142. Вярванията и реалността

[Ани]

142. Вярванията и реалността

Много вярвания се дължат на външните условия, на миналото. Нашите вярвания за бъдеще ще станат настояще. Като вярвате на парите в банката, е идолопоклонство. Да съзнава човек, че няма нужда от идол: пари, къщи, ниви. Човек може да го опитат. Като го оберат, да е тих и спокоен, като че нищо не е станало. Вие да сте като учения в Америка. При сегашните условия кражбата е възможна. Един ден - не. Може не с ключове да се палят лампи. Като се изто­щят енергиите от Земята, от другаде трябва да се приемат. За бъдеще ще са благата общи. Като почнат да мислят правилно, няма да има недоимък. Сега още всички не работят заедно, не мислят право. Милиардите да са за удоб­ства, не за разрушение.

Този параход има 54 комини.

Слънцето е един голям фар, да не се заблуди,

Съвременните хора мязат на просяци, от всеки по парче просят. Което може да се обясни, не е реално. Реално е, което не се ражда и не умира. Слън­цето е имало 5-6 хиляди милиарда диаметър, а сега и един милиард няма. Фор­мата, която се проявява, същата няма вече да се повтори. Всичко вече в тази форма няма да се види. Не реалните форми създават реалността.

Вие [сте] се възмущавали, че само един ден са ви обичали. Представете си, че един господар ви обича; като замине, слугата ви обича заради господа­ря. Всичките тъги произтичат, че им се взима огледалото, дето могат да се огледат. Като е доволен, се е огледал, иначе - не.

С пари могат да те претрепят. То разбойници само веднъж се случват. Говорите за Любовта. То е любовта на сцената (актьорска). Четири-пет пъти - цар, после - детрониран. Има ли някаква реалност? Развенчаните царе. Хуба­во е човек да излезе на сцената. И в живота, ако не те прегърне някой както трябва... В някой актьор има недоволство, макар че знае, че не е реално.