Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация

1932_01_06 Граници в живота6 януари 1932 г., Общ Окултен Клас, София

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 11:13

От книгата „Събуждане“,14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.),
изд. София, 1944 г., стар правопис.,
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Събуждане“, 40 лекции на общия окултен клас, 11-та година, (1931-1932 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Събуждане“,14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.),
Второ издание, ИК "Хелиопол", 1994 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата, Събуди се. Общ окултен клас. Единадесета година (1931–1932).
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Граници в живота


Размишление.

Човек е обезсмислил живота си по единствената причина, че иска да постигне несъществени неща. Например, малкото дете иска да израсне, да стане голямо, като баща си. Какво ще прави след това? По-горе не може да върви. Някой иска да стане учен, но и учението има граници. Като дойдеш до известен предел, по-нататък спираш. Какво искаш след това? Ако искаш богатство и то има граници. Каквото пожелаеш, всичко има граници. Това е материалното, външното схващане на нещата. Казват: Човек се ражда и умира. Така разсъждават материалистите. Представете си такъв живот, където човек нито се ражда, нито умира; или ражда се, а не умира; или, умира, без да се ражда. Съществува ли такъв живот? Смъртта е сянка. Дървото ли прави сянката, или сянката прави дървото? Дървото прави сянката. Следователно, реалността произвежда сянката. Често хората се занимават със сенките на живота.

Къде е богатството: в сянката, или в реалността? Богатството е в реалността; то е заровено в човека. Затова човек трябва да изучава неизчерпаемото богатство в себе си, за което той сам няма ясна представа. Понякога той поглежда тялото си и мисли за него, без да подозира, какво богатство е вложено в него. Той не знае, как е устроен неговият организъм. По три пъти на ден туря храна в стомаха си, без да знае, какво нещо е стомах. Едно нещо иска той: лицето му да бъде червено, свежо, бодро. Че това зависи от доброто състояние на дихателната и кръвоносната системи, не го интересува. Той няма понятие за тези системи. Той иска да бъде учен човек, без да разбира апарата, с който си служи. Който има радио, може да манипулира с неговите ключове, върти го на една и на друга страна, хваща различни станции - на къси и дълги вълни. Дойде ли до своя апарат - мозъка, нищо не знае.

Казват: Господ ще нареди всички работи. Ние сме против този възглед - стар възглед е той. Ако това се отнася до Господа, Който е в нас, вярно е, че Той ще нареди всичко, но ние трябва да Го слушаме. Що се отнася до Господа вън от нас, Той е наредил света толкова добре, че на нас остава само да го изучаваме. Господ, като направил света, оттеглил се е. Той се радва на света, както го е направил; радва се и на хората, наблюдава всеки човек, как живее, как използва богатството, което му е дал.

Животът, в своите прояви, е трояк: физически, който се изразява в движение, хранене и дишане; духовен - в чувствуване, мислене и воля; най-после идва Божествения живот - в любов, мъдрост, истина, или живот, светлина и свобода. Различавайте Божественото от човешкото. Това, което не умира, е любовта. Значи, любовта в човека никога не умира. Това, което не умира, но се променя, е човешката мисъл, човешките чувства и човешките постъпки. Волята не престава, но се мени. Не можеш да се радваш на нормален физически живот, ако не знаеш, как да дишаш, ако не знаеш, как да ядеш и ако не знаеш, как да се движиш. Можеш да дишаш добре, но ако не се движиш, ще умреш. Искаш да бъдеш красив, строен, но това зависи от дишането. Човек трябва да знае, как да диша, да има ритъм в дишането. Казвате, че в музиката трябва да има такт, отмереност, ритъм. Който свири, трябва да има ритъм. И в мислите, и в чувствата се иска ритъм. Сменя ли се бързо една мисъл с друга, едно чувство с друго, човек е лишен от ритъм, поради което е недоволен от всичко. За него се казва, че мисли бързо. В какво се заключава бързината на мисълта? Какво придобива касиерът на една банка, който само прехвърля парите през ръцете си и ги брои? Бързо брои, бързо смята, но забогатял ли е той? Брои 200 хиляди, 300 хиляди, милион, два милиона, но нищо не придобива.

Ако и вие постоянно бъркате във вашата каса и вадите ту една, ту друга мисъл, ту едно или друго чувство, нищо не придобивате. Само пишете двеста, триста хиляди, милион, но не сте доволни. Най-после казвате: Не си струва човек да живее. Казваш, че не искаш да живееш, но разбираш ли значението на тези думи? Не искаш да живееш, това значи: този живот, който сега живееш, не го искаш повече. Много естествено! Ходиш по кръчмите, ядеш, пиеш; този кръчмар те бие, онзи те бие и най-после казваш: Дотегна ми този живот, не искам повече да живея, станах за посмешище. Какво е положението на затворника? Погледне към тавана на своята килия - небе няма. Погледне към изток, никакво слънце не вижда; погледне към запад - също, никакво слънце не вижда. Потърси с поглед някой от своите близки - баща, майка, брат, сестра - никого не вижда. Само стъпките на стражаря чува отвън - стои с пушка и го пази. Ако вашето небе е помрачено, слънцето ви не изгрява и не залязва и не можете да се ориентирате, къде сте тогава? Казвам: в затвор сте. Това са състояния, през които често минавате. Тежки състояния са, но трябва да ги разбирате. Те са инжекции в малка доза, за да усилят вашата дейност. Всяка мъчнотия е пясък под колелото на вашия живот, което се е спряло някъде и не върви. Бог туря пясък на пътя ви, да подеме колелото и да продължи пътя си. Лошата мисъл е остен. Ти си се спрял някъде в пътя си, стоиш, потриваш се, не тръгваш. Опасно е да спираш на железопътна линия, където треновете минават един след друг; опасно е да спираш на път, където минават множество коли.

Станете всички! Питате: Защо трябва да станем? - Да направим едно упражнение за дишане, според ритъма на сърцето. Ще броите мислено до шест, според пулса на сърцето и ще поемете въздух. След това ще броите до три и ще задържате въздуха в дробовете си. После ще издишате въздуха, като броите пак до шест. Значи, шест вдишки, шест издишки и при задържане на въздуха - всичко 15. Числото 15 означава разклащане на дявола. Не да изхвърлиш дявола, но да разклатиш основите, на които се препи. Когато поемете въздуха и броите до шест, лявата ръка излиза напред и малко нагоре, под ъгъл 45о, а дясната ръка отива назад. Като броите до три и задържате въздуха, свивате пръстите на ръцете, без да ги движите. Като броите до шест и издишате, изнасяте ръцете отстрани на тялото, с отпуснати пръсти. При второто поемане на въздух, става смяна на ръцете: дясната ръка излиза напред и малко нагоре, а лявата - назад. Като броите, тялото не трябва да се движи, само ръцете се движат. Свиването на пръстите, при задържане на въздуха, показва, че си взел нещо, задържаш го в себе си, за да го използваш. При издишане отваряш ръцете си настрана - даваш това, което си получил. (Упражнението се прави три пъти).

