Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_01_17 Освободени

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 11:22

Аудио - чете Нели Пехливанова

От книгата, "Вземи детето", Сила и Живот, Петнадесета серия (1931–1932), Том II,
ИК „Сила и живот”,  Бургас, 1993.
Книгата за теглене - PDF
Съдържаниена томчето


неделна беседа

17 януари 1932 г.

Освободени


16 неделна беседа, държана от Учителя на 17 януари 1932 г., София, Изгрев.

Ще прочета част от първата глава на Евангелието от Лука, от 67-ми стих. Ще взема само няколко думи от 71-ви стих: „Освободени от ръката на враговете наши.“

Животът има една драматична страна. Тази драматична страна не се разбира и по някой път се превръща в трагедия. Ако младата булка, която носи своите бели дрехи, не внимава на онази горяща свещ, с прекрасния воал, с който е обвита, сватбата може да се обърне на едно нещастие. Ако онзи, който се храни, не обръща внимание на храната, която яде, може една от хапките да се превърне в нещастие. Онзи юнак, който е тръгнал по пътя, ако не обръща внимание, една от стъпките му може да се превърне в негово нещастие. Или онзи военен, който носи своето оръжие, и то може да се обърне за негово нещастие. Онзи, който пише писмо, ако не внимава, една от думите може да произведе цяло нещастие. Ако онзи, който носи жито на воденица, не внимава, може да стане нещастие, ако от някоя малка дупка се изсипе житото. Сега съвременната наука трябва да се занимава с тия посторонни въпроси. Ние не сме призвани да уреждаме живота, според тези опасности, които може да се превърнат в цели трагедии. Ние трябва да ги предвидим и да ги отстраним. Булката може да се венчае и без свещи, но обичаят е, няколко свещи да има. Пък колко булки са се изгаряли с тези свещи! Може яденето някой път да се свърши много добре, човек не трябва да бръщолеви, но той като яде - става, говори и погледнеш - свърши работа; смехът при яденето се превърне в една трагедия, случи се някое нещастие. Казват: "Много свещи има да му горят." Без свещи може, и без смях може, и без закачки може. Сериозни в работата! Като се наядеш, тогава се смей, говори; булката, докато се венчава, никаква свещ не й трябва; като се венчае, вечерно време, да запали една свещ, да чете. Тя като се венчава, много свещи горят наоколо, а като се венчае, изгасва всичките свещи. Без свещи да се венчае.

Разбира се, това са символи, алегории; те не се отнасят до вас, понеже ние говорим за миналото, не говорим за настоящето. Настоящето ще бъде, когато Любовта дойде в света и всички хора се разбират. Как ще се разбират? Какво разбирателство може да има човек с един враг? Разбирателство ще имаш, и пранги,* и букаи** на краката, гривна и белегчета на ръцете си, въже на врата си, може и някоя дупка по тялото. Това е оправия, изходен път няма. Как може да се справи една овца със своя враг? Вие ще приведете стиха: "Любете враговете ваши". Тогава приложете туй Христово учение на овцете и вълците. Има лесни задачи в света, които малките деца разрешават, но я се опитайте вие да разрешите квадратурата на кръга. Защо досега не е разрешена? Понеже кръгът е една незавършена форма. Всички незавършени форми не могат да се разрешат. Следователно ти не можеш да разрешиш един процес, докато той не се завърши. Какво заключение може да извади един съдия, когато процесът не е завършен, наполовина е разгледан? Трябва да се разгледа целия процес, за да може да се произнесе съдията. Квадратът е завършена форма. Следователно, ако вие искате да изчислите, точно на какво се равнява един кръг, не ще можете, понеже все ще намерите едно малко отвърстие, един малък остатък. Туй, което не се разрешава, е един нов път, който трябва да се извърви. Ако вие живеете в една форма на кръг, трябва да знаете, че имате дълъг път. Ако живеете в един квадрат, трябва да знаете, че в четирите кьошета има по един враг. Туй правило не е една аксиома. Тогава кажете ми, всички ония, които живеят в квадрат, живеят ли в мир? Може да е едно съвпадение, може да е една случайност, но всякога казват, че къща, в която хора живеят, без дим не можело, без враг не можело. Та казвам: трябва да знаете, че на всяко едно кьоше има по един враг. Онзи, който изучава квадратурата, той трябва да знае местата на тия врагове и да вземе предохранителни мерки. Не събуждайте врага си преждевременно. Защото, ако ти събудиш своя враг, той иска като теб да живее. Понеже едно същество на крайните, охолни процеси не обича работа, то като се събуди, непременно ще те изяде, нищо повече.

Не знаете ли онзи анекдот, дето един човек освободил един лъв; лъвът му обещал, че няма да му прави никаква пакост, ще му бъде признателен. Но след като го освободил, казва: "Обещах ти да не те изям, но какъв смисъл има разрешаването на такава задача? В капана щях да умра, сега като си ме освободил, пак ще умра, от глад. Поне като направи добро, направи го докрай, дай да те изям." Питам сега: има ли право човек да прави добро на един лъв, който е хванат в капан? Едни ще кажат, че има право, друга категория хора ще кажат, че няма. Може да направиш добро на лъва, може да освободиш лъва от капана, но ще му отрежеш ноктите, ще му извадиш зъбите. Ако той се съгласи да му извадиш зъбите - всичките; да му отрежеш ноктите, тогава отвори капана и го пусни. Но питам: кой лъв ще се съгласи да му отрежеш ноктите и да му извадиш зъбите? Това са форми, алегории, които са вътре в живота. Имаме ние нещо, което ни мъчи. Всеки човек има безброй врагове, с които трябва да се справи. Нещастието в живота, във всички негови форми, се дължи на тия врагове, които са разумни. Някои от тях са микроскопични, не им обръщаш внимание, но са крайно хитри и лукави. Вземете враговете на охтиката: много малки са, микроскопични, не можеш да ги видиш; когато се заселят някъде, живеят си, изяждат дробовете на човека на общо основание. Лекарите идват, какви ли не церове се препоръчват, а те - по малко, по малко ядат, и както таралежът, като хване някоя змия - изяжда я, така, погледнеш, и човекът свършил. Той най-първо се смееше, но тия врагове се умножиха, изпоядоха го. Имаш някой малък враг, хване те за крака, за коляното. Най-първо, усещаш едно малко бодване, нищо не е, но като се минат една-две години, то е свършено; съвършено не можеш да станеш от кревата. Казваш: "Този ставен ревматизъм мъчно се лекува." - Врагове дошли вътре. Този ставен ревматизъм ще се пренася, докато дойде в сърцето, и тогава, взема в него всичкото наследство, вземе ти живота, пък тебе пуща на хаджилък. Някой казва, че го пратил при Бога. Когато един съвременен апаш обере някой богаташ, той туря парите в банката, без някой да знае. Ако един ден се окаже, че са откраднати, тогава може да го открият. Онези врагове, които обират на общо основание, са толкоз хитри, че турят парите в Божествените банки, докато не се узнае, че някой е извършил престъпление. Ти можеш да плачеш, колкото искаш. Когато дойде такъв неканен гост у тебе, по няколко пъти викаш, не излиза от къщи; понеже онзи закон, за гостоприемството, не позволява да изпъдиш госта си, трябва да му покажеш, че не е гост. Аз съм виждал хора, които страдат от ревматизъм по две-три години, не могат да докажат, че не са приятели с ревматизма. Седи той по закона, а според закона - щом е гост, има право да седи при теб месец, два, три, година, две, три - ти ще го храниш на общо основание. Щом се окаже, че е враг, изпъди го веднага навън! По някой път, докато докажеш това, ще минат 4-5 години, и 10 години по някой път. А лекарите, които се явяват, те следствие правят, да докажат, че ревматизмът е враг, неприятел. Следователно лекарите ги викат да докажат, че болестите са врагове, неприятели. Онзи лекар, който може да открие, че известна болест не е приятел на човека, той може да изпъди болестта. Туй е в преносен смисъл казано, защото ние, по някой път, може да разглеждаме болестите като резултат. То е така, както разглеждаме дупката, която е образувал един нож - тя е един резултат. Но причината на онова нещастие, което е произведено, е разумна. Има някой път неразумни причини, но в повечето случаи, разумни са причините. Да кажем, ти се качваш на планина, имаш амбицията да се качиш на някой висок връх, да вземеш някое цвете, да пишат вестниците, че друг турист като тебе няма. Паднеш някъде, счупиш си крака на тия камъни. Ето резултатът на твоята глупава амбиция. Трябваше ти този алпийски цвят, ти доби слава, но си счупи крака. Казваш: "По невнимание се плъзнах, ако не бяха тия камъни, ако да беше вода, нямаше да си счупя крака." Но се случи, че не беше вода. Та, всеки един от вас, при нещастията е като тоя турист, който ходи по високите върхове от амбиция да откъсне някое рядко цвете. Някои от вас сте мореплаватели, направили сте двадесет крачки в морето, но искате да се покажете, да отидете няколко километра навътре, да кажат хората, че сте голям плувец. Тогава ви завари някое нещастие. Някои от вас сте работници, искате да се покажете, че сте много работни, не искате да работите по два-три часа, но работите по 10 часа, копаете много - осакатявате ръцете си. Някои сте лозари, отивате да режете лозето, погледнете - отрязали сте си пръста. Казвате: "Тия лози да не бяха"! Не, не, будно съзнание е нужно!

