Jump to content

II. Биографични бележки. Михалаки Георгиев (24/11.VIII.1852-14.II.1916 г.)


Recommended Posts

Михалаки Георгиев

(24/11.VIII.1852-14.II.1916 г.)

II.

Биографични бележки

А. Михалаки Георгиев. Биографична скица

Михалаки Георгиев е роден на 24 август (11 август стар стил) 1852 година
*
в град Видин. По това време бившата столица на Осман Пазвантоглу е оживен търговски, занаятчийски и земеделски център, в който квартирува голям тур­ски гарнизон. Писателят произхожда от заможно търговско-занаятчийско се­мейство. Родителите му умират рано и той е принуден да живее в семейството на своята омъжена сестра. Завършва класното училище в родния си град. През есента на 1868 година, заедно със сестра си и зетя си, Михалаки Георгиев за­минава за Ерусалим (Палестина), където престоява около шест месеца. Там започва да изучава гръцки език, занимава се с книговезство и води пътеписни бележки - навярно това са първите му литературни опити. През май 1869 годи­на се завръща в България.
Елементарните знания, придобити във видинското класно училище, не могат да задоволят любознателния юноша. Ето защо през есента на 1869 годи­на се отправя за чешкия град Табор, където по онова време се учат български младежи. Михалаки Георгиев се сприятелява с мнозина от тях, между които трябва да посочим и Ангел Кънчев. В началото постъпва и се учи в реалната гимназия, а по-късно се записва в индустриално-земеделската школа в Табор, която завършва през пролетта на 1874 година.
Завърнал се в родния си град, Михалаки Георгиев веднага става учител по естествените науки. Като преподавател по физика и химия успява да стъкми малка, примитивна лаборатория за химически и физически опити, но бива нак­леветен пред турските власти, че запознава своите питомци с военни дисцип­лини. Наред с педагогическата си дейност той работи и на общественото поп­рище, главно като сказчик и книжовник. По това време публикува първите си научно-популярни статии по някои въпроси на науката, земеделието и народ­ното стопанство във в. „Право", в. „Ступан" и сп. „Читалище".
Още преди да започне Освободителната руско-турска война, заедно с неколцина свои приятели М. Георгиев събира сведения от стратегически и ико­номически характер за крепостта Видин и града, които успява да препрати в руския генерален щаб. За тази своя самоотвержена дейност той разказва по- късно в мемоарния си очерк „Три срещи".
След Освобождението, през май 1878 година, Михалаки Георгиев е назна­чен за управител на видинската митница. За да изучи и усвои по-добре митническата служба, предприема обиколка из Сърбия и Румъния. След като се за­познава по-подробно с въпросите на митническото дело, през януари 1879 го­дина е назначен в Министерството на финансите за ревизор на митниците в цялата страна. Наред със служебната си дейност бъдещият писател работи и като културен труженик и общественик. Участва в основаването на културно- просветното дружество „Славянска беседа", в чието първо настоятелство е избран, изнася доклади в научни дружества и пр.
През средата на 1880 година отново се връща към учителското поприще - става учител по зоология, ботаника, химия и физика в Ломската гимназия. Като учител в Лом написва своя известен на времето си „Учебник по ботаника­та за средните учебни заведения в България" - първото учебно помагало по ботаника у нас. През есента на 1882 година се премества в София като учител в Държавната мъжка гимназия, където преподава същите предмети.
Като добър познавач на проблемите на земеделието и народното сто­панство през февруари 1884 година Михалаки Георгиев бива назначен за на­чалник на Земеделческо-търговско отделение при Министерството на общите сгради, земеделието и търговията. По-късно това отделение е преустроено в отделение за държавните имоти, горите, земеделието и търговията и е прехвър­лено към Министерството на финансите. На този пост стои близо девет години и развива трескава плодотворна дейност, която оставя трайни следи в разви­тието на народното стопанство и преди всичко-на земеделието. През 1884-1885 година създава и редактира в. „Домакин - лист за земеделие, индустрия и тър­говия", в който ратува за реформиране на нашето изостанало земеделие, на цялото българско стопанство, за икономически подем на страната, „за спасе­ние на отечеството от икономическото ни поробване, докато не бъде късно", за започване на „война против сиромашията на страната ни". Вестникът тряб­ва „да поучава селскостопанското население в работите по земеделие, гради­нарство, овощарство, гори, скотовъдство, пчеларство, копринарство, виноделие, индустрия, търговия, промишленост и пр." Михалаки Георгиев е неуморим радетел за разпространяване на земеделска и икономическа просвета след народа. За тази цел не само пише и агитира, но и създава първите земеделски училища у нас. Той има немалък дял и в изработването на редица закони, кои­то засягат по-важните клонове на народното стопанство и допринасят за раз­витието на нашето изостанало земеделско стопанство. През периода 1890-1892 година работи усилено за уреждането на Първото българско земеделско-про­мишлено изложение в град Пловдив (1892), на което е директор. Като органи­затор на това земеделско-промишлено изложение и като дългогодишен ръко­водител на земеделието, търговията и пр. той събира обилен статистически материал за икономическото развитие на нашата страна след Освобождение­то, който преработва и издава в отделен научен труд.