Когато лявата ръка се изнася напред и поемаме въздух, дишаме за сърцето; когато дясната ръка излиза напред, дишаме за ума. Така ръцете се сменят. Това упражнение за дишане е свързано с естествени, нормални движения. Като правите упражнението, няма да мислите за нищо, освен за дишането. Ще мислите само за богатството, което приемате от въздуха. Въздухът е склад на Божествени енергии. Животът е складирал там своите енергии. Въздухът е най-големият склад в който животът е складирал енергиите си. Ако не дишаш правилно и храносмилането ти не става правилно; ако храносмилането не е правилно, и кръвообращението не е правилно; ако кръвообращението не е правилно, и мисълта не е правилна; ако мисълта не е правилна, и чувството не е правилно. След такива процеси, човек казва: Ще се мре вече. Да, ще се мре, но за анормалния живот. Ще умреш за анормалния живот, т.е. ще излезеш от него. Правете упражнението за дишането по пет пъти с лявата ръка и пет пъти с дясната ръка. Ако страдате от ревматизъм, това упражнение ще го изпъди навън; ако имате сърцебиене и него ще изпъди навън; ако имате главоболие и с него ще се справите. Това няма да стане изведнъж, но постепенно. Всеки ще брои според пулса на своето сърце. Проверете пулса, ритъма на своето сърце. Това е космически ритъм. Ако ритъмът на сърцето не е правилен, може да го регулирате с правата мисъл. Мислете правилно, за да регулирате неправилния ритъм на сърцето.

Помнете: В едно отношение Бог прилича на нас, а в друго отношение не прилича. Когато сме милостиви, Бог е като нас, и ние сме като Него. Когато не сме милостиви, Бог не е като нас и ние не сме като Него. Когато мислим право, Бог е като нас; когато не мислим право, Бог не е като нас. Отрицателното в нас не е Бог. Положителното в нас е Бог. Следователно, щом имаш хубави мисли, Бог е като тебе и ти си като Него. Измениш ли отношението си към Бога, ти влизаш в област на страдание. - Защо идват страданията? - Защото си се отдалечил от Бога. Наистина, като се отдалечиш от това, което обичаш, ти страдаш. Щом си далеч от светлината, ти изпитваш страдание; щом си далеч от въздуха, ти изпитваш страдание; щом си далеч от водата и от хляба, ти изпитваш страдание. - Защо идват страданията? - Защото си далеч от красотата на своите мисли, чувства и постъпки. Щом се приближиш до тази красота, страданията се прекратяват. Има страдания, които се дължат на факта, че си далеч от Бога. Някои страдания се дължат на факта, че си далеч от себе си. - Какво трябва да се прави, за да не страдам? - Да бъдеш близък с Бога, близък със своите ближни и близък със себе си. Тази е основата на здравето и на щастливия живот. Друга философия няма. Каквато друга философия да изучавате, тя не може да ви направи щастливи. Ако някоя философия ви донесе щастие и аз ще я изучавам. И аз търся знанието. Тогава ще се откажа от своето знание и ще приема вашето.

Изпейте новата песен: "Сила, живот и здраве". Напишете си я всички, да я научите по ноти, за да я пеете правилно. Тази песен е едно живо, новородено дете, което расте и се развива. "Сила, живот и здраве, те са едно; служители на Духа, носители на радостта, крепители на мъдростта". Силни са думите на тази песен. Сега тя е петгодишно дете, ще расте, ще стигне до 33 години и ще спре, дотам ще я оставим. Думите "сила, живот и здраве" представляват идейната страна на песента. Останалите думи са в разговорна форма. Пейте песента, но вярно - това е най-важното. Като пеете "служители на Духа, носители на радостта, крепители на мъдростта", да чувствувате, че сте млади, че носите мъдростта в себе си. Младостта и мъдростта да бъдат в тебе вътре, а не вън от тебе. Пейте така, че да се храните с пеенето. Пеенето, музиката трябва да бъдат храна за човека. Ще пеете и свирите по-малко, цял ден няма да се храните само с музика. Колкото години сте пели досега, ако сте пели с любов, щяхте да станете първокласни певци. Музиката се проявява в три направления: музика в движенията, музика в дишането, музика в яденето.

Често се говори за опростяване на работата. Това е невежество. Да приспиш всички свои способности, това е криво разбиране. Ще кажете, че това или онова не ви трябва. Има неща, които не ви трябват, защото са ви направили нещастни. От тях може да се откажете, но да се откажете от благата, които Бог ви е дал, това е престъпление. Ще кажеш, че не искаш да бъдеш богат. Това е друг въпрос. Да бъдеш богат, но в сиромашията. Ние не говорим за сиромашията, която прави хората нещастни; не говорим и за богатството, което носи страдания. Ние имаме предвид онова богатство и онази сиромашия, които крият в себе си доволството на душата.

Какво иска човек за себе си? - Живот - едно от ценните богатства. Второ - сила - друго богатство, здраве - трето богатство. Не можеш да се откажеш от живота; не можеш да се откажеш от силата; не можеш да се откажеш от здравето. Животът е за душата, силата - за ума, а здравето - за тялото. Да бъдеш силен, това не значи, да властваш над другите хора, нито сам да се ползваш от богатството, което ти е дадено. Като се върнеш при Бога, трябва да дадеш отчет, какво си правил на земята. Ще прекараш на земята известно време и ще те повикат горе, да си починеш. На едни хора, често дават отпуск, през всеки 10, 15 или 20 години. Прекарат на земята 20-30 години и ги викат горе. На други не дават отпуск, остават ги на земята да работят 80-100 години и след това ги викат горе, като свършат всичката си работа.

Мнозина се оплакват от живота си, искат големи ваканции. И това е добре, но големите ваканции са остатъци от стария живот, от старата философия. Новото учение изисква от хората нов начин на работа. Да работят, както Бог работи. Да изучават добре предметите и да правят правилни преводи. Например, какво нещо е омразата? Какво е ревността? Като запушиш извора си, ти ставаш ревнив. Когато дойдеш до ограничения живот, ти ставаш ревнив. Пълниш шишето си с вода и го държиш само за себе си. В необятния живот никаква ревност не съществува. Докато си при великия извор на живота, никаква ревност не те мъчи. Колкото хора и да пият от този извор, не могат да го изпият. Друг е въпросът, ако имаш едно шише с вода и внимаваш капка от него да не се излее навън. Не е лошо да бъдеш ревнив, но да отправиш това чувство към Бога, да пазиш ревниво Божиите заповеди. Да бъдеш ревнив към хората, това е безсмислено и опасно. Човешката ревност е смешна. Пазиш някого, ревнуваш да не го вземе някой. Майката пази дъщеря си, бащата паси сина си, да не изгубят чистотата си. Как ще ги опазят? Може ли рибката, родена от майка си и оставена да живее в чистата вода, да се окаля? Това е невъзможно. Обаче, ако рибката, син или дъщеря на голямата риба, напусне чистата вода и влезе в някоя мътна, нечиста вода, все ще се окаля малко. Така правят и хората: напускат чистата среда и влизат в нечиста, мътна вода. Как ще ги възпитавате? Няма защо да ги възпитавате, но ще им кажете да влязат в чистата вода, да се измият.