Сегашното предназначение на живота ви е: да живеете в съгласие с онези вътрешни закони, които са установени. Коя религия е дала досега, ония съвършени закони на държавата, при които, нейните поданици да са свободни от болести? Нито една държава няма такива закони. Не, че държавата е виновна. Коя религия е дала закони, при които онези, които вярват, да не страдат? Всички вие вярвате в Бога, но страдате. Разрешавате един въпрос неразрешим. Вие може да обясните страданието, може да обясните резултатите на страданието, но не причините. Произходът на злото ние не знаем, откъде е дошло и как ще се завърши. Знаем, че един ден човечеството ще се освободи от сегашното свое нещастие, но откъде е дошло злото, къде ще иде, това не знаем.

Има една психологическа проява: вие обичате някого, който и да е от вас, млад или възрастен, но дойдете до една фаза на вашата обич, дето у вас се заражда едно чувство на ревност; вие искате този човек да ви бъде приятел само на вас. Ако го видите, че той има приятелство с други, става ви криво, започвате да се дразните, считате, че той ви е изменил. Питам: Откъде се пръкна туй чувство? У вас, най-първо, имаше едно хубаво чувство, след туй се яви ревността. Откъде иде тя? Ревността е обща в цялото органическо царство, не само между хората, но и между много по-напреднали същества от хората. Произходът на ревността откъде е? Факт е, тя съществува. Как трябва да се справиш с нея? Ако две тела се приближават много наблизо и са в движение, ще има търкане. Щом има търкане, какво ще се образува? Ще се образува електричество. Но при търкането има и изтъркване.

Разправяше ми един познат: "Отивам на банята и казвам на теляка, хубаво да ме изтрие. Оттам насетне реших, теляк да не ме трие! Охлузи ми гърба, няколко месеца страдах от това триене. Изтри ме така, че и кожата ми охлузи." Желанието у теляка е хубаво; онзи, който искал да го изтрият, хубаво мислил, но телакът не бил досетлив, търкал така, че му изтрива и кожата. Казва му човекът: "Чакай, недей толкоз да ме триеш." "Не, не, казва, аз ще ти изтрия кирта." Изтрил кирта, но изтрил и кожата. Та, по някой път, във всичките форми на живота, и в религиозната форма, има известни теляци. Бил ли си на някоя религиозна баня, че да ти четат молитви, че да видиш, какво е да ти изтрият кожата? Като излезеш от такава религиозна баня, не мислиш вече да отиваш втори път. Гледам хора, дето бягат, напускат религиозните форми - такива теляци са ги накарали да бягат; казват: "Не ни трябват такива работи!" Интересно е, когато болният започва да лекува болен. Аз разбирам, когато здравият лекува болен, както и да е, но когато болен те лекува, това е смешно.

Та сега, в прочетения стих се казва, че в един ден Провидението ще освободи хората от сегашните врагове. Защото няма човек на земята, който да е щастлив. Ние имаме много врагове - болестите. Най-после, дойде големият враг - дойде смъртта. След това нас ни утешават, че човек отива в оня свят, при Бога. Съгласен съм, ако отива при Бога, по-хубаво нещо от това не може да има. Но сега, като започват да се съобщават с невидимия свят, идат ред писма - положението на умрелите хора не е тъй хубаво, както, ако са при Бога. Не може всички при Бога да са и да са гладни, да са боси, гологлави, искат дрехи, искат житце, казват, че ги забравили домашните. Щом искат такива неща, не са били при Бога.

Идва ми наум онзи пример, за един английски проповедник, който проповядвал, че всички, които умират, отиват все при Бога. Един американски търговец, милионер, на когото умряла единствената дъщеря, става и пита проповедника, къде е сега дъщеря му; нему е много тежко и иска да знае, при Бога ли е тя. Проповедникът казва, че е при Бога. "Не ми е писала, не ми е съобщила, не се обажда, че е при Бога." Става друг ясновидец в църквата и казва: "Твоята дъщеря не е при Бога, но е тук." Започва да я описва: еди каква си, на толкоз години, лицето й такова. "Ето какво иска от тебе." Започва да разправя за нейните нужди, какво иска на баща си. Питам сега: тази публика, какво ще мисли за проповедника и какво ще мисли за онзи ясновидец? Единият казва едно, другият казва друго. Онзи, като описва дъщерята, бащата разбира, че това е неговата дъщеря. Той не я вижда в църквата. Казва: "Как може умрял човек да бъде между нас?" Ние казваме, че той е при Бога, но не знаем къде е Бог. Посочваме горе в небето. Ако Господ е горе на небето, както посочваме с ръката някъде, то е едно заблуждение. Според сегашните научни данни, нагоре - значи към слънцето. Ами когато вечерно време земята се обърне, че ние сме надолу, тогава, като сочим нагоре, то е не нагоре, то е надолу. Но всичката погрешка е, че не знаем къде е мястото на Бога. Затова правим погрешки. Ние Го търсим там, дето не е, и си създаваме своите религиозни идеи. Може да ги създадем, имаме право да ги създадем, но тъй не може да се освободим от страданията. Всичките страдания произхождат от там, че ние не знаем мястото на Бога. Поне опитната наука показва това. Ако човек не излиза и не се грее на слънцето, ако той не възприема достатъчно количество светлина и топлина от слънцето, неговата работа е свършена. Въздухът, който ние дишаме, е носител на слънчевата енергия. Въздухът е един акумулатор на складирана слънчева светлина и топлина. А пък самата светлина и топлина, това са акумулатори на складирана животворна енергия. Най-първо трябва да възприемем въздуха, светлината и топлината; светлината и топлината ще освободят в теб живота. Ако можеш да извършиш този процес, ще бъдеш здрав, ако не можеш да извършиш този процес, ще хабиш енергията напразно.