През 1890 година в сп. „Денница", редактирано от Иван Вазов, се появя­ват първите белетристични творби на Михалаки Георгиев. С това се поставя началото на една активна творческа дейност. През деветдесетте години на ми­налия век той написва най-значителните си художествени произведения, кои­то му спечелват славата на самобитен повествовател - проникновен познавач на бита, психологията и езика на нашия народ. Дружбата му с Ив. Вазов и с някои други български писатели започва много по-рано. В къщата му се съби­рат често някои от най-видните майстори на художественото слово, най-рев­ностните културни дейци по онова време.
Ала тези сбирки, на които се обсъждат в приятелска атмосфера пробле­мите на литературата, изкуството и на младата българска наука, която вече прави първите си стъпки, биват прекъснати поради заминаването на Михалаки Георгиев за Виена, назначен през август 1894 година за първи секретар на българската легация. В началото на 1897 година е преместен за дипломатичес­ки агент в Белград, където работи плодотворно за сближението на двата съ­седни народа.
С настъпването на пролетта на 1899 година настъпва и краят на дългого­дишната служебна дейност на Михалаки Георгиев. Той напуска не само дър­жавната служба, но се отказва да участва в каквато и да е политическа партия. Преди това е привърженик на Консервативната партия и по едно време е дори член на централното й бюро. Той се посвещава вече на свободна писателска, публицистична и обществена дейност. Като културен деец и общественик учас­тва в живота на редица културно-просветни дружества и организации, изнася научни доклади, чете свои художествени произведения на вечеринки и утра и пр. Особено усърдно работи в Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките), чийто редовен член е от дълги години.
Отвратен от корупцията и моралното падение на партийните функционе­ри, на буржоазните партийни лидери и скъсал с бившите си политически съ­мишленици, Михалаки Георгиев става „безпартиен опозиционер" и посвещава силите си за унищожаване на „злото" в България. Като свободен книжовник и честен общественик започва борба против Фердинанд и дворцовата върхуш­ка, против разбойничеството на буржоазните партии, против варварското ог­рабване на народа.
Тази всеотдайна патриотична борба, свързана с тежка отговорност, с големи рискове и жертви, достига своя връх през 1906-1908 година, когато пи­сателят издава и редактира популярния всекидневник „Балканска трибуна", който има определена и безкомпромисна антимонархическа насоченост. Озло­бените управници, насъсквани от Фердинанд и агентите му, непрекъснато те­роризират редакционните работници, конфискуват отделни броеве на вестни­ка, за да му нанасят материални щети, завеждат често дела против ръководи­телите на вестника и неговите сътрудници и пр. Именно като ръководител на вестника Михалаки Георгиев попада в затвора, в прочутата Черна джамия. За издаването на „Балканска трибуна" той влага много средства и скоро загубва всичко, измамен и ограбен от своите съдружници. Разорен, обеднял и отчаян, писателят спира вестника и скъсва с активната политическа дейност. Тежките изпитания се отразяват зле и на здравето му, което започва постепенно да се влошава.
Ала въпреки бедите и неволите, които го преследват, Михалаки Георгиев продължава да работи неуморно и написва редица интересни белетристични творби, малко известни досега. Написва и либрето на операта „Тахир Беговица" по своя едноименен разказ, която през 1911 година се играе с голям успех. Музиката на операта е дело на композитора Димитър Хаджи Георгиев. Писате­лят не изоставя и културно-обществената си дейност. С работата си като под­председател на Дружеството на българските писатели и публицисти доприна­ся за укрепването и развитието на тази организация - предшественик на днеш­ния Съюз на българските писатели. През 1911 година бива избран за председа­тел на същото дружество и участва в X всеславянски журналистически кон­грес в Белград като водач на българската делегация.
През 1915 година здравето на Михалаки Георгиев рязко се влошава, той получава удар, парализира се и на 14 февруари 1916 година умира, без да може да види своите най-хубави разкази и хуморески, събрани в отделно из­дание.

Михалаки Георгиев. Съчинения, том /, стр. 439-443

„Български писател", 1961 г.

Под редакцията на Симеон Султанов, Иван Сестримски, Б. М. Гзоргиев

Б. Биографични и творчески данни за Михалаки Георгиев

ГЕОРГИЕВ, Михалаки (Михалаки Георгиев Лозанов) (11 .VIII.1854, Ви­дин -14.11.1916, София). Завършва Земеделско-индустриално у-ще в Табор, Че­хия (1874). Учител във Видинското класно у-ще (1874-78). Развива широка про­светна и обществена дейност. Печата статии по стопански въпроси във в. „Пра­во" и в списанията „Читалище" и „Ступан". В навечерието на Рус.-тур. осв. вой­на предава на рус. командване плана на Видинската крепост, стопански и во­енни сведения. След освобождението (1878) е чиновник, учител в Лом (1880-82) и в София (1882-84). След 1884 се отдава на стопанска, обществ. и култ. дей­ност. Началник на отд. в М-вото на обществ. сгради, земеделието и търговията (1884-93). Организира земед. образование в Б-я, организатор и дир. на Първо­то бълг. земеделческо и промишлено изложение в Пловдив (1892). Негово дело е първият бълг. гимназиален учебник по ботаника. В статиите си по стопански въпроси, част от които са поместени в редактираното от него списание „Дома­кин", се застъпва за модернизиране на бълг. земеделие и за развиване на промишлеността. Дипломатически представител в Бълг. легация във Виена и Белград (1894-99). Значителна негова обществ. проява е участието му във в. „Балканска трибуна" (излизал през 1906-08), отличаващ се с острите си кри­тики срещу правителството на Д. Петков и срещу монарха, което става причи­на за многократни конфискации на отделни броеве, а Г. за известно време е затворен в Черната джамия в София. След спирането на вестника се оттегля от полит. дейност, участва активно в култ. живот на страната. Един от основате­лите на д-во „Слав. беседа", на физико-медицинско общество, на Бълг. земе­делско д-во. Поддържа приятелски връзки с Ив. Вазов, Ив. Д, Шишманов. До­писен член на Срб. [Сръбско] земед. д-во; действителен чл. на БАН (1884).
Първите разкази на Г. излизат през 1890 в сп. „Денница". Отразяват впе­чатленията от Срб.-бълг. война, тревогата от беззащитността на човека пред военните събития и страданията, които понася, без да има вина. Противоречи­ето между конкретното човешко съществуване и глобалните държ.-полит. ре­шения и действия, в които човешкият живот се обезценява, присъства в различни аспекти в цялото творчество на Г. Вниманието му е насочено предимно към селото, в чиито устойчиви форми на живот настъпват драм. промени. Тази тема, нова и актуална, привличаща интереса на бълг. писатели от 90-те г., на­мира характерни решения в прозата му. Писателят разглежда проблемите на живота през призмата на морала, който е и критерий при анализа на социал­ните явления. Рушенето на устойчивата до този момент ценностна система на патриархалния човек, на установените форми на взаимоотношения се разглеж­да като пагубно явление. Концентрирана проява на деморализацията на об­ществото Г. вижда в полит. борби. Тревожат го безотговорността и безогледна­та алчност на управляващите. Разочарованието му от следосвобожденското време в Б-я намира най-обобщен израз в автобиогр. разказ „Три срещи". Кон­серватизмът на Г е принципен и последователен. Той критикува привнасянето на чужди, несъответстващи на навиците и разбиранията на народа форми на държ. и административно устройство („С тебешир и въглен"). Въплъщение на градивното начало в живота вижда в носителите на колективния опит и тради­ционните нравствени добродетели („Бае Митар пророкът"). Г. пише почти изключително разкази, които в жанрово отношение са близки до възрожд. тра­диция. Разказвачът се идентифицира с патриархалния човек не само в мирогледно отношение, но и чрез сказовия тип повествование. Композицията следва логиката на традиционния устен разказ с множество забавяния и отклонения от основния сюжет, в речта има подчертано диалектни думи и изрази. Вътреш­ният живот на героите не се засяга. Те са представени преди всичко чрез начи­на, по който техните постъпки рефлектират в оценката на обкръжението им, защото меродавен е винаги духът на общността. Г. определя част от творбите си като „хуморески", но всъщност хуморът широко присъства в цялото му твор­чество. Той възниква обикновено от сблъсъка на различни типове култ. съзна­ние и от недоразуменията, които се пораждат от взаимното неразбиране меж­ду представителите на град. и селската култура, между патриархалното разби­ране за живота и новите държ. институции (,
:
Меракът на чичо Денчо", „Моят приятел Пенчо Чатмаков", „Разкумил кума си'' и др.). Г. е далеч от оформящия се в нач. на XX в. в бълг. литература модерен възглед за човека и изкуството. Определено принадлежи към кръга на „старите". Автентичното пресъздаване на традиционната патриархална култура и нейното духовно съдържание, бо­гатството на опита и житейската мъдрост придават стойност на произведения­та му. Творби на Г. са публикувани в списанията „Денница", „Мисъл", „Българ­ски преглед", „Войнишка сбирка", „Летописи", „Българска сбирка", в „Църко­вен вестник" и др. Автор е на либрето за операта „Тахир беговица" (музика Д. Хаджигеоргиев). Псевд.: Хаджи Мирза-бей, Искренов.
СЪЧ.: Така се лъже човек. Хумореска. 1899; Три срещи. Спомени от ми­налото. 1899; От късмета е всичко на тоя свят. 1904; Бирникът дошел. Драмати­зация. 1905; Тахир беговица. 1910; Разкази и хуморески. Т. 1-2.1919-21; Избра­ни разкази. В Зт. 1938-42; Избрани разкази. 1946; Избрани разкази. 1952; Съ­чинения. Т. 1 -2.1961; Разкази. 1973; Меракът на чичо Денчо. Избр. творби. 1980.
ЛИТ.: Георгиев, Б. Михалаки Георгиев. Биогр. бележки и спомени. 1960; Цани Гинчев, Михалаки Георгиев, Константин Величков, Тодор Влайков, Цанко Церковски в спомените на съвременниците си. 1964; Русев, П. Михалаки Геор­гиев. Лит.-крит. очерк. 1965; Василев, М. Михалаки Георгиев. Лит.-крит. очерк. 1976.

А. Велева

Речник по нова българска литература 1878-1992 г.

Съставителство и редакция:

Магдалена Шишкова, Сабина Беляева, Мирослав Дачев

София: Хемус, 1994 г.

------------------
* Доскоро се смяташе, че М. Георгиев е роден на 24 август (11 авг. стар стил) 1854 г. Но някои нови данни и главно два собственоръчно написани документа (особено важна е автобиографията му от 1881 г.) сочат друга дата - 24 август 1852 г. Тази дата е по-приемлива и точна, защото е подкрепена от документи, писани от самия писател, докато за старата дата (24 август 1854 г.) няма преки свидетелства, оставени лично от М. Георгиев. (Бел. авт. на биогр. скица)
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...