Казваш: Грешен съм, не зная вече, какво да правя. Казвам: Излез от мътната вода и влез в чистото езеро; там гърбът ти лесно ще се очисти. Живей при Бога и ще бъдеш чист. Ще се възрази, че Бог е огън подяждащ. Наистина, Бог е огън, но същевременно Той е и светлина, и въздух, и вода. Бог се проявява като огън, когато престъпиш Неговия закон. Ако изпълняваш закона Му, Той е най-чистата вода, най-свежият въздух, най-леката и приятна светлина. По-красив език от езика на Бога никъде не можеш да чуеш.

Правете верни преводи; замествайте нещата едно с друго. Казват за някого, че е сприхав човек. Какво подразбира думата "сприхав"? Сприхавият е енергичен човек, живо говори. Аз му се радвам, че е поне жив, а не умрял. Какво допринася умрелият? Гледаш един умрял човек, не се движи, не се гневи, не греши, не чува нищо - като светия. Защо ви е този умрял светия? Той не поглежда към чуждите жени. Какво лошо има в гледането на чуждите жени? Да гледаш една чужда жена, за да вземеш нещо от нея, да я обереш, това гледане не е на място. Но ако я гледаш като болна жена, на която влизаш в положението и желаеш да й помогнеш, това гледане е на място. Ако гледаш една разпусната жена и търсиш начин да й покажеш пътя, без да я изобличиш, без да й кажеш, че е в лош път, това гледане носи благословение. Лошият живот крие богатство в себе си. Ако можеш да го впрегнеш на работа, ти ще станеш богат човек; ако не знаеш, как да го впрегнеш на работа, ще плащаш големи данъци и ще обеднееш. Не е достатъчно само да кажете, че някой е грешен, но да мислите върху греха. Има нещо лошо в греха, но за онзи, който върши грехове и не може да ги изправя. Обаче, за мъдреца грехът е богатство. Казва се, че Христос слезе на земята и понесе греховете на човечеството. Значи, през две или три хиляди години Бог слиза на земята и взима греховете на хората. Така Той внася хармонията в живота. Питате: Къде носи Бог греховете? Къде ги хвърля? Не ги хвърля Той, но ги преработва: от въглени Той ги превръща в диаманти. Греховете и престъпленията на хората Той превръща в добродетели. Човешките престъпления са Божии добродетели, а Божиите добродетели са човешки престъпления. - Кога? - Когато не се разбират.

Казваш: Не мога да живея като Бога. - А можеш да грешиш? Говориш за любов, казваш, че я разбираш, а въпреки това, грешиш. - Защо? - Защото си спрял вниманието си само върху една от формите на любовта. Тя има хиляди и милиони форми на изявление, а ти се спираш само върху една. Спираш вниманието си само върху момата, или момъка, от тях искаш любов. Това е неразбиране. Момата и момъкът, сестрата и братът са полюси. В сестрата действа любовта, а в брата - мъдростта. В майката действа любовта, в бащата - мъдростта. Майката е акумулатор, който събира енергията на любовта от Божествения свят. Бащата е акумулатор, който събира енергията на мъдростта от Божествения свят. Ако не можеш да живееш с баща си и майка си, ти ще бъдеш в тъмнина. Сестрата е акумулатор, както майката; братът е акумулатор, както бащата. Гледай на окръжаващите с уважение и знай, че всеки момент могат да ти бъдат полезни.

Учете се чрез сърцето си да събирате енергиите на любовта - акумулатори да станете; чрез ума си да събирате енергиите на мъдростта - акумулатори да станете. Ако не знаете, как да складирате в сърцето си енергиите на живота и на любовта, а в мозъка си - енергиите на светлината и на мъдростта, вие всякога ще живеете в противоречие, ще бъдете бедни и нещастни. Богати трябва да станете! С какво? - С енергията на любовта и на мъдростта. Казвате: Защо ми е сърцето? - То е машина, която възприема енергия от възвишения свят и я обработва. Главата на това сърце е подчинена на Великото начало на живота. Затова се казва, че първо се е образувало сърцето, а после главата. Когато първият учител на човечеството - Адам, умря, хората изгубиха знанието си за небето. Тяхното знание достигаше само до Сатурн, затова го поставиха глава на човека. Човешкият мозък символизира Сатурн - философът, критикът в човека. Когато вдигнеш ръцете си нагоре, ти представляваш човек, готов вече за работа. И като се молиш, пак вдигаш ръцете си нагоре - работиш. Като спуснеш ръцете си надолу, ти идваш до Сатурн, до противоречията на живота. Някой вдига ръцете си нагоре и казва, че се задоволява с малко: една малка колибка, един стол, една маса и един креват. Той не говори истината. Самото вдигане на ръце има отношение към крайния предел на вселената. Затова, вдигни ръцете си нагоре и кажи: Господи, Творец на вселената, искам да Ти служа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. Това значи, да бъдеш Син Божи и да говориш, както Бог ти е заповядал.

Сегашните възпитатели на човечеството учат хората по друг начин, а именно: малко да работят, малко да учат, малко да мислят, да избягват страданията и мъчнотиите. Ако обичаш много, сърцето ще си разстроиш; ако учиш много, умът ще пострада; ако работиш много, тялото ще отслабне. Какво трябва да правиш? Да съзерцаваш. Това е криво разбиране. То не може да бъде идеал на човека. Това са ученици, които са изгубили смисъла на живота. Много мъже и жени следват пътя на факирите, не работят, но само съзерцават. Има работни жени и мъже в света. Те са истински работници, творци за общото благо на човечеството. Жена, която не разбира работата си, вдига много прах. Взема метлата, вдига прах и така създава условия за образуване на дъжда. Мъжът, като се върне в къщи, веднага отваря прозорците, проветрява къщата и я освобождава от праха. Жената мете, вдига прах и образува дъжда; мъжът отваря прозорците, пречиства въздуха и образува вятъра. Жената чувствува, т.е. работи със сърцето; мъжът мисли, т.е. работи с ума. Като се съединят сърцето и умът, тогава започва истинската работа.

