Jump to content

IX. Жената като майка и нейната задача


Recommended Posts

IX.

Жената като майка и нейната задача

Беседа, държана в гр. Елена на 12 юний 1919 г.

От Е. Казанлъклиева

София, Издание на книгоиздателството

Гужгулов и Котев, 1919 г.

Ще се спра върху думата „жена" и ще искам да я разгледам за разучване. Какво се крие в тази дума, какво значение има тя в себе си? Мен се падна тази задача да поговоря именно за нея, тъй като аз имах щастието да я разглеждам от 28 години и имах случай да я проследя от най-високото й потек­ло до най-нисшата и проста жена. [1] Аз видях нейната примитивна форма и нейната съществена страна, нейните преходни форми и нейните истински ка­чества, вложени от Бога, които отначало й е дал. Аз можах да я изследвам тъй добре, както естественикът своето познание върху природата, както физикът своята наука, както майката своите деца.
Жената- това е живот, животът е сърцето, чрез което той се понижава или пък расте. Мъжъте умът. Мъжът и жената, това са два божествени принци­па, които работят в човешкия ум и сърце и работят взаимно, докато завършат своята еволюция на земята. Творческият принцип създава, а сърцето възприе­ма в себе си, възраства го, оживява го и го изниса навън, като изявление на една свършена работа. Бог разумно създаде човека и го нарече човек: т. е. разумно мисляще същество. И каза им: „Плодете се и множете се!" В какво? - В доброто, в умното. Те измениха неговия закон и попаднаха в грях. Но що е грях? Грехът е самият факт на спирането да се прави добро. Когато дойде Исус Христос, каза им повторно: което Бог е съчетал, человек да го не разлъчва, защото отначало Бог мъжко и женско ги е създал. Мъжът е творец, създава, а жената възраства в своята утроба и дава на света добри или лоши деца, добри или лоши слуги, добри или лоши господари. Жената изработва този живот в себе си, тя го опазва от вътрешни и външни борби и стихии, и тя го изнася за бъдаще поколение, което ще поеме отново живота. Бог, Който живее в небето на нашия разум, ни праща хубавите семена, пресни, чисти, които имат в себе си сила, те трябва да се посадят в приготвена почва, в която трябва да има всички необходими качества за растеж на този посаден живот, да го възрасти, възпроизведе по всички правила на закона и да го изнесе навън, за да изяви онази мъдра разумна сила, която се нарича „Бог".
Аз не говоря, че Бог иска от нас съвършенство, далеч от мене тази ми­съл. Бог иска от всекиго това, което всеки разбира и доколкото го разбира. Във всеки човек има малко или много светлина и ако ние живеем по закона на нея, ние ще я умножаваме, а когато искаме със светлината да си служим за низки цели, тя ни се отнема, защото който живее нисшия живот, той трябва да си служи с инстинкт. Светлината е за разумния човек, за онова същество, което мисли и тогава върши.
И тъй, жената е половината от това разумно същество, което трябва да мисли и тогава да върши работата, която й е предадена, защото тя ще отговаря за всички ония волни и неволни постъпки и ще носи своите последствия от неразумния си живот.
Кришна казва: „Науката на човека е суета" - всички добри дела са из­мамливи и привидни, ако не умее да ги припише на Бога. Всяка добра мисъл, която сме приели от Отца, трябва да се приеме така, както е дадена и за каква­то цел е пратена. Всяко семе търси своите условия и пригодена земя. Иска топлина, влага и светлина. И трябва да се дадат нужните сокове на това семе, без да се увреди то в нещо. А това е в умението на жената - майка, която трябва ред години да е школувала, да е била в съединение или да е живяла в хармония с Божия закон, и когато иска да послужи на Бога с нещо, да Му каже: „Господи, аз искам да съм полезна в нещо на Тебе! Дай ми власт над малкото и като го възрастя и опазя, да получа Твоето благословение."
А нашата работа досега каква е била? Всичко, което сме приели от Бога, нищо навреме не сме садили, и нито сме послужили за тази съща цел, за която сме пратени. И слуги, и господари в нас - нищо няма възпитано и облагороде­но. Защото имаме непризвани господари и безочливи слуги, които вървят по стъпките на своите господари. В света си имат особен закон, който по-добре го спазват. Ако в някоя работилница някой слуга или работник не си знае работа­та, веднага го променят с друг по-добър, а този го турят на по-долна работа и всичко добре тръгва, а в божествения свят хората искат чираците майстори да стават. И какво изкарваме? Криви паници, като си представляваме, че това е Божие изобретение.
Искам днес да поговоря за жената, защото тя е изворът на всички живо­ти, в които, ако има утайка или блато, светът ще се преобърне с главата надолу, както е и станал. Съвременната жена не познава своята задача и своето място, като майка, в която трябва да блика чист божествен живот. Още от малка тя не е възпитана като същество, което ще играе велика роль и че ще въздигне света или ще го изроди. [2]
За жалост, днес на жената гледат като на играчка, като на работница, като на раждающа машина, която трябва да възпроизвежда деца, от които да правят само стадо за война. Жената не е играчка, нито трябва да е гавра на съвременната безнравственост, да задоволява само извратените нечовешки страсти; тя е изпратена на земята за майка, чрез която ще дойдат чисти Божии духове, които ще донесат мир и любов на тази земя. В една нечиста утроба какъв дух може да дойде? В една кочина какво може да живее? Каквото пови­кало, такова се е отзовало. Една майка, която иска да донесе едно добро дете на света, тя трябва още от утробата на майка си да идва с такова предназначе­ние и да живее един мирен, тих, свят живот. А ако ли тя не е посветена в Божия закон, то най-малкото да е живяла съвестно, да е опазена от нечистия живот на необузданите страсти и да живее като истински човек.
Помислил ли е някой върху своето женско чедо, какво трябва за това дете! Да го осигурят мислят; да има слугиня или гувернантка мислят, да знае пиано, да завърши някаква академия за добър доход или бъдаще, това става, но, че трябва да се приготви, като майка, това и на ум не им идва. Те мислят, че това само по себе си става, ще дойде ден, когато тя ще назрее и ще си избере свой другар. За жалост, докато стигне момата за мъж, тя се е наситила, може би, на това положение, изхабила се е в ума и в сърцето, изтънила е нерви, помрачена, разочарована е от живота, замижава и се хвърля в ръцете на едно­то, когото не познава или го купува, или го взема само за лице, а върти отчаяно своите нещастни любовници, за да има добавък на тоалетите си. Може яи, за Бога, да бъде такава жена майка? Човек, който е изхабил ума си, покварил е сърцето си и е станал до лудост нервен, става ли майка? Аз съм била в хиляди къщи зрителка на разни сцени. Бащата развратен и майката също; бащата - в хотела при чужда жена, а дъщерята - с приятеля на баща си, а майката - със слугата. Баща и дъщеря срещат се в едно антре, поздравяват се и бащата се обръща към дъщеря си и й казва: „Какво правиш тук?" А тя му отговаря: „Дой­дох да те търся, ти какво дириш тук?" Той й отговаря: „Безсрамна." А тя му казва: „Виж какъв си бил морален, а пък аз забравих." Друга майка се обръща към дъщеря си и й казва: „Не те ли е срам, че си идваш толкова късно, ще те обадя на баща ти." А тя й отговаря: „Ами аз няма ли да кажа, че стоиш затворе­на с ...?" И майката млъква. И тъй, в дома дъщерята не вижда морал, на улицата - никак, в училище - също, питам, где може това дете да се възпита? Всички места - омърсени и покварени, няма стъпка неомърсена и няма негде някоя светиня, неизпълнена с мерзости. Бащата и майката трябва да са за пример на своето дете, там е мястото за основа на този новодошел живот, който ще закреп­не със своето вътрешно знание, ще израсте в своята форма и ще почне да се бори със стихиите на този живот. Къде се крие човек от външните природни стихии? - В къщата си. Защо се прави къща? За да се опази от нападане на буря, гръм, пек, зверове и прочее. И ако е къщата влажна, изложена на силен вятър, а не отговаря в своята основа, може ли да извършиш своите проектира­ни работи? - Не. Така и тялото е къща на душата; то трябва да отговаря на всичките условия, които душата иска от него, за да развие своето знание в нея, което носи от горе. Ако имаме една протекла къща, която през всеки дъжд тече, през всеки вятър се клати, може ли в такава къща да се работи? - Не: ние ще сме постоянно в страх и смут.
От голяма важност е възпитанието на детето, а това става само от естес­твения чист разумен живот. Изпортени са съвременните жени. Дадено им е една голяма свобода, а то не е свобода, а слобода. Всеки е прав от свое гледи­ще и аз не го осъждам, но говоря кое е доброто и правото. Аз не говоря по теория, какво трябва да бъде детето и каква трябва жената, но аз говоря оно­ва, което изпитах в моя толкоз измъчен живот. От деня на моето познаване, като дете, аз виждах как явно детето ставаше жертва на невежеството на ба­щата и майката. Бях дете и бях майка, за жалост тогаз, когато не бях готова. Но затова трябваше да платя много скъпо и да разбера смисъла на този Божес­твен живот. [3] За да стане човек майка, не само да го родиш и оставиш или да го изучиш или да го отгледаш, или да го направиш подобен калъп на тебе, а да оставиш зародиш на една доброта, чистота и любов. Бог благословил жената, като плодна земя, да ражда съвършен плод, а не тръне и бодили. Тя трябва да извършва своето велико предназначение, като майка, и нищо повече. Веднъж тя родила, трябва докрай да го отгледа и да бъде истинска майка, да му преда­де любов, нежност и почитание. Днешните деца са груби в своите обноски. Защо? Защото сами са расли. Майката е имала разпри с мъжа си и когато й е дотегвало, извиквала е на децата: „Марш, вън, вагабонти, изедници като баща си сте!" И дете това милост не знае и милост не може да даде. То ще е жестоко и отмъстително към всекиго, докогато види, че по този начин не бива да се живее. Една майка може да не живее с бащата, но тя трябва да остане вярна майка на това същество, което е дошло от другия мир. Тя може да е нещастна от мъж, но в очите на детето тя ще се гордее като истинска майка. Но за това трябва самоотвержени майки, такива, които биха се самопожертвували за сво­ите деца. Да каже на своя мъж: „Не си доволен от мен, не искаш да живееш редовен живот, пред детето не може нередовност, иди и си живей както щеш, но всичко това трябва да бъде скрито от моето дете." И тя трябва да се залови за своето дете да му помогне и да го повдигне в живота. Ние, жените, досега само нашата сгода сме гледали, а не и на децата, а това положение не бива да се води повече. Какво дете може да стане, когато то е расло в утробата на майка си в кавги и бой. А също, като се е родило, не е видяло нищо друго, освен бой и вик. Когато бащата позори майката в пицето на децата и обратно, може ли да служат и майката, и бащата за пример на децата? Не. Както казах и по- рано, детето се оформява добре още в утробата, и в нея още то се отчуждава. Давид псапмопевецът казва: „Още от матката си се отчуждиха и станаха гнус­ни и презряха лицето на закона Господен."
Във всяка държава броят народонаселението, което възлиза на пет, де­сет или двадесет милиона. По-добре би било да преброим доколко умни хора имаме, колко безумни, престъпници, крадци и пр. Досега каквото лошо се е видяло, привнесено е у нас и се е възприело от разни безнравствени четива, театри, шантани, и на всяка крачка публични заведения. Имаме на тефтер прос­титутки повече от 25 000 в София, а за скритите и да не говоря. Недоносени хвърлени, родени хвърлени и из канали хвърлени и разкъсани от кучета и пр. Ами удушени, отровени? Престъпленията се увеличават и никой мерки не взе­ма. Едни се само чудят, други стискат юмрук и викат: „Затворете ги тия раз­вратници и набийте ги, нека там да изгният!" А същите видят по-хубава, посмигнат й и се поувличат подире й. И тъй, има днес разврат навсякъде. И той е на категории. Престъпления в палат и престъпления в колиба и вън на полето. Разврат, полян с парфюми, облечен в разкош и последния става в дрипи. За голямо съжаление, нашата българка скоро се култивира и образова в най-по­следната мода. Излезе от дивия живот на своите деди и прадеди, които проля­ха кръв, за да я освободят от робство, а днес тя е роб на сатани нека измама, която я влече от край до край, за да опита всичката нечистота. Днес плодът на жената се превръща в престъпници, от които едни лежат в тъмници, други ви­сят по бесилки и из разни домове нечисти. Това показва доколко добре сме живели. Не е ли време да се върнем към първото си място? Не е ли време да се запитаме каква е нашата задача? Да останем ли в това положение, което ни води към гибел, или да идем на своето място, на което Бог ни е оставил? Мно­зина ще кажат: „каква глупава жена е, че пише такива работи", но аз казвам: когато овцата е заклана, каква полза да се крие! Няма ли да се вмирише и да стане болест за другите? А друг ще каже: „Тя ще оправи света! Какви хора се бориха и какво направиха? Светът така си върви." Всеки, който се е борил с чиста душа, с чисто сърце и ум, и се е пожертвувал от любов към ближния си - той е направил нещо, и така и аз ще направя. Който не е видял страдания, той нищо не знае. За него страданието е фантазия, а за оня, който е бит, гонен, презрян, гладен, който е бил през живота си умрял за всички, отделен от най- милите му същества, който не е познал грубата човешка природа, той не познава жестоките човешки отмъщения! Който не познава живота на бездомниците, той е дете в живота, и аз пред него нищо не говоря, а говоря на ония страдал­ци, като мен, които още от лЬлката са били играчка на съдбата до деня на сво­ето освобождение. Сама в света, аз ходих немила недрага, и, за да позная живота, трябваше да дам моя живот за опит и да изуча законите, които не знаех, и от никого не чух да ми каже две благи думи. Като майка аз само стра­дах и това познавах. И раната се врязваше дълбоко в моята душа и сърце и питах се: що е животът? Аз срещнах хиляди майки, захвърлени, избягали и паднали. Имах пред себе си ред картини, които ми служеха като модел и питах се: към кои да отида? Но душата ми строго заповядваше. Тя биваше силна в тези моменти и казваше ми: „умри като човек!" Свиваше се сърцето ми от бол­ка, че младостта ми минава, а животът тъй тежко минаваше за мен. Но душата пак отговаря: не е животът в глупостта. Ти трябва да разбереш защо си дошла. И когато някогаш сърцето лудо по сила, като сляпо се хвърляше в греха и хвър­ляше душата ми на жестоки изпитания, то трябваше с години да изплаща. Едно трябваше да благодаря на моите родители, ако и прости, но бяха морал за нас, макар и бедни и не можеха да ми дадат образование, но чистотата на техния живот, и думите на баща ми бяха: „умрете честни и бедни, но не богати, а с име лошо". Тия думи бяха врязани в душата ми и те идваха в такива моменти, кога­то бях слаба да се боря с назрялата си карма (съдба). [4]
И тъй, аз говоря на тия нещастни като мен и не правя разлика между богати и бедни, честни и нечестни. Аз зная хиляди начини, с които хитрият лукав дух се мъчи да улови душата на човека. Преди две хиляди години, когато развратът бе стигнал до края на своя предел, когато едни се бяха завили в своите топли и меки легла, други облечени в знание на най-последна наука, заровени в своето богатство, влачеха немилостиво жената, като престъпница на закона Мойсеев, влачеха я по камъните, и най-после я убиваха с камъни. Христос дойде в онова време и когато донесоха пред Него една жена, хваната в прелюбодейство, и Му рекоха: „Учителю, ето хванахме я на местопрестъпле­нието; да я убием ли?", Той отговори: „Който от вас е най-безгрешен, пръв нека хвърли камък върху нея." И те всички си излязоха един по един, защото няма­ше между тях нито един чист. Обърна се към нея Той и я попита: „Жено, осъди­ха ли те?" „Не", отговори тя. „Нито аз те осъждам, иди си и не съгрешавай вече!" Думите Му бяха кротки и пълни с любов, в душата Му пламък гореше за тия негови паднали братя!... Той плачеше за тях, както майка плаче за своето дете. Затова Той казваше на охолните: „Добрият пастир душата си полага за своите овци. А наемника не го е грижа. Види вълк и бяга и оставя овците сами." Когато Мария Магдалина Го намери у някой си Симеон фарисей, който Го бе поканил у себе си, тя падна при нозете Му и два часа ги обливаше със сълзи, като изказваше тъгата на сърцето си и горчиво прекараните часове на нейната душа. А другите я усмиваха и хвърлиха укор върху нейната измъчена душа, но отговори пак този велик по душа учител и каза: „Симеоне, имам нещо да ти река!..." - „Речи, Учителю." - „Някой имаше двама заемодавци, единият имаше да му дава 500 динари, а другият 50, и понеже нямаха да му ги платят, той им ги прости; кой повече ще го обича?" Отговаря: „Разбира се, че онзи, комуто пове­че опрости." - „Добре си рекъл. Аз дойдох в твоята къща и ти вода не ми даде да си умия ръцете, тя, откак е дошла, два часа не се е дигнала от нозете ми и уми ги със сълзи." И обърна се към нея и рече й: „Жено, простени са греховете ти!"
Една такава паднала жена, в такова положение, може да я разбере само оня добър психолог, който има сърце чисто и чист ум, който има милост към бедните измъчени сърца, който разбира причините на нейното положение, че тя не току така е престъпила свещения праг на святост и чистота като човек. Тя или е излъгана, или е продадена най-подло, или е лъгана безбожно, догдето е стигнала до отчаяние и е хванала този път. Но и сега, в тези грозни часове на това адско мъчение, тя пак преживява страшни картини. Аз съм слушала изпо­вед на една паднала жена, която със сълзи ми разправяше своите грозни тер­зания. Разправяше тя така: „Аз любих един момък и се реших да избягам с него. Но когато преминах границата и дойдох в България, той скоро ми се наси­ти и захвърли ме и започна да ми изпраща своя другар да го приема в обятията си. Аз го отхвърлих, обаче не се свестих, че трябва рано да разбера тази изма­ма. Влязох в ръката на втори, на трети и аз чувствувах само, като давяща се паднала във вода, че все потъвах повече и по-надолу, а не виках за помощ. Изведнъж ръка силно затисна ме отгоре и аз паднах на дъното на батака, гдето останах и досега там. Той беше последният, който безжалостно ме продаде в търговския дом на човешка стока и не можах, нямаше кой да ме избави. Знаеш ли - казва ми тя. - Погледни!... И дигна си ръкавите нагоре и показа ми резки от нож и дупчене не ръката. - Защо е това? - попитах я аз. - Защото, когато клиентът на моя господар, след като си изиграе мръсната роль и си отиде ус­михнат, доволен от делото си, аз се връщам вътре в стаята, лягам на своето легло, вземам нож, режа, дупча, късам и питам тия меса кога ще огният и ще изпадат, за да освободя душата си от тия зверове. О, мила ми, бих се и гладу­вах и убивах се, но изцеряваха ме пак за нова печалба. Затваряха ме, като гъска в курник, тъпчеха ме с ядене, за да се угоя и да им донеса печалба голя­ма. И сега виж ме: ако ме погледнеш отвън, ще заключиш, че съм без сърце, без душа, груба, и няма човешко сърце в мен. Човек огрубява, миличка, от гру­бостите на нечовешкия живот. И вярвай ме, че не искам да знам вече за нико­го, ако ще би напред ми да умре. Но има друг човек вътре в мен. Когато се пробуди, той дере, къса, реже и разкъсва веригите на най-дебели железа.
О, богати банкери и милионери, о, вий капиталисти - търговци, защо ви е това злато, когато хиляди души се мъчат тук, в ада, не на другия свят?... Защо вие, учени философи, не донесохте избавление на тези измъчени души? О, вие, поети и писатели, защо не възпяхте жената като ангел и да я опишете като чиста дева, каквато е била? Тя е ваша майка, която ви е родила, и трябва да възпейте нейната утроба. О, вие, художници, защо вие рисувате жената гола с безсрамен изглед, тя не е стока за продажба, ни за добра печалба, а изрису­вайте онази нежна майка, която обгръща своето дете и му вдъхва вяра чиста, надежда и любов. Учители, малко повече внимание към тези млади деца, които безгрижно оставени без контрол само на вашите ръце. Вие изпълнявате све­щен дълг, последна станция сте, през която детето минава и излазя изработен добре или сух неодялан и става гражданин, свободен за самостоятелна работа и какво ще да стори? Каквото е видял и чул, такова ще стори и той. Не се ли унижава цялото человечество с нашата немарливост? Едно се иска от нас - любов към Бога, любов към ближния. Това се иска от нас и това е първият и последният закон и няма други по-добър и по-чист.
Не паднаха ли силни царства вследствие на невъзпитани жени? Не пад­на ли човечеството от жена, и не се ли въздигна чрез чиста жена?... Жената е животът, всред който дишаме и стоиме.
Моят сърдечен зов към всички страждущи мои сестри от разните поло­жения на обществото, от най-богати до най-бедни, от най-учени до най-прости, нека дойдат при мен като при съща сестра и майка и ми изкажат своя нещас­тен живот: изкажете си болките и страданията и ще ви упътя към истинския и верен път\ който съм го намерила след дълги пътешествия и съм платила за него с моя живот. Моята душа ще ви просветва през всички ваши мъчнотии и ще ви покаже метод, как да се освободите от тия окови на този хитър и лукав дух, който се е разперил, за да заграби и най-чистите души. Той е взел ума на цялото човечество, вплел го е в неговата мрежа, скарал е брат с брата, син с бащата, майка с дъщерята и пирува над своята мръсна слава. Турил е на огън цялото човечество, всял е между тях омраза и затова са в конфликт постоянно.
Не земя ни трябва нам, нито богатство - това са само условия, за да се разви­ва човешката душа, да расте и да се движи в по-висш живот, а не да остане в този дребнав животински живот. [5]
Силата е в живота, и затова животът трябва да е чист. Плътта може да се омърси, но сърца дайте ми, в които да няма егоизъм, да няма алчност, да няма измама, а измъчени като страдалци, те да протягат ръка към светлината. Само жената е в сила да измени това положение, да изхвърли този разврат, да изго­ни престъпници, да затвори тъмници, да изкърти бесилки и да заличи продаж­ните домове. Само жената ще може да създаде весел ден, честит ден, и всички ще намерят щастливо огнище, уредено жилище, добри учреждения, щастливи бракове, умни и мъдри деца и ще настъпи царството Божие, което ще даде блага за всички. Две хиляди години идват от Христа, и ето. Той идва светящ в малко умове и сърца, но бърже ще се запали целият свят от този Божествен огън. Той идва със Своята нова сватбарска дреха и зове всички деви, които Го чакат да дойде. Той зове всички мъченици, страдалци, от всички краища на земята и изпод земята, и казва: „Елате вие всички, които се трудите и сте обре­менени, аз ще ви успокоя."
Жената е животът на света, тя трябва да се очисти и приготви да приеме в своята утроба велики духове, които ще дойдат и ще въдворят ред и правда на земята. Може би ще има някой да ми възрази: че толкова сериозни въпроси има България да решава, че това е най-мапкият въпрос. Щом се разшири Бъл­гария и й се върнат правата, да тръгне всичко по своя ред, то този въпрос е лесен. Аз не виждам нито един въпрос по-сериозен от тоя, за който говоря сега. Всички въпроси ще се уредят само от този най-важен въпрос. Аз съм проследила всички искания на всеки българин, па и на чуждестранците, но никой не търси тук началото на всички нещастия, пък аз ви казвам: това е най- болното място на човека. Човекът е болен, даже умирающ. Когато една къща в основата си е изгнила, напразно се тя украсява. Един вятър, една вода, един малък трус и от нас нищо не ще остане. Упадъкът е голям и най-жалкото е, че самата жена не чувствува това. Днес жената търси равноправие с мъжа. Тя има права, но ето в що: на работа е с него наедно във всичките работилници, заведения и учреждения. На училища с него наедно във всички школи и уни­верситети, в които посещава и мъжът. После - в пушене тютюн, в пиене, в картоигране, в яздене, в скитане по цели нощи, а даже негде тя си превишава правата дотолкоз, че когато не й хареса нейният мъж, тя си заживява със своя любовник без срам пред очите му и той не може да влезе в къщата си, при своите деца, а изтласкан навън в друга стая, гдето не биха живели и най-долни­те хора. Тук ще се спра и няма да дам за пример един случай, защото ме е срам като жена и човек да изкажа това жалко положение на падналата жена. Какво възпитание може да даде една такава майка при такъв един нечовешки живот? И тъй, жената е почти превишила правата си, освен което е в самата й природа, а то е неотменяемо. Може да каже някой, че това не е за всички жени, не всичките жени имат такива свободни права, че много от тях има по­тиснати и са по-доле от слугини и нещо повече, даже и от робини. Някои ми казват: това не е живот, когато мъжът не те зачита и за животно. Къде е онова почитание, онази истинска любов и уважение един към друг? Но това чрез някой закон не може да се достигне, освен с оня чист Божествен живот, за който говорих по-рано. Сама аз нося в себе си уважението си и унижението си. С живота си се повдигам и с него ставам за смях на всички. В жената е цело­мъдреният живот и чрез нея дохожда лошият живот, който не я изкарва на добър край. Всички дружества, които имаме у нас, преследват добри цели, ала това е работа второстепенна. От първа важност е да заработи жената върху себе си, като човек, какъвто е била и за какъвто е създадена. Никакви закони нас не могат да ни оправят, освен законът на чистата Божествена любов. Всич­ко мръсно, лицемерно, користно и егоистично трябва да изхвърлим, защото то не е наше. Жената не е естествена нито в облекло, нито във вървеж, нито в говор, нито на лице е такава, каквато майка й я е родила. Престореност и изопаченост, щото и точка от истинското нейно „аз" няма. Фалшива маска е отвън и отвътре, което няма да я изведе на добре. [6]
О, жени, жени! Проследете историята на миналото човечество, че е по­страдало най-много от неискреността и неестествеността на падналата жена. Вижте и проследете които щете романи, и ще видите, че във всяка интригантска роля попада жената и когато дойде съзнанието в нея, тя е в състояние да изправи хиляди грешки.
Към този живот крачи тя с голяма бързина. И питам: не е ли уморена вече тя от тези монотонни игри? Светът се изпълни и препълни с много излиш­ни и непотребни неща, всичко имаме до насита, но едно нямаме, едно нещо скъпо ни липсва - „майка", която да донесе, да издигне хубав свят, красив свят, добър свят, естествен свят. Това са кукли и форми, но не истински жени. Хубаво знаят да пеят, да играят, да говорят, да поетизират и списателствуват. Да, но онази чиста майка, която знае да свири, да пее, поетизира със своята душа, сърце и ум, и да е в хармония с естествения свят, нямаме. Светът е за оплакване и е на загинване. Нека всеки се замисли към тази велика задача и да даде място на този тъй назрял въпрос. Това е моят апел към моята сестра „жена", която искам да бъде на своето място. Аз я викам от всички места, от всички степени и категории, от най-богатата до най-бедната, от най-учената до най-простата, да си подадем ръка за подем на един чист и естествен живот. Всички ония, които са пробудени и в тяхното съзнание е изгряла зората на новия живот, да дадат ръката си.
С писма може да ми съобщят от всякъде из провинцията от села и градо­ве, а може и лично да се явят при мен.

Адрес книгоиздателство Котев.

Izgrew_17_47.jpg
Izgrew_17_48.jpg
Izgrew_17_49.jpg
Izgrew_17_50.jpg
Izgrew_17_51.jpg
Izgrew_17_52.jpg
---------------------------------------
[1] Родена отново за духовен живот: 1919-28 г. = 1891 г. Тя е родена около 1891 г. за духовен живот. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
[2] Из писмо на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева от 19.IX.1920 г. (вж. „Изгревът" том VII, стр. 58 и тук, стр. 569):
Любезна Е. Казанлъклиева,
Писмото ви получих. Търпение, умение, вяра и надежда. (...)
Ти ще гледаш по Бога да разрешиш всичките въпроси. Всяко обезсърче- ние, колебание в пътя не води към добро. Живота иде от Бога и той трябва добре да се използва. (...)
Ваш верен (Свещеният подпис) П. К. Дънов
19/ IX. 1920 т.
[3] Писмо на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева от 25.IX.1918 г. (вж. „Изгревът" том VII, стр. 59 и тук, стр. 570-571):
Любезна Е Казанлъклиева,
Получих вашето писмо. Светът е една сцена, гдето се разиграват много трагедии и драми на паднали души. Човешката воля само с ред страдания може да се принуди да не греши и само по тоя начин в човека може да се събуди и по£дигне съзнанието. Господ, Който е създал тоя свят по своята добра воля, Той ще да го и уреди съобразно със своята Мъдрост. Душите се различават според възприятието на Духа. Всеки трябва да се стреми към Него да Го позна­ва. Всичко друго само отвлича душата от нейния прав път.
Ватев ще ви предаде новия наряд. Освободете стаята в хотел „Лондон". Повече нема ну?кда от нея. Вие гледайте да се примирите с вашия Найден. Аз не обичам семейни раздори. Вие настоявахте да се приберете по законен начин с него. Това сторихме. Божието учение си е учение, но и човешките задължения са задължения. Ако Найден не иска да се прибере с вас и доброволно ви напуща тогава вий не сте отговорна за последствията. Във Варна ако желаете добро­волно може да останете ако не може да се преместите гдето ви е най-удобно. Трябва да се живее и словом, и делом. Това иска Божия Дух. Надявам се да разбе­рете правилно моите думи. Поздрав на всички приятели по име.

(Свещеният подпис) ЖКВ.О. [Жив е Който ви обича] 25.IX.1918

[4] Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева от 18.Х.1921 г. (вж. „Изгревът" том VII, стр. 61 и тук, стр. 572):
Любезна Е. Казанлъклиева,
Получих писмата ви. Разбирам положението ви. На първо място спазвай­те абсолютно всички правила на Божествената Любов. Прилагайте нейната сила. А силата й се прилага като поставяме телата си в жертва жива и свята благоугодна Богу. Жертва, в която Духа да участвува. Той тогава раздава отре­деното благо според своето усмотрение. Любовта според писанието е плод на Духа, а силата изтича от растенето на плода. Правете разлика в проявление­то на стария и нов човек. В единия действува личното, егоизма, в другия действуНа Духа, Любовта и Свободата. Изпълнете своя дълг към детето, то е ваш много близък. Нападките на духовете не са сериозни. Това са лични забав­ления на няколко ненапреднали души. Употребявайте формулите, изреченията, които ви дадох на събора. Найден да чете отначало евангелието и да пази третия петък от месеца като ден на почивка и връзка с Небето.
Ний ще се постараем да ви помогнем във вашите усилия. Аз съм за сега занят с материала на събора, приготовлявам го за четение. При това приго­товлявам и друго четиво. Но ти когато се намираш в нужда, пиши. И ако не ви се отговори това да не ви смущава. Аз всякога се стремя да отговоря по един или друг начин. Давайте си точния адрес във вашите писма, не сте си дали точния адрес.
Любов жива, Вяра светла, Надежда радостна да пълни душата.

(Свещеният подпис) X. 18.1921.

[5] Писмо на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева (вж. „Изгревът" том VII, стр. 61-62.):
София. 21. XI. 1921 г.
Любезна Еленке,
Получих писмото Ви. Дадох исканото от Вас на Наидена. Дадох му и някои наставления за вашето дете. За вашата работа ще ви кажа следното. Рабо­тете усърдно, но не се пресиляйте. Работете от Любов за Господа с всяко знание и мъдрост, които ви са дадени. Пазете дълбоко смирение, търпение, въздържание, самообладание. Дълбока вяра, силна надежда. Имайте пред очи само живата Истина, Великата Любов, която е Бог проявен в Христа. Имайте пред себе си жертвата на самопожертвувание. Дишайте дълбоко перемено, ту през едната ноздра, ту през другата. Сутрин започвайте с лявата, вечер с дясната. Дръжте пълна хармония с цялото Всемирно Братство. Учете Всички на тази Любов, която носи здравие, щастие и блаженство. Тя, която отваря вратата на Новия Живот. При по-добро Време може да Ви пратим и някоя друга беседа за жените. Сега работете, туряйте здрава основа на Вечната канара Любов, братство, сестринство, единство.

Само Божията Любов (Свещеният подпис)

[6] Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева от 27.1.1925 г. (вж. „Изгревът" том VII, стр. 63-64 и тук, стр. 573-574):
Любезна Елена Казанлъклиева,
Получих писмсата ви. Ти бъди бодра духом. Изследвай вътрешните състо­яния на Новия живот. Бурите, несгодите, тъмните нощи, мракът, недоволство­то, които по някой път нападат човешката душа, трябва да се използват за полезна и добра работа. Само съвършената Любов е в [съ]стояние да отмахне всичките противоречия и да даде мир и вътрешна радост на живота. На Люба й кажи да помни, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Когато има мъчно­тии, да си спомня и произнася тия думи. Нейните близки засега живеят в сенка- та на живота, Е обятията на религиозния егоизъм, гдето хората боравят са­мо с материалната кръв на Великия Учител на Любовта. Тя да бъде смела в своята душа, да служи на Великата Любов, на Великия Живот, на Необятната Истина и Аз ще си спомня и ще й помогна да познае Истината и Истината ще я направи свободна. Да се учи на търпение, разумност, да отбягва дреболиите, да не очаква много от хората. Да прочете беседата.„Бог не е Бог на мъртви­те, но на живите". Аз ви имам в ума си. Не се колебайте, не се поддавайте на лошите внушения. Всичко в живота работи за добро. Само Божията Любов.

(Свещеният подпис) 27.1.1925

София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...