Сега, по някой път, ние се молим на Бога като на човек. Боли те кракът, казваш: "Господи, не знаеш ли, че ме боли крак?" Господ не може дори да предположи как те боли крак. Той като те е направил съвършен, сега и да Го убеждаваш, че има погрешка в Неговата работа, е късно. Ти като казваш, че си болен, искаш да убедиш Бога, че работата, която е направил, не е както трябва. Ти казваш: "Господи, живях много добър живот, но се разболях." Искаш да убедиш Господа. И Господ седи сега и мисли, дали говориш истината. Най-първо в молитвата искате да убеждавате Господа, че не искате да Го лъжете, но така са ви научили. Той се чуди и мисли, мисли, дълго време мисли Господ. Той взема факта, както ти го казваш. Той ще се спре, няма да каже, че Го лъжеш, но ще се върне назад милиони години, ще започне да преглежда целия процес, както си създаден, и ще види, направил ли е погрешка. Докато Господ провери тази работа, ти ще чакаш, бързо не става, ще провери туй точно, и след две години вече ще имаш отговор на молитвата. Ти всяка сутрин все се молиш, Господ казва: "Прегледах въпроса, няма погрешка - туй, което пише, туй направих." Започва се един спор между тебе и Господа. Господ казва: "Втори път пак ще прегледам." Но ти ще опъваш каиша, втори, трети, четвърти, пети.

Някой казва: "В този свят няма оправия." Така не се разсъждава сега. В сегашния неразумен свят се изисква ние да бъдем крайно разумни. Разумност се изисква! Една пълна разумност трябва, като съзнаваме тия факти, които съществуват, трябва да видим причините къде се крият, тия, близките причини на ония големи нещастия, които сполетяват окръжаващите. Всяка една опасност, която сполети твоя ближен, един ден може да сполети и теб. Та казвам: ние сме в предвечерието, в свършването на една епоха, на един Божествен ден. Господ вече готви слънцето, звездите. Той ще каже: "Стана утро, стана вечер, ден първи." Но след като залезе слънцето, вие има да работите в себе си един процес. После ще започне вторият ден. Вторият ден, това е разбирането. Всеки един ден ти трябва да научиш една добродетел и през вечерта да се върнеш дома. Нали хората вечер се връщат в своя дом. След като стане утро, пак излязат, работят дълго време вън, като стане вечер, отново влизат вкъщи. Тогава, ние имаме понятия само за деня какво е станало. Направил Бог света, станало утро, станало вечер, но през вечерта какво става, не знаете. Вие казвате: "През вечерта ще спим." Няма спане. Спането, това е болест. Всеки човек, който спи много, е изложен на болести. Всеки, който спи, може да го сполети голямо нещастие. За немарливия се казва: "Спал е този човек." Ще се намерите в друго противоречие: "Какво трябва да правим, да не спим?" Ти като спиш, очите ти трябва да бъдат отворени. Или казано на друг език: съвременните хора са крайно лековерни, крайно подозрителни. Крайно лековерни, че като вземат някой билет от лотарията, мислят, че ще спечелят. Аз съм виждал религиозни хора, и нерелигиозни, вземат един билет - вярват и се надяват, следят вестниците, кога ще се тегли лотарията. След като се тегли лотарията, чудят се, как така - да не им се падне нищо. Някой казва: "Как е възможно да не ми се падне нищо!" После, когато ние страдаме, мислим: "Как е възможно тази болест върху нас да дойде? Да сме живели лош живот, не е; молили сме се по три пъти, в Бога сме вярвали, не знаем, не можем да си представим как е станало!" Казваме: "Онзи човек греши, прави престъпления, него болест не го хваща; а нас, какво ли не ни хваща? Чакай, казваме, ще хванем неговия път."

На мнозина съм казвал за оня гръцки поп, който обичал да яде каймак. Сега говоря за гръцките попове, не за българските. Само за изяснение турям, той да е поп. Той обичал каймак и жена му обичала каймак, повече от него. Той купи едно-две кила мляко, подкваси го, дойде - намери обран каймака. Година, две, три, все някой ще изяжда преди него каймака. Най-после казва: "Няма да го държа вкъщи, трябва да има тука магия", и започва да затваря млякото в църквата. Подкваси го там, но и в църквата някой изяжда каймака. Жена му била хитра, един ден, след като яла, нацапала мустаците на Свети Никола. Той като го видял, извикал: "Разбрах каква е работата, толкоз години теб ти служа, ти да ядеш този каймак!" Затваря църквата, не иска вече да служи на Свети Никола. Тръгва той по света, да намери някъде работа, дето каймак може да се яде. По пътя го среща един старец, казва: "Синко, къде?" Той му разправя. Пък старецът бил Свети Никола. Разправя попът своите убеждения, вярвания, казва: "Изневери ми един светия, толкоз години не можах да хапна каймак, изяде ми всичкият каймак". "Синко, ще му простиш." "Как да му простя, светия да яде каймак! На мене подобава да ям, като на поп, но не и на него!" "Ела, казва старецът, с мене, аз ще се потрудя, като обичаш толкоз каймак, да ти намеря отнякъде." Влезли в една къща, дето имало деца; едно от децата било болно. Свети Никола казва: "Донесете болното дете, аз ще го излекувам." Вика свещеника, затваря вратата, взима детето, измива го, после взима нож, отрязва главата, отрязва ръцете, краката, нарязва го на части детето. Свещеникът гледа и си казва: "Този човек е някой престъпник!" Иска да бяга, но затворено, заключено. Казва си: "Каймак не можах да ям, пък сега и затвор ме чака." Свети Никола измива всичките удове* и поставя всичко на място; духва и детето става, оздравяло. Идват родителите и питат: "Какво да ви дадем?" "Ако имате малко каймак." "А, имаме, имаме каймак." Попът си хапнал добре каймак. Научил изкуството от Свети Никола, казва: "Лесна работа! Що ми трябваше, толкоз години каймак не можах да ям, то виж, колко било лесно." Сутринта казва на стареца: "Много бързам, много работа имам, не мога с тебе да вървя." "Синко, казва, ако се намериш в затруднение, повикай ме." Отива попът в друго съседно село, в една богата къща. И там детето болно; той казва: "Донесете го." Мисли си, че каймак ще яде. Заключва, взима коритото, измива детето, отрязва главата, краката, умива всичко. Туря главата - не се залепва, туря ръцете - не се залепват, духа - детето не оживява! Започва да вика, вика човекът Свети Никола пак да го избавя, че му казва: "Прав си, Свети Никола каймак не яде."

Сега да преведа този анекдот. Всички вие си имате известни слабости, не са слабости, но желания, които трябва да се изпълнят - едно желание да ядеш каймак, в какъвто и да е смисъл. Искаш учен да станеш, искаш щастлив да бъдеш, искаш да си богат, да си знаменит. Всички тия желания, които човек има, са на място. Няма желание в човешкия живот, което да не е на мястото си. Туй, което не е на място, то е чрезмерността. Силен да бъде човек, учен да бъде, богат да бъде, всичко туй е на място, но има работи, които са несъвместими; искаш много повече, отколкото ти трябва. Казват някои: "Не можеше ли Господ да създаде света, без да ядем?" - Не можеше. Ако можеше, щеше да го създаде. Но какъв живот щеше да бъде без ядене? - Не можеше ли Господ да създаде света, без да дишат хората? - Можеше, но какъв щеше да бъде светът без дишане? Тогава отивам по-далече. Не можеше ли да направи човека, без да мисли? Какъв щеше да бъде този свят? Онзи, който казва, че светът не е хубав, съгласен съм с него, но какъв щеше да бъде нашият идеален свят? Тогава, ние ще се намерим в онова противоречие, в което се намерил един гръцки зидар, който вярвал в Зевса. Качил се той на една църква, но паднал, че си счупил крака. Обърнал се към Зевса и рекъл: "Досега мислех, че си един от най-разумните богове, от най-силните, но сега познах, че си направил света не тъй, както трябва." Цяла седмица се занимава с това, говори. Зевс казва: "Какво искаш?" "Искам да направиш един свят, дето хората да не си чупят краката." "Иди си, както искаш, тъй ще стане, лесна работа." "Не е, казва, това свят." След една седмица зидарят бил здрав; взима си чуковете, отива да работи на едно здание. Започва да забива гвоздеи, удря - нито един гвоздей не влиза. Гредите всички леки като перце, не може да ги събере. Целият ден да чука, нищо не може да свърши. Излиза от търпение, хвърля чука - той увиснал във въздуха, хвърлил шапката - и тя увиснала, хвърлил дрехата - и тя увиснала. Станал той, иска да подскочи, да хване чука - и той увиснал - ден, два, три. Чака го жена му, не се връща. Зидарят пак започнал да вика: "По-голямо безобразие от това има ли?" Зевс казва: "Какво искаш? Онзи закон, който троши крака, замених, по-спокойно може да седиш, краката ти ще бъдат здрави." Тогава зидарят казва: "Виждам, че първото положение е по-добро, отколкото второто."

Та и ние, по някой път съдим в себе си и мислим за един идеален свят, като този гръцки зидар. Мислим за живот без страдания, с всички удобства, но ще бъдем окачени във въздуха като този зидар. Ако на всеки един от вас биха му се задоволили идеите, както той иска, той не щеше да има никакви добродетели, той щеше да бъде изолиран от всичките хора, даже изолиран от самия себе си. Питам: всеки един човек, вън от хората, какъв щеше да бъде неговият живот? Представи си, че не ядеш, че не дишаш, не чувстваш, не се движиш - в какво ще седи животът? Представи си, че ти не приемаш нито едно любовно писмо отникъде, нито един мил поглед, слънцето е загаснало, звездите са загаснали, нищо няма, ще настане абсолютен мрак в душата ти, питам тогава, какво ще бъде положението ти? Съвременните хора искат щастието на абсолютния мрак. То е най-голямото страдание, което може да има един човек, една душа вътре в себе си. Ти да съзнаваш, че си спрял всички условия, и живота си, в който можеш да се изявиш, това е най-голямото робство. А пък в сегашния живот имаме надежда, че е процес на освобождение от робството, в което сега се намираме. Вие сте имали ваши възлюбени, баща ви, майка ви, брат ви, мнозина от вашите братя са заминали. Отивате на гробища, разравяте - само кости, мускули няма, останал само черепът. Питам: де е баща ви? То е едно криво разбиране. Както, ако идете при някой автомобил, а шофьорът го няма. Питам: къде е шофьорът? Тялото е външната страна, автомобилът; едно такси, с което вие си служите. Един ден, когато се строшат колелата на това такси, вие ще го напуснете, ще си купите друг автомобил. Онова същество, което търси свободата, то не трябва да я търси отвън, то трябва да търси свободата отвътре. Човек сам трябва да стане господар на своята свобода. Тази свобода той може да постигне по два начина. Един от начините е да изучава живата природа, това е сегашното положение; другото положение е да изучава вътрешната страна на живота, та чрез закона на Любовта да живее без закон. Да живееш със закон, това е отношение с всичките хора, да съзнаваш нуждите, които всеки човек има, и да бъдеш крайно умен, за да задоволиш нуждите им.

Другият закон на Любовта е изобилието, свободата, в която човек трябва да се прелива. Как ще разберете вие, да се прелива един човек? Вие може да вземете един литър вода и да я прелеете, да станат два литра. Но питам: ако вие разделите водата на малки капчици, тя умира ли? Водата никога не умира. По същия закон и човек трябва да мяза на водата. Така и неговата външна форма може да се измени. Ние винаги сме поддържали тая хипотеза, че сегашната ни форма ще се измени. Че такива форми човек е изменял с хиляди. Дарвин е внесъл своята сегашна теория. Еволюцията показва пътя, по който човешката душа е минала. Тя най-първо имала много микроскопична форма, в която живеела. Много малка колибка имала, с която душата се задоволявала, оттам гледала света и се радвала; после литература имала, изкуства имала, картини е изписала. В природата тия картини съществуват. Сега хората мислят, че тия, микроскопичните организми, никаква култура нямат, но се лъжат. От наше гледище е така, но всяка култура, от най-нисшите форми до най-висшите, има цели музеи в природата. Някои от вас казват, туй да го докажа. Няма да го доказвам, защото, какво ще спечеля, ако го докажа? За да го доказвам, трябва да съм търговец. Някой казва: "Да докажем, че има Господ." Казвам: аз не съм търговец, аз не доказвам, че Господ съществува. Да се доказва, че Господ съществува, в моите очи е търговия. Аз казвам: "Нямам плат да продавам." Някой пита: "Ти вярваш ли?" Казвам: с търговия не се занимавам. Аз не продавам вярата си. - Ти в какво вярваш? - С търговия не се занимавам. Не продавам вярата си. Вярвам, че може и без насилие, вярвам, че може и без да се краде; аз вярвам, че може и да не се лъже. - В какво друго вярваш? - Вярвам, че всичко, което съществува, ще изчезне. - Ама докажи го. - То само ще се докаже. Нещата, сами по себе си, се доказват. Чудни са хората като мислят, че са много умни. Един художник пише, че аз съм от тия художници, дето могат да те нарисуват в огледало. Аз държа едно огледало, казвам: "Виждаш ли се, харесваш ли се?" Но не продавам тази картина на огледалото. Аз имам огледало, което никога не се продава; продадеш ли своето огледало, ти ставаш роб на условията. Защо тия неща стават? Продал си огледалото си. "Ти, казва някой, дали като ме нарисуваш, няма да ме продадеш?" Казвам: аз съм много честен човек; ела от другата страна на огледалото, изгаси своята лампа, без светлина виждаш ли нещо? - Виждам. - Докато слънцето е зад гърба ти, ти може да виждаш; докато е слънцето зад гърба ти, може да се образуват тия впечатления, но когато изолираме слънчевата светлина, която не идва ни отзад, ни отпред, никакъв образ няма да дойде. Казвам: ти си човек, който живееш с огледала, въобразяваш си в себе си, че ще бъдеш красив, ще бъдеш умен, ще бъдеш министър, ще бъдеш княз. Това са илюзии на живота. Ако ти досега не си станал княз, отсега нататък никакъв княз няма да станеш. Ако сега не си богат, никога няма да станеш. Ако сега не си човек, та отсега нататък ли ще станеш? Тогава, как ще сравним това положение, с онази философия на Писанието, което казва, че направил Бог човека по образ и подобие свое? Преди хиляди години го направил, по свой образ. Хората още не могат да повярват, че така е направен човек; казват, че Бог малко му дал. Та как да ги сравним тия двете неща?

Аз мисля така. Малките неща са далечни неща, големите неща са близки неща. Туй, което ти никога не разбираш, то е много далечно от твоето съзнание. Туй, което ясно разбираш, то е близо до тебе, до твоето съзнание. Има един закон: голямото, което виждаш - не може да имаш знание за него, не може да го изучиш. От най-голямата сфера ти виждаш малка част. Казва един човек: "Аз виждам Стояна, Драгана." В какво седи това виждане? Казва: Много интелигентен човек. - Тогава дай му да ти направи една къща. - Ама виж, много е музикален. - Дай му да ти изсвири нещо. - Ама пише много хубаво. - Може случайно да пише хубаво, дай му книга, да напише нещо. Сега не е важно какво ние мислим. Ние мислим някой път това-онова, но Провидението подлага всичко на изпит. Туй, което ти можеш да направиш, това си ти. Ако ти не можеш да издържиш една малка болест, една малка тежест, къде ти е силата? Защото някои болести са умни същества. Когато някой ангел дойде от Небето, той стъпи на краката ви, а вас ви боли, но не знаете защо. Този ангел знае какво да направи - една игла, много остра, че я тури той, с всичката си тежест, седне на върха, на ушите на иглата - обича те човекът. Ако всички болести са такива хубави същества от Небето, които идват да ви посетят! Понеже, като чули за великото дело на Бога и дошли да видят, те дошли със своите столове, турили ги на иглите, стъпили на ушите на иглите. Вие не можете да издържите един - два часа, а ден и нощ се молите, да дойде някой ангел. Той като дойде, носи стол, тури го на рамото или на врата ви някъде. Най-после, вие казвате: "Никакъв ангел да не идва!" Това е само обяснение на нещата.