Някой казва, че не обича да се моли. - Защо? - Дотегнала му молитвата. Ако се гледа на молитвата като на механичен процес, наистина, ще дотегне. Един евангелист завел детето си, деветгодишно момче, на молитвено събрание. Проповедникът обичал дългите молитви и проповеди, започнал с Битие и свършвал с Откровението. Детето стояло на колене половин час, заболели го краката и най-после запитало баща си: Татко, скоро ли ще се свърши молитвата? - Няма да свърши скоро, ние сме едва в пустинята. Много време ще мине, докато излезем оттам и стигнем до Откровението. - Втори път не ме води на това място, където проповедникът ходи. Води ме на събрания, където молитвата е къса.

Хората, със своите разбирания, сами правят живота си несносен. Никой няма право да затруднява живота си, да го прави непоносим. Някой иска да убеди хората, че животът е пълен с мъчнотии и страдания. Че има мъчнотии и страдания в живота, вярно е, но че целият живот е само страдания, това не е право. Адът, който минава за място на страдания, пак не е само страдания; и там има радост, музика и песен. Адът представлява корените на живота. Но животът не се състои само от корени. Ако дървото има само корени, то е безпредметно. Значи, от корените животът трябва да мине в стъблото, а оттам в клоните, листата и цветовете. Корените на живота, т.е. адът, е вътре в човека. Казваме, че човек се мъчи вътрешно, но не постоянно. Да мислиш, че мъчението и страданието са постоянни, това значи да се заблуждаваш. Те са временни неща. Считайте ги за привилегия, дадена на човека, за да се изяви Бог. Ако много си страдал и намериш човек, пред когото изкажеш скръбта си и ти олекне, не ти ли се е изявил Бог? Между тебе и този човек се създават добри, приятелски отношения. Ти казваш: Страданието ми има смисъл, защото намерих един приятел в живота си. Здравият може да вземе половината от страданието на болния и да облекчи положението му. Като отиде при здравия, болният оздравява; като отиде при щастливия, нещастният става щастлив. Като отиде при умния, глупавият поумнява. Това са полюси, които се привличат и си взаимодействат. Правило в живота е: ако искаш да станеш щастлив, не ходи при нещастен. Ако искаш да се обмениш с някого, чети живота на великите хора - светии, гении, Учители на човечеството. Те са гледали оптимистично на живота и с това са оказали влияние на хората. Едно се иска от човека: добро желание да изправи грешките си и да придобие нещо ценно в живота си.

Един виден писател направил много дългове, които не могъл да изплати навреме. Когато кредиторите дошли да искат дължимата от него сума, той им казал: Имам всичкото добро желание да платя дълговете си, но ще ви моля да ми дадете малко време, докато се справя с тях. Те задоволили желанието му и той започнал постепенно да плаща.

Сега и от вас се иска добро желание да плащате дълговете си, а от Господа - да ви даде време. Има една опасност за човека, че като му е дадено време, той е недоволен от живота си и не иска да работи. Тогава Бог казва: Доведете го тук, да се помъчи малко. Виждате, че този човек започва да пожълтява, да слабее, докато отиде на другия свят. - Какво стана с този човек? - Извикаха го горе, откъдето отново ще го върнат на земята при по-добри условия. И това е добре, но за предпочитане е да използваме условията на земята, тук да сме доволни от живота и да работим. Какво ще стане, ако подпушите изворите на любовта, на мъдростта и на истината? Или, какво ще стане с вас, ако подпушите изворите на вашата мисъл, на вашето чувство, на дишането, на яденето и на движението ви? Някои казват, че чувствата развалят човека. Не е така. Подпушването на чувствата разстройва човека, а не самите чувства. Ето защо, оставете чувствата и мислите свободно да се проявяват. Като давате свобода на себе си, дайте свобода на окръжаващите. Ако мъжът на вашата съседка не се отнася добре с нея, не я настройвате против него, но кажете на съседката си: Твоят мъж е отличен човек, не обръщай внимание на думите му. Той е добър, няма намерение да те обижда. Не говорете лошо нито за мъжа, нито за жената. Така те ще се примирят по-лесно, отколкото като говорите лошо за тях.

Като ученици, стремете се да виждате доброто в човека. Погрешките му туряйте настрана. Те са остатъци от миналото, от стария живот. Старото е дълг, който постепенно ще изплащате - време ви е нужно само. Какво представляват 100-200 лв. дълг пред милионите наследство, които ви очакват? Че имате малък недостатък, това е нищо пред милионите, които носите в себе си. Ще платите малкия си дълг. Гледайте оптимистично на живота. Някой 50-60-годишен човек, като не разбира живота, казва: То се вижда, че ще се мре. Така е, ще се мре, но и като умираш, да дойдат сватове при тебе. Какво е положението на момата, когато идват сватове в дома й? Тя се радва, мечтае, че нов живот я чака. Ако не дойдат сватове за нея, тя напуска къщата, т.е. умира. Сватове трябва да дойдат за момата - да я изпратят от дома й тържествено. Трябва ли момата да забегне сама, без сватове, да не могат да я намерят? Някои моми избягват от домовете си, особено когато майката е мащеха. За да се изнесе тежкото й положение, служат си с израза: Мечка ставам, но в дома си не се връщам. Така казва момата, която живее при своята мащеха. Всеки човек, който е недоволен от живота, от благата, които му са дадени, прилича на мома, напуснала дома си и забягнала в гората. Какво ще спечелиш в гората? Бягаш от живота, не искаш никого да видиш, не вярваш в доброто. Богат си, но и на богатството не се радваш. Радвай се на онова богатство, което не се губи и никой не може да го отнеме.

Има нещо в човека, което никога и от никого не може да се задоволи. То е тъй наречената "плът", или змията в човека. Тя е голямата змия в света, която е умна, будна - никога не спи. Тя живее във всеки човек, още от раждането му, но в спящо състояние и постепенно се пробужда. С пробуждането й между духа и нея започва борба. Който не знае, как да подчини змията на себе си, натъква се на големи бедствия; който може да я подчини, да му служи, той придобива голямо богатство.

Някой казва: Да унищожим плътта! Ти не знаеш, че като унищожиш плътта, ще умреш. Докато змията действа в тебе и ти ще живееш; щом тя престане да действа и започне да умира, заедно с нея и ти умираш. В живота на змията е животът на човека. Казваш: Защо Господ не премахне злото? - Ако се премахне злото и вие ще се махнете. Бог предпочита съществуването на един свят с змии, но с живот в него, отколкото един мъртъв, пуст свят без змии, но и без живот. Змията е за предпочитане пред смъртта. Първите хора, Адам и Ева, бяха поставени пред дървото за познаване на доброто и на злото, да научат правилата и законите, чрез които да се справят със змията, да използват нейната енергия и нейното богатство. Това знание се крие в дървото за познаване на доброто и на злото. Когато змията дойде до това дърво, Ева не можа да се справи с нея. Тя взе плода, който змията й даде, яде от него и отиде при Адам и той да го опита. Нито жената можа да разреши въпроса за плътта, нито мъжът го разреши. В това положение се намират и сегашните хора. Всички хора трябва да се върнат назад, да разрешат този въпрос. Без това разрешение не могат да вървят напред. Този път е неизбежен. Бог няма да го мине заради нас. Той слиза на земята между нас, учи ни да разберем законите на живота, но няма да ни избави от страданията, от змията. Всички трябва да се учите от нея. Тя крие в себе си великите тайни на живота. Духът се намира в непрестанна борба с нея, докато най-после я подчини да му служи. Змията, като реши да служи на духа, захапва опашката си. Ако не захапе опашката си и не умре, заедно с нея и вие ще умрете. Казваш: Не ми се живее вече сред тия страсти, които бушуват в мене. - Радвай се, змията се е събудила в тебе. Със събуждането й животът се е проявил в тебе. Ще служиш на Бога, а с тебе заедно и змията ще служи на Бога. Тя има велико предназначение. Христос - Синът Божи, дойде на земята заедно със змията - с плътта. Той беше дух, но се облече в плът, прие робски образ и се смири. Понеже разбираше законите, Той подчини змията на Духа и я накара да Му служи.

Бъдете свободни и следвайте правия път. Вие ще разрешите този велик въпрос чрез любовта, чрез мъдростта и чрез истината. Така ще приложите любовта в сърцето си, мъдростта в ума си и истината във волята си. Не мислете, че умът ще намери пътя на истината. Умът е прост слуга, който учи елементарни работи. Той сега събира факти, които го интересуват. Какво знае умът? Какво разбира той? Знае нещо за желязото, за златото; знае нещо за въздуха, за водата, за слънцето. Той ни най-малко не е посветен в дълбоките тайни на живота. Има неща, които човек възприема вътрешно, не с ума си. Той предчувствува неща, които ще станат в бъдеще, след 10-15 години. Значи, има нещо по-високо от човешкия ум. Бог оставя главата, ума настрана и казва: "Сине мой, дай ми сърцето си!" Онова скритото в човека, то е Божествено. Казва се за сърцето "грешното сърце". Бог не иска от човека грешното сърце, но онова, в което живее заспалата змия. Богата е тази змия. Докато живее в човека, тя крие в себе си половината богатство на космоса. Всички скъпоценности, които съществуват в света, са на нейно разположение. Ако можеш да и станеш господар, всички нейни богатства и скъпоценности минават в твоите ръце. Не можеш ли да й станеш господар, ще си останеш последен бедняк. От това зависи твоето богатство - господар да и станеш. Среден път няма.

Някой мисли, че ще пуснат колесница от небето и с нея ще възлезе нагоре, като пророк Илия. Знаеш ли, какъв беше животът на Илия? Той мина през голяма дисциплина. За да го вземат с колесница, животът му не беше обикновен. Приятно е човек да има такава колесница, да говорят за него, както говорят за пророк Илия. Той мислеше, че е силен човек, но като видя жената, уплаши се и избяга в пустинята. Той не разбираше жената, но Бог му даде добър урок. От ревност към Бога, той изкла 400 пророци. Господ му каза: Ти изкла моите пророци, но не е този пътят, по който трябва да ми служиш. Сега и твоята глава ще снемат. Като видя, какво го чака, той избяга в пустинята и каза: Господи, опасна е тази жена. Той чу първо гласа на Бога чрез бурята, чрез огъня и се скри. После чу тихия глас на Бога и се засрами. Така той позна жената, разбра, какво представлява тя, но плати с живота си. Като напускаше пустинята, Илия намери своя заместник - Елисей, земеделец. Като мина край него и го повика, Елисей напусна нивата си, принесе жертва на Бога и тръгна след Илия. Казаха на бащата на Елисей, че синът му напусна нивата и принесе в жертва воловете, но бащата не можа да го спре. Елисей последва Илия и стана един от великите пророци.

Всички имате опитността на Илия, но трябва да чуете тихия глас на Бога и да се засрамите, не само да се зачерви лицето ви, но да се пробуди съзнанието ви. Това няма да стане в един момент, но след като запалите огъня. И огънят няма да се запали изведнъж, да избухне - постепенно ще се разгорява. Вие искате изведнъж да станете радостни - това е невъзможно. Голямата радост не показва още, че сте на правия път. Радостта, която идва и изчезва, не показва, че сте на правия път. Тази радост не е естествена. Тя не води към естествено развитие. Радостта ви трябва постепенно да се усилва. Ще има междини, ще има сенки, но радостта не трябва никога да се прекъсва. Ще дойдат и страдания, но те не трябва да прекъсват радостта. Ще дойдат скърби, беднотия, но и те не трябва да ви лишават от радостта. Някой казва, че е християнин. Какво от това? Какво особено си постигнал? Аз се учех преди епохата на християнството, още преди Адам бях християнин. Какво от това? Ако аз носех вашия ум, нищо нямаше да направя. Не се водех по чужди умове, както и сега не се водя. Пита ме някой, какво намирам в тия будали, че им проповядвам. Аз намирах в тях това, което той никога не би намерил. - Какво особено има в тях? - Те са най-богатите хора на света, големи банкери са. Всеки от тях, като подпише един чек, чудеса прави. Те не са прости хора, както изглеждат. - Ти се шегуваш с мене. Питам: Какво трябва да кажа на този човек? Така гледам на човека. Бог е създал човека и аз виждам в неговото лице Божията мъдрост. Той, като гледа на хората, като на будали, какво търси между тях? Аз предпочитам да живея с будали, отколкото без тях. Аз се интересувам и от мушицата, като Божие създание.

Един човек се отчаял от живота, почувствувал се самотен, никой не го обичал, никой не мислел за него. Това било през една мрачна зимна нощ. По едно време една мушица излязла отнякъде и започнала да се върти около него. Обиколила няколко пъти главата му и се скрила. Той почувствувал, че нещо топло, приятно го обхванало; разбрал, че не е сам, че има някой да го обича.

Давайте цена и на малките неща. Не казвайте, че хората са будали, смахнати, извеяни. Всички хора, с които се срещате, са еднакво важни и ценни. Ще срещнеш някой човек и ще поговориш с него само пет минути, с друг - десет минути. Колкото време и да сте се срещали, всичко е ценно, смислено. А с тези, с които постоянно се срещате, можете само да благодарите. Много говорел някой, че дотягал. Ако чешмата няма кран, откъдето да изтича водата, как щеше да се прояви? На какво се дължи величието на големите философи, музиканти, поети, учители? На любовта на хората - все има някой да ги обича и те да обичат някого. Поетът пише, излива сърцето си, но някой го обича и той обича някого. Кой е този, който го обича и когото той обича? - Някои го наричат Бог, други - майка, баща, брат, сестра, приятел. Този, именно, който ви обича, е подтик за вас, да се проявите. Откъде ще дойде тази сила, този подтик, не знаете. Някой има само един приятел, който го обича, но зад него се крият още хиляди приятели, за които той никога не е помислял. Хилядите приятели влизат в единия приятел, когото виждате и който ви подтиква. Ще видите, че зад един ваш приятел стоят хиляди негови приятели, негови деди и прадеди. Ако се върнете до Адам, ще видите тази нескончаема редица от ваши приятели. Всички души са свързани в едно неразривно цяло. Да остане в ума ви мисълта, не да напуснете вашите приятели, вашите братя и сестри, но да съзнаете връзката, която съществува между вас като души. Вие сте минали през различни положения, всичко сте опитали: женили сте се и разженвали, яли сте и пили; били сте поети, учени, философи, музиканти, какви ли не сте били. Минали сте през дълъг път на опити. Казвате, че животът ви е дотегнал. Какво искаш да станеш, поет ли? Колко пъти си бил поет! Колко пъти си бит за своята поезия! Пишеш нещо за отечеството си, минаваш за добър патриот. Патриотите одобряват стихотворението ти, хвалят те, но онези, които не са патриоти, те ругаят, бият, че си поощрявал хората към война. Някой добър проповедник поучава хората, учи ги на добро и те са доволни от него. Но други не са доволни от проповедите му, много размеквал сърцата им, трябвало по-корави сърца за суровите условия на живота. Колко проповедници се връщали в домовете си с пукнати глави!

В един малък американски град изпращали всяка година нов проповедник. В града имало един човек, който бил голям безверник и на края на годината набивал проповедника, да го накара да мисли, какво говори. Той му казвал: Няма защо да заблуждаваш хората. Проповедникът бивал принуден да се върне, откъдето е дошъл, или с пукната глава, или със счупена ръка. Никой не се съгласявал да отиде в този град да проповядва. Един ден епископът събрал всички проповедници от енорията си, да види, кой е готов да отиде в този град. Никой не се решавал. Епископът отправял молбата си към този, към онзи, но всички отказвали. Най-после, един млад, снажен и здрав човек се съгласил да отиде в определения град. Какво направил той? Още с пристигането си, разбрал от гражданите, кой е героят, който биел проповедниците и си казал: Вместо да чакам той да ме бие, аз ще го набия пръв. Причакал го един неделен ден на пътя, хванал го, вързал му ръцете и краката и го набил добре. След това го закарал на събранието, турил го близо до амвона и свободно си проповядвал. Героят слушал проповедта, харесала му и се обърнал към Бога.

Да обърнеш човека към Бога, това значи, да подчиниш змията на духа в себе си. И вие, като младият проповедник, ще хванете безверника в себе си, ще го набиете, ще го вържете, ще го занесете пред амвона, да слуша Божието Слово. Когато се обърне към Бога, ще го пуснете. Той ще ви стане брат. Това изисква Новото учение: неприятелите ви да станат ваши приятели. Тогава вашите противоречиви мисли, чувства и постъпки ще ви станат приятели и ще вземат участие във вашия живот. Нищо старо не хвърляйте, но превърнете го в слуга, с вас заедно да служи на Бога.

Тази беседа е за новата година, която ви поздравява по особен начин. Ако ви поздравява по стар начин, тя е стара година. Сега аз не искам да бъдете много меки, но не искам да бъдете и много корави; не искам да бъдете много бедни, но не искам да бъдете и много богати. Искам да бъдете богати, в пълния смисъл на думата, да носите товара си, без да се уморявате; искам да бъдете учени, без да се възгордявате; искам сърцата ви да бъдат пълни с любов, без да се разкашквате. Искам сърцата ви да бъдат чисти, пълни с бистра вода, да поливате градините си, да превърнете земята на рай. Бог е Любов, няма защо да се страхувате. Бог ще бъде на единия край на вашия живот, а вие - да другия. Бог е Създател на всичко! Ние да бъдем ценители на това, което Той е създал. Да бъдем ценители на любовта. И тогава, който иска да стане поет, да пише поезии, да постигне желанието си. Не съм против вашето желание, но стани такъв поет, до когото никой да не смее да се докосне, да чупи главата му. Бъдете и богати, но богатството да не ви причинява нещастия. Бъдете любещи, но да радвате хората с любовта си. Като любите, отворете всички врати на затворите, да пуснете затворниците на свобода. Всички въглени на миналото трябва да се превърнат на диаманти.

Лесно се говори, мъчно се изпълнява. Така е и аз съм правил опити, зная, че мъчно се превръщат недостатъците в добродетели. Лесно е да изцапаш нещо, но мъчно се чисти изцапаното, да го облагородиш и туриш на работа. Ако си сприхав и християнин да бъдеш, пак сприхав ще си останеш. Понеже си умен, като дойде някой, няма да му казваш, че си сприхав, но ще му кажеш: Реката ми е доста дълбока. Не влизай вътре, да не се удавиш. Ако знаеш да плаваш, влез вътре; ако не знаеш, стой настрана. - Защо не направи ръката си по-плитка? - Такава е ръката ми, дълбока, не мога да я изменя. Едно време беше по-плитка, имаше много тиня, но след като я изчистих, стана по-дълбока. Сега е чиста и дълбока. Канализирах я, направих я плавателна и дълбока. Корабите свободно плават, няма опасност за тях, но хората могат да се удавят. Животът на някои хора е дълбока вода. Ако не знаеш да плаваш, ще се удавиш в техния живот. Те не са виновни за това, но като минаваш край тях, ще бъдеш внимателен, да не паднеш във водата им.

Дръжте в ума си мисълта, че рибките, децата на големите риби, не могат да се оцапат във водата. Следователно и ние, като деца на Бога, не можем да се оцапаме. Ако случайно попаднем в някоя мътна вода, можем да се оцапаме, но това не е голяма грешка. Ако си се окалял, ще влезеш отново в чистата вода и ще се измиеш. Като знаете това, не казвайте, че животът не е чист. Щом живееш и се движиш в Бога, не можеш да се окаляш. Ако умът ти временно не работи, не мисли, че е загаснал.

Някъде е станало малко нарушаване в инсталацията, но лесно ще се поправи. Някой път не можеш да обичаш. - Защо? - Защото живееш в областта на егоизма, живееш само за себе си. Трябва да влезеш в идейната любов, която има предвид благото на всички. Докато живееш в тесния кръг на егоизма, "светия" си; излезеш ли от този кръг, напускаш светийството. Когато влезеш в общение с много хора, ще се натъкнеш на техните мисли и ще видиш, че те не мислят като тебе. Приятно ми е да изучавам вашата мисъл, макар че не мислите като мене. Нищо лошо няма в това. Някой мислил едно време по един начин, а сега по друг начин - нищо от това. Колко певци има, които едно време са пели много добре, а сега не пеят така. Много естествено, простудило се е гърлото им и гласът им се е изгубил.

Помнете: Никой не може да живее сам. Щом не можеш да живееш сам, пази правилото: Живей близо до Бога, близо до ближния си и близо до себе си! Изучавайте тази близост и се ползвайте разумно от нея. Щом си близо до Бога, имаш отношение към Него. Той не ти казва, какво да правиш, но наблюдава, доколко си досетлив, да направиш това, което Му е приятно. Няма да слезе ангел от небето, да ти каже, какво да правиш, но ти сам трябва да се сетиш; като видиш, че едно сираче плаче на пътя, да разбереш, от какво има нужда и да му помогнеш. Детето се радва и ти се радваш. И Бог, Който те наблюдава, е доволен, че се е намерил човек да изпълни Неговата воля. Детето е плакало, молело се, да му помогне някой. Ти влезе в положението на детето и му помогна. Това се иска от човека: да е досетлив, да изпълнява Божията воля. Може и ангел да слезе от небето, да изпълни Божията воля, но друга работа има той. Хората трябва да изпълняват Божията воля на земята; ангелите ще вършат онази работа, която хората не могат да свършат. Това е новото разбиране за живота и за отношенията на хората към Бога, към себе си и към своя ближен.

Как се разбира Божията воля? Ако си светия, лесно можеш да я разбереш. Първо се запитай, светия ли си, свещ ли си, могат ли хората на твоята светлина да четат. Могат ли с твоята топлина да запалят огнището си, да опекат хляба си и да сварят яденето си? Ако палиш огъня на хората, светия си; ако само дим правиш, никакъв светия не си. Под "светия" вие разбирате образите на светиите в църквата. Къде са самите светии? Според мене, светии са онези, които осветяват и отопляват стаята ми. Често седя около печката и си мисля нещо. Наблюдава ме някой и си казва: Какво ли мисли Учителят? Нищо не мисля, разговарям се с топлината на печката. Тя е светия, който е влязъл в печката. - Как да разберем това: буквално, или преносно? Право е и в буквален, и в преносен смисъл. Аз седя около печката и мисля за всички, които взеха участие в доставянето й: някои я правеха, други я купиха, трети я донесоха, настаниха, запалиха, а аз се топля на нея. Това е любовта на тия хора. Те донесоха топлината и печката топли. Аз мисля и изпращам своята благодарност към Бога, както и към всички онези, които са работели и работят за общото благо. В благодарността се заключава философията на живота. Да благодарим на Бога, за да просветне умът ни и да се облагороди сърцето ни!

Да влезем в Бога и да бъдем носители на Неговата мисъл! Това носи новата година. Христос казва: "Ще потече като жива вода". Мислете право и разбирайте право, да потече животът във вас, като светлина и топлина. Един ден, когато станете светии и вие ще влезете в някоя печка. Засега, обаче, сте свободни. И този светия, отвреме-навреме, е свободен. Тогава ние казваме, че печката не гори. Като изстине стаята, светията пак влезе в печката. Топля се, ям хляб, дишам въздух и благодаря на всички разумни същества, които са работили за доставяне на необходимите неща за цялото човечество.

Някой ме пита, какво мисля. Мисля за Божията любов и за живота, който изтича от нея. Мисля за Божията мъдрост и за светлината, която изтича от нея. Мисля за Божията истина и за свободата, която изтича от нея. Мислете и вие така. Това е правият път за размишление - да отправяте мисълта си към ония същества, които работят. Не е позволено, при великите блага и жертви, които ни се дават, да бъдем недоволни. Един ден ще влезеш като слуга в печката. Това е образ, който може да разберете и по буква, и преносно. Ще влезеш в живота и ще те накарат да свършиш една неприятна работа. Ако имаш любов, ще я свършиш добре и ще научиш от нея това, което по друг начин не можеш да научиш.

За да познаеш душата на някой човек, ти трябва да влезеш в особени отношения с него, както Христос влезе в света и го позна. Само така Христос можа да разбере и познае човешката душа. Той разбра света, позна човека и научи великия урок на послушанието. През големи изкушения и изпитания мина Христос, но издържа. Сатаната Го изкушаваше, хората Го преследваха и най-после дойде до кръста. Той се моли да го отмине горчивата чаша, но не можа - трябваше да я изпие. Той лекуваше болни, възкресяваше мъртви, но на себе си не можа да помогне. Трябваше да мине през големи противоречия. Когато беше на кръста, дойде при Него змията и Го изкушаваше: Мъдрецо, спасителю на света, не виждаш ли, че Бог те е изоставил и не се интересува от тебе? Христос се обърна към Бога с думите: "Господи, Господи, защо си ме оставил?" Като мина и това противоречие, Той каза: "В Твоите ръце, Господи, предавам душата си. Да бъде Твоята воля!" През големия изпит мина Христос. Лесно се говори за страданията, но мъчно се понасят. Христос мина през такива страдания, като че вселената се рушеше.

Всички хора минават през страдания, но са едва в началото на големите страдания. Вие няма да бъдете заковани на кръста, но все ще ви сложат едно малко кръстче на главата; ще ви затворят в сандък и ще ви кажат: Опитай се да излезеш! Онези, които ви обичат, ви правят добро: слагат дъски отгоре, да не вземат богатството ви. Змията знае, че богатството ви е заровено и започва да чопли, докато вземе всичко. След време, като разкопаят, нищо не намират, освен мертеците* [*мертек (тур.) – тънка греда, под керемидите на покрив; мартак (бел. шефа)] - богатството е ограбено. Душата не е в земята. Тя излиза от тялото с духовната си дреха, която е еластична, пъргава - приятно е да се движиш с нея. С тази дреха ти се чувствуваш млад, подвижен. Опитай се да вкараш душата ъвв физическото тяло, след като го е напуснала! Накарали един светия да влезе в тялото си, но той се отказал. - Мирише това тяло, не искам да вляза в него. - То е твоето тяло, отговорили му близките. - Не искам да вляза в него. Физическото тяло е временно жилище на човека. Павел казва: "Ако физическото тяло се разруши, има друго тяло - неръкотворено, за което сега се приготвяме".

Трябва да се готвим за новото, което идва в света. Ще дойде ден, когато душата ще бъде независима от тялото. Душата е безсмъртна, тялото е смъртно. Докато душата се научи свободно да излиза и влиза в тялото, човек минава през мъчения и страдания. И сега излизате от тялото си и влизате, но несъзнателно. Малцина могат да правят това съзнателно и по желание. Някой иска да излезе от тялото си, но не знае, къде е вратата за излизане. Ако не знаеш, къде е вратата на автомобила, как ще излезеш от него? Следете, какво става с вас при заспиване. Понякога, като заспиваш, чуваш някакво фучене, изгубваш съзнание и правиш опит да излезеш вън. Това фучене, или скърцане е подобно на отваряне на някаква ръждясала врата. След това сънуваш, че си свободен, ходиш някъде, разхождаш се. После виждаш, че някой те гони; влизаш в една, във втора къща, качваш се по покривите, докато успееш да влезеш в една стая - твоето тяло. Тялото представлява стая, или цяла къща. Като влизаш в тялото си, знаеш, откъде влизаш; като излизаш, не знаеш, откъде си излязъл. Трябва да се научиш, откъде се излиза.

Всички хора посрещат гостите си любезно, но скоро им се насищат. В това отношение, те знаят само една врата - да посрещат любезно. Те приличат на онзи проповедник, на когото е дошъл гост. Проповедникът го запитал: Скоро ли ще си отиваш? - Не мисля да си отивам скоро. Имам желание да остана повече време при вас, не бързам. - Ако те чакат вкъщи? Побързай да си отидеш, да не се безпокоят за тебе. Не му казал направо да си отиде, но със заобикалки: че жена му ще го чака, че децата му ще се тревожат за него. Същият закон се отнася и до страданието. Някой път ви нападне едно страдание и ви мъчи. Зад страданието се крие някое същество, някой ваш познат от миналото, който ви се оплаква, че е изгубил нещо ценно, че е нещастен. Ти слушаш, как ти се оплаква и казваш, че страдаш. Значи, страданието не е твое, но на съществото, което се крие в тебе. Както скръбта не е твоя, така и радостта.

Някой път и радостта ти се крие в някой твой познат от миналото, който скача, радва се. Значи, скръбта и радостта ви са чужди. На вас остава само едно: да различавате своите радости и скърби от чуждите. Чуждата радост и скръб лесно изчезват, а вашите са дълготрайни. Като не познаваш закона, ако изгубиш радостта си, казваш: Отиде ми радостта, взеха ми я. Никой не ти я е взел. Тази радост е твой гост, на чийто разноски си ял и пил. Той си отива, когато пожелае, като ти оставя само част от своето ухание и ти страдаш. Ще знаеш, че никой на никого не може да отнеме радостта, освен онзи, на когото тя принадлежи. Той се счита нещастен, че си му отнел радостта; ти мислиш, че някой е откраднал твоята радост. И двете положения са неверни. Ако ти можеш да обърнеш една душа към Бога, тя ще ти бъде крайно благодарна. Не е достатъчно само да обърнеш човека към Бога, но трябва да знаеш, как да му помогнеш, да се освободи от страданията си. Иначе, той ще те безпокои постоянно.

Защо идват страданията? И докога човек страда? - Докато приеме страданията като метод за възпитание и започне да ги носи с радост. Какъв смисъл има да разказваш на всички, че страдаш? Някой страда, отива при приятеля си, да му разказва страданията си. Приятелят му започва да говори за своите страдания. След това двамата отиват при трети свой приятел, да му кажат, какви страдания имат. Третият говори за своите страдания. После се събират четирима, петима - всички говорят за страданията си. Аз стоя и слушам тия оплаквания и предлагам да купя страданията им. Щом ги купя, всички стават радостни и доволни. Това, от което човек се нуждае, трябва да му го даде някой: или хората, или Бог. Другояче казано: Всяко желание на душата трябва да се задоволи. Това е закон, това е новото разбиране, това е истинско служене. Ако един човек сам не може да помогне, да извика втори, трети. Казват: Ако имаме пари, ще помогнем, но какво да правим, като нямаме пари? Всички сте богати. Що се отнася до парите, това е последна работа. Като говоря така и аз плащам данък на своето учение.

Дойде някоя сестра, оплаква се, че страда от стомах, от слабост, едва се държи на краката си. Аз й говоря, но тя не иска да слуша, казва ми: Сега стомахът ме боли, не мога да слушам, какво ми говориш. Първо ми помогни да оздравея, че после ще ми проповядваш. Права е тя. Тогава й давам един съвет и казвам: Иди в дома си, ще оздравееш. След това вземи мотиката и иди на нивата да копаеш. След десетина дни тя идва пак при мене и ми благодари - оздравяла вече. Но сега има нужда от пари. Аз виждам, че някой богат човек ще й помогне, затова й казвам: Върни се вкъщи, ще получиш това, от което се нуждаеш. Както казвам, така става. Тя е доволна, вярва вече на думите ми.

Всички вие сте призвани да вършите Божията воля. Богати сте, имате възможност да вършите Божията воля тайно, в душата си, поне в малък размер. Всеки сам трябва да прояви инициатива, да не очаква да дойдат хора отвън да го подканят. Докато момата не се облече хубаво, не тури китка на главата си и не отива на хорото да потропа, сватовете няма да дойдат. Докато носи черни дрехи и седи само у дома си, сватове няма да дойдат. Тя трябва да хвърли черната дреха и да напусне манастира. Всеки дом е храм, църква или манастир. Като напусне манастира, сватовете ще дойдат. Въртенето на хорото е живот. Животът има смисъл, а не смъртта. Сватовете осмислят живота.

Следователно, докато има светлина в ума, топлина в сърцето и сила във волята, сватове има. Когато има светлина в ума, любов в сърцето и свобода в душата, сватовете са дошли вече. Има смисъл в тропането на хорото. Момата потропа, потропа и погледне наоколо.

Правете преводи на всичко, което става около вас. Ако тълкувате нещата правилно, вие ще се радвате на красив живот. По-красив живот от този, който имате, никъде не може да намерите. Тогава ще разберете, че и дрехата си даже не бихте сменили за царския живот. За нищо на света не сменяйте положението си с това и на най-щастливия човек. Вие сте и богати, и щастливи. Вашето положение е повече от това на пръв министър. Ако е въпрос за свобода, и свобода имате. Какво повече искате? От тази свобода, която днес имате, по-голяма не може да ви се даде. Цялото човечество трябва да се повдигне поне една степен по-високо от това, с което днес разполага, за да придобиете и вие по-голяма свобода. От ден на ден свободата ви се увеличава. Не само свободата ви се увеличава, но всичко, което имате: любовта ви се увеличава, светлината ви се увеличава - всичко се увеличава. Какво повече искате? Едно се иска от вас: да работите, да бъдете близо до Господа, близо до своя ближен и близо до себе си. Това изисква новият живот, който идва сега в света.

Довечера ще се съберем да прекараме една вечер между своите близки. Ще сварим ориз, ще приготвим малки хлебчета. Ще попеем, ще посвирим малко и ще си поговорим.


14. Лекция от Учителя, държана на 6 януари, 1932 г., София. – Изгрев.

Този пост е редактиран от Ани: 30 юни 2015 - 18:41


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни