Jump to content

144. Човек е пратеник на Земята от Небето


Recommended Posts

144. Човек е пратеник на Земята от Небето

X. 1936 г.
Казват: „Старите са извеяни." Извеяно жито е хубаво, на хляб може да стане. Човек да е посаден, да израсте, да цъфне, да върже, да узрее и да го отвее - тъй тогава е възпитан човек. Пратени сме на Земята да извършим Во­лята Божия. Тогава в невидимия свят дават заплата, който се учи хубаво. Жи­вял достойно, което му се пада, ще му се даде. Не на който иска. Даром, „дар" значи през тясно; „ом" - ум, но да си умен. Дарът се дава при отличен ум и сърце. Тесния път сега ще учите. Още в устата енергията от храната се всмуква чрез нервите. Зачитайте Божествения закон, учете, приложете, което знаете! - „Що съм да ходя да слушам!" То е неразбиране. Всякой човек е лист, четете го! Ако един не ви е приятен, не го разбирате, други ще дойде да го обича. Няма човек, когото да не го обичат. Ако ви се падне наследство от един милион, да мислите кое е най-важно да направите! На които дължите, изплатете се, после им дайте обед, не на други обед предварително.

Сестра Ана Д. Шишкова

6.IV.1949г.
„Изгрева" 48
София ХIII.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...