Че туй е така - най-хубавите неща в света произвождат най-големи нещастия. Вземете един беден човек; няма нищо, но стане милионер - какво нещастие е да стане богат! Той постоянно мисли, не може да спи, ден и нощ мисли - какво става в света, иска да знае - какво става с банката, в която е вложил парите. Някой път се случва и да полудява. Ученият човек ден и нощ мисли, знае ред научни теории, следи литературата, да види - какви нови теории има, пише друга книга, защитава старата теория дотогава, докато един ден отстъпи, казва: "Новото трябва да приемем." Богословите и досега още защитават твърдението, че Господ създал в шест човешки дни света. Но така ли е? В шест дни ли е създаден? В едно изгряване и едно залязване? Това е човешко разбиране. Но светът не е така създаден. Сега, това приемам като аналогия в живота. Ние имаме известни схващания, теории; имаме схващането, като богословите, че в шест дни Бог създал света, имаме и схващането, че ние трябва да живеем добре. Трябва да живеем, но трябва и да постъпваме добре, трябва и да разбираме добре живота.

Вземете сега съвременните европейски народи, какво богатство са, никога светът не е имал толкова културни хора, както сега, това са най-културните народи. Вземете всичките - американци, французи, англичани, германци, италианци - всички тия са най-просветените държави, културни държави. При това, с тях съществува и най-голямото противоречие. Как ще го обясните сега? Не, че те са виновни, но всичкото противоречие седи в това, че всяка една държава иска да бъде велика сила в света. Велики можем да бъдем, но в едно нещо. Колко велики хора може да има? Само един. На едно тяло колко глави може да има? Аз турям само една. Ако турим десетина-двайсет глави, ние имаме хидра. Съвременният обществен живот има много глави. Тогава казвам: изрежете всички глави и оставете само една. Да се изрежат всичките религиозни глави и да остане само една глава, да остане само Христос - Любовта. В държавата да остане само една глава. Казвате: "Ще се развали общественият живот." Хидрите развалят обществения живот - многото глави развалят. И в индивидуалния живот е така; ти като имаш едновременно много глави, ти трябва да се установиш върху нещо, което е разумно. Ако твоят живот служи за нещастието на твоите ближни, тези ближни, които искат да живеят, те могат да те очистят един ден, нищо повече. Но ако рекат да очистят ония елементи, които са в държавата, вътре и са опасни за нея, ще бъде трудно. Не са враговете отвън, а отвътре са големите врагове. България не се застрашава толкоз отвън, а отвътре. Англия не се застрашава отвън, а отвътре. Всичките държави се заплашват отвътре. Когато се направи една къща от негоден материал, с нищо не може да се спаси. Ние говорим за един живот. Една къща, направена от здрав материал, на здрава почва, е хубава къща. Но ако този материал, с който къщата е направена, не е здрав, не е на здраво място, каквито поправки и да направим, тази къща е непоправима, трябва наново да я направим. Ние считаме за материал мислите на човека, неговите чувства, неговите постъпки. Те трябва да бъдат здрави, тогава с човека може да стават реформи. Човек трябва да мисли здраво, здраво да чувства и здраво да постъпва. Може да станат известни преобразувания, но образецът за правилните мисли в света съществува. Съществува в света една мярка - туй, което ние наричаме Бог. То е абсолютна мярка. Че, ако ние добием едно правилно познание за Бога, или една мярка, ние наричаме тази мярка - разумен живот; или Любов, или Разумност, или Мъдрост, или Свобода, или Истина - те са думи синоними. Туй е, което дава разрешение за всички ония хора, които страдат в дадения случай.

Сега, не е въпрос само, да отмахнем страданията за днешния живот. Ние трябва да внесем здравето като една най-важна задача. Здрави да бъдем, умни и добри. Ако религията беше едно учреждение, от което да не са заинтересувани хората, никой нищо да не им плаща за техните вярвания, тогава ще видим, колко хора биха били религиозни. Какво ще ми плащат хората за моята вяра? Че аз вярвам в Бога, какво ще ми плащат! Срамота е една майка да ражда деца, че да й се плаща. Че, ако туй е философия, рибите трябва да възнаградим, по 300 000 раждат. Че една майка родила шест-седем деца, да дадат пари на тази майка, че е производителна! Дайте тогава възнаграждение на рибите, по 300 000 имат. Не е в многото, а в малкото. Питам: от тези шест-седем деца, колко живи ще останат? Колко от тях ще бъдат полезни на ближните в света?

Съвременните хора употребяват ножа. Ножът е една емблема. Казват: "Сабята и топовете ще ни освободят." Аз съм съгласен. Но работата е, че след като победят, хората турят сабите на място и те ръждясват. Сега всички саби и всички топове се оплакват. Всички топове, които вземаха участие в превземането на Одрин, къде са? Плачат някъде ръждясали. Казват: "Така, докато бяхме млади - помогнете; като свършиха работата, взеха победата, нас захвърлиха." Та казвам: сабята, това е разумното слово, това е неговият език. В думата "пушка" е вложена сила. Ако имената на всички оръжия, които хората имат, ги преведем на един разумен език, какво щяхме да разберем? -Имаш ли ти пушка; наточен ли е ножът ти; кобурите как са; пушката ти добра ли е; барут имаш ли; скоро война ще има ли? Сега, можем да говорим на такъв странен език, но ако ще отидем на тая война, и ни бият, и обърнем гръб, че бягаме, войната не е излязла както трябва. Аз бих желал да сме в една война, в която никога да няма бягащи. Позволява се малко бягане, отстъпление по стратегически съображения. Но всякога да отстъпваме в живота, няма никакъв смисъл. Да отстъпваш в религиозно отношение, разбирам, но в научно отношение, в обществено отношение, отвсякъде да отстъпваш, питам тогава - какъв смисъл има? Че, ако жената постоянно отстъпва, ако мъжът постоянно отстъпва, ако децата постоянно отстъпват, какъв ще бъде животът? Жената не всякога трябва да отстъпва, някой път трябва да отстъпва, а после трябва да напада. Кого? Мъжа си. Някъде мъжът трябва да отстъпва, после трябва да напада. Тогава, щом мъжът напада, жената трябва да се оттегли по стратегически съображения. Щом мъжът има право да напада, жената ще отстъпва. Ако неговата мисъл е права, ако неговите чувства са прави, ако той ще донесе благо на целия дом, тогава жената да отстъпва. Щом жената мисли право, чувства право, мъжът да отстъпва за благото на дома. Ако жената напада, ако синът напада, ако дъщерята напада, всички ония хора, които може да ни нападнат, ако тяхната мисъл е права, на място е тяхното нападение. Следователно, вие гледайте на нападението, което имате, право ли е или не. Че ни нападат, то е един въпрос; дали нападението има съобразност, то е друг въпрос. Кой не е нападнат от болести, кой не е нападнат от разочарования в живота? Погледнете - нито царят е свободен, нито владиците, нито проповедниците; и най-великите хора, какви ли нападения не са имали. Ако вие сте нападани, трябва да изучавате причините на това нападение.

Казва се в този стих: "Ще ни освободи от враговете." Кога? Когато ние станем учени хора, когато ние употребим закона на Любовта и да знаем, как да си служим със своите чувства, с огъня. Разправяше ми една млада българка: "Аз, казва, много добре живея с мъжа си, но съм изучила характера му. Щом го видя малко тъй, да напада нещо, ще донеса нощвите, ще взема да сея брашно, ще наточа хубава баница с масло. Като го нахраня, погледнеш - поусмихне се. Веднага примиря тоя враг, превзема го, сключим мир." Всякога, когато се точи баница или се готви нещо хубаво, има нападение. Няма какво - ще седнеш, ще наточиш баница и онова горчиво чувство, онова строго лице, ония мускули, готови да се нахвърлят - поомекнат; човек стане мекичък. Жената казва: "Аз зная, че това се дължи на баницата; ако не бях разточила баница, лошо щеше да стане." Сега, преведете вие тая "баница". Все ще трябва да се разточи някаква баница. Българите колеха кокошки, баници правеха на всички турци и така спасяваха гърба. Ще се научиш да точиш баница. Ако си сиромах, богат ще станеш, ако нямаш вино, ще напълниш бъчвите с най-хубавото 15-20 годишно вино, ще насипеш, ще черпиш. Ще изтъчеш най-хубавия плат, ще направиш най-хубави ризи, най-хубави дрехи, най-хубави обуща и т.н. То е вътрешно. То е една временна постъпка, не е вечна постъпка, защото, във вечните процеси на нещата, работите другояче са сложени. При сегашния строй на нещата, трябва да изучаваш. Един учител ти дал известен урок - ще го учиш, иначе ще има цял скандал. Ти не си научил урока - ще минаваш за слабоумен. Ти не ходиш в църква, не палиш свещи, не се кръстиш - ще минаваш за безбожник. Такъв е сегашният ред и порядък. Казвам: най-първо, временният живот, който е в нас, трябва да се хармонизира, после вечният. Има една философия в живота, дето работите се разрешават другояче. Разрешават се по два начина.

Аз ще ви приведа следния пример. В една къща, дето майката възпитава децата по всичките правила на съвременната педагогика и на всичките педагози, тия деца станали малко немирни, не усещат, че ще им дойде нещо много лошо. Един ден й идва на ум - да ги сплаши тия деца. С тояга ги плаши - не върви. Тогава, майката направила една страшна гугла, турила я на главата си; седят пет деца, карат се, вдигат шум. Като влиза с тази страшна гугла, като писват децата, тя махва само с ръката, после излиза; веднага хвърля гуглата и всичките деца се нахвърлят, казват: "Мамо, влезе едно страшно чудовище, щеше да ни изяде!" Държат се за майка си. Ако ние сме от онези непослушни деца, майката ще влезе със своята гугла. То е една истина. Страшна е гуглата, ти не знаеш, какво се крие зад нея. Причината, дето е влязло злото - то е един признак, че има непослушни деца. Злото е, което стрива всички хора. Нито един от вас не мисли, защо трябва, онова жито, да го стрием на камък. Всички казвате, че е хубаво да се мели брашно на камък. От хиляди години, най-голямото нещастие е, че мелим брашното. Аз може да ви го докажа, но не искам да доказвам, и да го докажа, е безпредметно. Всички хора, които ядат така стрито на хромел* жито, и те така, по същия начин, се трият. Вие носите дрехи, ушити на машина, но всеки ден и вие се дупчите, както са вашите дрехи надупчени. Може да има нещо общо, може да няма. Режете с ножици, то е хубаво, то е творчество, но казвам: шитите дрехи не разрешават крайните въпроси на живота, мляното брашно не разрешава крайните въпроси на живота. То е едно вътрешно състояние, което трябва да премелим. Туй, което сега мислим, туй, което сега вярваме, то е едно вътрешно състояние, не е онова състояние, което трябва да повдигне човека, да го направи свободен. Туй трябва да знаем ние. Не, че то е лошо. Временно заради нас е добро, но за утрешния ден е лошо. Ако това смляно брашно го държим месец, два, година, две, то ще се развали, ще се вгорчи. Но, ако държим житото несмляно, и шест хиляди години може да го държиш, ще запази своята сила. Ако вземем твоите мисли, чувства и желания, да ги направим на брашно, ще се вкиснат. Ти ще оставиш всяка твоя мисъл да бъде целокупна, и след шест хиляди години да има същата сила, та като посееш, да израстне житото във време на нужда. Всеки един от вас ще смели своите чувства, но когато се мелят чувствата, когато ние се приспособяваме към хората - ти мелиш брашно; по тоя начин и ти постъпваш като тях, мислиш като тях, чувстваш като тях. Брашното е смляно, хубаво е за сега, за днес ти разрешаваш въпроса, но утре, след 10-15 години, туй смляно брашно ще се вгорчи. Положението ти тогава ще бъде като на онзи българин, когото срещнали разбойници, взели му парите, набили го много хубаво, освободили го и казват: "Да си вървиш със здраве." Срещат го други разбойници, хубаво го набили и те, защото не задържал, не скрил четири-пет кесии за тях. Той казва: "Де да зная, че и вас ще намеря." Днес нас ни бият, че не сме задържали пет кесии за другите, които ни обират. Ти не си ясновидец, отде да ги знаеш, че ще дойдат - не си задържал пет кесии за тях.

Сега, ние се намираме в положението да търсим свободата в света; желанието на всички съвременни хора е свободата. Всички съвременни хора търсят свобода; хиляди и хиляди хора измират за свобода. Но какъв е този стремеж на човешката душа, не са разбрали. Една борба има в религията. Навсякъде има борба. Естествено е туй положение, при което, всички хора да живеят добре, да бъдат здрави, да имат достатъчно храна да ядат, да имат достатъчно светлина, да ги осветява, да си имат къщица, обуща, дрехи. Туй е положението. Но в света трябва да идат толкоз хора, за колкото има провизии, да може да живеят. В сегашния свят, има повече същества дошли, отколкото трябва. Те са неканени гости, и там е нещастието. Изчисляват, колко души трябвало да има на земята. Хората не разбират, какво нещо е живота. Криво им е, че има смърт. Два милиарда души са много за Земята. По мои изчисления, тя може да храни едва 100 милиона души, два милиарда са много. Всичкото нещастие е, че много са хората на Земята. Ако станат четири милиарда, ще бъде четири пъти по-лошо, ако станат шест милиарда, ще бъде шест пъти по-лошо.

Ако в тебе твоите мисли, желания и постъпки прогресивно се увеличават, не са в съгласие с условията, при които живееш, ти ще създадеш нещастие в себе си. Ти искаш да бъдеш като някой ангел; че ти трябва да ходиш да помагаш, няма да бъдеш само като някой български министър, да приемаш, да влизат и да излизат хора. И при мен, някой път, идват хора. Аз съжалявам, че си губят времето като дойдат при мене. Като му кажа нещо, казва: "Това го зная." Той иска да ме лъже, че знае. Аз казвам на себе си: "Ти, ако знаеше, щеше да бъдеш здрав, щеше да бъдеш богат, щеше да бъдеш умен, щеше да можеш да оправиш света. Понеже търсиш друг да те оправя, там е твоето невежество." Дошъл и пита: "Кажи ми, къде мога да намеря Бога?" - "Ще Го намериш там, дето никога не се намира." - "Къде?" - "Като те турят в гроба, там ще Го намериш." За да идеш при някой човек, ти трябва да идеш по закона на Любовта. Идва той при мен да ме изпитва, казва си: "Там се явил един ясновидец." Иде при мен, или при който и да е. Ти отиваш при някой ясновидец, но по-невежи хора от ясновидците няма. Защото, един ясновидец няма да ти каже, как живееш и как ще живееш за в бъдеще, той ще ти разказва този живот, който вече си живял. Да кажем: 10-15 прераждания си живял престъпен живот, в този живот си пратен да страдаш. Това не е никаква философия, една буболечка може да ти го каже. Аз наричам ясновидец онзи, който може да създаде нещата, не да ги предсказва. Ще ти каже истината и ти ще му платиш 50 - 100 лева.

Други пък ще отидат при някой хиромант. Хиромантията е наука, в която има много неща за чистене. Тия линии на ръката изразяват моя минал живот, новата ръка аз градя сега. Когато един физиономист започнал да разправя на Сократ: "Ти си бил такъв и такъв", Сократ казал: "Това беше така, но всичко това аз го преживях, сега вече аз съм друг Сократ. Аз съм онзи Сократ, когото жена му го поля с легена отгоре и той беше в състояние да каже: Дето има гръм, има и дъжд, дъждът е благословение." - Ама не е хубаво да имаш една жена, която всеки ден да ти пее, не е хубаво да имаш един мъж, който е капелмайстор. - Какво има от това? Хванеш едно дърво, раздрусаш го; хванеш един мъж, радваш се; мъжът те хванал, раздрусал те - ще види, дали са узрели плодовете ти, дали ще падне някой плод. Ако падне, много хубаво, ако не падне, нищо не значи - зелен е още; ще узрее. Тълкуването - то е за вас. Казвате: "Подиграва живота." Да подигравам живота, значи да подигравам себе си. Ние криво тълкуваме нещата. Някой път човек е с най-хубаво намерение да ти каже нещо, ти се обидиш. Един мъж, който обича жена си, то е хубаво, но криво е тълкуванието. В кривото тълкувание се ражда свадата.

Една жена се оженила за един капелмайстор. Да се не обиждат музикантите. Мъжете създадоха такта в музиката, а жените създадоха нотите. Понеже мъжът й обичал да маха, тя обличала слугинята си хубаво и той на нея "преподавал", а после отивал да се извинява на жена си, казвал й: "Ще извиниш, прекалих." И тя го извинявала, за сметка на гърба на слугинята. Той мислел, че жена си бие, то се оказало, че слугинята. Но и господарката била умна, че като седяла слугинята десет години, казва: "Тази слугиня е много добра, тя е една от най-добрите слугини, ще й дадем 30 000 лева възнаграждение за добрата услуга." "Да й дадем." Тя опитала такта на господаря си. Слугинята, това е плътта; като дойде капелмайсторът, нека се разправя. Щом се свърши този такт, нека дойде вашият дух - същинският човек да се изрази. Тъй ще се изразят доброто и злото в света. Те са едно разрешение в света. Така, ние ще намерим истинския начин, как трябва да живеем.

Сега вие мислите, че като кажете на един човек, че трябва да направи нещо, той ще го направи. Никога не спирайте един човек в неговите намерения и желания! Никога не го спирайте и не му налагайте: така трябва да направиш. Кажете: "Много хубаво, отлично." Не го спирайте, какво ще го спирате, нека той от себе си да се научи. Той пита: "Харесваш ли това нещо?" "Много добре, много хубаво."

При мене, преди десет години, дойде един български поет. След като ми чете своята поезия, стихове, казва - да си дам мнението. Аз му направих една много малка, деликатна бележка, с една много малка игла. И досега той ми се сърди, че съм му направил бележка. Никога вече не се яви. Не правете бележки на хората, оставете да си вървят, както знаят, по пътя. Ние страдаме от критикари. Кажи: "Много хубаво, отлично е стихотворението." После, като дойде да ти се оплаква, да разправя, че не го четат хората, кажи: "Те ще те разберат след време, след десет-двадесет години." Казват: "Не струва това нещо." Не, кажи: "Хубаво е." Нека всеки човек да се прояви, както Бог го е наредил. Не давайте тон на извора. Нека всеки извор извира тъй, както извира, не можеш да го научиш другояче. Има нещо в човека, което не можеш да заприщиш, то е извор. Може после водата, която извира, да я канализираш, но не ограничавай изворите, не ходи да ги заграждаш, остави ги свободни. Сегашните хора все ограждат и развалят изворите. Ние ставаме неспособни да проявим това, което е вложено в нас от Бога. Един-други се коригираме. Не се коригирайте, кой е прав - и двама сте прави. Разберете: магическата сила на човешкия живот седи в живота и любовта. Любовта, от която произтича изобилието. Животът е проява на любовта. Живот, който изобилно тече, от него може да се явят изобилно мисли, изобилно чувства. Дето има изобилно мисъл, ще има и свобода. Ако ти не въздействаш на първия процес на Божествения живот, този живот, сам по себе си, ще се нареди; спасението в света ще дойде. Не мисли, че ние ще оправим света. Всичките хора, каквито и да са, колкото и да са видни, трябва да бъдат носители на Божественото. Всичкото заблуждение е, дето ние мислим, че допринасяме по някакъв начин, за изменението на нещата с критиката. Аз направих опит с тоя български поет, който се обиди. Той е казал на друг: "Имаше право, но не трябваше да ми го каже." Прав е, не трябваше да го казвам. Аз сега коригирам поведението си.

Божията Любов никога не коригирай! Каквато и погрешка да направи Провидението от ваше гледище, не коригирай, понеже ще си навлечеш пакост на главата. Не коригирай Бога в Неговите постъпки, не Го отричай! Живей съгласно с Него. Че един си говори, че има Господ; друг - че няма Господ - в себе си което мисли, то е важно; то е верую. Туй, което мисля за Бога, не е толкова важно, как живея - то е моето верую. Това, което говорят отвън, то е друг въпрос. Всеки един от вас, доколкото той живее по Бога, доколкото прилага Неговите закони, дотолкова е прав. Каквито и да са неговите вярвания, аз не се меся. Не коригирайте човека в неговите вярвания, вътрешни или външни! Или, казано другояче, не коригирайте Бога в неговите постъпки, защото човек така постъпва, както може. Сега законът е - не коригирайте! Не само вие всички не коригирайте, но и не казвайте: "Защо Господ направи света така?" А има един свят, създаден от нас, от заблуждение.

Вложете в живота си новата любов. Новата любов аз наричам днешното слънце, което изгрява. Преди хиляди години как е изгрявало слънцето, то е друг въпрос. Слънцето, което днес изгрява, тази светлина, която изпраща, ако вие я разбирахте и възприемахте както трябва, учени глави бихте станали. Със закона на светлината, ако съвременните учени хора се заемеха да го изучат, светът щеше да се оправи. Ако вие разбирахте закона на светлината, вашите работи щяха да се оправят.

Вие, за пример, виждате червен цвят; ако можете да го динамизирате - да стане активен, да го очоплите като един плод, ще потече от него благодатен сок, извор ще излезе. Но червеният цвят, ако дойде в дома ви, може да ви накара и да плачете. Зависи с кой нюанс на червеното си служите. Всичките врагове на червения цвят - от четирите кьошета на дома - ще се втурнат вътре. Но вие, ако знаете как да го посрещнете, ще бъде добре. Ще наточите една баница по български с точилката, тогава той ще ви донесе най-хубавото благо.

Ако вие разбирате червения цвят и го използвате, както трябва, в него има такива трептения, чрез които, съвременните учени хора могат да се домогнат до безсмъртие. В червения цвят има един вид трептения, аз ги наричам - трептения на безсмъртието; това са ритмични трептения, те ви носят безсмъртие, но трябва да знаете точно времето за тяхното възприемане. Тези животворни лъчи на червения цвят, тези трептения съществуват и идват точно навреме. Дойдат ли тези лъчи на слънцето, лъчите на безсмъртието, изложи се на тяхното действие. Понякога те произвеждат една обратна реакция и ти казваш: "Стига ми вече!" Не, точно тогава ще останеш. Напуснеш ли с една секунда по-рано, и болестта си остава. Или пък обратно: една секунда само да стоиш повече под въздействието на тези лъчи, болестта пак остава. Навреме, и съзнанието ти да присъства. В даден случай, когато тия вълни действат, който мисли за друго нещо, не може да ги възприеме. Умът ти ще бъде концентриран, за нищо няма да мислиш, да схванеш тия трептения. Схванеш ли ги, имаш всичкото богатство, не ги ли схванеш, ти ще ходиш да дивееш по гората. Туй е за червените лъчи. Сега ние всички търсим тия трептения. Като наближат, те обикновено влияят. Ако можеш да прекараш тия именно червени лъчи над един мършав, веднага той ще стане. Това е наука, която Христос разбираше и си служеше с нея. Когато плюна, прогледа слепият. Но кога плюна? Вие може да плюете, ама не знаете кога да плюете. Когато плюна Христос, то не беше на пътя, на улицата. На кое място беше? После Той не остави това изкуство, занесе го със себе си. Светът още не е готов за една велика наука. Ако сегашните лекари можеха така да плюят, чудеса щяха да правят, но не знаят. Ако Христос дойде, те първи ще бъдат наоколо, да видят, по кой начин плюна и как се мажат тия очи. Като изучат това изкуство, ще кажат: "Да си върви, той не е специалист."

Има задачи, които ни са дадени, за нашето щастие. Вие искате да бъдете здрави, вие искате да бъдете умни. Днешният ден носи всичките блага, но цивилизацията затвори цялото небе с мъгла. Тука сте в мъгла, горе - на Витоша, е светло, чисто, и по-топло. Ако не вярвате, идете на Витоша, като излезете на 1500 метра, ще се уверите, че е ясно, има 22° топлина. Но понеже тук се говори, туриха пердета. Мъгла има, когато атмосферата е дисхармонична. Хубаво, ако сте силни, разпръснете мъглата! Ако вие сте силни, ако имате знание, сега, в един момент, можете да отворите небето - да просветне. Направете опит да се изясни съвсем, да изгрее слънцето. Сега седи тая мъгла и заповядва. Такава мъгла има в умовете на хората. Мъглата се разпръсва при вятър. Вятърът е мисленето. Ако твоята глава не мисли, мъглата ще седи. Щом седи тази мъгла, не можеш да възприемаш лъчите на слънцето, както трябва. Като изучаваш светлината на червените лъчи една година, тъй както трябва, ще видиш колко мощно и целебно е тяхното действие. Ще почувстваш живата, безсмъртната природа чрез тези червени лъчи, ще ги видиш така, както никога не си ги виждал. Ако този хубав, ярък червен цвят можеш да го видиш, никога не можеш да го забравиш. Всякога, щом си спомниш за него, състоянието ти ще бъде такова, като че си придобил цял свят. Бог е оставил една велика тайна в тия червени колебания, в тия чудни трептения. Има една есенция, затворена от хиляди години в този цвят и Бог очаква децата Му да бъдат досетливи и умни, че всеки да си вземе толкова благо от него, колкото му е необходимо. Ние почти я отминаваме тази светлина и постоянно се обръщаме и викаме за помощ. Той пак изпраща. Ние викаме, че нямаме живот и умираме при голямото изобилие, което Бог изпраща. И така ще умираме още дълго време. Ще ходим горе да се учим, пак ще се връщаме, ще ходим, ще се учим, ще се връщаме. Ще се връщаме, докато в нас остане истинското познание за благата, които ни заобикалят. Спасението в света зависи от нашето разбиране на онова, което вече съществува в природата.

Сега, ако ви кажа да бъдете свободни, то значи да ви залъгвам, баница да ви правя. Да ви кажа да имате вяра, то е пак залъгване. Вие вяра имате, даже имате повече вяра, отколкото трябва; дори страдате от излишна вяра. Вие вярвате в това, в което не трябва да вярвате. Вярвате, че някога, за вбъдеще, ще бъдете спасени. Аз наричам туй голяма вяра, толкоз силна вяра аз нямам. Аз вярвам за днешния ден, за утре - дали ще живея - това е голям научен въпрос. Какви ще бъдат отношенията за в бъдеще, то е велика тайна за мене. Отношенията, които Бог ги има днес, аз ги зная, но какви отношения ще има за в бъдеще, това е велик въпрос. Желая днешните отношения, които имате към Бога, да са прави. Повдигнете се над средата, забравете всички несгоди в живота и кажете: "Всичко в света е за добро!" Иначе, как ще се оправдае у нас онзи стих, дето казва апостол Павел: "В Бога живеем, движим се и съществуваме". Как е възможно в Бога да живеем и да се движим, и пак да бъдем нещастни? Ние сме хора, които постоянно продаваме, успяваме, взели сме повече, отколкото трябва. Хората страдат от изобилието.

Вложете сега малкото в себе си, вложете закона на червения цвят, който носи живот. От него всички се плашат. Христос казва: "Дойдох да запаля огън." И какво искате, ако се е запалил? Този огън е вечният живот. Ако в този живот хората започнат да оживяват, какво има да се плашим - какво ще стане в света? Всички разумни хора трябва да оживеят. Това е разбирането. Ако този огън се е запалил, още по-добре. Дето има жив огън, хората живеят, дето огънят е изгаснал, хората умират. Там, в топлината, дето има по-голям огън, има живот, дето няма огън, има страдание. Следователно щом имаш огън в своята мисъл, щом имаш огън в своите чувства и постъпки, ти живееш; щом изгасне твоят огън, щом изгасне този, червеният цвят, иде и свършването. Миналите поколения, които нямаха топлина и светлина, свърши се с тях, те оставиха само претенции. Сега не искам да правя извод, вярвам, че вие няма да бъдете като това минало поколение. Аз нямам право да предполагам и то ще бъде престъпно от моя страна, ако кажа, че и вие ще бъдете като тях. Сегашното виждам, то не е за бъдещето. Онзи, който може да ви гадае за 50 лева, много евтино гадае и малко казва. "Аз ти плащам за неверните неща, които каза." Всяка една лъжа не струва повече от петдесет, сто, двеста лева най-много. Всички ония ясновидци и учени хора трябва да бъдат носители на Божественото, трябва да носят връзката на живота.

Казва Писанието - да се освободим от нашите врагове. Нашите врагове са онези, които заблуждават, които спират мисълта, които спират чувствата, които спират добрите постъпки, които ни залъгват с бъдещето. Настоящето, онова, което Бог е вложил в нас, е важно. Вие познавате Бога. Всички Го познавате. И умирате, защото Го познавате, ако не Го познавахте, не щяхте да умирате. Всички хора умират, защото познават Бога. Защо умира този, който познава Бога? Щом познаваш Бога, Той ще те подложи на един опит: няма да ядеш от плода на познанието на доброто и злото. Тогава, като не изпълняваш закона, умираш. Казва Адам: "Чух гласа Ти, но убоях се, уплаших се." Чул гласа на Бога и се скрил. Казвам, може да ви се вижда противоречие. Ако човек познае Бога и не носи Любовта, и не живее в Любовта, той ще умре; ако познаеш Бога и носиш Любовта, ще имаш живот. Ако познаеш Бога и не носиш Любовта, ще умреш. Ако Го познаваш и не Го обичаш, ще умреш; ако Го познаваш и Го обичаш, ще живееш.

16 неделна беседа, държана от Учителя на 17 януари 1932 г., София, Изгрев.


* пранга/остар. ит.-тур./- верига, окова
* букаи/остар. тур./- окови
* уд/остар./- телесен член, крайник
* хромел/гр./- камък на ръчна мелница


Facebook коментари





0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни