нещастие ще бъде. Да си добър, значи да ходиш хубаво, да не падаш. Право постъпяй, да му докажеш. Право си кажи: Сега дарбите не ги оценяваме. Навре­ме пей, навреме свири! Старите сестри, пейте с млад диригент! Вдъхновение, енергия има.

Човек на ден да се изменя 10 пъти, но равновесието си да не губи. Тъжни­ят да пее „Тъги, скърби..." В живота има положение, което не се губи. Доброто не може да пропадне. Вярата не се губи и не отпада, но чувствата. Не смесвай вярата с чувството. Вярата си е и при най-лоши условия.

Бъдете свободни в мисълта си! Не критикувай човека, който седи по- горе от тебе! Ако някой ти даде добър съвет, слушай! Не мислете, че сте завър­шеното. Природата още не ви говори. Щом едно дърво те обича, ражда. Кога в един дом има много дъжд (сълзи), причината е сиромашия. Не знаем защо; аз ще се кача да поправя, човекът да ме помни. Наместете керемидите! Ние сами си създаваме скандал. Считайте, че е печалба, кога направи някой погрешка.

Религиозните хора са маанджии, че са развили личните чувства, не Бо­жественото. Вижда всяка погрешка увеличена хиляди пъти.

Каквото старите помислили и старите пожелали, децата го изпълнят. Пре­дава се човешката мисъл. И празните мисли правят да се връщаме.